ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XV

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.

ХV.

            26.) Вече бе споменато за извършваните от българската Държавна сигурност биохимични, фармакологични и медикаментозни наказателно-терористични акции върху Янко Янков и неговите близки. По-нататък пак ще стане дума за това, като ще бъдат посочени и други такива конкретни случаи.

            Тук, в този раздел, тази тема ще бъде поставена в малко по-общ или по-обобщен, но все пак достатъчно конкретно-точен, ракурс, прецизно описан и документиран в многобройните предявени от Янко Янков искания за разследване на престъпленията на бившите и новите специални служби.

            В официално обширно писмо до Главния прокурор на България, Президента на България, Amnesty International-London, Helsinki Watch-New York, International Human Rights, Law Group-Washington, базираните в София посланици на западните държави и 13 български медии, публикувано в Том 3 на неговата документална книжна поредица, Янко Янков пише следното:

„ През 1991 г. информационните агенции съобщиха, че протестантският пастор и активен опозиционер по времето на комунистическия режим в Германия Хайнц Егерт станал министър на вътрешните работи на федералната област Саксония, и така получил възможността да се запознае с материалите в досието си в ЩАЗИ.

  Там той открил доказателства, че през 80-те години е бил подлаган от тайните служби на специално заразяване с вирус, отгледан в лаборатория, филиал на КГБ, който предизвиквал психическо заболяване в лека форма, но целта е била след потърсването на медицинска помощ лицето да бъде подложено на специални манипулации, които да доведат до засилване и превръщане на заболяването в хронично.

  За да узнае зловещата истина и да има възможността да потърси съдебна защита, господин Егерт е имал два рядко срещани шанса - първият е, че за разлика от България Източна Германия си имаше Западна Германия, към която да бъде присъединена; и вторият е, че за разлика от България там за министри, за прокурори, за съдии и за президенти не са избирани лица от агентурните списъци на тайните служби.

  Точно по същото време на 1991 г. аз бях депутат във Великото Народно събрание и по информация на близки на пострадало лице използувах депутатския си имунитет и принудих един прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили да ми предостави възможността лично да се запозная със съдържанието на една официално регистрирана за „секретно” разследване папка, в която ставаше въпрос за съществуването в България на няколко лаборатории, създадени от българския филиал на КГБ, предназначението на които е било да се разработват нови фармацевтични технологии, които да се експериментират върху нищо неподозиращи здрави хора, върху случайно попаднали при „лекари” от тайния екип болни от каквато и да е болест, върху криминални затворници, и върху политическите затворници.

  Досегашните ми многобройни опити да узная какво е станало с разследването по тази папка завършваха с абсолютно пълно мълчание от Вас, господин Главен прокурор, и от прокурорите от Прокуратурата на въоръжените сили.

  През същата 1991 г. лично аз извърших самостоятелно проучване и статията ми „Зеленото чудовище от УБО” бе публикувана в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, брой 3 от 12-19 август 1991 г., след което със специално писмо бе предоставена на Главната прокуратура и на Прокуратурата на въоръжените сили с искане за разследване.

  Всичките ми опити да разбера дали се извършва разследване по предоставените от мен материали досега са завършвали с пълен неуспех - Главната и Военната прокуратура не ми отговориха нито веднъж.“.

-------------

            От изключително обстойната 12-томна официално публикувана документация на Янко Янков и от редица други негови документални книги и статии в медиите, както и от все още непубликуваните документи от неговия личен архив е видно, че

            от 1991 г. до днес той не е спирал да изнася пред обществеността и да предоставя на прокуратурата многобройни прецизно описани факти,

            разкриващи зловещата истина, че българският филиал на съветската КГБ е извършвал многобройни масови и индивидуални престъпни покушения, имащи характера на биохимични, фармакологични и медикаментозни експериментални, репресивни и терористични акции. Последното официално искане на Янко Янков за разследване на този тип престъпления е отпреди няколко месеци, има дата 15 Септември 2011 г. и към него са приложени 158 (сто петдесет и осем) страници прецизно аргументирана документация.

            Тук ще посочим само няколко от най-фрапиращите акуратно систематизирани от Янко Янков факти и обстоятелства:

            ***Основният информационно-доказателствен масив, доколкото все още е възможно да съществува такъв, се намира в архивите на Пето управление на ДС, известно като УБО или Управление безопасност и охрана. Началникът на това управление генерал-лейтенант Илия Симеонов Кашев се самоубива (или е „самоубит“) на 28 Септември 1986 г. докато заема поста си, като в официалното съобщение в официалния партиен вестник от онова време е написано, че е починал след кратко боледуване;

            ***точно в структурата на същото управление на ДС под научно методическото и организационно-техническото ръководство на КГБ са били създадени три секретни лаборатории, наричани „Лаборатория № 11“, „Лаборатория № 13“ и „Лаборатория „Биоелектроника““;

            ***непосредствен административен ръководител на тези лаборатории е бил генерал Иван Горинов - заместник-началник на Първо главно (шпионското) управление на ДС и ръководител на група за спецпоръчки (т. нар. „остри мероприятия“) към ЦК на БКП и ДС; впрочем, неговата съпруга Ангелина Горинова е била дългогодишна лична секретарка на самия Тодор Живков;

            ***непосредствени научни ръководители на тези лаборатории са били д-р Стефан Найденов и д-р Хари Жабилов;

            ***основните фармацевтични продукти, изработвани в лабораториите, са били два вида в две направления, а именно:

            цитостатици (забавящи развитието на раковите клетки) и цитостимулатори (предизвикващи изкуствени и бързо развиващи се ракови заболявания и процеси);

            както и продукти за анти-HIV-вирусно поддържане на висок клетъчен имунитет и HIV-вирусно стимулиращо бързо увреждане на клетъчния имунитет;

            ***тези продукти са били експериментирани не само в затворите, но и в редица болници в София и в страната, като експериментите са били извършвани както върху болни от каквато и да е болест хора, така и върху нищо неподозиращи напълно здрави хора;

            ***в затворите експериментите са били обезпечавани от прокурора от Главна прокуратура Петър Дончев и от Софийския градски прокурор Любомир Цанков; които, впрочем, по времето на съветската „перестройка“, когато била предприета стратегията за скриване следите на престъпленията и на закриване на лабораториите, били покосени от мощни инфаркти; което пък, напълно съвпадало по време със „самоубийството“ на генерала, който ръководел цялостната дейност на това управление на ДС;

            ***след камуфлажните „политически“ промени през 1989-1990 г. в Главна прокуратура било образувано строго секретно следствено дело за разследване на визираните факти, водено лично от Прокурора на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов;

            ***в качеството си на депутат във Великото Народно събрание Янко Янков „заставил“ генерал Лилко Йоцов (с когото, впрочем, доста отдавна били добри познати или приятели) да му предостави материалите и дал публична гласност на най-важните факти от съдържанието на делото;

            ***през Август 1991 г. началникът на Главно следствено управление при МВР генерал-майор Леонид Атанасов Кацамунски не само лично поканил за разговор Янко Янков, но и за удобство изпратил своята служебна кола да улесни превоза; след което показал на Янков строго секретен документ с резолюция, поставена лично от Първия заместник-министър на вътрешните работи и ресорен ръководител на ДС генерал-полковник Григор Велков Шопов, съгласно която било дадено разпореждане по време на ареста в ДС и на пребиваването на Янков в затвора върху него да бъдат прилагани фармакологични субстанции за сломяване на волята му.

            ***По този повод Янко Янков официално и многократно е искал от Главния прокурор да бъде извършено разследване, но такова никога не е било предприемано.

            ***След многократни енергични настоявания на Янков Заместник-главният прокурор и Прокурор на въоръжените сили (и член на Висшия съдебен съвет) генерал Лилко Йоцов все пак предприел някои плахи действия за „проучване и проверка на фактите“ както по този казус, така и по някои други казуси; каквито са били напр. исканията на Янков за разследване по мистериозното дело №42 от 1995 г. (за което отделно ще стане дума), но се отказал, тъй като една февруарска сутрин, само няколко секунди след като със съпругата си потеглили с колата, избухнала бомба, а двамата се отървали с кървави, но все пак леки и поносими травми.

            ***По някаква си „странна случайност“ точно по същото време Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев лично посетил секретния архив на ДС и лично подполковник Хаджиниколов му показал част от документацията, свързана със злоупотребите с медицината в арестите на ДС, в затворите и в гражданските болници, и дал на Министъра официално заверено копие от документацията.

            ***Пак по някакава си „странна случайност“ точно по същото време журналистката Ани Заркова станала обект на прецизно планирано леко осакатяващо публично демонстративно извършено улично покушение с химическа субстанция; каквото покушение до този момент не е било предприемани срещу никого, и в този смисъл това покушение е встъпило като имащо характера на специално семантично послание.

            ***Пак по някаква си „странна случайност“ се оказало, че родният баща на журналистката е самият генерал Леонид Кацамунски, който е и един от малкото хора в България, които знаят истината за престъпната злоупотреба с визираните химически субстанции; при което покушението върху дъщеря му е било станало именно в контекста на охотно заявеното от генерала съгласие да удовлетвори „специфичното любопитство“ на Министъра на здравеопазването към темата за злоупотребата с медицината в близкото минало и в настоящето.

            Разбира се, след покушението върху журналистката не само нейният баща, но и Министърът на здравеопазването веднага панически изоставили идеята за разследване и за оповестяване на визираните факти.

            ***Любопитно е и следното:

                        *както тогава, така и днес малцина, и то само професионално ангажирани хора знаят чия дъщеря е визираната журналистка, която, впрочем, работеше в медия, основана и финансирана с парите на комунистическата ДС, а после откупена с парите на ЩАЗИ;

                        *през цялото време на медийното „отразяване“ на покушението върху нея абсолютно всички медии упорито скриваха истината за произхода на журналистката и лансираха тезата, че покушението е заради нейните журналистически репортажи и една от книгите й за поръчковите убийства;

                        *която книга не само не разкрива истинското лице на Мафията, а напротив - прикрива Мафията, тъй като обявява за мафиотски само и единствено явления от най-нисък криминален порядък, внушавайки че други, освен тези прояви на Мафията, няма.

            ***И още нещо:

                        *когато през 1990-1991 г. синхронно ориентираният към политическите промени генерал Кацамунски бе готов да „свидетелствува“, като прехвърли вината за престъпленията върху други генерали, той съвсем набързо, ясно и категорично се отказа от тази си готовност и замлъкна, след като през 1991 г. известният началник на зловещото Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Антон Кръстев Мусаков публикува книгата си „Шесто“;

                        *на с.86 на която бе написал, че бързо преустроилият се към „вятъра на промените“ Леонид Кацамунски преди това е бил изпълнявал доста „полезна роля“ като ръководител на Специалния Софийски окръжен щаб на Шесто управление на ДС, и че като такъв е ръководел всичките секретни операции на същото управление, които са били извършвани върху територията на София-град и Софийски окръг;

            ***през есента на 1992 г. лично Директорът на Националната разузнавателна (шпионска) служба генерал Бриго Христофоров Аспарухов и лично говорителят на Президента Валентин Стоянов публично оповестили, че са били обект на секретно оперативно мероприятие, при което са били подложени на въздействието на специални химически вещества, като това е било имало характера на наказателна санкция заради политическата им позиция. По-късно в интервю, публикувано на 05 Октомври 1995 г. Софийският градски прокурор Нестор Несторов официално потвърдил истинността на казаното от двете видни личности. 

(Следва продължение)

ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XIV

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.

ХIV.

            25.) Вече бе споменато, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите на Янко Янков е бил посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл, като веднага след това с решение на Районния съд Янко Янков е бил принудително отведен с въоръжен конвой и въдворен (заточен) в полуохраняемия трудов концентрационен лагер в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.

            Официално и формално тази съдебна процедура е била документирана в папката на т. нар. АПДХ № 5 от 13.03.1984 г. по описа на Районния съд гр. Михайловград, днес град Монтана.

            От материалите по делото разбираме, че неговото осъждане по посоченото дело е било осъществено при изключително брутални нарушения на всички правни принципи и конкретни законови норми, и че самото осъждане е било абсолютно противоправно и по същество е имало характера на драстично престъпление.

            След като през 1998 г. влезе в сила Законът за достъп до архивите на Държавна сигурност, Янко Янков поискал информационен достъп и до същото дело, но службите не му отговорили нищо и се опитали да премълчат за съществуването му.

            На 27 Юли 1998 г. Янко Янков протестирал пред Главния прокурор, Президента и Министъра на вътрешните работи и изрично поискал не само да получи достъп до документацията, но и да бъде извършено прокурорско и съдебно наказателно разследване, като посочил, че става въпрос за престъпление, извършено по нареждане на най-високопоставени офицери от системата на Държавна сигурност и осъществено от съдиите Петър Каменов и Атанас Атанасов (и двамата, впрочем, бивши студенти на Янков), които са действували като агенти на ДС. Отговор не получил.

            На 19 Септември 1998 г. отново протестирал пред същите институционални лица и поискал както достъп до документацията, така и извършване на съдебно разследване, но отново не получил никакъв отговор.

            На 11 Декември 1998 г. Янко Янков пак поискал информационен достъп до документацията и наказателна отговорност за участвувалите по това съдебно дело офицери и агенти на ДС; отговор не получил.

            На 25 Декември 1998 г. отново предявил визираните си искания, но отново не получил никакъв отговор.

            След три години, на 25 Декември 2001 г. заявил същите искания;

            На 10 Януари 2002 г. Янко Янков получил писмо, подписано от Инспектора при Министерството на правосъдието Георги Кръстев, съгласно текста на което въпросното съдебно дело е било „унищожено по надлежния ред“; към писмото били приложени и официално заверени копия от документацията на Комисията, взела решение за унищожаването на делото и извършила самото унищожаване.

            На 19 Февруари 2002 г. Янко Янков протестирал пред Министъра на правосъдието и на 21 Март 2002 г. пак предявил пред Главния прокурор исканията си за извършване на прокурорско разследване и търсене на наказателна отговорност от офицерите и агентиге на Държавна сигурност, които са били ангажирани с визираното престъпно съдебно осъждане и с унищожаването на това дело.

            Впрочем, в тези две официални изложения Янко Янков изрично и ясно посочил, че:

            ***визираното съдебно дело въобще не е било унищожено, а в продължение на много години се е намирало в личната домашна охранителна каса, в която бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление при ДС генерал Димитър Христов Иванов противозаконно съхранявал своята лична колекция от такива дела;

            ***междувременно бившият криминален затворник Иван Илиев Стоянов, по прякор „Кубето“, който в продължение на няколко десетилетия е имал авторитета на най-висококвалифицирания и най-високоавторитетния български касоразбивач[1], „прелъстил“ охранителната каса на генерала от ДС и наред с другите неща взел от там и мистериозно „несъществуващата“ оригинална папка на визираното „официално и надлежно унищожено“ съдебно дело, след което веднага го предоставил на Янко Янков, с когото се познавали от времето на съвместното им пребиваване в затвора;

            ***наскоро след това Иван Стоянов бил прострелян с пет куршума от автомат „Калашников“ и като по чудо останал жив; една година по-късно, на 10 Ноември 2001 г., той бил убит само с един куршум в главата; като, естествено, всички телевизии и печатни медии оповестили „сухия факт“ на екзекуцията, като, обаче, противно на всекидневната си практика, нито една от тези медии не направила какъвто и да е коментар;

            ***после Янко Янков, естествено, написал множество официални изложения, с които обвинил генерала от ДС както за всичко, свързано с визиранато дело, така и включително и за убийството на фамозния касоразбивач; текстовете на всичките тези обвинения са публикувани и в документалните книги на Янко Янков, но от нито една от държавните институции не е последвало нито едно действие, насочено към проверка и разследване на посочените факти и обстоятелства.

---

            [1] В единия от неговите многобройни обвинителни актове е било записано, че в името на авторитета си той никога не посягал на съдържанието на каса, която не е била заключена.

ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XIII

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.

ХІІІ.

            24.) След като на 31.10.1989 г. Янко Янков е освободен от затвора, само четири дни по-късно, още на 05.11.1989 г. той е започнал да отправя (и до днес не е спирал!) своите многобройни протестни искания до различните властови институции за разследване и търсене на наказателна и репараторна отговорност за изключително големия брой престъпни посегателства на държавната власт върху брат му Камен, майка му Евтима, баща му Никола, баба му Петкана и дядо му Янко и, разбира се, върху самия него.

            Впрочем, в трагично бърз ритъм само за няколко години смъртта постига и брат му, и баща му и майка му, а самият той остава жив само благодарение на лекарите от най-голямата и най-авторитетната в Европа болница „Grosshadern“ в Мюнхен, Германия; а той отива там, след като тук, в София, в България, са му били правени няколко изследвания от „най-висококвалифицирани“ и „най-високоавторитетни“ „светила на българската медицина“ и са му казали, че е напълно здрав;

            а там, в Мюнхен, Германия, лекарите още на петата минута на прегледа му казали, че има заболяване, изразяващо се в наличието на доста обемист тумор на надбъбречната жлеза (Phaochromozytom rechts);

            а след като го оперирали му казали, че това заболяване най-вероятно се дължи на изкуствено химико-фармацевтично третиране в комбинация с упражнявания върху него многогодишен перманентен психически стрес.

-------------

            В деня на арестуването на Янко Янков в дома на родителите му органите на Държавна сигурност извършили обиск, претърсване и изземване на вещи. Точно по същото време баба му Петкана се е намирала на работа в лозето и именно там я застигнала вестта за арестуването на внука й и за обиска в дома й. Още там, докато е в лозето, тя получила мозъчен инсулт и след три дни била погребана.

            След многобройни и многогодишни настойчиви искания от Янко Янков прокуратурата образувала разследване, което завършило с констатацията, че смъртта на баба му се дължи на старост; и че липсва (не съществува) никаква взаимовръзка между нейната смърт и действията на Държавна сигурност по неговото арестуване и обиска в нейния дом, тъй като тя не е била присъствувала и не е била непосредствен очевидец както на неговото арестуване, така и на обиска в дома й.

            На многобройните официални писмени протести на Янко Янков срещу визираната нагла и брутална аргументация легитимираната от Европа българска държавна власт просто е отвръщала както с пълно официално вербално и писмено мълчание, така и с голямо множество интензивни репресивни оперативни акции, пределно ясно и подразбиращо се подсказващи му, че от него се иска да си мълчи.

-------------

            След многобройни и многогодишни настойчиви искания на Янко Янков да бъде намерена и разследвана причинната връзка между неговото абсолютно противозаконно осъждане и настаняване в затвора и смъртта на дядо му Янко, застигнала го само няколко дни след като отишъл на свиждане с внука си в затвора, прокуратурата дала официален отговор, че става въпрос за най-банална смърт поради старост; а чрез многобройните секретни оперативни мероприятия и репресивни акции на специалните служби на „жалбоподателя“ систематично му се давала възможността да проумее и да разбере, че от него се иска да си мълчи; и всичкото това, разбира се, е ставало и продължава да става именно по времето на управлението на легитимираната от Европа „демократична“ българска политическа власт.

-------------

            Официалната диагноза за смъртта на баща му Никола е carcinoma gladnulaе (жлезист карцином, рак на жлезите), а официалната диагноза за смъртта на майка му Евтима е „остър миокарден инфаркт“; въпреки многобройните настоявания на Янко Янков да бъде извършено разследване, което да потърси и установи дали има причинна връзка между тези смъртни диагнози и упражнените в продължение на много години върху родителите му репресивни акции на държавната власт, на него просто не му е отговаряно каквото и да е.

            Нещо повече – Янко Янков изрично и официално е предявил искане да бъде извършено разследване по повод наличието на очевидни следи, даващи основание да се счита, че майка му е била удушена; прокуратурата, разбира се, просто не му е отговорила каквото и да е.

            И, разбира се, „официалното мълчание“ на държавната власт винаги е било съпроводено от неофициални секретни оперативни мероприятия на специалните служби, насочени към това той да бъде мотивиран „да проумее“, че от него се иска да си мълчи, и че ако не си мълчи, ще пострадат и останалите живи членове на семейството му, а той ще бъде последен, за да „изстрада винати си за техната смърт“.

-------------

            Най-обемиста и най-драстична е документацията, свързана със смъртта на брат му Камен.

            От документацията, свързана с всички строго секретни оперативни мероприятия срещу самия Янко Янков е видно, че заедно с него тези мероприятия са били изключително интензивно насочени и срещу брат му Камен.

            Така, от ДОР „Дракон“, раздел ІІІ, точка 2, подточка Б от специалния строго секретен План за оперативни мероприятия, утвърден на 11 Януари 1983 г. и преутвърден на 11 Февруари 1983 г., който План е подписан от двама генерали, които по онова време са били най-високопоставените в системата на Държавна сигурност, а именно генерал Петър Стоянов и генерал Антон Мусаков, е видно, че Камен Янков е планиран да бъде обект на свръхсекретни репресивни мероприятия при сравнително точно описание на планираните секретни операции.

            От същите тези материали и най-вече от материалите по следственото и съдебното дело, по което е била постановена абсолютно противозаконната присъда е видно, че Държавна сигурност упорито се е стараела да докаже и да обоснове една съдебна теза, която не е била имала абсолютно нищо общо с истината.

            Така, съгласно ясно изразената по време на следственото и съдебното дело теза на Държавна сигурност двамата братя:

            *не просто са ръководели злостна и опасна противодържавна организация, но и след като софийският апартамент на единия брат вече е бил конфискуван

            (макар и формално да е бил взет от вече бившата му съпруга, която като секретен агент на ДС, макар и да си е била имала друго, свое собствено жилище, охотно е встъпила като прикритие на оперативните мероприятия на ДС, придавайки им личностно-семеен характер и прикривайки истинския характер на репресията; при това самото изземване е било осъществено без каквото и да е съдебно решение, а само с акт на кварталния инспектор на МВР),

            следва да бъде конфискуван с осъдителна съдебна присъда и собственият апартамент на другия брат в провинциалния град Монтана; апартаментът да бъде иззет и даден на държавата, като прилагането на този „откровен вариант“ се е било налагало от обстоятелството, че Камен Янков все още е бил ерген;

            *и че това следва да бъде направено, тъй като именно апартаментът на Камен Янков е бил служел като щаб на опасната нелегална противодържавна организация, ръководена от двамата братя;

            *и тъй като точно в този апартамент са се били провеждали конспиративни срещи, и тъй като точно там е било осъществявано планирането и ръководството на извършваните от тази организация противодържавни акции;

            *каквито неща, разбира се, въобще не е било имало и за съществуването на които никога не е имало абсолютно никакви доказателства.

  Този брутален (но пределно ясно документиран) факт несъмнено свидетелствува, че спрямо близките на Янко Янков и спрямо самия него

  държавната власт съвсем не се е била задоволявала само с прилагането на средствата на абсолютно престъпния институционален политически и властови репресивен натиск,

  но и че е прилагала широкоспектърен социално-икономически терор, изразяващ се в техното тотално лишаване от средствата им за най-елементарно битово съществуване, на техното лишаване от икономическите и битовите основи и устои на живота им.

            Официалната документация е регистрирала:

            *че Камен Янков е бил обект на отделни и самостоятелни секретни оперативни разработки, документацията за които е била унищожена в края на 1990 г.;

  *което означава, че той е бил обект на секретни оперативни мероприятия

  цяла една година след уж демократичните политически промени, и

  цяла една година след формалното официално разтуряне и формалното юридическо несъществуване на комунистическата Държавна сигурност;

  *но може би най-зловещият факт се състои в това, че унищожаването на документацията е било станало точно по същото време, когато вече по категорично ясен начин се е знаело, че именно в резултат на прилаганите от Държавна сигурност химически, фармакологически и стресови репресивни мероприятия Камен Янков вече има заболяване и му предстои медицинска операция;

  *нещо повече – тази документация е била унищожена абсолютно точно по същото време, точно в същите дни или дори часове, когато Камен Янков е постъпил за изследвания и за опериране в хирургическото отделение на Медицинската академия в София.

            При това специално внимание заслужава фактът, че в тази болница първоначално са отказали да го приемат, тъй като провинциалните лекари категорично били отказали да дадат официално документирано предписание за лечение в София и категорично настоявали той да бъде опериран от тях в болницата в град Монтана;

            според Янко Янков това е било станало поради „елементарното обстоятелство“, че по онова време съгласно текстовете на изрични законови разпоредби всичките лекари в България просто са били длъжни да бъдат секретни агенти на съответните структури на специалните служби; което, впрочем, е било организирано съгласно законовите изисквания всички лекари да бъдат военизирани, да имат офицерски чинове и да са подписали декларации за „мълчание“, декларации за пазене на „държавна тайна“, при което пределно ясно са знаели, че всъщност участвуват в престъпна дейност, прикривана зад патриотични фразеологии и тайни „държавни“ интереси;

            *във Второ хирургическо отделение на Медицинската академия в София Камен Янков е бил приет едва след като брат му се легитимирал като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание, и едва след като в болницата лично е бил пристигнал един от видните членове на Комисията по здравеопазването в Парламента – известният хирург професор Александър Чирков;

            *от медицинската документация е видно, че Камен Янков е бил опериран на 10 Януари 1991 г. и на 18 Януари е изписан в добро общо състояние, без оплаквания и спокойна оперативна рана. Изрично е записано, че е бил опериран жлъчният мехур, който е бил запълнен с конкременти (камъни от утаени соли) и че всичките му други вътрешни органи са се намирали в добро състояние;

            *от медицинската документация е видно, че САМО ЕДИН МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА СЛЕД ТОВА, на 09 Март 1991 г., Камен Янков е бил приет в Първо хирургическо отделение на Медицинската академия, С ДИАГНОЗА тотална инфилтрация от аденокарцином.

            *същата медицинска документация установява, че на 31 Май 1991 г. Камен Янков е издъхнал, и на другия ден е бил погребан.

            Янко Янков е категоричен, че след като на 18 Януари брат му е бил изписан от Медицинската академия с официална диагноза, в която изрично е записано „изписва се в добро състояние“,

            то констатациите, направени на 09 Март по категорично ясен начин доказват че в случая става въпрос за това, че ТЪЙ КАТО ОЧАКВАНИЯТ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ СМЪРТОНОСЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ТЕХНИТЕ ВЕЧЕ ОСЪЩЕСТВЕНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ Е БИЛ ПОСТАВЕН ПОД НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ, ТО

            ВЕДНАГА СЛЕД ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ брат му е бил подложен на НОВИ секретни оперативни третирания НЕ САМО с химико-фармацевтични субстанции, НО И С ПАТОГЕННИ КАРЦИНОМНИ СУБСТАНЦИИ.

            Именно поради това Янко Янков и днес пази получените от лекарите извадени от жлъчката на брат му камъни и е готов да ги предостави за експертен съдебно-следствен анализ за установяване на химическия състав, на причините и на механизма на образуването на тези утаени соли, но в услуга на престъпниците от държавната власт в България липсва властова институция, която да разпореди да бъде извършен такъв анализ.

  Именно по тази причина Янко Янков и днес настоява да бъде назначена високоекспертна лекарска комисия, която да се произнесе

  както по въпроса за конкретния механизъм на визираните две заболявания на брат му Камен Янков,

  така и по въпроса за общата и за конкретно-динамичната причинна връзка между: ***тези заболявания, ***смъртта на брат му; и ***визираните секретни мероприятия на специалните служби.  

            Официалната документация сочи:

            ---че едва на 27 Октомври 1995 г. Янко Янков е бил успял да се снабди с оригинална медицинска документация, в която се съдържат напълно ясни доказателства, че брат му Камен Янков е бил убит;

            ---че три дни след това, на 31 Октомври 1995 г., той е регистрирал в офиса на Главния прокурор официално искане за извършване на разследване за убийство, при което е приложил ксерокс-копия от всичките документи, съдържащи се в медицинската документация;

            ---че една година по-късно, на 07 Септември 1996 г., Янко Янков е поискал от Главния прокурор да получи отговор по искането му за разследване на убийството на брат му;

            ---че текстът на същото искане за разследване е бил получил широка медийна публичност;

            ---че едва след тази медийна публичност Янко Янков е бил извикан от началника на отдела за следствен надзор при Главната прокуратура и военен прокурор полковник Цеко Йорданов, който му показал папката и признал, че „цялата приложена медицинска документация е изгубена и липсва“;

            ---че на 27 Септември 1996 г. Янко Янков официално е обвинил прокурорите в престъпно унищожаване на доказателства; 

            ---че впоследствие е станало ясно, че папката е била на разположение на прокурорите Бончева, Блажев, Пендаров и Йорданов, за които, и за четиримата, съществуват официални доказателства, че са били секретни офицери от системата на комунистическата Държавна сигурност;

            ---че във връзка с негово писмо от 28.06.2006 г. Янко Янков е получил официалнен отговор №30977/06.V от 20.07.2006 г., подписан от Прокурора от Главна прокуратура Васил Миков, съгласно текста на което никой от прокурорите, които Янков обвинява, не може да бъде наказан, тъй като е изтекъл давностният срок за образуване на наказателно разследване на дейността им.

            В отговор на 31.07.2006 г. Янков е протестирал, като е посочил, че за него е неприемлив наглият аргумент, че престъпниците-прокурори не носят наказателна отговорност, ако сами не образуват наказателно преследване против самите себе си.

            Но има, разбира се, и още нещо. И то се съдържа в отговора на въпроса „Какво става (е станало) след смъртта на Камен Янков?“.

            Във връзка с това Янко Янков казва следното:

  „Още от най-ранното си детство брат ми проявяваше изключителни способности в сферата на изящното изкуство и до каквото и да се докоснеше, превръщаше от него естетическо творение. Като ученик в гимназията, когато беше 15-годишен, той, обаче, пострада при престъпен инцидент и загуби слуха си. След това се отдаде на професията на реставрацията на антикварни предмети и на художествената фотография, направи няколко самостоятелни художествени изложби, които бяха отразени в регионалната преса и стана член на авторитетния по онова време „Клуб на културните дейци“.

  Поради проблемите със слуха си, които той почти незабелижимо за околните преодоляваше със слухов апарат, той не пожела да следва във висше учебно заведение, но целият му приятелски кръг и най-вече приятелките му, се състоеше от хора с висше образование.

  След като през Януари 1983 г. по личното разпореждане на най-високопоставените в България генерали на Държавна сигурност той стана специален обект на оперативни мероприятия, не само неговият личен приятелски кръг, но и цялата гилдия на културните дейци в града беше наплашена и фактически разпръсната. Ателието на брат ми, макар и да беше негова лична собственост като прилежаща част от жилището му, беше разбито и ликвидирано, а той принудително бе заставен да работи като шлосер в металургичния комбинат.

  Когато на следващата година аз вече бях осъден и настанен в затвора, приятелката на брат ми, която беше учителка в града и с която възнамеряваха да създадат семейство, не само е била уволнена и заставена да отиде при родителите си на село, но и родителите й са били подобаващо наплашени от Държавна сигурност и заставени да й забранят да продължи връзката си с брат ми.

  Точно по същото време брат ми и баща ми били подложени на специални оперативни мероприятия, при които периодично били арестувани и задържани в ареста за по три, четири, пет дни, като за шестте години, докато съм бил в затвора, баща ми е бил задържан 14 (четиринадесет) пъти, а брат ми – 10 (десет) пъти; като от тех е било искано само едно-единствено нещо, а именно, писмено да декларират, че порицават моята антикомунистическа дейност, че се отказват от мен и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт. И двамата, естествено, винаги категорично отказвали да направят това.

  Междувременно след няколко инцидентни срещи с една разведена жена брат ми е бил поставен в ситуация на бъдещ баща, след което при поредното му арестуване му било „обяснено“, че ако не се ожени за нея, както по нейно лично искане, така и по искане на „възмутената социалистическа общественост“ и разбира се, по искане на прокуратурата, той ще бъде осъден най-малко на пет години затвор.

  После, докато аз съм в затвора, при нескритото и дори при демонстративното покровителство на властта тази жена предприела жестоко икономическо изстискване и изцеждане на родителите ми.

  Когато излязох от затвора, брат ми и родителите ми ми разказаха потресаващи неща; аз предприех искания за разследвания, по повод на които един прокурор (впрочем, мой бивш студент!) официално бе отказал за извърши каквито и да са разследвания, като бе писал, че моите искания са неоснователни, тъй като в тех просто са били описани „спомени от времето докато Янков е бил затвора“, в които, обаче, не се съдържат никакви данни за извършени от Държавна сигурност престъпления. Сякаш съм бил писал нещо като пътепис на туристическото ми пребиваване в екзотични места.

  Всъщност, от официалната документация е видно, че в продължение на цяла една година след политическите промени и аз, и брат ми сме били обект на същите онези строго секретни оперативни мероприятия, които са били предприети още по времето на класическия комунистически режим.

  Точно през тази една година аз случайно останах жив благодарение на германските лекари, а „благодарение“ на българските лекари и на техните господари от специалните служби брат ми бе погребан.

  После, просто броени дни след погребението на брат ми „неговата опечалена вдовица“ предприе жестока война най-вече срещу родителите ми, а на второ место  - и срещу мен.

  Не бих искал тук и сега да разказвам подробностите.

  Ще кажа само, че преди да издъхне, последните думи на брат ми бяха аз да се грижа за детето му и да обезпеча възможността то да завърши висше юридическо образование.

  Всичкото това, обаче, бе абсолютно невъзможно. Докато майка ми и баща ми бяха живи, те само веднъж или два пъти виждаха внучката си. Е, аз съм я виждал два пъти повече.

  За да бъде напълно интелектуално осакатено и за да не може да разбере същността на онова, което е станало с баща му, детето на брат ми, момиче, което носи моето име, бе заставено да завърши училище за готвачки, а после да работи като маникюристка.

  Впрочем, по времето на класическия комунистически режим по същия начин е било постъпвано и с децата на така наречената „съборена от власт, осъдена и избита буржоазна интелигенция“.

  А докато самият аз бях в затвора моят син, който носи името на брат ми, е бил възпитаван да мрази всичко, което е свързано с моето име, с името на моите родители и с името на брат ми (неговия чичо), и е бил заставен да учи за телефонен техник.

  Едва по-късно, когато вече бях високопоставен член на управляващата политическа коалиция, аз злоупотребих с властта си, и без да полага приемен изпит, какъвто той, поради преднамерено осакатяващия начин на обучението му, въобще не би успял да вземе, записах сина си да учи и той завърши юридически факултет.

  А когато казах на Яница, детето на брат ми, че желанието на нейния баща е било тя да завърши висше юридическо образование, тя ми каца, че не желае да има нищо общо както със самия мен, така и с моята професия.“.