КНИЖНИТЕ ГЕРОИ НА "ШЕСТО" - "ДИСИДЕНТИТЕ"

То­ва са ли­те­ра­тур­ни съ­чи­не­ния, съз­да­де­ни с цел
да се из­г­ра­ди ге­ро­и­ч­на би­о­г­ра­фия на оп­ре­де­ле­ни хо­ра

В-к „Под­к­ре­па“ бр. 229 (335)/1.10.1992 г.

Ста­но­ви­ще по по­вод пуб­ли­ку­ва­ни­те във вес­т­ни­ка док­ла­ди до ми­нис­тъ­ра на вът­реш­ни­те ра­бо­ти от на­чал­ни­ка на Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност ге­не­рал-ма­йор А. Му­са­ков. От всич­ки­те док­ла­ди (обоз­на­че­ни ка­то „Бю­ле­тин“ №... от­пе­ча­тан в 1 екз.) име­то Ян­ко Ян­ков се сре­ща са­мо вед­нъж в след­ния текст: „Пред свои съ­и­дей­ни­ци ли­ше­ни­ят от сво­бо­да Ян­ко Ян­ков раз­ви­вал те­о­ри­я­та за съз­да­ва­не на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия от нов тип. Тя тряб­ва­ло да бъ­де из­г­ра­де­на на ба­за­та на „не­го­ва­та ор­га­ни­за­ция“ (имал пред­вид „дру­жес­т­во­то“), ко­я­то наб­ро­я­ва­ла 250 ду­ши с фи­ли­а­ли в ня­кол­ко гра­да на стра­на­та. Проф­съ­ю­з­ни­ят плу­ра­ли­зъм съ­що тряб­ва­ло да се раз­ви­ва, ка­то за цел­та би­ло не­о­б­хо­ди­мо да се раз­ши­ри и обо­га­ти дей­ност­та на т.нар. „проф­съ­юз Под­к­ре­па“. На вни­ма­ни­е­то на Ян­ков сто­ял и въп­ро­сът за съз­да­ва­не на удар­ни гру­пи, включ­ва­щи ли­ца, осъж­да­ни за раз­лич­ни прес­тъп­ле­ния, нас­т­ро­е­ни край­но от­ри­цател­но спря­мо „власт­та и ми­ли­ци­я­та“. Спо­де­ляй­ки, че пред­с­то­я­ло ско­рош­но­то му ос­во­бож­да­ва­не, Ян­ков за­я­вя­вал, че „на­вън пред­с­тои го­ля­ма ра­бо­та за по­бе­да­та на по­ли­ти­чес­кия плу­ра­ли­зъм“.

*

„Зе­ле­ни­те“ на Ка­ра­ка­ча­нов-млад­ши през ля­то­то на 1989 г. се бо­ре­ха да спа­сят Ри­ла и Мес­та, а ре­жи­ма ис­ка­ха са­мо да го очо­ве­чат. Но „ге­ро­и­те“ на ге­не­рал­му­са­ков­с­ки­те съ­чи­не­ния са пре­дим­но те, а не ис­тин­с­ки­те по­ли­ти­чес­ки про­тив­ни­ци.

*

За­поз­нах се със съ­чи­не­ни­я­та на ге­не­рал Му­са­ков, вклю­чи­тел­но и с Бю­ле­тин № 16, къ­де­то в един съв­сем кра­тък аб­зац се спо­ме­на­ва и мо­е­то име. По то­ва вре­ме се на­ми­рах в зат­во­ра, къ­де­то го­во­рех пред мно­го ли­ше­ни от сво­бо­да за по­ли­ти­чес­ки­те проб­ле­ми, ко­и­то пред­с­тои да се ре­ша­ват в мо­мен­та, а и по-къс­но в на­ше­то об­щес­т­во. Се­га поч­ти ми е яс­но от кои хо­ра е из­тек­ла ин­фор­ма­ция, за да стиг­не то­ва до спо­ме­на­тия бю­ле­тин.

Аб­со­лют­но ка­те­го­ри­чен съм, че те­зи бю­ле­ти­ни са ма­ни­пу­ли­ра­ни. Те без съм­не­ние са пи­са­ни по оно­ва вре­ме, но по вся­ка ве­ро­я­т­ност с го­ля­ма­та цел да из­лъ­жат, да из­ма­ни­пу­ли­рат не­чие мне­ние – то­ва на по­лит­бю­ро, а мо­же би и със стра­те­ги­чес­ка­та цел в близ­ко вре­ме (ме­се­ци или го­ди­на-две) да бъ­дат опо­вес­тя­ва­ни пуб­лич­но, как­то то­ва ста­ва се­га, и на на­ше­то об­щес­т­во да му се вну­ши, че то­ва са го­ле­ми­те ге­рои, те­зи са го­ле­ми­те бор­ци за де­мок­ра­ция. Пра­ви сил­но впе­чат­ле­ние фак­тът, че се спря­гат поч­ти из­к­лю­чи­тел­но име­на­та на то­га­ваш­ни ко­му­нис­ти, на то­ку-що из­к­лю­че­ни ко­му­нис­ти или още не­и­з­к­лю­че­ни, но тър­се­щи оп­ре­де­ле­на ре­а­ли­за­ция в сфе­ра­та на пре­у­с­т­рой­ва­не­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та идея. Оче­ви­ден е и фак­тът, че до­ри през 1990 г. и 1991 г. Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ из­лъч­ва­ше ин­тер­вю­та поч­ти из­к­лю­чи­тел­но с те­зи хо­ра и аз неслу­чай­но ка­зах вед­нъж на Ру­мя­на Узу­но­ва, че тя има го­лям грях към Бъл­га­рия, за­що­то чрез ра­ди­о­то на­ло­жи на бъл­гар­с­ко­то съз­на­ние убеж­де­ни­е­то, че ди­си­ден­ти са имен­но хо­ра­та ка­то Чав­дар Кю­ра­нов, Пет­ко Си­ме­о­нов, Же­лю Же­лев и ос­та­на­ла­та пле­я­да ко­му­нис­ти и де­ца на ге­не­ра­ли и на вис­ша­та пар­тий­на но­мен­к­ла­ту­ра, с ко­и­то пра­ве­ше ин­тер­вю­та. Тя ми въз­ра­зи, че и с мен би­ла пра­ви­ла. Но до­ка­то към мен се обър­на са­мо три пъ­ти, с Пет­ко Си­ме­о­нов из­лъ­чи най-мал­ко три­де­сет ин­тер­вю­та, а с Чав­дар Кю­ра­нов мо­же би два пъ­ти по­ве­че, и т.н. Та­ка че стра­те­ги­я­та, ко­я­то за­бе­ляз­вам в те­зи бю­ле­ти­ни, се прок­рад­ва и в Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“.

То­ва е се­ри­о­з­на ба­за за раз­ми­съл. Въз­ник­ва въп­ро­сът, да­ли е въз­мож­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на спо­ра­зу­ме­ние меж­ду ЦРУ И КГБ Бъл­га­рия да бъ­де тлас­на­та един­с­т­ве­но в по­со­ка­та на пре­у­с­т­ройс­т­во­то и не по-да­ле­че от сфе­ра­та на ле­ви­чар­с­ки­те тен­ден­ции. Оно­ва, ко­е­то съ­що та­ка пра­ви сил­но впе­чат­ле­ние, е, че ин­фор­ма­ци­я­та за оп­ре­де­ле­ни хо­ра, за оп­ре­де­лен тип хо­ра, е тек­ла ка­то от ре­ка. Ка­то че ли всич­ки са каз­ва­ли за все­ки как­во точ­но вър­ши. Въз­мож­но е то­ва да се дъл­жи на мно­го скъ­па­та тех­ни­ка, мон­ти­ра­на на оп­ре­де­ле­ни мес­та. То­ва оба­че е сла­бо ве­ро­я­т­но. Но ня­ма съм­не­ние, че бю­ле­ти­ни­те са съз­да­ва­ни още то­га­ва съз­на­тел­но тен­ден­ци­о­з­но и с ма­ни­пу­ла­тив­на цел как­то по от­но­ше­ние на бив­шия ко­му­нис­ти­чес­ки елит, та­ка и по от­но­ше­ние на бъ­де­щи­те чи­та­те­ли, в ко­и­то един ден те­зи „до­ку­мен­ти“ би­ха по­пад­на­ли ка­то тро­феи. Аз лич­но не им вяр­вам.

По­ка­за­тел­но е и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че в тях се мо­та­ят пре­ди всич­ко име­на­та на хо­ра от Клу­ба за глас­ност и пре­у­с­т­ройс­т­во. Ко­га­то той бе­ше съз­да­ден, в зат­во­ра се го­во­ре­ше мно­го за не­го. Вед­нъж ба­ща ми на свиж­да­не спо­ме­на, че и по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ ка­за­ли, че има та­къв клуб. То­га­ва го по­мо­лих да по­тър­си ли­де­ри­те му Же­лю Же­лев, Чав­дар Кю­ра­нов, Иван Джа­джев. Той се срещ­нал с ня­кол­ко ду­ши, но те щом раз­б­ра­ли, че ста­ва ду­ма за политически зат­вор­ник, ка­те­го­рич­но от­каз­ва­ли да се зас­тъ­пят и за­я­ви­ли из­рич­но на ба­ща ми, че с вра­го­ве на дър­жа­ва­та и на сис­те­ма­та не се за­ни­ма­ват. Та­ка че за мен е по­ве­че от ясно, че хо­ра­та от клу­ба са има­ли съв­сем дру­ги пре­тен­ции, съв­сем дру­ги стре­ме­жи – ле­ко раз­д­виж­ва­не, ле­ко де­мокра­ти­зи­ра­не на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия в рам­ки­те на пре­у­с­т­ройството.

За мен е ясен и друг мно­го си­лен факт – че от Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка са ци­ти­ра­ни в те­зи бю­ле­ти­ни име­на­та на из­к­лю­чи­тел­но мал­ко хо­ра. То­ва ме на­веж­да на ми­съл­та, че въз­мож­нос­ти­те на Дър­жав­на си­гур­ност да про­ник­не сред дей­ци­те на дру­жес­т­во­то са би­ли сил­но ог­ра­ни­че­ни и са ус­пя­ва­ли са­мо чрез ня­кол­ко ли­ца, мо­же би част от тях са те­зи, ко­и­то се спо­ме­на­ват ак­тив­но. Но ме на­веж­да и на дру­га ми­съл: тъй ка­то то­ва са поч­ти из­к­лю­чи­тел­но по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци, ко­и­то мно­го доб­ре са уме­е­ли да ра­бо­тят кон­с­пи­ра­тив­но, ДС не е ус­пя­ва­ла да про­ник­ва до тях. Ако пък е про­ник­ва­ла, ве­ро­я­т­но ав­то­ри­те на бю­ле­ти­ни­те са ра­бо­ти­ли с да­леч­на бъ­де­ща цел – име­на­та, ци­ти­ра­ни там, да бъ­дат бъ­де­щи­те по­ли­ти­чес­ки ли­де­ри, а бив­ши­те по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци да бъ­дат иг­но­ри­ра­ни и да бъ­дат пред­с­та­ве­ни ка­то опас­ни лич­нос­ти. Цел­та е би­ла да им се из­г­ра­ди об­раз на зло­ве­щи хо­ра, на ко­и­то бъ­де­що­то де­мок­ра­ти­зи­ра­но об­щес­т­во не би мог­ло да се опи­ра. Та­ка че спо­ред мен съв­сем тен­ден­ци­о­з­но лип­с­ват име­на­та на изя­ве­ни по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци, чле­но­ве на Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка ка­то Еду­ард Ге­нов, Це­ко Це­ков и мно­го, мно­го дру­ги. За смет­ка на то­ва Ру­мен Во­де­ни­ча­ров се спо­ме­на­ва уси­ле­но, за­що­то пре­дел­но яс­но е би­ло на ДС кой е той. Пре­дел­но яс­но им е би­ло, че то­ва е те­хен чо­век, чи­я­то за­да­ча е да зав­ла­дее дру­жес­т­во­то.

