ЖИВОТ ПОД ЗНАКА НА "ЗОДИЯ 13"

Кни­ги за Стам­бо­лов, Рей­гън и Буш на бю­ро­то, доб­ре из­г­ла­де­на бя­ла ри­за и кос­тюм, и раз­би­ра се – поз­на­то­то ни во­ле­во ли­це – та­зи об­с­та­нов­ка в ка­би­не­та на г-н Ян­ко Ян­ков не­вол­но ме на­ка­ра да го за­пи­там:

– На коя да­та сте ро­ден?

– На 13 ав­густ 1944 г. Лю­бо­пит­но­то е, че съм ро­ден на 13 ав­густ – не­де­ля. Мо­ят син тряб­ва­ше да се ро­ди на 13 ав­густ, па­да­ше се да бъ­де втор­ник. И той се ро­ди два ме­се­ца по-ра­но. Но се ро­ди на 13 юни, в не­де­ля. Мо­ят ро­ден брат бе ро­ден на 13 фев­ру­а­ри, а не­го­ва­та дъ­ще­рич­ка се по­я­ви на бе­лия свят на 13 юни в неделя. Та­ка ме под­ре­ди­ха ко­му­нис­ти­те, че де­те­то си не бях виж­дал 13 го­ди­ни!... Ето, то­ва ин­тер­вю за нов вес­т­ник съ­що да­вам на 13, ама ап­рил...

– Бих­те ли раз­ка­зал ня­ка­къв спо­мен от съз­да­ва­не­то на СДС, тъй ка­то на­пос­ле­дък пак се пра­вят ин­си­ну­а­ции, че ед­ва ли не Вие сте дош­ли пос­ле­ден в та­зи ко­а­ли­ция, а аз си спом­ням ед­на от пър­ви­те сбир­ки в до­ма на Сте­фан Гай­тан­джи­ев, на ко­я­то при­със­т­вах­те, то­ку-що ос­во­бо­ден от зат­во­ра. То­ва бе­ше сед­ми­ци пре­ди юри­ди­чес­ко­то уч­ре­дя­ва­не на СДС...

– Из­ля­зох от зат­во­ра на 31 ок­том­в­ри 1989 г. На се­дем­на­де­се­та­та ми­ну­та бях в аме­ри­кан­с­ко­то по­сол­с­т­во. Ве­чер­та оти­дох при ро­ди­те­ли­те си. С про­пуск от аме­ри­кан­с­ко­то по­сол­с­т­во при­със­т­вах на Еко­фо­ру­ма. Съ­щия то­зи ден с ос­та­на­ли­те дей­ци, ко­и­то вие поз­на­ва­те, за­поч­нах­ме да съз­да­ва­ме пред­пос­тав­ки за об­ра­зу­ва­не­то на СДС. За по­ве­че­то от те­зи хо­ра бях чул, че съ­щес­т­ву­ват, го­ди­на, го­ди­на и по­ло­ви­на пре­ди то­ва. Име­на­та на ня­кои от тях ми бя­ха ста­на­ли из­вест­ни, до­ка­то бях в зат­во­ра. Съ­би­ти­я­та пред „Крис­тал“, слу­чи­ли се ня­кол­ко дни пре­ди мо­е­то из­ли­за­не от зат­во­ра, съ­що ми бя­ха из­вес­т­ни от ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то по­лу­ча­вах чрез осъ­де­ни за кри­ми­нал­ни де­я­ния зат­вор­ни­ци. Но аз си за­да­вах въп­ро­са: "-Всич­ки­те те­зи, про­въз­г­ла­ся­ва­ни ве­че за диси­ден­ти, ги ня­ма при мен в зат­во­ра, ни­то пък аз съм при тях. Зна­чи меж­ду мен и тях има раз­ли­ка!" А пък ня­кол­ко ме­се­ци пре­ди то­ва ба­ща ми, ка­то раз­б­рал, че е съз­да­ден Клу­бът за под­к­ре­па на глас­ност­та и пре­у­с­т­ройс­т­во­то, оти­шъл при „го­лем­ци­те“ в не­го и по­же­лал да ус­та­но­ви кон­такт с тях, за да съ­дейс­т­ват да бъ­де об­лек­че­на мо­я­та участ. Но те му ка­за­ли, че с политически зат­вор­ни­ци и вра­го­ве на ро­ди­на­та и на сис­те­ма­та не се за­ни­ма­ват. От то­зи от­го­вор на мен ми бе­ше ве­че яс­но за­що не са при мен в зат­во­ра, и че ве­че е под­гот­ве­на поч­ва­та те да бъ­дат бъ­де­щи­те ли­де­ри на Бъл­га­рия. А та­ки­ва ка­то мен, как­ви­то по оно­ва вре­ме има­ше дос­та, осо­бе­но от тур­с­ко­то мал­цин­с­т­во, ще тряб­ва да бъ­дат ели­ми­ни­ра­ни. Прак­ти­ка­та и днес по­каз­ва, че та­зи ди­рек­ти­ва про­дъл­жа­ва да дейс­т­ва. Тен­ден­ци­я­та въ­о­б­ще да не бъ­дат до­пус­ка­ни в по­ли­ти­чес­кия жи­вот на­каз­ва­ни­те по вре­ме­то на Жив­ков се за­сил­ва, по­ра­ди то­ва и аз не­вед­нъж съм имал проб­ле­ми в СДС. А пос­лед­ни­те опи­ти за от­с­т­ра­ня­ва­не­то ми до­ри не се кри­ят от пе­ча­та. Нап­ри­мер пре­ди ня­кол­ко дни във в-к „24 ча­са“ има­ше ин­тер­вю с Ру­мен Да­нов, кой­то е съ­вет­ник на Же­лев по въп­ро­си­те на на­ци­о­нал­на­та си­гур­ност. То за­вър­ш­ва с ду­ми­те, че по­да­де­на­та на СДС от пре­зи­ден­та ръ­ка мо­же да увис­не във въз­ду­ха, ако хо­ра­та око­ло Ян­ко Ян­ков над­де­ле­ят. Оче­вид­но в пре­зи­ден­т­с­т­во­то са об­съж­да­ли, че един­с­т­ве­ни­ят на­чин тях­на­та стра­те­гия да бъ­де взри­ве­на, е „хо­ра­та око­ло Ян­ко Ян­ков“ да ста­нат мно­зин­с­т­во в СДС. Ин­тер­вю­то на Р. Да­нов го при­е­мам и ка­то ин­с­т­рук­ция към пре­зи­дент­с­ки­те хо­ра в си­ня­та ко­а­ли­ция за по-сил­на кон­ф­рон­та­ция с Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес...

– То­ва усе­ща­те ли го в от­но­ше­ни­е­то към Вас в СДС?

– Да. То­ва е твър­де оче­бий­но.

– От ко­го се из­ра­зя­ва та­зи не­га­вис­тич­на ли­ния?

– Бих ка­зал, че тя не е със­ре­до­то­че­на в един или два­ма от лидерите, а е един доб­ре из­г­ра­ден ме­ха­ни­зъм на вза­и­мо­о­т­но­ше­ния меж­ду кръг от ли­де­ри.

– Бих­те ли на­зо­ва­ли име­на?

– Ще на­зо­ва, но ще за­поч­на мал­ко по-от­на­ча­ло. Та­зи стра­те­гия се раз­ви­ва да­леч пре­ди пос­лед­на­та кон­фе­рен­ция на СДС. Пър­ви­ят, кой­то я под­х­ва­на, бе­ше Алек­сан­дър Йор­да­нов, вто­ри­ят – Вен­цис­лав Ди­мит­ров. Тях­на­та те­за бе­ше – ето, та­ка­ва мал­ка пар­тия ка­то Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, как ще взи­ма ре­ше­ния за­е­д­но с всич­ки нас? То­ва бе­ше са­мо 2–3 ме­се­ца, след ка­то се бях­ме вър­на­ли в ко­а­ли­ци­я­та. А ние вля­зох­ме за вто­ри път в СДС със 146 об­щин­с­ки струк­ту­ри. На­ши­те струк­ту­ри се из­г­раж­да­ха в про­ти­во­бор­с­т­во с чер­ве­ни­те струк­ту­ри на БСП и с вън­ш­но оц­ве­те­ни­те в си­ньо, но дъл­бо­ко за­кон­с­пи­ри­ра­ни в чер­ве­но струк­ту­ри на СДС по мес­та. Всич­ки­те ни ор­га­ни­за­ции са из­г­ра­де­ни из­вън чер­ве­ни­те пар­ни­ци, в ко­и­то из­буя СДС. И ко­га­то ние тряб­ва­ше да вле­зем в ко­а­ли­ци­я­та, бих ка­зал, че 50-60 % от на­ши­те струк­ту­ри се обя­ви­ха ка­те­го­рич­но и ка­за­ха, че ще бъ­дат съг­лас­ни по мес­та да вля­зат в КС са­мо ако из­го­ним АСП от СДС. Аз се рад­вам, че ние по­мог­нах­ме то­зи му­тант на БСП да из­ле­зе от СДС. На­ши­те зве­на по мес­та ни пос­та­ви­ха въп­ро­са и за ОХДЦ, пар­ти­я­та на Сто­ян Га­нев, а съ­що та­ка и за пар­ти­я­та на Юли Пав­лов – ХДС... Ко­га­то за­поч­на­ха на­пад­ки­те сре­щу Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес – от стра­на на Ал. Йор­да­нов и В. Ди­мит­ров, на тях им бе­ше удоб­но да пов­та­рят ко­му­нис­ти­чес­кия мо­тив, че Ян­ко Ян­ков сам е пар­тия. Доб­ре, ама са­мо два ме­се­ца след то­ва на Кон­фе­рен­ци­я­та на СДС бе­ше кон­с­та­ти­ра­но, че Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е шес­та­та по го­ле­ми­на пар­тия в ко­а­ли­ци­я­та. То­ва ги уп­ла­ши. Не­що по­ве­че, на са­ма­та кон­фе­рен­ция пред­с­та­ви­те­ли на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес бя­ха твър­ди ка­то един и по­ка­за­ха през ця­ла­та ра­бо­та на фо­ру­ма аб­со­лют­но ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка ли­ния. Те не се стра­ху­ва­ха да ос­вир­кат оня, кой­то мал­ко или мно­го се опит­ва­ше да ла­ви­ра. И ос­вир­к­ва­не­то го усе­ти­ха хо­ра, ко­и­то не бя­ха свик­на­ли да бъ­дат пос­ре­ща­ни та­ка.

– Кои пар­тии в СДС усе­ща­те, че Ви под­к­ре­пят?

– С из­к­лю­чи­тел­но ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка или по-точ­но де­ко­му­ни­за­ци­он­на фун­к­ция са се на­гър­би­ли по­ве­че­то от пар­ти­и­те, или по-точ­но – тех­ни­те пред­с­та­ви­те­ли в На­ци­о­нал­ния ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет. По мес­та не мо­га да зас­та­на с аб­со­лют­на­та уве­ре­ност зад по­доб­но твър­де­ние, за­що­то там по­зи­ци­и­те на ми­мик­ри­ра­щи­те де­мок­ра­ти тра­ди­ци­он­но са по-сил­ни. Ка­те­го­рич­но мо­га да твър­дя, че с твър­да де­ко­му­ни­зи­ра­ща ро­ля са се за­е­ли „Еког­лас­ност“, КЕП, БДФ, ДГИ на Га­га­лов. Спе­ци­а­л­но бих ис­кал да из­тък­на НСДП. Тя ця­ла­та е из­к­лю­чи­тел­но твър­да в по­зи­ци­я­та си... Ня­кои от пар­ти­и­те при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия съ­що са го­то­ви да при­е­мат по­доб­на стра­те­гия, но част от тях имат свои вът­реш­ни проб­ле­ми.

– Не счи­та­те ли, че в ня­кои пар­тии то­ва е мни­ма твър­дост, бих я на­ре­къл син­д­ро­ма „Под­к­ре­па“. По­ло­жи­тел­но си спом­ня­те, че в един пе­ри­од от раз­ви­ти­е­то на СДС „Под­к­ре­па“ бе­ше ка­то че­ ли най-ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка­та, най-ор­га­ни­зи­ра­на­та и най-прин­цип­на­та по­ли­ти­чес­ка си­ла в ко­а­ли­ци­я­та, но пос­ле нап­ра­ви за­вой. Съ­що­то се слу­чи и с дру­га па­ртия, Ваш „пър­ви бра­тов­чед“. До­ри в то­ва ин­тер­вю не спо­ме­нах­те име­то на г-н Кур­тев, не зная как­во е не­го­во­то ста­но­ви­ще по на­бо­ле­ли­те се­га въп­ро­си...

– Те имат проб­ле­ми вът­ре в пар­ти­я­та.

– Аз съ­що мно­го сим­па­ти­зи­рам на по­ве­де­ни­е­то на НСДП, но ней­ни­те ли­де­ри съ­що не са би­ли в зат­во­ри­те. Ня­кои пък твър­дят, че тех­ни­ят ан­ти­ко­му­ни­зъм е ди­ри­жи­ран от са­ми­те ко­му­нис­ти. По как­во мо­жем да раз­поз­на­ем прин­цип­но­то по­ве­де­ние от де­ма­гог­с­ки­те ми­мик­рии? До не­о­т­дав­на и ра­ди­кал­де­мок­ра­ти­те бя­ха дос­та шум­ни ан­ти­ко­му­нис­ти...

– Пре­ка­рах 6 г. в зат­во­ра и 4 г. пре­ди то­ва ка­то без­ра­бо­тен, поч­ти в не­ле­гал­ност, та­ка че имам го­лям усет за по­доб­ни не­ща. Усе­щам, че немал­ка част от се­гаш­ни­те ли­де­ри по-къс­но ще съз­да­ват проб­ле­ми, но все пак ка­то по­ли­тик на нас­то­я­щия етап пред­по­чи­там да из­пол­з­вам тях­на­та енергия и инер­ция. Ис­кам да спо­де­ля и след­но­то. Бях на ле­че­ние в Мюн­хен точ­но по вре­ме­то, ко­га­то бе­ше за­па­лен Пар­тий­ни­ят дом на БКП. По те­ле­фо­на се свър­зах с д-р Бой­ко Прой­чев, кой­то то­га­ва бе­ше мой за­мес­т­ник в пар­ти­я­та. На въп­рос за то­ва, че ко­му­нис­ти­чес­ки­ят пе­чат ре­ве кан­с­ки про­тив Трен­чев и му съз­да­ва об­ра­за на го­лям ан­ти­ко­му­нист, д-р Прой­чев ми ка­за, че на при­ем в Аме­ри­кан­с­ко­то по­сол­с­т­во е по­пи­тал при­я­те­ля си д-р Трен­чев: Как­во мо­же да се нап­ра­ви, та­ка че да не го арес­ту­ват и да не го осъ­дят ка­то „под­пал­вач“? Трен­чев се из­с­мял и му ка­зал: „Не се без­по­кой, то­ва е са­мо един цирк. Те ис­кат да ме нап­ра­вят из­вес­тен ка­то Вац­лав Ха­вел.“ То­га­ва аз по­пи­тах Прой­чев: „Кои са те­зи, ко­и­то ис­кат да го нап­ра­вят из­вес­тен?“, а той ми ка­за: „Че кои мо­гат да бъ­дат, то е яс­но – тай­ни­те служ­би.“ Ви­дях­ме, че то­ва бе­ше пот­вър­де­но. И те му нап­ра­ви­ха го­лям имидж то­га­ва. Мно­го хо­ра се под­да­до­ха на ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­кия об­раз на д-р Трен­чев, из­ра­бо­тен от са­ми­те ко­му­нис­ти. По съ­щия на­чин се­га се съз­да­ват ми­то­ве и за дру­ги ли­де­ри. Та­ка бе­ше из­ра­бо­тен и ими­джът и на Сте­фан Со­фи­я­н­с­ки. Той ще бъ­де из­диг­нат в по­ли­ти­чес­ко­то тя­ло на СДС и ще за­мес­ти Ст. Га­нев ка­то пред­се­да­тел на ОХДЦ.

– Вие счи­та­те, че то­зи чо­век не зас­лу­жа­ва до­ве­ри­е­то на де­мок­ра­тич­ния елек­то­рат?

– Аз бих ис­кал да се лъ­жа, но усе­тът ми по­каз­ва, че с не­го ще има­ме проб­ле­ми.

– Един съв­сем час­тен въп­рос. Не счи­та­те ли, че сте под­ве­ден от д-р Бой­ко Прой­чев?

– Не, за­що­то на­ши­ят раз­го­вор си ос­та­на са­мо меж­ду нас. А след то­ва съ­би­ти­я­та по­ка­за­ха ка­къв всъщ­ност е д-р Трен­чев.

– Но по-сет­неш­но­то по­ве­де­ние на д-р Бой­ко Прой­чев не Ви ли ка­ра да мис­ли­те, че той е по-близ­о до хо­ра ка­то д-р Трен­чев, от­кол­ко­то до хо­ра ка­то Вас?

– Не бих имал ни­що про­тив да го пуб­ли­ку­ва­те, че Бой­ко Прой­чев... Ето то­ва е ком­пю­тър, кой­то виж­да­те, че се на­ми­ра в офи­са на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес. То­зи ком­пю­тър, за­е­д­но с още един друг, по­лу­чих­ме от САЩ на име­то на то­га­ва фор­ми­ра­ща­та се на­ша пар­тия. Но тъй ка­то още не бя­ха ре­гис­т­ри­ра­ни пар­ти­и­те, ком­пют­ри­те бя­ха из­п­ра­те­ни на мен ка­то ли­дер и на д-р Прой­чев, ка­то мой за­мес­т­ник. Са­мо че на до­маш­ни­те ни ад­ре­си. Дру­ги­ят ком­пю­тър до ден-дне­шен се на­ми­ра в до­ма на Бой­ко Прой­чев и той от­каз­ва да го пре­да­де. То­ва раз­к­ри­ва не­го­вия мо­рал на дреб­но. А ко­га­то един чо­век има по­ро­чен мо­рал на дреб­но, в по­ли­ти­ка­та то­зи мо­рал чес­то во­ди след се­бе си ка­тас­т­ро­фал­ни пос­ле­ди­ци. И въ­о­б­ще не се учуд­вам, че Бой­ко Прой­чев е един от по­ли­ти­чес­ки­те съ­вет­ни­ци на Трен­чев и та­ка­ва е стра­те­ги­я­та на КТ „Под­к­ре­па“. Пре­би­ва­ва­не­то на Прой­чев сред хо­ра ка­то нас в Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес бе­ше вре­мен­но и той твър­де ско­ро раз­б­ра, че тук не мо­же да ви­рее. За­то­ва оти­де там, къ­де­то кли­ма­тът е по-бла­гоп­ри­я­тен за осо­би ка­то не­го.

– Г-н Ян­ков, къ­де спо­ред Вас при се­гаш­ни­те ли­де­ри в на­ша­та оби­ча­на и ува­жа­ва­на ко­а­ли­ция СДС се прос­ти­ра гра­ни­ца­та меж­ду служ­бо­гон­с­т­во­то и от­къ­де за­поч­ва ис­тин­с­кият ан­ти­ко­му­ни­зъм?

– На СДС още при раж­да­не­то му бе въз­ло­же­на за­да­ча­та да ге­не­ри­ра фал­шив ан­ти­ко­му­ни­зъм. То­ва бе­ше въз­ло­же­но от са­ми­те ко­му­нис­ти. Из­вес­т­но е, че те съз­да­до­ха офи­ци­а­л­но СДС и днешният голям лидер на БСП Чав­дар Кю­ра­нов бе­ше член на пър­вия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет на СДС. А съ­що и дру­ги ка­то не­го, проф. Иван Ни­ко­лов, нап­ри­мер... Впос­лед­с­т­вие СДС по­не в на­ци­о­на­лен ма­щаб за­поч­на да се очис­т­ва от по­доб­ни лич­нос­ти. Го­ля­ма част от тях, по во­ля­та на сво­и­те гос­по­да­ри, оти­до­ха в но­ви раз­п­ре­де­ле­ния. Счи­там, че НКС на СДС е чист по­не за 60 про­цен­та от със­та­ва му. На мно­го от ли­де­ри­те оба­че им лип­с­ва по­ли­ти­чес­ки опит да бъ­дат пос­ле­до­ва­тел­ни и чес­то пъ­ти вли­зат в ка­па­ни­те на ко­му­нис­ти­те. Спом­ням си нап­ри­мер как мно­зи­на от се­гаш­ни­те ли­де­ри не ми вяр­ва­ха, ко­га­то им го­во­рех кой е Дер­т­ли­ев и кой Ж. Же­лев, но се­га ве­че се убе­ди­ха, че ка­за­но­то е би­ло ис­ти­на. Къ­де оба­че опи­ра въп­ро­сът за ис­тин­с­кия ан­ти­ко­му­ни­зъм? В пос­лед­но вре­ме то­ва е мно­го ва­жен въп­рос, за­що­то се­га и на хо­ра­та от ули­ци­те е яс­но кой лъ­же и кой не. То­ва се поз­на­ва по дейс­т­ви­я­та на ли­де­ри­те. Оня, кой­то в пар­ла­мен­та гла­су­ва или участ­ва в дей­нос­ти, за­дър­жа­щи пар­ла­мен­тар­на­та ра­бо­та, ес­тес­т­ве­но ми­мик­ри­ра, из­пол­з­ва фал­ши­вия ан­ти­ко­му­ни­зъм. В пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на СДС та­ки­ва „на­род­ни из­б­ра­ни­ци“ ни­как не са мал­ко. В НКС на СДС фал­ши­ви­ят ан­ти­ко­му­ни­зъм опи­ра до то­ва, че мно­зи­на търсят ком­п­ро­мис с ДПС, с пре­зи­ден­та, с хо­ра­та на пре­зи­ден­та и ка­бине­та.

– Вие упот­ре­бих­те ед­на мно­го клю­чо­ва ду­ма: „ка­па­ни­те на ко­му­низ­ма“, а та­ка съ­що за­сег­нах­те по­ли­ти­чес­ка­та не­о­пит­ност и дреб­ния мо­рал на ня­кои по­ли­ти­ци, но не ста­ва ли въп­рос и за дру­ги, дос­та по-уни­вер­сал­ни ка­па­ни – ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си, власт­та ка­то сред­с­т­во за удов­лет­во­ря­ва­не на се­бич­ни ам­би­ции?...

– То­ва са из­к­лю­чи­тел­но сил­ни фак­то­ри, аз още в на­ча­ло­то на 1990 г. за­поч­нах да го­во­ря, че пред­наз­на­че­ни­е­то на Указ 56 е имен­но да съз­да­де но­ва чер­ве­на ма­фия с ико­но­ми­чес­ка мощ, ко­я­то да га­ран­ти­ра без­ме­теж­ност на бъ­де­щи­те ка­пи­та­лис­ти в Бъл­га­рия. За съ­жа­ле­ние и по то­зи въп­рос то­га­ва ни­кой не ми обър­на вни­ма­ние. А ико­но­ми­чес­ки­те ка­па­ни на ко­му­низ­ма са из­к­лю­чи­тел­но сил­ни в мо­мен­та. Поз­на­вам ня­кои ли­де­ри, ко­и­то, убе­ден съм, не са би­ли вер­бу­ва­ни от ДС, но пре­мъл­ча­ват мно­го не­ща, тъй ка­то са вклю­че­ни в оп­ре­де­ле­ни ико­но­ми­чес­ки иг­ри...

– Не смя­та­те ли, че ли­ца ка­то Вен­цис­лав Ди­мит­ров, Ил­ко Ес­ке­на­зи, Ва­ле­ри Бо­ри­сов и пр. са ед­ни от ро­ди­те­ли­те на Указ 56?

– То се знае. И неслу­чай­но Иван Ве­чер­ни­ков, на­шият сек­ре­тар, да­де ин­тер­вю за връз­ка­та на ОХДЦ с фи­нан­со­ва­та ма­фия и то­ва бе­ше фор­мал­на­та при­чи­на да се пос­та­ви въп­ро­сът за зам­ра­зя­ва­не учас­ти­е­то на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес в СДС.

– А Вие как се чув­с­т­ва­те сред по­до­бен кръг хо­ра в НКС на СДС? Тъй ка­то те яв­но за дру­го не мо­гат да Ви уп­рек­нат, пос­то­ян­но се из­тък­ва, че в ми­на­ли­те из­бо­ри сте учас­т­ва­ли ка­то съ­пер­ник на СДС, пък и ре­а­л­но бе­ше та­ка...

– По вре­ме на ед­но от за­се­да­ни­я­та на НКС то­зи ар­гу­мент за пръв път го из­пол­з­ва В. Ди­мит­ров, на ко­е­то аз ка­зах: ви­на­ги съм бил и ви­на­ги ще бъ­да про­тив СДС, в ко­е­то глав­на ро­ля иг­ра­ят Ж. Же­лев, П. Си­ме­о­нов, Ст. Гай­тан­джи­ев, В. Ди­мит­ров, М. Не­дел­чев, Ал. Йор­да­нов, Ст. Га­нев... сре­щу та­къв СДС ви­на­ги ще бъ­да и не е въз­мож­но да не бъ­да, за­що­то ако не се про­ти­во­пос­та­вям на та­къв СДС, аз ня­ма да мо­га да съ­дейс­т­вам на дру­гия, ис­тин­с­кия СДС, за ко­е­то хо­ра­та меч­та­ят и за ко­е­то гла­су­ва­ха и се на­дя­ва­ха, че ще мо­гат да го ви­дят, т.е. ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­кия, де­ко­му­ни­зи­ра­щия СДС! Та­ка че, ко­га­то се го­во­ри за СДС, не­ка да има­ме пред­вид, че съ­щес­т­ву­ват, ус­лов­но ка­за­но, два под­хо­да или два ви­да СДС. Ед­иният е на проп­ре­зи­ден­т­с­ки­те, на ма­ни­пу­ли­ру­е­ми­те и внед­ре­ни ли­де­ри, а дру­гият е на твър­дия елек­то­рат, кой­то ис­ка да ви­ди раз­г­раж­да­не­то на со­ци­а­лиз­ма.

– Г-н Ян­ков, не се ли стра­ху­ва­те от т.нар. от­люс­п­ва­не?

– Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е из­рас­на­ла в про­ти­во­бор­с­т­во със СДС и ние по­ка­зах­ме, че мо­жем спо­кой­но да съ­щес­т­ву­ва­ме ка­то по­ли­ти­чес­ка фор­ма­ция и из­вън СДС. За нас ра­бо­та­та в ко­а­ли­ци­я­та е въп­рос на стра­те­гия. Стра­те­ги­я­та е да се спа­си оба­я­ни­е­то на си­ня­та идея, яс­ният, сил­ният де­ко­му­ни­зи­ра­щ се СДС и тъй ка­то та­къв шанс има, ние за­то­ва се вър­нах­ме.

– Спо­ред Вас мо­нар­хи­чес­ка­та идея в със­то­я­ние ли е да кон­со­ли­ди­ра и да мо­би­ли­зи­ра СДС?

– Тя мо­же да по­мог­не из­к­лю­чи­тел­но на СДС, за­що­то в до­ми­ни­ра­ща­та си част се осъ­щес­т­вя­ва от сил­но ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ки нас­т­ро­е­ни лич­нос­ти. Спе­ци­а­л­но Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е под­дръж­ник на т.нар. ле­ги­ти­мис­т­ки под­ход. Ние счи­та­ме, че Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция не е от­ме­не­на фор­мал­но юри­ди­чес­ки и в мо­мен­та Бъл­га­рия е мо­нар­хия. То­ва е юри­ди­чес­ко­то по­ло­же­ние, фак­ти­чес­ко­то, раз­би­ра се, е дру­го. Но мо­нар­хи­чес­ка­та идея е ед­на от по­лез­ни­те идеи, на чи­я­то ши­ро­ка под­к­ре­па СДС би тряб­ва­ло да се оп­ре.

– При се­гаш­ния със­тав и със­то­я­ние на СДС въз­мож­но ли е да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни и спе­че­ле­ни ед­ни но­ви пар­ла­мен­тар­ни из­бори?

– Мис­ля, че съм из­п­ра­вен пред де­ли­кат­на си­ту­а­ция. От ед­на стра­на, аз не съм от хо­ра­та, ко­и­то се стра­ху­ват и би­ха спес­ти­ли ня­кои ис­ти­ни по­ра­ди тън­ки смет­ки, но от дру­га, има опас­ност то­ва ин­тер­вю да пос­лу­жи ка­то фор­ма­лен по­вод Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес пак да бъ­де от­с­т­ра­нена от СДС и СДС да за­гу­би ед­на неп­ри­ми­ри­ма ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка партия... Вяр­вам, че СДС се­га има въз­мож­ност да се кон­со­ли­ди­ра и та­зи въз­мож­ност не би­ва да се про­пи­ля­ва. Мал­ко или мно­го в пре­зи­ден­т­с­т­во­то са раз­б­ра­ли, че аз съм един от хо­ра­та, ко­и­то мо­гат да пов­ли­я­ят мно­го вър­ху стра­те­ги­я­та на СДС. Ако бъ­да от­с­т­ра­нен, за се­бе си и за пар­ти­я­та не се при­тес­ня­вам. Тя ще съ­щес­т­ву­ва! Но да­ли ня­ма да про­пус­нем шан­са да де­ко­му­ни­зи­ра­ме Бъл­га­рия?

– Г-н Ян­ков, не се ли чув­с­т­ва­те бя­ла вра­на сред юрис­ти­те по­ли­ти­ци?

– За мен це­ли­ят въп­рос е не са­мо до юри­ди­чес­ка­та дип­ло­ма, а до об­ща­та по­зи­ция на чо­ве­ка. Чес­то пъ­ти съм каз­вал и про­дъл­жа­вам да твър­дя: по­ня­ти­я­та юрист и ко­му­нист са не­съв­мес­ти­ми. Чо­век, ако е юрист, не мо­же да бъ­де ко­му­нист. Сте­пе­ни­те на еро­зи­ра­не на юри­ди­чес­ко­то от ко­му­нис­ти­чес­ко­то са раз­лич­ни. Но на­и­с­ти­на меж­ду юрис­ти­те се чув­с­т­вам най-не­у­ют­но. Ези­кът на юристите е най-раз­би­ра­ем, а ста­но­ви­ща­та са най-неп­ри­е­м­ли­ви. И все пак аз съм пред­се­да­тел на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия. Ор­га­ни­за­ци­я­та, ко­я­то се про­ти­во­пос­та­вя на ка­зи­он­ния юри­ди­чес­ки съ­юз. Неп­ре­къс­на­то ра­бо­тя с мно­го юрис­ти, а в на­шия ус­тав е за­пи­са­но, че в Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти мо­гат да чле­ну­ват са­мо ко­ле­ги, ко­и­то са реп­ре­си­ра­ни от ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма и ко­и­то не са учас­т­ва­ли в мръс­ни де­ла.

– Бих­те ли раз­ка­за­ли ня­ка­къв епи­зод от вре­ме­то, ко­га­то бях­те жер­т­ва на по­доб­ни де­ла, не­що от спо­ме­ни­те си в зат­во­ра? Вяр­но ли е, че сте зат­ва­рян в ду­нап­ре­не­на ки­лия и сте дър­жан в про­дъл­же­ние на сед­ми­ци в аб­со­лют­на изо­ла­ция?

– Не­що по­ве­че, в раз­с­то­я­ние на го­ди­на и че­ти­ри ме­се­ца бях сред осъ­де­ни­те на смърт...

– То­ва и на дру­ги зат­вор­ни­ци се е случ­ва­ло. Но съ­щес­т­ву­ва ли т.нар. за­пе­чат­ва­не, та­зи ду­нап­ре­не­на ки­лия или тя е плод на въ­о­б­ра­же­ние, ко­е­то же­лае да съз­да­ва ужа­си?

– Съ­щес­т­ву­ва­ше, без­с­пор­но. Ед­ва ми­на­ла­та го­ди­на я раз­ва­ли­ха. Бил съм в нея, но тя не ме е впечатлявала особено много. Но без смър­т­на при­съ­да, аз бях сред осъ­де­ни­те на смърт. Из­тър­пях 6 г. в зат­во­ра през по­ве­че­то вре­ме аб­со­лют­но изо­ли­ран, без да се сре­щам да­же със зат­вор­ни­ци­те от кош­мар­но­то 7-о ре­жим­но от­де­ле­ние. Не ми раз­ре­ша­ва­ха да раз­го­ва­рям с ни­ко­го ос­вен със стар­ши­на­та над­зи­ра­тел в про­дъл­же­ние на 4 или 5 ме­се­ца. За всич­ко то­ва пи­ша кни­га, в ко­я­то ще раз­ка­жа дос­та не­ща... Ос­вен ду­нап­ре­не­на­та ки­лия се при­ла­га­ха и дру­ги из­к­лю­чи­тел­но сил­ни сред­с­т­ва за въз­дейс­т­вие. Нап­ри­мер в ки­лия, ко­я­то е пред­наз­на­че­на за един, мак­си­мум за два­ма ду­ши, мо­гат да те зат­во­рят с 14 ду­ши. Ня­маш въз­мож­ност ни­то да се под­п­реш, ни­то да по­мис­лиш, че мо­жеш да спиш. В та­ки­ва ки­лии съм бил ня­кол­ко сед­ми­ци. Прос­то спиш прав. Всич­ки са в то­ва по­ло­же­ние. Не е въз­мож­но до­ри да клек­неш. И след то­ва се пра­ви точ­но об­рат­но­то. Ме­се­ци на­ред си сам в ки­лия и не мо­жеш да ви­диш и чу­еш ни­ко­го. Ни­то пък да зър­неш слън­че­ва свет­ли­на. Елек­т­ри­чес­ка лам­па де­но­нощ­но ти све­ти в очи­те... Ко­га­то Лу­ка­нов за­поч­на да кре­щи, че е пос­та­вен при не­чо­веш­ки ус­ло­вия, се зас­мях, за­що­то той е бил в ки­ли­и­те на „Раз­ви­гор“ 1, при то­ва ве­че две ки­лии са нап­ра­ве­ни за ед­на и е спал на лег­ло с пру­жи­на, а аз спях вър­ху го­лия ци­мен­тов под.

– Бих­те ли раз­ка­за­ли не­що за Ва­шия при­я­тел от зат­во­ра Ах­мед До­ган?

– С До­ган на­и­с­ти­на бях­ме в брат­с­ки от­но­ше­ния в зат­во­ра. И с дру­ги хо­ра ни свър­з­ва­ше мно­го дъл­бо­ко при­я­тел­с­т­во. Има­ше един док­тор – Иб­ра­хим Мерт, се­га жи­вее в Тур­ция. Бил е гла­вен ле­кар на дет­с­ко от­де­ле­ние в гр. Опа­ка, Раз­г­рад­с­ко, по­пад­нал в зат­во­ра за шпи­о­наж, ед­на съв­сем из­мис­ле­на ис­то­рия... Мерт ра­бо­те­ше ка­то са­ни­тар в Зат­вор­ни­чес­ка­та бол­ни­ца и бе из­вес­тен ка­то д-р Алек­си­ев. Мо­же би най-го­ля­ма­та зас­лу­га за кон­с­пи­ра­тив­на­та ни дей­ност сре­щу ре­жи­ма на Жив­ков в зат­во­ри­те и меж­ду зат­во­ри­те при­над­ле­жи имен­но на д-р Алек­си­ев, или Иб­ра­хим Мерт. Той има­ше въз­мож­ност да пос­ре­ща и из­п­ра­ща всич­ки оне­зи, ко­и­то вли­за­ха в Цен­т­рал­на­та зат­вор­ни­чес­ка бол­ни­ца от всич­ки зат­во­ри. Той раз­п­ре­де­ля­ше не­ле­гал­на­та ин­фор­ма­ция меж­ду зат­во­ри­те и по­ли­ти­чес­ки­те зат­вор­ни­ци. Про­во­ка­ции ня­ма­ше. Из­пол­з­вах­ме и кри­ми­нал­ни­те, за ко­и­то бях­ме ус­та­но­ви­ли чрез мно­го про­вер­ки, че мо­гат да бъ­дат ло­я­л­ни. С До­ган си ко­рес­пон­ди­рах­ме от Па­зар­джиш­кия зат­вор. Ис­ти­на­та е, че ако майс­ки­те съ­би­тия през 1989 г. бя­ха ор­га­ни­зи­ра­ни, те ми­на­ва­ха през До­ган, през мен и през д-р Алек­си­ев. От зат­во­ра. Д-р Алек­си­ев бе­ше чо­ве­кът, кой­то нап­ра­ви въз­мож­но то­ва. Той ме и спа­си от смърт, за­е­д­но с д-р Сто­я­но­ва, ко­я­то бе­ше пле­мен­ни­ца на бив­шия ми­нис­тър Ди­ми­тър Сто­я­нов, за­ра­ди ко­е­то не бя­ха я вер­бу­ва­ли, и ка­то ле­кар по ду­ша про­я­вя­ва­ше из­к­лю­чи­тел­но чо­веш­ко от­но­ше­ние към бол­ни­те. От Воен­на­та бол­ни­ца бе­ше до­шъл д-р Ни­ко­ла Ма­джу­нов и ми бе­ше дал „ле­кар­с­т­ва“, пре­диз­вик­ва­щи свръх­ви­со­ко кръв­но на­ля­га­не. Яв­но, ня­кой е це­лял да по­лу­ча ин­султ или не­що по­доб­но. Но бла­го­да­ре­ние гри­жи­те на д-р Сто­я­но­ва и на д-р Иб­ра­хим Мерт оце­лях...

– Вие счи­та­те, че Ах­мед До­ган не е сът­руд­ни­чил на ДС в зат­во­ра. Но как при­е­ма­те ед­на ско­рош­на пуб­ли­ка­ция на чо­век от не­го­ва­та партия, че е бил за­ве­ден с хе­ли­коп­тер и е го­во­рил пред про­тес­ти­ра­щи тур­ци през май 1989 г., при­зо­ва­вай­ки ги да си ра­зо­ти­дат и да не обиж­дат власт­та?

– Ис­ти­на е, че за два ме­се­ца око­ло майс­ки­те съ­би­тия До­ган из­чез­на от зат­во­ри­те. Меж­ду зат­вор­ни­ци­те се пус­на слух, че от­но­во е на раз­пит на „Раз­ви­гор“ 1. След ка­то из­ля­зох­ме от зат­во­ри­те, аз го пи­тах и той ка­за съ­що­то. Да­ли през то­ва вре­ме от „Раз­ви­гор“ са го из­веж­да­ли с хе­ли­коп­тер в тур­с­ки­те ра­йо­ни или не, не мо­га да ка­жа. Не го из­к­люч­вам ка­то въз­мож­ност.

– Пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца бивш ви­со­ко­пос­та­вен слу­жи­тел от ПГУ на ДС нап­ра­ви изяв­ле­ние, че До­ган е бил агент на тай­ни­те служ­би го­ди­ни пре­ди вли­за­не­то му в зат­во­ра...

– Да­ли пре­ди вли­за­не­то си в зат­во­ра е бил агент на ДС, ня­мам пред­с­та­ва. За след зат­во­ра – съ­що не мо­га да бъ­да ка­те­го­ри­чен. Но съм убе­ден, че по вре­ме на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние и мал­ко пре­ди то­ва е бил оп­ле­тен в мно­го мре­жи. Та­ка той по­мог­на на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим да ре­а­ни­ми­ра и да нас­тъ­пи от­но­во про­тив нас. То­ва не мо­га да го прос­тя на моя при­я­тел от зат­во­ра. В мо­мен­та Бъл­га­рия се на­ми­ра в из­к­лю­чи­тел­но теж­ко със­то­я­ние и ед­на от глав­ни­те при­чи­ни и един от глав­ни­те ви­нов­ни­ци за то­ва е Ах­мед До­ган, чрез ДПС, ко­е­то вле­зе в ус­лу­га на ДС и КГБ.

– Но Вие бях­те на пър­ви­те из­бо­ри за­е­д­но с не­го и брат­с­ки во­ю­вах­те сре­щу ко­му­нис­ти­те...

– Да. Но има един афо­ри­зъм, кой­то гла­си: Ко­га­то пред теб се зат­во­рят всич­ки вра­ти, вед­на­га се от­ва­рят всич­ки ка­па­ни. Пред мен се зат­во­ри­ха всич­ки вра­ти към по­ли­ти­ка­та чрез СДС през про­лет­та на 1990 г. П. Си­ме­о­нов, Ж. Же­лев и всич­ки ос­та­на­ли ре­ши­ха, че съм не­у­до­бен да учас­т­вам в тях­на­та по­ли­ти­ка и ме от­с­т­ра­ни­ха от „Кръг­ла­та ма­са“ и от КС на СДС. Вед­на­га след то­ва ми се от­во­ри­ха ка­па­ни­те. Ка­па­нът ДПС. Аз учас­т­вах в из­бо­ри­те са­мос­то­я­тел­но ка­то пред­се­да­тел на ръ­ко­во­де­на­та от мен пар­тия, а не от ДПС, но ис­ти­на­та е, че по­ве­че от по­ло­ви­на­та от елек­то­ра­та в моя из­би­ра­те­лен ра­йон, Сун­гур­ла­ре и Ру­ен, бя­ха тур­ци и те гласуваха за мен по указание на ДПС. То­га­ва мо­же би ня­кои са раз­чи­та­ли чрез при­я­тел­с­т­во­то с Ах­мед До­ган да ми сло­жат юз­да...

– За Вас оба­че се по­я­ви­ха ин­фор­ма­ции още във в-к „Факс“, че сте сът­руд­ни­че­ли на ДС...

– Не са­мо във „Факс“, а и в „Труд“. Но ако ви е нап­ра­ви­ло впе­чат­ле­ние, тъй ка­то бе­ше съв­сем пряс­но мо­е­то из­ли­за­не от зат­во­ра и има­ше дос­та­тъч­но сви­де­те­ли на по­ве­де­ни­е­то ми там, „ек­с­пер­тът по до­си­е­та­та“ Там­бу­ев ни­къ­де в сво­и­те пуб­ли­ка­ции не за­сег­на то­зи пе­ри­од. Той твър­де­ше, че мо­е­то „сът­руд­ни­чес­т­во“ с ДС би­ло по вре­ме­то, ко­га­то съм бил на­у­чен ра­бот­ник и про­дъл­жи­ло крат­ко вре­ме. То­ва не е вяр­но и не мо­же да бъ­де вяр­но. Пре­ди го­ди­ни бе нап­ра­вен опит да ме прив­ле­кат към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов, къ­де­то се раз­ра­бот­ва­ха по­ли­ти­чес­ки прог­но­зи. Бях един от мал­ко­то юрис­ти, кой­то раз­би­ра­ше от прог­но­зи­ра­не на по­ли­ти­чес­ки про­це­си и ди­сер­та­ци­я­та ми бе­ше на съ­ща­та те­ма. То­ва бе един­с­т­ве­ният опит да ме прив­ле­кат за ня­как­ва дей­ност към тях. Твър­дя­ха, че всич­ко е на на­у­ч­на ос­но­ва, но тряб­ва­ше да под­пи­ша до­ку­мент, че ще па­зя дър­жав­на тай­на. От­ка­зах. Ня­ма и не може да има до­ку­мент, на кой­то да съм се под­пис­вал, че ще па­зя дър­жав­на тай­на или че ще до­нос­ни­ча сре­щу ня­ко­го. За­то­ва след из­ли­за­не­то ми от зат­во­ра за­поч­нах спокойно и свободно да го­во­ря за пъл­на глас­ност по от­но­ше­ние на всич­ко. Със Се­мер­джи­ев по-къс­но во­дих ди­а­лог на „Кръг­ла­та ма­са“ за пъ­лен дос­тъп до т.нар. до­си­е­та и неп­ре­къс­на­то го пос­та­вям то­зи въп­рос.

– Как ще се каз­ва кни­га­та, ко­я­то пи­ше­те за Ва­шия жи­вот?

– Очаквам след око­ло 20 дни да из­ле­зе кни­га­та, ко­я­то ДС заб­ра­ни през 1977 г. Тя се каз­ва „Прог­нос­ти­ка – те­о­ре­ти­ко-ме­то­до­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми“. То­га­ва бе при­е­та ка­то на­у­чен труд от На­у­ч­ния съ­вет на Ин­с­ти­ту­та по на­у­ки­те за дър­жа­ва­та и пра­во­то, къ­де­то ра­бо­тех. След око­ло ме­сец-два ще ви­ди бял свят дру­га моя кни­га, пред­с­тав­ля­ва­ща сбор­ник от мои ин­тер­вю­та, дек­ла­ра­ции, по­ли­ти­чес­ки изяв­ле­ния и пр. Озаг­ла­ве­на е „До­ку­мент за са­мо­лич­ност“. А тре­та­та кни­га, ко­я­то под­гот­вям и ще бъ­де чис­то ме­мо­а­р­на, съм я на­ре­къл „В чер­то­зи­те на приз­ра­ка“. Тя ще хвър­ли свет­ли­на вър­ху то­ва, кол­ко „щас­т­ли­во“ е жи­вя­ло мо­е­то по­ко­ле­ние в „при­каз­ни­те двор­ци“ на ко­му­низ­ма...

– Ве­че тре­та го­ди­на из­да­ва­те и раз­п­рос­т­ра­ня­ва­те по един въз­рож­ден­с­ки на­чин в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“. Как­ва е цел­та Ви?

– Не тър­ся фи­нан­со­ва въз­в­ръ­ща­е­мост, за­то­ва вес­т­ни­кът го раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме без­п­лат­но. Има­м две фир­ми, пе­чал­би­те от тях, вмес­то да ги тру­па­м в джо­бо­ве­те си, ги из­пол­з­ва­м за про­па­ган­ди­ра­не на на­ши­те идеи чрез вес­т­ни­ка. Аз лич­но гле­дам на в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ ка­то про­дъл­же­ние на по­зи­ви­те, за ко­и­то бях арес­ту­ван, с та­зи раз­ли­ка, че по­зи­ви­те ги пи­шех­ме тай­но, а се­га ве­че имам въз­мож­ност да из­пол­з­вам офи­ци­а­л­но на­пе­ча­тан по­зив.

– Един пос­ле­ден, ба­на­лен, но об­що­чо­веш­ки въп­рос. След всич­ко пре­жи­вя­но, щас­т­лив ли сте?

– За раз­лич­ни­те хо­ра по­ня­ти­е­то щас­тие е твър­де спе­ци­фич­но. Поч­ти съм щас­т­лив. Бих ка­зал, до­во­лен. Го­во­ри се, че най-щас­т­ли­ви са хо­ра­та, при ко­и­то про­фе­сия и хо­би съв­па­дат. При мен е та­ка. За­ни­ма­вам се с на­у­ка, по-точ­но с по­ли­то­ло­гия. От­но­во съм въз­с­та­но­вен на ра­бо­та в Ин­с­ти­ту­та за прав­ни на­у­ки, учас­т­вам и в по­ли­ти­ка­та. И съм до­во­лен, че съм един от малкото по­ли­ти­ци­, ко­и­то имат соб­с­т­вен об­лик, вър­ху кой­то ни­как­ви ам­би­ции и су­бек­тив­ни же­ла­ния не мо­гат да пов­ли­я­ят... Бе­зум­но оби­чах съп­ру­га­та си и бо­гот­во­рях си­на си. Съп­ру­га­та пред­по­че­те да бъ­де про­тив мен. Не є го прос­тих и ни­ко­га ня­ма да є го прос­тя. Не сме се виж­да­ли и не же­лая да я виж­дам. Със си­на ми, ко­го­то не бях виж­дал 13 го­ди­ни, се­га се виж­да­ме не са­мо все­ки ден, а поч­ти по ня­кол­ко пъ­ти на ден. До­во­лен съм, че той се ока­за доб­ро де­те. Ве­че е го­лям, сту­дент е. Учи ре­дов­но фи­зи­ка и за­доч­но – пра­во. Мно­го дру­ги ра­ни оба­че не мо­гат да за­рас­нат. Брат ми бе­ше жес­то­ко тор­мо­зен и по­чи­на от рак ми­на­ла­та го­ди­на. Май­ка ми и днес не мо­же да се отър­ве от кош­ма­ри­те, ко­и­то е из­жи­вя­ла от ДС, ба­ща ми – съ­що. Но ще про­дъл­жа да вър­вя нап­ред, за­що­то вяр­вам, че с дейс­т­ви­я­та си по­не мал­ко по­ма­гам по­доб­ни тра­ге­дии в на­ше­то об­щес­т­во да не се пов­то­рят...

(Интервю на Васил Василев във в-к "Огледало" бр. 1,2 и 3/1993 г., публикувано и на стр. 560-570 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.).