СПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА! НО Я ОБЖАЛВАТ...

Ре­ше­ние

гр. Со­фия, 26.03.1992 г.

В име­то на на­ро­да

ПЪР­ВИ РА­ЙО­НЕН СЪД, 13 със­тав, ГРАЖ­ДАН­С­КА ко­ле­гия в пуб­лич­но­то си за­се­да­ние на два­де­се­ти март през хи­ля­да де­вет­с­то­тин и де­вет­де­сет и вто­ра го­ди­на в със­тав: Пред­се­да­тел: ЖАК­ЛИН КО­МИ­ТО­ВА, при сек­ре­та­р МА­РИ­А­НА РУ­ЖИ­НА и в при­със­т­ви­е­то на про­ку­ро­ра ДИМ­ЧЕ­ВА, ка­то раз­г­ле­да док­лад­ва­но­то от С Ъ Д И Я Т А гр. де­ло № 4013 по опи­са за 1991 год. и за да се про­и­з­не­се, взе пред­вид:

Иск с прав­но ос­но­ва­ние чл. 97 ал. 1 от ГПК.

Пре­дя­вен е иск от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес (ПЛК), с кой­то се ис­ка да бъ­де ус­та­но­ве­но, че спо­ред дейс­т­ву­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до 10.04.1990 г. Бъл­гар­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то пра­вопри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це. Ище­цът твър­ди, че с Ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. на Со­фийс­ки град­­с­ки съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е до­пус­на­та про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­­то на впи­са­на­та с Оп­ре­де­ле­ние № 3312/5.09.1945 г. по ф.д. № 5 1945 г. в ре­гис­тъ­ра на съ­да Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти (БРП/к/) в Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (БКП), и от Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия в Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия (БСП). Пе­ти­ту­мът на ис­ко­ва­та мол­ба е уточ­нен в сми­съл да се при­е­ме за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, че не е съ­щес­т­ву­ва­ла ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то съ­ща­та ни­ко­га не е би­ла ре­гис­т­ри­ра­на по ус­та­но­ве­ния от за­ко­на ред и сле­до­ва­тел­но не е съ­щес­т­ву­ва­ла в прав­на­та дейс­т­ви­тел­ност.

От­вет­ни­кът Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия ос­пор­ва ис­ка ка­то про­це­су­а­л­но не­до­пус­тим по­ра­ди лип­са на пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му от стра­на на ище­ца, а съ­що та­ка и по ос­но­ва­ние. Въз­ра­зя­ва още, че на­и­ме­но­ва­ни­е­то Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия е впи­са­но съг­лас­но Ре­ше­ни­е­то по ф.д. № 1969/90 г. на СГС, Фир­ме­но от­де­ле­ние, и че ако са на­ли­це ня­как­ви не­дос­та­тъ­ци във връз­ка с ре­гис­тра­ци­я­та, те след­ва да се от­с­т­ра­нят по пред­ви­де­ни­те про­це­су­а­л­ни спо­со­би. Ище­цът не е ле­ги­ти­ми­ран и за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние. Всич­ки съ­деб­ни ак­то­ве, свър­за­ни с ре­гис­тра­ци­я­та, имат кон­с­ти­ту­и­тив­но дейс­т­вие, ко­е­то се про­я­вя­ва в пъл­но­мо­щи­я­та на юри­ди­чес­ко­то ли­це от мо­мен­та, в кой­то то за­поч­ва да уп­раж­ня­ва дей­ност­та си.

Про­ку­ро­рът, встъ­пил в про­це­са при ус­ло­ви­я­та на чл. 27 ал. 1 от ГПК, из­ра­зя­ва ста­но­ви­ще, че ис­кът е до­пус­тим и ос­но­ва­те­лен, и ище­цът има пра­вен ин­те­рес от во­де­не­то му.

В де­ло­то е кон­с­ти­ту­и­ран ка­то тре­то ли­це-по­ма­гач на ище­ца Съю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия, кой­то под­дър­жа из­ця­ло пре­дя­ве­ния иск.

