АГЕНТИ НА ДС ДОУНИЩОЖИХА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Ре­ше­ние

Со­фия, 9 март 1993 го­ди­на

В име­то на на­ро­да

Вър­хов­ни­ят съд на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия пе­то граж­дан­с­ко от­де­ле­ние в съ­деб­но за­се­да­ние на де­вет­на­де­се­ти яну­а­ри хи­ля­да де­вет­сто­тин де­вет­де­сет и тре­та го­ди­на в със­тав: Пред­се­да­тел: Ди­ми­тър Го­чев*; Чле­но­ве: Ни­ко­лай Уру­мов** и Мар­га­ри­та Зла­та­ре­ва***, при сек­ре­тар Н. Пет­ко­ва и в при­със­т­ви­е­то на про­ку­ро­ра Цв. Сур­ле­ко­ва из­с­лу­ша док­лад­ва­но­то от пред­се­да­те­ля (съ­ди­я­та) Д. Го­чев де­ло № 1083/92 г.

Про­и­з­вод­с­т­во­то е по чл. 325 и сл. от ГПК и е об­ра­зу­ва­но по мол­ба­та на Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков ка­то пред­с­та­ви­тел на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес в ка­чес­т­во­то му на пред­се­да­тел на та­зи пар­тия за прег­лед по ре­да на над­зо­ра на ре­ше­ни­е­то на Со­фийс­кия град­с­ки съд по гр. д. № 1730/92 г., ко­е­то е вляз­ло в си­ла.

С ре­ше­ни­е­то си от 22 юли 1992 г. Со­фийс­кият град­с­ки съд е от­ме­нил ре­ше­ни­е­то на Пър­ви ра­йо­нен съд Со­фия, 13 със­тав от 26 март 1992 г. и е от­х­вър­лил ис­ка на мол­бо­по­да­те­ля Ян­ко Ян­ков сре­щу Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия по чл. 97, ал. 1 от ГПК за приз­на­ва­не за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на от­вет­ни­ка, че спо­ред дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10 ап­рил 1990 г. Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це. То­ва ре­ше­ние е под­пи­са­но с осо­бе­но мне­ние от пред­се­да­те­ля на със­та­ва на съ­да.

В мол­ба­та за прег­лед се пра­вят оп­лак­ва­ния за на­ру­ше­ния на чл. 97, ал. 1 от ГПК, тъй ка­то съ­дът бил при­ел неп­ра­вил­но, че ище­цът ня­мал пра­вен ин­те­рес да во­ди ус­та­но­ви­тел­ния иск. Съ­що та­ка се со­чи, че ре­ше­ни­е­то е не­о­бос­но­ва­но, но не са раз­ви­ти кон­к­рет­ни оп­лак­ва­ния за не­о­бос­но­ва­ност на ата­ку­ва­но­то ре­ше­ние.

По де­ло­то е пос­тъ­пи­ло ста­но­ви­ще на Вис­шия съ­вет на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, в ко­е­то се по­соч­ва, че до­пус­на­ти­те про­це­су­а­л­ни на­ру­ше­ния при раз­г­леж­да­не­то на де­ло­то във вто­ра­та ин­с­тан­ция би­ли във вре­да на за­щи­та­та на ВС на БСП ка­то жал­бо­по­да­тел в та­зи ин­с­тан­ция. Въп­ре­ки то­ва, смя­та, че ре­ше­ни­е­то е пра­вил­но и за­ко­но­съ­о­б­раз­но.

По де­ло­то е пос­тъ­пи­ло съ­що та­ка ста­но­ви­ще на встъ­пи­лия ка­то тре­то ли­це Съ­юз на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия в под­к­ре­па на мол­ба­та за прег­лед.

Взе­ли­ят учас­тие пред­с­та­ви­тел на Глав­на про­ку­ра­ту­ра на ос­но­ва­ние чл. 27 от ГПК по­со­чи до­пус­на­то съ­щес­т­ве­но на­ру­ше­ние на пра­ви­ла­та на съ­доп­ро­и­з­вод­с­т­во­то. Би­ла е при­зо­ва­на от СГС встъ­пи­ла­та в пър­ва­та ин­с­тан­ция Ра­йон­на про­ку­ра­ту­ра, но в про­то­ко­ла на съ­деб­но­то за­се­да­ние ня­ма­ло дан­ни за учас­тие на пред­с­та­ви­тел на про­ку­ра­ту­ра­та.

Вър­хов­ни­ят съд пре­це­ни ата­ку­ва­но­то ре­ше­ние с ог­лед нап­ра­ве­ни­те оп­лак­ва­ния в мол­ба­та, а съ­що та­ка и слу­жеб­но и за да се про­из­не­се, взе пред­вид след­но­то:

По до­пус­ти­мост­та на пре­дя­ве­ния ус­та­но­ви­те­лен ис­к:

Со­фийс­кият град­с­ки съд е об­съ­дил въп­ро­са за до­пус­ти­мост­та на ис­ка в мо­ти­ви­те на ре­ше­ни­е­то си във връз­ка с прав­ния ин­те­рес на ище­ца и е нап­ра­вил кра­ен из­вод, че та­къв пра­вен ин­те­рес не е на­ли­це и сле­до­ва­тел­но ус­та­но­ви­тел­ни­ят иск е не­до­пус­тим. Той е из­ло­жил съ­о­б­ра­же­ни­я­та си за то­ва. При­ел е, че по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, как­ви­то са ище­цът и от­вет­ни­кът, са осо­бе­ни сдру­же­ния с нес­то­пан­с­ка цел, че по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, въз­ник­на­ли и при­до­би­ли ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це (вто­рич­но ка­чес­т­во) имат ос­нов­но, пър­вич­но ка­чес­т­во – пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то им с об­щес­т­во­то. Но към мо­мен­та на пре­дя­вя­ва­не на ис­ка не съ­щес­т­ву­ва пра­во­о­т­но­ше­ние меж­ду БКП и об­щес­т­во­то, тъй ка­то БКП към то­зи мо­мент не съ­щес­т­ву­ва. За­то­ва не­мис­ли­мо е да се при­е­ме на­ли­чи­е­то на пра­вен ин­те­рес за ус­та­но­вя­ва­не­то съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­о­т­но­ше­ние при без­с­пор­на­та лип­са на еди­ния пра­вен су­бект от то­ва пра­во­о­т­но­ше­ние. Въп­ро­сът за пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на от­вет­ни­ка от БКП бил из­вън пе­ти­ту­ма на ис­ка.

При нап­ра­ве­ния из­вод за не­до­пус­ти­мост на ус­та­но­ви­тел­ния иск по­ра­ди лип­са на пра­вен ин­те­рес съ­дът е тряб­ва­ло с ре­ша­ва­щия си акт да обез­си­ли пър­во­и­н­с­тан­ци­он­но­то ре­ше­ние и да прек­ра­ти де­ло­то (чл. 209 от ГПК). Вмес­то то­ва оба­че той е раз­г­ле­дал де­ло­то по съ­щес­т­во и се е про­и­з­не­съл по съ­щес­т­во с ре­ше­ни­е­то си, ка­то е от­ме­нил пър­во­и­н­с­тан­ци­он­но­то ре­ше­ние и е от­х­вър­лил ис­ка.

Вър­хов­ни­ят съд на­ми­ра, че съ­дът неп­ра­вил­но е при­ел, че ис­кът е не­до­пус­тим в мо­ти­ви­те на ре­ше­ни­е­то си. Прав­ни­ят ин­те­рес на ед­на по­ли­ти­чес­ка пар­тия да ис­ка по ре­да на чл. 97, ал. 1 от ГПК съ­дът да при­е­ме за ус­та­но­ве­но, че дру­га по­ли­ти­чес­ка пар­тия не е юри­ди­чес­ко ли­це, за­що­то то­ва є ка­чес­т­во, ако го има­ше, ще­ше да има спе­ци­фи­чен пра­вен ста­тут, кой­то се приз­на­ва на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те па­ртии, е не­съм­нен. Пра­вил­но СГС съ­зи­ра на­ли­чи­е­то на спе­ци­фич­но по­ло­же­ние на по­ли­ти­чес­ка­та пар­тия в об­щес­т­во­то със съ­о­т­вет­ния пра­вен ста­тут.

Неп­ра­вил­но оба­че той е при­ел лип­са­та на пра­вен ин­те­рес по­ра­ди не­съ­щес­т­ву­ва­не­то към мо­мен­та на за­веж­да­не­то на ис­ка на БКП. Фак­ти­чес­ки съ­дът при­е­ма, че в слу­чая лип­с­ва па­сив­на ле­ги­ти­ма­ция в ли­це­то на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, след ка­то се ис­ка ус­та­но­вя­ва­не­то на лип­са на юри­ди­чес­ко ли­це за БКП, ка­то иг­но­ри­ра въп­ро­са за пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на БСП спря­мо БКП. Об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че не пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то ка­то пра­во­о­т­но­ше­ние е пред­мет на пе­ти­ту­ма, не мо­же да обос­но­ве из­во­да на съ­да. На­и­с­ти­на ище­цът не ис­ка ус­та­но­вя­ва­не­то на пра­воп­ри­е­м­с­т­во меж­ду БКП и БСП и в то­ва не се със­тои прав­ният спор. Но ис­кът е пре­дя­вен сре­щу пра­воп­ри­е­м­ни­ка, кой­то е но­си­тел на всич­ки пра­ва на пра­во­да­те­ля си и за­то­ва имен­но той е па­сив­но ле­ги­ти­ми­ран по един ус­та­но­ви­те­лен иск от­нос­но прав­ния ста­тут на пра­во­да­те­ля си.

За­то­ва Вър­хов­ни­ят съд при­е­ма, че пре­дя­ве­ни­ят от­ри­ца­те­лен ус­та­но­ви­те­лен иск е до­пус­тим.

По съ­щес­т­во­то на спо­ра:

Съ­дът в ре­ше­ни­е­то си ак­цен­ти­ра на пра­ви­ло­то на но­ва­та али­нея II на чл. 1 от За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (На­ред­ба-за­кон за из­ме­не­ние на ЗЮЛ, пуб­ли­ку­ва­на в бр. 41 от 1945 г. на Дър­жа­вен вес­т­ник).

Съг­лас­но то­зи текст по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии при­до­би­ват юри­ди­чес­ка лич­ност или по ре­да на то­зи за­кон (чрез впис­ва­не), или по пра­во от де­ня, ко­га­то за­поч­ват да из­да­ват свой пе­ча­тен ор­ган.

С въ­веж­да­не­то на пра­ви­ло­то на вто­ра­та али­нея на чл. 1 ЗЮЛ (ДВ бр. 41 от 9.02.1945 г.) се съз­да­ват две ед­нов­ре­мен­но дейс­т­ву­ва­щи въз­мож­нос­ти за ед­на по­ли­ти­чес­ка пар­тия да при­до­бие ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це. На­ред с впис­ва­не­то є в спе­ци­а­л­ния ре­гис­тър на съ­да по пър­ва­та али­нея на съ­щия текст, по­ли­ти­чес­ка­та пар­тия при­до­би­ва то­ва ка­чес­т­во и с фак­та на из­да­ва­не на пе­ча­тен ор­ган. С вли­за­не в си­ла на На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на ЗЮЛ през ме­сец фев­ру­а­ри Бъл­гар­с­ка­та ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) е при­до­би­ла ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це, тъй ка­то към то­ва вре­ме тя е из­да­ва­ла своя пе­ча­тен ор­ган – вес­т­ник „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“. Не­за­ви­си­мо от то­ва с оп­ре­де­ле­ние 3372 от 3.09.1945 г. по ф.д. 5/45 г. Со­фий­ският об­лас­тен съд е впи­сал в осо­бе­ния ре­гис­тър за сдру­же­ни­я­та с нес­то­пан­с­ка цел БРП(к). Към мо­мен­та на по­да­ва­не­то на мол­ба от стра­на на сек­ре­та­ри­те на по­лит­бю­ро на ЦК на БРП(к) до Со­фийс­кия об­лас­тен съд – фир­ме­но от­де­ле­ние на 04.09.1945 г. и към та­зи да­та на из­да­ва­не на оп­ре­де­ле­ни­е­то на съ­да БРП(к) е би­ла юри­ди­чес­ко ли­це. За­то­ва оп­ре­де­ле­ни­е­то на съ­да ня­ма кон­с­ти­ту­тив­но дейс­т­вие и не при­да­ва на та­зи пар­тия ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це, тъй ка­то тя ве­че го е при­те­жа­ва­ла.

