БСП - СЪС СЪВРЕМЕННА МАРКСИСТКА ИДЕОЛОГИЯ

За­що не вяр­ва­ме

Об­ръ­ще­ние към всич­ки, ко­и­то че­тат в-к „Ду­ма“

и вяр­ват на на­пи­са­но­то в не­го

Мно­го се пи­са на­пос­ле­дък за зло­ве­що­то нас­лед­с­т­во, ко­е­то ни ос­та­ви ко­му­нис­ти­чес­ки­ят то­та­ли­та­ри­зъм и за ко­е­то не­о­с­по­ри­ма ви­на пред ис­то­ри­я­та но­си Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия. Еле­мен­тар­на­та поч­те­ност и здра­ви­ят ра­зум изис­к­ват да се кон­с­та­ти­ра, че е без­н­рав­с­т­ве­но ед­на по­ли­ти­чес­ка пар­тия, пок­ри­ла се с ве­чен по­зор пред своя на­род, да за­я­вя­ва от­но­во пре­тен­ции да го ръ­ко­во­ди.

Но ето, „ми­ли­те хо­ра“ пак са тук, с гор­до вдиг­на­ти гла­ви, с раз­ве­ти чер­ве­ни зна­ме­на и с нов со­ци­а­лис­ти­чес­ки ен­ту­си­а­зъм, ежед­нев­но под­к­лаж­дан от своя вес­т­ник „Ду­ма“. Спо­ред не­го те за­поч­на­ха про­мя­на­та, те се раз­г­ра­ни­чи­ха от гре­хо­ве­те на зло­дей­ци­те, те се пре­чис­ти­ха, ка­то ос­та­ви­ха всич­ко по­ло­жи­тел­но от бо­га­тия си ве­ко­вен ис­то­ри­чес­ки опит, те об­но­ви­ха пар­ти­я­та си, ко­я­то пред­с­та­вят за пар­тия на ком­пе­тен­т­ност­та и си­гур­ност­та. Пак те обе­ща­ват бла­го­ден­с­т­вие и спо­лу­ка за Бъл­га­рия.

Мо­же ли да им се вяр­ва?

Наг­лост­та и бе­зо­чи­е­то ви­на­ги от­в­ра­ща­ват, осо­бе­но в по­ли­ти­ка­та, но имен­но там емо­ци­и­те са най-ло­шият съ­вет­ник. Фак­ти­те са те­зи, ко­и­то най-доб­ре би­ха пот­вър­ди­ли или оп­ро­вер­га­ли се­гаш­ни­те со­ци­а­лис­ти­чес­ки пре­тен­ции. За как­во го­во­рят те?

Ни­ма е етич­но БСП да се обя­вя­ва за пра­воп­ри­е­м­ник, но не и за гре­хоп­ри­е­м­ник на БКП, а от дру­га стра­на е факт, че БСП е един­с­т­ве­на­та по­ли­ти­чес­ка пар­тия у нас, ко­я­то има „ко­ми­сия по пар­тий­на ети­ка“. Да­ли де­фи­ци­тът на ети­ка, кой­то та­зи пар­тия яв­но из­пит­ва, мо­же да се ком­пен­си­ра със съз­да­ва­не­то на ко­ми­сия? Как да по­вяр­ва­ме, че имен­но „здра­ви­те си­ли в пар­ти­я­та“ са за­поч­на­ли про­мя­на­та, ка­то та­ка и не знам как­во точ­но се слу­чи на 10 но­е­м­в­ри 1989 г. и как? До­кол­ко е вяр­но на­пи­са­но­то в пре­диз­бор­на­та плат­фор­ма на БСП, че „Ста­ли­низ­мът пре­къс­на де­мок­ра­тич­ни­те тра­ди­ции на Бъл­га­рия. Той пре­къс­на и опи­та на пар­ти­я­та, ръ­ко­во­де­на от Ге­о­р­ги Ди­мит­ров, да съз­да­де у нас на­род­но­де­мок­ра­тич­но об­щес­т­ве­но ус­т­ройс­т­во“? Да­ли не би се обър­на­ла в мав­зо­лея му­ми­я­та на „вож­да“, ако мо­же­ше да про­че­те те­зи ре­до­ве? За­що­то в не­го­ви­те съ­чи­не­ния, из­да­ние 1953, том 11, стр. 66-67 чер­но на бя­ло е на­пи­са­но: „Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­те ла­кеи, опит­вай­ки се да уяз­вят ко­му­нис­ти­те, чес­то ни на­ри­чат „ста­лин­ци“. Но ние, ко­му­нис­ти­те, се гор­де­ем с то­ва по­чет­но зва­ние, как­то се гор­де­ем със зва­ни­е­то ле­ни­нец. За про­ле­тар­с­кия ре­во­лю­ци­о­нер ня­ма по-го­ля­ма чест от то­ва, да бъ­де ис­тин­с­ки ле­ни­нец, ис­тин­с­ки ста­ли­нец, да бъ­де док­рай ве­рен пос­ле­до­ва­тел на Ле­нин и Ста­лин... Не все­ки­му е да­де­но да бъ­де ста­ли­нец.“ Как зву­чат ре­чи­те за „об­нов­ле­ние“ на со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те ора­то­ри, про­и­з­на­ся­ни в съ­сед­с­т­во с мав­зо­лея-„све­ти­ня“ на „ге­роя от Лайп­циг“, на­ре­къл сам се­бе си „ис­тин­с­ки ста­ли­нец“? Не е ли ше­дьо­вър на ло­ги­ка­та да се твър­ди, че ста­ли­низ­мът е поп­ре­чил на ис­тин­с­кия ста­ли­нец в не­го­ви­те уси­лия към де­мок­ра­ция?

Но мо­же би об­ли­кът на „об­но­ве­на­та“ пар­тия се оп­ре­де­ля по-доб­ре от ней­ни­те нас­то­я­щи ли­де­ри?

След ка­то ця­ла Бъл­га­рия ви­дя на те­ле­ви­зи­он­ния ек­ран как нав­ре­ме­то Ал. Ли­лов щед­ро из­ли­ва­ше хва­леб­с­т­ве­ни сла­вос­ло­вия по ад­рес на слу­ша­щия го с яв­но за­до­вол­с­т­во То­дор Жив­ков, на вни­ма­ни­е­то на зри­те­ли­те бе пред­ло­жен въп­ро­сът: ко­га и по ка­къв по­вод са про­и­з­не­се­ни те­зи ду­ми? Сво­е­в­ре­мен­но на­у­чих­ме и от­го­во­ра, и обяс­не­ни­я­та на ора­то­ра, но по-ва­жен е друг въп­рос: ис­к­ре­но ли са про­и­з­не­се­ни те? За­що­то чо­век, про­и­з­не­съл ис­к­ре­но та­ки­ва хва­леб­с­т­вия, тряб­ва съв­сем зас­лу­же­но да бъ­де на­ре­чен жив­ко­вист, до­ка­то в про­ти­вен слу­чай той е ли­це­мер. А фи­нал­на­та це­лув­ка за юби­ля­ра има всич­ки шан­со­ве да оп­рав­дае най-не­ве­ро­я­т­но­то пред­по­ло­же­ние на в-к „Ду­ма“, а имен­но – гор­ки­ят бивш Пър­ви да гла­су­ва за СДС, би­дей­ки вку­сил тол­ко­ва пъ­ти из­мам­на­та от­ров­на сла­дост на Юди­ни­те целувки!

На­пос­ле­дък опо­зи­ци­он­на­та пре­са пуб­ли­ку­ва в изо­би­лие ма­те­ри­а­ли, от­ра­зя­ва­щи „ево­лю­ци­я­та“ на въз­г­ле­ди­те на Ли­лов за „ де­мок­ра­тич­ния со­ци­а­ли­зъм“, ако така може да се на­ре­че об­ра­тът на 180 гра­ду­са, кой­то те пре­тър­пя­ха. „Как­во чуд­но в то­ва?“, би мог­ло да се въз­ра­зи, на­ли „ми­рог­ле­дът не е тол­ко­ва ед­ноз­нач­на ве­ли­чи­на, как­то мис­лят мно­зи­на, и пра­во­то да си про­ме­ня ми­рог­ле­да е сък­ро­ве­но пра­во на лич­ност­та, ко­е­то ни­кой не мо­же да є ос­по­ри“, как­то пи­ше Ни­ко­ла Ива­нов във в-к „Ду­ма“, руб­ри­ка „Плюс-ми­нус“. Са­мо че в об­щес­т­ве­ния жи­вот ек­ви­либ­рис­ти­ка­та меж­ду плю­са и ми­ну­са е при­е­то да се на­ри­ча по­ли­ти­чес­ко ха­ме­ле­о­н­с­т­во. Спом­не­те си, „ми­ли хо­ра“, „Го­ре-до­лу Стам­бо­лов!“, срав­не­те го с „До­лу-го­ре де­мок­ра­тич­ния со­ци­а­ли­зъм!“ и си нап­ра­ве­те из­во­ди­те са­ми: що за чо­век е нас­то­я­щи­ят пред­се­да­тел на БСП и зас­лу­жа­ва ли до­ве­рие ог­ла­вя­ва­на­та от не­го пар­тия?

Но мо­же би об­ли­кът на „об­но­ве­на­та“ пар­тия се оп­ре­де­ля от ре­до­ва­та є член­с­ка ма­са, за ко­я­то Сте­фан Про­дев с уми­ле­ние пи­ше: „обик­но­ве­ни­те тру­же­ни­ци“, „ис­тин­с­ки­те де­ца на ре­во­лю­ци­я­та, по­ру­га­ни­те меч­та­те­ли, чис­ти­те но­си­те­ли на иде­а­ла“, „стра­да­ли и уми­ра­ли за един нов свят, кой­то при всич­ки­те си не­съ­вър­шен­с­т­ва и въп­ре­ки прес­тъп­ле­ни­я­та на вел­мо­жи­те... е по-спра­вед­лив со­ци­а­л­но от све­та на чор­ба­джи­и­те“, и по-на­та­тък: „ние ня­ма от как­во да се сра­му­ва­ме. Го­ре гла­ви­те, дру­га­ри!“

„Ми­ли де­ца на ре­во­лю­ци­я­та“, „дра­ги меч­та­те­ли и на­и­в­ни чис­ти но­си­те­ли на иде­а­ла“, за вас не бе­ше ли оче­вид­но, че ва­ши­ят иде­ал е ед­на не­съ­щес­т­ву­ва­ща и не­о­съ­щес­т­ви­ма уто­пия, че „со­ци­а­л­на­та му спра­вед­ли­вост“ се из­ра­зи в съ­щес­т­ву­ва­не­то на вся­как­ви об­ла­ги и при­ви­ле­гии за вел­мо­жи­те и вся­как­ви ог­ра­ни­че­ния и уни­же­ния за вас – ле­ко­вер­ни­те им прос­тос­мър­т­ни съ­миш­ле­ни­ци? Не зна­е­х­те ли за прос­ло­ву­то­то УБО – „уп­рав­ле­ние за бла­го­ден­с­т­вие и охол­с­т­во”, ко­е­то те съз­да­до­ха за се­бе си, а за вас бя­ха ос­та­ви­ли пос­лу­ша­ни­е­то, ра­бо­ле­пи­е­то, пар­тий­на­та прос­ве­та с без­пар­тий­ни по­у­че­ния и съ­о­б­ра­же­ния, до­ве­ли до ви­ди­о­тя­ва­не на об­щес­т­ве­но­то съз­на­ние? Не зна­е­х­те ли за член 108 и член 273 от На­ка­за­тел­ния ко­декс и за же­ляз­на­та за­ве­са, ог­ра­ди­ла плът­но им­пе­ри­я­та на стра­ха, ко­я­то те съз­да­до­ха, и на ко­я­то, вие, „ми­ли хо­ра“, бях­те сми­ре­ни по­да­ни­ци?

Всич­ко то­ва бе­ше тол­ко­ва оче­вид­но, кол­ко­то и ежед­нев­ни­те ки­ло­мет­рич­ни опаш­ки пред праз­ни­те ма­га­зи­ни, с ко­и­то го­ди­ни на­ред сме жи­ве­ли и про­дъл­жа­ва­ме да жи­ве­ем, и вие от­лич­но сте го съз­на­ва­ли, ко­га­то сте пос­тъп­ва­ли в та­зи пар­тия. Кол­ко от вас пос­тъ­пи­ха в нея, за да се бо­рят с ан­ти­ху­ман­на­та об­щес­т­ве­на сис­те­ма, и кол­ко – за да се при­о­б­щят по-тяс­но с нея и да спе­че­лят по-ле­ко ед­ни гър­ди пред­ни­на в жи­во­та? Се­га е вре­ме да бъ­де­те чес­т­ни и ис­к­ре­ни по­не на­са­ме със се­бе си: на­и­с­ти­на ли ня­ма от как­во да се сра­му­ва­те, не чув­с­т­ва­те ли кап­чи­ца ви­на за доб­ро­вол­но­то си мъл­ча­ли­во съп­ри­час­тие с веч­ния по­зор, с кой­то се пок­ри та­зи пар­тия и с кой­то ще пре­бъ­де в ис­то­ри­я­та ни, и има­те ли ос­но­ва­ния да вдиг­не­те гор­до гла­ви?

Но мо­же би об­ли­кът на ед­на по­ли­ти­чес­ка пар­тия се об­ри­су­ва най-доб­ре от ней­на­та иде­о­ло­гия? Спо­ред пре­диз­бор­на­та плат­фор­ма „БСП има своя съв­ре­мен­на мар­к­сис­т­ка иде­о­ло­гия“. Ето тук се по­я­вя­ва най-го­ле­мият па­ра­докс меж­ду по­ня­ти­я­та „съв­ре­мен­на“ и „мар­к­сис­т­ка“, за­що­то ед­на съв­ре­мен­на иде­о­ло­гия, спо­де­ля­ща иде­и­те за сво­бо­да, чо­веш­ки пра­ва, вър­хо­вен­с­т­во на за­ко­на, раз­де­ле­ние на влас­ти­те и па­зар­на ико­но­ми­ка, не мо­же да бъ­де мар­к­сис­т­ка; от дру­га стра­на, мар­к­сис­т­ката иде­о­ло­гия, като пос­ту­ли­ра­ща прог­ре­сив­ния ха­рак­тер само на ед­на об­щес­т­ве­на кла­са и само на ед­на фор­ма на соб­с­т­ве­ност, а сле­до­ва­тел­но и не­о­б­хо­ди­мост­та от на­сил­с­т­ве­ни ме­то­ди за по­ли­ти­чес­ка бор­ба, като иде­о­ло­гия, обя­вя­ва­ща час­т­на­та соб­с­т­ве­ност за из­точ­ник на всич­ки бе­ди, а ре­ли­ги­я­та – за опи­ум за на­ро­ди­те, не мо­же да бъ­де съв­ре­мен­на. Не са ли имен­но прин­ци­пи­те на мар­к­сиз­ма ес­тес­т­ве­на ос­но­ва на ко­му­нис­ти­чес­кия то­та­ли­та­ри­зъм и не е ли се­гаш­но­то ка­тас­т­ро­фал­но със­то­я­ние на Бъл­га­рия ло­гич­но след­с­т­вие от ос­нов­ни­те пос­ту­ла­ти на мар­к­сис­т­ка­та иде­о­ло­гия?

То­ва вът­реш­но про­ти­во­ре­чие не ви ли сму­ща­ва, „ми­ли хо­ра“, вас – ус­т­ре­ме­ни­те към „де­мок­ра­тич­ния со­ци­а­ли­зъм“?

А кол­ко хар­тия бе из­пи­са­на и кол­ко ре­чи про­и­з­не­се­ни за то­зи „де­мок­ра­ти­чен со­ци­а­ли­зъм“! „Що е то и има ли го ня­къ­де?“, пи­тат дей­ци на опо­зи­ци­я­та. „Да, има го, нап­ри­мер в За­пад­на Ев­ро­па“, от­го­ва­ря со­ци­а­л­ко­му­нис­ти­чес­ки­ят офи­ци­оз с раз­сей­ващ вся­как­ви съм­не­ния тон, а пре­диз­бор­на­та плат­фор­ма на БСП от­но­во ри­су­ва при­мам­ли­ви кар­ти­ни на съ­ю­за на две­те идеи – де­мок­ра­ци­я­та и со­ци­а­лиз­ма. Ня­ма спор, все­ки, кой­то е ви­дял за­пад­но­е­в­ро­пейс­кия де­мок­ра­ти­чен со­ци­а­ли­зъм с очи­те си, не мо­же да от­ре­че не­го­ва­та прив­ле­ка­тел­ност. Но точ­но тук е мяс­то­то да се за­да­де въп­ро­сът: как­ва зас­лу­га за за­пад­но­е­в­ро­пейс­кия „де­мок­ра­ти­чен со­ци­а­ли­зъм“ имат пар­ти­и­те със „съв­ре­мен­на мар­к­сис­т­ка иде­о­ло­гия“?

Обек­тив­ност­та изис­к­ва да се приз­нае, че те ня­мат ни­как­ва зас­лу­га. Ето за­що ние не вяр­ва­ме, че БСП е в със­то­я­ние да осъ­щес­т­ви соб­с­т­ве­на­та си прог­ра­ма за „де­мок­ра­ти­чен со­ци­а­ли­зъм“.

08.06.1990 г., Со­фия

Пред­се­да­тел на Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия – не­мар­к­сис­ти:

/п/Ян­ко Ян­ков

[Публикувано на стр.144-147 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].