Съ­дът, след ка­то об­съ­ди съб­ра­ни­те по де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва, заед­но и по­о­т­дел­но, до­во­ди­те и въз­ра­же­ни­я­та на стра­ни­те, съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 188 ал. 1 от ГПК на­ми­ра за ус­та­но­ве­но от фак­ти­чес­ка и прав­на стра­на след­но­то:

С пис­ме­на мол­ба от 04.09.1945 г. пред­с­тав­ля­ва­щи­те БРП (к) са по­и­с­ка­ли впис­ва­не­то на пар­ти­я­та в осо­бе­ния ре­гис­тър на съ­да под гор­но­то име на ос­но­ва­ние чл. чл. 1 и 10 ЗЮЛ, тъй ка­то съг­лас­но На­ред­ба­та-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца БРП(к) е при­до­би­ла юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во от 18.09.1944 г., ко­га­то е за­поч­на­ло из­ли­за­не­то на пе­чат­ния ор­ган – в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“. Към мол­ба­та е при­ло­жен и Ус­тав, при­ет от VIII пле­нум на ЦК – 27.02. – 01.03.1945. С оп­ре­де­ле­ние № 3312/05.09.1945 г. по ф.д. 5/ 45 г. Со­фийс­ки об­лас­тен съд, Фир­ме­но от­де­ле­ние, е оп­ре­де­лил да се впи­ше в осо­бе­ния ре­гис­тър при съ­да сдру­же­ни­е­то с по­ли­ти­чес­ка цел – по­ли­ти­чес­ка пар­тия под име­то „Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия – ко­му­нис­ти“ със се­да­ли­ще гр. Со­фия, с пар­ти­ен ор­ган в-к „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ и пар­ти­ен цвят ви­не­но­чер­вен, пар­тий­на­та ем­б­ле­ма е пе­то­лъч­на звез­да със сърп и чук. На 18 до 25 де­кем­в­ри 1948 г. е про­ве­ден V Кон­г­рес на БРП(к), кой­то при­е­ма нов ус­тав, да­ва но­во на­и­ме­но­ва­ние на пар­ти­я­та, а имен­но Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и взе­ма дру­ги ре­ше­ния, свър­за­ни с вът­реш­но­по­ли­ти­чес­кия жи­вот на пар­ти­я­та. Гор­ни­те са офор­ме­ни в ре­зо­лю­ция на кон­гре­са, ка­то лип­с­ват дан­ни по фир­ме­но­то де­ло № 5/45 г. за впис­ва­не­то на оне­зи от тях, за ко­и­то за­ко­нът е пред­виж­дал то­ва. На съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. БРП(к) е при­зо­ва­на ка­то мо­ли­тел, ка­то при­зов­ка­та за нас­ро­че­но­то съ­деб­но за­се­да­ние е по­лу­че­на на 29.01.1953 г. Във фир­ме­но­то де­ло лип­с­ва про­то­кол от про­ве­де­но­то за­се­да­ние, как­то и как­ви­то и да би­ло дру­ги до­ку­мен­ти, свър­за­ни с не­го или при­чи­ни­те за нас­роч­ва­не­то му. По­ра­ди то­ва от та­зи при­зов­ка не мо­гат да се нап­ра­вят ни­как­ви пре­ки из­во­ди, свър­за­ни с юри­ди­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не на БРП(к) и БКП. По по­вод мол­ба от 04.04.1990 г. на Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет на БСП е об­ра­зу­ва­но фир­ме­но де­ло № 1969/90 г. на СГС – Фир­ме­но от­де­ле­ние. В мол­ба­та има ис­ка­не за от­ра­зя­ва­не на но­во­то име, ко­е­то съг­лас­но про­ве­де­ния вът­реш­но­пар­ти­ен ре­фе­рен­дум ще но­си за вбъ­де­ще пар­ти­я­та, а съ­що та­ка за от­ра­зя­ва­не за пре­циз­ност нас­тъ­пи­ла­та през 1948 г. на V кон­г­рес на пар­ти­я­та про­мя­на на име­то от Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ко­е­то ре­ше­ние на кон­г­ре­са е ши­ро­ко ог­ла­се­но, но не е на­не­се­но в ре­гис­тъ­ра. С ре­ше­ние № 1/10.04.1990 г. по ф.д. № 1969/90 г. СГС – фир­ме­но от­де­ле­ние, е ре­гис­т­ри­рал про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ра­бот­ни­чес­ка пар­тия (ко­му­нис­ти) на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия и про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия на Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, как­то и Пред­се­да­тел­с­т­во­то на Вис­шия съ­вет.

То­ва пре­ми­на­ва­не от БРП(к) към БКП и след то­ва към БСП по­каз­ва, че имен­но БСП е ле­ги­ти­ми­ра­ни­ят от­вет­ник по един иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко ли­це, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, тъй ка­то ре­ше­ни­е­то на СГС от 10.04.1990 г. по­каз­ва, че ако БКП е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки, то БСП е пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, за­що­то БКП во­ди юри­ди­чес­ко­то си съ­щес­т­ву­ва­не от про­мя­на­та с по­со­че­но­то ре­ше­ние.

По от­но­ше­ние пра­во­то да се ис­ка ус­та­но­вя­ва­не­то на съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия от Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, сре­щу про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ко­я­то въз­ра­зя­ва от­вет­ни­кът, след­ва да се от­го­во­ри на два въп­ро­са. Пър­во, до­пус­тим ли е иск за ус­та­но­вя­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП, ко­я­то, ако е съ­щес­т­ву­ва­ла, е би­ла ед­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Или всъщ­ност се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не на факт с прав­но зна­че­ние, ко­е­то е до­пус­ти­мо са­мо в пред­ви­де­ни­те от за­ко­на слу­чаи – чл. 97, ал. 3 ГПК, в как­ва­то на­со­ка са въз­ра­же­ни­я­та на от­вет­ни­ка. Иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е до­пус­тим, за­що­то се ка­сае за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на един пра­вен су­бект – юри­ди­чес­ко ли­це. Юри­ди­чес­ко­то ли­це е пер­со­ни­фи­ци­ра­на сис­те­ма от от­но­ше­ния. Та­ко­ва е вся­ко сдру­же­ние, ко­е­то по­лу­ча­ва прав­но би­тие бла­го­да­ре­ние на прав­ния ред и ус­та­но­ве­ни­те от не­го пред­пос­тав­ки и ко­е­то, за да има юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не, след­ва да при­те­жа­ва ос­вен ма­те­ри­а­л­ния (со­ци­а­лния) еле­мент, съ­що та­ка и фор­мал­ния еле­мент – уч­ре­дя­ва­не. По то­ва се от­ли­ча­ват юри­ди­чес­ки­те ли­ца от со­ци­а­л­ни­те да­де­нос­ти, ко­и­то ня­мат та­ко­ва ка­чес­т­во. Би мог­ло да съ­щес­т­ву­ват со­ци­а­л­ни да­де­нос­ти, вкл. обе­ди­не­ния на съ­миш­ле­ни­ци за пос­ти­га­не на оп­ре­де­ле­ни по­ли­ти­чес­ки це­ли, но ако те не са фор­ма­ли­зи­ра­ни, не са юри­ди­чес­ки уч­ре­де­ни, не са пра­вен су­бект, не би­ха мог­ли да бъ­дат приз­на­ти за пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел по сми­съ­ла на за­ко­на. За­ко­нът изис­к­ва ос­но­ва­ние, уч­ре­ди­те­лен фак­ти­чес­ки със­тав, за да съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це. Не би мог­ло да се раз­къс­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­ко­то ли­це от ос­но­ва­ни­е­то, от фак­ти­чес­кия със­тав, от кой­то то въз­ник­ва. Не ста­ва ду­ма за ус­та­но­вя­ва­не­то на фак­та, а за раз­к­ри­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­то, на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, на сис­те­ма­та от пра­во­о­т­но­ше­ния въз ос­но­ва на пра­во­по­раж­да­щи­те ги фак­ти. В то­зи сми­съл от фак­та на уч­ре­дя­ва­не­то про­и­з­ти­ча и пра­во­су­бек­т­ност­та ка­то осо­бе­но пър­вич­но су­бек­тив­но пра­во, ко­е­то ха­рак­те­ри­зи­ра юри­ди­чес­ко­то ли­це ка­то са­мос­то­я­тел­но юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Без­с­пор­но пра­во­по­раж­да­щи­те прав­ния су­бект фак­ти са фак­ти с прав­но зна­че­ние, за­що­то в сво­я­та съв­куп­ност ка­то фак­ти­чес­ки със­тав по­раж­дат прав­ния су­бект, но те са и част от ос­но­ва­ни­е­то на ис­ка за съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на пра­во­о­т­но­ше­ни­е­то, респ. съв­куп­ност­та от пра­во­о­т­но­ше­ния. Тряб­ва да бъ­де ус­та­но­ве­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на юри­ди­чес­кия факт и ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи­те го бе­ле­зи, за да се ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то на прав­ния су­бект. За­то­ва, ко­га­то се от­ри­ча съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но юри­ди­чес­ко ли­це, не ста­ва ду­ма за факт, а за ком­п­лекс от пра­ва, прав­ни ка­чес­т­ва, ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи и от­но­ше­ния, т.е. прав­ни­ят су­бект, и то­зи, кой­то твър­ди, че съ­щес­т­ву­ва юри­ди­чес­ко­то ли­це, след­ва да ус­та­но­ви пра­во­по­раж­да­щи­те ос­но­ва­ния. Ня­ма ли за­вър­шен фак­ти­чес­ки със­тав с ре­гис­т­ра­ция, ко­га­то та­ка­ва се изис­к­ва, ня­ма и юри­ди­чес­ко ли­це. От­не­се­но към про­цес­ния слу­чай, не са ли из­пъл­не­ни всич­ки еле­мен­ти на фак­ти­чес­кия със­тав, ня­ма пар­тия ка­то пра­вен су­бект. С ог­лед го­ре­и­з­ло­же­но­то ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на пар­тия е иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК.

Вто­ри­ят въп­рос е свър­зан с ак­тив­на­та ле­ги­ти­ма­ция на ище­ца. Це­ли се ус­та­но­вя­ва­не­то не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект, сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, ко­е­то има по­ли­ти­чес­ки це­ли, за­да­ча и дей­ност, осъ­щес­т­вя­ва­ни в ця­лос­т­ния по­ли­ти­чес­ки жи­вот на стра­на­та за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме. До­кол­ко­то ста­ва ду­ма за оп­ре­де­ле­на сфе­ра на об­щес­т­ве­ния жи­вот, в ко­я­то се сре­щат раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки от­но­ше­ния и ин­те­ре­си, и вся­ка пар­тия за­е­ма оп­ре­де­ле­но по­ли­ти­чес­ко прос­т­ран­с­т­во, то вся­ка дру­га пар­тия има пра­вен ин­те­рес да ус­та­но­ви съ­щес­т­ву­ва­не­то, респ. не­съ­щес­т­ву­ва­не­то, на дру­га пар­тия. За­що­то то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во реф­лек­ти­ра вър­ху по­ли­ти­чес­ки­те въз­мож­нос­ти, по­ло­же­ние, по­ве­де­ние и дей­ност на пар­ти­я­та, на ней­ни­те от­но­ше­ния с дру­ги пар­тии, ли­ца и с дър­жа­ва­та. Сре­ща­та и про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ин­те­ре­си и пра­ва е в ед­на об­ща по­ли­ти­чес­ка сфе­ра, къ­де­то аб­со­лют­но­то пра­во на все­ки – прав­ния су­бект ка­то та­къв, се сблъс­к­ва с аб­со­лют­но­то пра­во на всич­ки ос­та­на­ли. След ка­то ня­ма ог­ра­ни­че­ние да се ус­та­но­вя­ва ста­ту­сът, т.е. прав­но­то съ­щес­т­ву­ва­не с кон­к­рет­ни­те ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра­щи бе­ле­зи за вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия и из­рич­но не е пред­ви­де­но ог­ра­ни­че­ние за про­це­су­а­л­на­та ле­ги­ти­ма­ция, за раз­ли­ка от прав­ни­те су­бек­ти – фи­зи­чес­ки ли­ца, ис­кът мо­же да бъ­де пре­дя­вен от вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия. То­ва е из­раз на по­ли­ти­чес­кия плу­ра­ли­зъм, прог­ла­сен в чл. 11, ал. 1 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Бъл­га­рия, и ре­а­л­но­то му осъ­щес­т­вя­ва­не мно­го­пар­тий­на сис­те­ма пред­по­ла­га вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то при рав­ни ус­ло­вия на всич­ки юри­ди­чес­ки съ­щес­т­ву­ва­щи пар­тии. То­зи общ из­вод се под­к­ре­пя от чл. 13 от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, кой­то ус­та­но­вя­ва за всич­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии рав­ни пра­ва за учас­тие в по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП и пра­воп­ри­е­м­с­т­во­то на БСП вли­яят вър­ху по­ло­же­ни­е­то на всич­ки ос­та­на­ли пар­тии с ог­лед ре­сур­си, елек­то­рат и дру­ги.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния съ­дът при­е­ма, че ис­кът за ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП е про­це­су­а­л­но до­пус­тим и ище­цът ПЛК е ак­тив­но ле­ги­ти­ми­ран да го пре­дя­ви. Съ­дът не въз­п­ри­е­ма оба­че по­зо­ва­ва­не­то от стра­на на ище­ца на чл. 45 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, тъй ка­то гор­но­то – съ­щес­т­ву­ва­не­то или не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на един пра­вен су­бект ста­ва по спе­ци­а­лен ред и при на­ли­чи­е­то на про­це­су­а­л­ни­те пред­пос­тав­ки, ус­та­но­ве­ни в ГПК.

От­го­во­рът на въп­ро­са, да­ли е съ­щес­т­ву­ва­ла юри­ди­чес­ки БКП, е свър­зан с ус­та­но­вя­ва­не на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, да­ли тя е въз­ник­на­ла юри­ди­чес­ки при спаз­ва­не на изис­ку­е­ми­те от за­ко­на пред­пос­тав­ки. За да въз­ник­не юри­ди­чес­ко­то ли­це на пар­ти­я­та ка­то осо­бен вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, е не­о­б­хо­ди­мо осъ­щес­т­вя­ва­не­то на уч­ре­ди­тел­ния фак­ти­чес­ки със­тав. Към мо­мен­та на съз­да­ва­не­то на БРП(к) е дейс­т­ву­вал За­ко­нът за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 13/33 г.) с из­ме­не­ни­е­то му с На­ред­ба-за­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за юри­ди­чес­ки­те ли­ца (обн. ДВ бр. 41/45 г.). В но­ва­та али­нея 2 на чл. 1 от ЗЮЛ е пред­ви­ден осо­бен ред за при­до­би­ва­не на юри­ди­чес­ка лич­ност от по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии на­ред с об­щия ус­та­но­вен в чл. 9–12 от ЗЮЛ, а имен­но юри­ди­чес­ка­та лич­ност въз­ник­ва по пра­во от де­ня, в кой­то пар­ти­я­та е за­поч­на­ла из­да­ва­не­то на свой пе­ча­тен ор­ган. Впис­ва­не­то ка­то еле­мент от фак­ти­чес­кия със­тав ос­та­ва ка­то изис­к­ва­не и в две­те хи­по­те­зи и се осъ­щес­т­вя­ва съг­лас­но чл. 10 и сл. от ЗЮЛ. Про­ме­ня се са­мо не­го­во­то дейс­т­вие – за пар­ти­и­те, при­до­би­ва­щи юри­ди­чес­ка лич­ност по пра­во, то има дек­ла­ра­тив­но дейс­т­вие, а за ос­та­на­ли­те за­паз­ва кон­с­ти­ту­тив­ния си ха­рак­тер. Вид­но от при­е­то­то ка­то до­ка­за­тел­с­т­во по де­ло­то ф.д. 5/45 г. БРП(к) е по­и­с­ка­ла впис­ва­не на ос­но­ва­ние чл. 10 от ЗЮЛ и стра­ни­те не спо­рят от­нос­но ней­но­то юри­ди­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не. През ме­сец де­кем­в­ри 1948 г. Пе­ти­ят кон­г­рес на БРП(к) ре­ша­ва пар­ти­я­та да се пре­и­ме­ну­ва в БКП, съ­о­т­вет­но да про­ме­ни ус­та­ва є. То­ва из­ме­не­ние е съ­щес­т­ве­но. Ка­сае се за нов ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ращ бе­лег в ста­ту­та на юри­ди­чес­ко­то об­ра­зу­ва­ние и за да по­ро­ди прав­но дейс­т­вие, е след­ва­ло да бъ­де впи­са­но. ЗЮЛ не е пред­ви­дил срок, в кой­то да се по­и­с­ка и из­вър­ши гор­но­то. То­ва ви­на­ги е до­пус­ти­мо и би по­ро­ди­ло дейс­т­вие за вбъ­де­ще. Мог­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши до вли­за­не­то в си­ла на ЗЛС – 09.09.1949 г., съгл. чл. 165 от пре­ход­ни­те раз­по­ред­би на ЗЛС, от­ме­нил из­ця­ло ЗЮЛ, но вид­но от ф.д. 5/45 г. то­ва не е сто­ре­но. Чл. 157 ЗЛС пос­та­но­вя­ва, че сдру­же­ния, при­до­би­ли ка­чес­т­во­то на юри­ди­чес­ки ли­ца пре­ди вли­за­не­то в си­ла на то­зи за­кон, за­паз­ват то­ва си ка­чес­т­во. БКП оба­че, по из­ло­же­ни­те по-го­ре съ­о­б­ра­же­ния, не е при­до­би­ла юри­ди­чес­ко ли­це. След­ва­ло е впис­ва­не­то да се из­вър­ши по ре­да на чл. 134 и сл. ЗЛС. То­ва не е сто­ре­но до 04.04.1990 г., ко­га­то Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП е по­и­с­ка­ло от­ра­зя­ва­не на нас­тъ­пи­ли­те ве­че про­ме­ни в на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та. Не­що по­ве­че, ЗЛС из­рич­но пред­виж­да кон­с­ти­ту­тив­но­то дейс­т­вие на впис­ва­не­то за по­раж­да­не юри­ди­чес­ко­то дейс­т­вие на про­мя­на­та. От тек­с­та на ЗЛС, кой­то не ус­та­но­вя­ва ни­как­ви из­к­лю­че­ния от то­ва изис­к­ва­не с ог­лед юри­ди­чес­ка­та им ре­ле­ван­т­ност след­ва, че чл. 137 ЗЛС се при­ла­га за по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, вкл. и