ХАЙДУШКОТО ХОРО ПРОДЪЛЖАВА С БУЕН РИТЪМ

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Твър­де дъл­го вре­ме ние жи­вях­ме с илю­зи­я­та за ед­но прек­рас­но бъ­де­ще, ко­е­то с все­ки из­ми­нат ден по кап­ри­зи­те на стран­на ме­та­мор­фо­за се прев­ръ­ща­ше в кош­мар­но нас­то­я­ще. Се­га е вре­ме да пог­лед­нем трез­во на нас­то­я­ще­то ка­то път към бъ­де­ще­то и да да­дем пред­по­чи­та­ние на ре­а­л­ност­та пред ми­ра­жи­те. Днес ние сме тук, за да по­ка­жем на уп­рав­ля­ва­щи­те, че сме раз­б­ра­ли същ­ност­та на на­шия кош­мар и че сме про­у­ме­ли как да се ос­во­бодим от него.

Сли­за­не­то на То­дор Жив­ков от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на на Бъл­га­рия не­съм­не­но е по­вод за на­рас­т­ва­не на на­деж­да­та за де­мок­ра­ти­за­ция на на­ше­то об­щес­т­во, но са­мо по се­бе си то­ва не е га­ран­ция за съ­щин­с­ки де­мок­ра­тич­ни про­ме­ни. Но­ви­ят пар­ти­ен ли­дер на ко­му­нис­ти­те е тво­ре­ние мо­же би не из­ця­ло на са­мия Жив­ков, но във всич­ки слу­чаи той е ге­не­ти­чес­ки об­вър­зан с жив­ко­виз­ма и ние не би­ва да заб­ра­вя­ме то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во. По­ли­ти­чес­ки­те изя­ви на Пе­тър Мла­де­нов до­се­га по­каз­ват, че той тър­си на­чин да на­ма­ли со­ци­а­л­но­то нап­ре­же­ние и да при­тъ­пи на­тис­ка на опо­зи­ци­я­та, но ние ня­ма­ме до­ка­за­тел­с­т­ва, че той има на­ме­ре­ние ка­те­го­рич­но да скъ­са с жив­ко­виз­ма ка­то вид не­о­с­та­ли­ни­зъм. От всич­ки нас за­ви­си да­ли ще му поз­во­лим са­мо да ли­бе­ра­ли­зи­ра жив­ко­виз­ма, или ще го при­ну­дим да на­пус­не по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за да ос­во­бо­ди пъ­тя за ис­тин­с­ка­та де­мок­ра­ция.

Бъл­га­рия днес е в кри­за и е из­п­ра­ве­на пред още по-го­ля­ма кри­за. Из­хо­дът се на­ри­ча ДЕ­МОК­РА­ЦИЯ. Из­г­раж­да­не­то на НА­ШИЯ ДЕ­МОК­РА­ТИ­ЧЕН ДОМ ще е на­ше­то спа­се­ние.

Има­ме ли га­ран­ция, че ще има­ме де­мок­ра­ция, че ще има­ме де­мок­ра­ти­чен дом?

Га­ран­ция мо­жем да бъ­дем един­с­т­ве­но ние. От нас за­ви­си да­ли ще има­ме де­мок­ра­ция, да­ли ще на­ме­рим из­ход от кри­за­та.

От ам­во­на на Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия ни обе­ща­ват „об­раз­цо­ва пра­во­ва дър­жа­ва“. Не­ка не ги пи­та­ме за ста­ри­те им обе­ща­ния. Пра­во­ва­та дър­жа­ва не мо­же да се сте­пе­ну­ва на мал­ко пра­во­ва, на по­ве­че пра­во­ва и на об­раз­цо­во пра­во­ва. Дър­жа­ва­та или е пра­во­ва, или е неп­ра­во­ва. Ние зна­ем, че бях­ме, и виж­да­ме, че все още сме неп­ра­во­ва то­та­ли­тар­на дър­жа­ва, дър­жа­ва без на­деж­ден ме­ха­ни­зъм за за­щи­та сре­щу про­и­з­во­ла на пар­тий­ни­те и дър­жав­ни­те вел­мо­жи. Не­ка от­х­вър­лим сло­воб­луд­с­т­ве­ни­те обе­ща­ния и да нас­то­я­ва­ме за кон­к­рет­ни ре­зул­та­ти още днес, още ут­ре.

На­ше­то глав­но по­ли­ти­чес­ко ис­ка­не не­ка бъ­де за не­за­бав­на под­го­тов­ка и про­веж­да­не на НА­ЦИ­О­НА­ЛЕН ДИ­А­ЛОГ (кръг­ла ма­са) меж­ду уп­рав­ля­ва­ща­та Ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и не­за­ви­си­ми­те сдру­же­ния. За да по­ло­жим ос­но­ви­те на бъл­гар­с­кия де­мок­ра­ти­чен дом, тряб­ва да пос­тиг­нем на­ци­о­нал­но спо­ра­зу­ме­ние най-мал­ко по след­ни­те проб­ле­ми:

1. Не­за­бав­на от­мя­на на чл.1 от се­га дейс­т­ву­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция, обез­пе­ча­ващ ръ­ко­вод­на­та ро­ля на Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия;

2. Съз­да­ва­не на но­ва Кон­с­ти­ту­ция, га­ран­ти­ра­ща су­ве­ре­ни­тет на на­ро­да, раз­де­ле­ние на влас­ти­те, пре­зи­ден­т­с­ка ин­с­ти­ту­ция;

3. Съз­да­ва­не на прин­цип­но но­ви за­ко­ни от­нос­но из­бо­ри­те, сво­бо­да­та на пе­ча­та и ин­фор­ма­ци­я­та, сво­бо­да­та на съб­ра­ни­я­та, ми­тин­ги­те и ма­ни­фес­та­ци­и­те, сво­бо­да­та на сдру­же­ни­я­та и по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. Се­га пред­ло­же­ни­те от пра­ви­тел­с­т­во­то два за­ко­ноп­ро­е­к­та в то­ва от­но­ше­ние са край­но не­у­дов­лет­во­ри­тел­ни, не от­чи­тат мне­ни­е­то на съ­щес­т­ву­ва­щи­те не­за­ви­си­ми сдру­же­ния и съ­дър­жат ко­вар­ни въз­мож­нос­ти за на­ру­ша­ва­не на пра­ва­та на граж­да­ни­те;

4. Да се про­ве­дат сво­бод­ни из­бо­ри до края на след­ва­ща­та го­ди­на, но ед­ва след при­е­ма­не­то на всич­ки нор­ма­тив­ни ак­то­ве, ко­и­то са пред­пос­тав­ка за та­ки­ва из­бо­ри;

5. Да се сфор­ми­рат пар­ла­мен­тар­ни ко­ми­сии с учас­ти­е­то на пред­с­та­ви­те­ли на не­за­ви­си­ми­те сдру­же­ния, за да се раз­г­ле­дат и ре­шат проб­ле­ми­те от­нос­но де­фор­ма­ци­и­те в об­щес­т­ве­ния и сто­пан­с­кия жи­вот в Бъл­га­рия, а съ­що та­ка и въз­мож­нос­ти­те за ре­ша­ва­не­то на ет­ни­чес­кия кон­ф­ликт;

6. Пъл­но ре­а­би­ли­ти­ра­не на всич­ки осъ­де­ни за­ра­ди убеж­де­ни­я­та им.

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Дъл­го­го­диш­ни­ят во­дач на хай­душ­ко­то хо­ро е от­с­т­ра­нен, но хо­ро­то про­дъл­жа­ва с бу­ен ри­тъм. Все още не е по­тър­се­на от­го­вор­ност от ни­ко­го и все още се пред­по­чи­та ано­ним­на­та бе­зот­го­вор­ност*.

Оне­зи, ко­и­то гръм­ко на­ри­ча­ха се­бе си „слу­ги на на­ро­да“, до­ка­то всъщ­ност ви­на­ги и нав­ся­къ­де са се дър­жа­ли ка­то бе­зот­го­вор­ни гос­по­да­ри, са все още в гос­по­дар­с­ки­те си крес­ла. Не­що по­ве­че – от те­зи крес­ла те ни при­зо­ва­ват да се бо­рим за пре­у­с­т­ройс­т­во. Ние с вас днес сме тук, за­що­то зна­ем, че но­ви­те пре­у­с­т­рой­чи­ци са пер­со­нал­но оне­зи съ­щи­те, ко­и­то го­ди­ни на­ред на хар­тия ни „да­ря­ва­ха“ с „раз­вит со­ци­а­ли­зъм“, със „зрял со­ци­а­ли­зъм“, а в жи­во­та с жес­то­ка ме­то­дич­ност ни нат­рап­ва­ха гор­чил­ка­та на то­та­лен де­фи­цит – ма­те­ри­а­лен и ду­хо­вен, по­ли­ти­чес­ки, ико­но­ми­чес­ки, нрав­с­т­вен, иде­о­ло­ги­чес­ки. Ние днес сме тук, за­що­то в тех­ни­те при­зи­ви сме поз­на­ли зло­ве­ща­та ме­ло­дия на де­ма­го­ги­я­та, поз­на­ли сме по­ред­на­та ми­мик­рия. Ние днес сме тук, за­що­то сме проз­ре­ли, че ко­га­то но­ви­те пре­у­с­т­рой­чи­ци ни при­зо­ва­ват да се бо­рим за пре­у­с­т­ройс­т­во, те всъщ­ност имат пред­вид точ­но оно­ва, ко­е­то има­ше пред­вид и неп­ре­къс­на­то пре­у­с­т­рой­ва­щи­ят се Жив­ков, а имен­но – да се тру­дим под тях­но­то „мъд­ро ръ­ко­вод­с­т­во“. Не­ка от­х­вър­лим тях­но­то „мъд­ро“ ръ­ко­вод­с­т­во и да приз­на­ем един­с­т­ве­но мъд­рост­та на сво­бод­ния на­род, да въз­к­ре­сим прин­ци­па „Глас на­ро­ден, глас бо­жи“.

Има­ме ли шанс да се ос­во­бо­дим от око­ви­те на на­шия кош­мар?

Ние има­ме шанс!

На­и­с­ти­на, сре­щу нас е ця­ла­та мощ на дър­жав­ния апа­рат, до­ка­то ние раз­по­ла­га­ме един­с­т­ве­но с кри­тич­но­то сло­во, ко­е­то все­ки мо­мент мо­же да ни бъ­де от­не­то, ка­то ни стис­нат за гър­ло­то не са­мо але­го­рич­но, но и съв­сем на­ту­рал­но.

Но ние сме по­е­ли рис­ка и има­ме шанс. Ние зна­ем, че на­ши­ят шанс стру­ва мъ­ки, стра­да­ния, а мо­же би до­ри и жи­во­та. Но ние зна­ем, че то­ва, ко­е­то да­ва сми­съл на жи­во­та, да­ва сми­съл и на смърт­та. В име­то на жи­во­та ние сме длъж­ни да се про­ти­во­пос­та­вим на дър­жав­ния апа­рат един­с­т­ве­но ЧРЕЗ КРИ­ТИЧ­НО­ТО СЛО­ВО! Не­ка все­ки ден, все­ки час, вся­ка ми­ну­та из­ди­га­ме на­ше­то кри­тич­но сло­во нав­ся­къ­де, къ­де­то сме!

То­ва е на­ши­ят път! То­ва е на­ши­ят шанс.

Янко Н. Янков

______________________________________

*През всичките години на т. нар. преход, а, както се надяват неговите архитекти - и за вечни времена (Бел. ред.).

[Реч, произнесена на митинга, организиран от Съюза на демократичните сили на площад "Св. Александър Невски", гр.София, неделя, 10.12.1989 г., 13.00 ч. Публикувана на стр.71-73 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].