2007-07-26

КОИ СА ДИСИДЕНТИТЕ СПОРЕД ЕДНО ЧЕНГЕ


Само пет безспорни дисиденти откри ексченге от ДС

Писателят полковник Костадин Кюлюмов вербувал Георги Марков

Ненчо Ненов, д-р Николай Попов, Янко Янков, Володя Наков и Илия Минев са петимата безспорни дисиденти според Бончо Асенов, ексслужител на VI управление на ДС. Списъкът на Асенов е публикуван в продължението на известната му книга “От Шесто за Шесто”. Изданието вече е на пазара.

С известна условност към петимата фаворити Асенов прибавя и имената на Любомир Собаджиев, Георги Заркин, Лазар Цветков, Едуард Генов и Петър Гогов. А с още по-големи резерви и тези на поета Петър Манолов, Христофор Събев, Константин Тренчев и Желю Желев.

Темата – кои са родните инакомислещи по времето на комунизма, нашумя след идеята на Американския национален държавен фонд да състави речник с дисидентите от Източна Европа. На страната ни бе отпусната квота 30 имена, а с подбора им се зае либералът Михаил Неделчев. На първите две места Неделчев постави без колебание Георги Марков и Желю Желев.

Авторът на “Задочни репортажи за България” отсъства от листата на Асенов заради твърдото му убеждение, че Марков бил вербуван за агент на ДС и изведен зад граница през 1969 г. с мисията да се внедри в Би Би Си. Вербовчик за тази му задача бил писателят Костадин Кюлюмов – полковник и зам.-шеф на VI управление, твърди Асенов. Приятелските им отношения били от времето на серията “На всеки километър”, на който двамата са съсценаристи. Мисията успява и с помощта на известния ни емигрант в Лондон Петър Увалиев. И Увалиев, и Кюлюмов са покойници.

Досието на Марков не е унищожено, защото не е имало такова, смята още Асенов. Причината е, че Кюлюмов и Петър Костов – зам.-шеф на III отдел на VI управление, са прилагали съвременен метод на вербовка – никаква документация за особено ценните агенти.

Няколко месеца преди смъртта си Марков бил особено притеснен. Той подозирал, че английските специални служби са го разкрили “като майор от ДС”. Писателят емигрант споделил опасенията си с Георги Апостолов, представител на БГА “Балкан” в Белгия, разказва Асенов.

Държавна сигурност и Тодор Живков нямат нищо общо с убийството на писателя, категоричен е Бончо Асенов.

Подигравка с дисидентството е и да обявиш за такъв официално обявения за агент на ДС Ахмед Доган, смята Асенов. Антибългарски жест пък било да се запише в US речника Айруш Хаджъ – един от ръководителите на Корнишката турска република. От листата на Неделчев ексченгето отхвърля без уговорки и Радой Ралин и Блага Димитрова – “едни от най-толерираните писатели” по Татово време. Възраженията му относно Асен Игнатов, Атанас Славов и Румяна Узунова, както и Йосиф Петров, Йордан Вълчев, Теодосий Търпанов и Йордан Русков са по-скоро формални и засягат критериите на Неделчев – първата група са емигранти без антисоциалистически изяви у нас, вторите са преследвани от властта преди 1960 г., когато като тях е имало хиляди.

По повод грозните нашенски битки кой е диседент и кой не е Асенов прави още едно разкритие – журналистът Георги Тахов няма нищо общо с прословутия акростих “Долу Тодор Живков”, публикуван на 5 март 1985 г. във в-к “Пулс”. Авторът, според следствието, е Божидар Божилов. Но някакъв парадокс – след 10 ноември, та чак досега Тахов “признава”, а Божилов “отрича”!

Фаворитите:

1) Ненчо Ненов – от 1976 г. до 1979 г. разпраща писма до западните посолства за нарушението на човешките права у нас. Иска политическо убежище в САЩ. Пише писмо и до Фидел Кастро, в което заявява, че не жилае да живее в комунизма. Осъден на 4 г. затвор.

2) Д-р Никола Попов – автор на “Български манифест – харта 1977”, в която описва икономическото закрепостяване у нас и липсата на свобода на словото. Пише и Отворено писмо до Митеран, отпечатана във в-к “Монд”. В него обвинява България в нарушаване на човешките права и обявява, че започва гладна стачка. Французите създават комитет в негова защита.

3) Янко Янков – признат за дисидент и от Държавния департамент на САЩ. Протестните му акции започват след уволнението му от БАН през 1982 г. Пише до посолствата на Франция, САЩ и Италия за липсата на права у нас. Осъден на 12 г. затвор.

4) Володя Наков – (1953-1985) – протестира пред западните посолства заради отказа на нашите власти да напусне страната. Пише за безправието у нас до германския външен министър Ханс-Дитрих Геншер през 1983 г. Убит в затвора от психично болен съкилийник.

5) Илия Минев – осъден през 1946 г. на 20 г. затвор за антикомунистическа дейност. Основател на Независимото дружество за защита правата на човека няколко години преди 10 ноември.


[Статия на Таня Джоева във в-к "Новинар" от 08.03.1999 г., с.8; публикувана и на стр.474-476 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 4. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 568 с.]

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Публикуване на коментар