ДЕСНИ СМЕ САМО В МЕЧТИТЕ СИ

СДС е тво­ре­ние
на тай­ни­те служ­би
и на БКП

Ян­ко Ян­ков, пред­се­да­тел
на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес:

То­ва, ко­е­то се­га ста­ва в ко­а­ли­ци­я­та, е са­мо ре­зо­нанс на съ­би­ти­я­та
в гру­пи­ров­ка­та „Г-13“

– Г-н Ян­ков, как­ва е Ва­ша­та оцен­ка за то­ва, ко­е­то ста­ва в мо­мен­та вът­ре в СДС?

– Би мог­ло да се ка­же, че съм един от ба­щи­те на СДС. Мно­го бър­зо оба­че кон­с­та­ти­рах, че де­те­то ня­ма ни­що об­що с мен и ско­ро се раз­де­лих­ме с не­го. След то­ва се опи­тах­ме от­но­во да съ­жи­тел­с­т­ва­ме, но не успяхме да се разбираме, и вто­ри път на­пус­нах­ме СДС. Аз съм пър­ви­ят, кой­то за­я­ви в пе­ча­та, още през 1990 го­ди­на, че СДС е тво­ре­ние на тай­ни­те служ­би и на БКП. И в мо­мен­та твър­дя съ­що­то. То­ва, ко­е­то се­га ста­ва в ко­а­ли­ци­я­та, е са­мо ре­зо­нанс на съ­би­ти­я­та в гру­пи­ров­ка­та на „Г-13“. Раз­цеп­ле­ни­е­то в „Г-13“ за­поч­на от ми­на­ла­та го­ди­на, точ­но от ми­на­ла­та го­ди­на за­поч­на­ха и проб­ле­ми­те в СДС. Пак по съ­що­то вре­ме и ние бях­ме из­го­не­ни от там, за­що­то аз виж­дах мно­го доб­ре на­къ­де вър­вят не­ща­та и в пре­са­та мно­гок­рат­но пре­дуп­реж­да­вах за пос­лед­с­т­ви­я­та. Ка­те­го­рич­но твър­дя, че то­ва, ко­е­то в мо­мен­та ста­ва в СДС, е от­ра­же­ние на съ­би­ти­я­та в гру­пи­ров­ка­та „Г-13“. Бит­ка­та в мо­мен­та е меж­ду гру­пи­те на Лу­ка­нов и на Ог­нян Дой­нов. Пос­лед­ни­те съ­би­тия пот­вър­ж­да­ват, че в СДС над­де­ля­ват оне­зи, ко­и­то ма­кар да твър­дят, че са про­тив Лу­ка­нов, слу­жат на не­го­ви­те ин­те­ре­си.

– Вие твър­ди­те, че сме в етап на прес­т­рук­ту­ри­ра­не на оп­ти­миз­ма. Зна­чи ли то­ва, че у нас ня­ма да ста­не съ­що­то, ко­е­то се слу­чи в Пол­ша и Ун­га­рия – ед­но из­ра­зе­но оле­вя­ва­не на ма­си­те?

