VІІІ.
7.)
От текста на посоченото Строго секретно дело № 13304, заведено на 02
Октомври 1976 г. е видно, че през 1977 г. са били проучени и вербувани почти
всички съседи в шестетажния жилищен блок, в който Янко Янков е живеел заедно със съпругата си и сина си; като повечето
от вербуваните са били на впечатляващо солидна и дори на доста преклонна
възраст – шестдесет, седемдесет и даже осемдесет- годишни.
Във визираната папка липсват както
техните агентурни донесения, така и докладите на водещия им офицер относно
задачите, които са им били възлагани. В личния архив на Янко Янков, включително и в неговите официални медийни изявления,
обаче, визираният „странен факт“ е
обяснен като израз на целенасочения стремеж на офицерите от Държавна сигурност да използуват тези хора като
провокатори, които да го предизвикват и въвличат в ежедневни битови конфликти и
междусъседски войни, чрез които да бъде търсен някакъв пробив в прецизно
провежданата от „обекта“ стратегия на систематично избягване и измъкване от
всякакви поставени му капани.
Две години след това, обаче, през
1979 г., съгласно тогава действуващия т. нар. „Закон за другарските съдилища“,
същите тези хора „спонтанно“, но „организирано“, депозирали пред Председателя на Профкомитета
(тогавашния тоталитарен държавен синдикат) специално искане за откриване на „другарска
наказателна съдебна процедура“ срещу Янко Янков, която да бъде разгледана на масово посетен от
преподаватели и студенти публичен процес, който да бъде проведен в най-голямата
аудитория на Софийския университет.
Впрочем, от множество документи днес
е видно, че преди това както милицията (полицията), така и прокуратурата са
били многократно ангажирани от Държавна
сигурност да търсят поводи и основания Янко
Янков да бъде подведен под някаква форма на съдебна отговорност „за непристойно публично поведение“, „за хулиганство“, „за сбиване с някого“ и прочее.
По повод на тези и други подобни днес
Янко Янков разказва:
„По
онова време вече бях не само автор на единствената в България строго
научна книга по теория и технология на прогнозирането, не само вече бях прочел
абсолютно всички литературно-художествени и всички специални книги по
криминалистика и криминология, но и като личен приятел с професорите и
асистентите по криминалистика и криминология винаги имах с кого да проведа
високо компетентна деликатна консултация уж по повод текста на художествения
роман, който пиша“; така, просто с изключителна лекота предварително предвиждах
всеки възможен поставен ми капан и виртуозно го заобикалях.“
Така, когато през късната есен на
1979 г. от Председателя на Профкомитета
бе поискано да образува и да проведе публичен другарски съд над Янко Янков,
бъдещият „подсъдим“ най-спокойно му
казал: „Много се радвам, че ще ми организирате
пълна аудитория от авторитетни преподаватели и студенти, пред която ще мога да
произнеса моята обвинителна реч срещу Държавна
сигурност, тъй като съм категоричен, че абсолютно всичките ми житейски и
професионални проблеми и неприятности са организирани именно от тях!“.
След това негово „споделено
изявление“ планираният и дори обявен „Другарски съд“ просто не
се състоя. Впрочем, по онова време Председател
на Профкомитета бе не кой да е, а професор
Доко Доков на когото Янко Янков
беше асистент! Това, вероятно, също е имало своето значение.
8.)
От текста на посоченото Строго секретно дело за оперативна
разработка (ДОР) № 13304, заведено на 02 Октомври 1976 г. е видно, че повече
от една година преди образуването на това секретно дело (следователно по
процедура по някакво друго строго секретно дело!), по което на Янко Янков все
още, дори и днес, не е даден никакъв информационен достъп, оперативният
офицер от Първи отдел, Трето отделение
при Шесто управление на Държавна сигурност е бил поискал извършването на две
специални „проверки“ - „проверка по картотеката на вражеските
елементи“ и „проверка по картотеката на агентурата“
на Емилия Станкова Янкова - съпруга на Янко Янков.
Тези две „проверки“ са били
поискани на 20 Август 1975 г.,
като в раздела „цел“ е записано „разработка“.
От съдържанието на това дело не е видно какъв е бил резултатът.
Все пак, обаче, в делото се съдържа
документ, обозначен „Секретно от особена важност! Р№ 000497“,
датиран Февруари 1977 г., подписан от полковник и утвърден от генерал-лейтенант.
Съгласно този документ, озаглавен „Искане за провеждане на „М – Родопи/ЖС““,
е формулирано искане за провеждане на оперативно мероприятие за подслушване с
радиостанции в дома на Янко Янков с цел оперативно документиране на
разговори на обекта; в документа е отбелязано, че в дома живеят „обекта,
съпругата му и 4-годишното им дете“; записано е, също така, че
мероприятието следва да бъде проведено в непрекъснат режим в продължение на 180 (сто
и осемдесет) дни.
В предоставената на Янко Янков документация не се съдържат
никакви други сведения както относно
съдържанието на „придобитата оперативна информация“, така
и относно нейното оперативно използуване, така
и относно крайния оперативен резултат.
Все пак би следвало да се приеме, че
един от официалните публични резултати е този, че на 21 Март 1979 г. Емилия Станкова Станкова е предявила „искова
молба за развод“, в която е записано, че от няколко години ответникът
безпричинно е започнал нескончаеми разпри с нея, като я е обиждал и накрая й е
нанесъл жестоки побоища и я изгонил от общия им дом; и че тя, за срам и позор,
е принудена да живее притеснено и при големи неудобства при нейни роднини.
Любопитно е, обаче, че съвсем
наскоро след развода Янко Янков:
*противозаконно е уволнен от
научната му работа;
*противозаконно е прогонен от
жилището му в София и е принуден да отиде да живее на село в жилището на родителите
си;
*противозаконно е осъден и е
изпратен на тежка физическа работа в трудов концлагер;
*противозаконно е осъден и в продължение
на шест години е престоял при изключително жестоки условия в комунистическия
затвор;
*като през цялото това време
всичките му близки роднини (баба му, дядо му, баща му, майка му и брат му) многократно
са били арестувани и от тях е било искано едно-единствено нещо, а именно
официално и писмено да заявят, че се отказват от него и порицават неговата антикомунистическа
и антидържавна дейност; а след като близките му винаги енергично отказвали да
направят това, те били подлагани на все по-нови и все по-ожесточени репресии, в
резултат на които в крайна сметка са намерили смъртта си.
И може би най-любопитното е, че точно
през същото време неговата вече бивша съпруга е била изпратена на специално неколкогодишно
обучение в Москва в същата онази Висша международна школа на световното
профсъюзно движение, в която са били получили своето обучение почти
всички видни терористи от Третия свят - които, впрочем, преди това задължително
са били зачислявани в агентурния апарат на съветската КГБ; и в която „профсъюзна
школа“ въпросната персона е защитила дисертация на тема „Особености на правното регулиране на труда
на младежите в България“.
По този повод Янко Янков казва:
„Дори днес,
след толкова много години, ми е непоносимо трудно да коментирам специално този
аспект от личния ми живот и избягвам да правя това. Все пак не мога да скрия непоносимата
си болка, че още тогава синът ми е бил подложен на осакатяваща сугестия, която
той никога не можа да преодолеее и поради която драматично обърка своя личен
живот.
Още далеч преди
развода ни вече знаех, че съпругата ми е вербувана от Държавна сигурност и че е заставена да изпълнява задачи, насочени
не само лично срещу самия мен и моята икономическа стабилност, но и срещу
икономическата стабилност на родителите ми и на брат ми. Днес нямам достъп нито
до документацията относно механизма на нейното шантажиране и вербуване, нито до
нейните агентурни донесения срещу мен, нито до задачите, които са й били
възлагани срещу други хора.
Не съм
изненадан от това, че в донесенията си немалка част от агентите, пред които
преднамерено и интензивно съм говорел какво ли не, са писали, че не могат да
кажат нищо конкретно за мен, тъй като аз им нямам доверие и въобще не разговарям
с тях.
Не съм
изненадан и от това, че докато в същото време именно тя, съпругата ми, е била взела от тайното ми скривалище в
родното ми село и е предоставила на Държавна сигурност 55 страници строго
научен текст, написан през 1976 г. във връзка с изследванията ми по политическо прогнозиране, който текст е
озаглавен „Колапсът на комунизма е
неизбежен. Въпросът е кога това ще стане“.
Разбира се, не
този текст, или по-точно – не само той, е причината да бъде арестувана книгата
ми за прогнозирането, а още по-малко той е причината за моето арестуване.
За всичко, станало с мен, причината е многомерна
и комплексна и всичките нейни структурни елементи са конструктивно вградени както
дълбоко вътре в самия мен, така и дълбоко в самата античовешка същност на
комунистическата система.
Но това въобще
не оневинява нито офицерите и агентите на Държавна
сигурност, нито Системата на Злото,
нито, разбира се, бившата ми съпруга, която предано е работела за тази Система както преди, така и след уж
демократичните политически промени.
Нима е случаен
фактът, че в продължение на почти всичките двадесет години след политическите
промени от 90-те години, през които аз и най-близките ми хора продължавахме да
бъдем обект на свирепи посегателства от „демократичните“ специални служби, тя не
само е била високопоставен служител на Министерството на финансите, но и официално
е имала служебното задължение да „отговаря“ специално за събирането и
опрощаването на данъчните задължения на така наречените „големи данъчни длъжници“, които, естествено, са принадлежни именно
към елита на българския клан на руската Червена
Мафия, като така данъчното ограбване на държавата и на обществото от Мафията фактически е било обезпечавано
именно от нея.
Това, разбира
се, съвсем не е всичко, а е съвсем малка част от нейната тотална ангажираност
със системата на Злото; не бих искал да споменавам и нито един отделен факт от изключително
многобройните злини, които самата тя е причинила лично на мен, на родителите ми
и на брат ми. Бих могъл само да кажа, че никога не успях да проумея и вероятно
никога няма да мога да проумея, как може да живее спокойно и в хармония със
себе си човек, който е извършил толкова много злини на хората, които са го
обичали. Нека, все пак, обаче, не съм аз този, който пръв поставя на публично разискване този тип престъпни
ангажираности, в които българският филиал на КГБ перверзно е въвличал лица от
личното или семейното обкръжение на такива като мен.
Отделен е
въпросът, че една съвсем малка част от същия
този тип факти вече са посочвани в многобройните ми искания до Прокуратурата за
съдебни разследвания на престъпленията на самата комунистическа Държавна
сигурност.“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар