ДОСИЕТАТА НА ДС (11)

Спи­сък на до­нос­ни­ци­те във Ве­ли­ко­то

На­род­но съб­ра­ние

Де­пу­та­ти във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, под­пи­са­ли дек­ла­ра­ции за сът­руд­ни­чес­т­во с Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност или пред­шес­т­ву­ва­щи­те го струк­ту­ри.

Асен Рай­ков

Ла­зар Дъл­гар­с­ки

Бой­ко Кос­тов

Ма­нол Жур­на­лов

Ва­сил Кос­тов

Ми­ха­ил Ми­хай­лов

Ге­о­р­ги Мар­ков

Ну­ре­дин Ах­ме­дов

Ди­ми­тър Ба­та­лов

Ог­нян Ми­шев

Иб­ра­хим Та­тар­лъ

Мит­ро­по­лит Пан­к­ра­тий

Иван Михов (Драш­ков)

Пет­ко Огойс­ки

Йор­дан Ку­ку­ров

Пи­рин Во­де­ни­ча­ров

Йо­сиф Пет­ров

Стой­чо До­нев

Ка­лин Ди­мит­ров

Цан­ко Цан­ков

Крум Нев­ро­коп­с­ки

Ян­ко Ян­ков

На­род­ни пред­с­та­ви­те­ли във Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние, по­е­ма­ли оп­ре­де­ле­ни ан­га­жи­мен­ти и би­ли в по-тяс­но сът­руд­ни­чес­т­во с Шес­то уп­рав­ле­ние:

Иван Глуш­ков

То­дор Ко­лев

Иван Пал­чев Ро­ман Са­дов

Бо­рян Кал­чев

Три­фон Ге­о­р­ги­ев

Пе­тър Бе­рон

Дон­чо Ка­ра­ка­ча­нов

Щат­ни слу­жи­те­ли на Шес­то уп­рав­ле­ние, де­пу­та­ти във ВНС:

Бла­гой Де­чев

Иб­ра­хим Та­тар­лъ

Иван Кръс­тев

[Публикуван във в-к "Факс" бр.24/22.04.1991 г. и на стр. 286 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

До Бю­ро­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние

гр. Со­фия

До Глав­ния про­ку­рор на Бъл­га­рия

гр. Со­фия

До сред­с­т­ва­та за ма­со­ва ин­фор­ма­ция

Дек­ла­ра­ция

на Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков,

на­ро­ден пред­с­та­ви­тел от Ос­ми ед­но­ман­да­тен

из­би­ра­те­лен ра­йон гр. Сун­гур­ла­ре,

пред­се­да­тел на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес,

пред­се­да­тел на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти

На 22 ап­рил 1991 г., по­не­дел­ник, пре­би­ва­вай­ки в про­вин­ци­я­та, на­у­чих от вес­т­ник „Факс“, че съм бил под­пис­вал дек­ла­ра­ция за сът­руд­ни­чес­т­во с Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност или пред­шес­т­ву­ва­щи­те го струк­ту­ри. Във връз­ка с то­ва дек­ла­ри­рам, че:

1. Ни­ко­га не съм под­пис­вал дек­ла­ра­ция за сът­руд­ни­чес­т­во с ни­то ед­на от служ­би­те на Дър­жав­на си­гур­ност и /или/ ми­ли­ци­я­та.

2. Ни­ко­га не съм сът­руд­ни­чел под как­ва­то и да е фор­ма на ко­е­то и да е от уп­рав­ле­ни­я­та на Дър­жав­на си­гур­ност или ми­ли­ци­я­та.

3. С мен не е про­веж­дан офи­ци­а­лен раз­го­вор с ни­ко­го във връз­ка с та­ка на­ре­че­ни­те „до­си­е­та“.

4. Нас­то­я­вам мо­е­то до­сие да бъ­де офи­ци­а­л­но опо­вес­те­но в пе­ча­та и да се нап­ра­ви пъл­на ек­с­пер­ти­за на не­го­ва­та дос­то­вер­ност ка­то до­ку­мент и ка­то съ­дър­жа­ние.

23.04.1991 г.,София Ян­ко Ян­ков

[Публикувана на стр.287 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

Сте­ног­раф­с­ки днев­ни­ци на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние,

сто два­де­сет и тре­то за­се­да­ние,

Со­фия, втор­ник, 23 ап­рил 1991 г. (От­к­ри­то в 15 ч. и 10 мин.)

Пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­ли: пред­се­да­те­лят Ни­ко­лай То­до­ров и

сек­ре­та­ри: Ни­ко­лай Сла­тин­с­ки и Иван Ха­ра­лам­бов

(...)

Пред­се­да­те­лят Ни­ко­лай То­до­ров: Има ду­ма­та гос­по­дин Ян­ко Ян­ков.

Ян­ко Ян­ков: Мис­ля, че не съм от хо­ра­та, ко­и­то из­пит­ват нос­тал­гия към ре­жи­ма на Жив­ков, но ще ми се на­ло­жи да нап­ра­вя ед­на ана­ло­гия. По вре­ме­то на ре­жи­ма на Жив­ков бях осъ­ден въз ос­но­ва на до­ку­мен­ти и прес­то­ях в зат­во­ра поч­ти шест го­ди­ни, а нас­ко­ро Вър­хов­ни­ят съд приз­на те­зи до­ку­мен­ти за не­год­ни и ме приз­на за не­ви­нен.

В съ­що­то то­ва вре­ме се­га, без да бъ­да из­с­лу­шан, без до­ри въ­о­б­ще да ми се ка­же за как­во ста­ва въп­рос, мен ме об­ви­ня­ват. Кои?

Иван Гин­чев (от мяс­то): Ко­и­то те съ­ди­ха.

Ян­ко Ян­ков: Ко­и­то ме съ­ди­ха. Вче­ра, пре­би­ва­вай­ки в про­вин­ци­я­та, в гр. Ми­хай­лов­г­рад, слу­чай­но ми по­да­до­ха в-к „Факс“ и от то­зи вес­т­ник уз­нах, че съм бил до­нос­ник или сът­руд­ник на Дър­жав­на си­гур­ност, на Шес­то уп­рав­ле­ние и т.н.

Във връз­ка с то­ва днес раз­п­рос­т­ра­них ед­на дек­ла­ра­ция до Бю­­ро­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, до Глав­ния про­ку­рор на Бъл­га­рия, от­но­во наб­ля­гам на то­ва, до Глав­ния про­ку­рор на Бъл­га­рия и до сред­с­т­ва­та за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, в ко­я­то от­бе­ляз­вам след­но­то:

„На 22 ап­рил 1991 г., в по­не­дел­ник, пре­би­ва­вай­ки в про­вин­ци­я­та, на­у­чих от в-к „Факс“, че съм бил под­пис­вал дек­ла­ра­ция за сът­руд­ни­чес­т­во с Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност или пред­шес­т­ву­ва­щи­те го струк­ту­ри.

Във връз­ка с то­ва дек­ла­ри­рам, че:

1. Ни­ко­га не съм под­пис­вал дек­ла­ра­ция за сът­руд­ни­чес­т­во с ни­то ед­на от служ­би­те на Дър­жав­на си­гур­ност (или ми­ли­ци­я­та).

2. Ни­ко­га не съм сът­руд­ни­чел под как­ва­то и да е фор­ма на ко­е­то и да е от уп­рав­ле­ни­я­та на Дър­жав­на си­гур­ност или ми­ли­ци­я­та.

3. С мен не е про­веж­дан офи­ци­а­лен раз­го­вор с ни­ко­го във връз­ка с т. нар. „до­си­е­та“.

4. Нас­то­я­вам мо­е­то до­сие да бъ­де офи­ци­а­л­но опо­вес­те­но в пе­ча­та и да се нап­ра­ви пъл­на ек­с­пер­ти­за на не­го­ва­та дос­то­вер­ност ка­то до­ку­мент и ка­то съ­дър­жа­ние.“

23.04.1991 г. Ян­ко Ян­ков

То­ва бе­ше дек­ла­ра­ци­я­та.

Ис­кам да при­пом­ня, че аз пръв пос­та­вих въп­ро­са за до­си­е­та­та да­леч пре­ди кон­с­ти­ту­и­ра­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. В съ­щия ден, в кой­то бе­ше обя­ве­но раз­ту­ря­не­то на Шес­то уп­рав­ле­ние, от Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ ми се оба­ди­ха по те­ле­фо­на. Там го­во­рих и ка­зах, че тряб­ва да бъ­дат раз­к­ри­ти всич­ки до­си­е­та, всич­ки, на всич­ки, ко­и­то имат до­си­е­та, не­за­ви­си­мо да­ли са жер­т­ви или до­нос­ни­ци. Всич­ки до­си­е­та, ця­ла­та та­зи ко­ло­сал­на пи­ра­ми­да, ко­я­то се съ­би­ра­ше в та­зи служ­ба.