По-къс­но, ко­га­то ве­че бях из­ля­зъл от зат­во­ра и се свър­зах за пър­ви път по те­ле­фо­на с Пе­тър Бо­я­джи­ев в Мар­си­лия, аз му спо­ме­нах, че имам го­ле­ми ре­зер­ви и съм­не­ния. В оп­ре­де­лен мо­мент се слу­чи­ло та­ка, че до­ри опи­тен зат­вор­ник и по­ли­ти­чес­ки кон­с­пи­ра­тор, ка­къв­то е Пе­тър Бо­я­джи­ев, за из­вес­тен пе­ри­од от вре­ме е по­вяр­вал на Ру­мен Во­де­ни­ча­ров и е от­с­т­ра­нил или е спо­мог­нал да бъ­де от­с­т­ра­нен от ръ­ко­вод­с­т­во­то Илия Ми­нев с ар­гу­мент, че е ком­п­ро­ме­ти­ран, тъй ка­то е дъл­го­го­ди­шен зат­вор­ник. По­ка­за­тел­но е нап­ри­мер, че име­то на Илия Ми­нев се спо­ме­на­ва съв­сем бег­ло и при това в съв­сем не­га­ти­вен план.

Тряб­ва, раз­би­ра се, да спо­ме­на и то­ва, че още през зи­ма­та на 1988–1989 г. поч­ти е прик­люч­ва­ла кам­па­ни­я­та по из­гон­ва­не­то на най-изя­ве­ни­те по­ли­ти­чес­ки про­тив­ни­ци на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим, на най-изя­ве­ни­те дей­ци на дру­жес­т­во­то. Оче­вид­но то­ва е ед­на от при­чи­ни­те, по­ра­ди ко­я­то име­на­та им лип­с­ват. Но из­гон­ва­не­то им не е ли пред­на­ме­ре­но тър­се­ни­ят на­чин да бъ­де ос­во­бо­де­но по­ли­ти­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во за но­ви­те „ге­рои“, за ко­му­нис­ти­чес­ки­те из­пъл­ни­те­ли на сце­на­рия за „де­мок­ра­ти­за­ция“, со­ци­а­лис­ти­чес­ки плу­ра­ли­зъм и пе­рес­т­рой­ка по гор­ба­чов­с­ки? Точ­но по то­ва вре­ме при мен в зат­во­ра дой­де мо­ят съ­у­че­ник от гим­на­зи­я­та Бо­жи­дар Ан­то­нов, с ко­го­то по-къс­но за­е­д­но за­вър­ших­ме Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет, но тръг­нах­ме по раз­лич­ни пъ­ти­ща. Той оти­де да ра­бо­ти в Дър­жав­на си­гур­ност и по вре­ме­то, за ко­е­то го­во­ря, бе­ше на­чал­ник на ДС в Ми­хай­лов­г­рад. Дой­де, за да ми съ­о­б­щи, че са го­то­ви вед­на­га да ме пус­нат от зат­во­ра, са­мо тряб­ва­ло до две сед­ми­ци да се мах­на от Бъл­га­рия. Не са­мо от­ка­зах, но нап­ра­вих един из­к­лю­чи­тел­но го­лям скан­дал в при­със­т­ви­е­то на на­чал­ни­ци­те на зат­во­ра.

В мно­гоб­рой­ни ин­тер­вю­та, а и не­пос­ред­с­т­ве­но след ка­то из­ля­зох от зат­во­ра през есен­та на 1989 г., за­поч­нах да спо­ме­на­вам за про­чу­тия план „Клин“, на­ре­чен „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“. То­га­ва ни­кой не ис­ка­ше да чуе зато­ва, ко­е­то го­во­ря. Ед­ва през май 1990 г. Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ съ­о­б­щи за то­зи план. Спо­ред мен бю­ле­ти­ни­те са би­ли със­та­ве­ни от еки­па при­е­м­ник, кой­то ве­че е бил фор­ми­ран – ве­ро­я­т­но още от 1987-1988 г., ако не и по-ра­но, ко­га­то е бил раз­ра­бот­ван пла­нът за еле­ган­тен пре­ход на Бъл­га­рия от кла­си­чес­ки ко­му­ни­зъм към со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­зъм, към не­о­со­ци­а­ли­зъм, не­о­со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­зъм, т.е. в сфе­ра­та на ле­ви­чар­с­т­во­то. Цел­та е би­ла са­ми­те ко­му­нис­ти, ко­и­то и до­се­га уп­рав­ля­ват ре­а­л­но, да за­па­зят власт­та си под фор­ма­та на ико­но­ми­чес­ка и евен­ту­а­л­но по­ли­ти­чес­ка власт. Те­зи бю­ле­ти­ни са раз­ра­бо­те­ни по вся­ка ве­ро­я­т­ност от КГБ в Бъл­га­рия, ко­е­то та­ка или ина­че се е сблъс­к­ва­ло с по-твър­да­та по­зи­ция на То­дор Жив­ков и е тряб­ва­ло да на­ме­ри еле­ган­тен по­вод да го от­мес­ти вст­ра­ни от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за да мо­же на ос­во­бо­де­но­то прос­т­ран­с­т­во да сло­жи сво­и­те хо­ра.

По­ве­че­то от име­на­та, ко­и­то се сре­щат в те­зи бю­ле­ти­ни, осо­бе­но име­на­та на та­ки­ва ко­му­нис­ти­чес­ки фун­к­ци­о­не­ри и мар­к­сис­ти ка­то Чав­дар Кю­ра­нов, проф. Иван Ни­ко­лов, Же­лю Же­лев, Иван Джа­джев, Коп­рин­ка Чер­вен­ко­ва и ня­кои дру­ги са хо­ра­та, на ко­и­то е тряб­вало да се из­ра­бо­ти дисидентска би­о­г­ра­фия. Ли­те­ра­тур­ни­те съ­чи­не­ния на ано­ним­ни­те ав­то­ри, как­то и си­ту­а­ци­и­те, ко­и­то са се раз­ви­ва­ли то­га­ва, са съз­да­де­ни с цел да се из­ра­бо­ти ге­ро­и­чен оре­ол, ге­ро­и­ч­на би­о­г­ра­фия на оп­ре­де­ле­ни хо­ра, до­ка­то в съ­що­то вре­ме хо­ра­та с ис­тин­с­ка­та ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ка би­о­г­ра­фия са би­ли иг­но­ри­ра­ни и до­ри да е има­ло ин­фор­ма­ция за тях, тя не е по­пад­на­ла в те­зи бю­ле­ти­ни.

Ос­но­ва­те­лен е въп­ро­сът, за­що бив­ши­те чен­ге­та пус­на­ха на бял свят имен­но те­зи бю­ле­ти­ни, под­пи­са­ни от ген. Му­са­ков, а не нап­ри­мер опе­ра­тив­ни­те до­не­се­ния, на чи­я­то ба­за е съ­чи­ня­ва­на ге­ро­и­ч­на­та по­вест за оп­ре­де­ле­ни клю­чо­ви ли­ца в от­дав­на за­мис­ле­ния сце­на­рий. Знае се, че Же­лю Же­лев се е срещ­нал ин­ког­ни­то с Ан­д­рей Лу­ка­нов още през 1988 г. и та­зи сре­ща е съ­о­т­вет­но фик­си­ра­на. За как­во са се до­го­во­ри­ли то­га­ва? Бю­ле­ти­ни­те на ге­не­рал Му­са­ков мъл­чат за те­зи не­ща. Ар­хи­ви­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти, ма­кар со­лид­но про­чис­те­ни, са бла­го­дат­на те­ри­то­рия за про­у­ч­ва­ния и от­там имен­но ще тряб­ва да се тър­си ис­ти­на­та, а не от те­зи бю­ле­ти­ни. Ос­вен то­ва из­к­лю­чи­тел­но важ­ни са ар­хи­ви­те на Глав­но след­с­т­ве­но уп­рав­ле­ние на ДС, чий­то при­е­м­ник се­га е На­ци­о­нал­на­та след­с­т­ве­на служ­ба с ръ­ко­во­ди­тел Ани Кру­ле­ва. Счи­там, че там има мно­го по-зло­ве­щи до­ку­мен­та­ции, от­кол­ко­то в ар­хи­ви­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. Един ден, ко­га­то про­го­во­рят те, ко­га­то про­го­во­рят ар­хи­ви­те на КГБ, ще ви­дим в яр­ка свет­ли­на кой кой е, ма­кар че и днес дейс­т­ви­я­та и по­зи­ци­и­те на мно­зи­на ди­си­ден­ти от оно­ва вре­ме яс­но под­с­каз­ват на ко­го са слу­жи­ли и на ко­го про­дъл­жа­ват да слу­жат.

[Публикувано на стр.498-502 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].