ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XV

Продължаваме публикуването на откъси от книгата на Николай Михайлов ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски  [Биографични фрагменти]. С., "Янус", 2012. 335 с.

ХV.

            26.) Вече бе споменато за извършваните от българската Държавна сигурност биохимични, фармакологични и медикаментозни наказателно-терористични акции върху Янко Янков и неговите близки. По-нататък пак ще стане дума за това, като ще бъдат посочени и други такива конкретни случаи.

            Тук, в този раздел, тази тема ще бъде поставена в малко по-общ или по-обобщен, но все пак достатъчно конкретно-точен, ракурс, прецизно описан и документиран в многобройните предявени от Янко Янков искания за разследване на престъпленията на бившите и новите специални служби.

            В официално обширно писмо до Главния прокурор на България, Президента на България, Amnesty International-London, Helsinki Watch-New York, International Human Rights, Law Group-Washington, базираните в София посланици на западните държави и 13 български медии, публикувано в Том 3 на неговата документална книжна поредица, Янко Янков пише следното:

„ През 1991 г. информационните агенции съобщиха, че протестантският пастор и активен опозиционер по времето на комунистическия режим в Германия Хайнц Егерт станал министър на вътрешните работи на федералната област Саксония, и така получил възможността да се запознае с материалите в досието си в ЩАЗИ.

  Там той открил доказателства, че през 80-те години е бил подлаган от тайните служби на специално заразяване с вирус, отгледан в лаборатория, филиал на КГБ, който предизвиквал психическо заболяване в лека форма, но целта е била след потърсването на медицинска помощ лицето да бъде подложено на специални манипулации, които да доведат до засилване и превръщане на заболяването в хронично.

  За да узнае зловещата истина и да има възможността да потърси съдебна защита, господин Егерт е имал два рядко срещани шанса - първият е, че за разлика от България Източна Германия си имаше Западна Германия, към която да бъде присъединена; и вторият е, че за разлика от България там за министри, за прокурори, за съдии и за президенти не са избирани лица от агентурните списъци на тайните служби.

  Точно по същото време на 1991 г. аз бях депутат във Великото Народно събрание и по информация на близки на пострадало лице използувах депутатския си имунитет и принудих един прокурор от Прокуратурата на въоръжените сили да ми предостави възможността лично да се запозная със съдържанието на една официално регистрирана за „секретно” разследване папка, в която ставаше въпрос за съществуването в България на няколко лаборатории, създадени от българския филиал на КГБ, предназначението на които е било да се разработват нови фармацевтични технологии, които да се експериментират върху нищо неподозиращи здрави хора, върху случайно попаднали при „лекари” от тайния екип болни от каквато и да е болест, върху криминални затворници, и върху политическите затворници.

  Досегашните ми многобройни опити да узная какво е станало с разследването по тази папка завършваха с абсолютно пълно мълчание от Вас, господин Главен прокурор, и от прокурорите от Прокуратурата на въоръжените сили.

  През същата 1991 г. лично аз извърших самостоятелно проучване и статията ми „Зеленото чудовище от УБО” бе публикувана в издавания от мен в-к „Либерален конгрес”, брой 3 от 12-19 август 1991 г., след което със специално писмо бе предоставена на Главната прокуратура и на Прокуратурата на въоръжените сили с искане за разследване.

  Всичките ми опити да разбера дали се извършва разследване по предоставените от мен материали досега са завършвали с пълен неуспех - Главната и Военната прокуратура не ми отговориха нито веднъж.“.

-------------

            От изключително обстойната 12-томна официално публикувана документация на Янко Янков и от редица други негови документални книги и статии в медиите, както и от все още непубликуваните документи от неговия личен архив е видно, че

            от 1991 г. до днес той не е спирал да изнася пред обществеността и да предоставя на прокуратурата многобройни прецизно описани факти,

            разкриващи зловещата истина, че българският филиал на съветската КГБ е извършвал многобройни масови и индивидуални престъпни покушения, имащи характера на биохимични, фармакологични и медикаментозни експериментални, репресивни и терористични акции. Последното официално искане на Янко Янков за разследване на този тип престъпления е отпреди няколко месеци, има дата 15 Септември 2011 г. и към него са приложени 158 (сто петдесет и осем) страници прецизно аргументирана документация.

            Тук ще посочим само няколко от най-фрапиращите акуратно систематизирани от Янко Янков факти и обстоятелства:

            ***Основният информационно-доказателствен масив, доколкото все още е възможно да съществува такъв, се намира в архивите на Пето управление на ДС, известно като УБО или Управление безопасност и охрана. Началникът на това управление генерал-лейтенант Илия Симеонов Кашев се самоубива (или е „самоубит“) на 28 Септември 1986 г. докато заема поста си, като в официалното съобщение в официалния партиен вестник от онова време е написано, че е починал след кратко боледуване;

            ***точно в структурата на същото управление на ДС под научно методическото и организационно-техническото ръководство на КГБ са били създадени три секретни лаборатории, наричани „Лаборатория № 11“, „Лаборатория № 13“ и „Лаборатория „Биоелектроника““;

            ***непосредствен административен ръководител на тези лаборатории е бил генерал Иван Горинов - заместник-началник на Първо главно (шпионското) управление на ДС и ръководител на група за спецпоръчки (т. нар. „остри мероприятия“) към ЦК на БКП и ДС; впрочем, неговата съпруга Ангелина Горинова е била дългогодишна лична секретарка на самия Тодор Живков;

            ***непосредствени научни ръководители на тези лаборатории са били д-р Стефан Найденов и д-р Хари Жабилов;

            ***основните фармацевтични продукти, изработвани в лабораториите, са били два вида в две направления, а именно:

            цитостатици (забавящи развитието на раковите клетки) и цитостимулатори (предизвикващи изкуствени и бързо развиващи се ракови заболявания и процеси);

            както и продукти за анти-HIV-вирусно поддържане на висок клетъчен имунитет и HIV-вирусно стимулиращо бързо увреждане на клетъчния имунитет;

            ***тези продукти са били експериментирани не само в затворите, но и в редица болници в София и в страната, като експериментите са били извършвани както върху болни от каквато и да е болест хора, така и върху нищо неподозиращи напълно здрави хора;

            ***в затворите експериментите са били обезпечавани от прокурора от Главна прокуратура Петър Дончев и от Софийския градски прокурор Любомир Цанков; които, впрочем, по времето на съветската „перестройка“, когато била предприета стратегията за скриване следите на престъпленията и на закриване на лабораториите, били покосени от мощни инфаркти; което пък, напълно съвпадало по време със „самоубийството“ на генерала, който ръководел цялостната дейност на това управление на ДС;

            ***след камуфлажните „политически“ промени през 1989-1990 г. в Главна прокуратура било образувано строго секретно следствено дело за разследване на визираните факти, водено лично от Прокурора на въоръжените сили генерал Лилко Йоцов;

            ***в качеството си на депутат във Великото Народно събрание Янко Янков „заставил“ генерал Лилко Йоцов (с когото, впрочем, доста отдавна били добри познати или приятели) да му предостави материалите и дал публична гласност на най-важните факти от съдържанието на делото;

            ***през Август 1991 г. началникът на Главно следствено управление при МВР генерал-майор Леонид Атанасов Кацамунски не само лично поканил за разговор Янко Янков, но и за удобство изпратил своята служебна кола да улесни превоза; след което показал на Янков строго секретен документ с резолюция, поставена лично от Първия заместник-министър на вътрешните работи и ресорен ръководител на ДС генерал-полковник Григор Велков Шопов, съгласно която било дадено разпореждане по време на ареста в ДС и на пребиваването на Янков в затвора върху него да бъдат прилагани фармакологични субстанции за сломяване на волята му.

            ***По този повод Янко Янков официално и многократно е искал от Главния прокурор да бъде извършено разследване, но такова никога не е било предприемано.

            ***След многократни енергични настоявания на Янков Заместник-главният прокурор и Прокурор на въоръжените сили (и член на Висшия съдебен съвет) генерал Лилко Йоцов все пак предприел някои плахи действия за „проучване и проверка на фактите“ както по този казус, така и по някои други казуси; каквито са били напр. исканията на Янков за разследване по мистериозното дело №42 от 1995 г. (за което отделно ще стане дума), но се отказал, тъй като една февруарска сутрин, само няколко секунди след като със съпругата си потеглили с колата, избухнала бомба, а двамата се отървали с кървави, но все пак леки и поносими травми.

            ***По някаква си „странна случайност“ точно по същото време Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев лично посетил секретния архив на ДС и лично подполковник Хаджиниколов му показал част от документацията, свързана със злоупотребите с медицината в арестите на ДС, в затворите и в гражданските болници, и дал на Министъра официално заверено копие от документацията.

            ***Пак по някакава си „странна случайност“ точно по същото време журналистката Ани Заркова станала обект на прецизно планирано леко осакатяващо публично демонстративно извършено улично покушение с химическа субстанция; каквото покушение до този момент не е било предприемани срещу никого, и в този смисъл това покушение е встъпило като имащо характера на специално семантично послание.

            ***Пак по някаква си „странна случайност“ се оказало, че родният баща на журналистката е самият генерал Леонид Кацамунски, който е и един от малкото хора в България, които знаят истината за престъпната злоупотреба с визираните химически субстанции; при което покушението върху дъщеря му е било станало именно в контекста на охотно заявеното от генерала съгласие да удовлетвори „специфичното любопитство“ на Министъра на здравеопазването към темата за злоупотребата с медицината в близкото минало и в настоящето.

            Разбира се, след покушението върху журналистката не само нейният баща, но и Министърът на здравеопазването веднага панически изоставили идеята за разследване и за оповестяване на визираните факти.

            ***Любопитно е и следното:

                        *както тогава, така и днес малцина, и то само професионално ангажирани хора знаят чия дъщеря е визираната журналистка, която, впрочем, работеше в медия, основана и финансирана с парите на комунистическата ДС, а после откупена с парите на ЩАЗИ;

                        *през цялото време на медийното „отразяване“ на покушението върху нея абсолютно всички медии упорито скриваха истината за произхода на журналистката и лансираха тезата, че покушението е заради нейните журналистически репортажи и една от книгите й за поръчковите убийства;

                        *която книга не само не разкрива истинското лице на Мафията, а напротив - прикрива Мафията, тъй като обявява за мафиотски само и единствено явления от най-нисък криминален порядък, внушавайки че други, освен тези прояви на Мафията, няма.

            ***И още нещо:

                        *когато през 1990-1991 г. синхронно ориентираният към политическите промени генерал Кацамунски бе готов да „свидетелствува“, като прехвърли вината за престъпленията върху други генерали, той съвсем набързо, ясно и категорично се отказа от тази си готовност и замлъкна, след като през 1991 г. известният началник на зловещото Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Антон Кръстев Мусаков публикува книгата си „Шесто“;

                        *на с.86 на която бе написал, че бързо преустроилият се към „вятъра на промените“ Леонид Кацамунски преди това е бил изпълнявал доста „полезна роля“ като ръководител на Специалния Софийски окръжен щаб на Шесто управление на ДС, и че като такъв е ръководел всичките секретни операции на същото управление, които са били извършвани върху територията на София-град и Софийски окръг;

            ***през есента на 1992 г. лично Директорът на Националната разузнавателна (шпионска) служба генерал Бриго Христофоров Аспарухов и лично говорителят на Президента Валентин Стоянов публично оповестили, че са били обект на секретно оперативно мероприятие, при което са били подложени на въздействието на специални химически вещества, като това е било имало характера на наказателна санкция заради политическата им позиция. По-късно в интервю, публикувано на 05 Октомври 1995 г. Софийският градски прокурор Нестор Несторов официално потвърдил истинността на казаното от двете видни личности. 

(Следва продължение)

МЪЛЧАНИЕ В СТРАНАТА "Х"

Мъл­ча­ние в стра­на­та „Х“

През пос­лед­ния ме­сец де­пу­та­тът във ВНС Ян­ко Ян­ков най-сет­не по­лу­чи въз­мож­ност да раз­ка­же как­во знае за тайн­с­т­ве­на­та план-прог­но­за „Стра­на­та Х след мо­мен­та Т“, ко­я­то спо­ред не­го до­каз­ва, че съ­вет­с­ко­то ра­зуз­на­ва­не е из­пол­з­ва­ло Бъл­га­рия ка­то ек­с­пе­ри­мен­тал­на ба­за. Не­го­ви­те сът­руд­ни­ци са раз­ра­бот­ва­ли план-прог­но­за, чи­е­то де­ко­ди­ра­но наз­ва­ние оз­на­ча­ва: „Бъл­га­рия след То­дор“. Спо­ред г-н Ян­ков цел­та на въп­рос­ния план е би­ла да се оси­гу­ри на вся­ка це­на за­паз­ва­не­то на власт­та от Ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия, ако не­що се слу­чи с То­дор Жив­ков.

Не­по­нят­но е оба­че, че след об­шир­ни­те пуб­ли­ка­ции по то­зи въп­рос във вес­т­ни­ци­те „Ди­а­лог“ (22 март) и „Под­к­ре­па“ (30 ап­рил т.г.) ни­кой не взе­ма от­но­ше­ние по въп­ро­си­те, пос­та­ве­ни от ин­тер­вю­и­ра­ния. По то­зи по­вод в-к „Со­фийс­ко ут­ро“ за­да­ва свои въп­ро­си:

– Вие каз­ва­те, че през 1977 г. Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров, зам.-ди­рек­тор на ин­с­ти­ту­та „Иван Ба­шев“ и на­чал­ник на ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов, Ви е по­ка­зал бро­шу­ра с гриф „стро­го сек­рет­но“, пос­лед­ван от шест ну­ли и ня­как­ви циф­ри, ко­е­то оз­на­ча­ва­ло най-ви­со­ка сте­пен на сек­рет­ност. То­зи до­ку­мент е пред­с­тав­ля­вал прог­но­за за Югос­ла­вия след Ти­то. Но след то­ва го­во­ри­те за чо­век, кой­то е раз­ра­бот­вал прог­но­за под съ­що­то заг­ла­вие, но в нея ве­че е ста­ва­ло ду­ма за Бъл­га­рия. Виж­дал ли сте бъл­гар­с­кия ва­ри­ант на „Стра­на­та Х след мо­мен­та Т“?

– Не. Но ин­фор­ма­ци­я­та, че е би­ла раз­ра­бот­ва­на та­ка­ва прог­ра­ма за Бъл­га­рия, имам от чо­ве­ка, кой­то я е пра­вил. Каз­ва се Пе­тър Теп­ров* и в мо­мен­та ра­бо­ти в Ми­нис­тер­с­т­во на вън­ш­ни­те ра­бо­ти. Нас­ко­ро го­во­рих с не­го и му ка­зах, че ако се на­ло­жи, ще ци­ти­рам не­го­во­то име, на ко­е­то той ми от­го­во­ри, че още не мо­жел да се ори­е­н­ти­ра, че пом­ни са­мо прог­но­за­та за Югос­ла­вия след Ти­то, но за Бъл­га­рия след То­дор не си спом­ня.

– А Вие са­ми­ят пра­ви­ли ли сте ня­как­ви прог­но­зи?

– Раз­би­ра се. За се­бе си. То­ва бе­ше ос­нов­на­та ми ква­ли­фи­ка­ция ка­то юрист и ка­то по­ли­то­лог. Тъй ка­то в Ев­ро­па се раз­ви­ва­ха про­це­си на де­мок­ра­ти­зи­ра­не, бях си­гу­рен, че то­ва ще до­ве­де до ли­бе­ра­ли­за­ция на об­щес­т­во­то в Из­точ­ния блок, но не бях убе­ден, че то­ва ще ста­не из­вън рам­ки­те на ко­му­нис­ти­чес­ка­та идея. По-ско­ро то­га­ва пред­по­ла­гах, че те­зи про­це­си ще се раз­ви­ят, под­тик­ва­ни от ев­ро­ко­му­низ­ма. Ако рус­на­ци­те бя­ха дос­та­тъч­но гъв­ка­ви и бя­ха поз­во­ли­ли да се раз­ви­ят иде­и­те на ев­ро­ко­му­низ­ма, се­га ще­ше да бъ­де мно­го по-труд­но в из­точ­но­е­в­ро­пейс­ки­те стра­ни да се из­вър­ш­ват ли­бе­рал­ни про­ме­ни. Но из­г­леж­да, че ко­му­нис­ти­те са би­ли тол­ко­ва оса­ка­те­ни от то­та­ли­тар­ни­те ре­жи­ми, че не са би­ли в със­то­я­ние да про­я­вят адек­ват­на гъв­ка­вост. Мис­ля, че то­ва е ос­нов­на­та при­чи­на Из­точ­ни­ят блок да за­ги­не.

Дъл­го съм мис­лил как се е стиг­на­ло до раз­ра­бот­ва­не на прог­но­за­та „Стра­на­та Х следмо­мен­та Т“. И сти­гам до из­во­да, че ко­му­нис­ти­те в да­ден мо­мент са про­я­ви­ли на­ме­ре­ни­е­то си да дейс­т­ву­ват гъв­ка­во, но за тях се е ока­за­ло не­въз­мож­но да бъ­дат дос­та­тъч­но гъв­ка­ви. Ра­бо­ти­ли са по прин­ци­пи­те на гъв­ка­во­то ре­а­ги­ра­не, но в рам­ки­те на твър­да­та стра­те­гия. Спо­ред мен та­зи прог­но­за е би­ла мно­гок­рат­но ко­ри­ги­ра­на след 1977 г., но цел­та ви­на­ги е би­ла власт­та на ко­му­нис­ти­те да бъ­де оме­ко­те­на, за да бъ­де за­па­зе­на. С ед­на ду­ма – да не над­ви­ша­ва пе­рес­т­рой­ка­та. Пред­по­ла­гам, че се­га, при­тис­на­ти от бур­ни­те съ­би­тия, ко­му­нис­ти­те най-сет­не са дос­тиг­на­ли до раз­ра­бот­ва­не­то на ис­тин­с­ки гъв­ка­ва стра­те­гия, ко­я­то се със­тои в тран­с­фор­ми­ра­не на по­ли­ти­чес­ка­та власт в ико­но­ми­чес­ка.

– Мис­ли­те ли, че об­щес­т­во­то ще ус­пее да се про­ти­во­пос­та­ви на тран­с­фор­ми­ра­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та власт в ико­но­ми­чес­ка?

– Мал­ко съм пе­си­мист. Мис­ля, че та­ка на­ре­че­на­та „те­о­рия за ми­рен пре­ход“ не е би­ла раз­ра­бо­те­на от ня­кой от опо­зи­ци­я­та, въп­ре­ки че я при­пис­ват на Же­лю Же­лев. Тя е де­ло на тай­ни­те служ­би. В то­ва съм ка­те­го­ри­чен. В мо­мен­та ние има­ме ед­но от­но­си­тел­но спо­койс­т­вие, при ко­е­то по­ли­ти­чес­ка­та власт на ед­на пар­тия се тран­с­фор­ми­ра в ико­но­ми­чес­ка. Струк­ту­ри­те в ико­но­ми­ка­та се на­мес­т­ват та­ка, че мо­но­по­лът на власт­та от­но­во да по­пад­не в ръ­це­те на ко­му­нис­ти­чес­ка­та но­мен­к­ла­ту­ра.

– Има ли в мо­мен­та опо­зи­ция в Бъл­га­рия?

– Не съм съв­сем си­гу­рен, че то­ва е опо­зи­ция в ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та. Вед­на­га след 10 но­е­м­в­ри 1989 г. ми ста­на яс­но, че хо­ра­та, ко­и­то из­пъл­зя­ват на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, са пла­ни­ра­ни, ал­го­рит­ми­зи­ра­ни в план-прог­ра­ма­та „Стра­на­та Х след мо­мен­та Т“, из­ра­бо­те­на от сът­руд­ни­ци­те на съ­вет­с­ки­те тай­ни служ­би. Ни­кой оба­че не взе­ма от­но­ше­ние по въп­ро­са, да­ли Бъл­га­рия е би­ла пос­та­ве­на под чуж­да за­ви­си­мост и да­ли то­ва по­ло­же­ние про­дъл­жа­ва и до­се­га.

– Как­во ще ка­же­те за пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри?

– Ис­кам да нап­ра­вя всич­ко въз­мож­но за по-ско­рош­но про­веж­да­не на из­бо­ри­те, за­що­то се на­дя­вам то­ва да да­де въз­мож­ност пар­ла­мен­тът да за­ра­бо­ти по-доб­ре. Мис­ля, че след­ва­щи­те из­бо­ри ня­ма да до­ве­дат до чув­с­т­ви­тел­на про­мя­на на си­ли­те в не­го, за­що­то в се­ла­та все още са твър­де кон­сер­ва­тив­ни. Но мис­ля, че все пак ще нас­тъ­пи про­мя­на в двой­но­то ба­лан­си­ра­не, ко­е­то по съ­щес­т­во е пак то­та­ли­та­рен под­ход. На­дя­вам се, че ед­ни из­бо­ри би­ха въ­ве­ли тре­та ба­лан­си­ра­ща си­ла, ко­е­то би поз­во­ли­ло пар­ла­мен­тът да за­ра­бо­ти зна­чи­тел­но по-доб­ре.

Въз­мож­но е БСП да не бъ­де уп­рав­ля­ва­ща пар­тия, но то­ва съв­сем не оз­на­ча­ва, че тя ня­ма да има ре­ша­ващ глас в Пар­ла­мен­та, за­що­то ней­ни­те не­ви­ди­ми струк­ту­ри в раз­лич­ни опо­зи­ци­он­ни фор­ми­ро­ва­ния ще про­дъл­жат да съ­щес­т­ву­ват. От дру­га стра­на, бъл­гар­с­ки­те опо­зи­ци­о­не­ри, до­ри те­зи, ко­и­то са съв­сем ис­к­ре­ни, са сил­но об­лъ­че­ни от мар­к­сиз­ма. То­ва е дру­га при­чи­на, по­ра­ди ко­я­то още дъл­го по­ли­ти­чес­ки­ят жи­вот в Бъл­га­рия ще вър­ви в ко­ло­во­за на ле­ви­чар­с­т­во­то.

– Но опо­зи­ци­о­нер не ви­на­ги оз­на­ча­ва ан­ти­мар­к­сист.

– Раз­би­ра се, че е та­ка. Но във всич­ки слу­чаи има един кри­те­рий. Ако ед­но об­щес­т­во се раз­ви­ва в рам­ки­те на ко­му­нис­ти­чес­ка­та, не­о­ко­му­нис­ти­чес­ка­та, со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та или не­о­со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та струк­ту­ра, под­хо­дът във всич­ки слу­чаи е от Маркс на­сам. Не­за­ви­си­мо от не­го­ва­та ин­тер­п­ре­та­ция. Ако ед­но об­щес­т­во ще се раз­ви­ва в по­со­ка към ли­бе­ра­лиз­ма, как­ва­то е цел­та на на­ша­та пар­тия, то тряб­ва да скъ­са с та­зи идея. Та­ка че не­ща­та не се от­на­сят до мар­к­си­зъм или ан­ти­мар­к­си­зъм, а до на­чи­на на из­г­раж­да­не на ед­на струк­ту­ра. С дру­ги ду­ми, не­ща­та опи­рат до ро­ля­та на дър­жа­ва­та. В ед­на стра­на, про­ни­за­на от мар­к­си­чес­ки­те идеи, дър­жа­ва­та иг­рае глав­на ро­ля. А до­се­га бъл­гар­с­ка­та опо­зи­ция от­де­ля твър­де важно зна­че­ние на дър­жа­ва­та. То­ва спо­ред мен е го­ля­ма греш­ка, ко­я­то ще за­дър­жи още дъл­го по­ли­ти­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­на­та.

---

* За­бе­леж­ка. Каз­ва се Пе­тър Пет­ров. В ори­ги­на­ла е от­пе­ча­та­но Теп­ров. По то­­ва вре­ме то­ва ли­це е би­ло на дейс­т­ви­тел­на дип­ло­ма­ти­чес­ка ра­бо­та. Ве­ро­я­т­но е, че глав­ният ре­­дак­тор или жур­на­лис­т­ка­та умиш­ле­но са „сгре­ши­ли“ име­то, за да пред­па­зят г-н Пет­ров. Този ме­тод е често използван от журналистите или главните редактори, свързани със службите, за да из­пишат името на автора (интервюирания) така, че да изглежда като невинна печатна грешка.

[Интер­вю на Рай­на Сте­фанова във в-к „Со­фийс­ко ут­ро“ бр. 16 (41) /17 – 24.05. 1991 г., публикувано и на стр.304-306 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].