Държавата е
част от мафията
Янко Янков,
Председател на Съюза на юристите демократи
За по-добрата работа на съдебната система в България пречат господарите. Институционално те са същите онези, които се настаниха в България с военния преврат през септември 1944 г. Днес само персоналните изпълнители са по-други. Те са по-интелигентни, по-префинени, много по-рафинирани в жестокостта си. По-точно – това са днешните институционални трансформации на българските филиали на КГБ и ГРУ. По-рано те бяха част от държавната структура и налагаха тоталната си власт от името на държавата. Днес те формално са се изнесли извън държавната структура, при това заедно с парите на държавата, и са се формирали като Червена мафия. Или иначе казано, с парите на българската държава и с “джентълменското съгласие” на Запада Червената армия се е превърнала в Червена мафия.
В историята на човечеството има много социално-политически трансформации, но тази е уникална и е качествено нов вид. Изнасяйки се извън държавата и ставайки престъпна мафия, за разлика от всички други, известни в историята мафиотски организации, тези структури не се отделиха от държавата и от обществото, а превърнаха самата държава и голяма част от обществените структури (напр. политическите партии, обществените организации и най-вече икономическите структури) в свои нискойерархични звена. Така те не само запазиха и днес престъпния характер на комунистическата държава, но дори виртуозно усъвършенствуваха този характер на държавната власт, като я превърнаха в нискойерархично звено на мафията. Именно поради това съдебната система, която по-рано бе “ударният юмрук” на комунистическата власт, днес продължава да е “ударен юмрук”, но вече на Червената мафия.
Твърде много са факторите, от които зависи това, че днес служителите на Шесто управление на ДС все още тотално определят механизмите и работата на съдебната система. Абсурдно е, обаче, да се мисли, че тяхното отстраняване от съдебната система е възможно да стане, без преди това то да е станало в държавата. Усилията на хора като Никола Филчев могат да останат напълно безсмислени, ако същите процеси преди това не бъдат завършени в Президентството, парламента и правителството. А там е страхотно гъмжило както от служители и агенти на Шесто, така и от агенти на посткомунистическата трансформация на Шесто – мафията. Преди 20 години получих присъда включително и за това, че като преподавател в Юридическия факултет бях казвал пред студентите, че е време от държавата да бъде отделена не само църквата, но и дяволът. А както се вижда, дяволът все още е в най-дълбоката основа на всички дейности на държавата.
Естествено не съм ядосан и не се ядосвам нито на Румен Янков, нито на Нели Куцкова, нито на който и да е. През последните 20 години не се ядосвам на нищо, което е свързано с взаимоотношенията ми с обществените и държавните структури. Като юрист гледам на нещата така, както лекарят хирург гледа на тумора, който трябва да бъде опериран – тоест професионално и без емоции. Война срещу личности ме интересува само дотолкова, доколкото те са функция на определени антихуманни идеи или институции. За мен личностите Нели Куцкова и Румен Янков са само институционална функция на Демона на Злото, действуващ от името на държавата. При това – и двамата не отговарят на законовите изисквания за членство във Висшия съдебен съвет и участието им в дейността на този орган е нелегитимно.
Разбира се, не са само те. Многократно съм писал за много други личности от съдебната система. Не е ли показателен фактът, че всички служители на МВР, следователи, прокурори и съдии, които по някакъв начин са участвували в моето противозаконно репресиране, са били награждавани от държавата – и от комунистическата, и от демократичната държава! При това наградите, които те са получили от “демократичната власт”, са много по-големи от тези, които им е дала комунистическата власт.
Ще посоча имената само на няколко души: 1) по указание на Шесто управление на ДС съдийката Тотка Янева ме осъди на 12 години затвор, после присъдата бе коригирана на 6 г. и 6 м., а след пълното й изтърпяване бях признат за невинно осъден; за заслугите й в това отношение комунистическата власт й даде апартамент, а демократичната власт я повиши в съдийска длъжност във Върховния съд, а после и в длъжност на ръководител на отделение; 2) второинстанционният съдия от Върховния съд Младен Данаилов бе постановил, че присъдата на първата инстанция е законосъобразна, и с това ме остави в затвора; после именно “демократическата” власт издигна този съдия до съдия в най-високата съдебна йерархия, като го направи съдия в Конституционния съд; 3) подполковникът от ДС Божидар Антонов е ръководел голяма част от противозаконните секретни разработки против мен и против брат ми Камен Янков; нещо повече – той е един от преките виновници за убийството на брат ми; комунистическата власт го издигна само в чин полковник, а именно “демократическата” власт го произведе в чин генерал и го назначи на отговорен пост в системата на МВР в продължение на много години. Днес, доколкото знам, той е член на проамериканския Атлантически клуб на Соломон Паси.
Каква е версията за трагичната смърт на прокурора Николай Джамбов? Хипотезите са две – самоубийство и убийство. Първата хипотеза задължително поставя преди всичко следните два въпроса: “Кой и защо е назначил за прокурор психически неустойчиво лице?” и “Дали склонността му към самоубийство не е била предварително калкулирана още при назначаването му за прокурор, но с план това да се случи след пълното му “изцеждане” в полза на мафията?”. Втората хипотеза е тази, която аз като юрист приемам за главна работна хипотеза. За мен показанията на двете свидетелки са неубедителни и подлежат на прецизна проверка. Считам за напълно вероятно заинтересовани от неговата смърт да са тези, престъпленията на които той е прикривал в продължение на много години и после, когато е възникнала опасност той да проговори и да разкрие истината, той е бил ликвидиран, за да се скрие истината.
[В-к "Стандарт"/15.05.2000 г.; материалът е публикуван и на стр.198-201 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 546 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар