Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
16 Март 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 532
До г-н Камен
Ситнилски –
Заместник-Главен
прокурор на България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: вх. № 3307/2013 г.
Информационно копие:
До Висшия съдебен съвет
1000 София, ул. „Екзарх Йосиф” №12
До всички актредитирани в
България
дипломатически мисии
І.
Господин Заместник-Главен
Прокурор Ситнилски,
Превъзходно знаете, че с Вас се
познаваме от много, много отдавна – като студенти сме били в един курс на
Юридическия факултет и дори сме били приятели; при това, струва ми се, че по
онова време приятелството ни е било искрено и високо взаимно уважително,
основано изключително върху общото ни уважение и преклонение към Знанието,
и най-вече към Правото и Справедливостта. Поне така си мисля...
Разбира се, превъзходно знаете, че
не съм забравил, че после, през 80-те и началото на 90-те години, Вие бехте не
просто прокурор, а
прокурор в Главна прокуратура,
при това в тогавашния
отдел по изпълнение на
наказанията,
който именно отдел
беше главното ударно звено на кръвожадната
Държавна сигурност по обезпечаването и реализирането
НЕ ТОЛКОВА ПО ТЕХНОЛОГИЯТА
НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНИТЕ
ПРИСЪДИ,
КОЛКОТО ИМЕННО ПО ОБЕЗПЕЧАВАНЕТО
НА „БИОЛОГИЧНИЯ МАТЕРИАЛ“
ЗА НЕЛЕГАЛНИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ТРАФИК
С
ОРГАНИТЕ НА РАЗФАСОВАНИТЕ ТРУПОВЕ,
И ОСВЕН ТОВА, разбира се, бе и
главното ударно звено на ДС
по изпълнението на специалните
репресии и убийствата на непокорните затворници,
и най-вече на политически
затворници.
Разбира се, господин Заместник-Главен
Прокурор Ситнилски, Вие превъзходно знаете, че точно аз съм този,
който още преди четвърт век бе започнал да тръби, че „Нито един прокурор, който знае как се изпълняват смъртни присъди у нас, не
е останал читав“ (интервю на Виолета Желязкова във в-к „168 часа“ от 12 май 1992 г.) -
Виж: 2007-08-20, ИНФАРКТИ УБИВАТ МЛАДИ И ЗДРАВИ ПРОКУРОРИ ,
Виж: 2007-07-21, ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (1),
Виж: 2007-07-27, ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ ОТ УБО (2),
Разбира се, господин
Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, Вие превъзходно знаете, че през всичкото това време мен никога не ме е
напускала мисълта да търся отговор на въпроса:
„Защо,
въпреки пределно ясната стратегия
на босовете на „тъмните сили“ да
се отървават от съучастниците във визираната престъпна дейност,
все пак Вие сте единственият
(поне моята констатация е
такава!),
който не само е жив и здрав,
но дори и днес е прокурор именно
в Главната прокуратура?“.
Разбира се, господин
Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, Вие превъзходно знаете, че точно по същото време, когато Вие сте се
занимавал с горепосочената дейност,
аз бех не просто напълно бездоказателствено
и невинно осъден,
но и в затвора бех поставен
при изключително жестоки и кошмарни условия на изпълнение на наложеното ми
наказание;
и че точно тогава завеждащият
сектора прокурор Петър Дончев, за да обезпечи оперативното мероприятие
на ДС по подготвянето на моето убийство в затвора, бе написал на баща ми
писмо (№645.86.ХІ/13.02.1986 г.), в което изрично и пределно ясно е
записал, че
в затвора не моят живот и здраве са застрашени, а че
с невъздържаността си и липсата на елементарна дисциплина аз представлявам
опасност за живота и здравето на околните;
а като се
има предвид, че в официалната ми затворническа характеристика изрично е
записано, че поради моята злостна престъпна антидържавна същност и поради
юридическите съвети, които съм им давал, дори и най-закоравелите криминални
затворници са ме считали за свой тартор и винаги са се отнасяли към мен с
изключително висок респект и ужажение,
то очевидно
е, че при/в отдела, в който Вие, г-н Ситнилски, сте работел по онова време и
сте обезпечавал престъпните мероприятия на ДС,
е имало
документация, съгласно която аз представлявам опасност съвсем не за
затворниците, а за надзирателите,
на които
именно в определен момент ДС е имала план да възложи да ме убият, като се
позоват на такава опасност.
Впрочем, точно този документ
винаги ми е давал и ми дава
правото
с гордост да заявявам,
че аз не съм репресиран,
а съм репресирващ репресиращите!
Благоволете да отбележите, господин
Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, че съвсем неслучайно Ви
споменавам този факт – давам Ви
възможност да се защитите от моето обвинение, като обосновете тезата, че не аз
съм бил жертвата, а Вие сте бил жертвата!
ІІ.
Впрочем, господин
Заместник-Главен Прокурор Ситнилски, с настоящето ми официално
писмо до Вас целя нещо много по-важно.
Така или иначе пътят на България към
съвременните цивилизационни и правни ценности е неизбежен, а това означава и че
рано или късно и отговорността на извършителите за извършените от тех престъпления
ще е неизбежна.
Наказателната отговорност, разбира
се, е лична и не обхваща кръга на неучаствувалите в дейността наследници на
престъпника.
Вие, обаче, несъмнено професионално
знаете, че
в цивилизования свят
съществува не само деликтна,
но и репараторна отговорност
от ползувателите на облагите
от извършените престъпления,
при която наследниците на дадено
наказателно-отговорно лице
носят репараторна отговорност
пред наследниците
на жертвите на престъплението.
Така,
примерно,
докато
аз бех в затвора като абсолютно невинно осъден и моят син е бил пряка и косвена
жертва на специалните репресивни методи и мероприятия,
то
в същото това време именно
заради
Вашето пряко или косвено участие в тези мероприятия
Вашите
деца са се ползували от системата на специалното икономическо, образователно и
статусно облагодетелствуване.
ІІІ.
Впрочем, господин
Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,
С настоящо мое официално писмо до
Вас
предявявам претенцията да се
ангажирате с извършването на специален надзорен преглед или ревизия на всички
възможни прокурорски и други преписки и дела, които по един или друг начин са
свързани с моето име, и да обезпечите възтържествуването на Правото
и на Справедливостта.
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
и за извършване на
наказателно разследване и обезпечаване на репараторна отговорност.
Настоявам без каквото и да е
забавяне да разпоредите на Националната следствена служба да извърши
съответните регламентирани от Правото проверки и разследвания относно голямото
множество престъпни актове, чието конкретно описание се съдържа във всички
свързани с мен преписки и дела още от времето на Вашата дейност като прокурор в
Главна прокуратура.
Настоявам
без каквото и да е забавяне да разпоредите да бъде извършено прецизно
разследване относно всички извършени от българските специални служби секретни
оперативни мероприятия срещу мен и срещу членовете на семейството ми.
16 Март 2013 г. Янко
Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар