ДОСИЕТАТА НА ДС (1)

Методи Андреев вади досиета, но без да показва документи.

Той би трябвало да позволи свободен достъп до всички папки, свързани с агентурното минало на изписаните политици. Така хората биха се уверили в достоверността на изнесените данни, а посочените в списъка да ползват частна експертиза.

С какво в случая изнесените имена се отличават от списъка във в-к “Факс”? При това неправилно са смесени кадрови офицери от ПГУ и РУМНО, изпълнявали задачи от национален характер, и доносници на Шесто. Умишлено бе наклепан Божидар Димитров, който се е ровел в архиви, свързани с българското Средновековие. Може би неговото патриотично предаване “Час по България” и публикациите му във в-к “Труд”, повдигащи самочувствието на българина, накараха родоотстъпниците да го омаскарят. Иван Сунгарски правилно се усъмни, че в сините листи има агенти, чието минало е старателно заличено.

На в-к “Московские новости” подхвърлиха досието на Йордан Соколов. Дали точно в Москва не се съхраняват част от агентурните улики срещу нашите държавници?

Любомир Захариев

*

ДС съчинила агентурно досие на Янко Янков

Янко Янков не се нуждае от представяне. Неговото духовно противопоставяне срещу комунистическия режим става причина той да излежи 6 години в затвора, където е подложен на непрекъснати репресии. Съществуват сериозни основания да се мисли, че е имало план за ликвидирането му. Изведнъж, обаче, името му бе поставено в списъка на агентите, изнесен от Георги Тамбуев пред Великото Народно събрание и публикуван във вестник “Факс”.

Същият фарс бе разигран и наскоро, като отново бе включен в последния списък, известен като “Списъка на Методи Андреев”. До ден-днешен, обаче, никой не е позволил на г-н Янков да си прочете досието, въпреки нееднократните му настоявания пред най-висши инстанции. Не е публикувано нито едно досие на 52-мата, които бяха оповестени от комисията, оглавявана от г-н Андреев (апропо, с какво е по-достоверен при това положение списъкът на Методи Андреев от списъка на в-к “Ранно утро”?).

Според г-н Янков той е имал достъп само до 4 папки от водените срещу него дела за оперативна разработка, макар цялата документация да се състои от 28 папки. Интерес представлява писмото на началника на отдел I на IV управление на ДС от 15 февруари 1977 г. до началника на отдел I на VI управление на ДС. В него се казва: “Моля нареждането Ви да бъде контролирана с почерково издирване в Система 2 по Австрия, ГФР, Швейцария, САЩ и вътрешна линия пощенската кореспонденция на Янко Николов Янков, роден на 13 август 1944 г. в с. Клисурица, Михайловградски окръг …”

На 8 март 1977 г. следва ново писмо с надпис: “Строго секретно” от началника на I отдел на IV управление до началника на VI управление на ДС. В него се казва: “За прилагане на ефективен контрол на обекта е необходимо да ни изпратите автографи в оригинал на български език и на чуждите езици, които владее. Същите да бъдат по обем не по-малко от една ръкописна страница свободен свързан текст и да не бъдат по-стари от шест месеца.”

За сведение на читателите трябва да поясним, че цитираното IV управление на ДС е тъй нареченото “техническо управление”, където са били осигурявани всевъзможни технически средства и фалшификати, необходими на останалите управления и отдели на ДС.

За какво са му били необходими на началника на съответния отдел от Четвърто автографи (писмени текстове) на български и на други езици, написани от Янко Янков?

Отговорът е много прост. Той може да бъде пояснен от следния “План за провеждане на допълнителни агентурно-оперативни, технически и други мероприятия по ДОР “Дракон”, рег. № 2144/ 20.12.1982 г., заведено на лицето Янко Николов Янков от с. Клисурица, Михайловградско с окраска “Противодържавна агитация и пропаганда” по линия “Интелигенция” в отделение 06 на ДУ на МВР – Михайловград”. В него се казва: “Резултатите от проведените до този момент мероприятия по обекта на ДОР “Дракон” Янко Николов Янков показват, че същия активизира дейността си, като изпраща писма до посолствата на САЩ, Австрия, Италия в нашата страна, в които сигнализира за положението си на “онеправдан” и “преследван”. Обектът на два пъти лично се е явявал в посолствата на САЩ и Англия, в които е занесъл “материали” и е водил разговори със служителите им…”.

Комунистическите спецслужби са нащрек да не би Янко Янков да изнесе компрометиращи данни за соцреалността. Те бързат да му изградят фалшиво досие на ДС-сътрудник, за да го злепоставят пред западните посолства. В отдел I на IV (техническото) управление е имало достатъчно способи, средства и специалисти, които да изфабрикуват такова фалшиво агентурно досие въз основа на собственоръчно написаните от него материали.

Ето какво пише и самият Янко Янков в изложение до президента, главния прокурор, министъра на вътрешните работи, посланиците на държавите, подписали заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, до Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод: “От предоставените ми от архива на МВР оскъдни материали е видно, че една от главните стратегии на ДС по отношение на мен е била да изработва компрометиращи ме материали, които да бъдат предоставяни на лицата и организациите, с които възнамерявам да установя или имам вече установени лични и делови отношения… Анализът разкрива, че тези мои оригинални автографи в обем най-малко една ръкописна страница свободен свързан текст са били необходими на въпросното поделение, за да може да изготви компрометиращи фалшификати…”.

Янко Янков изисква всички документи, свързани с разработката срещу него да бъдат предоставени на Държавния архив и всеки, който пожелае, да се запознае с тях.

Георги Тамбуев пише в книгата си “Компромат II”, че само той от тримата членове на Комисията по досиетата е имал достъп до архива на ДС. Фактически Тамбуев е действувал безконтролно и е можел да каже това, което предварително са искали от него. В тази книга той заявява, че е чел агентурното досие на Янко Янков. Въпреки искането на самия Янков до Главния прокурор да разпореди разследване и експертиза на досието му, това не е направено до днес.

Кой има интерес от поредното очерняне на човек като Янко Янков? Онези, които се страхуват от промяната на политическото статукво, заложено на “Кръглата маса”, и които в полза на личните си интереси поставиха страната на колене, застрашавайки я със ситуация, подобна на онази от времето на Ньойския договор.

В полза на това твърдение можем да цитираме някои имена, ангажирани с доноси и провокации в полза на ДС срещу г-н Янко Янков. В документ, свързан с оперативно-техническо мероприятие по изясняване дейността на обект “Смешник” е написано: “Ще бъде обмислена и проведена комбинация, целяща създаването на по-близки отношения между обекта и агент “Моис”, целяща проникване в неговата среда и изучаване на близкото му обкръжение”.

В книгата си “Документ за самоличност”, Том I, Янко Янков пише на стр. 233: “Както казах, някога работех в Института по науките за държавата и правото при БАН. Един от колегите ми от този институт сега е народен представител на опозицията (книгата е отпечатана през 1994 г.), но … той бе доносник против мен и е написал немалко доноси пред шесто управление на ДС. Неговото име е Илко Ескезази.” Като имаме пред вид, че агентурните псевдоними са измисляни по характерни външни белези, често пъти и според расово-етническата принадлежност, не е трудно да се сетим, че агент “Моис” е Илко Ескенази.

В споменатия по-горе документ за оперативно мероприятие може да се прочете и следното: “С оглед придобиване на подходящо лице за вербовка ще се извърши задълбочено проучване на най-близките връзки на обекта, засечени в резултат на проведените мероприятия, Симеон Тасев, Дончо Хрусанов, Огнян Стамболиев, Георги Петканов, Тодор Енчев, и Борислав Йотов, които объктът възнамерява да привлече в провеждането на противодържавната си дейност.”.

Имайки предвид щастливото настояще на споменатите лица (Борислав Йотов – прокурор във Върховната Касационна прокуратура, Тодор Енчев – съдия в Конституционния съд, Дончо Хрусанов – декан на Юридическия факултет при Софийския университет, Георги Петканов - професор[1]), е интересно да се узнае доколко по онова време те са се оказали податливи към сатанинските съблазни на ДС. И докога ще продължава обществената гавра, която се опитва да окаля жертвите и да оневини доказаните палачи.

[1] След победата в парламентарните избори през 2001 г. на Националното движение “Симеон Втори” Георги Петканов вече е и Министър на вътрешните работи. Като изключително ценен кадър след загубата на НДСВ в поредните парламентарни избори Георги Петканов е номиниран и избран за Министър на правосъдието в коалиционния кабинет на БСП, ДПС и НДСВ. (Бел. ред.)

[Интервю на Любомир Захариев във в-к "Извън закона" бр.4/06.06.2001 г., публикувано и на стр.313-317 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 546 с.].