2007-07-20

ДЯКОН ИГНАТИЙ - ТОВА Е ЗАВЕТЪТ НА ЛЕВСКИ!


Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето... украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници... ; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането...? (Матей 23:29-33).


„...Васил Левски успява да проумее заблудите си относно дълбоката вътрешна същност на организираните от него “революционери” едва съвсем непосредствено преди смъртта си – едва тогава той проумява, че напразно е жертвувал живота си за хора, които не заслужават това, и изцяло и категорично се отрича от апостолската си дейност. Така, когато преди обесването му свещеникът Поп Тодор го попитал как да го споменава в молитвите си, Васил Левски ясно и категорично поискал да бъде споменаван не като революционер, а като дякон (разкайващ се и отдаден на Бога монах).

...Истината за живота и смъртта на членовете на семейството на Васил Левски е била скривана прекалено дълго време.

Иван Кунчев и Гина Караиванова са имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата Иван Кунчев е бил преуспяващ бояджия и гайтанджия, но се разболял, разорил се напълно и умрял на 38-годишна възраст през 1851 г.

За да отгледа децата си, майката Гина Кунчева работила като слугиня при богати хора в Карлово. На 60-годишна възраст, няколко месеци след Освобождението, след като вече е погребала три от децата си и в продължение на целия си живот е била жестоко притисната от безизходицата и непосилната мизерия, през декември 1878 г. тя се самоубива, като се хвърля в махленския кладенец.

На другия ден тя е била извадена от кладенеца и е погребана набързо, без каквито и да са християнски ритуали и встрани от карловските гробища, тъй като българската православна християнска църква забранява самоубийството; и така, тя е била официално и публично прокълната не само от “правоверните” „божии” служители, но и от цялото “християнско” население на града.
На погребението е присъствувала само обезумялата от скръб дъщеря Яна и две дрипави комшийки, а синът й Петър се е бил напил до безсъзнание от мъка и въобще не видял погребението. Гробът не е запазен; днес никой не знае къде точно е бил.

Мария Иванова Кунчева е родена през 1847 г. и е починала на 6-годишна възраст през 1852 г.
Христо Иванов Кунчев е роден през 1840 г.; подгонен от турските власти, емигрирал във Влашко, където станал хъш, но заболял от туберкулоза и умрял в Букурещ през 1870 г. на 30-годишна възраст.
Яна Иванова Кунчева е родена през 1833 г.; овдовява рано с четири деца.

Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г.; бил е хъш във Влашко, участник в четата на Христо Ботев, тежко ранен при сраженията във врачанския Балкан. После е участник в дружините на Българското опълчение по време на Руско-турската война, където е бил редник в І и в ІІІ Опълченска дружина, сражавал се в боевете при Шипка и Стара Загора; първо е бил награден с военен орден на руската армия, а после и с авторитетния Георгиевски кръст за храброст. През септември 1877 г. е уволнен от Опълчението за една година поради болест, а през юли 1878 г. е уволнен завинаги с право на пенсия от 10 копейки дневно.Тъй като не само е бил тежко ранен и осакатен с ампутиран десен крак, но и заболял от туберкулоза, в края на войната той се завърнал в Карлово, където изпаднал в отчайваща бедност и тръгнал да проси, за да оцелява и да издържа децата на сестра си. През 1881 г. умрял на 37-годишна възраст и в прослава на освободена България, в която никой - нито от съгражданите, нито от неговите или на брат му съратници – не пожелал да му помогне с абсолютно нищо.”



(Стр. 14, 16-18 от книгата на проф. Янко Янков Българският тероризъм. /Трето, преработено и допълнено издание/. – С., „Огледало”, 2006. – 222 с.).

3 коментара:

  1. Анонимен24.04.2008 г., 9:44:00

    Откъде черпи информация авторът за тези неща? Защо не е посочил източниците си?

    ОтговорИзтриване
  2. Ако наистина се интересувате от източниците, посетете Музея на Васил Левски в Карлово, поразпитайте - може би ще Ви се удаде да получите информация по зададения от Вас въпрос "от първа ръка".
    Намерете в някоя от достъпните библиотеки в-к "Труд" от 28 ноември 2007 г.; на стр.14 (в рубриката "Общество") ще прочетете откъс от книгата "Български хроники" на Стефан Цанев, озаглавен "Майката на Левски защо се самоуби".
    Знанието все пак изисква определени усилия от оня, който наистина се стреми към него.

    ОтговорИзтриване
  3. i decata na Jana sa plemennici i taka pokolenie ot semeistvoto na Vasil Levski... interesno mi e imali v dnesno vreme njakoi ot semeistvoto??? i zasto nikoi ne govori za tova... dosta stranno...

    ОтговорИзтриване