ПАРТНЬОРИ?! (2)

Относно: моето искане за достъп до и получаване на копия

от документацията на специалните, дипломатическите

и всякаквите други архиви на САЩ,

където по какъвто и да е повод се среща моето име

Ваши Превъзходителства,

І.

Както ви е известно, към вас вече съм адресирал няколко писма, които съм изпратил както по електронната, така и по традиционната препоръчна поща, при което главното съдържание на тези писма се свежда до искането ми да получа достъп до и копия от всичките онези архивни документи, които се намират в пределите на вашата разпоредителна власт и в които се споменава моето име, както по повод и във връзка със срещите ми в София с висши представители на американския дипломатически корпус, така и по каквито и да са други поводи.

Както ви е известно, в тези мои писма изрично и ясно съм посочил, че интересът ми към въпросната документация има не толкова своя несъмнено личен мемоарен генезис, колкото (и преди всичко!) улавянето на някоя значима брънка от историческата плетеница на събитията в комунистическа и (уж) посткомунистическа България, от разплитането на която ще станат ясни отговорите на редица въпроси, свързани с ролята на конкретната американска администрация в съответния исторически отрязък от време за елиминирането на автентичните антикомунисти от българската политическа сцена и за легитимиране престъпната власт на новото поколение на стария комунистически елит.

При това нека изрично и ясно уточня, че в случая в моята колкото чисто научна, толкова и актуално прагматична стратегия имплицитно се съдържа една специфична изходна теза, която е вплетена във въпроса: „-Ако приемем, че по-рано американската държавна власт действително е била в изключително висока степен безсилна да се противопоставя по ефективен начин на класическия комунистически геноцид над българското население, то защо сега - през последните две десетилетия - същата тази американска държавна власт не само не се противопоставя на посткласическия комунистически (по своя генезис и мафиотски по своята функционална характеристика) геноцид над българското население, но дори пределно ясно и демонстративно го подкрепя - и то така, че в резултат на тази подкрепа от демографската карта на България са изчезнали повече от един милион и половина души, а прогнозите недвусмислено сочат, че в близките десетина години ще изчезнат най-малко още толкова?”

ІІ.

Междувременно, Ваши Превъзходителства, държа изрично да ви кажа нещо, което вие, несъмнено, много добре знаете, а именно:

1) че от архивите на българската Държавна сигурност досега съм получил достъп само до около 5-10 (пет-десет) процента от документацията, за съществуването на която имам абсолютно неопровержими доказателства и до която все още не мога да получа никакъв достъп;

2) че през всичките години на последните две десетилетия мафиотската държавна власт на последното поколение на комунистическия елит е получавала своето перверзно самочувствие и фалшивата си международна и вътрешна легитимност несъмнено не само от своя непосредствен господар от Москва, но и, също така несъмнено - от управляващите среди на Запада. И че в частност това се е отнасяло и по въпросите, свързани с достъпа до архивната документация на Държавна сигурност;

3) още през 1990 г., по времето на Националната политическа „Кръгла маса” и дейността на Великото Народно събрание, аз бях този, който пръв заяви, че единственият начин да бъде извършен автентичен политически преход в България е досиетата на ДС да бъдат докарани с електрокари в Парламента и не само всеки гражданин на България да има правото да ги чете, но и всеки, чието име фигурира там, да бъде длъжен даде обяснение; и че още тогава Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис ми каза буквално следното: „-Янко, не си прави никакви илюзии! Пълен достъп до всичките документи от твоето досие ще имаш едва след като всички, които са били виновни за твоите и на близките ти страдания станат милионери, едва след като изкарат поне по един мандат като министри и едва след като умрат от старост!”

4) съвсем наскоро бившият премиер Иван Костов в интервю за в-к „24 часа” (03.07.2007 г.) достатъчно ясно даде да се разбере, че днес е невъзможен какъвто и да е катарзис, свързан с разсекретяването на архивите (досиетата) на комунистическите специални служби, тъй като: Първо, доносниците и сътрудниците на ДС са приети от НАТО и ЕС; и Второ, съдържанието на тези архиви вече няма политическо значение.

Всъщност, внимателният и прецизен анализ на истинското съдържание на изявлението на Иван Костов разкрива, че според него става въпрос за следното: Първо, на разсекретяване ще подлежат само онези архивни материали (досиета), съдържанието на които вече няма никакво реално политическо значение; и Второ, няма да бъдат разсекретени онези архивни материали (досиета), които са престанали да бъдат архивни, тъй като доносниците и сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност вече са били превербувани и така, бидейки агенти на новите служби на държавната власт, едновременно с това им е признат и статуса на изключително важни и строго секретни сътрудници на НАТО и Европейския съюз.

При това, поне според мен, думите на Иван Костов (към когото нямам абсолютно никаква симпатия, тъй като точно по време на неговото управление бях принуден да търся политическо убежище във Великобритания!) поне в това отношение заслужават пълно доверие, тъй като той несъмнено много добре знае точно кои са били силите, които са го накарали да спре вече набиращия висока скорост процес на нетърпимост към престъпленията на комунистите и на разсекретяване на досиетата.

ІІІ.

Пак междувременно, Ваши Превъзходителства, държа изрично да ви кажа, че още на 15 юли 1998 г. съм написал и предоставил на Главния прокурор на България (и на всички базирани в София членове на световния дипломатически корпус) специално искане за разследване престъпната дейност на българската Държавна сигурност, в което, между другото, изрично и ясно съм посочил, че от предоставените ми оскъдни страници на разсекретените архиви, и по-точно от страници 180-183 на папка N 21441, ДОР “Дракон”, Том 1 е видно, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон”, Джордж Бекет, офицер по сигурността при посолството на САЩ, е бил обект “Чакал”; Стюард Кулидж Паркър, втори секретар-вицеконсул при посолството на САЩ, е бил обект “Професор”; Скот Камерон Томпсън, заместник административен началник, е бил обект “Стрелец”; Джоузеф Александър Кийл, втори политически секретар в посолството на САЩ, е бил обект “Диригент” (впрочем, именно последният бе човекът, който, непосредствено преди арестуването ми, бе посетил родния ми дом и се бе запознал с родителите ми).

ІV.

Ваши Превъзходителства,

С настоящето ми писмо отново и за пореден път ви уведомявам:

1) че е непоколебимо намерението ми да получа достъп до и копия от архивните документи, свързани с моето име и намиращи се под вашата разпоредителна власт;

2) че тази непоколебимост произтича от елементарния факт, че е категорично решението ми да узная истината относно причините и механизма, довели до това, че след 1989 г. ваши демократични партньори в България станаха именно онези, които до този момент бяха ваши политически врагове, а тези, които с цената на много свидни жертви изстрадаха вашата кауза, отново останаха в ръцете на предишните си палачи.

21 юни 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо LPC-Euro-Just-21/21.06.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ и посланика на САЩ в България, с копия до посланиците на държавите, акредитирани в България, и всички български и чужди медии, изпратено от проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski)].

ДОСИЕТАТА НА ДС (5)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

І.

От изключително многобройните ми заявления, регистрирани в регистратурата на Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и т. нар. „Комисия Андреев» (текстът, на които, впрочем, е публикуван в шестте томове на документалната ми книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика») е видно, че в продължение на доста много години напълно безуспешно съм се опитвал да получа достъп до т. нар. документация на Държавна сигурност, при което в частност съм настоявал да получа достъп и до т. нар. „досие на агент Кирилов», за което винаги и неизменно съм заявявал, че представлява фалшификат, имащ предназначението да ме елиминира от политическата сцена, за да не мога да получа легитимно основание за облечено във власт валидно търсене на наказателна отговорност от престъпниците от Държавна сигурност заради техните изключително многобройни престъпления.

От същите регистрирани в посочените институции заявления (и публикувани в посочените томове на документалната ми книжна поредица) е видно, че: »след като бях дал точно 19 (деветнадесет) нотариално заверени пълномощни, с които бях упълномощил видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до всички видове документи, свързани с моето име, всичките носители на тези пълномощни са били подложени на изключително мощни оперативни мероприятия, осъществени от специалните служби на Червената мафия и в частност на МВР (като част от структурата на мафията), в резултат на което се отказаха от проявения от тях „архивен интерес»; »от всички упълномощени журналисти и експерти единствено Богдан Кръстев категорично и непреклонно отказа да се подчини на всичките, включително и на най-бруталните послания на мафията и на службите на МВР към него; »в резултат на това той стана обект на строго специално мероприятие, целящо неговото елиминиране чрез прикрито като трагичен инцидент убийство; »в крайна сметка Богдан Кръстев оцеля, а Министърът на вътрешните работи Георги Петканов осъзна, че осъщественото от служителите на специалните служби на МВР покушение върху Богдан Кръстев може да се окаже твърде опасно за личната кариера на самия министър, тъй като от документите, които няколко години преди това лично аз бях получил от същия архив бе ясно, че самият Георги Петканов е бил агент на ДС и е участвувал в оперативните мероприятия против мен във връзка с противозаконното ми осъждане и престояване в затвора; »и така, за да покаже, че не прикрива себе си, Министър Георги Петканов даде достъп до въпросното „досие на агент Кирилов».

От регистрираните в Главната прокуратура мои официални заявления (публикувани в посочените томове на документалната ми книжна поредица) е видно: »че най-добрият български експерт по графология Димитър Генадиев Костов ми е предоставил съставен на 03 август и нотариално заверен на 04 август 2003 г. т. нар. „Протокол № 56», от заключителната част на който категорично и абсолютно недвусмислено е видно, че въпростото „досие на агент Кирилов» е фалшификат; и »че на 20 август 2003 г. аз съм регистрирал в регистратурата на Главния прокурор (рег. № 3588) заявление, с което съм поискал „да бъде образувано следствено дело и да бъде осъществено наказателно преследване на всички виновни лица, извършили серията от престъпления», визирани в посочените от мен строго секретни архивни дела.

От документацията по следствено дело № ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура е видно, че половин година по-късно, на 02 февруари 2004 г., военният прокурор капитан В. Чавдаров е издал „Постановление за образуване на предварително производство» „срещу неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи» за извършеното от него „престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК», изразяващо се в „манипулации с документи», съдържащи се в т. нар. „досие на агент Кирилов», като целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, и че „от това са произлезли вредни последици».

От документацията по същото следствено дело е видно, че на 09 май 2006 г. военният прокурор Едуард Владимиров е издал „Постановление за прекратяване на наказателното производство», при което като единствено прекратително основание е посочено съображението, че „наказателната отговорст е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност».

От документацията по същото дело е видно, че с неговото съдържание аз съм се запознал едва на 28 юни 2006 г., когато именно съм получил и заверени копия от интересуващите ме документи.

ІІ.

Като оставим настрана гаврата с твърдението за „неизвестен извършител» и позоваването на „изтекла давност» (каквато в случая въобще няма), би следвало да бъда доволен от официалното признание, че в случая съм жертва на престъпна дейност, но на тези, които биха си позволили да искат това от мен, ще си позволя да им пожелая същото „щастие». Защото фактически онова, което е направено по отношение на мен е, че по един виртуозно адаптивен начин само е сменена формата на престъпното посегателство и репресиране.

При това държа изрично и ясно да подчертая, че според мен този мой „частен случай» съвсеме не е случаен.

Обръщам вашето внимание върху категорично установия от мен факт, че единствената най-строго и най-прецизно спазвана „правна» норма в България е издадената на 02 юни 1947 г. в Москва строго секретна Инструкция на КГБ (Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г., Инструкция НК/003 – 47; текстът е публикуван във в-к “Сензация» бр. 2 от 1991 г.), в чл. 41 на която е казано: „Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако все пак такава се налага, тя може да бъде допусната, но при условие, да не се предприема никакво разследване и обвиняване на виновните».

Тази Инструкция на КГБ се спазва най-строго от „правосъдието» на всички български държавни глави, парламенти и правителства от издаването й до наши дни. Дребна подробност е, разбира се, фактът, че българският филиал на КГБ отдавна се е трансформирал (или трансмутирал) в Червена мафия, която е превърнала не само държавата, но и изключително голяма част от обществото в своя нискойерархична вътрешна структура, в резултат на което Президентът, Председателят на Парламента и депутатите, Министър-Председателят и министрите, Главният прокурор и всички участници в правосъдието, ръководителите на партиите и на другите обществени организации са не само част от системата на мафията, но и имат много по-нисък йерархичен статус, отколкото, примерно, ръководителите на структурите в наркобизнеса или на проституцията.

Дребна подробност е, че българският филиал на КГБ ни водеше „на Изток» към “зората на комунизма», а Червената мафия днес е легитимирана като „демократичен партньор» на Европа, и именно на нея Европа е възложила да ни води „на Запад» към „капитализма и демокрацията». Дребна подробност е и обстоятелството, че архивите на Държавна сигурност са затворени именно за да бъде обезпечено съществуването на целия този изключително зловещ и античовешки механизъм на функциониране на властта.

Във връзка с това, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, аз се обръщам към вас с искането да съдействувате за реализиране на следното:

а) да бъде направена пълна ревизия на посоченото следствено дело и да бъде отменено въпросното прекратително Постановление;

б) да бъде извършено пълно разследване на всички обстоятелства, които са свързани с престъплението, изразяващо се в изготвяне и пускане в обращение на фалшификата, известен като „досие на агент Кирилов»;

в) да бъде потърсена пълна наказателна отговорност от всички лица, участвуващи както в изготвянето на въпросния фалшификат, така и в неговото пускане в публично компроматационно обращение;

г) да бъде потърсена пълна наказателна отговорност и от всички лица от Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата, които в продължение на изключително много години са осъществявали действия или бездействия, изразяващи се в създаване на всевъзможни фактически и процедурни пречки пред мен както за получаването на достъп до въпросната документация, така и за търсенето на наказателна отговорност от престъпниците, чиято престъпна дейност е фиксирана по някакъв начин в архивите на ДС;

д) да бъдат разследвани всички обстоятелства, свързани със съдържащите се в архивите на Държавна сигурност доказателствата, които изрично и ясно съм посочил пред Главния прокурор още през 1999 г., които доказателства се съдържат специално в следните източници: »на с. 9-18 на заведеното на мое име дело № 24491 ЛДОР „Твърдоглавия» изрично и ясно е записано, че във връзка с компрометирането ми е било възложено специалното изработване на фиктивни лични документи; във връзка с това многократно съм настоявал пред Главния прокурор и продължавам да настоявам да станат известни имената на специалистите и да бъдат разследвани лицата, разпоредили извършването и занимаващи се с посочената фалшификаторска дейност; »че на с. 11-16 и с. 188-193 на същото дело се съдържат изрично формулирани планове на мероприятия, изпълнението на които е имало предназначението да предостави на хората, с които контактувам, фалшиви доказателства, че, от една страна, не съм съвсем нормален, а от друга страна – съм сътрудник на милицията (Държавна сигурност); във връзка с това многократно съм настоявал и продължавам да настоявам да бъдат разследвани всички лица, свъзани с изработването и изпълнението на тези оперативни мероприятия, в основата на които, несъмнено, е било залегнало и използуването както на посочения фалшификат, така и на множество други фалшификати; »че на с. 119-120 на заведеното на мое име дело № 13304 (арх. № 33464) изрично и ясно е записано, че за осъществяването на т. нар. „ефективен контрол върху обекта» на Първи отдел на Четвърто (научно-техническо) управление на ДС е било възложено да изработи „ръкописни текстове, написани от обекта», т. е. да изработи фалшификати, уж написани от мен, които да бъдат предоставени както на западни журналисти, така и на всички български личности, с които контактувам; »че на с. 76 на заведеното на мое име дело № 21441 ДОР „Дракон» изрично и ясно е записано, че е възложено на Второ Главно управление на ДС съвместно с Първи отдел при Четвърто управление на ДС да използува мои истински писма и да осъществи т. нар. „комбинации от текстове», които комбинации след това да бъдат предоставени на западните посолства, за да бъда компрометиран пред тях;

е) да бъде извършено разследване по моесто искане, което съм предявил към Главния прокурор още на 06 март 1999 г., в което съм посочил, че колегата доцент д-р Емил Георгиев изрично и ясно ми е казал, че по времето, когато е бил служител в Съвета по законодателството при Държавния съвет, е участвувал в изработването на проекта на строго секретен Указ на Държавния съвет, по силата на който службите на Държавна сигурност са били упълномощени (са получили правото) да изготвят и използуват в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични; необходимо е, следователно, да бъде намерен официалният текст на този Указ и да бъдат разследвани всичките дейности на всичките служби на Държавна сигурност, които са били извършени върху неговата легитимираща сила и функция;

ж) да бъде извършено разследването, което съм поисакал с изложението си от 11 септември 2003 г., имащо индекс LPC-139, текста на което е публикуван на с. 280-282 от Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика» и в който текст съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел или експерт бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който да обоснове гледището си, което е застъпил в интервю пред в-к „24 часа», публикувано на 24 октомври 1997 г., в което изрично и достатъчно ясно е казал, че „някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки».

ІІІ.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Позволявам си да привлека вашето специално внимание и върху редица други престъпни факти и обстоятелства, свързани с въпросната престъпна дейност и във връзка с това категорично и ясно настоявам за тяхното обединяване в едно общо разследване.

1) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал със следните мои искания: »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 07 февруари 2003 г. и индекс LPC-105; това искане е изпратено с пощенска пратка от 10 февруари 2003 г., подадена в пощенски клон № 1172 в София; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 24-30 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 02 април 2003 г. и индекс LPC-113; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 186-187 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 16 февруари 2004 г., индекс LPC-205 и рег. № 638/16.02.2004 г.; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 409-432 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика».

В тези мои заявления изрично и ясно съм записал, че настоявам за разследване на следните факти и обстоятелства: »че когато през 2002 г. Богдан Кръстев започнал да се позовава на даденото му от мен пълномощно за неограничен достъп до архивите на Държавна сигурност, той веднага е станал обект на специални оперативни мероприятия и провокации, които са били осъществени съвместно от поделения на Червената мафия и специалните служби на Министерството на вътрешните работи; »че целта на тези оперативни мероприятия и провокации е била да бъде осъществено неговото елиминиране чрез физическо ликвидиране или чрез компрометиране; »че една от операциите е била осъществена в метрото, където е бил направен опит да бъде бутнат под колелата на мотрисата; »че веднага след това по отношение на него са били осъществени серия от престъпни посегателства, подробното описание на които е дадено както от самия него в заявленията му до прокуратурата, така и от мен в посочените мои искания за разследване.

2) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал с моето заявление, адресирано до Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, имащо дата 04 август 2003 г. и индекс LPC-130; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 249-250 на Том 6 от моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; в това заявление изрично и ясно съм записал, че считам, че „съществува немалка степен на вероятност» експертът-криминолог и специалист по графология Димитър Генадиев Костов да стане „обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица», и че причината за това може да е именно фактът на дадената от него експертиза.

3) да бъде комплектована към същото следствено дело и преписката, която е била образувана в Министерството на вътрешните работи върху основата на посоченото мое изложение от 04 август 2003 г.

4) в рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване на причините за настъпилата съвсем неотдавна (през февруари 2006 г.) смърт на посочения експерт Димитър Генадиев Костов, при което изрично и ясно подчертавам следното: »същият е починал с официална диагноза „инфаркт», без обаче преди това да е бил боледувал от каквото и да е заболяване; »същият е известен спортист от миналото с изключително здрав организъм и никога не е бил боледувал от нищо; »непосредствено преди смъртта му Димитър Генадиев Костов е бил призоваван за разпит точно три пъти именно във връзка с дадената от него експертиза относно фалшивото дело, като при две от посещенията му във Военната прокуратура са били съставени съответно два протоколи за разпит; »само два месеци след като Димитър Г. Костов е дал своето нотариално заварено експертно мнение, по устно нареждане на Министъра и писмено нареждане на някакъв Секретар в Министерството на вътрешните работи е била образувана т. нар. „проверка» на неговото кадрово досие, за да бъдат търсени уязвими пунктове, които да бъдат използувани за упражняването на шантаж върху него, но такива уязвими пунктове въобще не са били намерени; »в два от официалните документи по следственото дело (с. 35 и с. 37, представляващи т. нар. „Предложение за продължаване на срока за разследване», подписани от военния следовател подполковник Димитър Пашов) изрично е записано, че „По делото са разпитани множество свидители», но в папката, която на мен ми е предоставена, е налице единствено протоколът от моя разпит като свидетел и липсват протоколите от разпита на „множеството свидетели», за които следователят чрез изричен писмен текст „декларира», че са били разпитани. Очевидно е следователно, че двата протоколи от разпитите на Димитър Г. Костов са сред липсващите по следственото дело, което, според мен, е недвусмислено доказателство, че тяхната липса е именно във връзка с обезпечеването на строго секретните елиминационни оперативни мероприятия на сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи, действуващи като структурни звена на Червената мафия.

Във връзка с това изрично и ясно декларирам своето категорично мнение, че смъртта на Димитър Г. Костов е резултат на упражнен върху него медикаментозен тероризъм, осъществен от заинтересованите престъпни структури и личности, които днес представляват трансформация (трансмутация) на бившата Държавна сигурност, към които структури и личности принадлежат и сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи, начело с Министъра и ръководителите на съответните звена на Министерството, включително и на генерал Иван Чобанов и ръководената от него специална служба.

24 юли 2006 г. Янко Н. Янков

(Горното заявление е адресирано до посланиците в София на държавите-членки на Европейския съюз, САЩ и Швейцария, Еврокомисията, Президента, Главния прокурор и БТА; може да се прочете и на следния адрес:
http://iankov.com
раздел Писма,
LPC-Embassy-031/ 24 юли 2006 г.).

ДОСИЕТАТА НА ДС (4)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Тъй като през периода от януари 1978 г. до април 1980 г. служители на Министерството на вътрешните работи са били извършили серия от деяния, изразяващи се в съставяне на серия от документи с невярно съдържание, и тъй като едва през 2003 г. успях не само да получа достъп до тази документация, но и чрез вещи лица да докажа факта, че е налице престъпление, с което са ми причинени сериозни вредни последици, на 19 август 2003 г. регистрирах в канцеларията на Главния прокурор искане за извършване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, което искане има рег. № 3588/20.08.2003 г.

Във връзка с това с Постановление от 02.02.2004 г., издадено от военния прокурор капитан В. Чавдаров е било образувано предварително производство за престъпление по чл. 387, ал. 3 вр. Ал. 1 от Наказателния кодекс, при което е било образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г.

Тъй като в продължение на повече от две години, през което време е било извършвано разследването, аз не съм получил никакви официални писмени документи, от които да е видно какъв е ходът на разследването, и тъй като едва на 19 май 2006 г. получих копие от Постановление от 09.05.2006 г. за прекратяване на наказателното проозводство, пред мен възникна необходимостта да получа достъп до документацията по делото, за да мога да обжалвам постановлението и да защитя правата си.

Така пред мен възникна нова изключително сериозна пречка за защита на правата ми – оказа се, че за да мога да се сдобия с копия от онези официални актове на военната прокуратура, които е необходимо да ползувам, за да мога да защитя правата си, ще трябва да заплатя „държавна такса”, равняваща се на 1,50 лв (един лев и петдесет стотички) за първата страница и по 1,00 (един лев) за всяка следваща страница.

Така, тъй като броят на страниците на официалните следствено-прокурорски актове е 35 (които, впрочем, във всяка нормална държава биват задължително, служебно и безплатно изпращани на засегнатото лице, но които на мен въобще не са ми били изпращани), за да мога да защитя правата си, на мен ми се наложи да заплатя сумата 35,50 лева (тридесет и пет лева и петдесет стотинки).

Във връзка с това уточнявам следното:

Първо, навсякъде в София ксерокс-копирането на една страница машинописен текст струва 0,03 лева (три стотинки) и по изключение – максимум 0,06 лева (шест стотинки); в Софийската военно-окръжна прокуратура, обаче, цената на същата услуга е 1,00 (един) лев за една страница, което представлява 33 (тридесет и три) пъти повече, отколкото в обикновените софийски фирми;

Второ, тъй като величината на установената от Правителството официална основна месечна заплата на един професор по право в държавните академични институции (като напр. Българската академия на науките и Софийския университет) е около 380 (триста и осемдесет) лева, следва да приемем, че в случая заплатената от мен сума за копирането на 35 страници машинописен текст струва около една десета от една такава заплата, или за допълнително сревнение – около половината от месечната пенсия на обикновения български пенсионер.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Нека отново и пределно ясно формулирам проблемата:

1) преди много години определени държавни служители са били извършили престъпление, с което са ми причинили сериозни вредни последици;

2) в продължение на много години пак държавни служители са създавали и поддържали такава на система на управление, която чрез методите на секретния режим на информацията е пазела от наказателна отговорност въпросните престъпници и не ми е давала абсолютно никаква възможност да защитя правата си и да потърся наказателна и гражданска отговорност от действувалите от името на държавата престъпници за извършеното от тях против мен престъпление;

3) след като така или иначе въпросният режим бе преодолян и получих реалната възможност да докажа (както чрез експертни заключения, така и чрез съпътствуващи информационни източници) факта на извършеното против мен престъпно деяние, аз отново съм поставен пред невъзможността за защитя правата си, като този път предишните бариери пред правосъдието виртуозно са заменени с други:

3. а) от една страна пак държавни служители (военни следователи и прокурори) в полза и услуга на действувалите от името на държавата престъпници саботират правосъдието чрез укриване на доказателствата (прилагане на фактически или изричен отказ от намиране и регистриране) и чрез злоупотреба с различни процедурни схеми (прилагането на разнообразни методи за проточване до безкрайност във времето на необходимите спешни следствени действия и чрез фактическото недостигане до правосъден резултат);

и 3. б) от друга страна пак държавни служители слагат изключително тежки и дори чудовищни финансово-икономически (парични) бариери пред правосъдието, с които фактически напълно елиминират възможността на пострадалите да се защитят; което, от своя страна, означава само едно-единствено нещо – обезпечаване на пълната наказателна и гражданска безотговорност на престъпниците, извършили престъпното си деяние от името на държавата.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Тъй като на визираната в пункт 3. а конкретна ситуация ще се спра по-късно, с настоящето си изложение настоявам да получа отговор от Прокуратурата: а) с който да ми бъде обяснена социалната и правната логика, по силата на която държавата, действувайки чрез своя структурно-функционален орган, наречен Софийска военна прокуратура, е извършила увреждане на моите правосъдни и икономически интереси и права чрез изискването на непоносими и чудовищни такси; б) дали именно, за да може да бъде обезпечена тази ситуация на брутално ограбване и на поставяне на непоносими парични бариери пред правосъдието посочената държавна институция преднамерено не ми е изпращала копия от актовете, които е издавала, и копие от които е била длъжна текущо да ми изпраща?

Приложение: копие на „Вносна бележка към бюджета” с дата 28.06.2006 г.



29 юни 2006 г. Янко Н. Янков

(Горното заявление е адресирано до посланиците в София на държавите-членки на Европейския съюз, САЩ и Швейцария, Еврокомисията, Президента, Главния прокурор и БТА; може да се прочете и на следния адрес:
http://iankov.com
раздел Писма,
LPC-Embassy-029/ 29 юни 2006 г.).