ПРОЕКТЪТ НА ТЕКСТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ ДЕЙСТВУВА

Кон­с­ти­ту­ци­я­та – ед­на го­ди­на след зал­па

на шам­пан­с­ко­то и пло­щад­ния про­тест

„Ек­с­п­рес“, сед­мич­но ин­фор­ма­ци­он­но

спи­са­ние, брой 3, 1992 г.

На 12 юли 1991 г. Бъл­га­рия по­лу­чи но­ва­та си кон­с­ти­ту­ция. Фор­мал­но­то приз­ва­ние на ос­нов­ния за­кон е да обе­ди­ня­ва на­ци­я­та, но ми­на­ла­та го­ди­на той я раз­де­ли. Пос­лед­ва­ли­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри бя­ха спе­че­ле­ни от оне­зи си­ни де­пу­та­ти, ко­и­то на­пус­на­ха Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, не под­пи­са­ха кон­с­ти­ту­ци­я­та и обя­ви­ха глад­на стач­ка. По­ли­ти­чес­ки­те из­ме­ре­ния на съ­би­ти­е­то над­х­вър­лят кон­к­рет­ния факт „кон­с­ти­ту­ция“. Ди­ле­ма­та бе­ше не са­мо „за“ или „про­тив“ сът­во­ре­ния про­ект, а „за“ и „про­тив“ сът­руд­ни­чес­т­во­то с ко­му­нис­ти­те, обяс­ни­ха 39-те.

Но­ва­та кон­с­ти­ту­ция раз­де­ля по­ли­ти­ци­те и го­ди­на по-къс­но.

• Сте­фан Са­вов – СДС,

пред­се­да­тел на На­род­но­то съб­ра­ние

Аз бях от оне­зи де­пу­та­ти, ко­и­то ми­на­ла­та го­ди­на се бо­ри­ха про­тив на­чи­на на при­е­ма­не и про­тив съ­дър­жа­ни­е­то на та­зи кон­с­ти­ту­ция. Око­ло 100 на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли от Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние не я под­пи­са­ха. При­чи­ни­те и до­во­ди­те ня­ма да пов­та­рям, те бя­ха дос­та­тъч­но ог­ла­се­ни то­га­ва.

Ка­то на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли в но­во­то На­род­но съб­ра­ние ние бях­ме длъж­ни, зак­лех­ме се в та­зи кон­с­ти­ту­ция и стрик­т­но я спаз­ва­ме. Още ми­на­ла­та го­ди­на обър­нах­ме вни­ма­ние, че тя не е дос­та­тъч­но пер­фек­т­на и ли­бе­рал­на... Стра­на­та ни зас­лу­жа­ва­ше ед­на по-доб­ра кон­с­ти­ту­ция. Не­дос­та­тъ­ци­те и не­до­мис­ли­я­та се дъл­жат ве­ро­я­т­но на то­ва, че тя се ра­бо­ти прип­ря­но, под на­тис­ка на съ­би­ти­я­та. Се­га, при кон­к­рет­но-прак­ти­чес­ко­то при­ло­же­ние на ос­нов­ния за­кон на стра­на­та, сре­ща­ме труд­нос­ти. Зна­е­те най-чес­то от­бе­ляз­ва­ни­те кри­ти­ки: не­и­зяс­не­на е фи­гу­ра­та на пре­зи­ден­та – той се из­би­ра пря­ко от на­ро­да, а е ли­шен от пра­во­мо­щия, не­до­и­зяс­нен е и проб­ле­мът с Кон­с­ти­ту­цион­ния съд, от­дел­но го­ля­ма част от тек­с­то­ве­те преп­ра­щат към кон­к­рет­ни за­ко­ни.

Мис­ля, че мо­жех­ме да из­ра­бо­тим и по-доб­ра кон­с­ти­ту­ция. Но ми­на­ла­та го­ди­на в СДС има­ше хо­ра, ко­и­то до го­ля­ма сте­пен мо­гат да се оп­ре­де­лят ка­то „от­г­ле­да­на опо­зи­ция“ и те оти­до­ха към сът­руд­ни­чес­т­во с ко­му­нис­ти­те.

Смя­там, че ко­га­то не­ща­та в на­шия пар­ла­мент се по­у­с­по­ко­ят, ще ус­пе­ем да на­ме­рим не­о­б­хо­ди­мия кво­рум от 2/3, за да про­ме­ним ня­кои тек­с­то­ве от кон­с­ти­ту­ци­я­та. Ка­то пред­се­да­тел на то­ва На­род­но съб­ра­ние и ка­то ли­дер на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия съм на­пъл­но съг­ла­сен и спо­де­лям кон­с­ти­ту­ци­он­но­то по­ло­же­ние, че Бъл­га­рия е пар­ла­мен­тар­на ре­пуб­ли­ка и пар­ла­мен­тът осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол вър­ху из­пъл­ни­тел­на­та власт.

• Ян­ко Ян­ков,

пред­се­да­тел на Съ­ю­за за Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция

и на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес

Въп­ре­ки че бях вклю­чен през 1990 г. в Ко­ми­си­я­та за из­ра­бот­ва­не на про­ект за кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия, учас­т­вах са­мо в пър­ви­те ня­кол­ко за­се­да­ния и вед­на­га я на­пус­нах. В ко­ми­си­я­та то­тал­но гос­под­с­т­ва­ха ле­ви­чар­с­ки­те кон­с­ти­ту­ци­он­ни идеи и тъй ка­то не мо­жех да пов­ли­яя вър­ху из­ра­бот­ва­не­то на тек­с­та, пре­це­них, че е по-дос­той­но да не ан­га­жи­рам съ­вест­та си с без­п­лод­на дей­ност. Из­тек­ла­та го­ди­на ме убе­ди, че кон­с­ти­ту­ци­я­та ка­то пра­вен текст „не ра­бо­ти“. А с вгра­де­ния в нея не­о­ко­му­нис­ти­чес­ки дух тя бру­тал­но и жес­то­ко нас­тъп­ва нап­ред. Цел­та на Ди­мит­ров­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция бе­ше да из­зе­ме част­на­та соб­с­т­ве­ност на хо­ра­та и фор­мал­но да я тран­с­фор­ми­ра в об­щест­ве­на, цел­та на Жив­ков­с­ка­та бе­ше да уза­ко­ни до­край то­зи акт, а цел­та на се­га дейс­т­ва­ща­та е да вър­не об­рат­но ця­ла­та та­зи соб­стве­ност ве­че в ръ­це­те на но­ви­те ка­пи­та­лис­ти, т.е. бив­ши­те ко­му­нис­ти. По­до­бен про­цес е бил за­бе­ля­зан в Ан­г­лия по вре­ме­то на Кро­му­ел, ко­га­то въз­ник­ва­ща­та бур­жо­а­зия е тряб­ва­ло да бъ­де озем­ля­ва­на. По то­зи на­чин се­га ко­му­нис­ти­те ра­бо­тят за съз­да­ва­не­то на сво­я­та ка­пи­та­лис­ти­чес­ка соб­с­т­ве­ност.

Смя­там, че ние тряб­ва да се вър­нем към ед­на осъв­ре­ме­не­на Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция, ко­я­то е пер­фек­т­на ка­то идея, но ве­че не е пер­фек­т­на ка­то текст.

Всич­ки за­ко­ни, ко­и­то се при­е­ха на ба­за­та на се­га дейс­т­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция, съ­що об­с­луж­ват пре­ми­на­ва­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та власт на ко­му­нис­ти­те в ико­но­ми­чес­ка. Как­во­то и пра­ви­тел­с­т­во да има, при тази Конституция и при 96% държавна собственост то ще е ко­му­нис­ти­чес­ко или не­о­ко­му­нис­ти­чес­ко и ще уп­рав­ля­ва или с ко­му­нис­ти­чес­кия апа­рат, как­то уп­рав­ля­ва­ше пра­ви­тел­с­т­во­то на Лу­ка­нов и на По­пов, или въ­о­б­ще ня­ма да уп­рав­ля­ва, как­то не уп­рав­ля­ва Фи­лип Ди­мит­ров.

• Проф. Чав­дар Кю­ра­нов,

пред­се­да­тел на ОСД в БСП

Ед­но от най-важ­ни­те по­ли­ти­чес­ки съ­би­тия след 10 но­е­м­в­ри бе­ше при­е­ма­не­то на но­ва­та кон­с­ти­ту­ция от Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Най-съ­щес­т­ве­но­то спо­ред мен е, че тя но­си но­ва фи­ло­со­фия. В пре­диш­ни­те кон­с­ти­ту­ции, вклю­чи­тел­но и в поп­ра­ве­ния след 10 но­е­м­в­ри ва­ри­ант, цен­тъ­рът бе­ше дър­жа­ва­та. В но­ва­та стре­ме­жът бе­ше цен­тър да бъ­де лич­ност­та и пра­ва­та на лич­ност­та. Ако мо­же да се го­во­ри за фи­ло­со­фия на кон­с­ти­ту­ци­я­та (а аз мис­ля, че мо­же), то­ва е фи­ло­со­фи­я­та на но­ва­та кон­с­ти­ту­ция.

Спом­ням си как де­пу­та­ти от ми­на­ло­го­диш­на­та опо­зи­ция по чис­то фор­мал­ни съ­о­б­ра­же­ния ряз­ко се съп­ро­тив­ля­ва­ха, че в тек­с­та се спо­ме­на­ва не­мал­ко пъ­ти ду­ма­та „дър­жа­ва“. Но те за съ­жа­ле­ние не раз­б­ра­ха, че въп­ро­сът не е кол­ко пъ­ти ще се спо­ме­не ду­ма­та „дър­жа­ва“, а как­ва ро­ля се от­реж­да на дър­жа­ва­та. В слу­чая тя слу­жи за осъ­щес­т­вя­ва­не пра­ва­та на хо­ра­та, а не за тях­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не.

Важ­но е, че в та­зи кон­с­ти­ту­ция, ос­вен га­ран­ти­ра­не­то на ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те пра­ва, бя­ха за­па­зе­ни и ня­кои ко­лек­тив­ни пра­ва на хо­ра­та (пра­во на здра­ве­о­паз­ва­не, об­ра­зо­ва­ние) и осо­бе­но пра­во­то на труд.

Друг ха­рак­те­рен мо­мент: спо­ред кон­с­ти­ту­ци­я­та Бъл­га­рия е со­ци­а­л­на дър­жа­ва. То­ва оз­на­ча­ва, че за­ко­но­да­те­ли­те тряб­ва да дър­жат смет­ка за то­зи факт. Мо­жем ли да ка­жем, че кон­с­ти­ту­ци­я­та се спаз­ва? От­как­то се ус­та­но­ви пар­ла­мен­тар­но­то мно­зин­с­т­во на СДС, тя чес­то се на­ру­ша­ва – как­то от СДС, та­ка и от пре­зи­ден­та на ре­пуб­ли­ка­та. То­га­ва ще за­пи­та­те: ка­къв е сми­съ­лът да има кон­с­ти­ту­ция, щом тя не се спаз­ва? Нуж­но е да има кон­с­ти­ту­ция, за да се ви­дят и от­к­ло­не­ни­я­та, и ней­ни­те на­ру­ше­ния.

[Публикувано и на стр.466-468 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].