ХV.
26.)
Вече бе споменато за извършваните от българската Държавна
сигурност биохимични, фармакологични и медикаментозни наказателно-терористични
акции върху Янко Янков и неговите близки. По-нататък пак ще стане дума
за това, като ще бъдат посочени и други такива конкретни случаи.
Тук, в този раздел, тази тема ще
бъде поставена в малко по-общ или по-обобщен, но все пак достатъчно конкретно-точен,
ракурс, прецизно описан и документиран в многобройните предявени от Янко Янков искания за разследване на престъпленията
на бившите и новите специални служби.
В официално обширно писмо до Главния прокурор на България, Президента на България, Amnesty International-London, Helsinki Watch-New York, International Human Rights, Law Group-Washington,
базираните в София посланици на
западните държави и 13 български
медии, публикувано
в Том 3 на неговата документална
книжна поредица, Янко Янков
пише следното:
„ През 1991 г. информационните агенции съобщиха,
че протестантският пастор и активен опозиционер по времето на комунистическия
режим в Германия Хайнц Егерт станал
министър на вътрешните работи на федералната област Саксония, и така получил
възможността да се запознае с материалите в досието си в ЩАЗИ.
Там той открил доказателства, че през 80-те
години е бил подлаган от тайните служби на специално заразяване с вирус,
отгледан в лаборатория, филиал на КГБ,
който предизвиквал психическо заболяване в лека форма, но целта е била след
потърсването на медицинска помощ лицето да бъде подложено на специални
манипулации, които да доведат до засилване и превръщане на заболяването в
хронично.
За да узнае зловещата истина и да има
възможността да потърси съдебна защита, господин Егерт е имал два рядко срещани шанса - първият е, че за разлика
от България Източна Германия си имаше Западна Германия, към която да бъде
присъединена; и вторият е, че за разлика от България там за министри, за прокурори,
за съдии и за президенти не са избирани лица от агентурните списъци на тайните
служби.
Точно по същото време на 1991 г.
аз бях депутат във Великото Народно
събрание и по информация на близки на пострадало лице използувах
депутатския си имунитет и принудих един
прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили да ми предостави възможността
лично да се запозная със съдържанието на една официално регистрирана за „секретно”
разследване папка, в която ставаше въпрос за съществуването в България на
няколко лаборатории, създадени от българския филиал на КГБ, предназначението на
които е било да се разработват нови фармацевтични технологии, които да се
експериментират върху нищо неподозиращи здрави хора, върху случайно попаднали
при „лекари” от тайния екип болни от каквато и да е болест, върху криминални
затворници, и върху политическите затворници.
Досегашните ми многобройни опити да узная
какво е станало с разследването по тази папка завършваха с абсолютно пълно
мълчание от Вас, господин Главен
прокурор, и от прокурорите от Прокуратурата
на въоръжените сили.
През същата 1991 г. лично аз извърших
самостоятелно проучване и статията ми „Зеленото чудовище от УБО” бе
публикувана в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, брой 3 от 12-19
август 1991 г., след което със специално писмо бе предоставена на Главната прокуратура и на Прокуратурата на въоръжените сили с
искане за разследване.
Всичките ми опити да разбера дали се извършва
разследване по предоставените от мен материали досега са завършвали с пълен
неуспех - Главната и Военната прокуратура не ми отговориха нито веднъж.“.
-------------
От изключително обстойната 12-томна
официално публикувана документация на Янко
Янков и от редица други негови документални книги и статии в медиите, както
и от все още непубликуваните документи от неговия личен архив е видно, че
от 1991 г. до днес той не е спирал да изнася
пред обществеността и да предоставя на прокуратурата многобройни прецизно
описани факти,
разкриващи зловещата истина, че българският
филиал на съветската КГБ е извършвал многобройни масови и индивидуални
престъпни покушения, имащи характера на биохимични, фармакологични и
медикаментозни експериментални, репресивни и терористични акции. Последното
официално искане на Янко Янков за
разследване на този тип престъпления е отпреди няколко месеци, има дата 15 Септември 2011 г. и към него са
приложени 158 (сто петдесет и осем) страници прецизно аргументирана
документация.
