СеДС ВОДИ БОРБА СРЕЩУ СДС, А НЕ СРЕЩУ БСП

Елит­ни­те служ­би на Дър­жав­на си­гур­ност

се тран­с­фор­ми­ра­ха в На­ци­о­нал­на­ ра­зуз­на­ва­тел­на служ­ба

Ин­тер­вю на Кон­с­тан­тин Бел­чев

във в-к „Ран­но ут­ро“

бр. 78 (325) от 23 ап­рил 1993 г.

– Г-н Ян­ков, пре­ди ня­кол­ко дни в-к „Ран­но ут­ро“ съ­о­б­щи за гот­ве­но сре­щу Вас по­ку­ше­ние. Как­во бих­те ка­за­ли по­ве­че по то­зи въп­рос?

– Не­съм­не­но стра­те­ги­я­та, ко­я­то е би­ла ра­зиг­ра­на, не е ус­пя­ла, но въп­ро­сът е как­ва е би­ла стра­те­ги­я­та. Спо­ред мен в ни­ка­къв слу­чай не се е ка­са­е­ло за план за мо­е­то лик­ви­ди­ра­не. Ако са има­ли на­ме­ре­ние да нап­ра­вят то­ва, те в ни­ка­къв слу­чай не би­ха се оп­ре­ли на хо­ра ка­то те­зи, а на про­фе­си­о­на­лис­ти, как­то нап­ри­мер при убийс­т­во­то на де­пу­та­та Сви­лен Кап­съ­зов и ре­ди­ца дру­ги та­ки­ва убийс­т­ва, за ко­и­то в края на кра­и­ща­та не мо­же да се ка­же как точ­но са ста­на­ли. Биха мог­ли да се раз­вин­тят бол­то­ве­те на ко­ла­та, с ко­я­то пъ­ту­вам, и да се съз­да­де впе­чат­ле­ние, че е ста­на­ла ка­тас­т­ро­фа. Твър­де мно­го са про­фе­си­о­нал­ни­те под­хо­ди. В слу­чая е оче­вид­но, че та­къв не е пред­п­ри­ет. Спо­ред мен ста­ва въп­рос за ед­на про­во­ка­ци­он­на стра­те­гия и имен­но тя не е ус­пя­ла.

– За пър­ви път ли сте обект на про­во­ка­ци­он­на стра­те­гия или ве­че има­те опит в то­ва от­но­ше­ние?

– Аз съм обект на та­ки­ва стра­те­гии от 15–17 г. на­сам. И бла­го­да­ре­ние на тях днес съм та­къв спе­ци­а­лист, как­ви­то са и те­зи, ко­и­то ми пра­вят по­доб­ни про­во­ка­ции. В мно­го от­но­ше­ния аз до­ри по-доб­ре раз­би­рам те­зи не­ща, за­що­то те­зи, ко­и­то в мо­мен­та ра­бо­тят в служ­би­те, са но­ви, мла­ди хо­ра, а оне­зи, ко­и­то пре­ди 15–17 г. се за­ни­ма­ва­ха с мен, в мо­мен­та пра­вят па­ри. Те би­ха се вклю­чи­ли в про­во­ка­ци­он­на­та сис­те­ма сре­щу мен ед­ва то­га­ва, ко­га­то евен­ту­а­л­но ще тряб­ва да бъ­да лик­ви­ди­ран.

– Как­ва е би­ла цел­та кон­к­рет­но на та­зи про­во­ка­ция, за ко­я­то ста­на въп­рос?

– Цел­та е би­ла те­зи хо­ра сре­щу ня­как­ви си 100 хил. лв. да бъ­дат пос­та­ве­ни ня­къ­де по моя път, т.е. да съз­да­дат си­ту­а­ция, при ко­я­то да бъ­да при­ну­ден да се са­мо­о­т­б­ра­ня­вам. Ес­тес­т­ве­но оне­зи, ко­и­то са пла­ни­ра­ли та­зи про­во­ка­ция, са зна­е­ли мно­го доб­ре, че са­ми­ят аз съм въ­о­ръ­жен и съм тре­ни­рал джу­до и сам­бо ка­то сту­дент. Не­ка спо­ме­на и лю­бо­пит­ния факт, че с архиепископ Хрис­то­фор Съ­бев се поз­на­ва­ме още ка­то сту­ден­ти, ко­га­то бях­ме спор­тис­ти по сам­бо и джу­до в „Ака­де­мик“. Те мно­го доб­ре са зна­е­ли, че он­зи, кой­то се из­п­ре­чи пред мен, неп­ре­мен­но ще бъ­де обез­в­ре­ден, ще бъ­де прос­нат и точ­но то­ва це­лят. За тях до­ри един из­с­т­рел във въз­ду­ха ще бъ­де на­пъл­но дос­та­тъ­чен, за да мо­гат хо­ра­та, ко­и­то са ме на­пад­на­ли, да бъ­дат пред­с­та­ве­ни ка­то не­вин­ни жер­т­ви, а аз – ка­то кри­ми­на­лен прес­тъп­ник, ка­то ек­с­т­ре­мист.

– Кои са спо­ред Вас ор­га­ни­за­то­ри­те на та­зи про­во­ка­ция?

– Те тряб­ва да бъ­дат тър­се­ни в кръ­га на те­зи, ко­и­то имат ин­те­рес. От­го­вор на то­зи въп­рос нап­ри­мер мо­же да бъ­де на­ме­рен във в-к „24 ча­са“ от 1 ап­рил. Там съ­вет­ни­кът на пре­зи­ден­та Ру­мен Да­нов е пуб­ли­ку­вал ед­но ин­тер­вю, в ко­е­то твър­ди, че пре­зи­ден­тът Ж. Же­лев е из­диг­нал иде­я­та за пар­т­ньор­с­т­во със СДС и та­зи идея се опит­ва да си про­бие път, но ще бъ­де про­ва­ле­на, ако над­де­ле­ят хо­ра­та око­ло Ян­ко Ян­ков... Оче­вид­но тук се съ­дър­жа точ­ният от­го­вор на въп­ро­са, кои са за­и­н­те­ре­со­ва­ни от то­ва – хо­ра­та око­ло Ян­ко Ян­ков и са­ми­ят той да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни от СДС и по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за да не про­ва­лят иде­я­та на пре­зи­ден­та за со­ци­а­л­но пар­т­ньор­с­т­во. Оче­вид­но въп­ро­сът, как аз да бъ­да от­с­т­ра­нен от СДС, е бил об­съж­дан в пре­зи­ден­т­с­т­во­то, от съ­вет­ни­ци­те на пре­зи­ден­та, а не­ка не заб­ра­вя­ме и то­ва, че елит­ни­те служ­би на Дър­жав­на си­гур­ност днес са тран­с­фор­ми­ра­ни в На­ци­о­нал­на ра­зуз­на­ва­тел­на служ­ба и но­ви­ят шеф на те­зи про­фе­си­о­нал­ни по­ли­ти­чес­ки про­во­ка­то­ри най-ве­ро­я­т­но ще бъ­де имен­но Ру­мен Да­нов.

– Не бе­ше ли ана­ло­гич­на си­ту­а­ци­я­та с Вас във Ва­ше­то пре­би­ва­ва­не и на­пус­ка­не на СДС пре­ди 3 го­ди­ни?