БКП. Един­с­т­ве­но­то от­к­ло­не­ние, ко­е­то до­пус­ка за­ко­нът по от­но­ше­ние на пар­тии­те, е оно­ва, по­со­че­но в чл. 143, изр. 2 ЗЛС и е свър­за­но с над­зо­ра от дър­жа­вен ор­ган вър­ху тях. То има оба­че из­к­лю­чи­те­лен ха­рак­тер и по ар­гу­мент на про­тив­но­то не за­ся­га ни­то ре­гис­т­ра­ци­я­та, ни­то ней­ни­те прав­ни пос­ле­ди­ци. Още по­ве­че, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1947 г. не пра­ви ни­как­во раз­г­ра­ни­че­ние меж­ду пар­тии и дру­ги сдру­же­ния, а прог­ла­ся­ва пра­во­то на граж­да­ни­те на сдру­жа­ва­не – чл. 87 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Та­ка пос­тъп­ва и Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г., ко­я­то, въп­ре­ки че въз­ди­га в кон­с­ти­ту­ци­о­нен прин­цип ръ­ко­вод­на­та ро­ля на БКП, в чл. 52 приз­на­ва пра­во­то на граж­да­ни­те да об­ра­зу­ват ор­га­ни­за­ции с по­ли­ти­чес­ки, про­фе­си­о­нал­ни, кул­тур­ни, ху­до­жес­т­ве­ни, на­у­ч­ни, ре­ли­ги­о­з­ни и дру­ги нес­то­пан­с­ки це­ли. От всич­ко из­ло­же­но дотук след­ва, че ре­дът, ус­та­но­вен в ЗЮЛ и от­ме­ни­лия го ЗЛС, се е от­на­сял и до пар­ти­и­те ка­то вид сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Ар­гу­мент в та­зи на­со­ка е об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че на съ­деб­но за­се­да­ние от 31.01.1953 г. по ф.д. 5 45 г. е при­зо­ван БРП(к), а не БКП, ма­кар че са из­ми­на­ли пет го­ди­ни от Пе­тия кон­г­рес. През ме­сец ап­рил 1990 г. по ф.д. 1969/90 г. мо­ли­те­лят, Пред­се­да­тел­с­т­во­то на ВС на БСП, е по­и­с­ка­л впис­ва­не на на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, по­зо­ва­вай­ки се на ре­ше­ни­е­то на Пе­тия кон­г­рес, ко­е­то е ши­ро­ко ог­ла­се­но. Ед­ва с вли­за­не­то в си­ла на ре­ше­ние № 1 от 10.04.1990 г. по гор­но­то фир­ме­но де­ло и из­вър­ше­но­то въз ос­но­ва на не­го впис­ва­не про­мя­на­та в прав­ния ста­тус до­би­ва юри­ди­чес­ко би­тие, и то в рам­ки­те на съ­деб­но­то ре­ше­ние, тъй ка­то в не­го един­с­т­ве­но е ре­гис­т­ри­ра­на про­мя­на­та от БРП(к) в БКП. В дейс­т­ви­тел­ност по­ра­ди лип­са­та на юри­ди­чес­ки ре­ле­ван­т­на про­мя­на от БРП(к) в БКП, БСП не ста­ва пра­воп­ри­е­м­ник на БКП, тъй ка­то в прав­ния мир не е съ­щес­т­ву­ва­ло юри­ди­чес­ко ли­це БКП и ре­ше­ни­е­то вли­за в си­ла ед­нов­ре­мен­но и за две­те про­ме­ни. Ос­вен то­ва по ф.д. 5/45 г. не са пред­с­та­ве­ни ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва, свър­за­ни с про­мя­на в на­и­ме­но­ва­ни­е­то БКП, а имен­но Ус­тав и пред­с­та­ви­тел­с­т­во – чл. 137 и чл. 138 ЗЛС във връз­ка с чл. 134 ЗЛС. По­ра­ди то­ва из­вър­ше­но­то впис­ва­не на БКП не во­ди до ней­но­то уч­ре­дя­ва­не ка­то пар­тия – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел. Гор­но­то не оз­на­ча­ва, че БКП ка­то со­ци­а­л­на да­де­ност не е съ­щес­т­ву­ва­ла след Пе­тия кон­г­рес на БРП(к). Ней­но­то фак­ти­чес­ко, со­ци­а­л­но, по­ли­ти­чес­ко и идей­но мяс­то е но­то­рен факт, а дей­ност­та є е с пос­ле­ди­ци, из­вес­т­ни на ця­ло­то об­щес­т­во, по­ра­ди ко­е­то е неп­ри­ло­жим чл. 137, ал. 2 ЗЛС – про­ме­ни­те, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, мо­гат да бъ­дат про­ти­во­пос­та­ве­ни на ця­ло­то об­щес­т­во – фи­зи­чес­ки, юри­ди­чес­ки ли­ца, дър­жа­ва­та, до­кол­ко­то са ши­ро­ко ог­ла­ся­ва­ни и из­вес­т­ни. То­ва се от­на­ся не са­мо до про­ме­ни­те, из­вър­ше­ни на Пе­тия кон­г­рес­ на БКП(к), но и до всич­ки та­ки­ва, нап­ра­ве­ни до XIV кон­г­рес.

По­ра­ди из­ло­же­ни­те съ­о­б­ра­же­ния ис­кът се явя­ва ос­но­ва­те­лен и до­ка­зан. Пред­вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ище­цът пре­тен­ди­ра ус­та­но­вя­ва­не не­съ­щес­т­ву­ва­не­то на БКП ка­то пра­вен су­бект до 10.04.1990 г., ис­кът след­ва да бъ­де ува­жен та­ка, как­то е пре­дя­вен, тъй ка­то в про­ти­вен слу­чай съ­дът ще се про­и­з­не­се свръх пе­ти­тум.

По де­ло­то не са пре­тен­ди­ра­ни раз­нос­ки, по­ра­ди ко­е­то та­ки­ва не се дъл­жат – чл. 64, ал. 1 ГПК.

Во­дим от гор­но­то, СЪ­ДЪТ

Р Е Ш И:

Приз­на­ва за ус­та­но­ве­но по от­но­ше­ние на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, че по дейс­т­ву­ва­що­то до 10.04.1990 г. за­ко­но­да­тел­с­т­во Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, чий­то юри­ди­чес­ки пра­воп­ри­е­м­ник пре­тен­ди­ра да е Бъл­гар­с­ка со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА ка­то ле­ги­тим­но юри­ди­чес­ко ли­це – сдру­же­ние с нес­то­пан­с­ка цел, пар­тия, на ос­но­ва­ние чл. 97, ал. 1 от Граж­дан­с­ко-про­це­су­а­л­ния ко­декс на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то е пос­та­но­ве­но при учас­тие на тре­то ли­це – по­ма­гач, Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия.

Ре­ше­ни­е­то мо­же да се об­жал­ва в се­дем­д­не­вен срок от съ­о­б­ще­ни­е­то до стра­ни­те, че ре­ше­ни­е­то с мо­ти­ви­те е из­гот­ве­но, пред Со­фийс­ки град­с­ки съд.

Районен съдия: (п)
Ж. Ко­ми­то­ва

[Решението е публикувано на стр.408-415 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].