2013-03-25

ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XIV

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.







ХIV.
            25.) Вече бе споменато, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите на Янко Янков е бил посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл, като веднага след това с решение на Районния съд Янко Янков е бил принудително отведен с въоръжен конвой и въдворен (заточен) в полуохраняемия трудов концентрационен лагер в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.
            Официално и формално тази съдебна процедура е била документирана в папката на т. нар. АПДХ № 5 от 13.03.1984 г. по описа на Районния съд гр. Михайловград, днес град Монтана.
            От материалите по делото разбираме, че неговото осъждане по посоченото дело е било осъществено при изключително брутални нарушения на всички правни принципи и конкретни законови норми, и че самото осъждане е било абсолютно противоправно и по същество е имало характера на драстично престъпление.
            След като през 1998 г. влезе в сила Законът за достъп до архивите на Държавна сигурност, Янко Янков поискал информационен достъп и до същото дело, но службите не му отговорили нищо и се опитали да премълчат за съществуването му.
            На 27 Юли 1998 г. Янко Янков протестирал пред Главния прокурор, Президента и Министъра на вътрешните работи и изрично поискал не само да получи достъп до документацията, но и да бъде извършено прокурорско и съдебно наказателно разследване, като посочил, че става въпрос за престъпление, извършено по нареждане на най-високопоставени офицери от системата на Държавна сигурност и осъществено от съдиите Петър Каменов и Атанас Атанасов (и двамата, впрочем, бивши студенти на Янков), които са действували като агенти на ДС. Отговор не получил.
            На 19 Септември 1998 г. отново протестирал пред същите институционални лица и поискал както достъп до документацията, така и извършване на съдебно разследване, но отново не получил никакъв отговор.
            На 11 Декември 1998 г. Янко Янков пак поискал информационен достъп до документацията и наказателна отговорност за участвувалите по това съдебно дело офицери и агенти на ДС; отговор не получил.
            На 25 Декември 1998 г. отново предявил визираните си искания, но отново не получил никакъв отговор.
            След три години, на 25 Декември 2001 г. заявил същите искания;
            На 10 Януари 2002 г. Янко Янков получил писмо, подписано от Инспектора при Министерството на правосъдието Георги Кръстев, съгласно текста на което въпросното съдебно дело е било „унищожено по надлежния ред“; към писмото били приложени и официално заверени копия от документацията на Комисията, взела решение за унищожаването на делото и извършила самото унищожаване.
            На 19 Февруари 2002 г. Янко Янков протестирал пред Министъра на правосъдието и на 21 Март 2002 г. пак предявил пред Главния прокурор исканията си за извършване на прокурорско разследване и търсене на наказателна отговорност от офицерите и агентиге на Държавна сигурност, които са били ангажирани с визираното престъпно съдебно осъждане и с унищожаването на това дело.
            Впрочем, в тези две официални изложения Янко Янков изрично и ясно посочил, че:
            ***визираното съдебно дело въобще не е било унищожено, а в продължение на много години се е намирало в личната домашна охранителна каса, в която бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление при ДС генерал Димитър Христов Иванов противозаконно съхранявал своята лична колекция от такива дела;
            ***междувременно бившият криминален затворник Иван Илиев Стоянов, по прякор „Кубето“, който в продължение на няколко десетилетия е имал авторитета на най-висококвалифицирания и най-високоавторитетния български касоразбивач[1], „прелъстил“ охранителната каса на генерала от ДС и наред с другите неща взел от там и мистериозно „несъществуващата“ оригинална папка на визираното „официално и надлежно унищожено“ съдебно дело, след което веднага го предоставил на Янко Янков, с когото се познавали от времето на съвместното им пребиваване в затвора;
            ***наскоро след това Иван Стоянов бил прострелян с пет куршума от автомат „Калашников“ и като по чудо останал жив; една година по-късно, на 10 Ноември 2001 г., той бил убит само с един куршум в главата; като, естествено, всички телевизии и печатни медии оповестили „сухия факт“ на екзекуцията, като, обаче, противно на всекидневната си практика, нито една от тези медии не направила какъвто и да е коментар;
            ***после Янко Янков, естествено, написал множество официални изложения, с които обвинил генерала от ДС както за всичко, свързано с визиранато дело, така и включително и за убийството на фамозния касоразбивач; текстовете на всичките тези обвинения са публикувани и в документалните книги на Янко Янков, но от нито една от държавните институции не е последвало нито едно действие, насочено към проверка и разследване на посочените факти и обстоятелства.


            [1] В единия от неговите многобройни обвинителни актове е било записано, че в името на авторитета си той никога не посягал на съдържанието на каса, която не е била заключена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар