Интервю на Стефка Маймарева, излъчено
в две части по Радио „Свободна Европа“:
понеделник - 25 януари 1993 г., и неделя -
30 януари 1993 г.
Частично публикувано във в-к „Дебати“,
бр. 4 (117) от 02 февруари 1993 г.
Цялостно публикувано във в-к „Либерален
конгрес“, бр. 12 – 13 от 19 февруари 1993 г.
– Уважаеми слушатели, днес ваш избраник за участие в радиопредаването е Янко Янков. Добър вечер! Разбрах, че идвате от Ловеч, среща с избиратели и конференция на СДС. Как мина, какво е настроението?
– Да, почти всяка седмица пътувам за среща с избиратели и бих могъл да споделя, че вчера в Ловеч конференцията премина изключително в очакван от мен дух, в смисъл, че беше подкрепено напълно категорично решението на НКС и бяха отречени възможностите за продължаване на левия преврат, който се води в СДС.
– Някои Ви определят като скандална личност. Вие самият твърдите, че сте опърничав още от дете. От 5-годишна възраст сте пропушил, макар и по-късно отказал завинаги цигарите. А на 7 години сте отказал да тръгнете на училище в родното си село Клисурица.
– Това е известно и днес се коментира от старите хора, а и моите връстници в селото помнят това.
– Неслучайно Ви наричат един от най-твърдите антикомунисти. Много стоицизъм и издръжливост са нужни, за да устоите на всички нечовешки изтезания в затвора в Пазарджик – 13-и отряд, килия № 16, годината е 1984, 25 декември. Осъден за противодържавна агитация и пропаганда против България, Съветския съюз и Чехословакия и за ръководене на противодържавна организация. Става дума всъщност за основаното от Вас нелегално Социалдемократическо движение през 1979 – 1980 г., ако не греша. Пет години и 7 месеца в затвора излежавате присъдата. Какво Ви отнеха тези години?
– Отнеха ми само времето, отнеха ми може би част от енергията, но ме заредиха с много повече енергия. Преди това бях преподавател, главен асистент в Юридическия факултет, но считам, че затворът ми даде нещо повече от университетско образование, бих казал, че за тези 6 години в затвора получих няколко допълнителни академични образования.
– Раздяла със съпругата, със сина, когото дълго време не сте виждал.
– Твърде много неща, твърде много лични неща. Бих казал, че ми отне включително и това, че брат ми миналата година почина от рак. Според мен при загадъчни условия той хвана този рак. Майка ми е непрекъснато болна, баща ми е болен. В Клисурица живеят и бих могъл да Ви кажа, че дори и до ден-днешен родителите ми са обгърнати от старите структури на Държавна сигурност, същите, които ги обгръщаха по времето, докато бях в затвора.
– Какво стана със сина Ви?
– Аз съм вече изключително щастлив, със сина ми се виждаме всеки ден. Той учи, бих казал, че и на него не му е лесно в момента, защото учи две висши образования. Учи задочно право и редовно физика.
– И въпреки всичко в килията Вие пишехте стихове.
– Да. Аз се пазех от това като млад, но в затвора прописах за кратко време. След това не смеех да пиша повече, защото се опасявах, че лиричната ми нагласа в затвора можеше само да ми попречи.
– На 31 октомври 1989 г. излизате от затвора и месец по-късно давате първото си интервю, разбира се, за Радио „Свободна Европа“, в което говорите за разсекретяване на досиетата. Всъщност Вие пръв заговорихте за това.
– Аз пръв поставих този въпрос и непрекъснато го поставям. Ако си спомняте, във Великото Народно събрание казах да ги докарат с електрокарите, всеки да ги чете и че този въпрос трябва да се реши. А ако не искат да бъде решен, да се създаде комисия. Както знаете, те създадоха комисия.
– Да, но и до ден-днешен въпросът не е решен.
– И до ден-днешен въпросът е погребан в отделните комисии, които трябва да се произнесат. Винаги съм поддържал и продължавам да поддържам, а и моето правно възпитание, и годините, които прекарах в затвора, ми дават категорично основание да считам, че само едно пълно разсекретяване на абсолютно всички досиета е онова, което може да помогне на България да тръгне напред.
– Сериозен опит е направен за вербуването Ви като асистент в Юридическия факултет, научен сътрудник първа степен, занимаващ се с политическо прогнозиране. Над 30 публикации имате, нали, имате и книга на същата тема, която не е видяла бял свят. А през 1977 г. сте поканен да изнесете кратък реферат по технологията на прогнозирането в Министерството на външните работи, ръководено от Петър Младенов тогава. И фактически с това се свързва опитът за вербуване.
– С това се свързва и с това се свършва, след което, като не успяха, поеха курса на моето жестоко репресиране. Започнаха проблемите ми в института и в Университета, отнеха ми софийското жителство, спряха книгата ми, спряха дисертацията ми. Започнаха проблемите с родителите ми и със съпругата ми и лекичко ми „показваха морковчето“, като ми показваха, че ако коленича, всичко това изведнъж ще спре. Но аз съм твърдоглав селянин и реших, че трябва да се боря с главата напред. И не стана това, което те искаха, в резултат на което бях изпратен почти 6 години в затвора.
– Вие пишете и за тази секретна прогноза с наименованието „Страната Х след момента t“.
– Пръв и по Радио „Свободна Европа“ споменах за това нещо. Искам да подчертая, че още когато излязох от затвора, започнах да го говоря пред журналисти. Всъщност тогава малко журналисти смееха да разговарят с нас, току-що излезлите от затвора, аз им го казах, но от тях никой не смееше да го каже. Бях дал и интервю за Румяна Таслакова за Радио „Дойче веле“, но и тя не посмя да го излъчи. Може би не само тя, а и радиото. Радио „Свободна Европа“ бе радиото, което излъчи, мисля на 17 май 1990 г., тези мои разсъждения и информацията, която имах за съществуването на този план с кодовото название „Страната Х след момента t“. По-късно го публикувах в няколко интервюта. За голямо мое съжаление никой не предприе разследване на този случай. Мисля, че прокурорът Татарчев би могъл да образува едно дело, да се разследва имало ли е такава прогноза, такъв план във Външното министерство под ръководството на Петър Младенов. Аз поисках това нещо да бъде разследвано и от президента Желев, тъй като там засягах, че и той е участник в този план, но никой не предприе нищо.
– Добре, не е ли голям комплимент за управляващите тогава да приемем, че още през 1977 г. са били толкова прозорливи в намеренията си да отгледат опозицията?
– Не бих казал, че е комплимент, а си е просто реалност. Ние не бихме могли да постъпваме примитивно и да примитивизираме мисленето на хората, които са ни неудобни. Най-малкото аз съм човекът, който би могъл да обича комунистите, но не бих си позволил да примитивизирам тяхното съзнание и мислене.
– Предварителен сценарий, планът „Клин“, а според Вас клиновете са три и постепенно отпадат. Кои са те и как отпадат?
– Мисля, че от лятото насам се сляха вторият и третият „Клин“. Третият „Клин“ в НКС на СДС започна да се проявява от септември и мисля, че последните хора вече личат пределно ясно: които са в парламента и някои от лидерите на НКС, които работят упорито за левия преврат. На много от тях хората се клеха във вярност.
– Как гледате на тези противоречия в СДС, Координационния съвет, парламентарната група, Б-12, пререгистрация...
– Знаете ли, аз съм един от създателите на СДС, но бях извън сценария на създаването, в резултат на което още месец и половина след това, от една страна, те ме изгониха, от друга страна, аз напуснах, защото вече не беше възможно да бъда сред тези хора. Тогава беше опасно за мен да се движа по улиците на София, тъй като казвах кой е Петко Симеонов, казвах кой е Дертлиев, казвах кой е Желю Желев. Хората не ми вярваха и се отнасяха със скептицизъм. За съжаление времето потвърди тези мои тогавашни думи. Сега как гледам? Ами гледам с оптимизъм и именно поради това отново се завърнах в НКС на СДС, защото вече дойдоха антикомунисти и антикомунистите са хората, които доминират в НКС. Аз се завърнах отново в СДС, за да мога да помагам за декомунизирането на България чрез СДС.
– Утрешният ден хикс, определян така от някои журналисти, ще реши съдбата на СДС. Все пак ще се обсъжда въпросът за тази пререгистрация на 23-мата, гласували за правителството на Беров. Вашата позиция?
– Моята позиция е категорична. И позицията на Партия Либерален Конгрес е категорична – онези, които са избрани със синята бюлетина, нямат право да бъдат представители на червената бюлетина. А се получи така, че много хора влязоха в Парламента със синята бюлетина, а станаха червени министри, червени депутати.
– Много, много са слушателските въпроси към Вас, затова предоставям микрофона на слушателите.
Георгиев от Перник: Г-н Янков, Вие коя политика поддържате – на компромиси със съмнителни хора, попаднали в СДС, или сте за прочистване на СДС по най-възможния, така да се каже радикален, начин?
– Аз, първо, не бих могъл да кажа, че съм от най-компромисните, но не бих могъл да кажа, че съм от безкомпромисните. Придържам се към разумните компромиси, към компромиси, каквито са необходими, но в никакъв случай не мога да направя компромиси с хора, които са с друг тип мислене. И поради това никога не съм правил компромиси с нито един от онези бивши членове на СДС, които мамеха хората. Бих могъл да посоча имената – Петко Симеонов, Дертлиев, Желю Желев. В момента почти не разговарям с онези, които доскоро бяха в НКС, като, да речем, членовете на АСП. Просто не разговарям с тях. В момента не разговарям и с членовете на партията на Юри Павлов, дори и със самия него не разговарям. Не разговарям и с хората от партията на Стоян Ганев. Просто не правя компромис дори с това да разговарям с тях. Но винаги съм привърженик на компромиси с хора, с които може да се върви напред.
Долева: Г-н Янков, можете ли да посочите по едно име от трите парламентарни групи, на които бихте имали доверие, в смисъл, че имат висок политически морал?
– Политическият морал е нещо, как да ви кажа, много относително. Често пъти казват, че политиката била ,мръсна работа, а аз считам, че това не е така. Политиката е чиста работа, когато се върши от чисти хора, и е мръсна, когато се върши от мръсни хора. Аз имам претенцията, че контактувам с чисти хора и от депутатите. И поради това малко са депутатите, с които разговарям, но с удоволствие разговарям с една голяма част от хората от парламентарната група на СДС и изключително рядко с останалите парламентарни групи. Бих могъл да кажа, че поне през последните три месеца не съм разговарял с нито един от депутатите от БСП и ДПС, както и от т.нар. „мравки“. От три месеца насам не съм разговарял с тях.
Асен Поповски: Г-н Янков, кажете ни как да открием червените пари, да ги изземем в полза на бюджета и да спрем приватизацията с помощта на тези червени пари?
– За голямо съжаление правителството на Беров има и това предназначение – да извърши приватизацията чрез парите, които ограбиха от нас, и чието пране започна още с Указ № 56. Как можем да върнем тези пари? В програмата на Партия Либерален Конгрес сме дали конкретен отговор, как това може да стане. Ние считаме, че във всеки случай можем да намерим тези пари и да ги върнем.
Стефка Маймарева: Стана дума за правителството на Беров. Като човек, занимаващ се с политическо прогнозиране, колко време давате на това правителство?
– В момента нещата се развиват така, че не е изключено това правителство да си отиде след два месеца, не е изключено и след шест, но както разбирам, президентът и други сили, особено силите на КГБ, са заинтересовани правителството да издържи дори и две години, а някои от силите, от левите сили в НКС на СДС, като че ли спомагат точно за това. Задачата на КГБ според мен е това правителство да се задържи толкова време, колкото е необходимо чрез нашите пари да се създадат бъдещите червени капиталисти. Аз лично виждам, че това правителство не би изтраяло повече от шест месеца без ремонт.
Стефка Маймарева: Какво е отношението Ви към ДПС? Зная, че с Ахмед Доган сте лежали заедно в затвора?
– Не само с Ахмед Доган. Аз за първи път съм разговарял през живота си с турци в затвора. Преди това не съм разговарял просто защото съм израснал в край, където не е имало турци. Там констатирах, че турците са прекрасни хора. Бяхме в изключително приятелски отношения и с Ахмед Доган в затвора. Впоследствие обаче, дори още докато бях във Великото Народно събрание, пътищата ни започнаха да се разделят и аз отдавна не считам, че той е сред моите приятели. Но моето уважение към турците е изключително голямо.
Д-р Казаков: Как стои въпросът с осъждането на БКП, тъй като тя не е легитимна?
– Очаквам днес, а може би утре Върховният съд да се произнесе по делото.
Слушателка от Мюнхен: Вярно ли е, че има реставрация на комунизма в България?
– Не бих казал, че има реставрация, защото комунизмът не си е отивал въобще. Вярно е, че вече не ни чупят кокалите за думи. Но като икономика комунизмът в България е непокътнат.
Иванов от София: Г-н Янков, известно е, че БКП, днешната БСП, е конгломерат от твърдолинейни комунисти, свързани с най-тежките репресии у нас след 9 септември. В нея са и комунисти, работещи понастоящем в силовите министерства и служби. В същата тази партия има и стотици хиляди т.нар. битови партийни членове по икономически причини, предимно от поколенията, родени след 1940 г. Вие сте известен като твърдолинеен антикомунист, как тълкувате фразата на проф. Сендов „Всички сме грешни“?
– Проф. Сендов може би има основание да се счита за грешен. Аз обаче не бих могъл да кажа, че това се отнася примерно за моята майка, която е виждала през живота си от комунистите само зло. И никога не е направила зло на никого. А що се отнася до останалите редови членове на комунистическата партия, например в моето село има такива, които просто не бих могъл да упрекна, защото те с нищо не са се обогатявали и не са правели зло никому. Били са заблудени. С такива хора можем и сме длъжни да се отнасяме с разбиране, а не с упреци.
Методиев от София: Г-н Янков, чел съм във Ваше изявление, че в 1977 г. ДС е създала разработка за изкуствена демократизация. Какво мислите за нея сега, ако е било така?
– Бих могъл да кажа, че в момента тя се движи по връхните си точки на сценария и че продължават да работят по сценарий, който непрекъснато модифицират, и имат мозъчни тръстове, снабдени с компютри и с висококвалифицирани кадри. Докато за съжаление СДС няма нито техниката, нито висококвалифицираните кадри.
Емилия Дойчинова от София: Дали нямаме президентско управление, след като премиер е бившият президентски съветник, а в парламента грамчето, което натежава във везните, е ДПС?
– Още когато се заговори, че Желю Желев ще бъде президент, аз предупредих, че стремежът ще бъде да се създаде президентска диктатура, и откакто той стана такъв, не съм спирал да твърдя това и съм го казвал и в интервюта, и във вестниците съм го писал. Считам, че в момента естествено ние сме най-близо до президентската диктатура.
Иван Петров от София: Знаете ли нещо, г-н Янко Янков, за поведението на Константин Тренчев в затвора през 1989 г., когато беше с Христофор Събев заедно?
– Да, тогава Христофор Събев беше изолиран в наказателната килия, обръснат, остриган, а Кольо Босия и Тренчев бяха в болницата. Аз забих дълбоко един нож в ръката си, за да бъда отведен в болницата, за да мога да се срещна с Тренчев. Видяхме се с него. Докато Кольо Босия гладуваше, Тренчев естествено не гладуваше. Това беше неговото геройство и неговото пребиваване в затвора.
Стефка Маймарева: Като извънпарламентарна опозиция как преценявате мястото на Вашата Партия Либерален Конгрес в политическия живот?
– Партия Либерален Конгрес има пред себе си задачата да работи изключително тясно и енергично с антикомунистическите сили в СДС и изключително тясно и енергично с онези монархично ориентирани организации, които наблягат преди всичко на декомунизирането на България.
Стефка Маймарева: Могат ли да бъдат предизвикани предсрочни избори и как?
– Възможно е, възможно е да бъдат предизвикани. Ние съвсем наскоро, за съжаление още безрезултатно, поставихме въпроса в НКС и изтъкнахме, че има шансове да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори и освен това според нас е изключително важно да предизвикаме и предсрочни президентски избори.
Янчо Кандиларов от София: Не намирате ли, че по глобални параметри днешната ситуация в България съответства на положението в страната преди малко повече от сто години – времето след преврата срещу княз Александър Първи Батенберг и неговата абдикация?! Нужни ли са на България сега политици с нравствената сила и воля на Стефан Стамболов или разпределението на сферите на влияние вече така е урегулирано, че не е по възможностите на никаква вътрешна сила и личност да противодейства и променя статуквото. Втори въпрос: Вие пръв от новите български политици поставихте радикално въпроса за разкриване на досиетата с оглед опасенията Ви за планирано бъдещо опорочаване и дирижиране на политическия живот у нас. Имате ли надежда, че в български условия може да се реши разумно този проблем?
– Аз съм се възхищавал изключително много от личността на Стефан Стамболов и много бих се гордял, ако мога поне малко, малко да приличам на него, но това е трудно. България като никога досега има нужда точно от личност като Стефан Стамболов. А що се отнася до досиетата, аз не съм спирал и продължавам да работя затова да се реши окончателно въпросът не само за политическите мъже, които имат досиета и да се знае какво е написано там за тях, но и за абсолютно всички граждани, защото не се знае в кой момент какво ще излезе напред, на преден план. В същото време трябва да имаме предвид, че една голяма част от досиетата са унищожени, а една Държавна сигурност, която с успех фалшифицираше печатите на ЦРУ, нищо чудно да е фалшифицирала и някои от фактите в тези досиета. Но само една публичност, абсолютно пълна публичност, е в състояние да даде истината. Ако няма публичност, няма да има истина.
Рада Шефер: Живея 22 години в Мюнхен, сега съм в София. Интересувам се какво отношение имате към дисидентите? Аз Вас ви считам за такъв. Но напоследък има много дисиденти, които са деца и зетьове на генерали от КГБ, от ДС или пък известни недосегаеми личности. Смятате ли, че те също могат да се наричат дисиденти?
– Според мен дисидентството беше явление, което беше създадено по изкуствен начин от КГБ и в България – от ДС. Не се отнасям с уважение към онези, които са се наричали дисиденти, без да минат през арестите в ДС и в затвора. Спрямо онези, които са минали по този път, бих могъл да кажа, че са се съпротивлявали против системата. А онези, които са се събирали по кьошетата и са разговаряли помежду си, не окачествявам като противници на режима. Дисидентите са били в повечето случаи именно хора, на които изкуствено им е създаван обликът на противници на режима. И една от задачите на плановете „Клин“ беше тази, вие сте чели вероятно и във в-к „Подкрепа“, където се публикуваха фалшивите доклади на генерал Мусаков. Задачата им е била такава: да се създадат документи, които след няколко години да дадат героичен облик на някои хора, които са фалшиви противници на режима, както и да се омаскарят някои не-примирими антикомунисти. А Вие видяхте тези фалшиви, големи герои дисиденти докъде стигнаха и доколко може да им се вярва.
– Казвам се Георгиева от София. Искам да запитам г-н Янко Янков, когото познавам, откъде има толкова много средства за издаването на неговия вестник и да го пуска във всички кутии в квартал „Борово“ безплатно до края на годината, тъй като са малко членовете в неговата организация?
– Преди всичко Партия Либерален Конгрес никак не е с малко членове и ако сте обърнали внимание на миналите избори, когато дори се противопоставихме в изборите на СДС, в „Държавен вестник“ беше отбелязано, че към 15 000 души са гласували за Партия Либерален Конгрес. В момента членовете са изключително много. А откъде толкова много пари за вестника? Ами ще ви кажа – точно оттам, откъдето имах пари за разпространяване на позивите, заради които ме арестуваха. Тогава нали не ме питахте откъде имам толкова пари, че да ги харча за позиви срещу властта? Е, не съм ги имал тогава, но тези позиви струваха пари, по-точно струваха съдба. Конкретно на въпроса Ви – имам фирми, които работят, и печалбата отива за издръжката на партията, включително и за вестника. Надявам се, че това можете да го проверите.
– Казвам се Илия Марев. 23-мата, които гласуваха за новото правителство, заслужават ли да бъдат в Народното събрание или не?
– Навсякъде по света, депутат, който измени на предизборните си обещания, трябва да слезе от политическата сцена. Тези депутати са били избрани със синята бюлетина и да реализират идеите на избирателите, които са им гласували това доверие. Но те не са го осъществили. Според мен те просто трябва да си отидат, ако имат морал. Но ако приемем тезата, че тяхната задача е била именно да ви заблудят, очевидно от тях не можем да искаме морал. Въпросът е Вие да намерите начин да ги принудите, защото те са Ви излъгали.
Георги Бонкин от София: На какво основание ще отричаме референдума от 1946 г. заради съветската окупация, а ще признаваме Търновската конституция, когато е имало временно руско управление?
– Преди всичко Законът за референдума е гласуван от Обикновено Народно събрание, а за да се проведе референдум, преди това е трябвало да бъде променена Търновската конституция, в която не е предвиждан референдум. Но ако се приеме, че един Закон за провеждане на референдум може да внася всъщност промени в Търновската конституция, то това е трябвало да стане от Велико Народно събрание. А след като не е извършено от Велико Народно събрание, а е направено от Обикновено Народно събрание, то следва да се приеме, че самият Закон за провеждането на референдум е антиконституционен. Отделно от това самите избори са проведени в условията на съветска военна окупация, с което се дава основание да се приеме, че самите избори са противозаконни. С други думи – в правото се казва, че не е имало референдум, че в правното време и в правното пространство референдум не е имало. В историческото несъмнено е имало, но в правното не е имало и не е имало породени правни последици. От тази гледна точка в България Търновската конституция не е отменявана и ние в момента сме монархия.
– Казвам се Христо Пенев от София. Г-н Янков, преди всичко искам да Ви поздравя за борбата, която водите с комунистите. Да Ви пожелая от все сърце здраве и дълголетие. Радвам се, че има такива българи като Вас. Вие сте вторият Стефан Стамболов за България!
Стефка Маймарева: Какво ще кажете на всички тези избиратели, за които СДС е алтернатива, магия, обаче разочаровани вече, смея да твърдя?
– Няколко думи мога да кажа. Преди три години в резултат на 50-годишно промиване на мозъците българският народ приличаше на едно малко наивно, невинно 16-годишно момиченце, което се влюбваше в измамниците: в нарцистичните мустачки на Дертлиев, в бомбастичната брада на Берон, в бомбастичните изрази на Петко Симеонов, в хрисимата физиономия на Желю Желев. За три години българският народ израсна и стана една хубава мома за женене, която вече умее да познава измамниците. Така че в предстоящите избори нека да знае за кого може да гласува.
Димитър Въцов от София: Как ще коментирате постоянното обръщение към Вас „човек-партия“ и не Ви ли смущава отливът на интелектуалците, симпатизанти на СДС и на синята идея?
– Тази идея беше формулирана от комунистите и за тях беше изгодно да се твърди, че Янко Янков няма партия, че е сам, като в същото време твърдяха, че и отделните лидери на партиите в СДС са сами. Партия Либерален Конгрес не е никак малка партия. Ние не твърдим, че тя е и голяма партия. Но в 146-те секции в страната членуват само твърди и убедени антикомунисти.
Пламен Ангелов Петров от гр. Русе: Г-н Янков, сега, когато сте отново обвинен за агент на комунистите, кому ще продължавате да вярвате – на някому или на себе си?
– Винаги съм вярвал на себе си. Техните обвинения не ме засягат. Аз продължавам да искам всичко да бъде ясно чрез пълно разкриване на всички досиета, а дотогава кой какъв е – ще го познаете по делата му.
Георги Симеонов: Г-н Янков, Вие примирихте ли се с решенията и последствията от нелегитимната „Кръгла маса“, на която беше заложено спасяването на комунизма и разпадането на СДС?
– Ако си спомняте, аз бях изгонен от „Кръглата маса“. В момента, когато представих една изключително силна позиция против политическото споразумение, което тогава беше подготвено по указания на Желю Желев от Димитър Луджев, Чавдар Кюранов и някои други. Никога не съм се примирявал с това, което беше постигнато на „Кръглата маса“. Дори наскоро прегледах видеокасетата за хората, които участвуваха в нея, и се ужасих от това, сред какви хора съм седял на тази маса.
Христо Пенев от София: Г-н Янков, не чувствате ли, че Вашето място не е в СДС, което разочарова хиляди българи, които мръзнеха по митингите? И какво бихте казали, ако се съюзите с някои от монархическите партии?
– За съжаление в момента монархическите организации са около 20. Сред тях протичат точно същите процеси на комунистическа инфилтрация, каквито имаше в началото в Съюза на демократичните сили. СДС вече се очисти от инфилтрантите. За голямо съжаление на 20-те монархически организации тепърва им предстои да се очистват. Моето място беше в Съюза на демократичните сили и по-рано, когато го създавахме и се надявахме, че ще можем да направим нещо. После аз напуснах, когато видях, че е безнадеждно да съм там. Но днес в СДС има антикомунисти и моето място е там! Ще бъда на-всякъде, където има антикомунисти, за да се борим заедно срещу комунизма и неговите последици в България.
Пепелянков от София: Г-н Янков, смятате ли за целесъобразна забраната на Българската комунистическа партия, т. нар. сега БСП?
– Както Ви е известно, аз водя дело за обявяването на БСП за нелегитимна на основание на това, че БКП бе нелегитимна. По принцип считам, че сега това е най-елегантният начин за отстраняването на БСП от политическата сцена. Ако БСП беше регистрирана на собствено основание, а не като приемница на БКП, тогава аз лично не бих имал основания да пледирам за нейната забрана. Но тъй като тя е наследница на една зверска, кървава партия, аз съм и затова тя да бъде забранена със закон. Отделно от това, че е нелегитимна.
[Публикувано и на стр.518-528 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар