СТРАНАТА "Х" В СТРАТЕГИЯТА НА КГБ

Ня­кои твър­дят, че още пре­ди пет­на­де­сет го­ди­ни е раз­ра­бо­тен план-прог­но­за за пре­мах­ва­не­то на То­дор Жив­ков, глав­на­та ро­ля в кой­то се из­пъл­ня­вала от ре­фор­ма­то­ра Пе­тър Мла­де­нов. Ако ко­ле­ги­те са тър­се­ли сен­за­ция, „нап­ра­ви­ли“ са я. Ако са се опит­ва­ли да из­в­ле­кат и пре­дос­та­вят по­ли­ти­чес­ки ди­ви­ден­ти за ед­на ре­фор­ми­ра­ща се пар­тия със съз­на­ни­е­то, че це­ло­куп­ни­ят бъл­гар­с­ки на­род че­те са­мо в-к „Ди­а­лог“ и ня­ма как да раз­бе­ре, че ни­кой не е пра­вел ни­ка­къв за­го­вор сре­щу Т. Жив­ков през 1977 г. – не се по­лу­чи!

– Г-н Ян­ков, как­во Ви да­ва ос­но­ва­ние да твър­ди­те, че сре­щу Жив­ков пре­ди 15 го­ди­ни е под­гот­вен за­го­вор?
– За­го­во­рът сре­щу Жив­ков е фал­ши­фи­ка­ция на жур­на­лис­ти­ка­та. При­пи­са­ни­ят ми из­раз, че още пре­ди пет­на­де­сет го­ди­ни се е раз­ра­бот­вал план-прог­но­за за сва­ля­не­то на Жив­ков, не е мой. То­ва е нап­ра­ве­но с цел П. Мла­де­нов да бъ­де пред­с­та­вен ка­то ре­фор­ма­тор и за­го­вор­ник сре­щу Жив­ков, ко­е­то не е вяр­но.
– Как­ва е да­леч­на­та стра­те­гия на план-прог­но­за­та „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“?
– През 1977 г. в Ев­ро­па се раз­ви­ха но­ви про­це­си, то­ва е вре­ме­то на Хар­та-77. Рус­на­ци­те още то­га­ва са зна­е­ли, че ра­но или къс­но те­зи про­це­си ще се раз­рас­нат и в Им­пе­ри­я­та. Пред­вид на то­ва съ­вет­с­ки­те тай­ни служ­би са раз­ра­бо­ти­ли ед­на гъв­ка­ва стра­те­гия на ре­а­ги­ра­не в Бъл­га­рия, за да мо­же да пре­це­нят бър­зо как­во да се пра­ви в Мос­к­ва по то­зи по­вод. Въз­ник­на­ла е иде­я­та да се раз­ра­бо­ти об­ща стра­те­гия за адап­тив­но ре­а­ги­ра­не за всич­ки стра­ни.
– Вие как вля­зох­те в „го­ля­ма­та иг­ра“?
– През 1976 г. на­пи­сах ди­сер­та­ция по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не и кни­га на та­зи те­ма. Яв­но са сче­ли, че мо­га да им бъ­да по­ле­зен. След ка­то ми спря­ха кни­га­та и ди­сер­та­ци­я­та, ме по­ка­ни­ха уж не­що да ме из­диг­нат. Тук ис­кам да се спра на па­ра­лел­на­та стра­те­гия на вер­бу­ва­не, ко­я­то бе­ше пре­мъл­ча­на от жур­на­лис­т­ка­та от в-к „Ди­а­лог“. Тя не е не­що осо­бе­но, но най-точ­но ха­рак­те­ри­зи­ра ме­то­да им на дейс­т­вие.
В с. Кли­су­ри­ца, къ­де­то съм ро­ден, има­ме три де­ка­ра зе­мя. През 1975 г. дой­до­ха с трак­то­ри, раз­ру­ши­ха ог­ра­да­та и ка­за­ха, че зе­мя­та ста­ва на ТКЗС, а ние тряб­ва да пла­ща­ме на­ем за то­ва, че има­ме къ­ща на то­ва мяс­то. До­ри де­ло за­ве­до­ха, но съ­ди­и­те в Ми­хай­лов­г­рад се въз­му­ти­ха и го спря­ха. То­ва е: в ед­на­та ръ­ка с кам­ши­ка и би­ят, а в дру­га­та – мор­ков­че­то или за­хар­че­то и те под­мам­ват да вле­зеш в ка­па­на. От­не­ха на ба­ща ми во­ен­но­и­н­ва­лид­на­та пен­сия, на май­ка ми обър­ка­ха пен­си­я­та, зап­ле­то­ха сре­щу же­на ми ин­т­ри­ги. И ми по­ка­за­ха за­хар­че­то, ко­е­то во­де­ше към ка­би­не­та на П. Мла­де­нов.
То­га­ва той се ръ­ко­во­де­ше от Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров, за­щи­тил ди­сер­та­ция по во­ен­ни на­у­ки в СССР (по-къс­но пре­це­ни­ха, че е мно­го оче­вид­но и го „прек­ръс­ти­ха“ от „кан­ди­дат на во­ен­ни­те на­у­ки“ в „кандидат на историческите науки“). Съ­щи­ят чо­век пос­ле бе­ше на­чал­ник на ка­би­не­та на пре­зи­ден­та Мла­де­нов.
По­ка­ни­ха ме да учас­т­вам в един сим­по­зи­ум, на кой­то ще се ра­­зиск­ват проб­ле­ми­те на прог­но­зи­ра­не­то. Аз ни­ко­га не съм се за­ни­ма­вал с апо­ло­ге­ти­ка, а с чис­та­та на­у­ка. Из­ля­зох с един док­лад по тех­но­ло­ги­я­та на прог­но­зи­ра­не­то. Яв­но го ха­ре­са­ха и Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров ме по­ка­ни, по­ка­за ми ед­на бро­шур­ка с раз­ме­ри на сгъ­нат на две лист. От­го­ре пи­ше­ше „Стро­го сек­рет­но“, шест ну­ли и ня­как­ви циф­ри. Обяс­ни­ха ми, че шест­те ну­ли оз­на­ча­ва­ли най-ви­со­ка сте­пен на сек­рет­ност. Там пи­ше­ше „План-прог­но­за за стра­на­та Х след мо­мен­та t“. Ис­ка­ха ми мне­ни­е­то. „Но тук пи­ше „Стро­го сек­рет­но“, аз не мо­га да се за­ни­ма­вам с то­ва!“ – каз­вам. „Ние не пос­та­вя­ме въп­ро­са за сек­рет­ност­та! Взе­ме­те бро­шу­ра­та, раз­г­ле­дай­те я и са­мо си дай­те мне­ни­е­то.“ Аз ве­че се до­се­щах, че то­ва е про­во­ка­ция. Сло­жих бро­шу­ра­та в чан­та­та и за­ча­ках по пъ­тя ня­кой да ми я дръп­не. Ни­що. Приб­рах се из­це­ден от нап­ре­же­ние, сло­жих бро­шу­ра­та под въз­г­лав­ни­ца­та, на сут­рин­та виж­дам, че си е там. Ус­по­ко­их се и я от­во­рих. Как­во бе­ше учуд­ва­не­то ми – там ста­ва­ше ду­ма за Югос­ла­вия след Ти­то. С удив­ле­ние ус­та­но­вих, че не се каз­ва ни­що по­ве­че от то­ва, ко­е­то вся­ка ве­чер слу­шам по чуж­ди­те ра­ди­о­с­тан­ции. Пре­це­них, че то­зи до­ку­мент или е ед­на мис­ти­фи­ка­ция, „ди­не­на ко­ра“ за та­ки­ва ка­то мен, или прос­то тол­ко­ва им раж­да мо­зъ­кът. Днес пред­по­ла­гам, че е ком­би­на­ция и от две­те.
– А как­во ис­ка­ха от Вас?
– Да­дох мне­ние за чис­то тех­но­ло­гич­на­та стра­на, а не по съ­щес­т­во­то на раз­ра­бот­ка­та. А то­ва, ко­е­то ис­ка­ха – ми­на ме­сец и ми пред­ло­жи­ха да под­пи­ша до­ку­мент за па­зе­не на дър­жав­на тай­на и да учас­т­вам в раз­ра­бот­ва­не­то на стра­те­ги­чес­ки кон­цеп­ции. Отка­зах мно­го уч­ти­во. Пос­ле по жъл­ти­те па­ве­та на Со­фия срещ­нах един от те­зи, ко­и­то ос­та­на­ха да ра­бо­тят там, и на­у­чих, че раз­ра­бот­ка­та про­дъл­жа­ва, но ве­че за Бъл­га­рия след То­дор.
Тук в ни­ка­къв слу­чай не е ста­ва­ло въп­рос за за­го­вор, а за план за дейс­т­вие – ако не­що се слу­чи с Жив­ков, да не се из­пус­не власт­та.
Ка­те­го­ри­чен съм: ка­то се има пред­вид, че се ръ­ко­во­де­ше от съ­вет­с­ки въз­пи­та­ни­ци, то­ва е би­ло де­ло на съ­вет­с­ко­то во­ен­но ра­зуз­на­ва­не, ко­е­то е за­ло­жи­ло Бъл­га­рия ка­то ек­с­пе­ри­мен­тал­на ба­за за ней­но­то раз­ви­тие след Жив­ков, как­то и да пре­це­нят евен­ту­а­л­на­та си ре­а­к­ция по-къс­но и да за­па­зят Бъл­га­рия в сво­и­те па­ра­мет­ри.
Ка­те­го­ри­чен съм, че та­зи прог­но­за мно­гок­рат­но е ко­ри­ги­ра­на, как­то го изис­к­ва те­ку­що­то и стра­те­ги­чес­ко­то ко­ри­ги­ра­не по тех­но­ло­гия, но са пра­ве­ни са­мо адап­тив­ни ко­рек­ции. Стра­те­ги­чес­ка­та цел не е про­ме­ня­на, ко­е­то не оз­на­ча­ва ни­що дру­го ос­вен за­паз­ва­не на сис­те­ма­та. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то мо­же да се мо­ди­фи­ци­ра, е са­мо тран­с­фор­ми­ра­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та в ико­но­ми­чес­ка власт, на ко­е­то сме сви­де­те­ли. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние опо­зи­ци­я­та в мо­мен­та по­ма­га на ко­му­нис­ти­те да нап­ра­вят то­зи пре­ход. В то­ва бе­ше и мо­ят ос­но­вен кон­ф­ликт със СДС, а аз съм един от ос­но­ва­те­ли­те му.
След из­ли­за­не­то си от зат­во­ра на 31 ок­том­в­ри 1989 г. аз за­поч­нах да го­во­ря вед­на­га за та­зи прог­но­за.
– Но поч­ти ни­що не сме чу­ли за то­ва?
– То­га­ва тър­сех жур­на­лис­ти да им раз­ка­жа, но ни­кой не на­пи­са ни­що, стра­ху­вах­те се. Пър­ви­ят жур­на­лист, кой­то ме по­се­ти тук, в до­ма ми, бе­ше пол­с­ки­ят граж­да­нин Вло­дже­мир Пет­ров­с­ки. Да­дох об­шир­но ин­тер­вю на та­зи те­ма. То­ва бе­ше на 11 фев­ру­а­ри 1990 г. Не след дъл­го на­у­чих, че то е на раз­по­ло­же­ние на тай­ни­те ни служ­би. Ето ка­се­та­та с моя и не­го­вия глас. По-къс­но от пол­с­ки жур­на­лис­ти на­у­чих, че Пет­ров­с­ки е на раз­по­ло­же­ние на бъл­гар­с­ки­те тай­ни служ­би. Ин­тер­вю­то, раз­би­ра се, не ви­дя бял свят.
На 18 май 1990 г. по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“, в ин­тер­вю с Же­ни Ге­о­р­ги­е­ва от­но­во раз­ка­зах, и от­но­во мъл­ча­ние. Мис­ля, че днес Же­лю Же­лев не­о­с­но­ва­тел­но мъл­чи. Мла­де­нов не ре­а­ги­ра, за­що­то той бе­ше то­зи, кой­то пос­та­вя­ше под за­ви­си­мост на Мос­к­ва Бъл­га­рия и из­пъл­ня­ва­ше то­зи план-прог­но­за. Же­лю Же­лев би след­ва­ло да раз­по­ре­ди раз­с­лед­ва­не – има­ло ли е та­къв план, кой­то да пос­та­вя Бъл­га­рия в за­ви­си­мост от чуж­ди си­ли, и да­ли се­га е в ход. За мен то­ва е ос­но­ва­ние да счи­там, че са­ми­ят пре­зи­дент е за­лож­ник на та­зи стра­те­гия или е при­ну­ден да я из­пъл­ня­ва.
– Но то­ва е мно­го се­ри­о­з­но об­ви­не­ние?
– Да, и аз ще се ар­гу­мен­ти­рам. В ед­но ин­тер­вю на жур­на­лис­та Ев­ге­ний Стан­чев от фев­ру­а­ри та­зи го­ди­на се каз­ва, че съ­вет­с­ки­ят пос­ла­ник в Бъл­га­рия Вик­тор Ша­ра­пов е об­съж­дал с То­дор Жив­ков въп­ро­са за то­ва дър­жа­вен гла­ва на Бъл­га­рия да бъ­де имен­но Пе­тър Мла­де­нов. То­ва е на­ру­ше­ние на Ви­е­н­с­ка­та кон­вен­ция за дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния. Оп­ре­де­ля­не­то на бъ­де­щия дър­жа­вен гла­ва от пред­с­та­ви­тел на чуж­да дър­жа­ва е акт на вме­ша­тел­с­т­во във вът­реш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия. То­дор Жив­ков не обя­ви Вик­тор Ша­ра­пов за „пер­со­на нон гра­та“, а е бил длъ­жен да го нап­ра­ви. Но въпросът е дали сега новият президент трябва да остави нещата. Той не са­мо че не е обя­вил Вик­тор Ша­ра­пов за „пер­со­на нон гра­та“, но до­ри е за­па­зил тра­ди­ци­я­та, ус­та­но­ве­на от То­дор Жив­ков по от­но­ше­ние на съ­вет­с­кия пос­ла­ник у нас. То­ва е ка­зал са­ми­ят Вик­тор Ша­ра­пов и е пуб­ли­ку­ва­на не­го­ва­та бла­го­дар­ност към г‑н Же­лев за то­ва, че е за­па­зе­на тра­ди­ци­я­та след вся­ко по­се­ще­ние на съ­вет­с­кия пос­ла­ник в Мос­к­ва и зав­ръ­ща­не­то му в Со­фия да бъ­де при­е­ман от дър­жав­ния гла­ва на Бъл­га­рия. Как­во оз­на­ча­ва то­ва?
Аз сно­щи (23.04) в изяв­ле­ни­е­то си пред пар­ла­мен­та спо­ме­нах, че всич­ко, ко­е­то ста­ва там, и кон­к­рет­но фар­сът с до­си­е­та­та, е са­мо де­тайл от то­зи план-прог­но­за.
– Да, ако без­п­рис­т­рас­т­но наб­лю­да­ва от­с­т­ра­ни, чо­век би се въз­хи­тил от съ­вър­ше­ния сце­на­рий и ве­че до­ри не е труд­но да се пред­виж­дат след­ва­щи­те хо­до­ве, за­що­то по схе­ма­та те след­ват ло­гич­но.
– Цел­та на иг­ра­та с до­си­е­та­та и с мно­го дру­ги не­ща е да се из­х­вър­лят зад бор­да оне­зи опо­зи­ци­о­не­ри, ко­и­то тег­лят стра­на­та към ли­бе­рал­но де­мок­ра­ти­зи­ра­не и да ос­та­нат са­мо ле­ви­ча­ри­те, ко­и­то са в рам­ки­те на пе­рес­т­рой­ка­та, за­ло­же­на в план-прог­но­за­та, кой­то пред­с­тав­ля­ва тран­с­фор­ми­ра­не на по­ли­ти­чес­ка­та в ико­но­ми­чес­ка власт. В спи­съ­ка фи­гу­ри­рат име­на­та на хо­ра, чрез ко­и­то да бъ­дат оне­ви­не­ни ви­нов­ни­те, хо­ра­та да ка­жат „Сти­га, да зат­во­рим та­зи стра­ни­ца“.
Аз нас­то­я­вам ку­ти­я­та да бъ­де от­во­ре­на из­ця­ло. Всич­ко да бъ­де пуб­лич­но дос­то­я­ние, все­ки да мо­же да че­те, да пи­та, съ­о­т­вет­но и да обяс­ня­ва. А там, къ­де­то има съм­не­ния за ма­ни­пу­ла­ция и фал­ши­фи­ка­ция, а ДС е стра­хо­тен майс­тор на фал­ши­фи­ка­ции, там да вле­зе вед­на­га в си­ла про­ку­ра­ту­ра­та и да бъ­дат съ­де­ни как­то до­нос­ни­ци­те, та­ка и про­фе­си­о­нал­ни­те ма­ни­пу­ла­то­ри и оне­зи, ко­и­то са пос­та­вя­ли стра­на­та в за­ви­си­мост от чуж­ди си­ли.
– И Ва­ше­то име се спря­га в спи­съ­ка на до­нос­ни­ци­те.
– При тях ня­ма ни­що слу­чай­но. Те уме­ят да из­пол­з­ват мо­зъ­ци­те и ако от не­що съм до­во­лен в жи­во­та си, то е, че не мо­жа­ха да ку­пят моя. То­ва ми кос­т­ва­ше мно­го – ед­на пре­въз­ход­на ди­сер­та­ция без ни­как­ва кри­ти­ка не бе­ше за­щи­те­на. Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ед­на пре­въз­ход­на кни­га по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не не бе­ше из­да­де­на.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ме раз­де­ли­ха със съп­ру­га­та, ко­я­то мно­го оби­чах. Кос­т­ва­ше ми то­ва, че 13 го­ди­ни не мо­жех да виж­дам си­на си, ко­го­то бо­гот­во­рях.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че в зат­во­ра ми тро­ши­ха кит­ки­те и реб­ра­та, тре­ти­ра­ха ме с хи­ми­ка­ли и по­лу­чих ту­мор на над­бъб­реч­на­та жле­за.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че в ре­зул­тат на жес­ток тор­моз над брат ми той се­га е бо­лен от рак и жи­вее пос­лед­ни­те си дни.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ко­га­то през 1983 г. ме арес­ту­ва­ха на из­ли­за­не от френ­с­ко­то по­сол­с­т­во, къ­де­то вля­зох, но из­ля­зох без па­кет и ми ка­за­ха, че съм ос­та­вил бом­ба, ба­ба ми по­лу­чи мо­зъ­чен ин­султ и по­чи­на. Два ме­се­ца ме дър­жа­ха в Дър­жав­на си­гур­ност, пос­ле ме пра­ти­ха в луд­ни­ца­та за из­с­лед­ва­не, но нап­ра­вих стра­хо­тен блъф. За­я­вих, че в ня­кол­ко по­сол­с­т­ва съм де­по­зи­рал ме­ди­цин­с­ки из­с­лед­ва­ния, че съм на­пъл­но нор­ма­лен, та­ка че, ако ис­кат, още ут­ре мо­гат да ме обя­вят за луд. Не пос­мя­ха. След ед­на го­ди­на пак ме арес­ту­ва­ха. Го­ди­на и по­ло­ви­на по-къс­но дя­до ми Ян­ко на­у­чил то­ва от „Сво­бод­на Ев­ро­па“ (ро­ди­те­ли­те ми не са пос­ме­ли да му ка­жат ис­ти­на­та) и се­дем дни след по­се­ще­ни­е­то при мен в зат­во­ра е би­ло пог­ре­бе­ни­е­то му.
– Кой ще съ­ди те­зи хо­ра, ще стиг­не ли един вес­т­ник да се пуб­ли­ку­ват име­на­та им?
– Тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но да бъ­дат съ­де­ни. Не тол­ко­ва жес­то­ко, как­то те ни съ­де­ха. Мо­же да са в хо­те­ли-ше­ра­то­ни, но да бъ­дат осъ­де­ни и зак­лю­че­ни!
Ко­га­то из­ля­зох от зат­во­ра, се опи­та­ха да ме пред­с­та­вят ка­то кръ­во­жа­ден пи­рат с нож в ус­та­та. Пос­ле ка­за­ха – да, би­ли са го в зат­во­ра, мръд­нал е не­що. И то­ва не ми­на. Се­га из­ва­ди­ха оръ­жи­е­то – той бе­ше наш чо­век, от­ка­же­те се от не­го, не ви е ну­жен на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Но аз ня­ма да мръд­на от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за­що­то имам на­ме­ре­ние да до­ве­да бор­ба­та, ко­я­то съм под­х­ва­нал, док­рай. С те­зи, ко­и­то са с мен и ми вяр­ват.

[Интервю на Радостина Трайчева във в-к "Подкрепа" бр.18/30.04.-07.05.1991 г., публикувано и на стр.293-297 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ(Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].