Не­ка да при­пом­ня, че и на „Кръг­ла­та ма­са“ пос­та­вих то­зи въп­рос. Но та­ка си и ос­та­на. Ми­нис­тър Се­мер­джи­ев ми от­го­во­ри, че ня­мам до­сие, до­ка­то са­мо ня­кол­ко го­ди­ни пре­ди то­ва, ко­га­то ме арес­ту­ва­ха в Дър­жав­на си­гур­ност, ми ка­за­ха, че за мен са съ­би­ра­ли 40 то­ма, все­ки том по 300 стра­ни­ци. И в те­зи 40 то­ма са се съ­дър­жа­ли до­ка­за­тел­с­т­ва­та, въз ос­но­ва на ко­и­то бях осъ­ден, а се­га, как­то зна­е­те, оп­рав­дан.

Не­ка при­пом­ня, че и на ед­но от пър­ви­те за­се­да­ния на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние тук, пак аз пръв пос­та­вих въп­ро­са за до­си­е­та­та и ка­зах, че е нуж­но всич­ки до­си­е­та да бъ­дат до­ка­ра­ни тук с елек­т­ро­ка­ри­те и все­ки да мо­же да ги че­те. И все­ки да мо­же да за­да­ва въп­ро­си на тях­на ос­но­ва.

Аз из­хож­дах от на­и­в­на­та пред­пос­тав­ка, че ще има поч­те­ни хо­ра, ко­и­то да че­тат поч­те­но оно­ва, ко­е­то ще бъ­де до­ка­ра­но тук. Но из­ли­за, че и пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­я­та, а и ми­нис­тъ­рът на вът­реш­ни­те ра­бо­ти не са тол­ко­ва поч­те­ни, кол­ко­то би мог­ло да се очак­ва.

Не­ка при­пом­ня, че то­га­ва в то­ва мое из­каз­ва­не във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние ка­зах, че не е нуж­на ко­ми­сия. Ка­зах дос­лов­но след­но­то: „Ако ис­ка­те иде­я­та за до­си­е­та­та да бъ­де пог­ре­ба­на, съз­дай­те ко­ми­сия.“ То­ва е дос­лов­но ка­за­но­то от мен. Мо­ля оне­зи, ко­и­то се ин­те­ре­су­ват, да прег­ле­дат про­то­ко­ла. Аз ка­зах точ­но та­ка, че кой­то ис­ка та­зи идея да бъ­де пог­ре­ба­на, да съз­да­де ко­ми­сия. И се съз­да­де ко­ми­сия, за да бъ­де пог­ре­ба­на иде­я­та за до­си­е­та­та.

За раз­ли­ка от оне­зи, ко­и­то твър­дят, че тряб­ва да бъ­дат из­го­ре­ни до­си­е­та­та, аз про­дъл­жа­вам да нас­то­я­вам: пъл­но ог­ла­ся­ва­не на всич­ки до­си­е­та и ек­с­пер­ти­за на всич­ки до­си­е­та! И от­го­вор­ност на всич­ки ви­нов­ни, ко­и­то имат до­сег с те­зи до­си­е­та.

Ис­кам да от­бе­ле­жа и още не­що. Когато излязох от затвора, ня­кол­ко дни пре­ди 10 но­е­м­в­ри, по­ра­ди из­тър­пя­ва­не на на­ло­же­но­то ми на­ка­за­ние, а не по­ра­ди ве­ли­ко­ду­шие, аз за­поч­нах да го­во­ря за ед­на ин­фор­ма­ция, ко­я­то ка­то гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет ус­пях да на­у­ча. А тя бе­ше, че през 1977 г. към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов е раз­ра­бот­ва­на прог­но­за, план-прог­но­за с ко­до­во­то наз­ва­ние „стра­на­та Х след мо­мен­та Т“, с пър­во­на­чал­но раз­ра­бот­ва­не за Югос­ла­вия след Ти­то /Т/, по­ли­сем­ност­та. И пос­ле та­зи прог­но­за е би­ла пре­рас­на­ла в прог­но­за за Бъл­га­рия след То­дор. То­ва е би­ло през 1977 г.

Вед­на­га след ка­то из­ля­зох от зат­во­ра за­поч­нах да го­во­ря за та­зи прог­но­за. Ни­кой не ис­ка­ше да чуе то­ва. Нап­ро­тив, из­п­ра­ти­ха ми един, уж­ким пол­с­ки жур­на­лист, но от бъл­гар­с­ки про­и­з­ход, на ко­го­то ка­зах всич­ко, ко­е­то тряб­ва­ше да ка­жа. И се ока­за, че всич­ко след то­ва е за­ми­на­ло към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов, ве­че пре­зи­дент.

На 18 май м.г. го­во­рих по Ра­дио Сво­бод­на Ев­ро­па от Мюн­хен точ­но за та­зи прог­но­за, план-прог­но­за. Бъл­гар­с­ки­те жур­на­лис­ти се стра­ху­ва­ха от та­зи те­ма.

Ед­ва съв­сем нас­ко­ро в един вес­т­ник, кой­то не се пол­зу­ва с ав­то­ри­тет, но все пак по­же­ла да пуб­ли­ку­ва те­за­та ми, във в. „Ди­а­лог“ от 22 март, аз имах въз­мож­ност­та да ка­жа ед­на мал­ка част от то­ва, ко­е­то съм уз­нал. Ка­то ес­тес­т­ве­но под­чер­тах, че по­до­зи­рам, че ця­ла­та та­зи план-прог­но­за се е раз­ра­бот­ва­ла под ръ­ко­вод­с­т­во­то на КГБ.

И се­га ис­кам от­но­во да под­чер­тая, че то­ва, ко­е­то в мо­мен­та се ра­зиг­ра­ва във Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, от­как­то е съз­да­де­но Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, вклю­чи­тел­но и в мо­мен­та с до­си­е­та­та, е по прог­но­за­та, раз­ра­бот­ва­на от Съ­вет­с­ко­то ра­зуз­на­ва­не. Ня­кой каз­ва­ше тук, че то­ва е бил сце­на­рий на БКП и на бъл­гар­с­ка­та Дър­жав­на си­гур­ност. Не, те са са­мо жал­ки из­пъл­ни­те­ли. Те са са­мо жал­ки из­пъл­ни­те­ли. Всич­ко се дви­жи по прог­но­за­та на КГБ. (Ръ­коп­ляс­ка­ния в бло­ка на СДС.)

Спо­ме­на се за зап­ла­хи­те. Не­ка ви ка­жа, че ни­ко­га от ни­що не съм се стра­ху­вал. Мо­же да ви зву­чи са­мох­вал­но. И не съм об­ръ­щал вни­ма­ние на зап­ла­хи­те. Но са­мо пре­ди ня­кол­ко дни съм от­п­ра­вил пи­та­не до ми­нис­тъ­ра на здра­ве­о­паз­ва­не­то. За­що­то пре­ди ня­кол­ко дни ле­ка­ри в Ми­хай­лов­г­рад от­ка­за­ли да ле­ку­ват бол­но­то де­те на моя брат, за­що­то е мой пле­мен­ник. А тук днес до­ве­дох моя син, ко­го­то вче­ра са срещ­на­ли на ули­ца­та и са му ка­за­ли: „Ба­ща ти сно­щи са го уби­ли в Ми­хай­лов­г­рад с нож!“ До­ко­га ще се про­дъл­жа­ва с те­зи про­во­ка­ции? До­ко­га?

Глас от за­ла­та: До­ка­то има Дър­жав­на си­гур­ност. (От бло­ка на СДС.)

Ян­ко Ян­ков: Да, до­ка­то има ко­му­нис­ти, сложили си, как­то каз­ва ко­ле­га­та, псев­до­ни­ма „со­ци­а­лис­ти“. И до­ка­то има уж­ким де­по­ли­ти­зи­ра­на ми­ли­ция, по­ли­ция и Дър­жав­на си­гур­ност.

Ка­къв е из­хо­дът? Аз съм ка­те­го­ри­чен и про­дъл­жа­вам да бъ­да ка­те­го­ри­чен. Из­хо­дът е нов пар­ла­мент. То­зи пар­ла­мент не мо­же да ра­бо­ти и ня­ма да ра­бо­ти! То­зи пар­ла­мент е пре­да­тел към бъл­гар­с­кия на­род! То­зи пар­ла­мент тряб­ва да бъ­де раз­ту­рен и тряб­ва да бъ­де съз­да­ден пар­ла­мент, кой­то съ­о­т­вет­с­т­ву­ва на же­ла­ни­е­то на бъл­гар­с­кия на­род. (Ръ­коп­ляс­ка­ния в бло­ка на СДС.)

И още не­що ис­кам да под­чер­тая. Ние жи­ве­ем във взри­во­о­пас­но вре­ме. Го­во­ри се, че има опас­ност от граж­дан­с­ка вой­на. Мно­зи­на се стра­ху­ват от то­ва. Бих ка­зал, че и аз се стра­ху­вам. Но аз ис­кам да при­пом­ня на бъл­гар­с­кия на­род оно­ва, ко­е­то е фик­си­ра­но към пре-­а­м­бю­ла на Хар­та­та по пра­ва­та на чо­ве­ка. А то е, че все­ки на­род има пра­во­то на бунт ка­то пос­ле­ден из­ход от ти­ра­ни­я­та. Не­ка не заб­ра­вя­ме то­ва! Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то! (Ръ­коп­ляс­ка­ния)

[Публикувано на стр.287-291 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С. "Янус", 1994. - 640 с.].