2007-08-20

ДИСИДЕНСТВОТО - РОЖБА НА КГБ


Ди­си­ден­т­с­т­во­то бе съз­да­де­но от КГБ

Ин­тер­вю на Стеф­ка Май­ма­ре­ва, из­лъ­че­но

в две час­ти по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“:

по­не­дел­ник - 25 яну­а­ри 1993 г., и не­де­ля -

30 яну­а­ри 1993 г.

Час­тич­но пуб­ли­ку­ва­но във в-к „Де­ба­ти“,

бр. 4 (117) от 02 фев­ру­а­ри 1993 г.

Ця­лос­т­но пуб­ли­ку­ва­но във в-к „Ли­бе­ра­лен

кон­г­рес“, бр. 12 – 13 от 19 фев­ру­а­ри 1993 г.

– Ува­жа­е­ми слу­ша­те­ли, днес ваш из­б­ра­ник за учас­тие в ра­ди­о­п­ре­да­ва­не­то е Ян­ко Ян­ков. До­бър ве­чер! Раз­б­рах, че ид­ва­те от Ло­веч, сре­ща с из­би­ра­те­ли и кон­фе­рен­ция на СДС. Как ми­на, как­во е нас­т­ро­е­ни­е­то?

– Да, поч­ти вся­ка сед­ми­ца пъ­ту­вам за сре­ща с из­би­ра­те­ли и бих мо­гъл да спо­де­ля, че вче­ра в Ло­веч кон­фе­рен­ци­я­та пре­ми­на из­к­лю­чи­тел­но в очак­ван от мен дух, в сми­съл, че бе­ше под­к­ре­пе­но на­пъл­но ка­те­го­рич­но ре­ше­ни­е­то на НКС и бя­ха от­ре­че­ни въз­мож­нос­ти­те за про­дъл­жа­ва­не на ле­вия прев­рат, кой­то се во­ди в СДС.

– Ня­кои Ви оп­ре­де­лят ка­то скан­дал­на лич­ност. Вие са­ми­ят твър­ди­те, че сте опър­ни­чав още от де­те. От 5-го­диш­на въз­раст сте про­пу­шил, ма­кар и по-къс­но от­ка­зал за­ви­на­ги ци­га­ри­те. А на 7 го­ди­ни сте от­ка­зал да тръг­не­те на учи­ли­ще в род­но­то си се­ло Кли­су­ри­ца.

– То­ва е из­вес­т­но и днес се ко­мен­ти­ра от ста­ри­те хо­ра, а и мо­и­те връс­т­ни­ци в се­ло­то пом­нят то­ва.

– Нес­лу­чай­но Ви на­ри­чат един от най-твър­ди­те ан­ти­ко­му­нис­ти. Мно­го сто­и­ци­зъм и из­д­ръж­ли­вост са нуж­ни, за да ус­то­и­те на всич­ки не­чо­веш­ки из­те­за­ния в зат­во­ра в Па­зар­джик – 13-и от­ряд, ки­лия № 16, го­ди­на­та е 1984, 25 де­кем­в­ри. Осъ­ден за про­ти­во­дър­жав­на аги­та­ция и про­па­ган­да про­тив Бъл­га­рия, Съ­вет­с­кия съ­юз и Че­хосло­ва­кия и за ръ­ко­во­де­не на про­ти­во­дър­жав­на ор­га­ни­за­ция. Ста­ва ду­ма всъщ­ност за ос­но­ва­но­то от Вас не­ле­гал­но Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко дви­же­ние през 1979 – 1980 г., ако не гре­ша. Пет го­ди­ни и 7 ме­се­ца в зат­во­ра из­ле­жа­ва­те при­съ­да­та. Как­во Ви от­не­ха те­зи го­ди­ни?

– От­не­ха ми са­мо вре­ме­то, от­не­ха ми мо­же би част от енер­ги­я­та, но ме за­ре­ди­ха с мно­го по­ве­че енер­гия. Пре­ди то­ва бях пре­по­да­ва­тел, гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет, но счи­там, че зат­во­рът ми да­де не­що по­ве­че от уни­вер­си­тет­с­ко об­ра­зо­ва­ние, бих ка­зал, че за те­зи 6 го­ди­ни в зат­во­ра по­лу­чих ня­кол­ко до­пъл­ни­тел­ни ака­де­мич­ни об­ра­зо­ва­ния.

– Раз­дя­ла със съп­ру­га­та, със си­на, когото дъл­го вре­ме не сте виж­дал.

– Твър­де мно­го не­ща, твър­де мно­го лич­ни не­ща. Бих ка­зал, че ми от­не вклю­чи­тел­но и то­ва, че брат ми ми­на­ла­та го­ди­на по­чи­на от рак. Спо­ред мен при за­га­дъч­ни ус­ло­вия той хва­на то­зи рак. Май­ка ми е неп­ре­къс­на­то бол­на, ба­ща ми е бо­лен. В Кли­су­ри­ца жи­ве­ят и бих мо­гъл да Ви ка­жа, че до­ри и до ден-дне­шен ро­ди­те­ли­те ми са об­гър­на­ти от ста­ри­те струк­ту­ри на Дър­жав­на си­гур­ност, съ­щи­те, ко­и­то ги об­г­ръ­ща­ха по вре­ме­то, до­ка­то бях в зат­во­ра.

– Как­во ста­на със си­на Ви?

– Аз съм ве­че из­к­лю­чи­тел­но щас­т­лив, със си­на ми се виж­да­ме все­ки ден. Той учи, бих ка­зал, че и на не­го не му е лес­но в мо­мен­та, за­що­то учи две вис­ши об­ра­зо­ва­ния. Учи за­доч­но пра­во и ре­дов­но фи­зи­ка.

– И въп­ре­ки всич­ко в ки­ли­я­та Вие пи­шех­те сти­хо­ве.

– Да. Аз се па­зех от то­ва ка­то млад, но в зат­во­ра про­пи­сах за крат­ко вре­ме. След то­ва не сме­ех да пи­ша по­ве­че, за­що­то се опа­ся­вах, че ли­рич­на­та ми наг­ла­са в зат­во­ра мо­же­ше са­мо да ми поп­ре­чи.

– На 31 ок­том­в­ри 1989 г. из­ли­за­те от зат­во­ра и ме­сец по-къс­но да­ва­те пър­во­то си ин­тер­вю, раз­би­ра се, за Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“, в ко­е­то го­во­ри­те за раз­сек­ре­тя­ва­не на до­си­е­та­та. Всъщ­ност Вие пръв за­го­во­рих­те за то­ва.

– Аз пръв пос­та­вих то­зи въп­рос и неп­ре­къс­на­то го пос­та­вям. Ако си спом­ня­те, във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние ка­зах да ги до­ка­рат с елек­т­ро­ка­ри­те, все­ки да ги че­те и че то­зи въп­рос тряб­ва да се ре­ши. А ако не ис­кат да бъ­де ре­шен, да се съз­да­де ко­ми­сия. Как­то зна­е­те, те съз­да­до­ха ко­ми­сия.

– Да, но и до ден-дне­шен въп­ро­сът не е ре­шен.

– И до ден-дне­шен въп­ро­сът е пог­ре­бан в от­дел­ни­те ко­ми­сии, ко­и­то тряб­ва да се про­и­з­несат. Ви­на­ги съм под­дър­жал и про­дъл­жа­вам да под­дър­жам, а и мо­е­то прав­но въз­пи­та­ние, и го­ди­ни­те, ко­и­то пре­ка­рах в зат­во­ра, ми да­ват ка­те­го­рич­но ос­но­ва­ние да счи­там, че са­мо ед­но пъл­но раз­сек­ре­тя­ва­не на аб­со­лют­но всич­ки до­си­е­та е оно­ва, ко­е­то мо­же да по­мог­не на Бъл­га­рия да тръг­не нап­ред.

– Се­ри­о­зен опит е нап­ра­вен за вер­бу­ва­не­то Ви ка­то асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет, на­у­чен сът­руд­ник пър­ва сте­пен, за­ни­ма­ващ се с по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не. Над 30 пуб­ли­ка­ции има­те, на­ли, има­те и кни­га на съ­ща­та те­ма, ко­я­то не е ви­дя­ла бял свят. А през 1977 г. сте по­ка­нен да из­не­се­те кра­тък ре­фе­рат по тех­но­ло­ги­я­та на прог­но­зи­ра­не­то в Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти, ръ­ко­во­де­но от Пе­тър Мла­де­нов то­га­ва. И фак­ти­чес­ки с то­ва се свър­з­ва опи­тът за вер­бу­ва­не.

– С то­ва се свър­з­ва и с то­ва се свър­ш­ва, след ко­е­то, ка­то не ус­пя­ха, по­е­ха кур­са на мо­е­то жес­то­ко реп­ре­си­ра­не. За­поч­на­ха проб­ле­ми­те ми в ин­с­ти­ту­та и в Уни­вер­си­те­та, от­не­ха ми со­фийс­ко­то жи­тел­с­т­во, спря­ха кни­га­та ми, спря­ха ди­сер­та­ци­я­та ми. За­поч­на­ха проб­ле­ми­те с ро­ди­те­ли­те ми и със съп­ру­га­та ми и ле­кич­ко ми „по­каз­ва­ха мор­ков­че­то“, ка­то ми по­каз­ва­ха, че ако ко­ле­ни­ча, всич­ко­ то­ва из­вед­нъж ще спре. Но аз съм твър­дог­лав се­ля­нин и ре­ших, че тряб­ва да се бо­ря с гла­ва­та нап­ред. И не ста­на то­ва, ко­е­то те ис­ка­ха, в ре­зул­тат на ко­е­то бях из­п­ра­тен поч­ти 6 го­ди­ни в зат­во­ра.

– Вие пи­ше­те и за та­зи сек­рет­на прог­но­за с на­и­ме­но­ва­ни­е­то „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“.

– Пръв и по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ спо­ме­нах за то­ва не­що. Ис­кам да под­чер­тая, че още ко­га­то из­ля­зох от зат­во­ра, за­поч­нах да го го­во­ря пред жур­на­лис­ти. Всъщ­ност то­га­ва мал­ко жур­на­лис­ти сме­е­ха да раз­го­ва­рят с нас, то­ку-що из­лез­ли­те от зат­во­ра, аз им го ка­зах, но от тях ни­кой не сме­е­ше да го ка­же. Бях дал и ин­тер­вю за Ру­мя­на Тас­ла­ко­ва за Ра­дио „Дой­че ве­ле“, но и тя не пос­мя да го из­лъ­чи. Мо­же би не са­мо тя, а и ра­ди­о­то. Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ бе ра­ди­о­то, ко­е­то из­лъ­чи, мис­ля на 17 май 1990 г., те­зи мои раз­съж­де­ния и ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то имах за съ­щес­т­ву­ва­не­то на то­зи план с ко­до­во­то наз­ва­ние „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“. По-къс­но го пуб­ли­ку­вах в ня­кол­ко ин­тер­вю­та. За го­ля­мо мое съ­жа­ле­ние ни­кой не пред­п­рие раз­с­лед­ва­не на то­зи слу­чай. Мис­ля, че про­ку­ро­рът Та­тар­чев би мо­гъл да об­ра­зу­ва ед­но де­ло, да се раз­с­лед­ва има­ло ли е та­ка­ва прог­но­за, та­къв план във Вън­ш­но­то ми­нис­тер­с­т­во под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Пе­тър Мла­де­нов. Аз по­и­с­ках то­ва не­що да бъ­де раз­с­лед­ва­но и от пре­зи­ден­та Же­лев, тъй ка­то там за­ся­гах, че и той е учас­т­ник в то­зи план, но ни­кой не пред­п­рие ни­що.

– Доб­ре, не е ли го­лям ком­п­ли­мент за уп­рав­ля­ва­щи­те то­га­ва да при­е­мем, че още през 1977 г. са би­ли тол­ко­ва про­зор­ли­ви в на­ме­ре­ни­я­та си да от­г­ле­дат опо­зи­ци­я­та?

– Не бих ка­зал, че е ком­п­ли­мент, а си е прос­то ре­а­л­ност. Ние не бих­ме мог­ли да пос­тъп­ва­ме при­ми­тив­но и да при­ми­ти­ви­зи­ра­ме мис­ле­не­то на хо­ра­та, ко­и­то са ни не­у­доб­ни. Най-мал­ко­то аз съм чо­ве­кът, кой­то би мо­гъл да оби­ча ко­му­нис­ти­те, но не бих си поз­во­лил да при­ми­ти­ви­зи­рам тях­но­то съз­на­ние и мислене.

– Пред­ва­ри­те­лен сце­на­рий, пла­нът „Клин“, а спо­ред Вас кли­но­ве­те са три и пос­те­пен­но от­па­дат. Кои са те и как от­па­дат?

– Мис­ля, че от ля­то­то на­сам се сля­ха вто­ри­ят и тре­ти­ят „Клин“. Тре­ти­ят „Клин“ в НКС на СДС за­поч­на да се про­я­вя­ва от сеп­тем­в­ри и мис­ля, че пос­лед­ни­те хо­ра ве­че ли­чат пре­дел­но яс­но: ко­и­то са в пар­ла­мен­та и ня­кои от ли­де­ри­те на НКС, ко­и­то ра­бо­тят упо­ри­то за ле­вия прев­рат. На мно­го от тях хо­ра­та се кле­ха във вяр­ност.

– Как гле­да­те на те­зи про­ти­во­ре­чия в СДС, Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет, пар­ла­мен­тар­на­та гру­па, Б-12, пре­ре­гис­т­ра­ция...

– Зна­е­те ли, аз съм един от съз­да­те­ли­те на СДС, но бях из­вън сце­на­рия на съз­да­ва­не­то, в ре­зул­тат на ко­е­то още ме­сец и по­ло­ви­на след то­ва, от ед­на стра­на, те ме из­го­ни­ха, от дру­га стра­на, аз на­пус­нах, за­що­то ве­че не бе­ше въз­мож­но да бъ­да сред те­зи хо­ра. То­га­ва бе­ше опас­но за мен да се дви­жа по ули­ци­те на Со­фия, тъй ка­то каз­вах кой е Пет­ко Си­ме­о­нов, каз­вах кой е Дер­т­ли­ев, каз­вах кой е Же­лю Же­лев. Хо­ра­та не ми вяр­ва­ха и се от­на­ся­ха със скеп­ти­ци­зъм. За съ­жа­ле­ние вре­ме­то пот­вър­ди те­зи мои то­га­ваш­ни ду­ми. Се­га как гле­дам? Ами гле­дам с оп­ти­ми­зъм и имен­но по­ра­ди то­ва от­но­во се за­вър­нах в НКС на СДС, за­що­то ве­че дой­до­ха ан­ти­ко­му­нис­ти и ан­ти­ко­му­нис­ти­те са хо­ра­та, ко­и­то до­ми­ни­рат в НКС. Аз се за­вър­нах от­но­во в СДС, за да мо­га да по­ма­гам за де­ко­му­ни­зи­ра­не­то на Бъл­га­рия чрез СДС.

– Ут­реш­ни­ят ден хикс, оп­ре­де­лян та­ка от ня­кои жур­на­лис­ти, ще ре­ши съд­ба­та на СДС. Все пак ще се об­съж­да въп­ро­сът за та­зи пре­ре­гис­т­ра­ция на 23-ма­та, гла­су­ва­ли за пра­ви­тел­с­т­во­то на Бе­ров. Ва­ша­та по­зи­ция?

– Мо­я­та по­зи­ция е ка­те­го­рич­на. И по­зи­ци­я­та на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е ка­те­го­рич­на – оне­зи, ко­и­то са из­б­ра­ни със си­ня­та бю­ле­ти­на, ня­мат пра­во да бъ­дат пред­с­та­ви­те­ли на чер­ве­на­та бю­ле­ти­на. А се по­лу­чи та­ка, че мно­го хо­ра вля­зо­ха в Пар­ла­мен­та със си­ня­та бю­ле­ти­на, а ста­на­ха чер­ве­ни ми­нис­т­ри, чер­ве­ни де­пу­та­ти.

– Мно­го, мно­го са слу­ша­тел­с­ки­те въп­ро­си към Вас, за­то­ва пре­дос­та­вям мик­ро­фо­на на слу­ша­те­ли­те.

Ге­о­р­ги­ев от Пер­ник: Г-н Ян­ков, Вие коя по­ли­ти­ка под­дър­жа­те – на ком­п­ро­ми­си със съм­ни­тел­ни хо­ра, по­пад­на­ли в СДС, или сте за про­чис­т­ва­не на СДС по най-въз­мож­ния, та­ка да се ка­же ра­ди­ка­лен, на­чин?

– Аз, пър­во, не бих мо­гъл да ка­жа, че съм от най-ком­п­ро­мис­ни­те, но не бих мо­гъл да ка­жа, че съм от без­ком­п­ро­мис­ни­те. При­дър­жам се към ра­зум­ни­те ком­п­ро­ми­си, към ком­п­ро­ми­си, как­ви­то са не­о­б­хо­ди­ми, но в ни­ка­къв слу­чай не мо­га да нап­ра­вя ком­п­ро­ми­си с хо­ра, ко­и­то са с друг тип мис­ле­не. И по­ра­ди то­ва ни­ко­га не съм пра­вил ком­п­ро­ми­си с ни­то един от оне­зи бив­ши чле­но­ве на СДС, ко­и­то ма­ме­ха хо­ра­та. Бих мо­гъл да по­со­ча име­на­та – Пет­ко Си­ме­о­нов, Дер­т­ли­ев, Же­лю Же­лев. В мо­мен­та поч­ти не раз­го­ва­рям с оне­зи, ко­и­то дос­ко­ро бя­ха в НКС, ка­то, да ре­чем, чле­но­ве­те на АСП. Прос­то не раз­го­ва­рям с тях. В мо­мен­та не раз­го­ва­рям и с чле­но­ве­те на пар­ти­я­та на Юри Пав­лов, до­ри и със са­мия не­го не раз­го­ва­рям. Не раз­го­ва­рям и с хо­ра­та от пар­ти­я­та на Сто­ян Га­нев. Прос­то не пра­вя ком­п­ро­мис до­ри с то­ва да раз­го­ва­рям с тях. Но ви­на­ги съм при­вър­же­ник на ком­п­ро­ми­си с хо­ра, с ко­и­то мо­же да се вър­ви нап­ред.

До­ле­ва: Г-н Ян­ков, мо­же­те ли да по­со­чи­те по ед­но име от три­те пар­ла­мен­тар­ни гру­пи, на ко­и­то бих­те има­ли до­ве­рие, в сми­съл, че имат ви­сок по­ли­ти­чес­ки мо­рал?

Text Box:    С Николай Колев – Босия. В бутафорния парламент подобен,  на „розова кочина“, може да се влиза както в спортен екип, така и бос... – По­ли­ти­чес­ки­ят мо­рал е не­що, как да ви ка­жа, мно­го от­но­си­тел­но. Чес­то пъ­ти каз­ват, че по­ли­ти­ка­та би­ла ,мръс­на ра­бо­та, а аз счи­там, че то­ва не е та­ка. По­ли­ти­ка­та е чис­та ра­бо­та, ко­га­то се вър­ши от чис­ти хо­ра, и е мръс­на, ко­га­то се вър­ши от мръс­ни хо­ра. Аз имам пре­тен­ци­я­та, че кон­так­ту­вам с чис­ти хо­ра и от де­пу­та­ти­те. И по­ра­ди то­ва мал­ко са де­пу­та­ти­те, с ко­и­то раз­го­ва­рям, но с удо­вол­с­т­вие раз­го­ва­рям с ед­на го­ля­ма част от хо­ра­та от пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на СДС и из­к­лю­чи­тел­но ряд­ко с ос­та­на­ли­те пар­ла­мен­тар­ни гру­пи. Бих мо­гъл да ка­жа, че по­не през пос­лед­ни­те три ме­се­ца не съм раз­го­ва­рял с ни­то един от де­пу­та­ти­те от БСП и ДПС, как­то и от т.нар. „мрав­ки“. От три ме­се­ца на­сам не съм раз­го­ва­рял с тях.

Асен По­пов­с­ки: Г-н Ян­ков, ка­же­те ни как да от­к­ри­ем чер­ве­ни­те па­ри, да ги из­зе­мем в пол­за на бю­дже­та и да спрем при­ва­ти­за­ци­я­та с по­мощ­та на те­зи чер­ве­ни па­ри?

– За го­ля­мо съ­жа­ле­ние пра­ви­тел­с­т­во­то на Бе­ров има и то­ва пред­наз­на­че­ние – да из­вър­ши при­ва­ти­за­ци­я­та чрез па­ри­те, ко­и­то ог­ра­би­ха от нас, и чи­е­то пра­не за­поч­на още с Указ № 56. Как мо­жем да вър­нем те­зи па­ри? В прог­ра­ма­та на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес сме да­ли кон­к­ре­тен от­го­вор, как то­ва мо­же да ста­не. Ние счи­та­ме, че във все­ки слу­чай мо­жем да на­ме­рим те­зи па­ри и да ги вър­нем.

Стеф­ка Май­ма­ре­ва: Ста­на ду­ма за пра­ви­тел­с­т­во­то на Бе­ров. Ка­то чо­век, за­ни­ма­ващ се с по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не, кол­ко вре­ме да­ва­те на то­ва пра­ви­тел­с­т­во?

– В мо­мен­та не­ща­та се раз­ви­ват та­ка, че не е из­к­лю­че­но то­ва пра­ви­тел­с­т­во да си оти­де след два ме­се­ца, не е из­к­лю­че­но и след шест, но как­то раз­би­рам, пре­зи­ден­тът и дру­ги си­ли, осо­бе­но си­ли­те на КГБ, са за­и­н­те­ре­со­ва­ни пра­ви­тел­с­т­во­то да из­дър­жи до­ри и две го­ди­ни, а ня­кои от си­ли­те, от ле­ви­те си­ли в НКС на СДС, ка­то че ли спо­ма­гат точ­но за то­ва. За­да­ча­та на КГБ спо­ред мен е то­ва пра­ви­тел­с­т­во да се за­дър­жи тол­ко­ва вре­ме, кол­ко­то е не­о­б­хо­ди­мо чрез на­ши­те па­ри да се съз­да­дат бъ­де­щи­те чер­ве­ни ка­пи­та­лис­ти. Аз лич­но виж­дам, че то­ва пра­ви­тел­с­т­во не би из­т­ра­я­ло по­ве­че от шест ме­се­ца без ре­монт.

Стеф­ка Май­ма­ре­ва: Как­во е от­но­ше­ни­е­то Ви към ДПС? Зная, че с Ах­мед До­ган сте ле­жа­ли за­е­д­но в зат­во­ра?

– Не са­мо с Ах­мед До­ган. Аз за пър­ви път съм раз­го­ва­рял през жи­во­та си с тур­ци в зат­во­ра. Пре­ди то­ва не съм раз­го­ва­рял прос­то за­що­то съм из­рас­нал в край, къ­де­то не е има­ло тур­ци. Там кон­с­та­ти­рах, че тур­ци­те са прек­рас­ни хо­ра. Бях­ме в из­к­лю­чи­тел­но при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния и с Ах­мед До­ган в зат­во­ра. Впос­лед­с­т­вие оба­че, до­ри още до­ка­то бях във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, пъ­ти­ща­та ни за­поч­на­ха да се раз­де­лят и аз от­дав­на не счи­там, че той е сред мо­и­те при­я­те­ли. Но мо­е­то ува­же­ние към тур­ци­те е из­к­лю­чи­тел­но го­ля­мо.

Д-р Ка­за­ков: Как стои въп­ро­сът с осъж­да­не­то на БКП, тъй ка­то тя не е ле­ги­тим­на?

– Очак­вам днес, а мо­же би ут­ре Вър­хов­ни­ят съд да се про­и­з­не­се по де­ло­то.

Слу­ша­тел­ка от Мюн­хен: Вяр­но ли е, че има рес­тав­ра­ция на ко­му­низ­ма в Бъл­га­рия?

– Не бих ка­зал, че има рес­тав­ра­ция, за­що­то ко­му­низ­мът не си е оти­вал въ­о­б­ще. Вяр­но е, че ве­че не ни чу­пят ко­ка­ли­те за ду­ми. Но ка­то ико­но­ми­ка ко­му­низ­мът в Бъл­га­рия е не­по­кът­нат.

Ива­нов от Со­фия: Г-н Ян­ков, из­вес­т­но е, че БКП, днеш­на­та БСП, е кон­г­ло­ме­рат от твър­до­ли­ней­ни ко­му­нис­ти, свър­за­ни с най-теж­ки­те реп­ре­сии у нас след 9 сеп­тем­в­ри. В нея са и ко­му­нис­ти, ра­бо­те­щи по­нас­то­я­щем в си­ло­ви­те ми­нис­тер­с­т­ва и служ­би. В съ­ща­та та­зи пар­тия има и сто­ти­ци хи­ля­ди т.нар. би­то­ви пар­тий­ни чле­но­ве по ико­но­ми­чес­ки при­чи­ни, пре­дим­но от по­ко­ле­ни­я­та, ро­де­ни след 1940 г. Вие сте из­вес­тен ка­то твър­до­ли­не­ен ан­ти­ко­му­нист, как тъл­ку­ва­те фра­за­та на проф. Сен­дов „Всич­ки сме греш­ни“?

– Проф. Сен­дов мо­же би има ос­но­ва­ние да се счи­та за гре­шен. Аз оба­че не бих мо­гъл да ка­жа, че то­ва се от­на­ся при­мер­но за мо­я­та май­ка, ко­я­то е виж­да­ла през жи­во­та си от ко­му­нис­ти­те са­мо зло. И ни­ко­га не е нап­ра­ви­ла зло на ни­ко­го. А що се от­на­ся до ос­та­на­ли­те ре­до­ви чле­но­ве на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия, нап­ри­мер в мо­е­то се­ло има та­ки­ва, ко­и­то прос­то не бих мо­гъл да уп­рек­на, за­що­то те с ни­що не са се обо­га­тя­ва­ли и не са пра­ве­ли зло ни­ко­му. Би­ли са заб­лу­де­ни. С та­ки­ва хо­ра мо­жем и сме длъж­ни да се от­на­ся­ме с раз­би­ра­не, а не с уп­ре­ци.

Ме­то­ди­ев от Со­фия: Г-н Ян­ков, чел съм във Ва­ше изяв­ле­ние, че в 1977 г. ДС е съз­да­ла раз­ра­бот­ка за из­кус­т­ве­на де­мок­ра­ти­за­ция. Как­во мис­ли­те за нея се­га, ако е би­ло та­ка?

– Бих мо­гъл да ка­жа, че в мо­мен­та тя се дви­жи по връх­ни­те си точ­ки на сце­на­рия и че про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят по сце­на­рий, кой­то неп­ре­къс­на­то мо­ди­фи­ци­рат, и имат мо­зъч­ни тръс­то­ве, снаб­де­ни с ком­пют­ри и с ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни кад­ри. До­ка­то за съ­жа­ле­ние СДС ня­ма ни­то тех­ни­ка­та, ни­то ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те кад­ри.

Еми­лия Дой­чи­но­ва от Со­фия: Да­ли ня­ма­ме пре­зи­ден­т­с­ко уп­рав­ле­ние, след ка­то пре­ми­ер е бив­ши­ят пре­зи­ден­т­с­ки съ­вет­ник, а в пар­ла­мен­та грам­че­то, ко­е­то на­те­жа­ва във вез­ни­те, е ДПС?

– Още ко­га­то се за­го­во­ри, че Же­лю Же­лев ще бъ­де пре­зи­дент, аз пре­дуп­ре­дих, че стре­ме­жът ще бъ­де да се съз­да­де пре­зи­ден­т­с­ка дик­та­ту­ра, и от­как­то той ста­на та­къв, не съм спи­рал да твър­дя то­ва и съм го каз­вал и в ин­тер­вю­та, и във вес­т­ни­ци­те съм го пи­сал. Счи­там, че в мо­мен­та ес­тес­т­ве­но ние сме най-бли­зо до пре­зи­ден­т­с­ка­та дик­татура.

Иван Пет­ров от Со­фия: Зна­е­те ли не­що, г-н Ян­ко Ян­ков, за по­ве­де­ни­е­то на Кон­с­тан­тин Трен­чев в зат­во­ра през 1989 г., ко­га­то бе­ше с Хрис­то­фор Съ­бев за­е­д­но?

– Да, то­га­ва Хрис­то­фор Съ­бев бе­ше изо­ли­ран в на­ка­за­тел­на­та ки­лия, об­ръс­нат, ос­т­ри­ган, а Ко­льо Бо­сия и Трен­чев бя­ха в бол­ни­ца­та. Аз за­бих дъл­бо­ко един нож в ръ­ка­та си, за да бъ­да от­ве­ден в бол­ни­ца­та, за да мо­га да се срещ­на с Трен­чев. Ви­дях­ме се с не­го. До­ка­то Ко­льо Бо­сия гла­ду­ва­ше, Трен­чев ес­тес­т­ве­но не гла­ду­ва­ше. То­ва бе­ше не­го­во­то ге­ройс­т­во и не­го­во­то пре­би­ва­ва­не в зат­во­ра.

Стеф­ка Май­ма­ре­ва: Ка­то из­вън­пар­ла­мен­тар­на опо­зи­ция как пре­це­ня­ва­те мяс­то­то на Ва­ша­та Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес в по­ли­ти­чес­кия жи­вот?

– Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес има пред се­бе си за­да­ча­та да ра­бо­ти из­к­лю­чи­тел­но тяс­но и енер­гич­но с ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ки­те си­ли в СДС и из­к­лю­чи­тел­но тяс­но и енер­гич­но с оне­зи мо­нар­хич­но ори­е­н­ти­ра­ни ор­га­ни­за­ции, ко­и­то наб­ля­гат пре­ди всич­ко на де­ко­му­ни­зи­ра­не­то на Бъл­га­рия.

Стеф­ка Май­ма­ре­ва: Мо­гат ли да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни пред­­сроч­ни из­бо­ри и как?

– Въз­мож­но е, въз­мож­но е да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни. Ние съв­сем нас­ко­ро, за съ­жа­ле­ние още без­ре­зул­тат­но, пос­та­вих­ме въп­ро­са в НКС и из­тък­нах­ме, че има шан­со­ве да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни пред­с­роч­ни пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри и ос­вен то­ва спо­ред нас е из­к­лю­чи­тел­но важ­но да пре­диз­вик­а­ме и пред­с­роч­ни пре­зи­ден­т­с­ки из­бо­ри.

Ян­чо Кан­ди­ла­ров от Со­фия: Не на­ми­ра­те ли, че по гло­бал­ни па­ра­мет­ри днеш­на­та си­ту­а­ция в Бъл­га­рия съ­о­т­вет­с­т­ва на по­ло­же­ни­е­то в стра­на­та пре­ди мал­ко по­ве­че от сто го­ди­ни – вре­ме­то след прев­ра­та сре­щу княз Алек­сан­дър Пър­ви Ба­тен­берг и не­го­ва­та аб­ди­ка­ция?! Нуж­ни ли са на Бъл­га­рия се­га по­ли­ти­ци с нрав­с­т­ве­на­та си­ла и во­ля на Сте­фан Стам­бо­лов или раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на сфе­ри­те на вли­я­ние ве­че та­ка е уре­гу­ли­ра­но, че не е по въз­мож­нос­ти­те на ни­как­ва вът­реш­на си­ла и лич­ност да про­ти­во­дейс­т­ва и про­ме­ня ста­тук­во­то. Вто­ри въп­рос: Вие пръв от но­ви­те бъл­гар­с­ки по­ли­ти­ци пос­та­вих­те ра­ди­кал­но въп­ро­са за раз­к­ри­ва­не на до­си­е­та­та с ог­лед опа­се­ни­я­та Ви за пла­ни­ра­но бъ­де­що опо­ро­ча­ва­не и ди­ри­жи­ра­не на по­ли­ти­чес­кия жи­вот у нас. Има­те ли на­деж­да, че в бъл­гар­с­ки ус­ло­вия мо­же да се ре­ши ра­зум­но то­зи проб­лем?

– Аз съм се въз­хи­ща­вал из­к­лю­чи­тел­но мно­го от лич­ност­та на Сте­фан Стам­бо­лов и мно­го бих се гор­дял, ако мо­га по­не мал­ко, мал­ко да при­ли­чам на не­го, но то­ва е труд­но. Бъл­га­рия ка­то ни­ко­га до­се­га има нуж­да точ­но от лич­ност ка­то Сте­фан Стам­бо­лов. А що се от­на­ся до до­си­е­та­та, аз не съм спи­рал и про­дъл­жа­вам да ра­бо­тя зато­ва да се ре­ши окон­ча­тел­но въп­ро­сът не са­мо за по­ли­ти­чес­ки­те мъ­же, ко­и­то имат до­си­е­та и да се знае как­во е на­пи­са­но там за тях, но и за аб­со­лют­но всич­ки граж­да­ни, за­що­то не се знае в кой мо­мент как­во ще из­ле­зе нап­ред, на пре­ден план. В съ­що­то вре­ме тряб­ва да има­ме пред­вид, че ед­на го­ля­ма част от до­си­е­та­та са уни­що­же­ни, а ед­на Дър­жав­на си­гур­ност, ко­я­то с ус­пех фал­ши­фи­ци­ра­ше пе­ча­ти­те на ЦРУ, ни­що чуд­но да е фал­ши­фи­ци­ра­ла и ня­кои от фак­ти­те в те­зи до­си­е­та. Но са­мо ед­на пуб­лич­ност, аб­со­лют­но пъл­на пуб­лич­ност, е в със­то­я­ние да да­де ис­ти­на­та. Ако ня­ма пуб­лич­ност, ня­ма да има ис­тина.

Ра­да Ше­фер: Жи­вея 22 го­ди­ни в Мюн­хен, се­га съм в Со­фия. Ин­те­ре­су­вам се как­во от­но­ше­ние има­те към ди­си­ден­ти­те? Аз Вас ви счи­там за та­къв. Но на­пос­ле­дък има мно­го ди­си­ден­ти, ко­и­то са де­ца и зе­тьо­ве на ге­не­ра­ли от КГБ, от ДС или пък из­вес­т­ни не­до­се­га­е­ми лич­нос­ти. Смя­та­те ли, че те съ­що мо­гат да се на­ри­чат ди­си­ден­ти?

– Спо­ред мен ди­си­ден­т­с­т­во­то бе­ше яв­ле­ние, ко­е­то бе­ше съз­да­де­но по из­кус­т­вен на­чин от КГБ и в Бъл­га­рия – от ДС. Не се от­на­сям с ува­же­ние към оне­зи, ко­и­то са се на­ри­ча­ли ди­си­ден­ти, без да ми­нат през арес­ти­те в ДС и в зат­во­ра. Спря­мо оне­зи, ко­и­то са ми­на­ли по то­зи път, бих мо­гъл да ка­жа, че са се съп­ро­тив­ля­ва­ли про­тив сис­те­ма­та. А оне­зи, ко­и­то са се съ­би­ра­ли по кьо­ше­та­та и са раз­го­ва­ря­ли по­меж­ду си, не ока­чес­т­вя­вам ка­то про­тив­ни­ци на ре­жи­ма. Ди­си­ден­ти­те са би­ли в по­ве­че­то слу­чаи имен­но хо­ра, на ко­и­то из­кус­т­ве­но им е съз­да­ван об­ли­кът на про­тив­ни­ци на ре­жи­ма. И ед­на от за­да­чи­те на пла­но­ве­те „Клин“ бе­ше та­зи, вие сте че­ли ве­ро­я­т­но и във в-к „Под­к­ре­па“, къ­де­то се пуб­ли­ку­ва­ха фал­ши­ви­те док­ла­ди на ге­не­рал Му­са­ков. За­да­ча­та им е би­ла та­ка­ва: да се съз­да­дат до­ку­мен­ти, ко­и­то след ня­кол­ко го­ди­ни да да­дат ге­ро­и­чен об­лик на ня­кои хо­ра, ко­и­то са фал­ши­ви про­тив­ни­ци на ре­жи­ма, как­то и да се омас­ка­рят ня­кои не-при­ми­ри­ми ан­ти­ко­му­нис­ти. А Вие ви­дях­те те­зи фал­ши­ви, го­ле­ми ге­рои ди­си­ден­ти до­къ­де стиг­на­ха и до­кол­ко мо­же да им се вяр­ва.

– Каз­вам се Ге­о­р­ги­е­ва от Со­фия. Ис­кам да за­пи­там г-н Ян­ко Ян­ков, ко­го­то поз­на­вам, от­къ­де има тол­ко­ва мно­го сред­с­т­ва за из­да­ва­не­то на не­го­вия вес­т­ник и да го пус­ка във всич­ки ку­тии в квар­тал „Бо­ро­во“ без­п­лат­но до края на го­ди­на­та, тъй ка­то са мал­ко чле­но­ве­те в не­го­ва­та ор­га­ни­за­ция?

– Пре­ди всич­ко Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес ни­как не е с мал­ко чле­но­ве и ако сте обър­на­ли вни­ма­ние на ми­на­ли­те из­бо­ри, ко­га­то до­ри се про­ти­во­пос­та­вих­ме в из­бо­ри­те на СДС, в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе­ше от­бе­ля­за­но, че към 15 000 ду­ши са гла­су­ва­ли за Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес. В мо­мен­та чле­но­ве­те са из­к­лю­чи­тел­но мно­го. А от­къ­де тол­ко­ва мно­го па­ри за вес­т­ни­ка? Ами ще ви ка­жа – точ­но от­там, от­къ­де­то имах па­ри за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на по­зи­ви­те, за­ра­ди ко­и­то ме арес­ту­ва­ха. То­га­ва на­ли не ме пи­тах­те от­къ­де имам тол­ко­ва па­ри, че да ги харча за позиви срещу властта? Е, не съм ги имал то­га­ва, но те­зи по­зи­ви стру­ва­ха па­ри, по-точ­но стру­ва­ха съд­ба. Кон­к­рет­но на въп­ро­са Ви – имам фирми, които работят, и печалбата отива за из­д­ръж­ка­та на пар­ти­я­та, вклю­чи­тел­но и за вес­т­ни­ка. На­дя­вам се, че то­ва мо­же­те да го про­ве­ри­те.

– Каз­вам се Илия Ма­рев. 23-мата, ко­и­то гла­су­ва­ха за но­во­то пра­ви­тел­с­т­во, зас­лу­жа­ват ли да бъ­дат в На­род­но­то съб­ра­ние или не?

– Нав­ся­къ­де по све­та, де­пу­тат, кой­то из­ме­ни на пре­диз­бор­ни­те си обе­ща­ния, тряб­ва да сле­зе от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Те­зи де­пу­та­ти са би­ли из­б­ра­ни със си­ня­та бю­ле­ти­на и да ре­а­ли­зи­рат иде­и­те на из­би­ра­те­ли­те, ко­и­то са им гла­су­ва­ли то­ва до­ве­рие. Но те не са го осъ­щес­т­ви­ли. Спо­ред мен те прос­то тряб­ва да си оти­дат, ако имат мо­рал. Но ако при­е­мем те­за­та, че тях­на­та за­да­ча е би­ла имен­но да ви заб­лу­дят, оче­вид­но от тях не мо­жем да ис­ка­ме мо­рал. Въп­ро­сът е Вие да на­ме­ри­те на­чин да ги при­ну­ди­те, за­що­то те са Ви из­лъ­га­ли.

Ге­о­р­ги Бон­кин от Со­фия: На как­во ос­но­ва­ние ще от­ри­ча­ме ре­фе­рен­ду­ма от 1946 г. за­ра­ди съ­вет­с­ка­та оку­па­ция, а ще приз­на­ва­ме Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, ко­га­то е има­ло вре­мен­но рус­ко уп­рав­ле­ние?

– Пре­ди всич­ко За­ко­нът за ре­фе­рен­ду­ма е гла­су­ван от Обик­но­ве­но На­род­но съб­ра­ние, а за да се про­ве­де ре­фе­рен­дум, пре­ди то­ва е тряб­ва­ло да бъ­де про­ме­не­на Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, в ко­я­то не е пред­виж­дан ре­фе­рен­дум. Но ако се при­е­ме, че един За­кон за про­веж­да­не на ре­фе­рен­дум мо­же да вна­ся всъщ­ност про­ме­ни в Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, то то­ва е тряб­ва­ло да ста­не от Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние. А след ка­то не е из­вър­ше­но от Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние, а е нап­ра­ве­но от Обик­но­ве­но На­род­но съб­ра­ние, то след­ва да се при­е­ме, че са­мият За­кон за про­веж­да­не­то на ре­фе­рен­дум е ан­ти­кон­с­ти­ту­цио­нен. От­дел­но от то­ва са­ми­те из­бо­ри са про­ве­де­ни в ус­ло­ви­я­та на съ­вет­с­ка во­ен­на оку­па­ция, с ко­е­то се да­ва ос­но­ва­ние да се при­е­ме, че са­ми­те из­бо­ри са про­ти­во­за­кон­ни. С дру­ги ду­ми – в пра­во­то се каз­ва, че не е има­ло ре­фе­рен­дум, че в прав­но­то вре­ме и в прав­но­то прос­т­ран­с­т­во ре­фе­рен­дум не е има­ло. В ис­то­ри­чес­ко­то не­съм­не­но е има­ло, но в прав­но­то не е има­ло и не е има­ло по­ро­де­ни прав­ни пос­ле­ди­ци. От та­зи глед­на точ­ка в Бъл­га­рия Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция не е от­ме­ня­ва­на и ние в мо­мен­та сме мо­нар­хия.

– Каз­вам се Хрис­то Пе­нев от Со­фия. Г-н Ян­ков, пре­ди всич­ко ис­кам да Ви поз­д­ра­вя за бор­ба­та, ко­я­то во­ди­те с ко­му­нис­ти­те. Да Ви по­же­лая от все сър­це здра­ве и дъл­го­ле­тие. Рад­вам се, че има та­ки­ва бъл­га­ри ка­то Вас. Вие сте вто­ри­ят Сте­фан Стам­бо­лов за Бъл­га­рия!

Стеф­ка Май­ма­ре­ва: Как­во ще ка­же­те на всич­ки те­зи из­би­ра­те­ли, за ко­и­то СДС е ал­тер­на­ти­ва, ма­гия, оба­че ра­зо­ча­ро­ва­ни ве­че, смея да твър­дя?

– Ня­кол­ко ду­ми мо­га да ка­жа. Пре­ди три го­ди­ни в ре­зул­тат на 50-го­диш­но про­ми­ва­не на мо­зъ­ци­те бъл­гар­с­ки­ят на­род при­ли­ча­ше на ед­но мал­ко на­и­в­но, не­вин­но 16-го­диш­но мо­ми­чен­це, ко­е­то се влюб­ва­ше в из­мам­ни­ци­те: в нар­цис­тич­ни­те мус­тач­ки на Дер­т­ли­ев, в бом­бас­тич­на­та бра­да на Бе­рон, в бом­бас­тич­ни­те из­ра­зи на Пет­ко Си­мео­нов, в хри­си­ма­та фи­зи­о­но­мия на Же­лю Же­лев. За три го­ди­ни бъл­гар­с­ки­ят на­род из­рас­на и ста­на ед­на ху­ба­ва мо­ма за же­не­не, ко­я­то ве­че умее да поз­на­ва из­мам­ни­ци­те. Та­ка че в пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри не­ка да знае за ко­го мо­же да гла­су­ва.

Ди­ми­тър Въ­цов от Со­фия: Как ще ко­мен­ти­ра­те пос­то­ян­но­то об­ръ­ще­ние към Вас „чо­век-пар­тия“ и не Ви ли сму­ща­ва от­ли­вът на ин­те­лек­ту­а­л­ци­те, сим­па­ти­зан­ти на СДС и на си­ня­та идея?

– Та­зи идея бе­ше фор­му­ли­ра­на от ко­му­нис­ти­те и за тях бе­ше из­год­но да се твър­ди, че Ян­ко Ян­ков ня­ма пар­тия, че е сам, като в съ­що­то вре­ме твър­дя­ха, че и от­дел­ни­те ли­де­ри на пар­ти­и­те в СДС са са­ми. Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес не е ни­как мал­ка пар­тия. Ние не твър­дим, че тя е и го­ля­ма пар­тия. Но в 146-те сек­ции в стра­на­та чле­ну­ват са­мо твър­ди и убе­де­ни ан­ти­ко­му­нис­ти.

Пла­мен Ан­ге­лов Пет­ров от гр. Ру­се: Г-н Ян­ков, се­га, ко­га­то сте от­но­во об­ви­нен за агент на ко­му­нис­ти­те, ко­му ще про­дъл­жа­ва­те да вяр­ва­те – на ня­ко­му или на се­бе си?

– Ви­на­ги съм вяр­вал на се­бе си. Тех­ни­те об­ви­не­ния не ме за­ся­гат. Аз про­дъл­жа­вам да ис­кам всич­ко да бъ­де яс­но чрез пъл­но раз­к­ри­ва­не на всич­ки до­си­е­та, а до­то­га­ва кой ка­къв е – ще го поз­на­е­те по де­ла­та му.

Ге­о­р­ги Си­ме­о­нов: Г-н Ян­ков, Вие при­ми­рих­те ли се с ре­ше­ни­я­та и пос­лед­с­т­ви­я­та от не­ле­ги­тим­на­та „Кръг­ла ма­са“, на ко­я­то бе­ше за­ло­же­но спа­ся­ва­не­то на ко­му­низ­ма и раз­па­да­не­то на СДС?

– Ако си спом­ня­те, аз бях из­го­нен от „Кръг­ла­та ма­са“. В мо­мен­та, ко­га­то пред­с­та­вих ед­на из­к­лю­чи­тел­но сил­на по­зи­ция про­тив по­ли­ти­чес­ко­то спо­ра­зу­ме­ние, ко­е­то то­га­ва бе­ше под­гот­ве­но по ука­за­ния на Же­лю Же­лев от Ди­ми­тър Лу­джев, Чавдар Кюранов и ня­кои дру­ги. Ни­ко­га не съм се при­ми­ря­вал с то­ва, ко­е­то бе­ше пос­тиг­на­то на „Кръг­ла­та ма­са“. До­ри нас­ко­ро прег­ле­дах ви­де­о­ка­се­та­та за хо­ра­та, ко­и­то учас­т­ву­ва­ха в нея, и се ужа­сих от то­ва, сред как­ви хо­ра съм се­дял на та­зи ма­са.

Хрис­то Пе­нев от Со­фия: Г-н Ян­ков, не чув­с­т­ва­те ли, че Ва­ше­то мяс­то не е в СДС, ко­е­то ра­зо­ча­ро­ва хи­ля­ди бъл­га­ри, ко­и­то мръз­не­ха по ми­тин­ги­те? И как­во бих­те ка­за­ли, ако се съ­ю­зи­те с ня­кои от мо­нар­хи­чес­ки­те пар­тии?

– За съ­жа­ле­ние в мо­мен­та мо­нар­хи­чес­ки­те ор­га­ни­за­ции са око­ло 20. Сред тях про­ти­чат точ­но съ­щи­те про­це­си на ко­му­нис­ти­чес­ка ин­фил­т­ра­ция, как­ви­то има­ше в на­ча­ло­то в Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли. СДС ве­че се очис­ти от ин­фил­т­ран­ти­те. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние на 20-те мо­нар­хи­чес­ки ор­га­ни­за­ции те­пър­ва им пред­с­тои да се очис­т­ват. Мо­е­то мяс­то бе­ше в Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и по-ра­но, ко­га­то го съз­да­вах­ме и се на­дя­вах­ме, че ще мо­жем да нап­ра­вим не­що. Пос­ле аз на­пус­нах, ко­га­то ви­дях, че е без­на­деж­д­но да съм там. Но днес в СДС има ан­ти­ко­му­нис­ти и мо­е­то мяс­то е там! Ще бъ­да на-вся­къ­де, къ­де­то има ан­ти­ко­му­нис­ти, за да се бо­рим за­е­д­но сре­щу ко­му­низ­ма и не­го­ви­те пос­ле­ди­ци в Бъл­га­рия.

Пе­пе­лян­ков от Со­фия: Г-н Ян­ков, смя­та­те ли за це­ле­съ­о­б­раз­на заб­ра­на­та на Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, т. нар. се­га БСП?

– Как­то Ви е из­вес­т­но, аз во­дя де­ло за обя­вя­ва­не­то на БСП за не­ле­ги­тим­на на ос­но­ва­ние на то­ва, че БКП бе не­ле­ги­тим­на. По прин­цип счи­там, че се­га то­ва е най-еле­ган­т­ни­ят на­чин за от­с­т­ра­ня­ва­не­то на БСП от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Ако БСП бе­ше ре­гис­т­ри­ра­на на соб­с­т­ве­но ос­но­ва­ние, а не ка­то при­е­м­ни­ца на БКП, то­га­ва аз лич­но не бих имал ос­но­ва­ния да пле­ди­рам за ней­на­та заб­ра­на. Но тъй ка­то тя е нас­лед­ни­ца на ед­на звер­с­ка, кър­ва­ва пар­тия, аз съм и зато­ва тя да бъ­де заб­ра­не­на със за­кон. От­дел­но от то­ва, че е не­ле­ги­тим­на.

[Публикувано и на стр.518-528 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

Няма коментари:

Публикуване на коментар