Тук ще посочим само няколко от най-фрапиращите
акуратно систематизирани от Янко Янков
факти и обстоятелства:
***Основният информационно-доказателствен
масив, доколкото все още е възможно да съществува такъв, се намира в архивите на Пето управление на ДС,
известно като УБО или Управление безопасност и охрана.
Началникът на това управление генерал-лейтенант
Илия Симеонов Кашев се самоубива (или е „самоубит“) на 28
Септември 1986 г. докато заема поста си, като в официалното съобщение в
официалния партиен вестник от онова време е написано, че е починал след кратко
боледуване;
***точно в структурата на същото
управление на ДС под научно
методическото и организационно-техническото ръководство на КГБ са били създадени три секретни
лаборатории, наричани „Лаборатория № 11“, „Лаборатория
№ 13“ и „Лаборатория „Биоелектроника““;
***непосредствен административен
ръководител на тези лаборатории е бил генерал Иван Горинов - заместник-началник
на Първо главно (шпионското) управление
на ДС и ръководител на група за спецпоръчки (т. нар. „остри
мероприятия“) към ЦК на БКП и ДС;
впрочем, неговата съпруга Ангелина
Горинова е била дългогодишна лична секретарка на самия Тодор Живков;
***непосредствени научни ръководители
на тези лаборатории са били д-р Стефан
Найденов и д-р Хари Жабилов;
***основните фармацевтични продукти,
изработвани в лабораториите, са били два вида в две направления, а именно:
цитостатици
(забавящи развитието на раковите клетки)
и цитостимулатори (предизвикващи изкуствени и бързо развиващи се ракови заболявания и
процеси);
както и продукти за анти-HIV-вирусно поддържане на висок клетъчен
имунитет и HIV-вирусно стимулиращо бързо увреждане на
клетъчния имунитет;
***тези продукти са били
експериментирани не само в затворите, но и в редица болници в София и в
страната, като експериментите са били извършвани както върху болни от каквато и
да е болест хора, така и върху нищо неподозиращи напълно здрави хора;
***в затворите експериментите са
били обезпечавани от прокурора от Главна
прокуратура Петър Дончев и от Софийския
градски прокурор Любомир Цанков; които, впрочем, по времето на съветската „перестройка“,
когато била предприета стратегията за скриване следите на престъпленията и на
закриване на лабораториите, били покосени от мощни инфаркти; което пък, напълно
съвпадало по време със „самоубийството“ на генерала, който
ръководел цялостната дейност на това управление на ДС;
***след камуфлажните „политически“
промени през 1989-1990 г. в Главна
прокуратура било образувано строго секретно следствено дело за разследване
на визираните факти, водено лично от Прокурора
на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов;
***в качеството си на депутат
във Великото Народно събрание Янко Янков „заставил“ генерал Лилко Йоцов (с
когото, впрочем, доста отдавна били добри познати или приятели) да му
предостави материалите и дал публична гласност на най-важните факти от
съдържанието на делото;
***през Август 1991 г. началникът на Главно следствено управление
при МВР генерал-майор Леонид Атанасов Кацамунски не само лично поканил за
разговор Янко Янков, но и за
удобство изпратил своята служебна кола да улесни превоза; след което показал
на Янков строго секретен документ с резолюция, поставена лично от Първия
заместник-министър на вътрешните работи и ресорен ръководител на ДС
генерал-полковник Григор Велков Шопов, съгласно която било дадено
разпореждане по време на ареста в ДС
и на пребиваването на Янков в затвора
върху него да бъдат прилагани фармакологични субстанции за сломяване на волята
му.
***По този повод Янко Янков официално и многократно е
искал от Главния прокурор да бъде
извършено разследване, но такова никога не е било предприемано.
***След многократни енергични настоявания
на Янков Заместник-главният прокурор и Прокурор на въоръжените сили (и член на Висшия съдебен съвет) генерал Лилко Йоцов все пак предприел
някои плахи действия за „проучване и
проверка на фактите“ както по този казус, така и по някои други казуси;
каквито са били напр. исканията на Янков за разследване по мистериозното
дело №42 от 1995 г. (за което отделно ще стане дума), но се отказал,
тъй като една февруарска сутрин, само няколко секунди след като със съпругата
си потеглили с колата, избухнала бомба, а двамата се отървали с кървави, но все
пак леки и поносими травми.
***По някаква си „странна
случайност“ точно по същото време Министърът
на здравеопазването Петър Бояджиев лично посетил секретния архив на ДС и лично подполковник Хаджиниколов му показал част от документацията,
свързана със злоупотребите с медицината в арестите на ДС, в затворите и в гражданските болници, и дал на Министъра официално заверено копие от
документацията.
***Пак по някакава си „странна
случайност“ точно по същото време журналистката
Ани Заркова станала обект на прецизно планирано леко осакатяващо публично
демонстративно извършено улично покушение с химическа субстанция; каквото
покушение до този момент не е било предприемани срещу никого, и в този смисъл това покушение
е встъпило като имащо характера на специално семантично послание.
***Пак по някаква си „странна
случайност“ се оказало, че родният баща на журналистката е самият
генерал Леонид Кацамунски, който е и един от малкото хора в България,
които знаят истината за престъпната злоупотреба с визираните химически
субстанции; при което покушението върху дъщеря му е било станало именно в
контекста на охотно заявеното от генерала съгласие да удовлетвори „специфичното любопитство“ на Министъра на здравеопазването към
темата за злоупотребата с медицината в близкото минало и в настоящето.
Разбира се, след покушението върху журналистката
не само нейният баща, но и Министърът на здравеопазването веднага панически изоставили
идеята за разследване и за оповестяване на визираните факти.
***Любопитно е и следното:
*както тогава, така и
днес малцина, и то само професионално ангажирани хора знаят чия дъщеря е
визираната журналистка, която, впрочем, работеше в медия, основана и
финансирана с парите на комунистическата ДС,
а после откупена с парите на ЩАЗИ;
*през цялото време на
медийното „отразяване“ на покушението върху нея абсолютно всички медии упорито
скриваха истината за произхода на журналистката и лансираха тезата, че
покушението е заради нейните журналистически репортажи и една от книгите й за
поръчковите убийства;
*която книга не само не
разкрива истинското лице на Мафията,
а напротив - прикрива Мафията,
тъй като обявява за мафиотски само и единствено явления от най-нисък криминален
порядък, внушавайки че други, освен тези прояви на Мафията, няма.
***И още нещо:
*когато през 1990-1991
г. синхронно ориентираният към политическите промени генерал Кацамунски бе готов да „свидетелствува“, като прехвърли
вината за престъпленията върху други генерали, той съвсем набързо, ясно и
категорично се отказа от тази си готовност и замлъкна, след като през 1991 г. известният началник на зловещото Шесто
управление на ДС генерал-лейтенант Антон Кръстев Мусаков публикува книгата
си „Шесто“;
*на с.86 на която бе написал,
че бързо преустроилият се към „вятъра на промените“ Леонид Кацамунски преди това е бил
изпълнявал доста „полезна роля“ като ръководител
на Специалния Софийски окръжен щаб на Шесто управление на ДС, и че като
такъв е ръководел всичките секретни операции на същото управление, които са
били извършвани върху територията на София-град и Софийски окръг;
***през есента на 1992 г. лично Директорът на Националната разузнавателна
(шпионска) служба генерал Бриго Христофоров Аспарухов и лично говорителят на Президента Валентин Стоянов
публично оповестили, че са били обект на секретно оперативно мероприятие, при
което са били подложени на въздействието на специални химически вещества, като
това е било имало характера на наказателна санкция заради политическата им
позиция. По-късно в интервю, публикувано на 05 Октомври 1995 г. Софийският градски прокурор Нестор Несторов
официално потвърдил истинността на казаното от двете видни личности.
(Следва продължение)
(Следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар