ЛИБИЙСКИЯТ КАЗУС И МЕДИКАМЕНТОЗНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Тъй като само преди броени дни, още в началото на януари 2007 г., стана ясно, че в България е в ход публична процедура на търсене на обществено-политическа изкупителна жертва по повод съдебния процес в Либия и осъждането на българските медицински лица, след като шефът на Националната разузнавателна служба (НРС) генерал Кирчо Киров лаконично заяви в медиите, че е разпоредил да бъде изготвен доклад, анализиращ работата на българското разузнаване по либийското дело, вече бившият шеф на Националната разузнавателна служба генерал Димо Гяуров заподозря в тези думи заплаха за себе си и веднага се появи в няколко медии, за да се опита да оневини дейността на ръководеното по онова време от него шпионско ведомство.

Твърде любопитно и дори показателно е, че именно във връзка с този негов опит „да бяга пред вятъра” (както сполучливо журналистите определиха неговата неимоверна охота за публичен разговор по случая) той направи обществено достояние няколко факти и обстоятелства, които, според мен, имат изключително важно значение за разкриването на най-дълбоката същност на престъпния български мафиотски режим.

Преди всичко изведнъж в редакциите на няколко телевизии, радиостанции и вестници се оказаха на разположение копия от множество строго секретни документи, разпространението на които съгласно закона би следвало да бъде преследвано от прокуратурата, която, обаче, бидейки съставена изключително от агенти на тайните служби и на Мафията, чинопоклонно не направи абсолютно нищо. Този факт на покровителствувано от прокуратурата разсекретяване на документация, по отношение на която едно мое евентуално искане за достъп до нея щеше да бъде най-безцеремонно отхвърлено, на мен в случая ми дава възможността и аргументацията да искам достъп до документите на същата тази шпионска служба, при това имено по същия т. нар. „Либийски повод”, в която документация се съдържа описанието на извършени по отношение на мен престъпления.

На второ место стана ясно, че още веднага след арестуването на българските медицински лица и в продължение на 24 дни резидентът на българското разузнаване в Либия е бил изпратил на своя шеф генерал Димо Гяуров точно 13 (тринадесет) информации, придружени с искания да получи точни указания (инструкции) как той и неговите агенти да продължат да действуват, за да променят ситуацията. Кои и какви са били агентите на този резидент, разбира се, въобще не се споменава, но поне за мен остава като абсолютно несъмнено съображението, че именно арестуваните са били част от неговия агентурен апарат. Защото, ако те не са били негови агенти, той въобще не е щял да има толкова сериозни мотиви и интерес нито да действува, нито да информира шефа си и да иска от него инструкции относно спасяването на арестуваните; още повече, че точно по същото време в различни места по света е имало арестувани най-малко 300 (триста) души българи, но не е известно резидентите на българския шпионаж в тези страни да са били ангажирани във връзка с това (и още по-малко – по същия или по аналогичен начин).

На трето место бе потвърдена вече известната информация, че по онова време в Либия са били работели около пет-шест хиляди български граждани, почти всички от които въобще не са били заподозряли каквато и да е било опасност за себе си и не са изявили абсолютно никакво намерение да прекратят работата си и да напуснат страната.

На четвърто место от думите на генерал Димо Гяуров става ясно, че все пак по онова време вече е било имало „много случаи на съдени от либийските власти българи”, но въобще не е обяснено защо във връзка с тяхното арестуване и съдене българската държавна власт не е била информирала българската общественост и не е била провеждала дори и някаква минимална защитна ангажираност, докато за сега арестуваните медицински лица изведнъж е започнала провеждането на максимална и дори истерична защитна ангажираност.

На пето място във връзка с дейността на специалните служби по случая става ясно (виж в-к „Политика”, 12-18 януари 2007 г., с. 5), че: а) постъпващата в българското шпионско ведомство подробна информация за развоя на събитията около българските медици спешно е била предоставяна и е била събирана в така наречения Междуведомствен съвет, ръководен от Министъра на правосъдието Теодосий Спасов; б) пълна разузнавателна (шпионска) информация по случая е започнал да получава и шефът на българското контраразузнаване (НСС) генерал Атанас Атанасов, а „неговите хора започнали да проследяват каналите на резидентурата на Либия в България”, „от които била пласирана всевъзможна информация към медиите”.

Моето категорично мнение във връзка със случая е, че т. нар. „Либийски казус” е бил станал изключително удобен повод за подлагането на строго секретни оперативни разработки на всички неудобни за властта трезвомислещи български граждани, и най-вече на всички професионално мислещи специалисти от сферата на съдебната медицина и правото, които са проявявали „свободолюбивия каприз” да отказват да мислят в съзвучие с официалната правителствена теза и пропаганда, които са имали гражданската съвет и смелост да откриват очевидните дефекти в позицията на българското правителство, и които в съответствие със съвестта и разума си са заявявали, че би могло да бъде възможно българските медици наистина да са невинни, но че официално застъпваната оневинителна теза на българското правителство е голословна, дразнещо неубедителна и разчетена единствено върху основата на особеностите на примитивната масова подчинителна и пропагандна психология.

Много добре е известно, че още от времето на Националната Политическа „Кръгла маса” и Великото Народно събрание аз съм един от малцината, които са започнали да осъществяват т. нар. гражданско разследване на престъпленията, извършени от комунистическите тайни служби, и в частност на онези престъпления, които имат специфичния характер, даващ основанието да бъдат причислявани към т. нар. медикаментозен тероризъм на тайните служби и на държавната власт. Много добре е известно, че още тогава съм започнал да публикувам в медиите и в издаваната от мен документална и научна литература множество прецизно обосновани факти и гледища относно провежданите в България, но намиращи се под пълния контрол на съветските специални служби (КГБ и ГРУ), престъпни медицински изследвания и експерименти в сферата на сърдечните, раковите и имунните заболявания, включително и в сферата на т. нар. СПИН-заболяване.

Много добре е известно, че съгласно застъпваната от мен теза когато КГБ и ГРУ са били издигнали на политическата сцена в СССР своя изключително специален агент Михаил Горбачов и са му били възложили функцията да встъпи като изпълнител на волята на последния комунистически елит, желаещ да се превърне в капиталистически, същите тези специални служби са били предприели изключително строги и интензивни мерки за скриване на извършените от тях престъпления; че една от формите на това е било изнасянето в неевропейски и неуязвими в обозримото бъдеще територии на онези техни стратегически дейности, от които категорично не са имали и нямат абсолютно никакво намерение да се откажат; и че една от тези дейности е била тази по извършването на химико-фармацевтични и медикаментозни експерименти, свързани с изследванията в сферата на сърдечните, раковите и имунните заболявания, при които изследвания са били търсени не само възможностите за ефективно лечение на болестите в това отношение, но и такива за изнамиране на изключително ефективни средства за индивидуално и масово поразяване на предназначените за ликвидиране човешки същества.

Така, в контекста на тази именно многократно публикувана до този момент моя документално и научно обоснована позиция, по времето на моето пребиваване във Великобритания през 1999-2000 г. публикувах в един от издаваните от мен бюлетини два материали, посветени на тази именно тема; екземпляри от същия „Бюлетин” предоставих както на голяма част от най-известните американски и европейски библиотеки, така и на библиотеките на много голяма част от базираните в Лондон дипломатически представителства, при което, разбира се, не пропуснах и библиотеката на българското посолство.

И тъй като (съгласно публичните и официални признания на генералите от шпионажа и контрашпионажа) по това време вече е била в ход строго секретната във връзка с Либийския казус съвместна тотална операция на НРС и НСС, то и станалите с мен събития (които вече многократно са описани както пред всичките вас, така и в документалните ми книги), очевидно са и следва да бъдат считани като предизвикани и осъществени именно от тези служби.

Така, позовавайки се на последните публични разкрития относно дейността на българските специални служби във връзка с т. нар. „Либийски казус”, аз предявявам към тези служби своите обвинения в престъпна дейност против мен и настоявам пред българската прокуратура да разсекрети всичките техни строго секретни доклади по повод и във връзка с така описаните в предишните ми изложения престъпни посегателства против мен.

15 януари 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-063/15.01.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].

САМО БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ СИ ИМА ДЪРЖАВА

Държавата е

част от мафията

Янко Янков,

Председател на Съюза на юристите демократи

За по-добрата работа на съдебната система в България пречат господарите. Институционално те са същите онези, които се настаниха в България с военния преврат през септември 1944 г. Днес само персоналните изпълнители са по-други. Те са по-интелигентни, по-префинени, много по-рафинирани в жестокостта си. По-точно – това са днешните институционални трансформации на българските филиали на КГБ и ГРУ. По-рано те бяха част от държавната структура и налагаха тоталната си власт от името на държавата. Днес те формално са се изнесли извън държавната структура, при това заедно с парите на държавата, и са се формирали като Червена мафия. Или иначе казано, с парите на българската държава и с “джентълменското съгласие” на Запада Червената армия се е превърнала в Червена мафия.

В историята на човечеството има много социално-политически трансформации, но тази е уникална и е качествено нов вид. Изнасяйки се извън държавата и ставайки престъпна мафия, за разлика от всички други, известни в историята мафиотски организации, тези структури не се отделиха от държавата и от обществото, а превърнаха самата държава и голяма част от обществените структури (напр. политическите партии, обществените организации и най-вече икономическите структури) в свои нискойерархични звена. Така те не само запазиха и днес престъпния характер на комунистическата държава, но дори виртуозно усъвършенствуваха този характер на държавната власт, като я превърнаха в нискойерархично звено на мафията. Именно поради това съдебната система, която по-рано бе “ударният юмрук” на комунистическата власт, днес продължава да е “ударен юмрук”, но вече на Червената мафия.

Твърде много са факторите, от които зависи това, че днес служителите на Шесто управление на ДС все още тотално определят механизмите и работата на съдебната система. Абсурдно е, обаче, да се мисли, че тяхното отстраняване от съдебната система е възможно да стане, без преди това то да е станало в държавата. Усилията на хора като Никола Филчев могат да останат напълно безсмислени, ако същите процеси преди това не бъдат завършени в Президентството, парламента и правителството. А там е страхотно гъмжило както от служители и агенти на Шесто, така и от агенти на посткомунистическата трансформация на Шесто – мафията. Преди 20 години получих присъда включително и за това, че като преподавател в Юридическия факултет бях казвал пред студентите, че е време от държавата да бъде отделена не само църквата, но и дяволът. А както се вижда, дяволът все още е в най-дълбоката основа на всички дейности на държавата.

Естествено не съм ядосан и не се ядосвам нито на Румен Янков, нито на Нели Куцкова, нито на който и да е. През последните 20 години не се ядосвам на нищо, което е свързано с взаимоотношенията ми с обществените и държавните структури. Като юрист гледам на нещата така, както лекарят хирург гледа на тумора, който трябва да бъде опериран – тоест професионално и без емоции. Война срещу личности ме интересува само дотолкова, доколкото те са функция на определени антихуманни идеи или институции. За мен личностите Нели Куцкова и Румен Янков са само институционална функция на Демона на Злото, действуващ от името на държавата. При това – и двамата не отговарят на законовите изисквания за членство във Висшия съдебен съвет и участието им в дейността на този орган е нелегитимно.

Разбира се, не са само те. Многократно съм писал за много други личности от съдебната система. Не е ли показателен фактът, че всички служители на МВР, следователи, прокурори и съдии, които по някакъв начин са участвували в моето противозаконно репресиране, са били награждавани от държавата – и от комунистическата, и от демократичната държава! При това наградите, които те са получили от “демократичната власт”, са много по-големи от тези, които им е дала комунистическата власт.

Ще посоча имената само на няколко души: 1) по указание на Шесто управление на ДС съдийката Тотка Янева ме осъди на 12 години затвор, после присъдата бе коригирана на 6 г. и 6 м., а след пълното й изтърпяване бях признат за невинно осъден; за заслугите й в това отношение комунистическата власт й даде апартамент, а демократичната власт я повиши в съдийска длъжност във Върховния съд, а после и в длъжност на ръководител на отделение; 2) второинстанционният съдия от Върховния съд Младен Данаилов бе постановил, че присъдата на първата инстанция е законосъобразна, и с това ме остави в затвора; после именно “демократическата” власт издигна този съдия до съдия в най-високата съдебна йерархия, като го направи съдия в Конституционния съд; 3) подполковникът от ДС Божидар Антонов е ръководел голяма част от противозаконните секретни разработки против мен и против брат ми Камен Янков; нещо повече – той е един от преките виновници за убийството на брат ми; комунистическата власт го издигна само в чин полковник, а именно “демократическата” власт го произведе в чин генерал и го назначи на отговорен пост в системата на МВР в продължение на много години. Днес, доколкото знам, той е член на проамериканския Атлантически клуб на Соломон Паси.

Каква е версията за трагичната смърт на прокурора Николай Джамбов? Хипотезите са две – самоубийство и убийство. Първата хипотеза задължително поставя преди всичко следните два въпроса: “Кой и защо е назначил за прокурор психически неустойчиво лице?” и “Дали склонността му към самоубийство не е била предварително калкулирана още при назначаването му за прокурор, но с план това да се случи след пълното му “изцеждане” в полза на мафията?”. Втората хипотеза е тази, която аз като юрист приемам за главна работна хипотеза. За мен показанията на двете свидетелки са неубедителни и подлежат на прецизна проверка. Считам за напълно вероятно заинтересовани от неговата смърт да са тези, престъпленията на които той е прикривал в продължение на много години и после, когато е възникнала опасност той да проговори и да разкрие истината, той е бил ликвидиран, за да се скрие истината.

Бившите служители на Шесто управление на ДС днес нямат никакъв интерес от ефективна работа на съдебната система, защото всяка секунда от тяхната бивша “държавническа” и сегашната им мафиотска дейност е престъпление. И защото не им се влиза в затвора. Впрочем, изричен отговор на този въпрос е даден в една строго секретна инструкция на КГБ от 1947 г., изпратена до резидентите на правителствата във всички завладени от червената армия европейски територии. Текстът на тази инструкция бе публикуван в българския печат още през 1991 г. Според нейните текстове строго се забранява разследване и обявяване за виновни на служителите на държавата. От 1947 г. до днес всички български държавни глави, парламенти и правителства спазват най-строго изискванията на тази инструкция. Разликата в ситуацията е само в това, че по-рано Червената армия ни водеше към комунизма, а днес Червената мафия е легитимирана от Запада да ни води към капитализма, а държавата е част от мафията.

[В-к "Стандарт"/15.05.2000 г.; материалът е публикуван и на стр.198-201 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 546 с.].

ЩРЪКЛИЦАТА АХМЕД ДОГАН - НОМЕНКЛАТУРЕН КАПИТАЛИСТ

Калин Манолов: - Господин Янков, преди два дни Ахмед Доган Ви сочи във в-к “Дневен труд” като един от тримата, чрез които е поддържал връзка със света по времето, докато е бил в затвора в Пазарджик. По този повод днес Вие донесохте в редакцията обширно “Отворено писмо”. Отговарят ли на истината неговите твърдения?

Я. Я.: - Действително ние сме били такъв “канал за нелегална информация”, както той сам признава. Това е истина. Но вече съм абсолютно категоричен, моите анализи сочат категорично, че ние сме били само камуфлажен канал, за да се придаде автентичност на преминаващата през този канал негова информация.

К. М.: - А кой е бил истинският канал за връзка на Доган?

Я. Я.: - Точният истински канал бих могъл само да го предполагам. Според мен това е някой от доказалите сигурността си канали на КГБ, а един от най-възможните е неговият следовател Ангел Александров, за когото днес също става въпрос в прочетения пред Парламента списък на Бонев.

Според мен министър Бонев съвсем неслучайно е включил в списъка един следовател от Главно следствено управление на Държавна сигурност, и то в комбинация с разследван от него ръководител на “нелегална промосковска” организация. Очевидно става въпрос за това, че този офицер от българската ДС по онова време вече е действувал в интерес на КГБ за дестабилизиране на Живков, а контраразузнаването все още не го е било разкрило. Бонев днес го е включил в списъка си, за да “оповести” на специалистите (не със задна дата, а с актуална дата), че този човек и днес работи за старите си господари, трансформирани в Червена Мафия; което всъщност прави и самият Доган.

Ангел Александров е бил следовател на Доган, но ... не е възможно само той да е бил следовател на Доган, защото всичко се е вършело от следователски екипи. Неговото внедряване в екипа обаче е осигурявало за КГБ автентична и своевременна информация. Според мен Александров е извиквал Доган под предлог, че ще го разследва, а всъщност за обмен на информация и инструкции. Това е най-вероятният канал, по който действително историческата декларация на Доган е заминала за Париж. Поне такъв е изводът ми от новопоявилите се факти и доказателства.

К. М.: - Значи Вие подозирате, че освен на Държавна сигурност г-н Доган е сътрудничел и на КГБ. Така ли да Ви разбираме?

Я. Я.: - При посочените официално оповестени факти този извод не е и не може да бъде квалифициран като “подозрение”. Аз правя този извод от систематизираното подреждане на фактите, които намирам като официално съобщени в пресата. Нека подчертая, че от 1991 година, може би януари, февруари или най-късно от март, ние с Доган не сме разговаряли, защото аз не съм желаел да разговаряме, и в това отношение анализът ми не е свързан с направени от него изявления пред мен. Пък и той не обича изявленията, а най-малко - откровенията. И това не е случайно - страхува се да не “обърка конците” и спазва инструкциите други да го защитават и да обясняват кое как е било и как е сега. Ако е истина твърдението на Бонев, че Доган е отписан като агент през 1988 г., то това означава най-малко две неща: че той е работел като такъв в продължение на повече от две години в затвора; и че той е бил отписан не защото е преминал от другата страна на барикадата, а защото е преминал на прякото подчинение на Москва.

К. М.: - Значи според Вас в затвора се е създавала тази част от биографията на Доган, която после да му позволи да оглави Движението на българските турци?

Я. Я.: - Да! Но има и нещо друго. Десетина години преди това първоначално в Москва, а после и в “братска” България вече са били оформени два клана комунисти: ортодоксдалните комунисти” или “бетонните глави”, които искат световен комунизъм; и онези, които вече са обиколили света и са решили да създадат капитализъм само за себе си, или нещо като “номенклатурен капитализъм”. Вторите са разбирали, че замисълът им ще срещне ожесточената съпротива на първите, и верни на конспиративните си навици завладели ръководството преди всичко на тайните служби.

По времето на Андропов тайните служби, КГБ, Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на съветската армия (ГРУ) и на Обединеното командване на войските от Варшавския договор били почти изцяло прочистени от първите и завладяни от вторите. Така вторите можем условно да ги наречем “кагебистите”.

После “кагебистите” заиграли тройна игра: започнали коварно да използват за своите цели автентичните противници на режима, станали подстрекатели и организатори на дисидентството и на редица екстремистки прояви, и коварно подстрекавали “ортодоксалните” комунисти да бъдат “безкомпромисни” към враговете на комунистическия идеал.

Или накратко: в плана на втория клан комунисти било залегнало изискването за организиране на специален вид “жертвоприношения”, чрез които публично да компрометират и организационно да дестабилизират първите.

При тези стратегически условия ние, политическите затворници по онова време - и българите и турците - по същество сме били заложници не на официалната битка между демокрацията и комунизма, а на конспиративната битка на двата клана комунисти.

Оказва се, че за да могат едните комунисти да премахнат другите и да създадат “номенклатурен капитализъм” само за себе си, е било нужно да се стимулира едно реално съпротивително движение, да се създадат реални, истински жертви, които да отидат на жертвената клада като жертвоприношение.

Тъй като Ахмед Доган не отрича, че до и по времето на арестуването си е бил агент на външното разузнаване и на военното контраразузнаване, които именно всъщност са били ударната сила на втория клан комунисти - кагебистите, то напълно закономерно е моето предположение, че неговата задача е била, фигуративно казано, да накара турското стадо да пощръклее, за да може да бъде изклано, с което да бъде принудено световното обществено мнение да се намеси и да свали от власт правоверните комунисти.

Аз познавам почти всички по-изявени и преминали през затворите български турци, и съм категоричен, че задачата на Ахмед Доган е била той да ги организира и поведе към репресиите, включително и към затвора, и че това е била задача, поставена пред българския филиал на КГБ, на който именно Доган е служел, от руските му господари.

К. М.: - Вие всъщност алиби ли сте били на Доган? Били сте заедно в затвора.

Я. Я.: - Едва ли в стратегията на неговите служби е влизало съображението непременно да му бъда алиби. В един определен момент обаче те са решили, че биха могли да ме използват като алиби. Почти две години преди арестуването ми аз посещавах през около 20 дни няколко по-значими за мен западни посолства в София. Две седмици преди арестуването ми секретарят на посолството г-н Кил ме закара с колата си до моето родно село и там се запозна с майка ми и баща ми. Така те получиха в известна степен обезпечената възможност да посещават американското посолство докато аз бях в затвора.

Службите, за които Ахмед Доган е работел, естествено са знаели това. И за да придадат автентичност на писмото на Доган до Париж са счели, че ще е полезно това писмо да достигне до мойте родители и те да го занесат в посолството на САЩ. Както и стана. В този смисъл съм бил алиби за автентичност на Ахмед Доган.

Аз обаче считам, че истинският канал за изпращането на писмото на Доган до Париж е бил друг и той е бил обезпечаван от агентурните му ръководители като Карамучев.

К. М.: - Има обаче едно разминаване във версиите за това защо Доган е влязъл в затвора. Става въпрос за версиите на неговия оперативен ръководител Карамучев и на бившия шеф на разузнаването генерал Бриго Аспарухов. За какво, според Вас, беше осъден Доган?

Я. Я.: - След идването на Горбачов на власт битката между него и режимите на Живков, Хонекер и Чаушеску е била съвсем реална. Доган е бил поставен в услуга на висшите стратегии на хората на Горбачов. Най-вероятно без първоначално да бъде посвещаван в същността на тези висши стратегии. И автентичните, и неавтентичните политически процеси, насочени към дестабилизирането на режима на Тодор Живков в България по това време са били изцяло контролирани от онези български тайни служби, които са работели за Горбачов. А Ахмед Доган е изпълнявал специално поръчение на службите в това отношение.

Според мен оперативният му ръководител Карамучев вероятно е прав, когато твърди, че Доган е бил осъден невинно. Според правото, щом има доказано престъпно деяние, има и вина. Доган не е отричал фактите на своето деяние, а и съдът е успял да ги докаже като реално извършени и съществуващи.

В този смисъл от гледна точка на правото е било налице едно безспорно престъпление, и Доган напълно основателно е бил осъден като виновен. Когато Карамучев, твърди, че Доган е бил осъден, без да е бил виновен, той очевидно има предвид съображението, че истинските извършители на тези престъпни деяния, всъщност са самите те.

Тоест, че извършеното от Доган не е негова лична вина, а е вина на службите, в които е работел Карамучев, и които са го накарали да извърши извършеното.

Нека подчертая, че от гледна точка на действуващия тогава закон тези тайни “държавни” служби са били “престъпни, конспиративни и антидържавни организации”, целящи свалянето на законния режим, а дейците им е трябвало да бъдат подсъдими като ръководители (т. е. съучастници) на Доган и неговата организация, и като носители на много по-голяма вина пред закона, от личната вина на Доган.

В този смисъл верните на Тодор Живков контраразузнавателни служби са арестували и осъдили Ахмед Доган като съветски агент.

К. М.: - А осъдените на смърт атентатори бяха ли членове на нелегалната организация на Ахмед Доган?

Я. Я.: -Ръководената от Ахмед Доган нелегална организация всъщност е била ръководена от Карамучев, действуващ като офицер за оперативни поръчки на българския филиал на КГБ със задача да бъде дестабилизиран режимът на Живков. Атентаторите, според мен, са били членове на друга организация, която обаче е била ръководена от някои от колегите на Карамучев. Така че ”целият оркестър е свирел по нотите на Москва”.

Говорителката: чухте интервю на Калин Манолов с Янко Янков, съкилийник на Ахмед Доган в Софийския и Пазарджишкия затвор.

(Интервю на Калин Манолов, излъчено по Радио "Свободна Европа" в 22.30 ч. на 03.11.1997 г.; публикувано на стр.253-250 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. - С., "Янус", 2002. - 576 с.).