ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. Х

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.

Х.

            19.) Както в художествената драматургия, така и в историческата и дори научната литература на миналите епохи превратностите в живота на личностите и народите обикновено са били обяснявани чрез „капризната воля на Съдбата“. В контекста на нашата силно рационалистична съвременност, обаче, „волята на Съдбата“ е заменена от волята на елитите.

            Само две седмици след арестуването на Янко Янков, Държавният Департамент на САЩ излязъл със специален Доклад, съобщен по радио „Свободна Европа“ на 06 Юни 1984 г., с който той персонално е обявен като лице, намиращо се под закрилата на САЩ; наскорно след това същото са направили и правозащитните организации Amnesty International, Helsinki Watch и American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights.

            В крайна сметка, обаче, техната защита е била такава, че Янко Янков е престоял в затвора до последния ден, определен от комунистическата власт; при това вероятността да излезе жив, макар и все пак наистина да е реализирана, през цялото време е имала характера на изключително крехка и минимална вероятност.

            Всъщност, разкриването на характера или същността на този факт изисква отделен и по-специален анализ на джентълменските консенсуални взаимоотношения между комунистическите и корумпираната част на западни елити.

            Според самия Янков, който несъмнено признава заслугата на САЩ и на Запада за неговото оцеляване в затвора, все пак

  главният фактор за оцеляването му е бил генетично неимоверно здравият му организъм и почти фанатичната му воля,

  а защитата на визираните международни институции е била по-скоро вяла, пропагандна и формална, отколкото реална.

            Само броени минути след излизаното му от сградата на Софийския затвор Янко Янков се озовал в сградата на Посолството на САЩ, където лично самият Посланик Сол Полански енергично отклонил искането му за съдействие да замине за САЩ заедно с майка си, баща си и семейството на брат си.

            Впрочем, единственият и крайно неубедителен аргумент на Посланика е бил този, че предстоящите политически промени в България били имали нуждата от неговото (на Янко Янков) оставане в страната, и му препоръчал „да се присъедини” към вече нашумелите дисидентски клубни организации. От своя страна Янко Янков му казал, че това няма как да стане, тъй като самият той категорично не счита себе си за дисидент, отдавна познава лично всичките вече публично изявени ръководни фигури на тези дисидентски организации и превъзходно знае, че те са генетично свързани със същността, а следователно - и с престъпленията на комунистическата система; и че както по силата на възгледите си, така и по силата на личната си съдба и съдбата на близките си той няма абсолютно нищо общо с тези хора и с техните организации.

            Любопитно е, че при влизането му в кабинета на Посланика Янко Янков се разминал на вратата с Владимир Левчев - син на видното по онова време комунистическо величие Любомир Левчев, на когото вече е било уредено назначаването му за професор в някакъв университет в САЩ. Тъй като по този повод Янко Янков поискал от Посланика и на него да му бъде обезпечена възможността да продължи научните си занимания някъде на Запад, секретарят на Посолството Маршал Фриймън Харис откровено и любезно го уведомил, че както в САЩ, така и в Европа шанс за нормална професионална самореализация ще имат единствено децата на комунистическите величия, но не и такива като него.

            Впрочем, може би специалното лично внимание на Маршал Харис през целия му дипломатически мандат в София да е било „просто шанс“ за Янко Янков, но той е категоричен, че без неговата „винаги изключително навременна информационно-методологическа помощ“ не е щял да има възможността да осъзнава дълбоката същност на фактите толкова бързо и адекватно, колкото това реално се е случвало. В своите обемисти документални книги Янко Янков е посочил редица случаи, при които именно благодарение на Маршал Харис е съумявал своевременно да осъзнае същността на политическата ситуация както в Източна Европа, така и на Балканите, така и в България.

            Впрочем, в края на мандата си Маршал Харис уведомил Янко Янков, че поради своята радикална принципна резервираност и несъгласие с официалната проруска стратегия на САЩ веднага след края на мандата си в България ще напусне дипломатическата си работа; действително наскоро след това той станал съветник на радикалния сенатор Боб Доул, а после - и университетски професор.