– То­ва е цел­та. Мо­де­лът, по кой­то се раз­ви­ват пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни е един и същ. То­ва е мо­дел, раз­ра­бо­тен от КГБ и от бъл­гар­с­ки­те тай­ни служ­би. Всич­ки­те те­зи не­ща, ко­и­то се прид­виж­ва­ха през те­зи ня­кол­ко го­ди­ни на гре­бе­на на въл­на­та на ан­ти­ко­му­низ­ма, бя­ха раз­ра­бо­те­ни ка­то мо­дел, та­ка че ан­ти­ко­му­нис­ти­те да пус­кат ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка си­ня бю­ле­ти­на, а от нея да из­ли­зат чер­ве­ни ко­му­нис­ти­чес­ки де­пу­та­ти. И спе­ци­а­лис­ти­те по пси­хо­ло­гия бя­ха пред­ви­ди­ли то­ва ра­зо­ча­ро­ва­ние сред хо­ра­та и зна­е­ха, че ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то во­ди до де­зин­те­ре­си­ра­ност, мо­же да до­ве­де и до въз­в­ръ­ща­не на меч­та­та за доб­ро­то ста­ро вре­ме, ко­е­то на прак­ти­ка и ста­ва. Всич­ко то­ва е свър­за­но с ля­во­то прос­т­ран­с­т­во ка­то мис­ле­не и по­ве­де­ние и не­съм­не­но у нас те­че про­цес на ма­со­во оле­вя­ва­не. Всъщ­ност у нас не е има­ло про­цес на одес­ня­ва­не. За­то­ва, за­що­то про­це­сът на одес­ня­ва­не­то бе­ше са­мо с сфе­ра­та на иде­и­те и меч­ти­те. Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, къ­де­то и аз бях де­пу­тат, точ­но то­ва и нап­ра­ви, ко­га­то се гла­су­ва­ше за­ко­нът за зе­мя­та – да ня­ма ни­как­ва въз­мож­ност за пре­ход. Аз още то­га­ва пре­дуп­реж­да­вах, че зе­мя­та ня­ма да бъ­де вър­на­та. Ето, до ден дне­шен тя още не е вър­на­та. А одес­ня­ва­не не е въз­мож­но без соб­с­т­ве­ност. Ста­ва ду­ма за поч­те­на соб­с­т­ве­ност. Дейс­т­ви­тел­но у нас има мно­го бо­га­ти соб­с­т­ве­ни­ци – ста­на­ли та­ки­ва чрез спе­ку­ла и по не­дос­то­ен на­чин. Про­цен­т­но пог­лед­на­то дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия е 96 на сто. Час­т­на­та соб­с­т­ве­ност е са­мо 4 про­цен­та. От тях са­мо 1 про­цент е ис­тин­с­ка­та, поч­те­на­та час­т­на соб­с­т­ве­ност, ос­та­на­ли­те про­цен­ти са преп­ра­на ко­му­нис­ти­чес­ка и дър­жав­на соб­с­т­ве­ност. Още по вре­ме­то на Фи­лип­ди­мит­ро­во­то пра­ви­тел­с­т­во ка­зах, че той е пред­се­да­тел на ко­му­нис­ти­чес­ко пра­ви­тел­с­т­во, за­що­то пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то ко­ман­д­ва 96 про­цен­та дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, как­во­то и да го­во­ри за се­бе си, не мо­же да бъ­де дру­го, ос­вен ко­му­нис­ти­чес­ко.

Пра­ви­тел­с­т­во­то, ко­е­то ко­ман­д­ва 65% е со­ци­ал­де­мок­ра­ти­чес­ко, а ко­е­то ръ­ко­во­ди до 25% - ве­че е дяс­но ли­бе­рал­но, кон­сер­ва­тив­но и пр.

У нас ня­ма одес­ня­ва­не и не е има­ло. Ние сме би­ли дес­ни са­мо в меч­ти­те си. За­да­ча­та е да тран­с­фор­ми­ра­ме оп­ти­миз­ма на меч­ти­те си в оп­ти­миз­ма на ре­ал­нос­ти­те. А ние то­ва мо­жем, и все­ки по­от­дел­но мо­же да го нап­ра­ви, ка­то нап­ра­ви всич­ко въз­мож­но да по­лу­чи оно­ва, ко­е­то не му е от­не­ма­но ка­то соб­с­т­ве­ност, а са­мо ка­то вла­де­ние, т.е. зе­мя­та... Ня­ма ос­но­ва­ние за пе­си­ми­зъм. Са­мо сла­би­те и мър­зе­ли­ви­те би­ха се хвър­ли­ли в не­го­во­то ло­но.

Смя­та­те ли, че до след­ва­щи­те из­бо­ри – би­ло то пред­с­роч­ни или не, СДС ще се за­па­зи ка­то ко­а­ли­ция?

– Нав­ся­къ­де в пос­т­со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те стра­ни ко­а­ли­ци­и­те бя­ха лик­ви­ди­ра­ни. Меж­ду дру­го­то, там се дейс­т­ва­ше дос­той­но. Те­зи ко­а­ли­ции как­то Мой­сей пре­ве­до­ха на­ро­да си през пус­ти­ня­та и да­до­ха ръ­ко­вод­с­т­во­то на дру­ги. При нас ко­му­нис­ти­те из­ля­зо­ха мно­го по-не­дос­той­ни. Те ня­мат на­ме­ре­ние да пре­ве­дат на­шия на­род към спа­си­тел­ния бряг, как­то пол­с­ки­те или ун­гар­с­ки­те. На­ши­те ко­му­нис­ти имат на­ме­ре­ние да про­дъл­жа­ват да мач­кат все още на­ро­да си и за­ра­ди то­ва имат на­ме­ре­ние да па­зят фал­ши­ва­та ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка ко­а­ли­ция СДС. В мо­мен­та се пра­ви всич­ко въз­мож­но тя да се раз­це­пи, но да съ­щес­т­ву­ва, как­то ста­ва и в „Г-13“. Но то­ва ед­ва ли е въз­мож­но. За­то­ва аз прог­но­зи­рам, че ще има опи­ти за за­паз­ва­не на СДС, по­не в ли­це­то на Фи­лип Ди­мит­ров, кой­то за­се­га спе­че­ли до из­вес­т­на сте­пен бит­ка­та със Сте­фан Са­вов, но то­ва ед­ва ли ще про­дъл­жи дъл­го. Има тен­ден­ция и той, и Ед­вин Су­га­рев да бъ­дат де­ге­ро­и­зи­ра­ни и да бъ­дат хвър­ле­ни встра­ни от ис­то­ри­чес­кия ход. То­ва ще е за­ко­но­мер­но, за­що­то в сво­бод­ния свят бъ­де­ще­то при­над­ле­жи на от­дел­ни­те пар­тии на сле­диз­бор­ни­те пар­ла­мен­тар­ни ко­а­ли­ции, а не на пре­диз­бор­ни­те ко­а­ли­ции.

– При пред­с­то­я­щи из­бо­ри ос­вен час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, как­во дру­го ще за­лег­не ка­то ос­нов­на си­ла в пре­диз­бор­на­та ви плат­фор­ма?

– Още сме мно­го да­леч от из­бо­ри и не бих ка­зал, че мо­га да ко­мен­ти­рам пре­диз­бор­на плат­фор­ма. Но ние сме ед­на от мал­ко­то пар­тии, ко­и­то имат прог­ра­ма и има още мно­го важ­ни не­ща, ко­и­то са в цен­тъ­ра на на­ши­те ис­ка­ния. За­се­га сме да­леч от тях­но­то ре­а­ли­зи­ра­не, но се на­дя­вам, че ще дой­де мо­мент да го нап­ра­вим.

– Са­мос­то­я­тел­но ли ще учас­т­ва­те в бъ­де­щи из­бо­ри или ще тър­си­те по­ли­ти­чес­ки съ­юз­ни­ци сред близ­кос­то­я­щи­те до вас фор­ма­ции?

– Пак каз­вам, че сме да­леч от из­бо­ри, но не бих ка­зал, че же­ла­ем да учас­т­ва­ме на вся­ка це­на са­мос­то­я­тел­но. Под­чер­та­вам оба­че, че в до­се­гаш­ни­те сме учас­т­ва­ли са­мос­то­я­тел­но. И не за­що­то сме очак­ва­ли, че ще ус­пе­ем. Ние зна­ем, че на­ша­та дяс­на прог­ра­ма не е мно­го раз­би­ра­е­ма за ле­ви­чар­с­ки нас­т­ро­е­ния бъл­гар­ин и на то­зи етап не е мно­го прив­ле­ка­тел­на, но ние зна­ем, че ра­но или къс­но на­ши­те прог­рам­ни до­ку­мен­ти ще прив­ле­кат ма­си­те. На­ши­ят пат­рон Сте­фан Стам­бо­лов ог­ла­ви ед­ва 14-то пра­ви­тел­с­т­во в Бъл­га­рия след Ос­во­бож­де­ни­е­то. Ана­ло­ги­я­та е мно­го нат­рап­ва­ща се. Сте­фан Стам­бо­лов е ко­ми­та­та, бо­ре­щи­ят се сре­щу тур­ци­те, но 13 пра­ви­тел­с­т­ва пре­ди не­го са би­ли на при­я­те­ли­те на тур­ци­те. И се­га е съ­що­то.

– Вие твър­ди­те, че през те­зи пет го­ди­ни е има­ло дос­та зло­коб­ни лич­нос­ти. Кои са те?

– Мно­го са. Аз съм ги из­б­ро­я­вал и то­ва са лич­нос­ти, ко­и­то хо­ра­та бе­зум­но оби­ча­ха и за ко­и­то аз пре­дуп­реж­да­вах. Не бих ис­кал да ги спо­ме­на­вам, за­що­то са мно­го. Все­ки по не­що иг­ра­е­ше и за жа­лост то­ва бя­ха хо­ра, на ко­и­то се гла­су­ва­ше на­деж­да.

– Вие бях­те сред пър­ви­те, по­пад­на­ли в по­ли­ти­чес­кия фри­зер. С как­во бях­те тол­ко­ва не­у­до­бен?

– Бях гла­вен асис­тент в юри­ди­чес­кия фа­кул­тет и от­там по­пад­нах в зат­во­ра. Шест го­ди­ни и по­ло­ви­на ми бе­ше при­съ­да­та и я из­тър­пях до пос­лед­ния ден. Пос­ле Вър­хов­ни­ят съд ме обя­ви за не­вин­но осъ­ден. Бях един­с­т­ве­ни­ят в СДС, кой­то про­фе­си­о­нал­но виж­да­ше не­ща­та, за­що­то мо­я­та спе­ци­ал­ност е по­ли­то­ло­гия. Има още мно­го спе­ци­а­лис­ти по по­ли­то­ло­гия, но те ра­бо­те­ха за БСП, в СДС аз бях един­с­т­ве­ни­ят. За­поч­нах да раз­к­ри­вам ис­ти­на­та и со­чех кой е Пет­ко Си­ме­о­нов, кой е Же­лю Же­лев, кои са не­го­ви­те съ­вет­ни­ци – при­мер­но Сне­жа­на Бо­ту­ша­ро­ва, ко­я­то бе­ше моя сту­ден­т­ка или Сто­ян Га­нев – съ­що мой сту­дент. Сне­жа­на Бо­ту­ша­ро­ва бе­ше пар­ти­ен сек­ре­тар на Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет до 17 фев­ру­а­ри 1990 го­ди­на, а сед­ми­ца след то­ва ве­че бе­ше съ­вет­ник на Ж. Же­лев на „Кръг­ла­та ма­са“. Аз бях опа­сен не за от­дел­ни лич­нос­ти, а за ко­му­нис­ти­те, ко­и­то създадоха и пред­виж­да­ха СДС да си бъ­де тях­на под­с­та­ве­на струк­ту­ра.

– Ще се пов­то­рят ли спо­ред Вас Са­мо­ков и Ве­ли­ко Тър­но­во и на пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри?

– Да, ако из­бо­ри­те са до края на та­зи го­ди­на. През след­ва­ща­та ве­че не­ща­та ще се про­ме­нят, хо­ра­та ще за­поч­нат да осъз­на­ват ис­ти­на­та. Дай Бо­же и зе­мя­та да бъ­де вър­на­та до­то­га­ва.

(Интервю на Ангел Димитров във в-к "Съперник" бр. 190 (543)/23.08.1994 г., публикувано и на стр.125-128 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. Том 2. - С., "Янус", 1995. - 576 с.).