Краят на ХVII век.
„През
пролетта на 1684 г. Австрия и Полша сключват съюз срещу османците, в който се
включва и Венеция. През 1686 в него се включва и Русия, а коалицията този път сама търси помощта
на българските католици. В Чипровци решават, че подходящият момент е
настъпил, когато австрийската армия превзема Белград на 6 септември 1688 г.
(...) Още през пролетта на 1688 въстанически части под ръководството на Георги Пеячевич напускат
Чипровци и се присъединяват към австрийската армия. (..). След битката при Белград въстанието избухва в цяла северозападна България. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да
координират българските части, които бездействат и дават възможност на
османците да се прегрупират. (...) Въстаническите войски са разбити от османски
войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф Емерих Текели.“[1]
„(...) Изоставени от австрийците, те (въстаниците – б.м., Н.М.) имали
единствен разумен възможен ход, да задържат турското настъпление към Чипровско
колкото може по-дълго, и през това време семействата им да напуснат селищата по
планинските пътища и да потърсят спасение някъде далече.“[2]
Малка група въстанически семейства,
предвождани от войводата Вельо Стойов,
напуска опожарената планинска Клисура
и се заселва в предравнината, като дава началото на днешното село Клисурица.
Краят на ХХ век.
Триста години по-късно далечният му
правнук е политически затворник на българския комунизъм. По неведоми пътища едно
обикновено селско момче стига до извода, че тази фалшива социална система е на
път да се срути, и поема историческата щафета на съпротивата.
За разлика от именития си прадядо
младият Янко Николов Янков-Вельовски не избира меча, а перото. Както самият
признава, той (ведно с баща си и брат си) е първият от рода Вельовски, предпочел легитимната пред въоръжената борба.
Също както преди три века Западът обещава решителна подкрепа за
смелото начинание на младия човек. „Amnesty International” го определя за „Затворник №1 на комунизма в България“,
Държавният
департамент на САЩ се обявява в негова защита, канцлерът на ФРГ Вили Брандт призовава от високата трибуна на световния
конгрес на Социнтерна за освобождаването му.
Също както преди три века мнозинството българи
остават напълно безучастни пред лицето на изглеждащия вечен тоталитарен режим.
Който режим само по-малко от две седмици след излизането от затвора на
45-годишния (тогава) мъж рухва буквално за дни.
Също както преди три века Западът не просто
бездействува, а чрез корумпираната част от своите елити подава ръка не на
автентичните борци срещу комунизма, а на своите довчерашни смъртни врагове,
афиширали се като негови гробокопачи.
Какво се е случило? Защо е тази
промяна? Какво е сближило довчерашните „непримирими“ позиции?
Отговорът на всички въпроси е
известен още от времето на древна Финикия:
Пари!
Но не просто пари - а кървави, геноцидни
пари - ограбени и ограбвани безочливо и безнаказано от съдрания джоб на собствения
народ и влагани в западни банкови институции, вкл. и в сметките на влиятелни
политически дейци (не само български!) – президенти, министър-председатели,
министри, депутати, дипломати...
Парите, които „не миришат“, са вмирисали тотално посткомунистическите
взаимоотношения „Изток-Запад“.
Всичко започва много преди видимата
си изява на 10 ноември 1989 г. Младият, многообещаващ юрист – научен изследовател в Института за
държавата и правото на БАН и преподавател
в Юридическия факултет (единствения по онова време в България) на Софийския университет Янко Николов Янков – е представил
новаторската си разработка на тема „Прогностика“.
Случаят не остава в тесните рамки на научното творчество – авторът е забелязан
от съответните български служби.
Следва покана за участие в
свръхсекретно изследване под наслов „Страната Хикс след момента „t“.
Разкодирано, посланието е „Страната
Югославия след Тито“. Отказът от участие се заплаща цял живот – защото
скоро темата е прередактирана на „България след Тодор Живков“
(внимателният читател няма да се учуди, след като разбере, че „изследването“ е под егидата на
тогавашния министър на външните работи
Петър Младенов).
Както може и да се очаква,
българските партайгеноси и в този изолиран случай не са първооткриватели, а
просто епигони на своите съветски съпартийци. Ако в България подготовката за
смяна на системата започва някъде около 1975 г., то във великата съветска
страна това е вече в ход и набира скорост, чийто апогей е белязан с издигането
на 11 март 1985 г. на М.С. Горбачов за
генерален скеретар на КПСС. След по-малко от петилетка е реализиран и
българският вариант начело с Петър
Младенов, Андрей Луканов и други
близки съратници на Тодор Живков.
Поставено е началото на „Прехода“
от марксов социализъм към капитализъм. Изглежда условието в „джентълменското
споразумение“ между Горбачов-Рейгън/Буш
(Старши) е било да не се допусне търсене
на отговорност за престъпленията на комунистите, както и да им се
позволи да станат крупни капиталисти (в немалко случаи – за една нощ).
Разбира се човек, учен, юрист,
политик, политзатворник на комунизма като Янко
Н. Янков-Вельовски не би могъл да преглътне подобна трансмутация. Излъган и
изоставен от довчерашните си западни приятели, той ще продължи битката за Право и Справедливост сам – сам срещу безпощадната перверзна машина на
Злото не само и единствено в мащабите на България.
Някому може да се стори необичайно,
и ще бъде прав – в начина на поднасяне на биографичните фрагменти – не като
преразказ на събитията и фактите, а преимуществено чрез отражението им в
документи. Тук е напълно в сила древното правило Scripta manent – Писаното остава.
В стремежа си максимално да доближим
възприятието на читателя до автентичната атмосфера на публицистичното
творчество на Янко Н. Янков-Вельовски сме се придържали неотклонно към духа и
буквата на неговите документални поредици („Документ за самоличност. Политическа
документалистика“, „Кого защитава Западът – Човешките права или
Червената мафия“, „Българският посткомунистически геноцид“
и пр.). Подходът не е самоцелен, а е мотивиран от обстоятелството, че повечето
му книги са библиографска рядкост (по разбираеми причини) още от момента на
отпечатването им в символичен тираж. Любознателният читател може сам да се
увери в това, като посети сайта iankov.blogspot.com.
Убеден съм, че ще дойде ден, когато тази книга
ще стане настолна за всеки светъл ум, който ще поиска да узнае истината за
тъмните години на т.нар. „преход от комунизъм към капитализъм“.
* * *
Замисълът на настоящата публикация
бе тя да бъде реализирана като „Второ преработено и допълнено издание“
на публикуваната през 2006 г. наша книга, озаглавена „Янко Янков. БиоБиблиография“,
издадена на английски, френски, немски и български език.
При това възнамерявахме Второто
издание да бъде допълнено и с превод на руски и испански езици, но … за
съжаление не само световната,
европейската, не и перманентната българска икономическа и финансова криза, но
несекващата геноцидна политика на властта
ни попречи да осъществим този замисъл.
Главната пречка да реализираме проекта
се състоеше най-вече в изключително свирепата, тотална ,
включително и икономическа, репресивна стратегия на специалните държавни и
парадържавни (ченгеджийско-мафиотски) служби, упражнявана строго селективно както
върху Янко Н. Янков-Вельовски и семейството му, така и върху негови лични приятели, политически съмишленици и
съратници; в резултат на която престъпна мафиотско-правителствена стратегия
не само обектът на нашето биографично внимание, но и всичките негови актуални и
потенциални приятели, съмишленици и съратници са репресивно поставени в пълна икономическа,
финансова и битова невъзможност да спомогнат за реализирането на замисления
проект.
Поради тези причини тук и
сега предлагаме на читателя друг подход, който, всъщност, е фиксиран
преди всичко върху голямо множество отделни специфични „биографични
фрагменти“, които се опитваме да обединим и да представим
като относително целостна биографична визия.
При това държим да подчертаем, че
тук визираните текстове са основани както върху моето лично познаване на
свързаните със живота на Янко Н. Янков-Вельовски
факти и обстоятелства, така и върху превъзходното познаване на всички факти и
обстоятелства, свързани със съдържанието на многобройните му научни и
документални статии, студии и книги, на които (на всичките) съм редактор и научен
консултант.
Авторът
Няма коментари:
Публикуване на коментар