Разбира се, не са малко авторите, които са писали за личността и делото на Захари Стоянов, както и за неговите “Записки”. Не са малко и авторите, които по друг повод и в друг контекст са се опитвали да проникнат в най-дълбоките пластове на българската народностна душевност, на българския манталитет, на онзи своеобразен феномен, който вече близо сто години мнозина изследователи диагностично наричат “Homo Bulgaricus” и разглеждат като видова кристализация на по-общата (“метастазна” или психопатологична) феноменология “Homo balcanicus”.
И, разбира се, въпреки внушителния обем на написаното, темата винаги е оставала отворена и недовършена, така (както поне изглежда) е отворена и недовършена и самата българска история и култура.
Естествено, книгата на Нено Неделчев “За предателите и предателството в “Записките” на Захари Стоянов” няма претенцията “да затвори” и “да завърши” тази тема. Все пак, обаче, тази книга значително е надхвърлила скромно формулираната претенция на автора да надникне в сложния свят на великата творба на големия български революционер, политик, писател и публицист, и, поне според мен, представлява важно постижение в нашата съвременна литература. Преди всичко защото в тази книга авторът, макар и целенасочено да се е пазел от явни теоретически обобщения и квалификации, прецизно е систематизирал и сугестивно е поднесъл на читателя всичките онези демитологизиращи и десакрализиращи факти и обстоятелства, без трезвото осъзнаване и преодоляване на които са абсолютно невъзможни същинската ценностна самоидентификация на нашия народ и същинското родолюбие, без които пък, от своя страна, е абсолютно невъзможно и достигането на достойна национална съдба.
Макар и формално обърната към миналото, поради спецификата на историческата ситуация, тази книга днес има своето изключително важно и актуално значение. Днес, след поредната (нека не уточняваме дали петата, или вече петдесетата!) национална катастрофа пред всички нас, считащи себе си за българи, неизменно и изключително болезнено възниква необходимостта да проникнем в собствената си национална психика, трезво да систематизираме безбройните печални и срамни факти от миналото и настоящото си национално битие, да осъзнаем структурата и параметрите на всичкото онова, което в една или друга степен и форма на проявление може да бъде квалифицирано като “психическа и културна обремененост”, като “тежък (микро- или макро-) колективен психически проблем”, нуждаещ се от прецизно диагностициране и продължителна терапия. В основата на този специфичен “проблемен кръг” неизменно стоят изключително много проблеми, поставянето и решаването на които по същество е невъзможно без наличието на книги, като тази на Нено Неделчев.
Въпреки очевидния стремеж на автора за “научен неутралитет”, възприемането на тази негова книга от определени, т. нар. “национално заинтересовани среди”, може да му създаде традиционни “български проблеми” – съществува реална опасност авторът да бъде обвинен, че е написал антибългарска книга. Така, впрочем, както и самият Захари Стоянов, и останалите участници в Априлското въстание са били обвинявани, че не са българи, а като истински българи са се самотитулували онези, които с настървение са ги предавали и преследвали.
За съществуването и в наши дни на такава опасност, впрочем, се намеква в едно социологическо проучване, извършено в Европа и САЩ само преди четири години от специалисти по национална и политическа психология от Чикагския университет. Така, през 1998 г. американските учени били шокирани от два факта: ãче българите са на трето място по притежаваната и демонстрираната от тях т. нар. “национална гордост” (първото и второто място в класацията принадлежали на австрийците и американците); и ãче българите са на първо място по нетолерантност към своите, т. е. към онези българи, които не споделят тази гордост.
Към обяснение на този факт американските изследователи деликатно са се въздържали да пристъпят. Според нас, обаче, причината за шока на американските изследователи най-вероятно е в следните факти и обстоятелства: ãче точно по това време българската държава се е намирала вече втора година под режима на т. нар. “валутен борд”, наложен поради тоталния срив на националната икономика и най-жестоката криза в историята на България, и че следователно най-елементарното чувство за реалност би изисквало трезво да се приеме, че просто не съществуват никакви основания за демонстрираната национална гордост; и ãче точно по това време т. нар. “масов българин” е бил изключително враждебно настроен към всеки български учен и политик, който, подобно на възрожденските будители, се е опитвал да му каже истината както за катастрофалната икономическа и политическа ситуация, така и за самия него.
А, според нас, книгата на Нено Неделчев, макар и да е само един щрих към една многолика истина, е в състояние да предизвиква у мнозина съвременни българи същата онази враждебност, която е описана и в “Записките” на Захари Стоянов.
Което, разбира се, от определена гледна точка може да бъде считано и за най-добрия атестат за нейната актуалност и необходимост.
Янко Н. Янков
[Предговор към книгата на
Няма коментари:
Публикуване на коментар