ІХ.
9.)
От с.1-2
и с. 9-10 на текста на посоченото Строго секретно дело за
оперативна разработка (ДОР) №13304, заведено на 02 Октомври 1976 г.
днес е видно, че същото е образувано, тъй като „от анализа на придобитите данни
относно дейността на обекта“
(следователно става въпрос за „данни“,
които са били „придобити“ по някакво друго строго секретно оперативно дело,
информацията за което дори и днес все още е секретна и не е достъпна за Янко Янков)
е видно, че:
*обектът провежда противодържавна
агитация пред студентите от Юридическия факултет, като за целта използува
анекдоти, афоризми и легенди;
*в контактите си с младите научни
работници провежда разговори, насочени към обединяването на недоволните от тех,
като целта му е да се противопоставят срещу политиката на комунистическата
партия и да бъдат организирани в противодържавни групи;
*под влияние на идеологическата
диверсия на противника и вследствие на редица обективно съществуващи в живота
му трудности обектът е обезверен и озлобен, поради което е изградил групи от
млади научни работници, провеждащи противодържавна агитация и пропаганда.
От с.55 на текста на
същото Строго секретно дело е видно, че в него се съдържа документ,
обозначен „Секретно от особена важност! Р№-000488“, датиран Февруари 1977
г., подписан от полковник и утвърден от генерал-лейтенант. Съгласно този
документ, озаглавен „Искане за провеждане на „М–Родопи/Р““
е формулирано искане за провеждане на оперативно мероприятие за подслушване с
радиостанции в сградата на Софийския университет, първи етаж, аудитория
№125 с цел оперативно документиране на разговори на обекта; от с.54
е видно, че тези „разговори на обекта“, всъщност, са неговите лекции със
студентите; записано е, също така, че мероприятието следва да бъде проведено еднократно,
за един ден, в понеделник, без да е посочена точната дата.
В официално предоставената на Янко Янков документация не се съдържат
никакви други сведения както относно
съдържанието на „придобитата оперативна
информация“, така и относно нейното
оперативно използуване, включително и относно крайния оперативен резултат.
10.)
От с.119
на текста на посоченото Строго секретно дело №13304, заведено на 02
Октомври 1976 г. става ясно, че на 14 Февруари 1977 г. началникът на Първи отдел на Шесто
управление на ДС е написал и на другия ден, 15 Февруари 1977 г., е
регистрирал (№Е-1315) „строго секретно искане“, адресирано
до началника на Първи отдел на Четвърто
(научно-техническо) управление на
Държавна сигурност; текстът на което гласи:
„Моля нареждането Ви да бъде
контролирана пощенската кореспонденция на Янко Николов Янков по направление
Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия. Същият
възнамерява да обедини недоволни млади научни работници в нелегална организация
и да изпрати зад граница клеветнически материали за вътрешно-политическата
обстановка в страната “.
В официално предоставената на Янко Янков документация не се съдържат
никакви сведения относно крайния оперативен резултат от проведения контрол
върху кореспонденцията.
11.)
От с.120
на текста на посоченото Строго секретно дело №13304, заведено на 02
Октомври 1976 г. се разбира, че на 08 Март 1977 г. началникът на Четвърто (научно-техническо) управление на ДС
(едно
от същностните занимания на което управление е изработването на фалшификатна
документация),
е регистрирал и е изпратил до началника на Шесто управление на ДС
строго секретно писмо, текстът на което гласи:
„За прилагане на ефективен контрол
на обекта е необходимо да ни изпратите автографи в оригинал на български език и
на чуждите езици, които владее. Същите да бъдат по обем не по-малко от една
ръкописна страница свободен свързан текст и да не бъдат по-стари от шест месеца“.
В официално предоставената на Янко Янков документация по това строго
секретно дело не се съдържат никакви сведения относно фалшивата документация, която е
била изработвана от научно-техническия отдел на Държавна сигурност с цел „прилагане
на ефективен контрол върху обекта“.
По-нататък в нашето изложение, обаче, ще
стане дума специално и за това.
12.)
От документацията, съдържаща се в посоченото Строго секретно дело №13304,
стават известни имената на една съвсем малка част от агентурния апарат на Шесто управление на Държавна сигурност, който
е бил комплектован от учени и преподаватели от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ) и от някои други институции.
Все пак, обаче, според изричните констатации на Янко
Янков от документацията по въпросното дело е ясно, че само в
продължение на по-малко от две години само по това дело са били ангажирани с
противоправна престъпна дейност против него и неговите близки повече от 50 (петдесет) души агенти, офицери и
други държавни служебни лица, които са
извършили повече от 120 (сто и двадесет) отделни престъпни актове, драстично
нарушаващи неговите законни права и интереси.
Освен това, от документацията по
същото дело се разбира че на Янко Янков не му е даден достъп не само до
работните и кадровите дела на визираните агенти и офицери, но и до документацията
по поне още 5 (пет) други оперативни дела,
по които самият той преди и по време на визирания период е бил обект на други отделни
престъпни оперативни мероприятия, относно броя и характера на които той все още
няма никаква конкретна представа.
Така например:
*от строго секретен „План за провеждане
на мероприятия“, датиран 23 Април 1976 г., както и от няколко агентурни
донесения и служебни сведения на други отдели на ДС е видно, че отделно от това
секретно дело той е бил обект и на друго секретно дело с псевдоним „Терорист“;
*от строго секретен документ №8095 от 23 Септември 1977 г., изготвен от
„началник
на поделение 17065“ и озаглавен „Справка за Янко Николов Янков“ е
видно, че същият вече е бил обект на строго секретно дело за разработка (ДОР) с
псевдоним „Скитник“;
*от официално публикуваните документи
от личния архив на Янко Янков е
видно, че той многократно е искал както информационен достъп до тези дела, така
и наказателно разследване на престъпленията, които несъмнено са отразени в
съдържанието на тези секретни дела, но досега такива действия от държавните
институции не са били направени.
13.)
Втората папка с документация, която
официално е предоставена на Янко Янков
от разсекретените архиви на комунистическата
Държавна сигурност, е обозначена като Строго секретно дело №21441, заведено на 20 Декември
1982 г. с псевдоним ДОР „Дракон“,
и още
от неговата лицева страница на самата папка по недвусмислен начин е видно, че е
налице драстично документно престъпление, извършено с цел да бъдат унищожени
или прикрити документите, в които са описани голямо множество отделни конкретни
престъпления.
Така, от първия ред на надписа върху
самата лицева страница на папката е видно, че е записано, че тази папка има
статус на „Том І“, а от последния ред се разбира, че надписът гласи
„състои
се от 2 тома“; при което, обаче, пределно ясно личи, че върху
хартията е било упражнено въздействие, наречено „изтриване на първичен текст и
нанасяне на друг (вторичен) текст“; като по-специално е била изтрита
цифрата, и върху очевидно изтритата част е записана цифрата 2;
което означава, че изтритата цифра във всички случаи е била много-по голяма от 2,
вероятно 3, 4, или дори повече, като при това е очевидно, че специално
разстоянието между надписа „от“ и надписа „тома“
е такова, че дава основание да се счита, че числото е било двуцифрено.
Което не е всичко – дори
и да се приеме, че томовете са два, вторият том въобще не е предоставен на Янко
Янков, а всичките му многобройни искания да му бъде даден са останали
без какъвто и да е отговор и без каквото и да е обяснение.
Освен това от втората страница на т.
нар. „Опис на документите, находящи се в делото“ проличава, че е имало
и следващи след нея страници, които липсват, а от датата на последния документ,
описан върху втората страница и датата на документалното комплектоване на
папката е разположено време от десет месеци, документите за което време липсват
от папката.
Във връзка с тази папка Янко Янков разказва:
„От тези
оскъдни страници, което са ми предоставени е видно, че както аз, така и брат ми, така и родителите ми сме били обект на много
голям брой престъпни посегателства.
От моите
обемисти документални книги е видно, че за всичките тези престъпления официално
и многократно съм настоявал пред Прокуратурата да извърши разследвания и да
обезпечи наказателна и репараторна отговорност. Видно е, също така, че
Прокуратурата не е предприемала абсолютно нищо и че в така наречената „посткомунистическа“ и „демократична“ България вече
повече от двадесет години не съществува абсолютно никакъв реален механизъм за
отговорност както за престъпленията, извършени по времето на комунизма, така и
за престъпленията, извършени по времето на не по-малко перверзно-престъпния
посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим.
От документите
по това секретно дело е видно, че високопоставени
полковници и генерали са били планирали и осъществявали мероприятия, при
които научно-техническият отдел на ДС е
бил съставял фалшификатни текстове, уж написани от мен, които са били изпращани
на западните посолства, с което се е целяло да бъде осъществен ефект, при който
аз да бъда компрометиран пред тях.
В документите
се съдържа изготвена от службата по контраразузнавателното наблюдение над
посолството на САЩ строго секретна „Справка“,
в която е записано:
че „Янко Янков периодически посещава
посолството на САЩ два-три пъти месечно“;
че на 14 март
1984 г. в дома на родителите ми в родното ми село е бил пристигнал служителят
на посолството „обект Диригент“, името
на който, всъщност, е Джоузеф Александър
Кийл, втори секретар;
че още на
другия ден Янков се е обадил по телефона в посолството и е казал на консула Сейдж, че в 14 часа се е
състояло спешно заседание на Районния съд и той е осъден да бъде принудително
настанен в трудов лагер в химическите заводи в град Девня, Варненско.
14.)
Третата папка с документация, която
официално е предоставена на Янко Янков
от разсекретените архиви на
комунистическата Държавна сигурност, е обозначена като Том І, Строго секретно
дело №24491, заведено на 8 Май 1984 г. в Окръжно управление на МВР град Варна
с псевдоним ЛДОР „Твърдоглавия“.
Очевидно е, че въпросната папка е „Том
І“, но не е ясно колко са всичките томове и защо другите не са
предоставени на Янков за информационен
достъп.
От съдържанието на папката личи, че „обектът
Янков“ е бил арестуван и отведен в Държавна сигурност в София още на 22 Май
1984 г., но че въпреки това
делото е било активно и по него са били провеждани престъпни секретни
мероприятия до 12 Юли 1985 г., тоест, в продължение
на още една година и два месеци; отделно е видно, че делото
фактически е било активно до 21 Септември 1988 г. и едва тогава е било
поставено в „Архив“.
Също така се установява, че през
месеците Март и Април Янко Янков
вече е бил обект на вниманието на ДС в градовете Девня и Варна по друго
секретно дело, но информационен достъп до същото въобще не му е даден.
От съдържанието на въпросното дело
се вижда, че през месец Април 1984 г. лично Първият заместник-министър на МВР - генерал
полковник Григор Шопов - е ръководел секретните оперативни мероприятия срещу
Янко Янков по дело с псевдоним „Дивия“, но включително и до днес то продължава
да е секретно и „обектът“ на „изключителното височайше внимание“
не е получил абсолютно никакъв информационен достъп до делото.
15.)
Четвъртата папка с документация, която
официално е предоставена на Янко Янков
от разсекретените архиви на
комунистическата Държавна сигурност, е обозначена като Том ІІ-ри, Секретно! Криминално досие, Архивен №14-рез-1398.
Том І, естествено, не е достъпен;
не е ясно колко са били другите томове, които, разбира се, също така са укрити.
Отделно от същата тази папка не са
предоставени (и липсват или са унищожени!) 38 (тридесет и осем) страници, в
които несъмнено също така са описани множество престъпления, извършени от
специалните държавни служби.
От съдържанието на папката става
ясно, че в нея се съдържат документи, свързани с:
*формалните уреждания на
възможността да бъде контролирана пощенската кореспонденция на Янко Янков и да бъдат изземвани писмата
му;
*някои от иззетите писма;
*протоколи за претърсване, обиск и
изземване;
*протоколи за разпити и саморъчни
обяснения на различни лица, от които е било искано да разкажат и опишат всичко,
което знаят за Янко Янков;
*секретни документи на ДС,
озаглавени „Справка относно поведението и проявите на Янко Николов Янков“.
16.)
Петата папка с документация, която Янко Янков е получил, е неговото т. нар.
Затворническо досие. Тази папка,
всъщност, е водена и поддържана несистематично или по-скоро хаотично, липсва
опис на документите и последователно обозначаване на страниците.
-------------
В „Справка“, изпратена заедно с Янко Янков в
Затвора, следователят от Главно следствено управление при Държавна сигурност е
записал:
*по време на разследването обвиняемия
Янков не се призна за виновен по предявените му обвинения като поведението му
беше нагло и предизвикателно;
*причините за извършените от Янков
престъпни действия се коренят в отрицателното му отношение към мероприятията на
народната власт у нас, нежеланието му да спазва социалистическия правопорядък,
влиянието на вражеската пропаганда, разпространявана от западните радиостанции,
както и склонността му да надценява личните си качества;
*по характер е общителен, с добра
обща култура, надменен и склонен към прояви, уронващи престижа на страната ни.
-------------
В „Справка“ от 9 Август 1985 г., подписана
от Началника на затвора в Пазарджик, се посочва:
*още от първите дни е започнал да
предявява неоснователни претенции към администрацията на затвора;
*отказал да работи и поради това му
е наложено дисциплинарно наказание;
*често и на всеослушание отправя
упреци към служители от съдебно-изпълнителните органи;
*държи се предизвикателно със
служителите от надзорно-охранителния състав на затвора;
*не се съобразява с Наредбата за
вътрешния ред в затвора;
*категорично отказва да работи;
*умишлено отбягва каквото и да е
превъзпитателно въздействие.
*поставен е при строг режим (СР).
-------------
В „Справка“ от 12 Февруари 1986 г.,
подписана от Началника на затвора в Пазарджик, е записано:
*още от първите дни предявява
неоснователни претенции към администрацията на затвора;
*отказва да работи;
*системно провокира
надзорно-охранителния състав на затвора;
*няма психическа нагласа за поправяне
и превъзпитание;
*демонстративно отказва да се
включва в каквито и да са превъзпитателни мероприятия, провеждани в затвора;
*поставен е при строг режим.
-------------
В „Справка“ от 11 Април 1987 г., подписана
от Началника на затвора в Пазарджик, се казва:
*има вражеско отношение към
обществено-политическия строй у нас;
*не признава социалистическия
правопорядък;
*държи се предизвикателно към
служителите на затвора;
*не се съобразява с Наредбата за
вътрешния ред и Закона за изпълнение на наказанията;
*проявява се като системен нарушител
на установения вътрешен ред и системно провокира надзорно-охранителния състав
на затвора;
*жалбите му до държавните институции
се отличават с дръзки клевети, обиди и злепоставяния, поради което те не са
изпращани и му е налагана дисциплинарна отговорност.
-------------
В „Педагогическа характеристика“ от 25 Май
1987 г., приета от „Съвета за възпитание“ при Затвора в Пазарджик, е констатирано:
*престъплението, за което е осъден е
извършено преднамерено, с пълно съзнание за обществено-опасните последици;
*не се разкайва, смята, че е жертва
и че рано или късно ще бъде оправдан;
*изграденото му чувство за
превъзходство и непогрешимост му пречи да оцени реално заобикалящата го обстановка
на социалистическата реалност;
*благодарение на правните си знания
си е изградил висок авторитет сред лишените от свобода, но общува само с тесен
кръг от тех;
*досега водената с него възпитателна
работа не е дала никакви положителни резултати, а идейното му кредо се е
запазило същото.
-------------
В „Справка“ от 18 Ноември 1987 г., подписана
от Началника на затвора в Пазарджик, е протоколирано:
*Има вражеско отношение към
обществено-политическия строй в НР България;
*Държи се предизвикателно и провокационно;
*не се съобразява с Наредбата за
вътрешния ред и Закона за изпълнение на наказанията.
*особено опасен за бягство.
-------------
В „Характеристика“ от 14 Октомври 1988 г.,
подписана от Началника на затвора в София, е потвърдено:
*с високо интелектуално ниво, волево
изграден, уравновесен, не е склонен към образуване на афекти, със завишена
самооценка и индивидуалистична насоченост, стреми се към доминиране и
лидерство, не се поддава на влияние;
*поддържа контакти с ограничен кръг
лишени от свобода като проявява избирателно отношение към тях и няма близки
приятели.
-------------
В официално писмо, написано
върху бланка на Софийския градски съд, подписано от председателя на съда,
датирано 5 Декември 1988 г. и адресирано до Началника на затвора, се казва:
*затворникът е подал молба да му се
издаде препис от присъдата с мотивите по НОХД № СА-30 от 1984 г., тъй като не
знаел за какво е осъден и искал да подава молба за преглед по реда на надзора;
*Съгласно установения ред такъв препис не следва да му се дава.
-------------
Две седмици преди окончателното
изтърпяване на наложената му присъда Янко
Янков официално уведомил началника на
затвора и прокуратурата, че няма да
напусне затвора, докато не получи официален препис от присъдата и мотивите.
Тъй като все пак такъв не му е бил
даден, на 31 Октомври 1989 г., в деня на освобождаването му, Янко Янков се
барикадирал в килията и заявил, че отказва да напусне сградата на затвора;
след няколко часа той получил исканата документация и напуснал сградата.
След точно пет месеци, на 30 Март 1990 г. Общото събрание на
Наказателните колегии на Върховния съд издава Решение, съгласно което Янко
Янков е признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от
закона доказателства, а наложената му присъда е отменена.
17.)
По повод жалба, отправена до Главния прокурор,
Никола Янков - бащата на Янко Янков, е получил писмо,
подписано от заместник-главен прокурор
Петър Дончев - завеждащ сектор „Изпълнение на наказанията“, което писмо има
регистрационен № 645.86.ХІ. и дата 13.02.1986 г., в което е написано следното:
„Следва да имате пред вид, че
същият се държи грубо и системно обижда служителите и прави неоснователни
оплаквания, тенденциозни и клеветнически (…).
В
последна сметка не неговия живот и здраве са застрашени, а той представлява
опасност за живота и здравето на околните с невъздържаността си и липсата на
елементарна дисциплина“.
Във връзка с посочените негови личностнови
характеристики, направени както от затворническите институции, така и от
Главната прокуратура, Янко Янков
разказва:
„В така
представените за мен „характеристични данни“ се съдържа колкото истина, толкова
и преднамерено формулирана лъжа.
Истина е, че винаги
съм се държал изключително достойно;
именно достойно, но не и предизвикателно и провокационно.
При това съм
абсолютно категоричен, че не само офицерите, но и обикновените надзиратели
умееха да правят и правеха разлика между тези два видове или начини на държание
и именно поради това се отнасяха с респект към мен и винаги, когато посягаха да
ме удрят или да правят некакви други репресивни действия, винаги ми казваха, че
го правят, защото им е наредено да го направят.
Истина е, че винаги
съм настоявал да бъдат спазвани правата ми на затворник. Да, именно правата ми
на затворник, тъй като дори и затворниците, независимо дали са били справедливо
или несправедливо осъдени, все пак имат свои, затворнически права, които
затворническата властова институция няма правото да нарушава и които права специално
при мен винаги са били изключително брутално, преднамерено и репресивно
нарушавани.
Естествено
винаги съм казвал, че съм несправедливо и противозаконно осъден и че рано или
късно, дори може би посмъртно, ще бъда оправдан, но естествено и никога не съм
искал от служителите на затворническата институция да ме третират като свободен
човек, и единствената ми, несъмнено твърда и енергична, претенция е била да ме
третират като затворник, който има дадени му от Закона права.
Те, обаче,
абсолютно никога не са ме третирали съобразно дадените ми от Закона права и
почти винаги са ми подчертавали, че имат дадено им от „високопоставени
институции“ принципни и конкретни нареждания постоянно и системно да ме
подлагат на всевъзможни репресивни мероприятия.
Специално в
тези техни написани за мен „характеристични данни“, обаче, винаги се е
съдържало и се съдържа едно второ
стратегическо ниво или дъно.
Става дума за
следното: в официално писмо на Министерството на вътрешните работи, подписано
от Главния секретар на МВР генерал-майор
Божидар Попов и адресирано до Секретния
отдел на Върховната касационна прокуратура, което писмо има изх. №1345 от 20.04.1999 г., е
записано,
че по времето,
когато съм се намирал в затвора, в Шесто
управление на Държавна сигурност е било образувано строго секретно дело за провеждане на оперативни мероприятия с псевдоним
„Непокорник“, имащо рег. №27654, заведено на 04.10.1985 г. и прекратено и
унищожено едва в края на 1990 г., една година след политическите промени;
което означава, че аз съм бил обект на секретни
репресивни разработки включително и по времето когато вече съм бил участник в
Националната политическа кръгла маса, депутат (сенатор) във Великото Народно
събрание, лидер на политическа партия и лидер на правозащитния Съюз на юристите
демократи.
Във връзка с
това специално внимание заслужават
следните факти:
***въпреки
моите многобройни искания да ми бъде дадена информация и достъп до секретните
дела на ДС, по които аз и близките ми сме били обект, съществуването на това
дело никога не е било съобщавано в писмата, които са били адресирани до мен,
тоест, съществуването на това дело
винаги е било преднамерено скривано (укривано) от мен;
***прокурорът
по чието искане официално и писмено е съобщен визираният факт е самият шеф на Военната прокуратура полковник
Николай Колев, с когото бяхме не само състуденти, но и приятели през студентските
години; след като получи това „секретно писмо“ той не само ми даде копие от
него, но и лично уреди среща между мен, него и визирания Главен секретар на МВР;
***тази среща
бе проведена през лятото на 2000 г., съвсем наскоро след моето завръщане от
Лондон; по време на срещата генерал-майор
Божидар Попов изрично и ясно заяви, че специално
тази оперативна разработка на ДС е била имала за цел аз да бъда подложен на
интензивни химико-фармацевтични третирания за „сломяване на волята“, за
медикаментозни тествания на определени секретни химико-фармацевтични продукти,
и отделно от това за създаване на критични ситуации, при които аз да бъда убит,
а аргументът на държавната власт да бъде, че съм загинал при предизвикани от
самия мен ситуации на насилие;
***в разговора Главният секретар на МВР съобщи и за
съществуването на друга, съвсем скорошна секретна разработка, предприета и действуваща
именно по времето на моето пребиваване в Лондон от лятото на 1999 г. до лятото
на 2000 г., по време на което мое пребиваване във Великобритания бех поискал
политическо убежище;
***той съобщи,
че тази разработка е имала характера на съвместна дейност между подчинената на Президента външнополитическа
разузнавателна (шпионска) служба и подчинената
на Правителството (Министър-Председателя) Национална контраразузнавателна
служба за сигурност (тоест, посткомунистическата Държавна сигурност);
***той съобщи,
че една от целите на тази разработка е била в Лондон да бъдат изпратени няколко
души високопоставени специалисти по секретни операции, които да ме предупредят,
че ако не се завърна в България, контролирани от специалните служби криминални
лица ще отвлекат съпругата ми, двете ми непълнолетни дъщери и непълнолетната
дъщеря на брат ми, полицията официално ще ги издирва в продължение на една
седмица, след което ще бъдат открити само телата им;
***така, във
връзка с двете разкрития както
генералът, така и военният прокурор, дадоха идеята да бъде проведена среща
между генерала, мен и Главния прокурор Никола Филчев, с когото не само
бяхме приятели, но и на когото аз бях кум на сватбата му;
***срещата бе проведена само няколко дни
по-късно и на нея бе уточнено аз да напиша няколко официални искания за
разследвания, адресирани до Главния прокурор и регистрирани в регистратурата на
неговия офис;
***моите
искания за провеждане на разследвания несъмнено бяха официално регистрирани в
офиса на Главния прокурор (и, разбира се, са публикувани в документалните ми книги),
но разследвания
въобще не последваха, тъй като:
*срещу Главния прокурор Никола Филчев вече бе
предприета и бе в ход интензивна медийна война, в хода на която той бе обвинен,
че лично е бил убил и обезглавил приятелката си Надежда Георгиева и е бил
подстрекал към самоубийство военния прокурор Николай Джамбов;
*Военният прокурор полковник Николай Колев
бе застрелян на улицата;
*вече бившият Главен секретар на МВР
генерал-майор Божидар Попов почина от някакво неизяснено тежко заболяване.
18.)
В затворническото досие на Янко Янков се намира един на пръв поглед „странен“ документ, озаглавен „Справка“,
датиран 12 Февруари 1986 г. и подписан от завеждащия здравната служба д-р
Костадинов и от началника на затвора майор Кискинов.
Текстът гласи, че на 13.02.1986 г.
този документ е бил изпратен като „отговор на запитване“ или като „отчет
за извършена секретна дейност“, но не е посочено на кого точно е
изпратен; все пак, обаче, е посочено, че този документ има характера на „отговор“
или на „отчет“ по входяща документация, която е обозначена като „№306 от 1985 г.“.
Според Янко Янков тези структурни елементи на документа разкриват, че става
въпрос именно за отчет за извършена строго секретна оперативна дейност,
възложена най-малко преди два месеци, което възлагане е било станало именно по
образуваното против него строго секретно оперативно дело „Непокорник“,
образувано само четири месеци преди това, на 04.10.1985 г., и има рег. №27654.
От документа се разбира, че в
продължение на няколко месеци Янко Янков е бил подложен на точно 26 (двадесет и
шест) специализирани медицински прегледи за констатиране на здравословното му
състояние, свързано със силни бъбречни кризи и изключително високо кръвно налягане,
движещо се в границите 220 на 110 и 190 на 110.
От този документ на пръв поглед би
могло да се направи заключение, че Янко
Янков съвсем не се е бил намирал в затвора, а в някаква елитарна почивна
станция или елитно медицинско завeдение за високопоставени
особи (VIP persones).
Но последните редове на третата
страница на същия този документ гласят: „Лишеният от свобода няма психическа нагласа
за поправяне и превъзпитание. Демонстративно отказва да се включва в каквито и
да са превъзпитателни мероприятия провеждани в затвора. Поставен е при строг
режим“.
Не е ли удивително, уважаеми
читатели, с каква демонстративна, злостна и черна неблагодарност Янко Янков е
отвръщал на така проявяваните към него трогателни високохуманни медицински
грижи ...
Впрочем, не е ли очевидно, че този
документ, всъщност, е имал характера на „точен отчет“ за физическото, психическото и
волевото състояние на Янко Янков, настъпило в резултат от прилаганите
върху него строго секретни третирания с увреждащи здравето му химически,
фармацевтични и медикаментозни субстанции?
Впрочем, в едно от многобройните предявени
от Янко Янков съдебни дела срещу българската държава е приложена
обемиста медицинска документация, издадена от най-голямата и най-авторитетната
в Европа болница „Grosshadern“ (Мюнхен, Германия), от която е видно, че непосредствено след излизането му
от затвора той е опериран от доста обемист (голям по своите размери) тумор на
надбъбречната жлеза (Phaochromozytom rechts). Нужно ли е да казваме, че както всичките други, повече от
30 (тридесет), съдебни дела срещу българската държава, така и това дело е било
приключено, без въобще да му бъде даден ход за разглеждане по съществото на
исканията.
Нужно ли е да се питаме какъв
е бил механизмът на това туморно заболяване ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар