ДОСИЕТАТА НА ДС (9)

– Гос­по­дин Ян­ков, как­во мис­ли­те за сли­за­не­то на То­дор Жив­ков от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на на Бъл­га­рия?

– Сли­за­не­то на То­дор Жив­ков от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на на Бъл­га­рия е съ­би­тие, ко­е­то изис­к­ва тъ­нък ана­лиз. Не­съм­не­но то е по­вод за на­рас­т­ва­не на на­деж­да­та за де­мок­ра­ти­за­ция на об­щес­т­во­то, но са­мо по се­бе си не е га­ран­ция за съ­щин­с­ки де­мок­ра­тич­ни про­ме­ни. Но­ви­ят пар­ти­ен ли­дер е тво­ре­ние мо­же би не из­ця­ло на са­мия Жив­ков, но във всич­ки слу­чаи на жив­ко­виз­ма ка­то вид не­о­с­та­ли­ни­зъм. Пе­тър Мла­де­нов е об­вър­зан ге­не­ти­чес­ки с жив­ко­виз­ма и не­го­во­то ви­ди­мо от­но­ше­ние към са­мия То­дор Жив­ков не е и не мо­же да бъ­де га­ран­ция за скъс­ва­не с жив­ко­виз­ма. Вни­ма­тел­ни­ят ана­лиз на по­ли­ти­чес­ки­те изя­ви на но­вия пар­ти­ен ли­дер за­се­га по­каз­ва, че не­го­ви­те на­ме­ре­ния гра­ви­ти­рат око­ло иде­я­та за мо­ди­фи­ци­ра­не на жив­ко­виз­ма, за ус­та­но­вя­ва­не на жив­ко­ви­зъм без То­дор Жив­ков, или не­ка го на­ре­чем не­о­жив­ко­ви­зъм.

Оче­вид­но Пе­тър Мла­де­нов не би имал ни­що про­тив то­ва да прех­вър­ли ця­ла­та ви­на за то­тал­на­та кри­за на на­ше­то об­щес­т­во лич­но вър­ху То­дор Жив­ков, вър­ху не­го­во­то се­мейс­т­во и не­кол­ци­на от не­го­ви­те приб­ли­же­ни. Но оче­вид­но е и то­ва, че Пе­тър Мла­де­нов ня­ма на­ме­ре­ние да поз­во­ли да бъ­дат об­ви­не­ни ос­та­на­ли­те ви­нов­ни­ци за на­ша­та на­ци­о­нал­на тра­ге­дия, прос­то за­що­то и са­ми­ят той е сред те­зи ви­нов­ни­ци. По­ра­ди то­ва лич­но аз не съм съг­ла­сен с до­ми­ни­ра­щи­те изяв­ле­ния за да­ва­не на „до­ве­рие на кре­дит“ на Пе­тър Мла­де­нов. Пе­тър Мла­де­нов ня­ма ни­ка­къв ре­а­лен шанс да скъ­са с жив­ко­виз­ма та­ка, как­то нап­ри­мер Хруш­чов ня­ма­ше ре­а­л­ния шанс да скъ­са със ста­ли­низ­ма. До­ве­ри­е­то на кре­дит на Пе­тър Мла­де­нов е об­ре­че­но на за­гу­ба.

– Как­во мис­ли­те за про­ме­ни­те в по­ли­ти­чес­кия и уп­рав­лен­с­кия жи­вот в Бъл­га­рия?

– След смя­на­та на То­дор Жив­ков в по­ли­ти­чес­кия и уп­рав­лен­с­кия жи­вот в Бъл­га­рия нас­тъ­пи ви­ди­ма ди­на­ми­ка. Аз съм из­рас­нал на се­ло и та­зи ди­на­ми­ка ми на­пом­ня ед­на кар­ти­на от сел­с­кия бит – вър­за­но­то жи­вот­но се рад­ва на сво­бо­да, до­ри ко­га­то син­джи­рът прос­то е удъл­жен с ня­кол­ко мет­ра. Мис­ля, че на то­зи етап Пе­тър Мла­де­нов е нап­ра­вил точ­но то­ва и че пла­но­ве­те му са да ди­на­ми­зи­ра на­ше­то об­щес­т­во точ­но по то­зи на­чин. Все пак си­ту­а­ци­я­та днес е та­ка­ва, че в твър­де ви­со­ка сте­пен от са­ми­те нас за­ви­си с кол­ко мет­ра ще удъл­жим син­джи­ра и до­ри да­ли ще се ос­во­бо­дим от не­го. Има на­деж­ди, има въз­мож­нос­ти да се ос­во­бо­дим и те­зи на­деж­ди и въз­мож­нос­ти са във въз­ник­ва­щи­те не­фор­мал­ни клу­бо­ве, дру­жес­т­ва, ор­га­ни­за­ции. Ди­на­ми­ка­та тук е го­ля­ма и оп­ти­мис­тич­на.

Но съ­щес­т­ву­ва още един ди­на­ми­чен про­цес, кой­то пос­та­вя в из­вес­т­на опас­ност пър­вия. Ли­ца­та от по­ли­ти­чес­кия и уп­рав­лен­с­кия апа­рат, ко­и­то бя­ха пуб­лич­но ан­га­жи­ра­ни и об­вър­за­ни с Жив­ков и жив­ко­виз­ма, са об­х­ва­на­ти от из­к­лю­чи­тел­на ди­на­мич­на ми­мик­рия с дву­по­соч­ни из­ме­ре­ния. Ед­на част от тях пад­на­ха в кра­ка­та на но­вия гос­по­дар и за­поч­на­ха пре­да­но да вър­тят опаш­ка пред не­го, а дру­га­та част, по-дал­но­вид­ни­те, се на­со­чи­ха към дей­ност­та на не­фор­мал­ни­те де­мок­ра­тич­ни си­ли, къ­де­то се опит­ват не са­мо да се им­п­лан­ти­рат, но до­ри и да по­е­мат ини­ци­а­ти­ва­та и ръ­ко­вод­с­т­во­то в сво­и­те ръ­це.

– Как­во мис­ли­те за раз­тур­ва­не­то на Шес­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност?

– Бе съ­о­б­ще­но, че Пе­тър Мла­де­нов е взел ре­ше­ние да раз­ту­ри зло­ве­що­то Шес­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност. Всъщ­ност не е на­пъл­но яс­но да­ли ста­ва въп­рос за ця­ло­то Шес­то уп­рав­ле­ние или са­мо за Шес­ти от­дел при Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност. Счи­там, че е не­о­б­хо­ди­мо да бъ­де съз­да­де­на граж­дан­с­ка ко­ми­сия от вид­ни ин­те­лек­ту­а­л­ци, ко­я­то да про­у­чи прес­тъп­на­та дей­ност на то­ва уп­рав­ле­ние и да нас­то­я­ва за на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност. Бъл­гар­с­ка­та об­щес­т­ве­ност ня­ма пъл­на и яс­на пред­с­та­ва за то­ва, с как­во точ­но се е за­ни­ма­ва­ло то­ва уп­рав­ле­ние. Мо­я­та ин­фор­ма­ция е, че то­ва уп­рав­ле­ние се е със­то­я­ло от 12 от­де­ла, ко­и­то са се за­ни­ма­ва­ли със съ­би­ра­не и ана­лиз на ин­фор­ма­ция за всич­ки ли­ца, не­за­ви­си­мо къ­де и как­во ра­бо­тят, за всич­ки ли­ца, не­за­ви­си­мо от об­ра­зо­ва­ни­е­то им, ра­бо­те­щи в сфе­ра­та на из­кус­т­во­то, кул­ту­ра­та, об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та, а съ­що та­ка и по-буд­ни­те уче­ни­ци и сту­ден­ти. Съ­би­ра­на­та ин­фор­ма­ция е от най-все­въз­мо­жен ха­рак­тер – за би­то­ви­те и ин­тим­ни­те на­ви­ци на вся­ко от­дел­но ли­це, за кръ­га от поз­на­ти и при­я­те­ли, с ко­го и как­во се го­во­ри, за об­що­кул­тур­на­та и най-ве­че по­ли­ти­чес­ка­та ха­рак­те­рис­ти­ка на вся­ко ли­це и пр., и пр. Ця­ла­та та­зи ко­ло­сал­на ин­фор­ма­ция в един оп­ре­де­лен мо­мент се пус­ка в ма­ни­пу­ла­ти­вен ход за пос­ти­га­не­то на по­ли­ти­чес­ки и реп­ре­сив­ни це­ли.

За все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин, при­те­жа­ващ ин­те­лек­ту­а­л­на лич­нос­то­ва ха­рак­те­рис­ти­ка, съ­щес­т­ву­ва от­дел­но до­сие. До­ку­мен­ти­те се под­ши­ват в пап­ки точ­но по трис­та стра­ни­ци, ка­то 301-та стра­ни­ца е в след­ва­щия том. Труд­но е да се ка­же от кол­ко то­ма се със­то­ят от­дел­ни­те до­си­е­та. При мо­е­то арес­ту­ва­не нап­ри­мер ус­пях да раз­бе­ра, че пър­ви­те до­ку­мен­ти са би­ли съб­ра­ни още до­ка­то съм бил уче­ник в гим­на­зи­я­та и за око­ло 20 го­ди­ни до­си­е­то ми е на­рас­на­ло на око­ло 40 то­ма, при ко­е­то най-ин­тен­зи­вен е бил рас­те­жът на до­си­е­то през вре­ме­то, до­ка­то бях на­у­чен ра­бот­ник.

Об­щес­т­ве­ност­та тряб­ва да нас­то­я­ва да бъ­де уве­до­ме­на за ня­кол­ко не­ща:

1. Къ­де ще бъ­дат из­п­ра­те­ни на ра­бо­та спе­ци­а­лис­ти­те – ма­ни­пу­ла­то­ри, ра­бо­ти­ли тол­ко­ва мно­го го­ди­ни в то­ва зло­ве­що Шес­то уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност? Ня­ма ли опас­ност да бъ­дат из­п­ра­те­ни в дру­ги уп­рав­ле­ния, къ­де­то ще про­дъл­жат да се за­ни­ма­ват със съ­ща­та дей­ност?

2. Как­во ще ста­не с ко­ло­сал­ни­те пи­ра­ми­ди от до­си­е­та? Ще бъ­дат ли скри­ти или уни­що­же­ни? Как­ва ще е га­ран­ци­я­та, че ще бъ­дат уни­що­же­ни, а не скри­ти? Все­ки, кой­то по­же­лае, ще има ли въз­мож­ност да се за­поз­нае със соб­с­т­ве­но­то си до­сие и да го из­пол­з­ва пред съ­да, ако спря­мо не­го е би­ло из­вър­ше­но прес­тъп­ле­ние?

От от­го­во­ра, от ре­ше­ни­е­то, ко­е­то Пе­тър Мла­де­нов ще да­де на те­зи ня­кол­ко въп­ро­са, ние ще раз­бе­рем да­ли той има на­ме­ре­ни­е­то дейс­т­ви­тел­но да де­жив­ко­ви­зи­ра на­ше­то об­щес­т­во, или има на­ме­ре­ни­е­то са­мо да ре­фор­ми­ра жив­ко­виз­ма.

[Ин­тер­вю на Ру­мя­на Узу­но­ва, из­лъ­чено по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ на 27.11.1989 г. Публикувано и на стр.66-68 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - 640 с.].