АГЕНТИ НА ДС ОТМЕНЯТ СПРАВЕДЛИВОСТТА

Ре­ше­ние

гр. Со­фия, 22 юли 1992 г.

В име­то на на­ро­да

СО­ФИЙС­КИ ГРАД­С­КИ СЪД , гр. к. I „Г“ г.о. в пуб­лич­но­то за­се­да­ние на че­ти­ри­на­де­се­ти юли през хи­ля­да де­вет­с­то­тин де­вет­де­сет и вто­ра го­ди­на в със­тав: Пред­се­да­тел: Ел­са Та­ше­ва, чле­но­ве: Ека­те­ри­на Ива­но­ва и Алек­сей Ива­нов, при сек­ре­та­ря М. Ко­са­че­ва и в при­със­т­ви­е­то на про­ку­ро­ра, ка­то раз­г­ле­да док­лад­ва­но­то от мл. съ­дия Ива­нов гр. де­ло № 1730 по опи­са за 1992 г. и за да се про­и­з­не­се, съ­дът взе пред­вид след­но­то:

С ре­ше­ние от 26.03.1992 го­ди­на пос­та­но­ве­но по гр. д. № 4013/91 г. ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД гр. Со­фия, 13 със­тав, е ува­жил от­ри­ца­тел­ния ус­та­но­ви­те­лен иск, с прав­но ос­но­ва­ние чл. 97, ал. 1 от ГПК, ка­то е приз­нал за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС, че по дейс­т­ву­ва­що­то до 10.04.1990 го­ди­на за­ко­но­да­тел­с­т­во БЪЛ­ГАР­С­КА КО­МУ­НИС­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ не е има­ла ка­чес­т­во­то юри­ди­чес­ко ли­це, ка­то сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, чий­то пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА СО­ЦИ­А­ЛИС­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ. Ре­ше­ни­е­то е пос­та­но­ве­но при учас­ти­е­то на тре­то ли­це – по­ма­гач на ище­ца СЪ­ЮЗ НА ЮРИС­ТИ­ТЕ ДЕ­МОК­РА­ТИ В БЪЛ­ГА­РИЯ. Ста­но­ви­ще по ис­ка е да­ла ПЪР­ВА СО­ФИЙС­КА РА­ЙОН­НА ПРО­КУ­РА­ТУ­РА, встъ­пи­ла в про­и­з­вод­с­т­во­то по де­ло­то.

Не­до­во­лен от ре­ше­ни­е­то, от­вет­ни­кът по ис­ка Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия го об­жал­ва в срок, с до­во­ди за не­за­ко­но­съ­о­б­раз­ност и пос­та­но­вя­ва­не­то му при съ­щес­т­ве­ни на­ру­ше­ния на съ­доп­ро­и­з­вод­с­т­ве­ни­те пра­ви­ла. Мо­ли на то­ва ос­но­ва­ние ре­ше­ни­е­то да се от­ме­ни и пре­дя­ве­ният иск да се от­х­вър­ли. Жал­бо­по­да­те­лят съ­що при­веж­да до­вод за не­до­пус­ти­мост на пре­дя­ве­ния иск и мо­ли на то­ва ос­но­ва­ние про­и­з­вод­с­т­во­то по де­ло­то да се прек­ра­ти.

От­вет­ни­кът по жал­ба­та – Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, мо­ли пос­та­но­ве­но­то ре­ше­ние ка­то пра­вил­но и за­ко­но­съ­о­б­раз­но да се ос­та­ви в си­ла, а жал­ба­та ка­то не­о­с­но­ва­тел­на – без ува­же­ние.

Тре­то­то ли­це – по­ма­гач из­ла­га ста­но­ви­ще за пот­вър­ж­да­ва­не на пос­та­но­ве­но­то ре­ше­ние, ка­то жал­ба­та да се ос­та­ви без ува­же­ние по­ра­ди не­о­с­но­ва­тел­ност.

Со­фийс­ка град­с­ка про­ку­ра­ту­ра ре­дов­но уве­до­ме­на не из­п­ра­ща пред­с­та­ви­тел и не е взе­ла ста­но­ви­ще по жал­ба­та.

Со­фийс­ки град­с­ки съд, ка­то взе пред­вид съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва в пър­ва­та ин­с­тан­ция, до­во­ди­те и въз­ра­же­ни­я­та на стра­ни­те и след слу­жеб­на про­вер­ка на ре­ше­ни­е­то на ос­но­ва­ние чл. 206 ал. 1 от ГПК, на­ми­ра за ус­та­но­ве­но след­но­то:

За да ува­жи пре­дя­ве­ния иск, Ра­йон­ни­ят съд е при­ел, че ище­цът има пра­вен ин­те­рес от пре­дя­вя­ва­не­то му и сле­до­ва­тел­но е ак­тив­но ле­ги­ти­ми­ран по не­го. Из­с­лед­вай­ки въп­ро­са за па­сив­на­та ле­ги­ти­ма­ция по ис­ка, пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ни­ят съд е раз­г­ле­дал въп­ро­са за пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то меж­ду БКП и БСП, при­е­май­ки, че имен­но БСП е па­сив­но ле­ги­ти­ми­ра­на стра­на по де­ло­то. За да ува­жи пре­дя­ве­ния иск по съ­щес­т­во на спо­ра е при­ел, че ста­на­ло­то на ПЕ­ТИЯ КОН­Г­РЕС на БРП(к) пре­и­ме­ну­ва­не на БРП(к) в БКП не е би­ло впи­са­но съг­лас­но изис­к­ва­ни­я­та на от­ме­не­ния ЗЮЛ и дейс­т­ву­ва­щия ЗЛС. Съ­о­б­ра­зя­вай­ки кон­с­ти­ту­тив­ния еле­мент на впис­ва­не­то, е нап­ра­вил из­во­да, че БКП не е въз­ник­на­ла ка­то юри­ди­чес­ко ли­це.

Те­зи из­во­ди на пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ни­я съд са не­о­бос­но­ва­ни и не­за­ко­но­съ­о­б­раз­ни. Съ­о­б­ра­же­ни­я­та за то­ва са след­ни­те:

Пра­вил­на е прав­на­та ква­ли­фи­ка­ция на пре­дя­ве­ния иск – чл. 97, ал. 1 от ГПК. Ра­йон­ни­ят съд оба­че е дос­тиг­нал до то­зи из­вод, из­с­лед­вай­ки ди­на­мич­ния фак­ти­чес­ки със­тав на ре­гис­т­ра­ци­он­но­то про­и­з­вод­с­т­во, с край­ния му ре­зул­тат – кон­с­ти­ту­и­ра­не­то на ед­но юри­ди­чес­ко ли­це. От­тук е нап­ра­вил и из­во­да си за на­ли­чие на пра­вен ин­те­рес.

Со­фийс­ки град­с­ки съд при­е­ма, че из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния не обос­но­ва­ват край­ния из­вод на Ра­йон­ни­ят съд за на­ли­чи­е­то на пра­вен ин­те­рес за ище­ца от пре­дя­вя­ва­не на нас­то­я­щия иск, кой­то из­вод не съ­о­т­вет­с­т­ва на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва по де­ло­то.

Пра­ви­лен от­го­вор на въп­ро­са за до­пус­ти­мост­та на ис­ка мо­же да се да­де, из­с­лед­вай­ки фе­но­ме­на „по­ли­ти­чес­ка пар­тия“ в со­ци­а­л­ния жи­вот на ед­на дър­жа­ва – не са­мо към днеш­на да­та, но и в рет­рос­пек­ти­вен план.

По­ли­ти­чес­ка­та пар­тия е осо­бе­но сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Не слу­чай­но е съз­да­ден и спе­ци­а­лен за­кон за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии (обн. Д.В. бр. 29/10.04.1990 г.), спе­ци­фи­ка­та є ид­ва от це­ли­те, ко­и­то тя си пос­та­вя. Спо­ред чл. 1 ал. 1 от ЗПП, по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии се съз­да­ват, „за да съ­дейс­т­ват за фор­ми­ра­не и из­ра­зя­ва­не на по­ли­ти­чес­ка­та во­ля на на­ро­да, чрез из­бо­ри или по друг де­мок­ра­ти­чен на­чин“. С ог­лед цел­та си, пар­ти­я­та встъп­ва в ед­но слож­но пра­во­о­т­но­ше­ние с дър­жа­ва­та и с ця­ло­то об­щес­т­во. Пос­ред­с­т­вом то­ва пра­во­о­т­но­ше­ние се осъ­щес­т­вя­ват съ­щин­с­ки­те прав­ни пос­ле­ди­ци, ко­и­то са етап към край­на­та и един­с­т­ве­на цел на вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия – учас­тие в уп­рав­ле­ни­е­то на дър­жа­ва­та. Пър­вич­но­то ка­чес­т­во на ед­на пар­тия е да бъ­де су­бект на то­ва слож­но пра­во­о­т­но­ше­ние. Пър­во­на­чал­но пар­ти­я­та е въз­ник­ва­ла ка­то со­ци­а­л­на об­щ­ност, но­си­тел­ка на идеи и цен­нос­ти. От­дел­ният гла­со­по­да­ва­тел е гла­су­вал за идей­на плат­фор­ма. По-къс­но, осъз­на­вай­ки зна­че­ни­е­то на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии в со­ци­а­л­ния жи­вот, за­ко­но­да­те­лят е съз­дал фор­мал­ноп­ра­вен ре­жим за кон­с­ти­ту­и­ра­не­то им.

Юри­ди­чес­ко­то ли­це на по­ли­ти­чес­ка­та пар­тия е ней­но вто­рич­но ка­чес­т­во, пър­вич­но е ка­чес­т­во­то є на пра­во­о­т­но­ше­ние с об­щес­т­во­то и дър­жа­ва­та. В то­зи сми­съл пар­ти­я­та е ед­но пра­во­о­т­но­ше­ние (има­що мис­ле­но, идей­но би­тие), въз­ник­на­ло по си­ла­та на прав­на нор­ма след пред­ва­ри­тел­но про­я­в­ле­ние на един юри­ди­чес­ки факт (по въп­ро­са за пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то – В. Га­нев, Об­ща те­о­рия на пра­во­то).

Към мо­мен­та на пре­дя­вя­ва­не на ис­ка пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то меж­ду БКП, от ед­на стра­на, и об­щес­т­во­то, от дру­га, не съ­щес­т­ву­ва – ед­на­та стра­на по пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то не съ­щес­т­ву­ва в прав­на­та ре­а­л­ност. БКП ве­че не из­ра­зя­ва по­ли­ти­чес­ка­та во­ля на част от на­ро­да в ли­це­то на гла­со­по­да­ва­те­ли­те си. Не­мис­ли­мо е ус­та­но­вя­ва­не­то със си­ла на пре­съ­де­но не­що на ед­но не­съ­щес­т­ву­ва­що пра­во­о­т­но­ше­ние от та­къв вид, имен­но по­ра­ди лип­са на не­пос­ред­с­т­вен пра­вен ин­те­рес.

На­ли­чи­е­то на ин­те­рес по ус­та­но­ви­те­лен иск е съ­щес­т­вен еле­мент от фак­ти­чес­кия със­тав на чл. 97, ал. 1 от ГПК – ин­те­ре­сът се до­каз­ва не са­мо от по­ве­де­ни­е­то на от­вет­ни­ка по де­ло­то – ос­пор­ва­не от не­го­ва стра­на на ищ­цо­ва­та пре­тен­ция. Спе­ци­фи­ка­та на от­ри­ца­тел­ния ус­та­но­ви­те­лен иск ид­ва от то­ва, че от­вет­ни­кът по не­го има по­ло­же­ние на ищец по по­ло­жи­те­лен ус­та­но­ви­те­лен иск и за не­го съ­що е не­о­б­хо­ди­мо на­ли­чие на ин­те­рес.

Пред­мет на пре­дя­ве­ния иск е ус­та­но­вя­ва­не лип­са­та на ка­чес­т­во – юри­ди­чес­ко ли­це на не­съ­щес­т­ву­ва­ща ве­че пар­тия. Из­вън пе­ти­ту­ма на пре­дя­ве­ния иск е въп­ро­сът за пра­воп­ри­е­м­с­т­во меж­ду две по­ли­ти­чес­ки пар­тии, как­то и за кон­с­ти­ту­ци­он­ност­та на ед­на пар­тия – чл. 12, ал. 1 т. 5 от За­ко­на за Кон­с­ти­ту­ци­он­ния съд (обн. Д.В. бр. 67/91 г.). Раз­г­леж­дай­ки въп­ро­са за пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то и кон­с­ти­ту­ци­он­ност­та на ед­на по­ли­ти­чес­ка пар­тия в мо­ти­ви­те на ре­ше­ни­е­то си, ра­йон­ни­ят съд е из­ля­зъл из­вън ком­пе­тен­т­ност­та си.

По из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния Со­фийс­кият град­с­ки съд при­е­ма, че не е на­ли­це дейс­т­ви­те­лен пра­вен ин­те­рес на ище­ца, не­о­б­хо­ди­ма пред­пос­тав­ка за пре­дя­вя­ва­не на иск с прав­но ос­но­ва­ние чл. 97, ал. 1 от ГПК.

Не­за­ви­си­мо от гор­но­то Со­фийс­кият град­с­ки съд при­е­ма за непра­ви­лен из­во­да на ра­йон­ни­я съд, че пре­дя­ве­ни­ят иск е до­ка­зан по свое­то ос­но­ва­ние. За да приз­нае не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП ка­то са­мо­стоятел­но юри­ди­чес­ко ли­це по дейс­т­ву­ва­що­то до 10.04.1990 г. за­ко­но­да­тел­с­т­во, пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ни­ят съд е кон­с­та­ти­рал лип­са на впис­ва­не на пар­тия с та­ко­ва име в над­леж­ния ре­гис­тър. По­ра­ди кон­с­ти­ту­тив­но­то дейс­т­вие на впис­ва­не­то е при­ел, че БКП не е въз­ник­на­ла ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко ли­це.

По де­ло­то не се спо­ри, че по си­ла­та на На­ред­ба-за­кон (обн. ДВ бр. 41/1945 г.) за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 13/1933 г.), БРП(к) е въз­ник­на­ла ка­то юри­ди­чес­ко ли­це по пра­во. Съг­лас­но па­раг­раф един­с­т­вен от та­зи На­ред­ба-за­кон ос­вен по ре­да на ЗЮЛ, пар­ти­и­те въз­ник­ват и по пра­во от де­ня, ко­га­то за­поч­нат да из­да­ват свой пе­ча­тен ор­ган, и спря­мо те­зи пар­тии раз­по­ред­би­те на ЗЮЛ не се при­ла­гат. От при­ло­же­но­то фир­ме­но де­ло № 5/45 г. се ус­та­но­вя­ва, че е де­по­зи­ра­на мол­ба за впис­ва­не на БРП(к) в обо­со­бе­ния ре­гис­тър. Съ­дът е пос­та­но­вил да се из­вър­ши впис­ва­не с оп­ре­де­ле­ние. През м. де­кем­в­ри 1948 г. е про­ве­ден ПЕ­ТИ КОН­Г­РЕС на БРП(к), на кой­то е взе­то ре­ше­ние за про­мя­на име­то на пар­ти­я­та от БРП(к) на БКП и е при­ет нов ус­тав.

Спо­ри се съ­щес­т­ву­ва ли БКП ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко ли­це, съ­о­б­раз­но дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 г.

Със съз­да­ва­не­то на но­ва­та ал. 2 на чл. 1 от ЗЮЛ по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии до­би­ват ка­чес­т­во­то юри­ди­чес­ко ли­це ос­вен чрез впис­ва­не в пред­наз­на­че­ния за то­ва ре­гис­тър и по пра­во, ка­то един­с­т­ве­но ус­ло­вие за то­ва е пар­ти­я­та да из­да­ва свой пе­ча­тен ор­ган. Съз­да­ден е осо­бен ред за при­до­би­ва­не ка­чес­т­во­то – юри­ди­чес­ко ли­це от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии на­ред с об­щия ред по чл. 1 ал. 1 от ЗЮЛ. Впис­ва­не­то по но­вия ре­жим има дек­ла­ра­тив­но (опо­вес­ти­тел­но) дейс­т­вие, а не кон­с­ти­ту­тив­но, как­то е по чл. 1 ал. 1 от ЗЮЛ. Съг­лас­но чл. 3 от ЗЮЛ во­ля­та на юри­ди­чес­ки­те ли­ца се про­я­вя­ва чрез тех­ни­те ор­га­ни. На Пе­тия кон­г­рес на БРП(к) ръ­ко­вод­ният ор­ган на Кон­г­ре­са е взел ре­ше­ние за про­мя­на име­то на пар­ти­я­та. Към мо­мен­та на про­мя­на на име­то по ре­ше­ние на кон­г­ре­са, дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во – ЗЮЛ не изис­к­ва впис­ва­не про­мя­на­та в обо­со­бе­ния ре­гис­тър. Сле­до­ва­тел­но БКП не е но­ва пар­тия, раз­лич­на от БРП(к), а е съ­що­то юри­ди­чес­ко ли­це с про­ме­не­но име.

На 19.08.1949 го­ди­на е об­на­род­ван ЗЛС, с кой­то е от­ме­нен ЗЮЛ. Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 157 от ЗЛС, при­до­би­ли­те ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ки ли­ца сдру­же­ния до вли­за­не­то в си­ла на то­зи за­кон за­паз­ват то­ва си ка­чес­т­во. Дейс­т­ви­тел­но съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 137 от ЗЛС всич­ки про­ме­ни, нас­тъ­пи­ли след пър­во­на­чал­но­то впис­ва­не, след­ва да бъ­дат впи­са­ни в осо­бе­ния ре­гис­тър. То­ва впис­ва­не оба­че по от­но­ше­ние на въз­ник­на­ло ве­че юри­ди­чес­ко ли­це има са­мо дек­ла­ра­тив­но дейс­т­вие и нев­пис­ва­не на про­мя­на­та – име, ус­тав или дру­го ре­ше­ние на об­що­то съб­ра­ние на сдру­же­ни­е­то, рес­пек­тив­но на ко­лек­тив­ния ор­ган на пар­ти­я­та, не во­ди до про­мя­на на ста­ту­та на юри­ди­чес­ко­то ли­це или не­го­во­то прек­ра­тя­ва­не. Впис­ва­не на про­мя­на­та е пред­ви­де­но един­с­т­ве­но с ог­лед за­паз­ва­не пра­ва­та на тре­ти ли­ца и са­мо­то юри­ди­чес­ко ли­це – съг­лас­но чл. 137 ал. 2 от ЗЛС про­ме­ни­те на под­ле­жа­щи на впис­ва­не об­с­то­я­тел­с­т­ва са неп­ро­ти­во­пос­та­ви­ми на тре­ти доб­ро­съ­вес­т­ни ли­ца пре­ди впис­ва­не­то им.

По из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния Со­фийс­кият град­с­ки съд при­е­ма, че БКП е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко ли­це спо­ред дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во за пе­ри­о­да до 10.04.1990 г. Ка­то е при­ел об­рат­но­то и е ува­жил пре­дя­ве­ния иск, ра­йон­ни­ят съд е пос­та­но­вил не­за­ко­но­съ­о­б­раз­но и не­о­бос­но­ва­но ре­ше­ние.

При слу­жеб­на­та про­вер­ка, ко­я­то из­вър­ши нас­то­я­ща­та ин­с­тан­ция, кон­с­та­ти­ра, че е на­ли­це про­ти­во­ре­чие меж­ду из­ло­же­ния гла­вен мо­тив в ре­ше­ни­е­то и пос­та­но­ве­ния дис­по­зи­тив, ко­е­то со­чи на не­о­бос­но­ва­ност.

Та­ка из­г­ра­де­ният из­вод има дейс­т­вие са­мо меж­ду стра­ни­те по де­ло­то и тре­то­то ли­це по­ма­гач – в слу­чая чл. 220, ал.2 от ГПК не на­ми­ра при­ло­же­ние.

Пред­вид гор­но­то, Со­фийс­кият град­с­ки съд при­е­ма, че жал­ба­та е ос­но­ва­тел­на – на­ли­це са от­ме­ни­тел­ни ос­но­ва­ния по чл. 207, „б“, „а“ и „г“ във вр. чл. 208 ал. 1 от ГПК – пос­та­но­ве­но­то ре­ше­ние на ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД 13 със­тав по гр. де­ло № 4013/91 г. ка­то не­за­ко­но­съ­о­б­раз­но и не­о­бос­но­ва­но след­ва да бъ­де от­ме­не­но. Спо­рът е изяс­нен от фак­ти­чес­ка стра­на – не се на­ла­га съ­би­ра­не на но­ви до­ка­за­тел­с­т­ва – с ог­лед из­ло­же­ни­те по-го­ре мо­ти­ви, пре­дя­ве­ни­ят иск на ос­но­ва­ние чл. 97 ал. 1 от ГПК от ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­Г­РЕС сре­щу БСП да се приз­нае за ус­та­но­ве­но, че по дейс­т­ва­що­то до 10.04.1990 г. за­ко­но­да­тел­с­т­во Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це след­ва да се от­х­вър­ли ка­то не­о­с­но­ва­те­лен.

По де­ло­то не са пре­тен­ди­ра­ни раз­нос­ки и та­ки­ва не се дъл­жат.

Во­дим от гор­но­то Со­фийс­кият град­с­ки съд

РЕШИ:

ОТ­МЕ­НЯ­ВА ре­ше­ни­е­то от 26.03.1992 го­ди­на на ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД – гр. Со­фия, 13 със­тав, пос­та­но­ве­но по гр. де­ло № 4013/1991 г. и вмес­то не­го ПОС­ТА­НО­ВЯ­ВА:

ОТ­Х­ВЪР­ЛЯ пре­дя­ве­ния иск от ПАР­ТИЯ ЛИ­БЕ­РА­ЛЕН КОН­ГРЕС на ос­но­ва­ние чл. 97 ал. 1 от ГПК сре­щу БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА СО­ЦИ­А­ЛИС­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ да се приз­нае за ус­та­но­ве­но, че спо­ред дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 го­ди­на БЪЛ­ГАР­СКА­ТА КО­МУ­НИС­ТИ­ЧЕС­КА ПАР­ТИЯ, чий­то пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це.

РЕ­ШЕ­НИ­Е­ТО е пос­та­но­ве­но при учас­тие на тре­то ли­це по­ма­гач СЪ­Ю­ЗА НА ЮРИС­ТИ­ТЕ ДЕ­МОК­РА­ТИ В БЪЛ­ГА­РИЯ гр. Со­фия, ул. „3 ап­рил“ № 7.

РЕ­ШЕ­НИ­Е­ТО е окон­ча­тел­но и не под­ле­жи на об­жал­ва­не.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: /п/

ЧЛЕ­НО­ВЕ: 1. /п/

2 / п/

Осо­бе­но мне­ние на Пред­се­да­те­ля на съ­деб­ния със­тав Ел­са Та­ше­ва:

Счи­там жал­ба­та на ВС на БСП про­тив пос­та­нове­но­то ре­ше­ние от 23.03.1992 г. на Пър­ви СРС, 13 с-в, по гр. д. 4013/91 г. за не­о­с­но­ва­тел­на и съ­ща­та след­ва да ос­та­не без ува­же­ние по след­ни­те съ­о­б­ра­же­ния: Оп­лак­ва­не­то в жал­ба­та за не­до­пус­ти­мост на ис­ка е не­за­ко­но­съ­о­б­раз­но. Пра­во­то на ище­ца да во­ди ус­та­но­ви­те­лен иск по чл. 97 ал.1 от ГПК про­и­з­ти­ча от не­о­с­но­ва­тел­на­та спо­ред не­го пре­тен­ция на от­вет­ни­ка, из­ло­же­на в мол­ба­та на ВС на БСП до Фир­ме­но от­де­ле­ние при СГС от 04.04.1990 год., по по­вод на ко­я­то е об­ра­зу­ва­но фир­ме­но де­ло № 1969/90 г. Пре­тен­ци­я­та на от­вет­ни­ка по ци­ти­ра­но­то де­ло за на­на­ся­не в ре­гис­тъ­ра про­мя­на­та на име­то на пар­ти­я­та, обя­ве­на на Пе­тия кон­г­рес на БРП(к), в БКП, е пре­диз­ви­ка­ла прав­ния спор и с то­ва нуж­да­та от за­щи­та. От пра­во на ус­та­но­ви­те­лен иск се пол­зу­ват как­то ли­ца­та, ко­и­то са су­бек­ти на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, та­ка и всич­ки тре­ти, чуж­ди на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то ли­ца, чи­и­то пра­ва за­ви­сят от не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на спор­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние. То­зи те­о­ре­ти­чен из­вод на­ла­га ак­тив­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ище­ца в про­це­са.

Твър­де­ни­е­то, под­дър­жа­но от ище­ца от­нос­но лип­са на дан­ни, че по ус­та­но­ве­ния от за­ко­но­да­те­ля ред до 10.04.1990 год. е уч­ре­де­на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, по­зо­ва­вай­ки се на ре­ше­ние № 1 по гр. д. 1969/90 год., с ко­е­то е нап­ра­ве­на ре­гис­т­ра­ция на про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на БРП(к), на БКП и със съ­що­то ре­ше­ние от­но­во ре­гис­т­ри­ра­на про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на БКП, на БСП, се ос­пор­ва от от­вет­ни­ка. То­ва ос­пор­ва­не, ко­е­то след­ва да бъ­де ре­ше­но по съ­щес­т­во със си­ла на пре­съ­де­но не­що, раз­к­ри­ва прав­ния ин­те­рес, изис­к­ващ се съг­лас­но чл. 97 ал. 1 от ГПК. Об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че пра­во­о­т­но­ше­ни­я­та меж­ду чле­но­ве­те на пар­тий­на­та ма­са по­меж­ду им, та­ка и по от­но­ше­ние на ос­та­на­ли­те прав­ни су­бек­ти, пред­мет на спо­ра, са от­дав­на по­га­се­ни и се­га не съ­щес­т­ву­ват, е ире­ле­ван­т­но. С то­ва не се за­ся­га ин­те­ре­сът на пре­дя­вя­ва­не на ус­та­но­ви­тел­ния иск, след ка­то от­вет­ни­кът се по­зо­ва­ва на тях­на­та ва­лид­ност и по­нас­то­я­щем.

Пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ни­ят съд под­роб­но и ар­гу­мен­ти­ра­но е обос­но­вал в мо­ти­ви­те си прав­ния из­вод и за ос­но­ва­тел­ност­та на ис­ка. Об­съ­ден е ста­ту­тът на Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ка­то юри­ди­чес­ка лич­ност, ед­ва с ре­ше­ни­е­то на Фир­ме­но от­де­ле­ние при СГС, пос­та­но­ве­но съг­лас­но раз­по­ред­би­те на ЗЛС. До­ка­за­тел­с­т­ва­та са из­с­лед­ва­ни из­чер­па­тел­но и в хро­но­ло­ги­чен ред, за да се нап­ра­ви из­во­дът, че за пър­ви път, по мол­ба на ЦК на БРП(к) до Соф.обл.съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е ре­гис­т­ри­ра­но юри­ди­чес­ко ли­це с на­и­ме­но­ва­ние БРП(к), впи­са­но в осо­бе­ния ре­гис­тър на съ­да. Впис­ва­не­то е нап­ра­ве­но с оп­ре­де­ле­ние, има­що раз­по­ре­ди­тел­но съ­дър­жа­ние, а не с ре­ше­ние, про­и­з­на­ся­що се по съ­щес­т­во, на ос­но­ва­ние па­раг­раф един­с­т­вен към На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на ЗЮЛ от 09.02.1945 год. обя­вя­ващ по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии за юри­ди­чес­ки лич­нос­ти, ос­вен по ре­да на ЗЮЛ и по пра­во, при спаз­ва­не на ус­ло­вие, да из­да­ват свой пе­ча­тен ор­ган. По фир­ме­но де­ло № 5/45 г., с ко­е­то е ре­гис­т­ри­ра­на БРП(к), е при­ло­же­но пис­мо на МВР от 04.09.1945 год., уве­ря­ва­що Соф. обл. съд, че БРП(к) из­да­ва свой пе­ча­тен ор­ган – в. „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ и съг­лас­но чл. 1 ал. II но­ва от ЗЮЛ, след­ва да бъ­де впи­са­на в над­леж­ния ре­гис­тър, ка­то юри­ди­чес­ко ли­це, без спаз­ва­не раз­по­ред­ба­та на гла­ва вто­ра от ЗЮЛ. Пе­тият кон­г­рес на БРП(к) гла­су­ва ре­зо­лю­ция за про­мя­на на име­то и съз­да­ва нов ус­тав на пар­ти­я­та, ка­то пос­та­вя и но­ва по­ли­ти­чес­ка ли­ния – из­г­раж­да­не на ико­но­ми­чес­ки­те и кул­тур­ни ос­но­ви на со­ци­а­лис­ти­чес­ко­то об­щес­т­во, ли­ния, раз­лич­на от след­ва­на­та до то­зи мо­мент от БРП(к). Съз­да­де­на е но­ва пар­тия, с но­во име, нов ус­тав и по­ли­ти­чес­ка цел. Ста­но­ви­ще­то, че с из­да­ва­не­то на пе­ча­тен ор­ган та­зи но­ва пар­тия е при­до­би­ла юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во и сле­до­ва­тел­но раз­по­ред­би­те на ЗЮЛ не се при­ла­гат за нея, не на­ми­ра прав­на ар­гу­мен­та­ция в то­га­ва дейс­т­ву­ва­щия На­ред­ба-за­кон. Съз­да­де­ни­ят до­пъл­ни­тел­но и един­с­т­вен па­раг­раф 1 е це­лял да сък­ра­ти съ­деб­на­та про­це­ду­ра по впис­ва­не­то на юри­ди­чес­ки­те ли­ца, изис­к­ва­ща се по гла­ва вто­ра от ЗЮЛ. Съ­деб­ни­ят кон­т­рол от­нос­но спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на за­ко­на за об­ра­зу­ва­не на сдру­же­ние­то, кой­то се про­и­з­на­ся и след пред­ва­ри­тел­но мне­ние на МВР, с учас­тие на про­ку­рор има за цел из­с­лед­ва­не на це­ли­те на те­зи сдру­же­ния, за да не про­ти­во­ре­чат на за­ко­ни­те, ре­да и доб­ри­те нра­ви. Та­зи спе­ци­а­л­на про­це­ду­ра пред­виж­да­ла и въз­зив­но об­жал­ва­не на ре­ше­ния­та, съг­лас­но чл.12 от ЗЮЛ. Или уч­ре­де­на­та но­ва пар­тия, БКП, ко­я­то спо­ред твър­де­ни­е­то на жал­бо­по­да­те­ля е за­поч­на­ла да из­да­ва свой пе­ча­тен ор­ган е мо­же­ла да се въз­пол­з­ва от оп­рос­те­на­та съ­деб­на про­це­ду­ра, при­ло­же­на и по от­но­ше­ние на въз­ник­на­ла­та ве­че юри­ди­чес­ка лич­ност на БКП(к), за да бъ­де обя­ве­но ней­но­то съ­щес­т­ву­ва­не с оп­ре­де­ле­ние на Соф. обл. съд и впи­са­на ка­то юри­ди­чес­ка лич­ност в спе­ци­а­лен ре­гис­тър с име, по­ли­ти­чес­ка цел, ус­тав, пар­ти­ен пе­ча­тен ор­ган, по пра­во, как­то са изис­к­ва­ни­я­та на чл. 1 от об­щи­те раз­по­ред­би на ЗЮЛ във вр. и при на­ли­чи­е­то на ус­ло­вие по пар. 1 от На­ред­ба-за­кон. Са­мо уч­ре­дя­ва­не­то на пар­ти­я­та, респ. сдру­же­ни­е­то с по­ли­ти­чес­ка цел, не е дос­та­тъч­но, за да по­лу­чи съ­ща­та ста­тут на юри­ди­чес­ка лич­ност. Об­щи­те раз­по­ред­би на гла­ва пър­ва от ЗЮЛ свър­з­ват юри­ди­чес­ка­та лич­ност с изис­к­ва­не за впис­ва­не­то є в пред­наз­на­чен за то­ва осо­бен ре­гис­тър при Об­лас­т­ния съд. И тъй ка­то отм. ЗЮЛ, но то­га­ва дейс­т­ву­ващ, не пред­виж­дал за­дъл­же­ние за от­ра­зя­ва­не на вся­ка про­мя­на в ре­гис­тъ­ра на юри­ди­чес­ка­та лич­ност, то вся­ка про­мя­на на име, ус­тав, цел, во­ди до уч­ре­дя­ва­не на но­ва юри­ди­чес­ка лич­ност, към ко­я­то са ва­лид­ни за­ко­но­ви­те изис­к­ва­ния за впис­ва­не. Юри­ди­чес­ка­та лич­ност е въз­ник­на­ла от мо­мен­та на съз­да­ва­не на но­ва­та пар­тия БКП, на Пе­тия кон­г­рес през 1948 год., но е мог­ла да до­бие сво­я­та спо­соб­ност да бъ­де но­си­тел на са­мос­то­я­тел­ни пра­ва и за­дъл­же­ния ед­ва към мо­мен­та на за­вър­ш­ва­не на уч­ре­ди­тел­ния про­цес – впис­ва­не­то. Ако тя бе ре­гис­т­ри­ра­на по над­леж­ния ред, пра­вос­по­соб­ност­та є в об­щес­т­во­то ще­ше да се про­я­ви с пра­ва и за­дъл­же­ния, съв­мес­ти­ми с це­ли­те и за­да­чи­те на ус­та­ва є и в рав­но­пос­та­ве­ни на пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на ос­та­на­ли­те юри­ди­чес­ки ли­ца.