– Оче­вид­но ана­ло­ги­я­та е мно­го точ­на. Пре­ди 3 го­ди­ни пак на Же­лю Же­лев бе пос­та­ве­на за­да­ча­та да бъ­да от­с­т­ра­нен от СДС и по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за да не поп­ре­ча на СДС да сът­руд­ни­чи с ко­му­нис­ти­те, тъй ка­то бях един­с­т­ве­ни­ят, кой­то мо­же­ше да поп­ре­чи. Днес си­ту­а­ци­я­та е поч­ти съ­ща­та, но аз не съм един­с­т­ве­ни­ят, а съм един от те­зи, ко­и­то мо­гат да поп­ре­чат на СДС да тръг­не в же­ла­на­та от пре­зи­ден­та и ко­му­нис­ти­те по­со­ка. За да ме от­с­т­ра­нят, служ­би­те на пре­зи­ден­та са пла­ни­ра­ли ру­ти­нен по­ли­ти­ко-кри­ми­на­лен сце­на­рий. За да мо­гат да ме пред­с­та­вят ка­то ек­с­т­ре­мист и кри­ми­на­лен прес­тъп­ник. В то­зи сце­на­рий учас­т­ву­ват служ­би­те на пре­зи­ден­та и мно­го ли­де­ри на СДС. Та­ка Алек­сан­дър Йор­да­нов още пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца, ви­зи­рай­ки имен­но мен и ръ­ко­во­де­на­та от мен пар­тия, за­поч­на да го­во­ри, че в СДС има ек­с­т­ре­мис­ти, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни. Лю­бо­пит­но е, че са­мо ня­кол­ко дни, след ка­то та­зи те­за бе из­диг­на­та от Ал. Йор­да­нов и от дру­ги хо­ра на СДС, на мен ми бе из­вър­ше­на про­во­ка­ция, ко­я­то бе от­ра­зе­на в пре­са­та.

– Раз­ка­же­те не­що по-под­роб­но за то­ва.

– Един ден в ка­би­не­та ми вле­зе ед­но ли­це, ко­е­то аз не поз­на­вам и ко­е­то за­я­ви, че тряб­ва да му пла­тя ня­как­ви 500 л наф­та, ко­и­то той бил дал пре­ди две го­ди­ни на Ди­ми­тър То­мов. То­га­ва схва­нах, че ста­ва въп­рос за про­во­ка­ция и го из­го­них. Чо­ве­кът си за­ми­на мир­но и ти­хо. Но точ­но след един ден гос­по­да­ри­те му го вър­на­ха от­но­во, тъй ка­то не си е свър­шил „ра­бо­та­та“. Той от­но­во дой­де в ка­би­не­та ми, хва­на ме за са­ко­то и за­поч­на да ме стис­ка с ре­ве­ра око­ло ши­я­та и да ис­ка да му зап­ла­тя та­зи наф­та. Ес­тес­т­ве­но аз бър­зо се ос­во­бо­дих от не­го и с един от мо­и­те хо­ра го обез­в­ре­дих­ме и го из­х­вър­лих­ме. Вед­на­га на дру­гия ден, 19 март, в-к „Но­ви­нар“ и в-к „Труд“ по­мес­ти­ха об­шир­ни ста­тии, в ко­и­то пред­с­та­ви­ха чо­ве­ка ка­то жер­т­ва на бру­тал­но и не­о­бос­но­ва­но на­си­лие. Към те­зи ко­му­нис­ти­чес­ки вес­т­ни­ци се при­съ­е­ди­ни и в-к „Де­мок­ра­ция“, кой­то на 19 март на 3-а стр. в руб­ри­ка­та „По­ли­цаи, прес­тъп­ни­ци, ин­ци­ден­ти“ от­бе­ля­за, че съм из­вър­шил по­бой на не­ви­нен чо­век, кой­то щял да ме да­де под съд. Имен­но та­зи по­ли­ти­ко-кри­ми­нал­на про­во­ка­ция раз­к­ри кои са за­и­н­те­ре­со­ва­ните. Не­ка от­бе­ле­жа, че и от ра­ди­о­то поз­въ­ни­ха, за да пи­тат вяр­но ли е то­ва и как­во точ­но е ста­на­ло.

На въп­ро­са ми аз ня­мам ли пра­во да се за­щи­та­вам, ми бе­ше въз­ра­зе­но, че тъй ка­то съм по­ли­тик, тряб­ва­ло да съм мно­го по-то­ле­ран­тен към оне­зи, ко­и­то ме на­па­дат, трябвало да не се от­б­ра­ня­вам. Все пак не бе­ше ли поч­те­но по­не един от те­зи жур­на­лис­ти да се по­и­н­те­ре­су­ва точ­но как­во е ста­на­ло и да про­ве­ри да­ли аз съм бил на­пад­нат в ка­би­не­та си. Или прос­то на тях им бе­ше мно­го из­год­но да пред­с­та­вят не­ща­та та­ка, ся­каш един не­ви­нен чо­век е бил бит в моя ка­би­нет.

Та­ка чрез тая про­во­ка­ция се да­де в из­вес­т­на сте­пен „до­ка­за­тел­с­т­ве­на“ стой­ност – жур­на­лис­ти­чес­ка по­не – на бе­зум­ни­те твър­де­ния на Ал. Йор­да­нов, кой­то поч­ти по съ­що­то вре­ме бе­ше нап­ра­вил изяв­ле­ние пред ра­ди­о­то, че СДС тряб­ва да по­да­де ръ­ка на всич­ки де­мок­ра­тич­ни си­ли, вклю­чи­тел­но и на пре­зи­ден­та. Ни­ма не е оче­вид­но, че от та­зи про­во­ка­ция са за­и­н­те­ре­со­ва­ни хо­ра­та око­ло пре­зи­ден­та и оне­зи левичарски лидери от СДС, ко­и­то же­ла­ят СДС да тръг­не по пъ­тя на проп­ре­зи­ден­т­с­ка­та стра­те­гия и по­ли­ти­ка.

Ис­кам да обяс­ня кой е Ди­ми­тър То­мов. Той е от Ми­хай­лов­г­рад, ху­дож­ник, и бе­ше учас­т­ник в ор­га­ни­за­ци­я­та, с ко­я­то ние раз­п­рос­т­ра­ня­вах­ме по­зи­ви, бе­ше до­ри един от мно­го ак­тив­ни­те. След ка­то ни арес­ту­ва­ха, той стоя в ДС известно време, а дру­ги ос­та­на­ха дос­та по­ве­че и се дър­жа­ха мно­го дос­той­но то­га­ва. За по­зи­ви­те ни­що не раз­к­ри­ха и прек­ра­ти­ха де­ло­то. Мен ме осъ­ди­ха за не­що съв­сем раз­лич­но.

По-къс­но, след ка­то бе­ше съз­да­де­но от на­ши хо­ра Дру­жес­т­во­то за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка и Д. То­мов ста­на не­гов го­во­ри­тел, мен вне­зап­но ме пре­мес­ти­ха в Со­фийс­кия зат­вор. Ве­че го­ди­ни на­ред не ми раз­ре­ша­ва­ха ни­как­ви свиж­да­ния, до­ри и с ад­во­ка­ти. Ед­на сря­да оба­че ми съ­о­б­щи­ха, че имам свиж­да­не. В ад­во­кат­с­ка­та стая, а не там, къ­де­то обик­но­ве­но се пра­вят свиж­да­ни­я­та, за­ва­рих май­ка си, ба­ща си, брат си и Д. То­мов. Вед­на­га ре­ших, че то­ва е ня­как­ва про­во­ка­ция. Ес­тес­т­ве­но реших, че род­ни­ни­те ми не са вер­бу­ва­ни. Ос­та­ваше то­ва да е Д. То­мов. То­га­ва стар­ши­на­та нап­ра­ви не­що аб­со­лют­но не­за­кон­но – ос­та­ви ни са­ми за по­ло­вин час. Д. То­мов ми бут­на ня­как­ви лис­т­че­та с мол­ба да му дам ин­с­т­рук­ции, как­во да пра­вят в дру­жес­т­во­то с това. Аз ве­че зна­ех, че той е про­во­ка­тор и е из­п­ра­тен от ДС, и му ка­зах да се оп­ра­вят са­ми. Пос­ле, ка­то се приб­рах, ми да­до­ха че­ти­ри тор­би с хра­на – не­що аб­со­лют­но не­о­би­чай­но. Съ­що­то се пов­то­ри точ­но след ед­на сед­ми­ца. Зна­ех, че мо­же прос­то да ни зас­не­мат в ад­во­кат­с­ка­та стая и то­ва да пос­лу­жи за ос­но­ва­ние, че ве­че от зат­во­ра от­но­во ръ­ко­во­дя не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция. То­ва си бе­ше ед­на чис­та про­во­ка­ция, след ко­е­то мо­же­ха от­но­во да ме осъ­дят.

След още две сед­ми­ци съ­би­ти­я­та се пов­то­ри­ха. То­га­ва на­пи­сах пис­мо от само един ред до май­ка си, че след­ва­щия път ис­кам да ми дой­дат на свиж­да­не без Д. То­мов. Стар­ши­на­та оче­вид­но е пре­це­нил, че в съ­дър­жа­ни­е­то ня­ма ни­що съм­ни­тел­но и не го е дал на слу­жи­те­ля от ДС, а нап­ра­во го е пус­нал. То­зи път оба­че свиж­да­не­то бе­ше не в ад­во­кат­с­ка­та стая, а в об­що­то по­ме­ще­ние с ре­шет­ки­те, и то са­мо за де­сет ми­ну­ти. По-къс­но всич­ки свиж­да­ния спря­ха.

След око­ло го­ди­на и по­ло­ви­на аз из­ля­зох от зат­во­ра и се срещ­нах с Д. То­мов. На­ка­рах го да си приз­нае ко­га са го вер­бу­ва­ли и той ми приз­на, че то­ва ста­на­ло веднага след съз­да­ва­не­то на Дру­жес­т­во­то и че на­чал­ни­кът на ДС в Ми­хай­лов­г­рад Бо­жи­дар Ан­то­нов, с ко­го­то сме би­ли съ­у­че­ни­ци, го е вер­бу­вал с обе­ща­ни­е­то да му уре­ди да след­ва в Ху­до­жес­т­ве­на­та ака­де­мия. То­мов оба­че са­мо ги мо­та­ел и не им ра­бо­тел и те не го за­пи­са­ли. То­га­ва му ка­зах, че му вяр­вам и че ще ос­та­не при мен. Бе­ше де­се­ти­на дни пре­ди па­да­не­то на Т. Жив­ков. Из­вес­т­но вре­ме бе­ше сек­ре­тар и из­вед­нъж ми за­я­ви, че тряб­ва да на­пус­не. Аз от­дав­на раз­чи­тах, раз­шиф­ро­вах не­го­ви­те хо­до­ве. Ако бях го от­с­т­ра­нил, мо­же­ха да ми „из­п­ра­тят“ ня­кой, ко­го­то не зная кой и ка­къв е. Меж­ду дру­го­то той ка­ра­ше и слу­жеб­на­та ко­ла на пар­ти­я­та и един ден за­я­ви, че е бо­лен и ис­ка по­чив­ка. На­ре­дих ко­ла­та да ми­не на тех­ни­чес­ки прег­лед и се ус­та­но­ви, че ори­ги­нал­ни­те нак­лад­ки на спи­рач­ки­те на „Сит­ро­е­на“ бя­ха из­ря­за­ни и на тях­но мяс­то съв­сем сла­бо за­ва­ре­ни спи­рач­ки от „Жи­гу­ли“, та­ка че при по-го­ля­ма ско­рост и при не­кол­кок­рат­но на­тис­ка­не на спи­рач­ка­та тя да от­ка­же. След то­зи слу­чай Д. То­мов на­пус­на на­ша­та пар­тия и ста­на пред­се­да­тел на ДПС в Ми­хай­лов­г­рад, къ­де­то ня­ма ни­то един тур­чин. Как­во оз­на­ча­ва то­ва? То­ва оз­на­ча­ва, че Бри­го Ас­па­ру­хов от­но­во свик­ва всич­ки вер­бу­ва­ни хо­ра и си ги прес­т­рук­ту­ри­ра по нов на­чин. Те от­но­во са там, къ­де­то са хо­ра­та на Бри­го, т.е. при До­ган. Съ­щи­ят Д. То­мов е из­п­ра­тил при мен то­зи чо­век да ми ис­ка ня­как­ви па­ри за наф­та и да ми нап­ра­ви та­зи про­во­ка­ция. Ето, то­ва е еди­ни­ят от ме­ха­низ­ми­те, чрез ко­и­то се дейс­т­ва.

Та­зи си­ту­а­ция ми е доб­ре поз­на­та и от вре­ме­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Там Ко­ми­си­я­та по пар­ла­мен­тар­на ети­ка ме е на­каз­ва­ла три пъ­ти и вес­т­ни­ци­те ме на­ри­ча­ха „кал­па­за­ни­нът на ВНС“, „ху­ли­га­нът на ВНС“ и др. Ед­но­то на­ка­за­ние бе за то­ва, че съм на­ре­къл Лу­ка­нов „прес­тъп­ник“. Дру­го­то, че в с. Ру­ен, Бур­гас­ко, съм смък­нал зна­ме­то на БСП от са­лон, соб­с­т­ве­ност на съ­ве­та, т.е. дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, а те ис­те­рич­но твър­дя­ха, че би­ло в клуб на БСП, къ­де­то кой знае за­що съм бил вля­зъл. И тре­то­то, за­що­то съм ци­ти­рал Хар­та­та по пра­ва­та на чо­ве­ка, къ­де­то е ка­за­но, че хо­ра­та имат пра­во на бунт, за да за­щи­тят пра­ва­та си.

Ако в СДС во­де­ха бор­ба сре­щу БСП та­ка, ка­кто я во­дят сре­щу мен и Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, от­дав­на да е из­вър­ше­на де­ко­му­ни­за­ция в Бъл­га­рия. То­ва оба­че не се пра­ви, за­що­то за мно­зи­на то­ва би би­ло бор­ба сре­щу тех­ни­те ро­ди­те­ли, род­ни­ни, бра­тя, дру­га­ри или гос­по­да­ри.

Оче­вид­но Я. Ян­ков тряб­ва да бъ­де от­с­т­ра­нен от СДС, за да мо­же иде­я­та за пар­т­ньор­с­т­во­то на Ж. Же­лев да си про­бие път. И то­ва тряб­ва да ста­не по един спе­ци­а­лен по­ли­ти­ко-кри­ми­на­лен ре­жи­су­рен план. Сми­съ­лът на то­зи план се съ­дър­жа в изяв­ле­ни­е­то на Ал. Йор­да­нов, кой­то за­поч­на да твър­ди, че Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес се със­тои от кри­ми­нал­ни прес­тъп­ни­ци и ек­с­т­ре­мис­ти. И тъй ка­то до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва ня­ма и не мо­же да има, ре­ши­ха да съз­да­дат те­зи до­ка­за­тел­с­т­ва. То­зи, как­то и слу­ча­ят с ци­га­ни­те, ще да­де нов по­вод на служ­би­те да ме мък­нат по съ­ди­ли­ща и след­с­т­вия и във вес­т­ни­ци­те да пи­ше поч­ти все­ки ден за мен в кри­ми­нал­на­та хро­ни­ка. До­ка­то в съ­що­то то­ва вре­ме във в-к „Де­мок­ра­ция“ ще се об­ръ­ща вни­ма­ние на лич­нос­ти ка­то Ал. Йор­да­нов, М. Не­дел­чев или Ст. Со­фи­я­н­с­ки. Непре­къс­на­то ще има ин­тер­вю­та на пър­ва стра­ни­ца и гран­ди­о­з­ни­те ми­тин­ги ще бъ­дат за тях, а за мен ще бъ­де са­мо кри­ми­нал­на­та хро­ни­ка. То­ва е тех­ни­ят сце­на­рий.

[Публикувано и на стр.555-560 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].