ХIV.
25.)
Вече бе споменато, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите на Янко Янков е бил посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл, като веднага
след това с решение на Районния съд Янко
Янков е бил принудително отведен с въоръжен
конвой и въдворен (заточен) в полуохраняемия трудов концентрационен лагер в
химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.
Официално и формално тази съдебна
процедура е била документирана в папката на т. нар. АПДХ № 5 от 13.03.1984 г. по описа на Районния съд гр. Михайловград, днес град Монтана.
От материалите по делото разбираме,
че неговото осъждане по посоченото дело е било осъществено при изключително
брутални нарушения на всички правни принципи и конкретни законови норми, и че самото
осъждане е било абсолютно противоправно и по същество е имало характера на драстично
престъпление.
След като през 1998 г. влезе в сила Законът
за достъп до архивите на Държавна сигурност, Янко Янков поискал информационен достъп и до същото дело, но
службите не му отговорили нищо и се опитали да премълчат за съществуването му.
На
27 Юли 1998 г. Янко Янков протестирал
пред Главния прокурор, Президента и Министъра на вътрешните работи и изрично поискал не само да получи
достъп до документацията, но и да бъде извършено прокурорско и съдебно наказателно
разследване, като посочил, че става въпрос за престъпление, извършено
по нареждане на най-високопоставени офицери от системата на Държавна сигурност
и осъществено от съдиите Петър Каменов
и Атанас Атанасов (и двамата,
впрочем, бивши студенти на Янков),
които са действували като агенти на ДС.
Отговор не получил.
На
19 Септември 1998 г. отново протестирал пред същите институционални лица и
поискал както достъп до документацията, така и извършване на съдебно разследване,
но отново не получил никакъв отговор.
На
11 Декември 1998 г. Янко Янков
пак поискал информационен достъп до документацията и наказателна отговорност за
участвувалите по това съдебно дело офицери и агенти на ДС; отговор не получил.
На
25 Декември 1998 г. отново предявил визираните си искания, но отново не
получил никакъв отговор.
След три години, на 25 Декември 2001 г. заявил същите искания;
На
10 Януари 2002 г. Янко Янков получил писмо, подписано от Инспектора при
Министерството на правосъдието Георги Кръстев, съгласно текста на което
въпросното съдебно дело е било „унищожено по надлежния ред“; към писмото
били приложени и официално заверени копия от документацията на Комисията, взела
решение за унищожаването на делото и извършила самото унищожаване.
На
19 Февруари 2002 г. Янко Янков протестирал
пред Министъра на правосъдието и на 21 Март 2002 г. пак предявил пред Главния прокурор исканията си за
извършване на прокурорско разследване и търсене на наказателна отговорност от
офицерите и агентиге на Държавна
сигурност, които са били ангажирани с визираното престъпно съдебно осъждане
и с унищожаването на това дело.
Впрочем, в тези две официални
изложения Янко Янков изрично и ясно
посочил, че:
***визираното съдебно дело въобще не е било
унищожено, а в продължение на много години се е намирало в личната домашна охранителна каса, в която бившият шеф на Шести отдел на Шесто
управление при ДС генерал Димитър Христов Иванов противозаконно
съхранявал своята лична колекция от такива дела;
***междувременно бившият
криминален затворник Иван Илиев Стоянов, по прякор „Кубето“, който в продължение на няколко десетилетия
е имал авторитета на най-висококвалифицирания и най-високоавторитетния български
касоразбивач[1],
„прелъстил“ охранителната каса на генерала от ДС и наред с другите неща взел от
там и мистериозно „несъществуващата“ оригинална папка на визираното „официално
и надлежно унищожено“ съдебно дело, след което веднага го предоставил на Янко Янков, с когото се познавали
от времето на съвместното им пребиваване в затвора;
***наскоро след това Иван Стоянов бил прострелян с пет
куршума от автомат „Калашников“ и като по чудо останал жив; една година по-късно,
на 10 Ноември 2001 г., той бил убит само с един куршум в главата; като,
естествено, всички телевизии и печатни медии оповестили „сухия факт“ на
екзекуцията, като, обаче, противно на всекидневната си практика, нито една от
тези медии не направила какъвто и да е коментар;
***после Янко Янков, естествено, написал множество официални изложения, с
които обвинил генерала от ДС както
за всичко, свързано с визиранато дело, така и включително и за убийството на фамозния
касоразбивач; текстовете на всичките тези обвинения са публикувани и в
документалните книги на Янко Янков,
но от нито една от държавните институции не е последвало нито едно действие,
насочено към проверка и разследване на посочените факти и обстоятелства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар