КРЪГЛАТА МАСА - ІІ ЕШЕЛОН НА КОМНОМЕНКЛАТУРАТА

Дра­ги слу­ша­тел­ки и слу­ша­те­ли,

Меж­ду пар­ти­и­те, учас­т­ву­ва­щи в из­бо­ри­те из­вън Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли, е Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия – не­мар­к­сис­ти. Не­ин пред­се­да­тел е юрис­тът Ян­ко Ян­ков, поз­нат ка­то по­лит­зат­вор­ник, ос­во­бо­ден ед­ва ми­на­ла­та го­ди­на. Поз­нат е и ка­то ора­тор от на­чал­ни­те ми­тин­ги на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и ка­то учас­т­ник в пре­го­во­ри­те на „Кръг­ла­та ма­са“ по вре­ме­то, ко­га­то чле­ну­ва­ше в Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия, ръ­ко­во­де­на от г-н Пе­тър Дер­т­ли­ев. Пред­ла­га­ме ви раз­го­вор с Ян­ко Ян­ков, про­ве­ден в Мюн­хен.

Же­ни Ге­о­р­ги­е­ва: Гос­по­дин Ян­ков, Бъл­га­рия е в пре­диз­бор­на бор­ба. Вие сте пред­се­да­тел на Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия – не­мар­к­сис­ти. С как­во Ва­ша­та пар­тия ще прив­ле­че из­би­ра­те­ли­те?

Ян­ко Ян­ков: Счи­та­ме, че на­ша­та пар­тия е прив­ле­ка­тел­на с ня­кол­ко ос­нов­ни по­ло­же­ния, за­лег­на­ли в Прог­рам­на­та дек­ла­ра­ция, ко­я­то сме пуб­ли­ку­ва­ли не­о­т­дав­на. Най-прив­ле­ка­тел­но­то е то­ва, че сме за ка­те­го­рич­но скъс­ва­не със за­ви­си­мост­та на Бъл­га­рия от Съ­вет­с­кия съ­юз. Ние не сме про­тив Съ­вет­с­кия съ­юз, а сме про­тив то­ва да бъ­дем за­ви­си­ми от не­го. Ние ис­ка­ме рав­ноп­рав­ни от­но­ше­ния със Съ­вет­с­кия съ­юз, при ко­е­то да­ва­ме при­о­ри­те­ти на За­па­да, и ед­ва на вто­ро, или на тре­то мяс­то ще има­ме от­но­ше­ния със Съ­вет­с­кия съ­юз. Дру­ги­ят ва­жен пункт, с кой­то на­ша­та пар­тия мо­же да прив­ли­ча из­би­ра­те­ли­те, е на­ше­то от­но­ше­ние към мар­к­сиз­ма, ко­е­то впро­чем се съ­дър­жа и в са­мо­то на­и­ме­но­ва­ние на пар­ти­я­та ни. Ние сме за ка­те­го­рич­но скъс­ва­не с мар­к­сиз­ма ка­то иде­о­ло­гия, слу­же­ща на со­ци­а­л­на­та прак­ти­ка. Тре­ти­ят прив­ле­ка­те­лен пункт от на­ша­та прог­ра­ма е от­но­ше­ни­е­то ни към соб­с­т­ве­ност­та. Ние сме ка­те­го­рич­но за въз­с­та­но­вя­ва­не на соб­с­т­ве­ност­та, на пра­ва­та на соб­с­т­ве­ни­ци­те вър­ху зе­мя­та, фаб­ри­ки­те, под­зем­ни­те и над­зем­ните бо­гат­с­т­ва. Соб­с­т­ве­ност­та тряб­ва да бъ­де въз­с­та­но­ве­на на бив­ши­те соб­с­т­ве­ни­ци или на тех­ни­те нас­лед­ни­ци, а те как ще се раз­по­реж­дат с та­зи соб­с­т­ве­ност, си е те­хен проб­лем и проб­лем, кой­то ще бъ­де ре­гу­ли­ран от да­нъч­ни­те влас­ти.

Ж. Г.: Поз­во­ле­те да Ви за­дам един въп­рос, кой­то чес­то се прок­рад­ва в дис­ку­сии. Го­во­ри се за „доб­ри“ и „ло­ши“ ко­му­нис­ти. Как­во е Ва­ше­то мне­ние – мо­же ли да се пра­вят та­ки­ва ка­те­го­ри­за­ции?

Я. Я.: Спо­ред мен та­ки­ва ка­те­го­ри­за­ции не мо­гат да се пра­вят. Аз счи­там, че не мо­же да има „доб­ри“ и „ло­ши“ ко­му­нис­ти, прос­то за­що­то ко­му­низ­мът е ка­то ра­ко­ва­та клет­ка и чо­век, по­ра­зен вед­нъж от не­го, ве­че не мо­же да бъ­де из­ле­ку­ван.

Ж. Г.: Гос­по­дин Ян­ков, Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия има ли въз­мож­ност да сле­ди и да по­лу­чи ня­как­ва пред­с­та­ва за до­ку­мен­та­ци­я­та, за от­дел­ни­те до­си­е­та, за ко­и­то ве­че се го­во­ри твър­де мно­го? Ста­ва въп­рос за до­си­е­та­та, ко­и­то все още се на­ми­рат в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и ко­и­то в дру­ги стра­ни, ка­то нап­ри­мер Гер­ман­с­ка­та де­мок­ра­тич­на ре­пуб­ли­ка, в един оп­ре­де­лен етап бя­ха пре­дос­та­ве­ни на об­щес­т­ве­ност­та.

Я. Я.: В Бъл­га­рия има два съ­ю­за – еди­ни­ят е Съ­юз на юрис­ти­те в Бъл­га­рия, а Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия е опо­зи­ци­о­нен съ­юз и аз съм пред­се­да­тел на то­зи имен­но съ­юз. Лич­но аз мно­гок­рат­но съм се опит­вал да се „до­бе­ра“ до най-обик­но­ве­ни съ­деб­ни де­ла на хо­ра, осъ­де­ни по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни, но не съм ус­пя­вал. То­ва е та­ка, за­що­то те­зи де­ла, ко­и­то съг­лас­но за­ко­на тряб­ва да се съх­ра­ня­ват в съ­ди­ли­ща­та, са из­зе­ти от ар­хи­ви­те на съ­ди­ли­ща­та и се съх­ра­ня­ват в Дър­жав­на си­гур­ност. По­ра­ди то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во ние ня­ма­ме ни­как­ва въз­мож­ност да се за­ни­ма­ва­ме с те­зи де­ла.

Ж. Г.: Има ли въз­мож­ност за кон­т­рол от стра­на на пред­с­та­ви­те­ли­те на „Кръг­ла­та ма­са“? То­зи въп­рос бе пос­та­вен и пред ге­не­рал Се­мер­джи­ев още пре­ди вре­ме, но до­кол­ко­то мо­жах да прос­ле­дя, в след­ва­щия пе­ри­од по­до­бен кон­т­рол фак­ти­чес­ки не бе осъ­щес­т­вен.

Я. Я.: Та­къв кон­т­рол не са­мо не бе осъ­щес­т­вен, но и ня­ма да бъ­де осъ­щес­т­вен, за­що­то „Кръг­ла­та ма­са“ е със­та­ве­на от хо­ра, пар­тии и ор­га­ни­за­ции, ко­и­то по съ­щес­т­во са вто­ри­ят еше­лон на ко­му­нис­ти­чес­ка­та но­мен­к­ла­ту­ра и не са за­и­н­те­ре­со­ва­ни да кон­т­ро­ли­рат те­зи де­ла. Е, знае се за­що – мо­же би пред­по­ла­гат, че тех­ни­те прег­ре­ше­ния са фик­си­ра­ни в те­зи де­ла и са за­и­н­те­ре­со­ва­ни да не по­лу­чат из­вес­т­ност.

Ж. Г.: Оз­на­ча­ва ли то­ва, че се­га, в пе­ри­о­да не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди из­бо­ри­те, съ­щес­т­ву­ва опас­ност да из­ля­зат на­я­ве ня­кои дан­ни от те­зи до­си­е­та? То­ва е един ход, кой­то нап­ри­мер се при­ло­жи в ГДР, и то точ­но пре­ди оп­ре­де­ля­не­то на но­во­то пра­ви­тел­с­т­во.

Я. Я.: Раз­би­ра се, че оз­на­ча­ва, и по­ра­ди то­ва по­ве­че­то от сед­на­ли­те на „Кръг­ла­та ма­са“ се опа­ся­ват от та­ки­ва ра­зоб­ли­че­ния и се съг­ла­ся­ват с ос­нов­ни­те ис­ка­ния на ко­му­нис­ти­те.

Ж. Г.: Бъл­га­рия е стра­на, в ко­я­то ед­ва от но­е­м­в­ри ми­на­ла­та го­ди­на се пра­вят из­вес­т­ни опи­ти за прис­тъп­ва­не към де­мок­ра­ти­за­ция, ве­че съ­щес­т­ву­ва и опо­зи­ция. Смя­та­те ли, че то­зи етап за след уп­рав­ле­ни­е­то на Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия, за пе­ри­о­да, не­ка го на­ре­чем нап­ра­во – „пе­ри­о­да след Жив­ков“, е бил пред­ва­ри­тел­но под­гот­вен в ня­как­ва фор­ма?

Я. Я.: Да, оп­ре­де­ле­но счи­там, че е та­ка! Смя­там, че Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и бъл­гар­с­ка­та Дър­жав­на си­гур­ност са ед­ни от най-ин­те­ли­ген­т­ни­те в Ев­ро­па, до­ри бих ка­зал – и в све­та. Раз­по­ла­гам с дан­ни, че още през 1977 г. в Дър­жав­на си­гур­ност, и по-точ­но към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов, е би­ла об­ра­зу­ва­на гру­па за прог­но­зи­ра­не на вън­ш­ни­те и вът­реш­ни­те по­ли­ти­чес­ки от­но­ше­ния и пър­во­на­чал­но е би­ла раз­ра­бо­те­на прог­но­за под об­що­то на­и­ме­но­ва­ние „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“. Та­зи прог­но­за, от­на­ся­ща се спе­ци­а­л­но за „Югос­ла­вия след Ти­то“, лич­но съм ви­дял и про­чел, а по-къс­но, ко­га­то ми пред­ло­жи­ха сът­руд­ни­чес­т­во и аз от­ка­зах да под­пи­ша до­ку­мент за па­зе­не на дър­жав­на тай­на, бях от­с­т­ра­нен от кон­такт, но слу­чай­но уз­нах, че ве­че се раз­ра­бот­ва прог­но­за за Бъл­га­рия след Жив­ков. А то­ва, от­бе­ле­же­те, бе­ше през есен­та на 1977 г.! По­до­зи­рам, че ед­на го­ля­ма част от ли­де­ри­те на опо­зи­ци­я­та са би­ли прог­но­зи­ра­ни, пла­ни­ра­ни, ал­го­рит­ми­зи­ра­ни ка­то та­ки­ва още то­га­ва. Мо­же би не в съ­щия със­тав, но по прин­цип.

Ж. Г.: Зна­е­те ли как­ви дру­ги спе­ци­а­лис­ти са учас­т­ву­ва­ли в под­го­тов­ка­та на та­къв про­ект? Има ли дан­ни за хо­ра­та, ко­и­то са учас­т­ву­ва­ли в раз­ра­бот­ва­не­то на те­зи прог­но­зи?

Я. Я.: През 1976 г. на­пи­сах ди­сер­та­ция в сфе­ра­та на по­ли­ти­чес­ко­то прог­но­зи­ра­не, на­пи­сах и кни­га в сфе­ра­та на по­ли­ти­чес­ко­то прог­но­зи­ра­не. Ока­за се оба­че, че ни­то ди­сер­та­ци­я­та мо­га да за­щи­тя, ни­то кни­га­та мо­же да из­ле­зе от пе­чат, ма­кар че бя­ха при­е­ти от На­у­ч­ния съ­вет на Ин­с­ти­ту­та по на­у­ки­те за дър­жа­ва­та и пра­во­то при Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. По-къс­но ве­че уз­нах, че то­ва е та­ка, за­що­то всич­ко се кон­т­ро­ли­ра от Дър­жав­на си­гур­ност, че из­с­лед­ва­ни­я­та в сфе­ра­та на прог­но­зи­ра­не­то са стра­те­ги­чес­ки из­с­лед­ва­ния, ко­и­то са под кон­т­ро­ла на Дър­жав­на си­гур­ност, а аз, без да зная то­ва, съм нав­ля­зъл в та­зи кон­т­ро­ли­ра­на сфе­ра. През яну­а­ри 1977 г. бях по­ка­нен да из­не­са кра­тък док­лад на един кон­фи­ден­ци­а­лен сим­по­зи­ум в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти, ръ­ко­во­де­но от Пе­тър Мла­де­нов. И то­га­ва ви­дях мно­го хо­ра, ко­и­то се за­ни­ма­ват с проб­ле­ми­те на прог­но­зи­ра­не­то, чи­и­то име­на не зна­ех, до­ри не пред­по­ла­гах, че съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва хо­ра. Кон­с­та­ти­рах, че то­ва са хо­ра от Ин­с­ти­ту­та по вън­ш­на по­ли­ти­ка „Иван Ба­шев“, от Ака­де­ми­я­та за об­щес­т­ве­ни на­у­ки и со­ци­а­л­но уп­рав­ле­ние при ЦК на БКП, от Во­ен­на­та ака­де­мия. По-къс­но бях по­ка­нен да учас­т­ву­вам в раз­ра­бот­ва­не­то на един учеб­ник или кни­га. То­ва бе пър­ва­та кни­га в Бъл­га­рия по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не и аз взех учас­тие в ней­но­то на­пис­ва­не, ка­то раз­ра­бо­тих ме­то­ди­те на по­ли­ти­чес­ко­то прог­но­зи­ра­не. Всич­ко то­ва до­тук бе на чис­то на­у­ч­но ни­во. Ни­ко­га до то­зи мо­мент не е ста­ва­ло въп­рос за ни­що дру­го, ос­вен за на­у­ка. Ед­ва след ка­то прик­лю­чи то­ва не­що, как­то ве­че спо­ме­нах, ми бе по­ка­за­на прог­но­за­та „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“, къ­де­то ста­ва­ше въп­рос за Югос­ла­вия след Ти­то. Прос­то, бих ка­зал, съв­сем бе­зо­бид­но и на чис­то на­у­ч­но ни­во ми бе пред­с­та­ве­на та­зи прог­но­за. Ко­га­то ве­че от­ка­зах да се ан­га­жи­рам с дър­жав­ни тай­ни, бях иг­но­ри­ран от та­зи на­у­ч­на гру­па, а след иг­но­ри­ра­не­то слу­чай­но уз­нах, че ве­че се раз­ра­бот­ва прог­но­за за Бъл­га­рия след Жив­ков. Да, поз­на­вам по­не 7-8 или 10 ду­ши, ко­и­то са раз­ра­бот­ва­ли те­зи прог­но­зи. То­ва са на­у­ч­ни ра­бот­ни­ци от те­зи ин­с­ти­ту­ти, ко­и­то ве­че спо­ме­нах. То­га­ва аз ра­бо­тех в Ин­с­ти­ту­та по на­у­ки­те за дър­жа­ва­та и пра­во­то при Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те, но от то­зи ин­с­ти­тут ни­кой не е учас­т­ву­вал. Ра­бо­тех и ка­то гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет, но от то­зи фа­кул­тет ни­кой не е учас­т­ву­вал. Опи­та­ха се мен да прив­ле­кат, но аз от­ка­зах, и по-къс­но, ес­тес­т­ве­но, след ка­то от­ка­зах да се под­чи­ня­вам на опи­ти­те им да ме пос­та­вят на ко­ле­не, ме вка­ра­ха в зат­во­ра.

Ж. Г.: Гос­по­дин Ян­ков, смя­та­те ли, че по­до­бен про­ект или прог­но­за е из­гот­вен са­мо в на­ци­о­на­лен ма­щаб, са­мо с учас­ти­е­то на бъл­гар­с­ки уче­ни или та­ка­ва прог­но­за е би­ла ко­о­р­ди­ни­ра­на или из­гот­ве­на съв­мес­т­но, евен­ту­а­л­но с пред­с­та­ви­те­ли на Съ­вет­с­кия съ­юз?

Я. Я.: Ня­мам кон­к­рет­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, но оп­ре­де­ле­но счи­там, че то­ва е би­ло пре­ди всич­ко ра­бо­та на съ­вет­с­ко­то КГБ. И то­ва обяс­ня­ва меж­ду дру­го­то и фак­та, че имен­но Пе­тър Мла­де­нов бе то­зи, кой­то ор­га­ни­зи­ра сва­ля­не­то на То­дор Жив­ков. Ка­те­го­ри­чен съм, че КГБ има пръст в та­зи дей­ност, ма­кар че ня­мам до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва.

Ж. Г.: Да се прех­вър­лим на дру­га те­ма. Не­о­т­дав­на Вие учас­т­ву­вах­те в Ита­лия в един меж­ду­на­ро­ден сим­по­зи­ум, кой­то хвър­ля пог­лед към бъ­де­ще­то на Ев­ро­па. Как­ви въп­ро­си бя­ха раз­г­ле­да­ни на сим­по­зи­у­ма в Ита­лия?

Я. Я.: На сим­по­зи­у­ма в Ита­лия бя­ха раз­г­ле­да­ни въп­ро­си­те за бъ­де­щия общ ев­ро­пейс­ки дом. И бя­ха дос­та ин­те­рес­ни. За мен е лю­бо­пи­тен фак­тът, че бъл­гар­с­ка­та пре­са и бъл­гар­с­ко­то ра­дио ни­що не ка­за­ха по то­зи по­вод. Бих ис­кал да спо­ме­на и още един ин­те­ре­сен факт. От ита­ли­а­н­с­ка­та те­ле­ви­зия ча­ка­ха твър­де дъл­го вре­ме, до­ка­то се ос­во­бо­дя от дру­ги ан­га­жи­мен­ти, за да взе­мат ин­тер­вю от мен. Бъл­гар­с­ка­та те­ле­ви­зия до­се­га ни­то вед­нъж не ме е по­ка­ни­ла за ин­тер­вю, а ко­га­то аз сам оти­дох в те­ле­ви­зи­я­та, за да нап­ра­вя изяв­ле­ние от име­то на пар­ти­я­та и от име­то на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти, те прос­то не ми раз­ре­ши­ха. Ин­те­рес­но­то, ко­е­то ста­на в Ита­лия, е твър­де мно­го и не мо­га нак­рат­ко да го ка­жа, но с ня­кол­ко ду­ми бих ка­зал, че на то­зи сим­по­зи­ум за­щи­тих те­за­та, че на ко­му­нис­ти­те ние дъл­жим един твър­де ин­те­ре­сен фе­но­мен – те пре­не­со­ха Бъл­га­рия да­леч на­зад във вре­ме­то – в сред­но­ве­ко­ви­е­то, а в ня­кои от­но­ше­ния и пре­ди но­ва­та ера и по­ра­ди то­ва Бъл­га­рия е да­леч на­зад от ев­ро­пейс­ко­то вре­ме и във вре­ме­то ние тряб­ва още мно­го да до­гон­ва­ме Ев­ро­па. От дру­га стра­на, пак на ко­му­нис­ти­те ние дъл­жим фак­та, че до­ка­то на ге­о­г­раф­с­ка­та кар­та Бъл­га­рия се на­ми­ра в Ев­ро­па, то на по­ли­ти­чес­ка­та кар­та Бъл­га­рия се на­ми­ра ня­къ­де в Сред­на Азия.

Ж. Г.: Кой ор­га­ни­зи­ра то­зи сим­по­зи­ум в Ита­лия?

Я. Я.: То­зи сим­по­зи­ум се про­ве­де в про­вин­ция Ба­ри, град Мо­но­по­ли, и бе ор­га­ни­зи­ран от Ита­ли­а­н­с­ко­то дви­же­ние за Обе­ди­не­на Ев­ро­па с пред­се­да­тел г-н Ан­то­нио Му­о­ло, на ко­го­то съм бла­го­да­рен за по­ка­на­та.

Ж. Г.: Гос­по­дин Ян­ков, Вие имах­те въз­мож­ност да во­ди­те раз­го­во­ри се­га и в Бон. С ко­го имах­те въз­мож­ност да се срещ­не­те?

Я. Я.: Аз съм до­во­лен от те­зи раз­го­во­ри. За­се­га пред­по­чи­там да не го­во­ря по то­зи въп­рос.

Ж. Г.: За­пад­ни жур­на­лис­ти спо­ме­на­ват в свои ко­рес­пон­ден­ции и ко­мен­та­ри, че За­па­дът е въз­дър­жан по от­но­ше­ние на оказ­ва­не на по­мощ на Бъл­га­рия, тъй ка­то съ­щес­т­ву­ват ко­ле­ба­ния, да­ли Бъл­га­рия вър­ви дейс­т­ви­тел­но по пъ­тя на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та. Как­во е Ва­ше­то мне­ние по то­зи въп­рос?

Я. Я.: Ес­тес­т­ве­но ве­че не е та­ка, как­то бе­ше допре­ди по­ло­вин го­ди­на, но Бъл­га­рия все още не е тръг­на­ла по пъ­тя на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та. Ние сме пред пра­га на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та. Кол­ко пред пра­га, още е труд­но да се ка­же, но е си­гур­но, че тряб­ва да из­вър­вим още мно­го път, до­ка­то стиг­нем до са­мия праг на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та, а след то­ва има още мно­го път.

Ж. Г.: В к­рая на то­зи раз­го­вор, гос­по­дин Ян­ков, ис­кам да Ви по­мо­ля да ка­же­те ка­то по­ли­тик и юрист – как­ви са спо­ред Вас ос­нов­ни­те ха­рак­тер­ни бе­ле­зи на де­мок­ра­ци­я­та?

Я. Я.: Те са оп­ре­де­ле­но яс­ни и из­вес­т­ни – то­ва е де­мок­ра­ци­я­та, ко­я­то е из­вес­т­на ка­то за­пад­на де­мок­ра­ция и ко­я­то е да­леч от ко­му­низ­ма.

Ж. Г.: Как­во тряб­ва да га­ран­ти­ра та­зи де­мок­ра­ция спо­ред Вас?

Я. Я.: Та­зи де­мок­ра­ция тряб­ва да га­ран­ти­ра сво­бо­да­та на лич­ност­та във всич­ки­те є из­ме­ре­ния.

Ж. Г.: Бла­го­да­ря Ви мно­го за то­зи раз­го­вор, г-н Ян­ков, и от име­то на слу­ша­те­ли­те на Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“.

Я. Я.: И аз бла­го­да­ря!

[Ин­тер­вю на Же­ни Ге­о­р­ги­е­ва, из­лъ­че­но по Ра­дио „Свободна Ев­ро­па“ на 18 май 1990 г. Пуб­ли­ку­ва­но в руб­ри­ка­та „Ар­хи­ви“ на в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ бр. 44-45 (60-61) от 23 ок­том­в­ри 1992 г. и на стр.120-125 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].