Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции! – 535

Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,

Председател на Партия Либерален конгрес,

Председател на Съюза на юристите-демократи,

Председател на УС на Базисния Институт

за Проучване и защита на човешките права,

Дописен член (член-кореспондент) на

Българската академия на науките и изкуствата

--------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1

http://vbox7.com/collection:708949/

========================================================= 

20 Март 2013 г.

Този текст е публикуван в Интернет на следния електронен адрес:

Всички карти на масата и отговорност

за престъпленията на

Специалните държавни служби,

на Прокуратурата, на Съда,

на Правителството, на Президента,

и на другите държавни институции! – 535

До г-н Камен Ситнилски –

Заместник-Главен прокурор на България,

Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София

Към: вх. № 3307 / 2013 г.

Информационно копие:

До Висшия съдебен съвет

1000 София, ул. „Екзарх Йосиф” №12

До всички актредитирани в България

дипломатически мисии

До всички български и

акредитирани в България световни медии,

І.

            Господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

            Превъзходно знаете, че с Вас се познаваме от много, много отдавна – като студенти сме били в един курс на Юридическия факултет и дори сме били приятели; при това, струва ми се, че по онова време приятелството ни е било искрено и високо взаимно уважително, основано изключително върху общото ни уважение и преклонение към Знанието, и най-вече към Правото и Справедливостта. Поне така си мисля...

            Разбира се, превъзходно знаете, че не съм забравил, че после, през 80-те и началото на 90-те години, в продължение на почти десет години, Вие бехте не просто прокурор, а

прокурор в Главна прокуратура,

при това в тогавашния

отдел по изпълнение на наказанията,

(с акцент върху осъждането и изпълнението на наказанията върху малолетните и непълнолетните)

който именно отдел

беше главното ударно звено на кръвожадната Държавна сигурност по обезпечаването и реализирането

НЕ ТОЛКОВА ПО ТЕХНОЛОГИЯТА

НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНИТЕ ПРИСЪДИ,

КОЛКОТО ИМЕННО ПО ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО

НА „БИОЛОГИЧНИЯ МАТЕРИАЛ“

ЗА НЕЛЕГАЛНИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ТРАФИК

С БИОЛОГИЧНИТЕ КОМПОНЕНТИ (взети от живи и мъртви)

И НАЙ-ВЕЧЕ С ОРГАНИТЕ

НА РАЗФАСОВАНИТЕ ТРУПОВЕ,

И ОСВЕН ТОВА, разбира се, бе и

главното ударно звено на ДС

по изпълнението на специалните репресии и убийствата на непокорните затворници,

и най-вече на политически затворници.

          Разбира се, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, Вие превъзходно знаете, че точно аз съм този, който още преди четвърт век бе започнал да тръби, че „Нито един прокурор, който знае как се изпълняват смъртни присъди у нас, не е останал читав“ (интервю на Виолета Желязкова във в-к „168 часа“ от 12 май 1992 г.) -  

Виж: 2007-08-20, ИНФАРКТИ УБИВАТ МЛАДИ И ЗДРАВИ ПРОКУРОРИ ,

http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_9099.html

Виж: 2007-07-21, ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (1),

http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_4237.html

Виж: 2007-07-27, ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (2),

http://iankov.blogspot.com/2007/07/2_5828.html

            Разбира се, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, Вие превъзходно знаете, че през всичкото това време мен никога не ме е напускала мисълта да търся отговор на въпроса:

„Защо, въпреки пределно ясната стратегия

на босовете на „тъмните сили“ да се отървават от съучастниците във визираната престъпна дейност,

все пак Вие сте единственият

(поне моята констатация е такава!),

който не само е жив и здрав,

но дори и днес е прокурор именно в Главната прокуратура?“.

            Разбира се, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, Вие превъзходно знаете, че

         точно по същото време, когато Вие сте се занимавал с горепосочената дейност,

       аз бех не просто напълно бездоказателствено и невинно осъден,

       но и в затвора бех поставен при изключително жестоки и кошмарни условия на изпълнение на наложеното ми наказание;

            и че точно тогава завеждащият сектора прокурор Петър Дончев, за да обезпечи оперативното мероприятие на ДС по подготвянето на моето убийство в затвора, бе написал на баща ми писмо (№645.86.ХІ/13.02.1986 г.), в което изрично и пределно ясно е записал, че

            в затвора не моят живот и здраве са застрашени, а че с невъздържаността си и липсата на елементарна дисциплина аз представлявам опасност за живота и здравето на околните;

         а като се има предвид, че в официалната ми затворническа характеристика изрично е записано, че поради моята злостна престъпна антидържавна същност и поради юридическите съвети, които съм им давал, дори и най-закоравелите криминални затворници са ме считали за свой тартор и винаги са се отнасяли към мен с изключително висок респект и ужажение,

         то очевидно е, че при/в отдела, в който Вие, г-н Ситнилски, сте работел по онова време и сте обезпечавал престъпните мероприятия на ДС,

         е имало документация, съгласно която аз представлявам опасност съвсем не за затворниците, а за надзирателите,

         на които именно в определен момент ДС е имала план да възложи да ме убият, като се позоват на такава опасност.

Впрочем, точно този документ

винаги ми е давал и ми дава правото

с гордост да заявявам,

че аз не съм репресиран,

а съм репресирващ репресиращите!

            Благоволете да отбележите, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, че съвсем неслучайно Ви споменавам този факт –

            давам Ви възможност да се защитите от моето обвинение, като обосновете тезата, че не аз съм бил жертвата, а Вие сте бил жертвата!

ІІ.

            Впрочем, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, с настоящето ми официално писмо до Вас целя нещо много по-важно.

            Така или иначе пътят на България към съвременните цивилизационни и правни ценности е неизбежен, а това означава и че рано или късно и отговорността на извършителите за извършените от тех престъпления ще е неизбежна.

            Наказателната отговорност, разбира се, е лична и не обхваща кръга на неучаствувалите в дейността наследници на престъпника.

            Вие, обаче, несъмнено професионално знаете, че

в цивилизования свят

съществува не само деликтна,

но и репараторна отговорност

от ползувателите на облагите

от извършените престъпления,

при която наследниците на дадено

наказателно-отговорно лице

носят репараторна отговорност

пред наследниците

на жертвите на престъплението.

Така, примерно,

докато аз бех в затвора като абсолютно невинно осъден и моят син е бил пряка и косвена жертва на специалните репресивни методи и мероприятия,

то в същото това време именно

заради Вашето пряко или косвено участие в тези мероприятия

Вашите деца са се ползували от системата на специалното икономическо, образователно и статусно облагодетелствуване. Дори нещо повече – днес Вашият син е професионално институционализиран като джелатин в престъпната мафиотска структура ДАНС, а Вашата дъщеря е съдия – т. е. агентурно лице на Червената Мафия, внедрено в Системата на Правосъдието, за да прави същото, което и Вие правите вече в продължение на почти половин век -

обезпечаване на безнаказаност за високопоставените престъпници.

ІІІ.

            Впрочем, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

С настоящо мое официално писмо до Вас

предявявам претенцията да разпоредите на Националната следствена служба

НЕЗАБАВНО да извърши СПЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ срещу българските специални служби

(включително и срещу ДАНС, където работи и Вашият син!)

за многобройните извършени от тех престъпления, свеждащи се

не просто до ТОТАЛНО НАЛАГАНЕ НА СВИРЕПА ЦЕНЗУРА върху електронните медии и социалните мрежи,

а до формирането и утвърждаването на общество на Модерната Инквизиция.

         Настоявам за най-строго и прецизно спазване на принципите и нормите на Правото

         и за извършване на наказателно разследване и обезпечаване на репараторна отговорност.

ІV.

            Господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

            Изрично и пределно ясно настоявам да разпоредите настоящата преписка да бъде съединена с преписката, която е надлежно регистрирана в офиса на ВКП на 13.03.2013 г. и е озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции! – 531“, и която е публикувана в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2013/03/531.html

            Във визираната преписка, както е известно, един от детайлите се свежда до това, че

         само в рамките на около един месец компютърни специалисти от специалните държавни служби са извършили точно пет хакерски атаки върху моя Фейсбук-профил и са го унищожавали така, че са прекъсвали връзките ми с голямо множество мои приятели.

            Тук и сега вече допълвам фактите и обстоятелствата, обосноваващи визираното мое обвинение срещу българските специални служби.

        Късно снощи, на 19 Март 2013 г., разпространих във Фейсбук текст, като го изпратих на около 15 (петнадесет) персонални и групови приятелски адреси, и веднага профилът ми бе премахнат (спрян) и достъпът ми до Фейсбук бе изключен, с което контактите ми с приятелите ми бе направен невъзможен!!!

            Уточнение Първо: Текстът е следният:

„Вече четвърт век Червената армия е трансформирана в Червена Мафия,

а престъпните български специални служби са ударният юмрук на тази Мафия.

Днес под прикритието на идеологията за политическата коректност се извършва формиране и утвърждаване на

общество на Модерната Инквизиция.

http://btvnews.bg/1863597931-Feysbuk_kontrolyori_zatvaryat_rasistki_stranitsi.html

 

Виж:  2012-07-29, ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ ,

http://iankov.blogspot.com/2012/07/blog-post.html “

            Уточнение Второ: Първият текст, към който препращам, е следният:

            „Още на 18 Септември 2011 г. в 23 часа и 18 минути в интернет-страницата на българската телевизия btv.bg е публикуван следният текст: 

http://btvnews.bg/1863597931-Feysbuk_kontrolyori_zatvaryat_rasistki_stranitsi.html?fb_action_ids=500356356693551&fb_action_types=og.recommends&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=288381481237582

Фейсбук контрольори затварят расистки страници

• България, 28.09.2011 23:18
• Автор: btv.bg
• Видяна: 141 пъти
• Коментари: 37

През последните няколко дни бяха затворени няколко такива - с помощта на доброволци

            Утре отново се очакват протести, организирани в социалната мрежа Фейсбук. Част от тези групи имат расистко съдържание или съдържание, подтикващо към омраза. .

            Георги Стефанов е интернет експерт, а в свободното си време - Фейсбук контрольор.

            Това означава, че активно изпраща сигнали на модераторите на социалната мрежа за страници и групи, нарушаващи правилата.

            Събитията в село Катуница са родили поне 50 такива групи или фен страници.

            Почти във всички такива групи достъпът е свободен и човек може да прочете постовете без да се присъединява.

            Когато обаче се съберат достатъчно сигнали, Фейсбук затваря страницата.

            Контрольорите като Георги Стефанов вече са създали специална страници, на които да постват линкове към страници, които нарушават правилата на социалната мрежа. Така много бързо се натрупва необходимия брой сигнали.

Коментари (37 коментара)“

            Уточнение Трето: Вторият текст, към който препращам е следният:

„Виж:  2012-07-29, ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ ,

http://iankov.blogspot.com/2012/07/blog-post.html

Глава ХІ. Политическата коректност,

статия, публикувана на с. 145-150 от книгата:

Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 7, С., „Янус”, 2012, 285 с.

ISBN 978-619-7008-02-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);

            1. Поне за нас е несъмнено, че за коректния принадлежен към европейската цивилизация човек е невъзможно да пише политически коректно за политическата коректност, просто защото самата съвременна, в началото на ХХІ век, постановка за политическата коректност е политически и всякак, НЕКОРЕКТНА. Поне за нас е несъмнено, че т. нар. „съвременна проблема за политическата коректност“ има характера на, макар и посткомунистическа, по същество експанзионистично комунистическа, националистическа и религиозно-фундаменталистическа идеологическа и прагматична платформа, насочена срещу сърцевинната основа на европейската либерално-демократическа цивилизация – а именно идеите на индивидуализма, на личната отговорност, на свободата и на толерантността.

            Ние приемаме за несъмнено, че доктрината за политическата коректност има характер на опит за взривяване отвътре на съвременното европоцентрично и либерално-демократично по своя характер общество; при това чрез използуването на средства и методи, външно-формално взети от същата тази обществена формация, но спекулативно използувани като оръжие за нейното ликвидиране и унищожаване.

            За нас е несъмнено, че доктрината за политическата коректност има характера на базисна форма на цензура, налагана върху словоупотребата и непозволяваща да бъдат произнасяни думи, официално или конклудентно обявени за политически некоректни, тъй като били имали характера на недопустимо назоваване на нещата с, макар и истинските им, но цензурно обявени за недопустима употреба,  имена. Или малко по-иначе казано: това е цензура, официално незабраняваща провеждането на дискусия - в която, обаче, не е позволено да се произнасят думите, които са налични за обекта на дискусията и е позволена свободната употребята на всички думи, които, всъщност, нямат нищо общо с предмета на дискусията.

            Така, според конкретната посткомунистическа историческа ситуация или контекст в България едни от най-„невинните“, но в същото време и недопустими за произнасяне думи, са „мафия“ -  вместо която политическата коректност изисква употребата на „оперативно интересни лица“ или в краен случай „лица от престъпния контингент“ и само в най-краен случай - „лица, принадлежащи към организираната престъпност“; както и вместо етнословоформата „циганин“ трябва да се употребява думата „ром“. А в САЩ и Канада вместо „индианци“ следва да се употребява думата „коренни американци“, а вместо „негри“ – „афроамериканци“.

            2. В научната и популярната лингвистична практика днес понятието „политическа коректност“ се употребява като полисемно и съдържащо поне три основни смислови натоварености:

            *имащо цензурен характер изискване за задължителна употреба във всекидневно-битовата говоримо-комуникативна реч, както и в официалната писмена журналистическа, административна и научна езиковотерминологична практика, на специфичен евфемистичен език;

            *имащо цензурен характер изискване за задължително политическо поведение, изцяло съобразено със считаните за от самосебе си разбиращи се правила за коректно обществено-политическо поведение;

            *имаща строго цензурен характер идеология, налагаща задължителни изисквания за строго придържане към определен стандартен модел на езикова комуникация и официална публична поведенческа изява, безпрекословно изискващ показване и дори демонстриране на неутралност, безпристрастност, търпимост и почтеност към определени, обичайно считани за и категоризирани като дискредитиран, социални, професионални, етномалцинствени, религиозни и прочее, групи (проститутки, хомосекуалисти, алкохолици; негри, индианци, цигани; евреи, араби, азиатци, балканци; жени, политически дейци, и пр.), общоприетата истина или кквалификация на които е обявена за „израз на вербална агресия“, „език и поведение на предубеждението“, „език и поведение на омразата“, „език и поведение на ксенофобията“, „недопустим радикализъм“, „антилиберализъм“, „расизъм“  и пр.

            В основата на научните съображения относно необходимостта от налагане на политически коректния език е залегнало схващането, че различните форми на лингвистичните конструкции отразяват различните форми не само на възприемане на света, но и на собственото разрушително или творческо вписване в картината на света, и дори имат характера на стратегия, насочена към променяне и конструиране на света; или иначе казано, съгласно гледището на тези автори не само езиковата конструкция е такава, какъвто е светът, но и светът трябва да стане такъв, каквато е езиковата конструкция за него.

            Като едно от най-често изтъкваните достойнства на изискването за политическа коректност се сочи изискването за неутралност, изискването да бъде намерена такава интерпретация на фактите, с която да се съгласят и двете страни на един диспут или дори (дори най-често!) военно стълкновение на защита на непримирими ценности; и в този смисъл неутралното се приема за еталон (или един от еталоните) за коректността.

            Това изискване, обаче, е абсурдно, и хилядолетната история на човечеството е доказала тази абсурдност,

            тъй като така възхваляваният „неутралитет“, всъщност, винаги е имал характера на камуфлирана подкрепа на Злото,

            най-често силово заставяне за примиряване със Злото, за приемане на несправедливостта;

            и тъй като не неутралитетът, а обективността е и трябва да бъде водещото изискване за същинската коректност.

            В литературата често пъти се обръща внимание на обстоятелството, че като правило езикът на историята съвсем не е език на истината за историческите факти, процеси и феномени, а е преди всичко прецизно формулиран манипулативен език, тенденциозно-манипулативна гледна точка на победителите.

            Впрочем, още Конфуций е казвал, че възприемането на историческата истина зависи от думите, с които са коментирани фактите; че обективната, реалната истина е нещо съвсем различно от историческата истина; че дори да бъде променена само една дума, с нея може да бъде променен и действително се променя целият смисъл на историята; и че едно нещо е да бъде казано, че „владетелят е осъдил на смърт пленения философ“ и съвсем друго нещо е да се каже, че „владетелят е убил пленения философ“.

            Все пак, въпреки така визираната древна интерпретация на същността на политическата коректност, самата идеология на политическата коректност е продукт на най-съвременната история; според редица изследователи тя е късен ляво-либерален теоретичен проект, появил се през 60-те и 70-те години на ХХ век, при това в разгара на проявлението на трите коренно преобразуващи модерното общество революции – информационната, сексуалната и либерално-демократичната.

            В литературата се приема за безспорно, че „баща“ на тази идеология е видният леворадикален и неомарксистки немски философ и социолог Херберт Маркузе (1898-1979),

            според когото не пролетариатът, както казваше Карл Маркс, е революционният двигател на обществото, а това са и ще бъдат голямото множество ощетени от природата и от живота отделни малцинствени групи;

            и това е и ще е така, защото Марксовото пророчество за абсолютното обедняване на пролетариата и превръщането му в мощна революционна сила просто не се е сбъднало и няма да се сбъдне поради постоянното обуржоазяване на пролетариата;

             поради което и истинската бомба, която ще взриви отвътре буржоазно-капиталистическото общество, са и могат да бъдат единствено аутсайдерите, субстратът от най-отхвърлените от обществото малцинствени групи – цветнокожи, етнически и религиозни малцинства, социално слаби и социално изключени, феминистки, хомосексуалисти, и пр.;

            поради което и тези именно „репресирани“ маргинални и аутсайдерни групи се нуждаят от „нова толерантност“, от интензивно толериране и издигане на техните недостатъци в ранг на предимства,

            при което и всичките онези „нормални буржоазни човешки качества“, които именно са подкупили и декласирали пролетариата,

            трябва да бъдат квалифицирани и обявени за недостатъци;

            така, едва след всичкото това, едва благодарение на интензивното насаждане на новата толерантност, ще стане възможно и най-после ще бъде разрушено буржоазното общество.[1][1]    

            Така, както удачно е отбелязъл Питър Дракър, новият обществен феномен, който ще бъде постигнат, ще има характера на коренна противоположност на тиранията на мнозинството, която Токвил характеризираше като „класическа опасност за демокрацията“, и този феномен ще е именно тирания на крайно малобройното малцинство – на довчерашните аутсайдери[2][2].

            Това, както казва Патрик Кенън, ще е общество, в което индивидът ще престане да бъде индивид и ще се превърне в член на група, която ще е изпълнена с подозрение към всички останали групи и няма да позволява да бъдат потъпквани правата й - които, впрочем, до вчера са били третирани като обществено укорими и недостойни[3][3].

            Това общество на политическата коректност, както казва Патрик Бюкенън, несъмнено е общество, подобно на обществото на инквизицията[4][4].

---

Публикувано от ... в 10:03

V.

            Господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

            Вие много добре знаете, че аз зная редица подробности от Вашата лична биография, за Вашата висококвалифицирана прокурорска престъпна дейност, предоставена в служба на българския клан на съветските и на руските специални служби и на българския клан на руската Червена Мафия.

            Като обществено-ангажирано лице, като научен изследовател и като автор на 64 (шестдесет и четири) излезли от печат книги,

            както и като лидер на няколко обществени и правозащитни организации,

            аз предявявам към Вас искането да разсекретите собствената си служебна биография и в частност документацията, свързана с Вашата работа в Главната прокуратура

            както по времето на престъпния комунистически режим,

            така и по времето на не по-малко престъпния, но много по-перверзен посткомунистически режим.

            И да ми отговорите:

            Как аз да защитя както себе си, така и мойте близки хора, така и голямото множество български граждани, пострадали от престъпността, обезпечена включително и от самия Вас, от Вашия син и от Вашата дъщеря?

            Като се обърна към Вас, ли (като заместник Главен Прокурор)?

            Като се обърна към Вашия син, ли (като престъпен слуга на Мафията, позициониран в престъпната структура ДАНС)?

            Като се обърна към Вашата дъщеря, ли (като съдия в софийския съд)?

VІ.

            Господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

            Месеците Януари, Февруари и Март тази годана бяха и са месеци на изключително интензивни така наречени ПРОТЕСТИ.

            Обезпеченото от специалните служби престъпно прекъсване на моите контакти с моите лични и групови приятели имаше и има за цел именно моето изолиране от всичките тех, за да може престъпната банда на управляващите да се възползува от моето ПРИНУДИТЕЛНО И ОБЕЗПЕЧЕНО ОТ ТЕХ НЕУЧАСТИЕ в тези важни за съдбата на България процеси.

            Нещо повече – онова, което несъмнено най-много дразни престъпната шайка е, че

            всеки ден аз публикувам в дневника на моя личен профил два текста, които впоследствие голямото множество мои лични и виртуални приятели разпространяват в своите фейсбук страници; а тези текстове са:

         “Прокурорите и съдиите са агентурни лица, които са внедрени в съдебната система от бизнеса (тоест – Мафията) и от специалните служби”

http://www.eurochicago.com/2013/03/prokurorite-i-sadiite-sa-agenturni-litsa-koito-sa-vnedreni-v-sadebnata-sistema-ot-biznesa-toest-mafiyata-i-ot-spetsialnite-sluzhbi/

         „Днес повече от всякога българските граждани трябва да си припомнят забравения 3-ти абзац от Преамбюла на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека:

"...НЕОБХОДИМО Е ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ДА БЪДАТ ЗАКРИЛЯНИ ОТ ЗАКОНА ТАКА, ЧЕ ЧОВЕК ДА НЕ БЪДЕ ПРИНУЖДАВАН ДА ПРИБЯГВА КЪМ БУНТ СРЕЩУ ТИРАНИЯТА И ПОТИСНИЧЕСТВОТО КАТО ПОСЛЕДЕН ИЗХОД."

         Запомнете:

         Международното право признава бунта срещу тиранията като последен изход от потисничеството.“

            Така че, Господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

            Изрично и пределно ясно обвинявам ръководството на българската посткомунистическа прокурорска система в това, че в услуга на престъпния български клан на руската Червена Мафия толерира престъпната дейност на специалните служби!

            Впрочем, Господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

            Вие превъзходно ме познавате и много добре знаете, че аз няма да спра да търся юридически средства и механизми, и

            След като на определен етап от развитието на тук образуваната прокурорска преписка нещата добият относително завършен и ясен вид,

            Ще заведа съдебно дело срещу българската държава в българския съд,

            След което това дело ще пътува не само до Международния съд в Стразбург, но и на много други места!

            И не само това – ще предприема и други МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ процедури, но нека засега не казвам точно какви ще са.

            Впрочем, господин Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,

         Настоявам за най-строго и прецизно спазване на принципите и нормите на Правото.

20 Март 2013 г.                                                        Янко Н. Янков

---

            [1][1] Marcuse, H., Der eindimensionale Mensch, 1964; L’Homme unidimensionnel, 1964; One-Dimensional Man, 1967; Marcuse, H.,  Repressive Tolerance, 1965; Repressive Toleranz, 1970. 

            [2][2] Дракър, П., Новите реалности, С., 1992, с. 98-105.

            [3][3] Кенън, П., Залезът на демокрацията, С., 1995, с. 356.

            [4][4] Buchanan, P. J., The Death of the West, 2002, p. 89. “