ПАРТНЬОРИ?! (2)

Относно: моето искане за достъп до и получаване на копия

от документацията на специалните, дипломатическите

и всякаквите други архиви на САЩ,

където по какъвто и да е повод се среща моето име

Ваши Превъзходителства,

І.

Както ви е известно, към вас вече съм адресирал няколко писма, които съм изпратил както по електронната, така и по традиционната препоръчна поща, при което главното съдържание на тези писма се свежда до искането ми да получа достъп до и копия от всичките онези архивни документи, които се намират в пределите на вашата разпоредителна власт и в които се споменава моето име, както по повод и във връзка със срещите ми в София с висши представители на американския дипломатически корпус, така и по каквито и да са други поводи.

Както ви е известно, в тези мои писма изрично и ясно съм посочил, че интересът ми към въпросната документация има не толкова своя несъмнено личен мемоарен генезис, колкото (и преди всичко!) улавянето на някоя значима брънка от историческата плетеница на събитията в комунистическа и (уж) посткомунистическа България, от разплитането на която ще станат ясни отговорите на редица въпроси, свързани с ролята на конкретната американска администрация в съответния исторически отрязък от време за елиминирането на автентичните антикомунисти от българската политическа сцена и за легитимиране престъпната власт на новото поколение на стария комунистически елит.

При това нека изрично и ясно уточня, че в случая в моята колкото чисто научна, толкова и актуално прагматична стратегия имплицитно се съдържа една специфична изходна теза, която е вплетена във въпроса: „-Ако приемем, че по-рано американската държавна власт действително е била в изключително висока степен безсилна да се противопоставя по ефективен начин на класическия комунистически геноцид над българското население, то защо сега - през последните две десетилетия - същата тази американска държавна власт не само не се противопоставя на посткласическия комунистически (по своя генезис и мафиотски по своята функционална характеристика) геноцид над българското население, но дори пределно ясно и демонстративно го подкрепя - и то така, че в резултат на тази подкрепа от демографската карта на България са изчезнали повече от един милион и половина души, а прогнозите недвусмислено сочат, че в близките десетина години ще изчезнат най-малко още толкова?”

ІІ.

Междувременно, Ваши Превъзходителства, държа изрично да ви кажа нещо, което вие, несъмнено, много добре знаете, а именно:

1) че от архивите на българската Държавна сигурност досега съм получил достъп само до около 5-10 (пет-десет) процента от документацията, за съществуването на която имам абсолютно неопровержими доказателства и до която все още не мога да получа никакъв достъп;

2) че през всичките години на последните две десетилетия мафиотската държавна власт на последното поколение на комунистическия елит е получавала своето перверзно самочувствие и фалшивата си международна и вътрешна легитимност несъмнено не само от своя непосредствен господар от Москва, но и, също така несъмнено - от управляващите среди на Запада. И че в частност това се е отнасяло и по въпросите, свързани с достъпа до архивната документация на Държавна сигурност;

3) още през 1990 г., по времето на Националната политическа „Кръгла маса” и дейността на Великото Народно събрание, аз бях този, който пръв заяви, че единственият начин да бъде извършен автентичен политически преход в България е досиетата на ДС да бъдат докарани с електрокари в Парламента и не само всеки гражданин на България да има правото да ги чете, но и всеки, чието име фигурира там, да бъде длъжен даде обяснение; и че още тогава Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис ми каза буквално следното: „-Янко, не си прави никакви илюзии! Пълен достъп до всичките документи от твоето досие ще имаш едва след като всички, които са били виновни за твоите и на близките ти страдания станат милионери, едва след като изкарат поне по един мандат като министри и едва след като умрат от старост!”

4) съвсем наскоро бившият премиер Иван Костов в интервю за в-к „24 часа” (03.07.2007 г.) достатъчно ясно даде да се разбере, че днес е невъзможен какъвто и да е катарзис, свързан с разсекретяването на архивите (досиетата) на комунистическите специални служби, тъй като: Първо, доносниците и сътрудниците на ДС са приети от НАТО и ЕС; и Второ, съдържанието на тези архиви вече няма политическо значение.

Всъщност, внимателният и прецизен анализ на истинското съдържание на изявлението на Иван Костов разкрива, че според него става въпрос за следното: Първо, на разсекретяване ще подлежат само онези архивни материали (досиета), съдържанието на които вече няма никакво реално политическо значение; и Второ, няма да бъдат разсекретени онези архивни материали (досиета), които са престанали да бъдат архивни, тъй като доносниците и сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност вече са били превербувани и така, бидейки агенти на новите служби на държавната власт, едновременно с това им е признат и статуса на изключително важни и строго секретни сътрудници на НАТО и Европейския съюз.

При това, поне според мен, думите на Иван Костов (към когото нямам абсолютно никаква симпатия, тъй като точно по време на неговото управление бях принуден да търся политическо убежище във Великобритания!) поне в това отношение заслужават пълно доверие, тъй като той несъмнено много добре знае точно кои са били силите, които са го накарали да спре вече набиращия висока скорост процес на нетърпимост към престъпленията на комунистите и на разсекретяване на досиетата.

ІІІ.

Пак междувременно, Ваши Превъзходителства, държа изрично да ви кажа, че още на 15 юли 1998 г. съм написал и предоставил на Главния прокурор на България (и на всички базирани в София членове на световния дипломатически корпус) специално искане за разследване престъпната дейност на българската Държавна сигурност, в което, между другото, изрично и ясно съм посочил, че от предоставените ми оскъдни страници на разсекретените архиви, и по-точно от страници 180-183 на папка N 21441, ДОР “Дракон”, Том 1 е видно, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон”, Джордж Бекет, офицер по сигурността при посолството на САЩ, е бил обект “Чакал”; Стюард Кулидж Паркър, втори секретар-вицеконсул при посолството на САЩ, е бил обект “Професор”; Скот Камерон Томпсън, заместник административен началник, е бил обект “Стрелец”; Джоузеф Александър Кийл, втори политически секретар в посолството на САЩ, е бил обект “Диригент” (впрочем, именно последният бе човекът, който, непосредствено преди арестуването ми, бе посетил родния ми дом и се бе запознал с родителите ми).

ІV.

Ваши Превъзходителства,

С настоящето ми писмо отново и за пореден път ви уведомявам:

1) че е непоколебимо намерението ми да получа достъп до и копия от архивните документи, свързани с моето име и намиращи се под вашата разпоредителна власт;

2) че тази непоколебимост произтича от елементарния факт, че е категорично решението ми да узная истината относно причините и механизма, довели до това, че след 1989 г. ваши демократични партньори в България станаха именно онези, които до този момент бяха ваши политически врагове, а тези, които с цената на много свидни жертви изстрадаха вашата кауза, отново останаха в ръцете на предишните си палачи.

21 юни 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо LPC-Euro-Just-21/21.06.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ и посланика на САЩ в България, с копия до посланиците на държавите, акредитирани в България, и всички български и чужди медии, изпратено от проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski)].

ДОСИЕТАТА НА ДС (7)

Бившият политически затворник

Янко Янков:

Престъпленията на бившата ДС

не са минало

Само пълният достъп до досиетата е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат някому, твърди депутатът от ВНС

Мария Стоянова

Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в Клисурица, Монтанско. Завършил право, защитил докторат, специалист по теория и философия на правото, политически и правни учения. Прекарал 6 години и половина в комунистически затвор по обвинение в противодържавна агитация и пропаганда и създаване на организация за извършване на такава пропаганда. Излиза от затвора 10 дена преди падането на режима на Живков, след пълно изтърпяване на присъдата. Три месеца по-късно е признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства. Сега старши научен сътрудник в Института за правни науки към БАН.

- Г-н Янков, унищожени ли са съдебните дела срещу Вас от 80-те години и досиетата Ви от ДС? Заявихте публично, че имате доказателства за това, че някои от тях не са унищожени…

- За едно от делата срещу мен имам официален отговор от Министерството на правосъдието, че е унищожено още през май 1990 г. Но този отговор го получих едва преди два месеци, след като в продължение на 12 г. всяка година пишех по няколко искания и те оставаха без отговор. Това дело обаче не е унищожено и аз го притежавам от две години.

- Как се сдобихте с него?

- Даде ми го преди две години Иван Стоянов, по прякор Кубето, от с. Лозен, Софийско. С него бяхме заедно в затвора и бяхме приятели тогава, а и след това. Още в затвора той ми беше казал, че е ангажиран от ДС да докладва какво правя и че има и други като него. Предупреди ме да внимавам да не го злепоставя. След 10 ноември той започна да се занимава с бизнес, свързан с бизнеса на друг виден бизнесмен, Димитър Христов Иванов. Преди две години Иван ми обясни как е взел делото от личния архив на Димитър Иванов. Около половин година след като ми даде делото, той беше прострелян с 6 куршуми от автомат “Калашников”, но остана жив. Само преди 6 месеци бе убит с един куршум в главата пред жилището си в кв. “Х. Димитър” в София. Не казвам, че делото е причина да бъде убит, но определено не е безопасно да ровиш в чужди архиви, особено нечии.

- Така според вас изниква въпросът дали и други уж унищожени дела не се намират също така в частни архиви?

- Точно така. Те не могат да изчезнат без следа от архив на МВР. Защото всеки документ там има регистрация, има опис на всички документи. Ако някой взема делото, оставя бележка. Естествено, може и тя да изчезне после, но пак има следи.

- Не е ли това задача на Комисията по досиетата - да търси и намира следите? Какво впрочем е мнението ви за комисията - тази и предишната?

- Аз нито от предишната, нито от сегашната съм видял нещо положително. Необходимо беше целият архив на МВР да бъде предоставен на Централния държавен архив за публично ползуване. Лансирах тази теза още през 1990 г. като депутат във Великото Народно събрание. Но явно това е неизгоден ход, който би разкрил и доказал механизма на извършените престъпления.

- Има ли според вас фалшификации на досието? Гръмнаха два предизборни и един наскорошен компромати.

- Не мога да се изкажа за конкретните случаи, но разполагам с документ, подписан от началника на Научно-техническия отдел при ДС от март 1977 г. Съгласно този документ същият отдел изисква от Първи отдел на Шесто управление да съберат мои ръкописни текстове на български и на чужди езици, с цел “прилагане на ефективен контрол над обекта“. В друг документ се казва какво значи това: изработване на фалшификати - уж написани от мен писма до посолствата и други инстанции, с които да бъда компрометиран пред тях. Което доказва, че техническият отдел при Четвърто управление на Държавна сигурност е бил в състояние да извърши всякакви фалшификации и ги е правил, включително до подмяна на цели досиета. Едва ли с настъпването на демокрацията специалистите от това звено са изгубили способностите си, а заинтересованите техни началници - желанието да фалшифицират документи.

- И как тогава ние ще разберем кой е бил доносник, кой не?

- Единствено пълният достъп до досиетата на всеки набеден и на всеки, който ги поиска, ще е начинът да се пресекат манипулациите с набедяването на видни личности, които пречат на някого.

- А не е ли по-лесно и не е ли време просто да забравим за досиетата, да затворим тая мрачна страница от историята?

- Не. В тези досиета се съдържат страшно много престъпления. Брат ми например, докато бях в затвора, е бил изкуствено заразен с рак и почина само 2 месеци след като в официален документ лекарска комисия го призна за напълно здрав. Искате от мен да махна с ръка и да забравя? Да кажа: Е, ами, убили го и толкова? Не мога и нямам право да забравя. Аз искам достъп до досиетата, за да търся отговорност от престъпниците.

- Няма ли давност за престъпленията им, каквито и да са те, още повече трудно доказуеми вече?

- Давността тече от момента, в който човек има възможност да защити правата си. Престъпниците от бившата ДС не разчитат на давност, те искат да си изживеят живота и никой да не ги закача. Точно те разчитат да махнем с ръка и да престанем да се ровим в темата за досиетата. Имам доказателства, че срещу мен и много български граждани е извършвано експериментиране със специални средства, разработвани в лаборатории към УБО. Това дело се пази във Военна прокуратура. Ползувах го като депутат във ВНС. От него се вижда, че са били извършвани експерименти с хора. При посещението си у нас генерал Калугин спомена, че отровата, използувана срещу Георги Марков, е била изпробвана върху затворници. В това дело най-обстойно са описани експерименти върху цивилни граждани, попаднали в болница за изследвания напълно здрави хора. И това ли да отминем?

- Но то е минало, далечно като комунизма, който си отиде…

- Напротив, престъпленията продължават и в последните години. Бомбата, поставена преди няколко години под колата на военния прокурор и зам. главен прокурор на републиката ген. Лилко Йоцов беше, за да си мълчи - за това дело и за други дела. Прокурорът от Главна прокуратура Петър Дончев и прокурорът от Софийска градска прокуратура Любомир Цанков, които са присъствали на такива експерименти в затворите, починаха от масирани инфаркти, предизвикани от същите медикаменти. Доказателствата са пак в онова дело.

- Като че ли имате намерение да останете един от последните вечни дисиденти в България…

- Не обичам думата дисидент, тя беше измислена от службите за техните си хора - да им се създава ореол на борци. Автентичните противници ги избутват далеч извън селенията на властта. Колкото до мен, аз съм политически противник на системата - и на онази, и на тази сега. Защото тя е продължение на онази. С по-модерни средства и със съгласието на Запада. За мен България е протекторат, управляван от триумвират. Триумвиратът възпроизвежда споразуменията в Ялта и Малта, разпределящи ни 80 процента за Русия и 20 процента за САЩ и Европейската общност.

- България сигурно заслужава по-добра съдба, не мислите ли?

- Всеки народ си заслужава съдбата, а нашият трябва да изживее съдбата, която си заслужава. Казват, че когато някой човек не е добре възпитан, му липсват първите 7 години. При нациите проблемът е още по-тежък. На нашата нация й липсват първите 700 години, или толкова е прекарала в робство. Освен това една промяна на системата се прави за около 30 години, а гражданско общество се създава за около 300.

- Младите хора едва ли ще се съгласят с вас, те искат живота си днес и сега.

- Те обаче също носят последиците от тези липсващи ни години. Потърпевши са и ще бъдат дотогава, докато се изгради гражданско общество, а това, както казах, няма да стане скоро.

- Това в политически аспект, а в икономически поне там нямаме ли повече шансове?

- Германия след Втората световна война е класически пример за това как една държава може да тръгне от нулата и да стигне на висотата. Германия беше разделена на четири зони. В английската зона един икономически цикъл се затваряше за 7 години, във френската за 12, а в американската за 14 години. Необходими бяха обаче 3 цикъла и точно за толкова години Германия беше изведена от кризата. Така че, ако сме германци, управлявани от англичани - най благоприятният вариант, имаме шанс да се оправим след 21 години от момента на започването. Такъв момент обаче все още не е настъпил. Освен това, ние не сме Германия и не сме германци. Впрочем, за страните от Третия свят практиката сочи, че един икономически цикъл се затваря за 20 години. Умножете си ги по три…

[В-к "Монитор" бр.1099/2002 г.; интервюто е публикувано и на стр.494-498 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. -546 с.].

ДОСИЕТАТА НА ДС (3)

ЗАЯВЛЕНИЕ

Относно: многобройните ми искания за достъп до документите

на Държавна сигурност и за предоставянето на тези документи

на следствените, прокурорските и съдебните органи за търсене

на наказателна отговорност за всички престъпления, извършени

от всички лица, ангажирани с мероприятията на Държавна сигурност

До ръководството и членовете на

Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност на български граждани

към Държавна сигурност и разузнавателните служби

на Българската народна армия

площад „Александър Батенберг” № 1

кабинет № 308

1000 София

E-mail: Кns@nt52parliament.bg

До Главния прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

1000 София

чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,

E-mail: n.markov@prb.bg

Информационно копие:

До всички членове на чуждестранния

дипломатически корпус в и за България

(на пощенските и на E-mail-адресите)

До всички български и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

Дами и господа,

Пледирам за вашата ангажираност за това:

1) да бъдат изискани и събрани в единен архивен фонд всички документи на всички възможни специални или други служби, в които по какъвто и да е повод се споменава моето име;

2) да бъдат изискани и събрани в архива на Комисията всичките мои досегашни изключително многобройни официални писмени искания за достъп до съответната изрично посочена от мен документация и да ми бъде даден достъп до така посочените в тези искания материали;

3) всичките тези материали в съответствие с многобройните ми искания да бъдат предоставени на Прокуратурата с оглед търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност от всички функционери на ДС за извършените от тях престъпления;

4) да бъде обърнато специално внимание на материалите, за които съм поискал да бъдат предоставени на Прокуратурата по повод и във връзка с образуваното и воденото от Софийската военноокръжна прокуратура следствено дело № ХVІ-3/2004 г. относно престъплението, извършено против мен и изразяващо се в изработване на фалшиво досие;

5) да бъде обърнато специално внимание на материалите, свързани с искането ми за разследване на причините за внезапната и мистериозна смърт на следователя по същото дело подполковник Димитър Евгениев Пашов и на експерта-графолог по същото дело Димитър Генадиев Костов, които починаха от инфаркт (?!?) съответно на 08 и на 19 февруари 2006 г. (само в продължение на десет дни!) - които именно са хората, които доказаха по категоричен начин, че всичко, свързано с агентурното досие „Кирилов” е фалшификат и които починаха почти веднага след като доказаха, че става въпрос за фалшификат;

6) да бъде направено всичко, което е необходимо да бъде потърсена наказателна отговорност от виновните лица за изготвянето на въпросния фалшификат.

Приложения за Комисията: а) копие от искането ми за образуване на дело за наказателно преследване на виновните за фалшификацията лица; б) копие от Протокол на експерта-графолог и други материали, свързани с експертизата; в) копия от две Постановления на Софийската военна прокуратура по следственото дело; г) копия от исканията ми за разследване на причините за смъртта на въпросните лица

27 юли 2007 г. Янко Н. Янков

ДОСИЕТАТА НА ДС (1)

Методи Андреев вади досиета, но без да показва документи.

Той би трябвало да позволи свободен достъп до всички папки, свързани с агентурното минало на изписаните политици. Така хората биха се уверили в достоверността на изнесените данни, а посочените в списъка да ползват частна експертиза.

С какво в случая изнесените имена се отличават от списъка във в-к “Факс”? При това неправилно са смесени кадрови офицери от ПГУ и РУМНО, изпълнявали задачи от национален характер, и доносници на Шесто. Умишлено бе наклепан Божидар Димитров, който се е ровел в архиви, свързани с българското Средновековие. Може би неговото патриотично предаване “Час по България” и публикациите му във в-к “Труд”, повдигащи самочувствието на българина, накараха родоотстъпниците да го омаскарят. Иван Сунгарски правилно се усъмни, че в сините листи има агенти, чието минало е старателно заличено.

На в-к “Московские новости” подхвърлиха досието на Йордан Соколов. Дали точно в Москва не се съхраняват част от агентурните улики срещу нашите държавници?

Любомир Захариев

*

ДС съчинила агентурно досие на Янко Янков

Янко Янков не се нуждае от представяне. Неговото духовно противопоставяне срещу комунистическия режим става причина той да излежи 6 години в затвора, където е подложен на непрекъснати репресии. Съществуват сериозни основания да се мисли, че е имало план за ликвидирането му. Изведнъж, обаче, името му бе поставено в списъка на агентите, изнесен от Георги Тамбуев пред Великото Народно събрание и публикуван във вестник “Факс”.

Същият фарс бе разигран и наскоро, като отново бе включен в последния списък, известен като “Списъка на Методи Андреев”. До ден-днешен, обаче, никой не е позволил на г-н Янков да си прочете досието, въпреки нееднократните му настоявания пред най-висши инстанции. Не е публикувано нито едно досие на 52-мата, които бяха оповестени от комисията, оглавявана от г-н Андреев (апропо, с какво е по-достоверен при това положение списъкът на Методи Андреев от списъка на в-к “Ранно утро”?).

Според г-н Янков той е имал достъп само до 4 папки от водените срещу него дела за оперативна разработка, макар цялата документация да се състои от 28 папки. Интерес представлява писмото на началника на отдел I на IV управление на ДС от 15 февруари 1977 г. до началника на отдел I на VI управление на ДС. В него се казва: “Моля нареждането Ви да бъде контролирана с почерково издирване в Система 2 по Австрия, ГФР, Швейцария, САЩ и вътрешна линия пощенската кореспонденция на Янко Николов Янков, роден на 13 август 1944 г. в с. Клисурица, Михайловградски окръг …”

На 8 март 1977 г. следва ново писмо с надпис: “Строго секретно” от началника на I отдел на IV управление до началника на VI управление на ДС. В него се казва: “За прилагане на ефективен контрол на обекта е необходимо да ни изпратите автографи в оригинал на български език и на чуждите езици, които владее. Същите да бъдат по обем не по-малко от една ръкописна страница свободен свързан текст и да не бъдат по-стари от шест месеца.”

За сведение на читателите трябва да поясним, че цитираното IV управление на ДС е тъй нареченото “техническо управление”, където са били осигурявани всевъзможни технически средства и фалшификати, необходими на останалите управления и отдели на ДС.

За какво са му били необходими на началника на съответния отдел от Четвърто автографи (писмени текстове) на български и на други езици, написани от Янко Янков?

Отговорът е много прост. Той може да бъде пояснен от следния “План за провеждане на допълнителни агентурно-оперативни, технически и други мероприятия по ДОР “Дракон”, рег. № 2144/ 20.12.1982 г., заведено на лицето Янко Николов Янков от с. Клисурица, Михайловградско с окраска “Противодържавна агитация и пропаганда” по линия “Интелигенция” в отделение 06 на ДУ на МВР – Михайловград”. В него се казва: “Резултатите от проведените до този момент мероприятия по обекта на ДОР “Дракон” Янко Николов Янков показват, че същия активизира дейността си, като изпраща писма до посолствата на САЩ, Австрия, Италия в нашата страна, в които сигнализира за положението си на “онеправдан” и “преследван”. Обектът на два пъти лично се е явявал в посолствата на САЩ и Англия, в които е занесъл “материали” и е водил разговори със служителите им…”.

Комунистическите спецслужби са нащрек да не би Янко Янков да изнесе компрометиращи данни за соцреалността. Те бързат да му изградят фалшиво досие на ДС-сътрудник, за да го злепоставят пред западните посолства. В отдел I на IV (техническото) управление е имало достатъчно способи, средства и специалисти, които да изфабрикуват такова фалшиво агентурно досие въз основа на собственоръчно написаните от него материали.

Ето какво пише и самият Янко Янков в изложение до президента, главния прокурор, министъра на вътрешните работи, посланиците на държавите, подписали заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, до Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод: “От предоставените ми от архива на МВР оскъдни материали е видно, че една от главните стратегии на ДС по отношение на мен е била да изработва компрометиращи ме материали, които да бъдат предоставяни на лицата и организациите, с които възнамерявам да установя или имам вече установени лични и делови отношения… Анализът разкрива, че тези мои оригинални автографи в обем най-малко една ръкописна страница свободен свързан текст са били необходими на въпросното поделение, за да може да изготви компрометиращи фалшификати…”.

Янко Янков изисква всички документи, свързани с разработката срещу него да бъдат предоставени на Държавния архив и всеки, който пожелае, да се запознае с тях.

Георги Тамбуев пише в книгата си “Компромат II”, че само той от тримата членове на Комисията по досиетата е имал достъп до архива на ДС. Фактически Тамбуев е действувал безконтролно и е можел да каже това, което предварително са искали от него. В тази книга той заявява, че е чел агентурното досие на Янко Янков. Въпреки искането на самия Янков до Главния прокурор да разпореди разследване и експертиза на досието му, това не е направено до днес.

Кой има интерес от поредното очерняне на човек като Янко Янков? Онези, които се страхуват от промяната на политическото статукво, заложено на “Кръглата маса”, и които в полза на личните си интереси поставиха страната на колене, застрашавайки я със ситуация, подобна на онази от времето на Ньойския договор.

В полза на това твърдение можем да цитираме някои имена, ангажирани с доноси и провокации в полза на ДС срещу г-н Янко Янков. В документ, свързан с оперативно-техническо мероприятие по изясняване дейността на обект “Смешник” е написано: “Ще бъде обмислена и проведена комбинация, целяща създаването на по-близки отношения между обекта и агент “Моис”, целяща проникване в неговата среда и изучаване на близкото му обкръжение”.

В книгата си “Документ за самоличност”, Том I, Янко Янков пише на стр. 233: “Както казах, някога работех в Института по науките за държавата и правото при БАН. Един от колегите ми от този институт сега е народен представител на опозицията (книгата е отпечатана през 1994 г.), но … той бе доносник против мен и е написал немалко доноси пред шесто управление на ДС. Неговото име е Илко Ескезази.” Като имаме пред вид, че агентурните псевдоними са измисляни по характерни външни белези, често пъти и според расово-етническата принадлежност, не е трудно да се сетим, че агент “Моис” е Илко Ескенази.

В споменатия по-горе документ за оперативно мероприятие може да се прочете и следното: “С оглед придобиване на подходящо лице за вербовка ще се извърши задълбочено проучване на най-близките връзки на обекта, засечени в резултат на проведените мероприятия, Симеон Тасев, Дончо Хрусанов, Огнян Стамболиев, Георги Петканов, Тодор Енчев, и Борислав Йотов, които объктът възнамерява да привлече в провеждането на противодържавната си дейност.”.

Имайки предвид щастливото настояще на споменатите лица (Борислав Йотов – прокурор във Върховната Касационна прокуратура, Тодор Енчев – съдия в Конституционния съд, Дончо Хрусанов – декан на Юридическия факултет при Софийския университет, Георги Петканов - професор[1]), е интересно да се узнае доколко по онова време те са се оказали податливи към сатанинските съблазни на ДС. И докога ще продължава обществената гавра, която се опитва да окаля жертвите и да оневини доказаните палачи.

[1] След победата в парламентарните избори през 2001 г. на Националното движение “Симеон Втори” Георги Петканов вече е и Министър на вътрешните работи. Като изключително ценен кадър след загубата на НДСВ в поредните парламентарни избори Георги Петканов е номиниран и избран за Министър на правосъдието в коалиционния кабинет на БСП, ДПС и НДСВ. (Бел. ред.)

[Интервю на Любомир Захариев във в-к "Извън закона" бр.4/06.06.2001 г., публикувано и на стр.313-317 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 546 с.].