Ста­но­ви­ще­то на жал­бо­по­да­ва­те­ля, че прав­ният ста­тут на БКП е кон­с­ти­ту­ци­он­но ут­вър­ден с чл. 1 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 год., не мо­же да на­ме­ри прав­на обос­но­ва­ност. Обя­вя­ва­не­то на БКП, ка­то ръ­ко­вод­на си­ла в об­щес­т­во­то и ръ­ко­вод­на­та є ро­ля за из­г­раж­да­не на раз­ви­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко об­щес­т­во в Бъл­га­рия, има зна­че­ние до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то я пос­та­вя в об­щес­т­ве­но по­ли­ти­чес­ко­то ус­т­ройс­т­во над дър­жа­ва­та, в ка­чес­т­во­то є на еди­нен пра­вен су­бект, чи­е­то вто­ро мяс­то не­о­п­рав­да­но є бе от­ре­дил от­ме­не­ният ве­че ос­но­вен за­кон. Дейс­т­ву­ва­щи­ят и по­нас­то­я­щем За­кон за ли­ца­та и се­мейс­т­во­то е един­с­т­ве­ни­ят нор­ма­ти­вен акт след 1949 год., уреж­дащ на­чи­на за въз­ник­ва­не на юри­ди­чес­ка­та лич­ност, про­въз­г­ла­сил то­ва ка­чес­т­во и ле­ги­ти­ми­рал чрез сво­и­те раз­по­ред­би един­с­т­ве­но БРП(к). В под­к­ре­па на то­зи из­вод е и об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по ф.д. № 5/45 г. е об­ра­зу­ва­но съ­деб­но про­и­з­вод­с­т­во през м. яну­а­ри, т.е. че­ти­ри го­ди­ни след Пе­тия кон­г­рес, с мо­ли­те­ли БРП(к), а не БКП. Ар­гу­мент за съ­що­то е и мол­ба­та на ВС на БСП от 04.04.1990 год. съг­лас­но ко­я­то се приз­на­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ка­та лич­ност на БРП(к) и съг­лас­но чл. 137 от дейс­т­ву­ва­щия ЗЛС е по­и­с­ка­но впис­ва­не на след­ва­щи­те про­ме­ни. За­що­то, ако БКП бе при­до­би­ла ка­чес­т­во­то си на юри­ди­чес­ка лич­ност по си­ла­та на На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на ЗЮЛ, то при вли­за­не на ЗЛС в си­ла – 22.08.1949 г., тя би за­па­зи­ла сво­е­то ка­чес­т­во съгл. чл. 157 от ЗЛС и про­мя­на­та в ре­гис­т­ра­ци­я­та є през 1990 г. би ка­са­е­ло са­мо пре­и­ме­ну­ва­не­то є в БСП, а не как­то е по­и­с­ка­но от пред­с­та­ви­тел­ни­я ор­ган на БСП в мол­ба­та от 04.04.1990 г. и как­то пос­та­но­вя­ва дис­по­зи­ти­вът на ре­ше­ние № 1/10.04.1990 г. – про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка­та ра­бот­ни­чес­ка пар­тия-ко­му­нис­ти на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия.

При слу­жеб­на­та про­вер­ка на пра­вил­ност­та на пос­та­но­ве­но­то ре­ше­ние из­ця­ло, съг­лас­но изис­к­ва­ни­я­та на чл. 206 ал. 1 от ГПК, пър­вои­н­с­тан­ци­он­ният съд е до­пус­нал ре­дак­ци­он­на не­точ­ност в дис­по­зи­ти­ва. Приз­нал е за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на ище­ца – Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, че съг­лас­но дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 год., БКП, чи­йто пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е БСП, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це. С ог­лед це­ли­те на за­щи­та­та на ус­та­но­ви­тел­ни­те ис­ко­ве, спор­но­то пра­во, а то­ва е пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, ко­е­то се от­ри­ча от ище­ца, след­ва да бъ­де ус­та­но­ве­но със си­ла на пре­съ­де­но не­що по от­но­ше­ние на от­вет­ни­ка, встъ­пил в пра­воп­ри­е­м­с­т­во, с из­рич­на­та си мол­ба за про­мя­на в ре­гис­т­ра­ци­я­та от 04.04.1990 год. Съж­де­ни­е­то, че раз­г­леж­дай­ки въп­ро­са за пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на три­те пар­тии, пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ни­ят съд бил из­ля­зъл из­вън ком­пе­тен­т­ност­та си, тъй ка­то те­зи пра­во­о­т­но­ше­ния се уреж­да­ли със спе­ци­а­лен За­кон за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии (обн. в ДВ от 10.04.1990 г), е не­о­т­но­си­мо за спо­ра. Ище­цът в пе­ти­ту­ма на ис­ко­ва­та си мол­ба пре­тен­ди­ра ус­та­но­вя­ва­не не­ле­ги­тим­ност­та на БКП, ка­то юри­ди­чес­ка лич­ност имен­но до 10.04.1990 г., до кой­то мо­мент всич­ки сдру­же­ния с по­ли­ти­чес­ка цел – пар­тии, се под­чи­ня­ват на об­щия ре­жим на ЗЛС, а За­ко­нът за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии вли­за в си­ла след то­зи мо­мент. Имен­но то­ва пра­воп­ри­е­м­с­т­во, с пос­та­но­ве­на­та ре­гис­т­ра­ция от 10.04.1990 г., са­мо с про­мя­на на име­то, е пос­тиг­на­ла БКП, ка­то е встъ­пи­ла в пра­ва­та на БРП(к), по­зо­ва­вай­ки се на ней­на­та ле­ги­тим­на пра­вос­по­соб­ност от 1945 г., ка­то на съ­ща­та да­та БСП е при­до­би­ла пра­воп­ри­е­м­с­т­ве­ност­та си от нея.

Ка­то из­ла­гам гор­ни­те съ­о­б­ра­же­ния на не­съг­ла­сие с ре­ше­ни­е­то на нас­то­я­ща­та ин­с­тан­ция, как­то и с те­зи за ре­дак­ци­он­на поп­рав­ка на дис­по­зи­ти­ва на ре­ше­ни­е­то, в кой­то ус­та­но­ве­но­то за не­съ­щес­т­ву­ва­що ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це до 10.04.1990 г., след­ва да бъ­де приз­на­то по от­но­ше­ние на от­вет­ни­ка. Ето за­що след­ва да бъ­де при­ло­же­на раз­по­ред­ба­та на чл. 208 ал. 1 от ГПК, ка­то ре­ше­ни­е­то бъ­де от­ме­не­но и вмес­то не­го пос­та­но­ве­но дру­го с от­ри­ца­тел­но ус­та­но­ви­те­лен дис­по­зи­тив сре­щу от­вет­ни­ка.

Председател: /п/

[Решението е публикувано на стр.470-478 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].