Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
31 Март 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 540
До г-н Камен
Ситнилски –
Заместник-Главен
прокурор на България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. № 3307 / 2013
І.
Господин Заместник-Главен
Прокурор Ситнилски,
Тук приложено предоставям на Вашето
внимание
текст, взет от публичното
научно-изследователско информационно пространство,
и по-точно от стр.438-441 от моята книга
„КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма“, издадена в София през 2007 г. от
издателство „Янус“.
Тук приложеният текст има
характера
НЕ САМО НА
сравнително прецизно и задълбочено научно изследване,
НО И НА ЧАСТНО
ЕКСПЕРТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,
КОЕТО СЪГЛАСНО
ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО ИМА И СЛЕДВА ДА ИМА ХАРАКТЕРА НА ТЕКСТ, ДАВАЩ НАСОКА
ЗА ТЪРСЕНЕ НА СЛЕДСТВЕНАТА И СЪДЕБНАТА ИСТИНА ПО КОНКРЕТНИЯ КАЗУС ОТНОСНО
истината за експериментите в бургаската болница, извършени
върху 100 души
сърдечно болни хора,
които въобще не са знаели за това
и в резултат на което са починали хора.
Уточнявам, че анализът на този казус,
ИМАЩ ХАРАКТЕРА НА ЧАСТНО ЕКСПЕРТНО РАЗСЛЕДВАНЕ, е лансиран
от мен в следните ТРИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ книжни издания:
Янков, Я., Българският тероризъм. (Второ, преработено и допълнено
издание), С., „Янус”, 2006, 226 с. ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16;
Янко Янков, Българският тероризъм. (Трето, преработено и допълнено
издание), С., „Огледало”, 2006, 222 с.;
Янко Янков, Кутията на Пандора.
Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., „Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат).
Уточнявам, също така, че тук
визираният текст е публикуван и в Интернет-пространството на следния електронен
адрес:
Виж: 2011-12-22, БЪЛГАРСКАТА ЛЕПТА ЗА
ТЕРОРИЗМА. §22. Българският медикаментозен тероризъм. В. Експериментите в
Бургаската болница,
Господин Заместник-Главен
Прокурор Ситнилски,
категорично и ясно
настоявам да възложите на Националната следствена служба прецизно да
извърши легитимните процедури и да бъда своевременно уведомен за хода и
резултата от тези процедури.
„На 9 май 2001 г. д-р
Христо Томчев от Окръжната болница в гр. Бургас публично оповестил, че в
същата болница са били правени опити с лекарства върху 100 души сърдечно болни
хора, че пациентите не са знаели това и че в резултат на тези опити са починали
хора.
Според
него тези експерименти са били провеждани още от 1998 г., т. е. вече три-четири
години.
Препаратът,
с който са били извършвани експериментите, е внесен от чужда фирма високомолекулярен хепарин и се нарича „Хирулог”;
той е имал предназначението да се употребява при запушване на коронарни
артерии, при което е трябвало да подобрява кръвообращението на болния.
Според
д-р Христо Томчев тези опити са били
пазени в тайна и за тях е бил уведомен единствено тогавашният Министър на здравеопазването. Опитите
са били извършвани преди всичко върху „безнадеждно
болни хора”, но не е ясно кой е определял кои спадат към тази категория и
какви са критериите за причисляване към нея.
Според
д-р Христо Томчев наистина имало
документи, от които е видно, че тези хора са били съгласни да се извършват с
тях такива опити, но подписите са били фалшифицирани и тези хора всъщност не са
били уведомявани и не са били давали съгласието си. Лекарят твърди, също така,
че такива експерименти са били извършвани не само в болницата, но и в частния
медицински център на ФК „Нефтохимик”, собственост на Божан Порточанов - син на футболния бос Христо Порточанов.
Д-р Христо Томчев определя извършването
на тези опити като „геноцид” и счита,
че лекарите, които са участвували в него, са извършвали престъпление. Според
него “това е бяла мафия, която действа със знанието на сегашното правителство”.
В тези опити е бил замесен и бургаският клон на фирма „Янсен-Цилаг” -
собственост на д-р Лорис Мануелян -
ръководител на центъра по хемодиализа в Бургас и бивш партиен лидер на Съюза на
демократичните сили в града.
Директорът
на болницата в Бургас д-р Валентин Стоев
е отрекъл обвиненията и е завел дело за клевета.
От
Министерството на здравеопазването са отказали да дават коментар и са
препратили журналистите към Изпълнителната агенция по лекарствата, която именно
контролира извършването на изпитания с медикаменти. Шефът на тази агенция Борислав Борисов е признал, че
обвиненията са сериозни и заслужават внимание. Той е потвърдил, че клиничното
изпитание е било разрешено през 1998 г. от тогавашния Министър на здравеопазването доц. д-р Петър Бояджиев.
Съгласно
официалната инструкция екипът, който е провеждал експеримента с препарата „Хирулог”,
е бил длъжен да даде копие от документа, в който се съдържа информация за
рисковете и ползите от препарата, на хората, върху които се е извършвал
експериментът. Това изискване, обаче, не е било спазено.
Шефът
на екипа д-р Иванка Танева признала
пред журналисти, че наистина не са давали копие от документа на болните, но
считала, че става дума за незначителен „пропуск”;
на
изричния въпрос на журналистите от в-к „Монитор” „Защо все пак не са дали копие от този документ”, отговорът бил „Защото никой не го е поискал”, като
отказала да коментира кога някой може да поиска нещо, за което не знае, че
съществува.
Журналистите
от в-к “Монитор” интервюирали 65-годишния
Пенчо Богданов, който в продължение на 18 дни е бил лекуван с този
препарат, и който казал, че никой не го е бил информирал, че с него се прави
експеримент с новосъдаден препарат.
В
информационния лист, който бил скрит от пациентите, наред с предупрежденията за
опасностите и за ползите е било записано, че пациентите, участвуващи в
експеримента, имат право да получат застраховка от 20 хиляди долари при
евентуална смърт, настъпила вследствие на клиничното тестване на препарата. В
този лист е указано, и че при увреждания пациентът има право на специални
компенсации.
На
въпрос на журналистите защо при настъпилите смъртни случаи не са били извършени
аутопсии, за да може категорично да се установи причината за смъртта, лекарите
отговорили: „Защото роднините не са
искали да се прави аутопсия” - като пропуснали да отбележат, че те не са
искали, защото просто не са знаели за какво става въпрос и какво всъщност да
искат.
Все
пак, на трима от починалите е била извършена аутопсия, но лекарите от
патологията не са били уведомени от лекарите-експериментатори, че с тези
пациенти са били извършвани експерименти, и така са скрили от тях търсенето на
причината за смъртта.
При
своето журналистическо разследване Любомир
Захариев (сп. „Компромат. Извън закона”, с. 14-17)
установил, че при предоставянето на медицинския препарат американската фирма „Медикс
къмпани” е била сключила изключително подробно формулиран договор с
българската страна, с който е поставила редица строги изисквания относно
извършването на експеримента, съгласно които всичко трябва да се следи на
министерско равнище и всички пациенти, участвуващи в експеримента, трябва изрично
да са наясно за какво става въпрос, при което всеки пациент получава по 700
долари за участието си, а ако почине - независимо дали от заболяването си или
от прилагането на препарата - неговите близки получават обезщетение в размер на
20 хиляди долари.
Л. Захариев установил, че след като
през 1998 г. Министерството на здравеопазването разрешило експериментирането
(но само с пациенти, намиращи се в началната фаза на сърдечните заболявания),
през следващата година нелегитимна и некомпетентна за произнасяне по такива
въпроси Комисия взела решение, с което било „разширено” експерименталното приложно поле и спрямо пациенти с
тежки сърдечни кризи; при което все пак трима души от тази комисия отказали да
подпишат протокола и решението. Освен това, в болницата в Бургас, където били
започнали експериментите, въобще е нямало специалната комисия, създаването на
която е било абсолютно задължително съгласно договора, в който американците са
били поставили своите изисквания.
Никой от болните, върху които е
бил прилаган опасният експеримент - а те са общо 97 (деветдесет и седем) души - не е бил получил полагащите му се
700 долари, които са били присвоени (откраднати) от българската фирма „Комак медикъл” (с президент д-р Милен Врабевски), която е била
българският посредник на американската фирма при прилагането на медикамента.
Журналистът
установил, че в резултат от прилагането на този медикамент на тежко болни
пациенти (при които е било забранено такова прилагане) официално са починали
четирима (4) души, но фактическият брой на мъртвите е седем (7), както и че
никой от близките на починалите не е бил получил въпросните 20 хиляди долари,
полагащи се съгласно изискванията на американците; констатирано е, че тези пари
са постъпили в личната сметка на д-р
Иванка Танева - шеф на кардиологията в Окръжната болница. Дори нещо повече
– установено било, че д-р Иванка Танева
е разпоредила на подчинения ѝ персонал да отказва каквато и да е медицинска
помощ на всеки попаднал в отделението, който не е подписал документ, че се
задължава да участвува в експеримента.
Журналистът
Божидар Михайлов (в-к „168
часа”, 4-10 януари 2002 г., с. 21-22) пише, че когато управителят на
Транспортната болница в Бургас Иван
Хърков установил, че без негово знание и съгласие в болницата се провеждат
някакви експерименти, и предприел собствено вътрешноведомствено разследване на
случая, за да разбере за какво става въпрос, получил предупреждение „да си затваря устата”, ако иска да не бъде убит.
Журналистът
Л. Захариев е установил също, че
след като д-р Христо Томчев изнесъл
пред медиите информацията относно експеримента, Централното ръководство на Българския лекарски съюз излязло със
специална декларация, предоставена на всички медии, с която поведението на
доктора било осъждано и квалифицирано като „несъвместимо
с етиката и морала на българските лекари”,
а Районната колегия на същия този съюз отнела лекарските права на д-р Христо Томчев за срок от две години.“
*************
Впрочем, господин
Заместник-Главен Прокурор Ситнилски,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
31 Март 2013 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар