И все пак: “Дали наистина атентатите, за които Русия така охотно твърди, че са дело на чеченските сепаратисти, са тяхно дело?”
Отговор на този въпрос дава и Александър Литвиненко, който е един от висшите служители на Руската федерална служба за сигурност (ФСБ)[1]. Според него не друг, а именно Руската федерална служба за сигурност е организаторът на почти всичките терористични акции, извършени на територията на Русия, както и на немалко извършени в чужди държавни територии терористични актове. Той изрично и ясно подчертава, че непосредствените поръчители на тези акции са именно началникът на ФСБ Патрушев и самият президент на Русия Владимир Путин.
Той пише: “Преди изборите през 1996 г. станаха взривове в метрото. Сега вече никой не търси техните организатори. През 1999 г. бяха взривени жилищни сгради – за поръчителите пак никой не си спомня. Осъдени бяха само двама души, които просто са пренесли взривното вещество от точка А до точка Б. И сега преди изборите имаше нов терористичен акт – взрив в метрото. Обърнете внимание – веднага след взрива Путин излезе по телевизията и без доказателства незабавно обвини Масхадов. Погребаха убитите, показаха по телевизията плачещите роднини и буквално на следващия ден експлозия разкъса Яндарбиев в Катар. И на публиката обясниха, че е ликвидиран един от най-опасните терористи на Чечения. Как се нарича това? Това е просто синхронизация. Моето мнение е, че онези, които са взривили московското метро, са планирали и убийството на Яндарбиев. Както първото, така и второто бе нужно на президента Владимир Путин във връзка с предизборната кампания, за да покаже, че е твърд лидер, който може да открие враговете на всяка точка на планетата и да ги накаже.”
В интервюто си Александър Литвиненко подчертава, че по своята същност тези терористически акции представляват “политическа технология”, “съвременно отработване на тоталитарния модел”. Той подчертава, че убитият в малката арабска държава Катар Яндарбиев е бил човек, който пише книги и стихове, който въобще не се е занимавал с тероризъм, който никога не е бил убил никого, и че от него не се е интересувал никой друг, освен руските специални служби. Той подчертава, че убийството на този напълно невинен, но набеден за терорист, човек е част от политическата технология, залегнала в основата на изграждането и утвърждаването на “властта по вертикала” във всички държавни и обществени структури на руското общество, при което в основата на всичко са поставени “финансовата вертикала”, която преминава опустошително през джоба на всяко руско семейство и “политическата вертикала”, която опустошава съзнанието на всеки гражданин на Русия.
А. Литвиненко изрично обръща внимание и на това, че “катарският скандал” почти не е бил отразен както в западните медии, така и в изявленията на западните политици най-вече поради предишните им изрични изявления, с които са декларирали приятелството си с руския президент; той подчертава, че те сега са конфузни, тъй като много добре знаят, че всичките тези терористични актове са дело лично на същия този президент, и тъй като не биха могли да заявят, че не са знаели какво става в Москва.
Той, също така изрично обръща внимание и върху това, че веднага след като властите на Катар са арестували служителите на руските тайни служби заради убийството на Яндарбиев, самият министър на външните работи изрично е бил признал, че и тримата са служители на ФСБ, но че това съвсем не е било попречило на тази служба да извърши ново престъпление – тя арестувала двама катарски спортисти, които преминавали транзитно през Беларус за Сърбия и ги обвинила в тероризъм с явната цел да ги държи като заложници, срещу които да поиска да получи своите терористи.
В интервюто си А. Литвиненко изрично пише следното: “Колко терористични нападения имаше по света от 1950 до 1991 г.? Зад много от тях стоеше КГБ. След разпадането на КГБ през 1991 г. временно тероризъм нямаше. Само до 1996 г. Знаете ли защо? Защото през 1996 г. в ръководството на спецслужбите навлязоха хора, които по времето на КГБ са се занимавали с тероризъм. И сега начело и на разузнаването, и на ФСБ стоят пак те. Поради това и тероризмът започна отново. Ако утре бъдат разгонени руските спецслужби, то няма да има нито руска мафия, нито тероризъм. Ще изчезнат за един ден.(...) Днес, вече дванадесет години, ФСБ просто прилага методите на терор и отвличане на заложници както в Русия, така и в Чечения, така и на територията на чужди държави. Навремето аз, като служител на тази служба, съм събирал доказателства за това, че терористичните атентати в Русия са именно нейно дело. (...)Разполагам с доказателства, че руските служби са свързани с “Ал Кайда”. Там има един терорист, таджик, на име Намангани, който от 1989 до 1991 г. е бил преминал през специална подготовка в учебен лагер на Първо главно управление. В момента лагерът се нарича ОУЦ – отделен учебен център – и принадлежи на ФСБ. Той е разположен в Московска област недалеко от Балашиха. Вторият човек в “Ал Кайда”, Зауахири, който постоянно е редом с Бен Ладен, също е преминал на специално обучение във ФСБ през 1998 г. в лагер, разположен на територията на Дагестан, и оттам направо се е отправил при Бен Ладен. ”
В интервюто си А. Литвиненко изрично пише, че когато властите в Катар арестували тримата терористи, последните първоначално отричали, че са офицери от руските тайни служби, но после, когато осъзнали, че шефовете им са ги жертвували и ще бъдат екзекутирани, те направили признанията си, при което поставили президента Вл. Путин пред заплахата да признаят и това, че именно те или техни колеги са тези, които са организирали множеството терористични акции в Русия. Тогава именно руските власти предприели редица мерки за тяхното разменяне и спасяване, но не толкова, за да спасят тях, а за да спасят себе си от компрометиращи разкрития.
Разкритието на А. Литвиненко относно това, че вторият по важност човек в терористичната организация “Ал Кайда”, а именно Айман ал Зауахири, е бил преминал през специално обучение във ФСБ на територията на Дагестан и веднага след това се е бил отправил при Бен Ладен, несъмнено поставя въпроса за ролята на съвременна Русия в тероризма и в борбата срещу тероризма.
Същото разкритие, обаче, поставя и въпроса за ролята в тероризма и антитероризма и на сегашните български тайни служби. При това възникването и поставянето на този въпрос има своите съвсем не умозрителни и абстрактни, а напълно конкретни основания, които, впрочем, са разисквани и в световната и българската преса (в-к “Седем”, 14-20 април 2004 г.), на което българските служби и правителството все още не са дали никакъв официален и приемлив отговор.
От световните информационни агенции официално се знае, че Айман ал Зауахири е вторият най-търсен човек, за залавянето на когото САЩ са обявили награда от 25 милиона долари, и че според експертите за неутрализирането на “Ал Кайда” е много по-важно именно неговото ликвидиране, а не това на Бен Ладен. Почти всички световни експерти категорично считат, че Айман ал Зауахири е не само създателят на египетската терористична организация “Ислямски джихад”, не само идеологът, убедил Бен Ладен да поеме стратегията, съгласно която ислямът трябва да завоюва водещо място в света, но и че именно той, а не Бен Ладен, е мозъкът, който е планирал и организирал терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г.
Когато в началото на 90-те години е започнало изграждането на глобалната мрежа на “Ал Кайда”, именно Айман ал Зауахири е бил главният организатор, занимаващ се с детайлното решаване на всичко, свързано с легендирането на бойците чрез фалшиви паспорти, снабдяването с оръжието и технологията на самоубийствените атентати. По това време той изключително интензивно е обикалял из Азия и Европа, а по времето, когато неговата главна грижа е било мобилизирането на ислямистките сили в Босна, неговият команден център за Балканите се е намирал в българската столица София. Във връзка с това западният анализатор Нюквист изрично и достатъчно ясно пише, че “трудно е да се повярва, че това се е било случило без знанието и одобрението на направляваните и тренирани от Москва български тайни служби”.
Обширно разглеждайки фактите, свързани с дейността на Айман ал Зауахири, западният анализатор задава риторичния въпрос: “Що за ислямист е този, който създава команден център в България, извършва банкови трансфери в Китай и кара дълги ваканции в тренировъчен лагер в Русия?”, и после обосновава тезата, че Русия и Китай тайно са подкрепяли терористите от “Ал Кайда”, включително и във връзка с атентата й на 11 септември 2001 г. срещу Америка.
[1] Александър Литвиненко е роден през 1962 г. и на 26-годишна възраст е постъпил в контраразузнавателните органи на КГБ. След политическите промени през 1991 г. е станал висш служител на ФСБ, при което е работил в най-секретния сектор на службата – в Управлението за разработка на престъпни организации (УРПО). Когато същото това управление е било подготвило покушение срещу оригарха Борис Березовски, Александър Литвиненко е един от хората, който са изразили неодобрението си, като предупредили обекта на операцията.
След провала на операцията Главната прокуратура възбудила срещу А. Литвиненко и колегите му следствено дело, но в отговор на това те дали пресконференция, на която информирали руската и световната общественост за престъпната дейност на Руската федерална служба за сигурност. В крайна сметка той и колегите му са арестувани, осъдени по две специално изфабрикувани обвинения и прекарват в затвора до 2000 г., а веднага след освобождаването му против него е било образувано трето напълно измислено обвинение, при което вече и животът му е бил поставен в опасност. Във връзка с това той напуснал нелегално Русия и получил политическо убежище във Великобритания, където понастоящем живее*. Автор е на издадената на английски и на руски езици книга “ФСБ взривява Русия”; когато книгата била доставена на руския пазар, тя била конфискувана, тъй като съдържала информация, която представлява “държавна тайна”. Във връзка със скандал, възникнал в Катар, където били арестувани трима агенти на руските специални служби, обвинени в убийството на чеченския лидер Яндарбиев, А. Литвиненко е дал специално интервю за Берлинската информационна агенция Europa Express, българският превод на който е публикуван само в едно българско издание – във в-к “Седем” от 7-13 април 2004 г.
*И където е бил убит, както предполагат британските разследващи органи, от руските тайни служби (бел. ред.).
[Стр.120-125 от книгата на проф. Янко Янков РУСКИЯТ ТЕРОРИЗЪМ. - С., "Янус", 2006. - 130 с.].
Перфентен анализ г-н Янков.....9913
ОтговорИзтриване