ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (1)

Кол­ко стру­ва де­пу­тат­с­ка­та клет­ва раз­б­рах­ме, ко­га­то се опи­тах­ме да раз­т­во­рим стра­ни­ци­те на до­си­е­та­та на Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност. А кол­ко стру­ва Хи­пок­ра­то­ва­та клет­ва, ще уз­на­ем, ако ус­пе­ем да над­ник­нем в пап­ки­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност, из­вес­т­но ка­то УБО. Ако, раз­би­ра се, пре­ди то­ва ус­пе­ем да убе­дим да не се стра­ху­ват за жи­во­та си и за жи­во­та на близ­ки­те си оне­зи, ко­и­то са по­ло­жи­ли клет­ва пред Те­ми­да.

Про­ку­ро­рът от глав­на­та про­ку­ра­ту­ра Пе­тър Дон­чев зна­е­ше твър­де мно­го в то­ва от­но­ше­ние, но от­дав­на е мър­тъв. Не по-мал­ко зна­е­ше и про­ку­ро­рът от Со­фийс­ка град­с­ка про­ку­ра­ту­ра Лю­бо­мир Цан­ков, но и той по­чи­на от „мо­щен ин­фаркт“ са­мо ня­кол­ко ме­се­ца, след ка­то по чу­до бе ос­та­нал жив при то­ков удар от „слу­чай­но“ не­за­зе­ме­ния про­вод­ник на хла­дил­ни­ка. И два­ма­та про­ку­ро­ри от­го­ва­ря­ха за из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди – еди­ни­ят за стра­на­та, а дру­ги­ят за Со­фийс­кия зат­вор, но на прак­ти­ка и два­ма­та за ця­ла­та стра­на, за­що­то в на­ру­ше­ние на За­ко­на за из­пъл­не­ние на на­ка­за­ни­я­та По­лит­бю­ро на БКП бе на­ре­ди­ло всич­ко да ста­ва са­мо в Со­фия. И два­ма­та са под­пис­ва­ли про­то­ко­ли, до­ри по два вза­и­м­но­и­з­к­люч­ва­щи се, и то по един и същ слу­чай. Се­га са­мо дя­во­лът знае къ­де са те­зи про­то­ко­ли. Знае, раз­би­ра се, и Дър­жав­на си­гур­ност, но то­ва е ед­но и съ­що. За­що­то зна­ни­я­та на са­та­на­та мо­же би са ни­що в срав­не­ние с то­ва, ко­е­то ще от­к­ри­ем в пап­ки­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност. Мъл­ча­ли­ви­ят на­чал­ник на то­ва уп­рав­ле­ние ге­не­рал Илия Ка­шев съ­що млък­на за­ви­на­ги и все още не е яс­но да­ли сам се гръм­на или го гръм­на­ха! Все пак „пос­ве­те­ни­те в тай­на­та на са­та­на­та“ съв­сем не са мал­ко и днес, но лип­с­ва пра­вен ме­ха­ни­зъм, кой­то да обез­пе­чи тех­ни­те по­ка­за­ния. Про­ку­ро­рът на въ­о­ръ­же­ни­те си­ли Лил­ко Йо­цов при­зо­ва и раз­пи­та ед­на от най-зло­ве­щи­те фи­гу­ри от „зо­на­та на мра­ка“, д-р Сте­фан Най­де­нов, но са­мо два дни след раз­пи­та мис­те­ри­о­з­ни­ят док­тор вне­зап­но „се влю­би“ в меж­ду­на­род­ния ту­ри­зъм и днес ни­кой не знае къ­де се на­ми­ра.

В на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на д-р Сте­фан Най­де­нов ста­на из­вес­тен ка­то

„ чо­ве­кът,кой­то па­ли во­да­та“ чрез из­мис­ле­но­то от не­го „зе­ле­но чу­до“. Но ко­га­то „се из­ли­за от сян­ка­та“, ста­ват яс­ни твър­де мно­го не­ща и бла­го­да­ре­ние на тях док­то­рът се­га е из­вес­тен и ка­то „зе­ле­но­то чу­до­ви­ще“.

Сте­фан Най­де­нов е ро­ден през 1932 г. в с. Кру­шо­ве­не, Пле­вен­с­ко. Точ­но по то­ва вре­ме е би­ла по­пу­ляр­на пе­сен­та „Кру­шо­ве­не, Кру­шо­ве­не, ху­ба­во си нощ­но вре­ме“, но не е из­вес­т­но да­ли още от­то­га­ва е „лю­бов­та на мом­че­то към тъм­ни­те си­ли“. Та­зи лю­бов оба­че е би­ла тол­ко­ва го­ля­ма, че поч­ти вед­на­га след ка­то за­вър­шил ме­ди­цин­с­ко­то си об­ра­зо­ва­ние, мла­ди­ят док­тор ста­нал слу­жи­тел на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност, а нас­ко­ро след то­ва и ръ­ко­во­ди­тел на три ла­бо­ра­то­рии – № 11, №13 и „Би­о­елек­т­ро­ни­ка“. Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­ят ръ­ко­во­ди­тел на те­зи и още ня­кол­ко дру­ги ла­бо­ра­то­рии бил Иван Го­ри­нов, из­вес­тен ка­то ръ­ко­во­ди­тел на гру­па за изпъл­не­ние на спе­ци­а­л­ни­те по­ръч­ки на По­лит­бю­ро на БКП.

Са­ми­ят д-р Сте­фан Най­де­нов има пре­тен­ци­я­та, че той и не­го­ви­ят ко­лек­тив (!?!) са из­мис­ли­ли твър­де мно­го ле­кар­с­т­ва за спа­се­ние на чо­ве­чес­т­во­то от най-страш­ни­те бо­лес­ти. Ко­га, къ­де и вър­ху ко­го са ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­ни те­зи ле­кар­с­т­ва, не се знае. За две от тях се твър­ди, че ле­ку­ва­ли две от 380-те ви­да ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния. Ка­то се има пред­вид, че имен­но до­за­та на от­ро­ва­та пра­ви ле­кар­с­т­во­то, мо­жем да по­пи­та­ме как точ­но е ус­та­но­вя­ва­на гра­ни­ца­та меж­ду ци­тос­та­ти­ци­те и ци­тос­ти­му­ла­то­ри­те? Или с дру­ги ду­ми – да­ли са про­и­з­веж­да­ни не са­мо ле­кар­с­т­ва, а и ве­щес­т­ва за ско­ро­теч­но лик­ви­ди­ра­не чрез ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния на хо­ра, ко­и­то не са удоб­ни на по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма.

За нуж­ди­те на ла­бо­ра­то­ри­и­те на Пе­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност са по­лу­ча­ва­ни от­ров­ни рас­те­ния и се­ме­на от Ин­до­не­зия, Аф­ри­ка и Юж­на Аме­ри­ка. От тях са би­ли про­и­з­веж­да­ни 6-7 ос­нов­ни ви­да от­ро­ви, но две от тях са би­ли най-важ­ни­те – от се­ме­на­та на ри­ци­на и от се­ме­на­та на тро­пи­чес­ко­то рас­те­ние аб­рос­п­ре­кан­то­рис. В ми­ни­мал­ни ко­ли­чес­т­ва те­зи две сил­но дейс­т­ву­ва­щи от­ро­ви са за­лег­на­ли ка­то суб­с­тан­ции в ле­кар­с­т­ва­та про­тив ра­ка, но точ­но­то ко­ли­чес­т­во е би­ло опит­но ус­та­но­вя­ва­но не са­мо в зат­во­ри­те, но и в по­ве­че­то от бол­ни­ци­те в Со­фия и стра­на­та вър­ху ни­що не­по­до­зи­ра­щи жи­ви хо­ра! Сред тях е има­ло бол­ни от рак, но е има­ло и по­пад­на­ли там по съв­сем друг по­вод.

[Материалът е публикуван във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ бр. 3 от 12-­19.08. 1991 г. и на стр. 338-339 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].