Съ­дът в мо­ти­ви­те си не е об­съ­дил зна­че­ни­е­то на лип­са­та на пос­лед­ва­щи впис­ва­ния в ре­гис­тъ­ра на съ­да след нас­тъ­пи­ли­те про­ме­ни в БРП(к).

А про­мя­на­та нас­тъп­ва по си­ла­та на при­е­та­та на Пе­тия кон­г­рес на БРП – 18 – 25.12.1948 г., ре­зо­лю­ция, ко­я­то в т. 6 одоб­ря­ва пред­ло­же­ние­то на Цен­т­рал­ния ко­ми­тет за пре­и­ме­ну­ва­не на пар­ти­я­та в Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия.

С то­ва не се съз­да­ва но­ва пар­тия, а се про­ме­ня на­и­ме­но­ва­ни­е­то на съ­щес­т­ву­ва­ща­та дото­га­ва пар­тия, при­до­би­ла ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це по си­ла­та на фак­та на из­да­ва­не на пе­ча­тен ор­ган от БРП(к) в БКП.

След осъ­щес­т­ве­на­та про­мя­на в име­то не е пос­лед­ва­ло впис­ва­не на та­зи про­мя­на в спе­ци­а­л­ния ре­гис­тър на съ­да. Но та­ко­ва за­дъл­же­ние за пар­ти­я­та не е има­ло. Не са­мо за­що­то по си­ла­та на тек­с­та на все още дейс­т­ва­ща­та към мо­мен­та на про­мя­на­та вто­ра али­нея на чл. 1 от ЗЮЛ спря­мо при­до­би­ли­те по пра­во ка­чес­т­во на юри­ди­чес­ки ли­ца пар­тии не се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на то­зи за­кон. До­ри и да бе­ше при­до­би­ла ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це чрез впис­ва­не­то в спе­ци­а­л­ния ре­гис­тър, пар­ти­я­та не е тряб­ва­ло да ис­ка впис­ва­не на про­мя­на­та на име­то си в ре­гис­тъ­ра по­ра­ди то­ва, че та­ко­ва изис­к­ва­не по то­га­ва дейс­т­ва­щия ЗЮЛ не съ­щес­т­ву­ва. След ка­то изис­к­ва впис­ва­не за при­до­би­ва­не ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ко ли­це (вън от из­к­лю­че­ни­е­то по али­нея вто­ра на чл. 1), то­зи за­кон не пред­виж­да про­це­ду­ри за впис­ва­не на как­ви­то и да е про­ме­ни – би­ло на име, на ръ­ко­вод­ни ор­га­ни или на ус­тав.

Не би мо­гъл да се при­е­ме за ос­но­ва­те­лен до­во­дът, че след ка­то в ЗЮЛ се уреж­да и пред­пис­ва на­чи­нът на впис­ва­не­то на сдру­же­ни­я­та, вклю­чи­тел­но и по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, в съ­о­т­вет­ни­те раз­по­ред­би им­п­ли­цит­но се съ­дър­жат раз­по­ред­би, изис­к­ва­щи впис­ва­не­то на про­ме­ни в об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, ко­и­то под­ле­жат на впис­ва­не. Им­п­ли­цит­но уреж­да­не на пра­во­о­т­но­ше­ния и пра­ва в ед­на прав­на нор­ма е на­ли­це то­га­ва, ко­га­то един фак­ти­чес­ки със­тав е част от фак­ти­чес­кия със­тав на ре­гу­ли­ра­но­то с нор­ма­та пра­во или пра­во­о­т­но­ше­ние. Про­мя­на­та в об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, е факт, от­де­лен от те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва, за­що­то се про­я­вя­ва по вре­ме след пър­во­на­чал­но­то въз­ник­ва­не на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, ко­и­то са ве­че впи­са­ни в ре­гис­тъ­ра, и за­то­ва прав­на­та нор­ма не мо­же да има пря­ко при­ло­же­ние по от­но­ше­ние на про­мя­на­та.

По-ско­ро мо­же да се пос­та­ви въп­ро­сът за при­ла­га­не на нор­ма­та по ана­ло­гия, но вед­на­га тряб­ва да се от­го­во­ри от­ри­ца­тел­но. Прав­ни­те нор­ми, уреж­да­щи и пред­пис­ва­щи впис­ва­не­то в ре­гис­тъ­ра на съ­да, да са от про­це­су­а­лен ха­рак­тер, а про­це­су­а­л­ни­те нор­ми не мо­гат да бъ­дат при­ла­га­ни по ана­ло­гия.

Че ЗЮЛ не пред­пис­ва впис­ва­не­то на про­ме­ни в об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, го­во­ри и фак­тът, че то­зи за­кон в чл. 31 при прек­ра­тя­ва­не на сдру­же­ни­е­то изис­к­ва съ­о­б­ща­ва­не в съ­да, за да се за­ли­чи от ре­гис­тъ­ра. Т.е. из­рич­но е уре­де­но впис­ва­не­то на прек­ра­тя­ва­не­то и сле­до­ва­тел­но, ако дру­ги про­ме­ни би­ха под­ле­жа­ли на впис­ва­не, то­ва за­ко­но­да­те­лят би уре­дил съ­що из­рич­но.

Изис­к­ва­не за впис­ва­не на пос­лед­ва­ли след пър­во­на­чал­на­та ре­гис­т­ра­ция но­ви об­с­то­я­тел­с­т­ва се въ­веж­да ед­ва от вто­ра­та али­нея на чл. 137 от За­ко­на за ли­ца­та и се­мейс­т­во­то, об­на­род­ван на 19 ав­густ 1949 г. (ДВ бр.182 от 1949 г.). На­и­с­ти­на след вли­за­не в си­ла на то­зи за­кон не е из­вър­ше­но впис­ва­не в ре­гис­тъ­ра на съ­да на ста­на­ла­та през де­кем­в­ри пред­ход­на­та го­ди­на про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на про­цес­на­та пар­тия, но лип­са­та на та­ко­ва впис­ва­не е без прав­но зна­че­ние за ка­чес­т­во­то є на юри­ди­чес­ко ли­це, тъй ка­то по си­ла­та на чл. 157 от съ­щия за­кон „сдру­же­ни­я­та, ко­и­то са при­до­би­ли ка­чес­т­ва на юри­ди­чес­ко ли­це пре­ди вли­за­не в си­ла на то­зи за­кон, за­паз­ват то­ва ка­чес­т­во“. А и за­кон­ност­та на вся­ко прав­но дейс­т­вие или без­дейс­т­вие се пре­це­ня­ва съ­о­б­раз­но дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во към мо­мен­та на въз­ник­ва­не на юри­ди­чес­кия факт – в слу­чая XII.1948 г., ко­га­то БРП(к) сме­ня име­то си, дейс­т­ву­ват нор­ми­те на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца. Про­мя­на­та на ре­жи­ма на впис­ва­ни­я­та на ЮЛ, въ­ве­де­на с вли­за­не в си­ла на ЗЛС – 19.12.1949 г., не мо­же да има дейс­т­вие за за­ва­ре­ни­те пра­во­о­т­но­ше­ния, тъй ка­то ма­те­ри­а­л­ноп­рав­ни­те нор­ми дейс­т­ву­ват екс нунк.

Без зна­че­ние е об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че пар­ти­я­та е би­ла при­зо­ва­на от Со­фийс­кия об­лас­тен съд да се яви по ф.д. № 5/1945 г. на за­се­да­ние на 31 яну­а­ри 1953 г. под име­то Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти). То­ва не оз­на­ча­ва, че та­зи пар­тия про­дъл­жа­ва към мо­мен­та да но­си име­то, под ко­е­то е би­ла ре­гис­т­ри­ра­на по то­ва фир­ме­но де­ло, след ка­то ня­ма впис­ва­не про­мя­на­та на име­то.

Как­то се по­со­чи по-го­ре по дейс­т­ва­щия по вре­ме на ре­ше­ни­е­то на кон­г­ре­са за про­мя­на на име­то за­кон (ЗЮЛ), не е има­ло изис­к­ва­не за впис­ва­не на та­зи про­мя­на и сле­до­ва­тел­но не впис­ва­не­то е юри­ди­чес­кият факт, кой­то пра­ви но­во­то име ле­ги­тим­но. От­де­лен е въп­ро­сът, че за пар­ти­и­те, при­до­би­ли по али­нея вто­ра на чл. 1 ЗЮЛ ка­чес­т­во на юри­ди­чес­ко ли­це, по пра­во раз­по­ред­би­те на то­зи за­кон не се при­лагат.

По съ­щи­те съ­о­б­ра­же­ния не е би­ло не­о­б­хо­ди­мо и впис­ва­не­то на про­мя­на на име­то на про­цес­на­та пар­тия от БРП(к) на БКП, нап­ра­ве­но по ф.д. № 1969/90 г. от СГС. То­ва впис­ва­не, пос­та­ве­но с ре­ше­ни­е­то от 10 ап­рил 1990 г., ня­ма прав­но дейс­т­вие за при­до­би­ва­не на ка­чес­т­во на юри­ди­чес­ко ли­це от БКП и за­то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че е би­ло по­и­с­ка­но от стра­на на пред­се­да­те­ля на БКП, не мо­же и да пос­лу­жи ка­то ар­гу­мент в под­к­ре­па на те­за­та, че та­ко­ва ка­чес­т­во та­зи пар­тия не е има­ла.

За­то­ва Вър­хов­ният съд

РЕШИ:

Ос­та­ва без ува­же­ние мол­ба­та на Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков ка­то пред­се­да­тел на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес за прег­лед по ре­да на над­зо­ра на ре­ше­ни­е­то от 22 юли 1992 г., пос­та­но­ве­но по гр. д. № 1730/92 г. по опи­са на Со­фийс­ки град­с­ки съд.

Пред­се­да­тел: /п/

Чле­но­ве: /п/

[Решението е публикувано на стр.536-541 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

*Мафията разсекрети (засега!) агентурната принадлежност само на Председателя на състава, взел горното решение. Но преди това, в съответствие със сключения договор със сатаната, Димитър Гочев беше пребогато възнаграден: член на Европейския съд (със заплата и привилегии, на които завиждат дори някои президенти на републики), член на Конституционния съд. Но хористът от "Планинарска песен" вече е ненужен на Мафията и беше изхвърлен на политическия боклук. Тогава той се усети и си припомни, че има БОГ! Митко, още не е късно да си признаеш греха пред няколко милиона българи, и ако те не ти простят, то БОГ е милостив и великодушен - ти добре знаеше, че ключовият въпрос е станалото през 1953 г. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРП/к/! Днес България щеше да е съвсем друга, ако на 9 март 1993 г. ти не беше препотвърдил договора си със сатаната...

**Николай Урумов никак не беше пренебрегнат - скоро след съдбоносното за България решение от 9 март 1993 г. той беше назначен за председател на отделение във Върховния административен съд.

***Маргарита Златарева също получи своите 30 сребърника - дадоха й (поста на) член на Конституционния съд.