ЧЕТВЪРТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПЛК

От­че­тен док­лад

на пред­се­да­те­ля Ян­ко Ян­ков

пред Чет­вър­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес,

про­ве­де­на в Со­фия, НДК, на 05 и 06 юни 1993 г.

Скъ­пи де­ле­га­ти на Чет­вър­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес,

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да, гос­ти на кон­фе­рен­ци­я­та,

Дра­ги при­я­те­ли,

Същ­нос­т­но свойс­т­во на чо­веш­кия дух е да опоз­на­ва и ут­вър­ж­да­ва се­бе си, ка­то се вглеж­да в стъп­ки­те от из­вър­вя­ния път и из­в­ли­чай­ки по­у­ка за въз­мож­нос­ти­те, да по­ви­ша­ва изис­к­ва­ни­я­та и да тър­си мяс­то­то си в ед­но по-доб­ро бъ­де­ще. Ние днес сме тук, за да пре­це­ним да­ли нап­ра­ве­но­то от нас през от­чет­ния пе­ри­од е оп­ти­мал­но­то и да­ли има­ме си­ли и въз­мож­нос­ти да нап­ра­вим не­що още по-доб­ро за се­бе си и за дру­ги­те.

На про­ве­де­на­та на 30 март 1991 г. в Со­фия Тре­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция ние при­е­х­ме поп­рав­ки и но­ви тек­с­то­ве на на­ши­те Прог­ра­ма и Ус­тав, с ко­е­то ги до­раз­вих­ме в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те ли­бе­рал­ни идеи и прак­ти­чес­ки­те нуж­ди на Бъл­га­рия от ка­те­го­рич­на де­ко­му­ни­за­ция. От съ­щес­т­ву­ва­щи­те то­га­ва око­ло 90 по­ли­ти­чес­ки пар­тии ние бях­ме ед­на от ШЕСТ­ТЕ, ко­и­то има­ха раз­гър­на­та Прог­ра­ма, а всич­ки­те ос­та­на­ли има­ха та­ка на­ре­че­ни­те „прог­рам­ни дек­ла­ра­ции“. Днес по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, ре­гис­т­ри­ра­ни по над­леж­ния ред, са по­ве­че от 160, но при­те­жа­ва­щи­те ПРОГ­РА­МА пар­тии са ед­ва око­ло 10. Ние сме не са­мо ед­на от те­зи 10 пар­тии, но има­ме пре­тен­ци­я­та, че на­ша­та Прог­ра­ма е един­с­т­ве­на­та, съ­дър­жа­ща най-ка­те­го­рич­ни­те и най-под­роб­но и точ­но ус­та­но­ве­ни кон­цеп­ции, идеи, ме­ха­низ­ми и на­чи­ни за ДЕ­КО­МУ­НИ­ЗИ­РА­НЕ на Бъл­га­рия и из­г­раж­да­не на сво­бод­но об­щес­т­во. Не е слу­ча­ен и фак­тът, че ед­ни от най-неп­ри­ми­ри­ми­те и най-ка­те­го­рич­ни­те ан­ти­ко­му­нис­ти са имен­но в на­ши­те ре­до­ве.

По вре­ме на про­веж­да­не­то на пре­диш­на­та На­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция ние бях­ме ПАР­ЛА­МЕН­ТАР­НА ПАР­ТИЯ с един де­пу­тат във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Днес сме пар­тия, учас­т­ва­ща в дей­ност­та на пар­ла­мен­тар­на­та ко­а­ли­ция СДС и в дей­ност­та на Обик­но­ве­но­то на­род­но съб­ра­ние с един де­пу­тат. Ка­то ко­ли­чес­т­во то­ва, раз­би­ра се, е ни­щож­но мал­ко, но ка­то ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КИ МО­РАЛ­НО при­със­т­вие е на­пъл­но дос­та­тъч­но, за да сме уве­ре­ни, че от всич­ки по­ли­ти­чес­ки бит­ки, жал­ки пре­да­тел­с­т­ва и не­дос­той­ни опи­ти да бъ­дем уни­що­же­ни сме в със­то­я­ние ви­на­ги да из­ли­за­ме по-сил­ни и по-уве­ре­ни в се­бе си и най-важ­но­то – ка­те­го­рич­но убе­де­ни, че по­ли­ти­чес­ки­ят мо­рал е при нас и ние сме при не­го.

В съв­ре­мен­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на Бъл­га­рия, ха­рак­те­ри­зи­ращ се с то­тал­на кри­за на по­ли­ти­чес­ки­те цен­нос­ти, вклю­чи­тел­но и с кри­за на пар­ла­мен­тар­ни­те ме­ха­низ­ми, ние мо­жем да бъ­дем до­вол­ни от фак­та, че в об­щия по­ли­ти­чес­ки жи­вот и в пар­ла­мен­тар­на­та му про­я­ва учас­т­ву­ва­ме ка­то пар­тия с из­к­лю­чи­тел­но ви­сок по­ли­ти­чес­ки мо­рал, из­ра­зя­ващ се ви­на­ги в пре­дел­но яс­на, ка­те­го­рич­но точ­на, мак­си­мал­но от­к­ри­та и на­пъл­но поч­те­на по­зи­ция. До­се­га нас са ни об­ви­ня­ва­ли в как­во ли не, но ни­кой ни­ко­га не е пос­мял да ни об­ви­ни в лип­са на по­ли­ти­чес­ки мо­рал. Ярос­т­ни­те ко­му­нис­ти ни на­ри­чат „фа­шис­ти“, но ние ня­ма­ме на­ме­ре­ние да се съ­о­б­ра­зя­ва­ме с тях­на­та зло­ба, ни­то пък да им обяс­ня­ва­ме, че още в Пре­а­м­бю­ла на прог­ра­ма­та си сме за­я­ви­ли, че ня­ма да от­с­тъ­пим от ос­нов­на­та си цел да заб­ра­ним и да прес­лед­ва­ме чрез за­ко­на вся­ка чо­ве­ко­не­на­вис­тни­чес­ка про­па­ган­да и прак­ти­чес­ка дей­ност на пар­тии от фа­шис­т­ки, ко­му­нис­ти­чес­ки и фун­да­мен­та­лис­т­ки тип. Ин­фил­т­ри­ра­ни­те сред де­мок­ра­ти­чес­ки­те пар­тии и ор­га­ни­за­ции аген­ти на ко­му­нис­ти­чес­ки­те тай­ни служ­би и по­ли­ти­чес­ки­те из­мам­ни­ци, вклю­чи­тел­но и немал­ко­то та­ки­ва в Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли, ни на­ри­чат „ек­с­т­ре­мис­ти“, „лум­пе­ни“ и „мал­ка пар­тия“, чи­йто глас тряб­ва да бъ­де заг­лу­шен. Ние оба­че ня­ма­ме на­ме­ре­ние да спо­рим с тях не са­мо за­що­то зна­ем, че злос­ло­вят умиш­ле­но, но пре­ди всич­ко, за­що­то на­ша­та МО­РАЛ­НА ЗА­ДА­ЧА е да раз­к­ри­ем ис­тин­с­кия им об­лик на по­ли­ти­чес­ки из­мам­ни­ци и да вър­вим нап­ред. Не­ка са­мо ми­мо­хо­дом при­пом­ним, че ние бях­ме един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то още в на­ча­ло­то на при­вид­но сво­бод­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на Бъл­га­рия пре­ди три го­ди­ни, още по вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“ за­поч­нах­ме да ра­зоб­ли­ча­ва­ме по­ли­ти­чес­ки­те из­мам­ни­ци, иден­ти­фи­ци­ра­щи се със Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли, ка­то Пе­тър Дер­т­ли­ев, Пет­ко Си­ме­о­нов, Пе­тър Бе­рон, Же­лю Же­лев и мно­го дру­ги, не­що, ко­е­то зап­ла­тих­ме с от­с­т­ра­ня­ва­не­то ни от СДС, ма­кар че бях­ме ос­но­ва­те­ли на ко­а­ли­ци­я­та. Днес за ра­дост ка­те­го­рич­ни­те ан­ти­ко­му­нис­ти в ръ­ко­вод­с­т­во­то на СДС съв­сем не са мал­ко и неп­ре­къс­на­то на­рас­т­ват, но за съ­жа­ле­ние не са мал­ко и по­ли­ти­чес­ки­те из­мам­ни­ци, ко­и­то, за да за­па­зят по­зи­ци­и­те си, неп­ре­къс­на­то тър­сят на­чи­ни и по­во­ди да се отър­ват от нас или да ни за­пу­шат ус­та­та и да ни вър­жат ръ­це­те, да ог­ра­ни­чат си­ла­та на на­ше­то вли­я­ние вър­ху про­це­си­те вът­ре в СДС и до­ри от­но­во да ни от­с­т­ра­нят от ко­а­ли­ци­я­та. В име­то на ви­со­ка­та по­ли­ти­чес­ка нрав­с­т­ве­ност пре­ди три го­ди­ни ние не се по­ко­ле­бах­ме и твър­до от­с­то­я­вах­ме прин­цип­на­та си по­зи­ция, но би­дей­ки вън от Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли не мо­жех­ме да вли­я­ем чрез по­ли­ти­чес­ки­те ме­ха­низ­ми за де­ко­му­ни­зи­ра­не­то на Бъл­га­рия и пър­ви­те два еша­ло­на из­мам­ни­ци от СДС до­ве­до­ха стра­на­та ни до днеш­но­то тра­гич­но със­то­я­ние. Днес на­ши­ят шанс да вли­я­ем е зна­чи­тел­но по-го­лям, но и из­мам­ни­ци­те имат ре­а­л­ния шанс и прак­ти­чес­ки­те въз­мож­нос­ти да пре­вър­нат стра­на­та ни в „джан­ко­ва дър­жа­ва“. Днес ние гле­да­ме на на­ше­то при­със­т­вие в Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли ка­то на въз­мож­ност и за­дъл­же­ние да нап­ра­вим та­ка, че да ус­ко­рим ес­тес­т­ве­ния про­цес на „от­люс­п­ва­не“ на из­мам­ни­ци­те и да спо­мог­нем да се по­лу­чи тъж­дес­т­во меж­ду ка­те­го­рич­на­та ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка по­зи­ция на елек­то­ра­та на СДС с не­го­ви­те ли­де­ри и де­пу­та­ти. Ако не ус­пе­ем, по­не ще бъ­дем чис­ти пред съ­вест­та си и пред по­ко­ле­ни­я­та.

Как­во всъщ­ност нап­ра­вих­ме през от­чет­ния пе­ри­од от 30 март 1991 г. до днес?

На то­зи въп­рос не е въз­мож­но да се от­го­во­ри из­чер­па­тел­но в днеш­ния док­лад. Ние счи­та­ме, че е нап­ра­ве­но не­мал­ко. В мо­мен­та е под пе­чат и през сеп­тем­в­ри ще из­ле­зе до­ку­мен­тал­на кни­га, съ­дър­жа­ща офи­ци­а­л­ни­те по­ли­ти­чес­ки дек­ла­ра­ции, ста­но­ви­ща, спо­ра­зу­ме­ния и про­чее до­ку­мен­ти на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, а съ­що та­ка и из­каз­ва­ни­я­та и ин­тер­вю­та­та на пред­се­да­те­ля на пар­ти­я­та, вклю­чи­тел­но и до­ку­мен­ти­те от съ­деб­на­та пре­пис­ка за ус­та­но­вя­ва­не на не­ле­ги­тим­ност­та на БКП/БСП. То­ва са ма­те­ри­а­ли в обем от над 850 ма­ши­но­пис­ни стра­ни­ци. Под­гот­вя се съ­що та­ка и до­ку­мен­тал­на­та кни­га на г-н То­шо Пей­ков, в ко­я­то ще бъ­де от­ра­зе­на пар­ла­мен­тар­на­та стра­те­гия и дей­ност на Пар­ти­я­та. Все пак в днеш­ния док­лад ние ще мар­ки­ра­ме най-важ­ни­те нап­рав­ле­ния на на­ша­та дей­ност.

Не­ка за­поч­нем с то­ва, че пре­диш­на­та, Тре­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес бе про­ве­де­на са­мо две сед­ми­ци, след ка­то пред­с­та­ви­те­лят на пар­ти­я­та бе на­пус­нал Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, обя­вя­вай­ки го за „чер­ве­на ко­чи­на“ и не­ле­ги­тим­но, а ме­сец по-къс­но, на 26 ап­рил 1991 г., той бе в т.нар. „гру­па на 39-те де­пу­та­ти от СДС“, бой­ко­ти­ра­ли за­се­да­ни­я­та на пар­ла­мен­та. На­ши­ят де­пу­тат във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние от­ка­за да под­пи­ше по­зор­ния за Бъл­га­рия текст на „Же­лев­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция“ и в мно­го­брой­ни­те си ин­тер­вю­та под­чер­та­ва­ше, че то­ва е кон­с­ти­ту­ция на по­ред­ния ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат, ко­я­то на всич­ко от­го­ре е не­ле­ги­тим­на от глед­на точ­ка на раз­по­ред­би­те на „Жив­ков­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция“, т.е. на са­мо­то ор­то­док­сал­но ко­му­нис­ти­чес­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Точ­но по съ­що­то вре­ме ние за­поч­нах­ме да из­да­ва­ме вес­т­ник „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“, кой­то из­ли­за и днес и се раз­п­рос­т­ра­ня­ва поч­ти без­п­лат­но. Без да по­лу­чим ни­то ед­на сто­тин­ка от дър­жав­ния бю­джет (до­ка­то дру­ги пар­тии по­лу­чи­ха ми­ли­о­ни, ко­и­то не са вър­на­ли и днес!), ние взех­ме учас­тие на­пъл­но са­мос­то­я­тел­но в пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри през есен­та на 1991 г. и от­ка­зах­ме пред­ло­же­но­то ни пар­т­ньор­с­т­во от СДС по­ра­ди твър­де сил­на­та по­зи­ция в ко­а­ли­ци­я­та на Ал­тер­на­тив­на­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия (АСП) и на син­ди­ка­та „Под­к­ре­па“ на д-р Трен­чев.

Ед­на от най-сил­ни­те изя­ви на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес през от­чет­ния пе­ри­од е пре­дя­вя­ва­не­то за­е­д­но със Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти на ус­та­но­ви­те­лен иск за не­ле­ги­тим­ност­та на БКП/БСП. Де­ло­то бе вне­се­но в съ­да през есен­та на 1991 г. и прик­лю­чи ед­ва та­зи го­ди­на. То бе за­поч­на­то по вре­ме­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на съ­ди­я­та Ди­ми­тър По­пов, бе дви­же­но по вре­ме­то на ман­да­та на пра­ви­тел­с­т­во­то на ад­во­ка­та Фи­лип Ди­мит­ров и прик­лю­чи по вре­ме­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на всес­т­ран­но нег­ра­мот­ния, но на­пъл­но пос­лу­шен на пре­зи­ден­та и КГБ про­фе­сор Бе­ров. И още не­що – при об­ра­зу­ва­не­то на де­ло­то ние при­ло­жих­ме пис­ме­но­то ста­но­ви­ще на ек­с­пер­та от Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти г-н Све­тос­лав Луч­ни­ков, кой­то обос­но­ва фак­ти­чес­ка­та и прав­на­та ос­но­ва­тел­ност на ис­ка, но ня­кол­ко сед­ми­ци по-къс­но, ве­че ка­то ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то, бе на­пъл­но де­зин­те­ре­си­ран от съд­ба­та на во­де­но­то де­ло. Пъл­на де­зин­те­ре­си­ра­ност про­я­ви­ха и по­ве­че­то от ли­де­ри­те на пар­ти­и­те от СДС и мо­же би ре­зул­та­ти­те от до­се­гаш­на­та им дей­ност ве­че раз­к­ри­ват ис­тин­с­ки­те при­чи­ни за­ то­ва. След дъл­ги про­це­дур­ни проб­ле­ми пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ни­ят съд пос­та­но­ви ре­ше­ние, с ко­е­то ува­жи из­ця­ло на­шия иск и приз­на, че БКП и ней­на­та при­е­м­ни­ца БСП са не­ле­ги­тим­ни пар­тии. Вто­ра­та ин­с­тан­ция бе раз­д­во­е­на в ста­но­ви­ще­то си – пред­се­да­те­лят на съ­деб­ния със­тав ува­жи на­ше­то ста­но­ви­ще, но дру­ги­те два­ма съ­дии при­е­ха те­за­та на ко­му­нис­ти­те, ка­то не под­пи­са­ха дек­ла­ра­ция, че не са за­ин­те­ре­со­ва­на стра­на по де­ло­то ка­то бив­ши чле­но­ве на БКП или ка­то свър­за­ни с тай­ни­те служ­би. При прег­ле­да по ре­да на над­зо­ра съ­ди­и­те от Вър­хов­ния съд дъл­го се „ос­луш­ва­ха“ да раз­бе­рат „накъ­де ду­ха по­ли­ти­чес­ки­ят вя­тър“ и де­ло­то бе за­гу­бе­но от нас. Ние оба­че про­дъл­жа­ва­ме да сме ка­те­го­рич­но убе­де­ни, че БКП и ней­на­та при­е­м­ни­ца БСП са те­ро­рис­тич­ни ор­га­ни­за­ции, чи­я­то дей­ност тряб­ва да бъ­де заб­ра­не­на със за­кон от На­род­но­то съб­ра­ние, и от­дел­но от то­ва про­дъл­жа­ва­ме да сме убе­де­ни, че съ­щес­т­ву­ва­ше ре­а­л­ни­ят шанс да се спра­вим с та­зи прес­тъп­на ор­га­ни­за­ция чрез во­де­но­то от нас де­ло, чрез из­пол­з­ва­не­то на са­мо­то ко­му­нис­ти­чес­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние и еди­ни­ят, и дру­ги­ят шанс бя­ха про­пус­на­ти, за­що­то се ока­за, че го­ля­ма част от из­б­ра­ни­те със си­ня бю­ле­ти­на де­пу­та­ти имат чер­ве­но са­мо­чув­с­т­вие и ин­те­ре­си, а си­ньо­то пра­ви­тел­с­т­во не бе из­вър­ши­ло ни­как­ва де­ко­му­ни­за­ция на съ­деб­на­та сис­те­ма.

През де­кем­в­ри 1991 г. пред­се­да­те­лят на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес под­пи­са про­то­кол за уч­ре­дя­ва­не на Съ­юз за Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция, обе­ди­ня­ващ 9 по­ли­ти­чес­ки пар­тии и об­щес­т­ве­ни не­по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции. За пред­се­да­тел на Съ­ю­за бе из­б­ран Ян­ко Ян­ков. През фев­ру­а­ри 1992 г. ние вне­сох­ме в На­род­но­то съб­ра­ние пред­ло­же­ние съ­що­то да взе­ме ре­ше­ние, с ко­е­то да обя­ви за не­ле­ги­ти­мен и ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­о­нен дър­жав­ния прев­рат, из­вър­шен на 09 сеп­тем­в­ри 1944 г. в Бъл­га­рия, как­то и всич­ки про­и­з­ти­ча­щи от не­го пос­ле­ди­ци, вклю­чи­тел­но и про­ве­де­ния през сеп­тем­в­ри 1946 г. ре­фе­рен­дум за ре­пуб­ли­ка, а съ­що та­ка и да се въз­с­та­но­ви фак­ти­чес­ко­то дейс­т­вие на по­га­зе­на­та Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция, ко­я­то е един­с­т­ве­но ле­ги­тим­ната кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия. Пред­ло­же­ни­е­то бе вне­се­но по офи­ци­а­лен ред в кан­це­ла­ри­я­та на пар­ла­мен­та, а от­дел­но от то­ва ко­пие от не­го­вия текст бе връ­че­но от Ян­ко Ян­ков лич­но на то­га­ваш­ния пред­се­да­тел на На­род­но­то съб­ра­ние г-н Сте­фан Са­вов. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние ръ­ко­во­ди­те­ли­те на СДС не обър­на­ха ни­как­во вни­ма­ние на пос­та­ве­ния проб­лем. По-къс­но на­шият де­пу­тат То­шо Пей­ков за­е­д­но с епис­коп Хрис­то­фор и още ня­кол­ко де­пу­та­ти от СДС вне­со­ха пред­ло­же­ние за Ре­ше­ние на На­род­но­то съб­ра­ние за от­мя­на на ре­фе­рен­ду­ма от 1946 г., но ед­ни от най-изя­ве­ни­те ли­де­ри на СДС пос­рещ­на­ха то­ва с ис­те­рия и под­ло­жи­ха вно­си­те­ли­те на скан­да­лен на­тиск и ня­кои от тях се от­ка­за­ха от под­пи­си­те си. Та­ка бе про­пус­на­та съ­щес­т­ве­на въз­мож­ност за ра­ди­кал­на про­мя­на в же­ла­на­та от из­би­ра­те­ли­те на СДС на­со­ка.

През март 1992 г. Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес съв­мес­т­но със Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти за­поч­на ра­бо­та и през сеп­тем­в­ри из­гот­ви и пре­дос­та­ви на де­пу­та­та То­шо Пей­ков за вна­ся­не в пар­ла­мен­та За­ко­но­про­ект за де­мок­ра­ти­за­ци­я­та на Бъл­га­рия, кой­то бе съз­да­ден вър­ху ос­но­ва­та на аме­ри­кан­с­кия опит при де­ми­ли­та­ри­за­ци­я­та на Япо­ния. В за­ко­ноп­ро­е­к­та бе пред­ви­де­но по по­и­ме­нен спи­сък, об­на­род­ван в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, да се заб­ра­ни на ви­нов­ни­те ли­ца от ко­му­нис­ти­чес­ка­та но­мен­к­ла­ту­ра и на въз­пол­з­ва­ли­те се от прес­тъп­но­то им по­ве­де­ние тех­ни нас­лед­ни­ци да за­е­мат как­ва­то и да е длъж­ност в из­пъл­ни­тел­на­та и в съ­деб­на­та власт и най-важ­но­то – да не мо­гат да се за­ни­ма­ват със соб­с­т­вен биз­нес, тъй ка­то той мо­же да бъ­де прик­ри­тие за фи­нан­си­ра­не на до­се­гаш­на­та им прес­тъп­на дей­ност. То­зи за­ко­ноп­ро­ект из­п­ла­ши твър­де мно­го от из­б­ра­ни­те със си­ня­та бю­ле­ти­на чер­ве­ни де­пу­та­ти и ес­тес­т­ве­но бе за­бу­тан в най-тъм­ни­те чек­ме­дже­та. През но­е­м­в­ри 1992 г. Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес из­гот­ви и пред­с­та­ви на г-н То­шо Пей­ков За­ко­ноп­ро­ект за заб­ра­на на БСП, кой­то бе под­пи­сан от още 25 де­пу­та­ти от СДС и два­ма от ДПС и вне­сен по над­леж­ния ред в пар­ла­мен­тар­ния ме­ха­ни­зъм. На пред­се­да­те­ля на На­род­но­то съб­ра­ние Алек­сан­дър Йор­да­нов мно­гок­рат­но е на­пом­ня­но, че За­ко­ноп­ро­е­к­тът за де­мок­ра­ти­за­ци­я­та на Бъл­га­рия и За­ко­ноп­ро­е­к­тът за заб­ра­на на БСП ня­мат ни­как­во дви­же­ние в пар­ла­мен­тар­ния ме­ха­ни­зъм и до днес все още не са вклю­че­ни в днев­ния ред на пар­ла­мен­та, но как­то се виж­да, ре­зул­та­тът е ну­лев. Не е ли ред­но да по­пи­та­ме да­ли СДС има же­ла­ние да се ос­во­бо­ди от оне­зи не­го­ви пред­с­та­ви­те­ли, ко­и­то наг­ло и с пъ­лен глас за­я­вя­ват, че са един­с­т­ве­ни­те ан­ти­ко­му­нис­ти, но ви­на­ги пра­вят та­ка, че дейс­т­ви­я­та им са са­мо в пол­за на ко­му­нис­ти­те?!

На 24 март 1992 г. Съ­ю­зът за Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция и Съ­ю­зът на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли под­пи­са­ха ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КО СПО­РА­ЗУ­МЕ­НИЕ за еди­но­дейс­т­вие за ут­вър­ж­да­ва­не на де­мок­ра­ци­я­та в Бъл­га­рия. То имен­но пос­лу­жи ка­то ба­за за та­ки­ва тес­ни кон­так­ти със СДС, ко­и­то да­до­ха ос­но­ва­ние на ръ­ко­вод­с­т­во­то на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес да кон­с­та­ти­ра, че вът­ре в Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли се из­вър­ш­ват мощ­ни про­це­си на отър­с­ва­не от ле­ви­чар­с­т­во­то и ори­е­н­та­ция към ка­те­го­рич­но де­ко­му­ни­зи­ра­не на Бъл­га­рия. За да спо­мог­нем на те­зи про­це­си, ние нап­ра­вих­ме за­я­в­ле­ние за въз­с­та­но­вя­ва­не на пъл­ноп­рав­но­то ни член­с­т­во в ко­а­ли­ци­я­та, неп­ра­во­мер­но пре­къс­на­то през март 1990 г. от то­га­ваш­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на СДС. Та­ка от ок­том­в­ри 1992 г. Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес ста­на от­но­во член на ко­а­ли­ци­я­та СДС.

Един ме­сец след то­ва, през но­е­м­в­ри 1992 г., Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес склю­чи спо­ра­зу­ме­ние с На­ци­о­нал­ния про­фе­си­о­на­лен съ­юз за обе­ди­ня­ва­не на дейс­т­ви­я­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на де­ко­му­ни­за­ци­я­та и ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та на Бъл­га­рия, ко­е­то е из­раз на на­ша­та стра­те­гия към син­ди­ка­ти­те и въз­мож­нос­ти­те за сът­руд­ни­чес­т­во. След пре­да­тел­с­т­во­то на проф­съ­ю­за на д-р Трен­чев син­ди­ка­тът на г-н Пла­мен Да­рак­чи­ев е един от въз­мож­ни­те, а мо­же би и един­с­т­ве­ни­ят, кой­то е твърд при­вър­же­ник на „си­ня­та идея“, и на­ше­то спо­ра­зу­ме­ние с не­го це­ли да раз­ши­ри въз­мож­нос­ти­те на де­ко­му­ни­за­ци­он­ни­те ме­ха­низ­ми. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние ня­кол­ко от изя­ве­ни­те ли­де­ри на СДС пос­рещ­на­ха то­ва с от­к­ри­то не­до­вол­с­т­во и са­мо пре­ди ед­на сед­ми­ца ис­ка­ха да из­пол­з­ват то­ва ка­то ос­но­ва­ние и пре­текст, за да при­ло­жат та­ка на­ре­че­но­то „зам­ра­зя­ва­не на член­с­т­во­то на ПЛК в СДС“. То­зи и дру­ги по­доб­ни сме­хот­вор­ни пре­тек­с­ти и псев­до­о­с­но­ва­ния неп­ре­къс­на­то се пус­кат в ин­т­ри­ган­т­с­ки зад­ку­лис­ни и яв­ни жур­на­лис­ти­чес­ки ин­тер­п­ре­та­ции от пре­тен­ди­ра­щи за ли­дер­с­т­во в СДС хо­ра, чий­то ан­ти­ко­му­ни­зъм се свеж­да до праз­ни при­каз­ки, а на­ша­та ре­а­л­на ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка по­зи­ция зас­т­ра­ша­ва тех­ни­те и на гос­по­да­ри­те им ин­те­ре­си. Спе­ци­а­л­но под­чер­та­ва­ме то­ва в док­ла­да си, за­що­то след по­ка­за­на­та от нас без­ком­п­ро­мис­на по­зи­ция по вре­ме­то на На­ци­о­нал­на­та кон­фе­рен­ция на СДС пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца ние сме под­ло­же­ни на неп­ре­къс­на­ти зап­ла­хи, це­ля­щи да бъ­дем мо­ти­ви­ра­ни към съг­ла­ша­тел­с­т­во с ле­ви­чар­с­ки­те нас­т­ро­е­ния и тен­ден­ции в СДС и към фал­ши­вия ан­ти­ко­му­ни­зъм.

Скъ­пи де­ле­га­ти, да­ми и гос­по­да,

Са­ми раз­би­ра­те, че днеш­ният док­лад не би мо­гъл да об­х­ва­не ця­лос­т­на­та дей­ност на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес през от­чет­ния пе­ри­од. В док­ла­да ние не за­сег­нах­ме проб­ле­ми­те на мес­т­ни­те сек­ции на пар­ти­я­та и нап­ра­ве­но­то от тях. Ще бъ­де по­лез­но ут­ре вие да спо­де­ли­те те­зи проб­ле­ми, за да да­дем яс­на оцен­ка на до­се­гаш­на­та си дей­ност, как­то и да ре­шим как­во да пра­вим от днес на­та­тък.

Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то!

Дек­ла­ра­ция

на Чет­вър­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес,

при­е­та на 05 юни 1993 г., Со­фия

ЯС­НА­ТА ОЦЕН­КА НА МИ­НА­ЛО­ТО е въп­рос на граж­дан­с­ки мо­рал и на­ци­о­нал­но дос­тойн­с­т­во, а пре­неб­рег­ва­не­то на уро­ци­те на ис­то­ри­я­та пра­ви без­смис­ле­ни прог­но­зи­те и дейс­т­ви­я­та на все­ки по­ли­тик. Ни­кой чес­тен бъл­га­рин ня­ма пра­во от страх или апа­тия да ос­та­ва без­раз­ли­чен към ед­на прес­тъп­на и опас­на за бъ­де­ще­то на на­ро­да ни ор­га­ни­за­ция. Ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм е низ от на­ци­о­нал­ни пре­да­тел­с­т­ва, кър­вав те­рор, из­ма­ми и вул­гар­ни прес­тъп­ле­ния, а днес со­ци­а­лис­ти­те ко­ват око­ви за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния на Бъл­га­рия.

КА­ТО СЪЗ­НА­ВА ТО­ВА, ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС ЗА­Я­ВЯ­ВА:

– Из­вър­ше­ни­ят на 09 сеп­тем­в­ри 1944 г. дър­жа­вен прев­рат е про­съ­вет­с­ки, ан­ти­на­ци­о­на­лен и ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­о­нен акт;

– От­с­т­ра­ня­ва­не­то и фи­зи­чес­ко­то лик­ви­ди­ра­не на за­кон­но из­б­ра­ни­те ре­ген­ти е по­се­га­тел­с­т­во сре­щу ос­ве­те­на­та от Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция ин­с­ти­ту­ция, оли­цет­во­ря­ва­ща на­род­но­то един­с­т­во и дър­жа­вен су­ве­ре­ни­тет;

– Ма­со­ви­те убийс­т­ва, за­поч­на­ли не­пос­ред­с­т­ве­но след ко­му­нис­ти­чес­кия прев­рат и до­вър­ше­ни под прик­ри­ти­е­то на та­ка на­ре­че­ния „На­ро­ден съд“, са прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­веч­ност­та и сре­щу пра­во­то;

– Фак­ти­чес­ка­та от­мя­на на мо­нар­хи­я­та, из­вър­ше­на от Обик­но­ве­но На­род­но съб­ра­ние след не­ле­ги­тим­ния ре­фе­рен­дум от 1946 г., про­ве­ден при по­тъп­кан от чуж­да оку­па­ция су­ве­ре­ни­тет, е не­за­ко­нен акт как­то спо­ред Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, та­ка и спо­ред вся­ка чо­веш­ка ло­ги­ка;

– По­тъп­к­ва­не­то на граж­дан­с­ки­те пра­ва и по­се­га­тел­с­т­ва сре­щу соб­с­т­ве­ност­та са не­съв­мес­ти­ми с дейс­т­ва­ща­та Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция;

– Всич­ки те­зи прес­тъп­ле­ния са скре­пе­ни със со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та Ди­мит­ров­с­ка „кон­с­ти­ту­ция“ от 1947 г.

Та­ка бе сло­же­но на­ча­ло­то на по­ло­вин­ве­ков­на чер­ве­на ти­ра­ния и по­тъп­к­ва­не на сво­бо­да­та и пра­ва­та на бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни.

ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС ще нап­ра­ви всич­ко въз­мож­но ис­то­ри­чес­ка­та ис­ти­на да дос­тиг­не до все­ки бъл­га­рин, а НЕЙ­НИ­ТЕ ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КИ ПАР­Т­НЬО­РИ ДА ВЗЕ­МАТ НЕД­ВУС­МИС­ЛЕ­НО ОТ­НО­ШЕ­НИЕ КЪМ ТО­ЗИ ПРЕ­ЛО­МЕН ПЕ­РИ­ОД ОТ ИС­ТО­РИ­Я­ТА НА БЪЛ­ГА­РИЯ.

СТРА­ТЕ­ГИ­Я­ТА НА ПРЕВ­РЪ­ЩА­НЕ­ТО НА ВЛАСТ­ТА НА КО­МУ­НИС­ТИ­ЧЕС­КИ­ТЕ ТИ­РА­НИ В ИКО­НО­МИ­ЧЕС­КА за­поч­на да се из­пъл­ня­ва да­ле­че пре­ди 10 но­е­м­в­ри 1989 г. Ос­нов­но­то съ­дър­жа­ние на то­зи пе­ри­од бе­ше из­на­ся­не­то на ог­ра­бе­но­то от на­ци­я­та бо­гат­с­т­во зад гра­ни­ца. Юри­ди­чес­ки то­зи про­цес бе­ше ле­га­ли­зи­ран с прос­ло­ву­тия Указ № 56, чи­е­то съ­щес­т­ву­ва­не и до днес е ед­но до­ка­за­тел­с­т­во за пос­ле­до­ва­тел­ност­та, с ко­я­то се прес­лед­ват на­бе­ля­за­ни­те це­ли.

Две ос­нов­ни, вза­и­м­но до­пъл­ва­щи се на­со­ки на дейс­т­вие, ха­рак­те­ри­зи­рат про­це­си­те през пос­лед­ни­те три го­ди­ни.

Пър­ва­та от тях е ЦЕ­ЛЕ­НА­СО­ЧЕ­НО­ТО СЪЗ­ДА­ВА­НЕ НА ХА­ОС в ико­но­ми­ка­та чрез раз­ру­ша­ва­не на сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние и кон­т­рол пре­ди съз­да­ва­не­то на за­ко­но­ва ба­за за па­зар­но­то сто­пан­с­т­во. Ос­нов­но­то дейс­т­вие бе­ше т.нар. „де­цен­т­ра­ли­за­ция и де­мо­но­по­ли­за­ция“, чи­е­то про­веж­да­не раз­къ­са всич­ки сто­пан­с­ки връз­ки и да­де по­вод за от­с­т­ра­ня­ва­не на ос­нов­на­та част от ком­пе­тен­т­ния не­но­мен­к­ла­ту­рен уп­рав­лен­с­ки пер­со­нал. Та­зи ли­ния, про­дъл­же­на от по­ли­ти­ка­та на про­ко­му­нис­ти­чес­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во на синдиката „Под­к­ре­па“ за смя­на на сто­пан­с­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли, без да пос­тиг­не дек­ла­ри­ра­на­та цел – от­с­т­ра­ня­ва­не на но­мен­к­ла­ту­ра­та, за­дъл­бо­чи ха­о­са и до­ве­де до ма­фи­о­ти­за­ция на са­мия проф­съ­юз. При съз­да­де­на­та си­ту­а­ция се да­де ши­рок прос­тор на спе­ку­ла­та, пре­фе­рен­ци­и­те и не­за­кон­ни­те дейс­т­вия.

Дру­га­та ос­нов­на на­со­ка бе­ше за­ко­но­да­тел­но­то съз­да­ва­не на СТО­ПАН­С­КИ ФОР­МИ, ЛЕ­ГА­ЛИ­ЗИ­РА­ЩИ ГРА­БЕ­ЖА на на­ци­о­нал­но­то бо­гат­с­т­во. Без­п­ре­це­ден­т­но­то раз­да­ва­не на дър­жав­но­то иму­щес­т­во на ед­но­лич­ни­те фир­ми бе­ше прид­ру­же­но от умиш­ле­но раз­ру­ша­ва­не на пред­п­ри­я­ти­я­та и прех­вър­ля­не на ре­сур­си­те и дей­ност­та им към па­ра­лел­ни час­т­ни фир­ми. Под мас­ка­та на ли­бе­ра­ли­за­ция на ва­лут­ния ре­жим и без об­мя­на на па­ри­те се съз­да­до­ха ус­ло­вия за скри­ва­не на не­ле­гал­ни­те ка­пи­та­ли, за тях­но­то за­паз­ва­не, ум­но­жа­ва­не и из­на­ся­не вън от стра­на­та при пос­лед­валия це­но­ви шок. Ос­во­бож­да­ва­не­то на це­ни­те при съ­щес­т­ву­ва­не­то на мо­но­по­ли­зъм и де­фи­цит не до­ве­де до ли­бе­рал­на кон­ку­рен­ция, а съз­да­де ис­тин­с­ко мо­но­пол­но по­ло­же­ние на ед­но­лич­ни­те дър­жав­ни фир­ми и на спе­ку­лан­ти­те. Про­це­си­те на дес­т­рук­ция на про­и­з­вод­с­т­во­то до­ве­до­ха до си­ту­а­ция, при ко­я­то про­и­з­во­ди­те­ли­те ра­бо­тят на ръ­ба на се­бес­той­ност­та, а пе­чал­ба­та се ре­а­ли­зи­ра от зав­зе­ли­те връз­ки­те с па­за­ра со­ци­а­лис­ти­чес­ки но­мен­к­ла­тур­чи­ци.

Всич­ко то­ва бе­ше пос­тиг­на­то не са­мо с от­к­ри­ти по­ли­ти­чес­ки дейс­т­вия, но чрез не­раз­г­ра­де­ни­те струк­ту­ри и бив­ши слу­жи­те­ли на Дър­жав­на си­гур­ност, не без по­мощ­та и съ­у­час­ти­е­то на „тро­я­н­с­ки­те ко­не“ в Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли.

Уп­рав­ле­ни­е­то на раз­ру­ши­тел­ни­те про­це­си се оси­гу­ря­ва чрез ов­ла­дя­ва­не­то на клю­чо­ви сфе­ри, ка­то фи­нан­си­те, енер­ге­ти­ка­та, тър­го­ви­я­та, об­ра­зо­ва­ни­е­то, чуж­дес­т­ран­на­та по­мощ и др.

Най-важ­но­то зве­но в та­зи сис­те­ма са фи­нан­си­те. Те иг­ра­ят ро­ля­та не са­мо на ре­гу­ла­тор, но и на дви­га­тел на скри­та­та при­ва­ти­за­ция, на ду­ши­тел на мал­кия и сре­ден не­кон­т­ро­ли­ру­ем от ко­му­нис­ти­те биз­нес, на ин­ку­ба­тор на мощ­ни гру­пи­ров­ки, под­гот­вя­щи се за пред­с­тоя­ща­та при­ва­ти­за­ция. Чрез за­кон­ни и не­за­кон­ни сред­с­т­ва бан­ки­те, вклю­чи­тел­но и Бъл­гар­с­ка­та на­род­на бан­ка, бя­ха пос­та­ве­ни из­вън кон­т­ро­ла на влас­ти­те, ка­то съ­щев­ре­мен­но там се със­ре­до­то­чи­ха най-под­гот­ве­ни­те кад­ри на БКП и Дър­жав­на си­гур­ност. Та­ка, в ус­ло­вия­та на до­ми­ни­ра­ща мо­не­тар­на по­ли­ти­ка, на чер­ве­ния ок­то­под бя­ха пре­дос­та­ве­ни мощ­ни сред­с­т­ва за въз­дейс­т­вие вър­ху ико­но­ми­чес­кия жи­вот, ка­то кре­ди­ти­ра­не­то, дър­жав­но­то суб­си­ди­ра­не, ин­вес­ти­ции, ва­лут­ния па­зар и пр.

Друг ос­но­вен лост за ре­гу­ли­ра­не на ико­но­ми­чес­ка­та си­ту­а­ция е из­ця­ло ов­ла­дя­на­та от со­ци­а­лис­ти­чес­ки­те бо­со­ве енер­ге­ти­ка. При на­ли­чи­е­то на 96-про­цен­тов дър­жа­вен сек­тор в ико­но­ми­ка­та, уве­ли­ча­ва­не­то на це­ни­те на енер­ги­я­та и го­ри­ва­та от мо­но­пол­ни ком­па­нии во­ди са­мо до обо­га­тя­ва­не на пос­ред­ни­ци­те и ог­раб­ва­не на на­се­ле­ни­е­то. Та­ка оба­че се дър­жат под кон­т­рол це­ни­те, ва­лут­ният курс и про­чие. Енер­ге­ти­ка­та се из­пол­з­ва за со­ци­а­л­ни ма­ни­пу­ла­ции ка­то нап­ри­мер ре­жи­ма и пот­ре­би­тел­с­ки­те це­ни на то­ка, до­ка­то ма­фи­о­т­с­ки­те гру­пи­ров­ки на­ми­рат аре­на за спе­ку­ла и из­нос на го­ри­ва и енер­гия, за сдел­ки при пре­у­с­т­ройс­т­во­то на енер­гий­на­та сис­те­ма.

Тър­гов­с­ки­ят и мит­ни­чес­ки­ят ре­жим са съ­що прик­ри­тие за не­за­кон­но за­бо­га­тя­ва­не. Сле­ди­те на мно­го прес­тъп­ле­ния, ко­и­то за­поч­ват от вис­ши дър­жав­ни ор­га­ни, бя­ха прик­ри­ти от на­бър­зо лик­ви­ди­ра­но­то Ми­нис­тер­с­т­во на вън­ш­но­и­ко­но­ми­чес­ки­те връз­ки и Ко­ми­те­та за дър­жа­вен кон­т­рол. Ро­ля­та на те­зи ор­га­ни бе по­е­та от ук­реп­на­ли ве­че ма­фи­о­т­с­ки гру­пи­ров­ки и от ко­рум­пи­ра­ния и бю­рок­ра­ти­зи­ращ се дър­жа­вен апа­рат.

БЛО­КИ­РА­НЕ­ТО НА РЕС­ТИ­ТУ­ЦИ­Я­ТА бе­ше осо­бе­но ва­жен мо­мент в прес­тъп­ни­те пла­но­ве за тран­с­фор­ми­ра­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та власт в ико­но­ми­чес­ка. По­ло­вин­ча­ти­те раз­по­ред­би на за­ко­на, не­съ­вър­ше­ни­те и скъ­пи съ­деб­ни про­це­ду­ри и дейс­т­ви­я­та на со­ци­а­лис­ти­те и тях­на­та аген­ту­ра в мес­т­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция пре­къс­на­ха рес­ти­ту­ци­я­та на град­с­ка­та и ин­дус­т­ри­а­л­на­та соб­с­т­ве­ност.

ВЪЗ­С­ТА­НО­ВЯ­ВА­НЕ­ТО НА БЪЛ­ГАР­С­КО­ТО ЧАС­Т­НО ЗЕ­МЕ­ДЕ­ЛИЕ се спъ­ва по всич­ки въз­мож­ни на­чи­ни, а то е клю­чът за из­ли­за­не от ико­но­ми­чес­ка­та и со­ци­а­л­на­та кри­за. Сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во е един­с­т­ве­ният от­ра­съл, кой­то мо­же да бъ­де раз­вит с ми­ни­мал­ни ин­вес­ти­ции бла­го­да­ре­ние на ини­ци­а­ти­ва­та на бъл­гар­с­кия час­тен зе­ме­де­лец.

За­то­ва ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС ЗА­Я­ВЯ­ВА:

– Зе­ме­дел­с­ки­те имо­ти и го­ри­те тряб­ва да се вър­нат с но­та­ри­а­л­ни ак­то­ве не­за­бав­но в ре­а­л­ни гра­ни­ци и без как­ви­то и да е ус­ло­вия ка­то ко­ма­са­ция, на­чин на сто­па­нис­ва­не, град­с­ка и про­миш­ле­на ре­гу­ла­ция и про­чие;

– Връ­ща­не­то на зе­мя­та не тряб­ва да бъ­де об­вър­за­но с ни­как­ви до­пъл­ни­тел­ни па­рич­ни взе­ма­ния от соб­с­т­ве­ни­ци­те. Не­що по­ве­че, соб­с­т­ве­ни­ци­те тряб­ва да по­лу­чат обез­ще­те­ние за про­пус­на­ти пол­зи и по­не­се­ни ще­ти;

– При­ва­ти­за­ци­я­ на част от об­щин­с­ки­те и дър­жав­ните зе­ме­дел­с­ки зе­ми с учас­ти­е­то на ма­ло­и­мот­ни­те и бе­зи­мот­ни­те;

– Зе­ме­дел­с­ки­те кре­ди­ти тряб­ва да се га­ран­ти­рат от дър­жа­ва­та и да се пре­дос­та­вят при пре­фе­рен­ци­а­л­ни ус­ло­вия;

– Да се сти­му­ли­ра про­и­з­вод­с­т­во­то на еко­ло­ги­чес­ки чис­та про­дук­ция и внед­ря­ва­не­то на еко­ло­гич­ни тех­но­ло­гии в рас­те­ни­е­въд­с­т­во­то и жи­вот­но­въд­с­т­во­то, вклю­чи­тел­но чрез ос­та­вя­не на зе­ми за ес­тес­т­ве­но въз­с­та­но­вя­ва­не;

– Да се оси­гу­ри пре­фе­рен­ци­а­лен ре­жим при внос на сел­с­кос­то­пан­с­ка тех­ни­ка, се­ме­на, пре­па­ра­ти, то­ро­ве и др., как­то и на из­но­са, вклю­чи­тел­но мит­ни­чес­ка­та об­ра­бот­ка на зе­ме­дел­с­ка­та про­дук­ция;

– При пре­хо­да към ли­бе­рал­на ико­но­ми­ка дър­жа­ва­та да про­дъл­жи да суб­си­ди­ра об­с­луж­ва­щи­те зе­ме­де­ли­е­то сфе­ри: ве­те­ри­нар­на, ге­не­тич­на, аг­ро­тех­ни­чес­ка и аг­ро­хи­ми­чес­ка, рас­ти­тел­на за­щи­та, ме­тео­ро­ло­гич­на, кон­сул­тан­т­с­ка, аг­ро­ме­ли­о­ра­тив­на, из­куп­ва­тел­на и пре­ра­бот­ва­тел­на. В съ­що­то вре­ме тряб­ва да се пос­та­ви ка­то ос­нов­на цел мак­си­мал­но­то раз­ви­тие на час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва в об­с­луж­ва­щи­те зе­ме­де­ли­е­то дей­нос­ти;

– Дър­жа­ва­та да по­тър­си ма­те­ри­а­л­на от­го­вор­ност от бив­ши­те но­мен­к­ла­тур­ни ръ­ко­во­ди­те­ли след стрик­т­на ре­ви­зия за нат­ру­па­ни­те дъл­го­ве и на­не­се­ните ще­ти на на­ци­о­нал­ни­те ре­сур­си (поч­ви, во­ди, го­ри и др.).

ПРИ­ВА­ТИ­ЗА­ЦИ­Я­ТА е ре­ши­тел­ни­ят мо­мент в из­пъл­не­ни­е­то на пла­но­ве­те за въз­к­ре­ся­ва­не на со­ци­а­лиз­ма. Тя е и пос­лед­ният ис­то­ри­чес­ки шанс да бъ­де сло­жен край на прес­тъп­ни­те кро­е­жи. Не мо­жем да поз­во­лим на оне­зи, ко­и­то до­ка­ра­ха Бъл­га­рия до на­ци­о­нал­на ка­тас­т­ро­фа, да заг­ра­бят соб­с­т­ве­ност­та, а жес­то­ко ог­раб­ва­ни­те кре­пос­т­ни на „со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то на­род­но сто­пан­с­т­во“ да бъ­дат на­ти­ка­ни от нуж­да­та или от нов дик­та­тор­с­ки ре­жим в час­т­ни­те пред­п­ри­я­тия на пре­о­б­ра­зе­ни­те чер­ве­ни ба­ро­ни.

ИС­ТИН­С­КИ­ЯТ ПРОС­ПЕ­РИ­ТЕТ на Бъл­га­рия мо­же да бъ­де пос­тиг­нат са­мо с ли­бе­рал­на ико­но­ми­ка, ос­но­ва­на на час­т­на, не на кри­ми­нал­но при­до­би­та соб­с­т­ве­ност. Съ­щес­т­ву­ва на­ци­о­на­лен кон­сен­сус за све­ще­на­та и неп­ри­кос­но­ве­на час­т­на соб­с­т­ве­ност, кой­то се ру­ши са­мо от прес­тъп­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка ма­фия. Пре­хо­дът към ли­бе­рал­на ико­но­ми­ка е по­ли­ти­чес­ки про­цес с ико­но­ми­чес­ки пос­лед­с­т­вия и наш граж­дан­с­ки дълг е да учас­т­ва­ме в не­го.

ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС СЕ БО­РИ ЗА:

– Ре­ши­тел­но из­ко­ре­ня­ва­не на ко­му­нис­ти­чес­ка­та ма­фия и връ­ща­не в дър­жав­на­та хаз­на на заг­ра­бе­ни­те от нея на­ци­о­нал­ни бо­гат­с­т­ва. Пуб­ли­ку­ва­не на спи­съ­ци­те на ви­нов­ни­ци­те за на­ци­о­нал­на­та ка­тас­т­ро­фа и тър­се­не на от­го­вор­ност от прес­тъп­ни­ци­те. За­дъл­жи­тел­на пуб­лич­ност на име­на­та на фир­ми­те, тях­на­та соб­с­т­ве­ност и про­и­з­хо­да на ка­пи­та­ли­те на су­бек­ти­те на при­ва­ти­за­ци­я­та, как­то и без­ми­лос­т­ни сан­к­ции сре­щу под­с­та­ве­ните ли­ца;

– Бър­за и без­ком­п­ро­мис­на при­ва­ти­за­ция с учас­ти­е­то на съз­да­те­ли­те на на­ци­о­нал­но­то бо­гат­с­т­во, вклю­чи­тел­но на пен­си­о­не­ри­те и ин­ва­ли­ди­те;

– Въ­веж­да­не на мо­дер­на ме­ни­джър­с­ка ин­с­ти­ту­ция в дър­жав­ния сек­тор след от­с­т­ра­ня­ва­не­то на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та но­мен­к­ла­ту­ра и ко­рум­пи­ра­ни­те лич­нос­ти;

– Под­к­ре­па на час­т­но­то пред­п­ри­е­ма­чес­т­во и про­и­з­вод­с­т­во с нис­ко­лих­ве­ни кре­ди­ти, да­нъч­ни об­лек­че­ния и зак­ри­ла от ад­ми­нис­т­ра­ти­вен про­и­з­вол и прес­тъп­ни по­се­га­тел­с­т­ва;

– Под­к­ре­па и за­щи­та на ин­те­лек­ту­а­л­на­та соб­с­т­ве­ност и из­ди­га­не на ста­ту­са на бъл­гар­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция.

ПЪЛ­НИ­ЯТ ПРО­ВАЛ НА НАС­ТО­Я­ЩИ­ТЕ ЗА­КО­НО­ДА­ТЕЛ­НА, ИЗ­ПЪЛ­НИ­ТЕЛ­НА И СЪ­ДЕБ­НА ВЛАСТ е оче­ви­ден за все­ки мис­лещ бъл­га­рин.

От „Кръг­ла­та ма­са“ на Лу­ка­нов и Же­лев до днес дейс­т­ви­я­та на мар­к­сис­та-пре­зи­дент до­ка­за­ха, че той съз­на­тел­но е по­ел ро­ля­та на явен ръ­ко­во­ди­тел на прев­ра­та на не­о­ко­му­нис­ти­те в Бъл­га­рия.

Бла­го­да­ре­ние на из­б­ра­ни­те със си­ня­та бю­ле­ти­на чер­ве­ни де­пу­та­ти и из­лъ­га­ли­те сво­и­те из­би­ра­те­ли ръ­ко­во­ди­те­ли на Дви­же­ни­е­то за пра­ва и сво­бо­ди се­гаш­но­то На­род­но съб­ра­ние не из­ра­зя­ва во­ля­та на бъл­гар­с­кия на­род.

Пра­ви­тел­с­т­во­то на Бе­ров от­к­ри­то из­пъл­ня­ва по­ръч­ки­те на БСП.

Ня­ма ува­жа­ващ пра­во­вия ред бъл­гар­с­ки граж­да­нин, кой­то да не е въз­му­тен от без­дейс­т­ви­е­то на съ­да, про­ку­ра­ту­ра­та, след­с­т­ви­е­то и по­ли­ци­я­та.

Пъл­но­то не­за­чи­та­не на об­щес­т­ве­но­то мне­ние и по­ли­ти­ка­та на ин­фор­ма­ци­о­нен ха­ос и за­тъм­не­ние по­ка­за­ха, че „чет­вър­та­та власт“ е в ус­лу­га на ико­но­ми­чес­ка­та раз­ру­ха, по­ли­ти­чес­ка­та спе­ку­ла­ция, прес­тъп­ност­та, зло­у­пот­ре­ба­та с власт и де­мо­ра­ли­за­ци­я­та на об­щес­т­ве­ния и по­ли­ти­чес­кия жи­вот в Бъл­га­рия.

ВСЯ­КО БЕЗ­ДЕЙС­Т­ВИЕ, СЪГ­ЛА­ША­ТЕЛ­С­Т­ВО И КОМ­П­РО­МИС в днеш­ния пре­ло­мен мо­мент са прес­тъп­ни и амо­рал­ни. Ка­то дяс­на и ак­тив­на пар­тия, ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС ня­ма да до­пус­не от­с­тъп­ле­ние от ли­бе­рал­ни­те по­зи­ции в име­то на как­ви­то и да са вре­мен­ни при­до­бив­ки или влас­т­ни­чес­ки ам­би­ции, вклю­чи­тел­но и на ръ­ко­вод­с­т­во­то на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли, ако то не за­щи­та­ва пос­ле­до­ва­тел­но и док­рай си­ня­та ка­у­за.

В-к „Ранно утро“,

бр. 108 (355) от 7 юни 1993 г.

Твърдата дясна линия е единственият верен път

Партия Либерален Конгрес проведе Националната си конференция
с впечатляващ кворум

На 5 и 6 юни в Националния дворец на културата Партия Ли­бе­ра­лен Конгрес проведе своя­та Национална конференция, като от всич­ки заявени 132 секции в залата присъстваха представители на 111 сек­ции, а това е 83 на сто от всички общи структури. От поканените 310 делегати присъстваха 249 души. В доклада на председателя на партията г-н Янко Янков бе подчертано, че една от най-силните изяви на ПЛК е предявяването заедно със Съюза на юристите демократи на иска за нелегитимността на БКП/БСП. „То бе започнато по времето на правителството на съдията Димитър Попов, бе движено по време на мандата на адвоката Филип Димитров и приключи по времето на всестранно неграмотния, но напълно послушен на президента и КГБ проф. Беров“, заяви г-н Янков.

Партия Либерален Конгрес нееднократно е напомняла на пред­се­да­теля на Народното събрание Александър Йорданов, че за­ко­но­про­ек­тът за демократизация на България и законопроектът за забрана на БСП не са взети под внимание от парламента. Дали СДС наистина има намерение да се освободи от своите народни представители, които са­мо на думи се афишират като антикомунисти? „Нито една дума за Ли­берален Конгрес не бе написана по страниците на па­найот­де­нев­ска­та „Демокрация“, възкликна с възмущение в изказването си и г-н Ро­сен Елезов. „Лъжа са постиженията на правителството на СДС, защото само с лишаването на банковите лицензи от надзор се даде възможност за окончателно утвърждаване на мафиотския червен капитал“, каза депутатът Тошо Пейков. Приета бе декларация на конференцията. Приветствие поднесе Васил Михайлов от НСДП, президентът на НПС Пламен Даракчиев, бе получена телеграма и от председателя на КЕП Христо Бисеров. Представители на Българския демократичен форум, на съюза „Истина“, на възпитаниците на Во­ен­но­то училище на Негово величество, на ШЗО и запасното воин­ст­во също произнесоха приветствия. Участниците в конференцията се по­кло­ниха и поднесоха цветя пред гибелната плоча на великия български държавник Стефан Стамболов, създателя на Народно-либералната партия, чийто естествен наследник е и Партия Либерален Конгрес.

Любомир Захариев

В-к „Де­мок­ра­ция“,

бр. 129 (1015) от 7 юни 1993 г.

Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес от­с­то­я­ва ли­бе­рал­ни по­зи­ции

Де­пу­та­тът То­шо Пей­ков ще се от­тег­ли от пар­ла­мен­та

Со­фия.Чет­вър­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес на 5 и 6 юни в Со­фия ре­ши, че вся­ко без­дейс­т­вие, съг­ла­ша­тел­с­т­во и ком­п­ро­мис в днеш­ния пре­ло­мен мо­мент са прес­тъп­ни и амо­рал­ни. Де­ле­га­ти­те уточ­ни­ха пар­ла­мен­тар­на­та стра­те­гия на пар­ти­я­та и об­съ­ди­ха от­но­ше­ни­я­та меж­ду пар­ти­и­те в ко­а­ли­ци­я­та. В струк­ту­ра­та на СДС Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес по­тър­си сво­е­то мяс­то ка­то ор­га­ни­за­ция, ко­я­то тряб­ва да по­мог­не за пред­с­роч­ни пар­ла­мен­тар­ни и пре­зи­ден­т­с­ки из­бо­ри. То­ва бя­ха ос­нов­ни­те проб­ле­ми, ко­и­то пред­се­да­те­лят г-н Ян­ко Ян­ков за­сег­на в от­чет­ния док­лад. Из­пъл­ни­тел­но­то бю­ро на пар­ти­я­та, ко­е­то ще бъ­де оп­ре­де­ле­но от из­б­ра­ния вче­ра 59-чле­нен ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет, в близ­ки­те дни ще из­ра­бо­ти стра­те­гия за пре­диз­вик­ва­не на пред­с­роч­ни из­бо­ри. Част от стра­те­ги­я­та е от­тег­ля­не­то на де­пу­та­та То­шо Пей­ков от пар­ла­мен­та. Стра­те­ги­я­та ще бъ­де пред­ло­же­на на ос­та­на­ли­те пар­тии в ко­а­ли­ци­я­та чрез тех­ни­те пред­с­та­ви­те­ли в НКС на СДС. Та­зи так­ти­ка бе одоб­ре­на от при­със­т­ва­щи­те 249 де­ле­га­ти от 111 об­щи­ни на стра­на­та – над 80 на сто от пред­с­та­ви­тел­с­т­во­то на пар­ти­я­та.

Кон­фе­рен­ци­я­та об­съ­ди вне­се­ни­те от Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес де­ко­му­ни­за­ци­он­ни за­ко­ноп­ро­е­к­ти, ви­со­ко оце­не­ни в чуж­би­на и из­ра­бо­те­ни с по­мощ­та на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти. От име­то на сво­и­те ор­га­ни­за­ции Све­тос­лав Луч­ни­ков, Лъ­че­зар То­шев, То­дор Га­га­лов и Ва­сил Ми­хай­лов при­вет­с­т­ва­ха фо­ру­ма.

Ма­ри­а­на Ки­ро­ва

[Публикувани и на стр.571-577, 577-582, 582-583, 583-584 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 604 с.].