ПРОГРАМА НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС

Прог­ра­ма

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес

Пре­а­м­бюл

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес си пос­та­вя за цел раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та в об­щес­т­во, ос­но­ва­но на ес­тес­т­ве­ни­те чо­веш­ки пра­ва, сво­бо­да­та и час­т­на­та соб­с­т­ве­ност.

За пос­ти­га­не­то на та­зи цел Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес си слу­жи с всич­ки прав­ни сред­с­т­ва с при­мат на меж­ду­на­род­но­то пра­во.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е свър­за­на с иде­и­те на ли­бе­ра­лиз­ма и праг­ма­тиз­ма.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес при­е­ма за ос­но­ва на прав­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия осъв­ре­ме­не­на­та в ду­ха на мо­дер­ни­те ли­бе­рал­ни идеи Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е за пар­ла­мен­тар­на сис­те­ма с пъл­но раз­де­ле­ние на влас­ти­те – за­ко­но­да­тел­на, из­пъл­ни­тел­на и съ­деб­на – с дву­ка­ма­рен пар­ла­мент и дър­жа­вен гла­ва с пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции.

Власт­та на всич­ки рав­ни­ща про­и­з­ти­ча от об­щес­т­ве­на­та во­ля, из­ра­зе­на чрез сво­бод­ни, все­о­б­щи и тай­ни из­бо­ри.

Уп­рав­ля­ва­щи­те да­ват пъл­на пуб­лич­на ин­фор­ма­ция за сво­и­те слу­жеб­ни дейс­т­вия и от­го­ва­рят за тях спо­ред пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон.

Дър­жа­ва­та не мо­же да гос­под­с­т­ву­ва над лич­ност­та. Ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди се га­ран­ти­рат от све­ще­ност­та и неп­ри­кос­но­ве­ност­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност и от ос­нов­на­та прав­на уред­ба на стра­на­та.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес счи­та час­т­на­та соб­с­т­ве­ност за ат­ри­бут на лич­ност­та и въз­п­ри­е­ма лич­ност­та и час­т­на­та соб­с­т­ве­ност ка­то све­ще­ни и неп­ри­кос­но­ве­ни.

При уп­раж­ня­ва­не­то на сво­и­те пра­ва и сво­бо­ди все­ки чо­век се под­чи­ня­ва са­мо на ми­ни­ма­лен брой ог­ра­ни­че­ния, из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон, с цел да се оси­гу­ри не­о­б­хо­ди­мо­то приз­на­ва­не и за­чи­та­не пра­ва­та и сво­бо­ди­те на дру­ги­те и за удов­лет­во­ря­ва­не на спра­вед­ли­ви­те изис­к­ва­ния на мо­ра­ла, об­щес­т­ве­ния ред и об­що­то бла­го­ден­с­т­вие в ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во. Уп­раж­ня­ва­не­то на те­зи пра­ва и сво­бо­ди се зак­ри­ля от за­ко­на та­ка, че чо­век да не бъ­де при­нуж­да­ван да при­бяг­ва към бунт сре­щу ти­ра­ни­я­та и по­тис­ни­чес­т­во­то ка­то пос­ле­ден, приз­нат от меж­ду­на­род­но­то пра­во, из­ход.

Сред ос­нов­ни­те, не­о­т­ни­ма­е­ми чо­веш­ки пра­ва и сво­бо­ди са и: пра­во­то на жи­вот, на сво­бо­да, на лич­на неп­ри­кос­но­ве­ност, на те­ле­сен ин­тег­ри­тет и оп­ти­мал­на жиз­не­на сре­да; пра­во­то на раз­по­реж­да­не с лич­на­та и час­т­на­та си соб­с­т­ве­ност; пра­во­то на ед­нак­ва зак­ри­ла от за­ко­на; пра­во­то на за­щи­та на лич­ния жи­вот, се­мейс­т­во­то, жи­ли­ще­то, ко­рес­пон­ден­ци­я­та, чест­та и доб­ро­то име; пра­во­то на ху­ман­но от­но­ше­ние и за­чи­та­не на при­съ­що­то на чо­веш­ка­та лич­ност дос­тойн­с­т­во; сво­бо­да­та на убеж­де­ни­я­та и на из­ра­зя­ва­не­то им, вклю­чи­тел­но и чрез мас­ме­ди­и­те; сво­бо­да­та на мир­ни съб­ра­ния и сдру­же­ния.

Де­е­с­по­соб­ни­те граж­да­ни учас­т­ву­ват в уп­рав­ле­ни­е­то на дър­жавата.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е за сво­бо­да­та на вя­ра­та, съ­вест­та и ве­ро­и­з­по­ве­да­ни­я­та, ка­то дър­жа­ва­та оси­гу­ря­ва пра­ва­та на всич­ки вяр­ва­щи.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес смя­та, че сво­бо­да­та и бла­го­ден­с­т­ви­е­то мо­гат да се осъ­щес­т­вя­ват са­мо в рам­ки­те на един­на и не­де­ли­ма Бъл­га­рия.

При­над­леж­ност­та към ет­ни­чес­ки, ре­ли­ги­о­з­ни или дру­ги гру­пи не мо­же да бъ­де преч­ка за уп­раж­ня­ва­не­то на пра­ва­та и сво­бо­ди­те на чо­ве­ка.

То­та­ли­тар­на (фа­шис­т­ка, ко­му­нис­ти­чес­ка, фун­да­мен­та­лис­т­ка), ра­со­ва и дру­га чо­ве­ко­не­на­вис­т­ни­чес­ка иде­о­ло­ги­чес­ка про­па­ган­да и прак­ти­ка се заб­ра­ня­ват и се прес­лед­ват от за­ко­на.

Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес ще по­ло­жи мак­си­мал­ни уси­лия за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на те­зи ос­нов­ни изис­к­ва­ния, вклю­чи­тел­но и пос­ред­с­т­вом въп­лъ­тя­ва­не в жи­во­та на след­ни­те прог­рам­ни по­ло­жения:

1. Пра­во­то е сис­те­ма от ес­тес­т­ве­ни прин­ци­пи и нор­ми за нор­ма­тив­но сти­му­ли­ра­не на съ­щес­т­ву­ва­не­то и оп­ти­мал­но­то раз­ви­тие на чо­веш­ка­та лич­ност.

Меж­ду­на­род­но­то пра­во съг­ла­су­ва ес­тес­т­ве­ни­те ин­те­ре­си на от­дел­ни­те дър­жа­ви и меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции в пол­за на чо­веш­ка­та лич­ност.

Вът­реш­но­то пра­во е про­я­ва на ес­тес­т­ве­ни­те пра­ва на лич­ност­та в рам­ки­те на дър­жа­ва­та. Не­на­ру­ши­мост­та на граж­дан­с­кия до­го­вор е в ос­но­ва­та на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во.

За­кон или меж­ду­на­ро­ден до­го­вор, про­ти­во­ре­ча­щи на ес­тес­т­ве­но­то пра­во, са про­ти­воп­рав­ни и не се при­ла­гат в Бъл­га­рия. Про­ти­во­прав­ност­та се ус­та­но­вя­ва от Кон­с­ти­ту­ци­он­ен съд. Нор­ма­тив­ни ак­то­ве или час­ти от тях, не­пуб­ли­ку­ва­ни в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, ня­мат юри­ди­чес­ка си­ла.

Все­ки нор­ма­ти­вен или ад­ми­нис­т­ра­ти­вен акт мо­же да бъ­де об­жал­ван при пъл­на пуб­лич­ност.

2. За­ко­но­да­тел­на­та власт в Бъл­га­рия при­над­ле­жи на Пар­ла­мен­та. Пар­ла­мен­тът се със­тои от На­род­но съб­ра­ние (Дол­на ка­ма­ра) и Се­нат (Гор­на ка­ма­ра). Пар­ла­мен­тът ня­ма пра­во да де­ле­ги­ра за­ко­но­да­тел­на­та си власт.

За­ко­но­да­тел­на­та ини­ци­а­ти­ва при­над­ле­жи на чле­но­ве­те на Пар­ла­мен­та и на ръ­ко­во­ди­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то. На­род­но­то съб­ра­ние из­ра­бот­ва за­ко­ни­те. Се­на­тът ут­вър­ж­да­ва при­е­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­ни и се про­и­з­на­ся по от­х­вър­ле­ни­те от На­род­но­то съб­ра­ние пред­ло­же­ния на дър­жав­ния гла­ва.

Обя­вя­ва­не­то на из­вън­ред­но по­ло­же­ние, със­то­я­ние на вой­на и сключ­ва­не­то на мир са пре­ро­га­ти­ви на Пар­ла­мен­та.

Из­би­ра­не­то на на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли и на се­на­то­ри­те се из­вър­ш­ва по пра­ви­ла, ут­вър­де­ни от Кон­с­ти­ту­ци­я­та и от­чи­та­щи оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ве­ни кри­те­рии.

3. Пра­во­раз­да­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва в ус­ло­ви­я­та на пъл­на пуб­лич­ност.

Пра­во­раз­да­ва­не­то оси­гу­ря­ва рав­но­пос­та­ве­ност на стра­ни­те пред за­ко­на.

Пра­во­раз­да­ва­не­то ре­ша­ва граж­дан­с­коп­рав­ни, на­ка­за­тел­ноп­рав­ни и ад­ми­нис­т­ра­тив­ноп­рав­ни спо­ро­ве.

Към на­ка­за­тел­но­то пра­во­раз­да­ва­не дейс­т­ву­ват съ­дии-сле­до­ватели.

Про­ку­ра­ту­ра­та е „пар­кет“ при съ­да.

Ад­во­ка­ту­ра­та в Бъл­га­рия е на­пъл­но не­за­ви­си­ма от дър­жа­ва­та.

Съ­ди­я­та е не­за­ви­сим, нес­ме­ня­ем и се под­чи­ня­ва са­мо на пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон и на сво­я­та съ­вест. Съ­ди­и­те се наз­на­ча­ват от дър­жав­ния гла­ва по не­го­во пред­ло­же­ние, ут­вър­де­но от Пар­ла­мен­та. По въп­ро­са за ви­на­та в на­ка­за­тел­ния про­цес се про­и­з­на­ся жу­ри, кон­к­рет­но оп­ре­де­ля­но за все­ки от­де­лен слу­чай.

Не се до­пус­ка мо­но­пол на дър­жа­ва­та вър­ху но­та­ри­а­л­на­та дейност.

Бъл­га­рия спаз­ва ми­ни­мал­ни­те стан­дар­т­ни пра­ви­ла на ООН за тре­ти­ра­не на зат­вор­ни­ци­те, заб­ра­ня­ва мъ­че­ни­я­та и дру­ги­те жес­то­ки, не­ху­ман­ни или уни­жа­ва­щи чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во фор­ми на тре­ти­ра­не и на­каз­ва­не, взе­ма ефи­кас­ни за­ко­но­да­тел­ни, ад­ми­нис­т­ра­тив­ни, съ­деб­ни и дру­ги мер­ки, за да пре­дот­в­ра­тя­ва и сан­к­ци­о­ни­ра та­ка­ва прак­ти­ка.

4. Дър­жав­ни­ят гла­ва има пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции. Той ра­ти­фи­ци­ра меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, не­под­ле­жа­щи на ут­вър­ж­да­ва­не от Пар­ла­мен­та, уп­раж­ня­ва пра­во­то на по­мил­ва­не, наг­раж­да­ва с дър­жав­ни от­ли­чия и осъ­щес­т­вя­ва дру­ги пред­с­та­ви­тел­ни фун­к­ции, де­ле­ги­ра­ни му от за­ко­на.

Пра­ви­тел­с­т­во­то осъ­щес­т­вя­ва из­пъл­ни­тел­на­та власт в опе­ра­ти­вен по­ря­дък пос­ред­с­т­вом ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ак­то­ве.

Всич­ки ми­нис­тер­с­т­ва са из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в Кон­с­ти­ту­цията.

Служ­ба­та за за­щи­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та (бив­ша­та Дър­жав­на си­гур­ност) се раз­фор­ми­ро­ва. След де­по­ли­ти­за­ци­о­нен под­бор част от слу­жи­те­ли­те є се при­е­мат в Уп­рав­ле­ние „Ох­ра­на“ при Ми­нис­тер­с­т­во на вът­реш­ни­те ра­бо­ти.

Служ­би­те за под­с­луш­ва­не по те­ле­фон или с дру­ги спо­со­би, как­то и служ­би­те за цен­зу­ра вър­ху лич­на­та ко­рес­пон­ден­ция се зак­ри­ват.

Войс­ки­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти се раз­фор­ми­ро­ват, а офи­цер­с­ки­ят и сер­жан­т­с­ки­ят им със­тав ми­на­ват към Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та.

За пар­тий­но-по­ли­ти­чес­ка про­по­вед в ар­ми­я­та и по­ли­ци­я­та се но­си на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност.

Зак­ри­ва се Глав­но­то уп­рав­ле­ние за пат­ри­о­тич­но въз­пи­та­ние (бив­ше­то Глав­но по­ли­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние при Ми­нис­тер­с­т­вото на на­род­на­та от­б­ра­на). Въз­пи­та­ни­е­то и обу­че­ни­е­то на войс­ка­та (ар­мия и флот) се въз­ла­гат на дейс­т­ву­ва­щия офи­цер­с­ки и сер­жан­т­с­ки със­тав.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти се със­тои от три ве­дом­с­т­ве­ни по­де­ле­ния: Глав­но уп­рав­ле­ние на по­ли­ци­я­та, Уп­рав­ле­ние по ох­ра­на­та и Уп­рав­ле­ние по кон­т­ро­ла на тран­с­пор­та.

Вът­реш­ни­те и гра­нич­ни­те войс­ки, ра­зуз­на­ва­не­то и кон­т­ра­ра­зуз­на­ва­не­то са към Ми­нис­тер­с­т­во на от­б­ра­на­та. Ми­нис­тъ­рът на от­б­ра­на­та е ци­вил­но ли­це. Не­до­пус­ти­мо е съ­щес­т­ву­ва­не­то на стро­и­тел­ни войс­ки.

Во­ен­на­та ака­де­мия на войс­ка­та, во­ен­ни­те учи­ли­ща и сер­жан­т­с­ки­те шко­ли се рав­ня­ват съ­о­т­вет­но по ранг на вис­ше, по­лу­вис­ше и сред­но спе­ци­а­л­но об­ра­зо­ва­ние. Пре­по­ръч­ва се спе­ци­а­ли­за­ци­я­та на офи­це­ри­те да ста­ва в ци­вил­ни­те вис­ши учи­ли­ща с под­хо­дя­щи про­фи­ли.

Про­ти­во­въз­душ­на­та и про­ти­во­а­том­ната от­б­ра­на се ор­га­ни­зи­ра и из­пъл­ня­ва от во­ен­ни и се ръ­ко­во­ди от ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та.

Ни­кой во­е­нен на дър­жав­на служ­ба (в ар­ми­я­та или по­ли­ци­я­та) не мо­же да по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по-ви­со­ко от то­ва на до­цент в бъл­гар­с­ки юри­ди­чес­ки фа­кул­тет.

За­дъл­жи­тел­на­та во­ен­на служ­ба се пре­мах­ва по­е­тап­но. Съз­да­ват се про­фе­си­о­нал­ни въ­о­ръ­же­ни си­ли с ви­со­ка бо­е­с­по­соб­ност и доб­ри ус­ло­вия на жи­вот. До­ка­то съ­щес­т­ву­ва за­дъл­жи­тел­на во­ен­на служ­ба, се приз­на­ва пра­во­то на ал­тер­на­тив­на по­вин­ност по ре­ли­ги­о­з­ни съ­о­б­ра­же­ния. Вой­ни­кът е граж­да­нин в уни­фор­ма и пра­ва­та му се за­щи­ща­ват чрез пар­ла­мен­та­рен кон­т­рол.

Дей­ност­та и струк­ту­ри­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти се съ­о­б­ра­зя­ват с рав­ни­ще­то на об­щес­т­ве­но­то бла­го­със­то­я­ние и фи­нан­со­ви­те въз­мож­нос­ти на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва. Съз­да­ва се ин­с­ти­тут на по­чет­ния кон­сул.

5. Об­щи­на­та, око­ли­я­та (ако та­ка­ва е съз­да­де­на) и об­ласт­та са са­мо­у­п­ра­ви­тел­ни те­ла със своя те­ри­то­ри­а­л­на обо­со­бе­ност и не­за­ви­си­мост от цен­т­рал­на­та власт при ре­ша­ва­не­то на мес­т­ни­те де­ла. Цен­т­рал­на­та власт мо­же да де­ле­ги­ра пра­во­мо­щия на об­щи­ни­те и об­лас­ти­те по си­ла­та на спе­ци­а­лен за­кон ка­то из­раз на де­кон­цен­т­ри­ра­не дей­ност­та на об­ща­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция.

Об­щи­ни­те, око­ли­и­те и об­лас­ти­те са пуб­лич­ноп­рав­ни лич­нос­ти с об­ща те­ри­то­ри­а­л­на ком­пе­тен­т­ност. Цен­т­рал­на­та дър­жав­на ад­ми­нис­т­ра­ция уп­раж­ня­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­но по­пе­чи­тел­с­т­во вър­ху те­ри­то­ри­а­л­на­та им дей­ност. Над­зор­ни­ят ор­ган, при кон­с­та­ти­ра­но за­ко­но­на­ру­ше­ние, спи­ра из­пъл­не­ни­е­то на ад­ми­нис­т­ра­тив­ния акт до от­с­т­ра­ня­ва­не­то на де­фек­та и връ­ща де­ло­то на ав­то­ра на ак­та.

Еле­мен­ти­те на об­щин­с­ко­то са­мо­у­п­рав­ле­ние са : граж­да­ни, те­ри­то­рия (зем­ли­ще) и ад­ми­нис­т­ра­тив­на власт. Граж­да­ни­те са ли­ца, жи­ве­е­щи пос­то­ян­но в на­се­ле­но­то мяс­то въз ос­но­ва на об­щин­с­ка­ ре­гис­т­ра­ция. Вся­ко на­се­ле­но мяс­то, не­за­ви­си­мо от броя на жи­те­ли­те му, об­ра­зу­ва своя са­мос­то­я­тел­на об­щи­на. На ос­но­ва­та на мес­тен ре­фе­рен­дум ня­кол­ко на­се­ле­ни мес­та мо­гат да об­ра­зу­ват със­тав­на об­щи­на. Те­ри­то­ри­я­та на об­щи­на­та е ней­но­то зем­ли­ще без ог­лед соб­с­т­ве­ност­та вър­ху имо­ти­те.

Сто­ли­ца­та на Бъл­га­рия, град Со­фия, е от­дел­на об­ласт със свои са­мос­то­я­тел­ни об­щи­ни.

Кон­с­ти­ту­ци­я­та оп­ре­де­ля об­лас­ти­те.

Ма­нас­ти­ри­те са са­мос­то­я­тел­ни об­щи­ни.

Ме­ри­те са об­щин­с­ки имо­ти за об­що пол­з­ва­не и под­ле­жат на пъл­но въз­с­та­но­вя­ва­не, от­ра­зя­ва­що тях­но­то със­то­я­ние към 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. Съ­що­то се от­на­ся за всич­ки об­щин­с­ки иму­щес­т­ва.

Струк­ту­ра­та на ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та власт включ­ва: а/ на рав­ни­ще об­щи­на: об­щин­с­ко съб­ра­ние, об­щин­с­ка уп­ра­ва и кмет (кмет­с­ки на­мес­т­ник при със­тав­ни­те об­щи­ни); б/ на рав­ни­ще око­лия (ако с мес­тен ре­фе­рен­дум на­се­ле­ни­е­то от гру­па об­щи­ни е обо­со­би­ло та­ка­ва): око­лийс­ко съб­ра­ние, око­лийс­ка уп­ра­ва и око­лийс­ки уп­ра­ви­тел; в/ на рав­ни­ще об­ласт: об­лас­т­но съб­ра­ние, об­лас­т­на уп­ра­ва и об­лас­тен уп­ра­ви­тел. Всич­ки ръ­ко­вод­ни длъж­нос­ти в мес­т­но­то са­мо­у­п­рав­ле­ние са из­бор­ни; кме­тът и об­лас­т­ни­ят уп­ра­ви­тел са пред­се­да­те­ли на съ­о­т­вет­ни­те уп­ра­ви.

6. По­ли­ти­чес­ки пар­тии и об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции или дви­же­ния не мо­гат да бъ­дат фи­нан­си­ра­ни под как­ва­то и да е фор­ма от дър­жав­ния бю­джет.

Не се до­пус­ка съ­щес­т­ву­ва­не­то на ка­зи­он­ни твор­чес­ки съ­ю­зи и се оси­гу­ря­ва ав­то­ном­ност на сдру­же­ни­я­та на бъл­гар­с­ки­те ин­те­лек­туалци.

За­ко­нът сти­му­ли­ра съз­да­ва­не­то и дей­ност­та на не­за­ви­си­ми сред­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, вклю­чи­тел­но час­т­ни те­ле­ви­зи­он­ни и ра­диоком­па­нии.

7. Учас­ти­е­то в уп­рав­ле­ни­е­то на об­щес­т­во­то е фун­к­ция от кон­к­рет­ния при­нос на ин­ди­ви­да, не­го­ва­та про­фе­си­о­нал­на ком­пе­тен­т­ност и рав­ни­ще на гра­мот­ност.

8. Кан­ди­да­тът за дър­жав­на служ­ба (наз­на­ча­е­ма или из­бор­на) по­ла­га съ­о­т­ве­тен тест за вла­де­е­не на бъл­гар­с­ки език, ин­те­лек­ту­а­л­но и про­фе­си­о­нал­но рав­ни­ще.

Кан­ди­да­тът за дър­жав­на служ­ба дек­ла­ри­ра пуб­лич­но своя иму­щес­т­вен ста­тус.

При на­пус­ка­не на служ­ба­та дър­жав­ният слу­жи­тел (или не­го­ви­ят нас­лед­ник) дек­ла­ри­ра пуб­лич­но своя иму­щес­т­вен ста­тус.

За­е­ма­не­то на дър­жав­на служ­ба във войс­ка­та, по­ли­ци­я­та и съ­деб­на­та сис­те­ма е не­съв­мес­ти­мо с чле­ну­ва­не­то в по­ли­ти­чес­ка ор­га­ни­зация.

Де­пу­тат­с­ки­ят ман­дат е не­съв­мес­тим със за­е­ма­не­то на дър­жав­на служ­ба.

9. Вън­ш­на­та ори­е­н­та­ция на Бъл­га­рия се оп­ре­де­ля от ико­но­ми­чес­ки­те, по­ли­ти­чес­ки­те и дру­ги­те ин­те­ре­си на стра­на­та.

10. Пос­то­ян­ни­ят не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия се дек­ла­ри­ра доб­ро­вол­но в ней­на­та Кон­с­ти­ту­ция, ако се га­ран­ти­ра от дър­жа­ви­те – пос­то­ян­ни чле­но­ве на Съ­ве­та за си­гур­ност на ООН и от НА­ТО. Бъл­га­рия ще под­дър­жа и за­щи­та­ва своя пос­то­я­нен не­у­т­ра­ли­тет с всич­ки сред­с­т­ва в ней­но раз­по­ло­же­ние. За та­зи цел Бъл­га­рия ня­ма да учас­т­ву­ва в как­ви­то и да би­ло во­ен­ни съ­ю­зи и ня­ма да до­пус­ка съз­да­ва­не­то на чуж­ди во­ен­ни ба­зи на своя те­ри­то­рия. Пос­то­ян­ни­ят не­у­т­ра­ли­тет на Бъл­га­рия не е преч­ка за чле­ну­ва­не­то й в ООН и за учас­тие в ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка ин­тег­ра­ция на ло­кал­на, кон­ти­нен­тал­на и све­тов­на ос­но­ва.

11. Бъл­га­рия е сво­бод­на от оръ­жие за ма­со­во уни­що­же­ние (яд­ре­но, хи­ми­чес­ко, бак­те­ри­о­ло­ги­чес­ко и пр.) зо­на.

12. Цел­та на ико­но­ми­чес­ка­та прог­ра­ма на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е ико­но­ми­чес­ки­ят рас­теж на Бъл­га­рия в след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия. Стар­тът към то­зи рас­теж е пре­хо­дът към па­зар­на ико­но­ми­ка. Сър­це­ви­на­та на пре­хо­да е при­ва­ти­за­ци­я­та.

13. Час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва в Бъл­га­рия се по­о­щ­ря­ва.

Бъл­га­рия от­тег­ля учас­ти­е­то си и за­нап­ред ня­ма да бъ­де стра­на в ог­ра­ни­ча­ва­щи час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри.

Нор­ма­ти­вен акт, ог­ра­ни­ча­ващ час­т­на­та ини­ци­а­ти­ва, е про­ти­во­пра­вен и не се при­ла­га в Бъл­га­рия.

14. Час­т­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия не мо­же да бъ­де по-мал­ко от 65% от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност.

Дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност в Бъл­га­рия не мо­же да над­ви­ша­ва 25% от об­що­на­ци­о­нал­на­та соб­с­т­ве­ност.

Мо­но­по­лът се заб­ра­ня­ва.

На­ци­о­на­ли­за­ци­я­та се заб­ра­ня­ва.

От­чуж­да­ва­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност за об­щес­т­ве­на пол­за се до­пус­ка са­мо по из­к­лю­че­ние в слу­ча­и­те, ко­га­то то се на­ла­га от вър­хов­ни на­ци­о­нал­ни ин­те­ре­си и ня­ма дру­го въз­мож­но ре­ше­ние. Все­ки кон­к­ре­тен слу­чай на та­ко­ва от­чуж­да­ва­не на час­т­на соб­с­т­ве­ност се уреж­да с на­ро­чен за­кон, вли­защ в си­ла ед­ва след пъл­но­то удов­лет­во­ря­ва­не пре­тен­ци­я­та на соб­с­т­ве­ни­ка.

Съз­да­ва се нов Тър­гов­с­ки ко­декс със съв­ре­ме­нен ли­бе­ра­лен ха­рак­тер, ка­то за ра­бот­на ос­но­ва се въз­п­ри­е­ма Тър­гов­с­кият за­кон от 1896 г. Из­ра­бот­ват се за­ко­ни за бор­ба сре­щу не­ло­я­л­на­та кон­ку­рен­ция. Пре­мах­ват се ог­ра­ни­че­ни­я­та и из­к­лю­чи­тел­ни­те пра­ва във вън­ш­на­та тър­го­вия.

Дър­жа­ва­та не се на­мес­ва пря­ко в сто­пан­с­кия жи­вот и уп­раж­ня­ва са­мо ре­гу­ли­ра­щи фун­к­ции. Суб­си­дии и до­та­ции се до­пус­кат са­мо по из­к­лю­че­ние и със за­кон. Съв­мес­т­на­та бъл­га­ро-чуж­дес­т­ран­на ико­но­ми­чес­ка дей­ност се по­о­щ­ря­ва, вклю­чи­тел­но и чрез съ­щес­т­ве­ни да­нъч­ни об­лек­че­ния.

Пре­мах­ват се преч­ки­те за чуж­дес­т­ран­ни­те ин­вес­ти­то­ри да при­те­жа­ват кон­т­ро­лен па­кет от ак­ции.

Те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия е един­на зо­на за сво­бод­на тър­го­вия.

В ус­ло­ви­я­та на па­зар­на ико­но­ми­ка се съз­да­ват бор­си, па­зар на цен­ни кни­жа и оп­рос­те­на един­на ин­фор­ма­ци­он­на, сче­то­вод­на и от­чет­на сис­те­ма.

Всич­ки юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца в Бъл­га­рия дек­ла­ри­рат ед­нок­рат­но, въз ос­но­ва на спе­ци­а­лен за­кон, иму­щес­т­ве­но­то си със­тоя­ние.

На­род­ни­те иму­щес­т­ва, заг­ра­бе­ни от БКП, свър­за­ни­те с нея юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца и об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ни­те от власт­та спе­ку­лан­ти, се въз­с­та­но­вя­ват.

Про­веж­да се па­рич­на ре­фор­ма за ов­ла­дя­ва­не на ин­ф­ла­ци­он­ния про­цес.

При­до­би­ти­те пре­ди реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та иму­щес­т­ва, над­ви­ша­ва­щи оп­ре­де­лен от Пар­ла­мен­та раз­мер, се об­ла­гат с ед­нок­ра­тен да­нък.

15. Пъл­на­та реп­ри­ва­ти­за­ция на от­не­то­то по ка­къв­то и да е на­чин след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. (при­над­ле­жа­що на фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца) иму­щес­т­во е пред­ва­ри­тел­но ус­ло­вие за за­поч­ва­не при­ва­ти­зи­ра­не на дър­жав­но или дру­го об­щес­т­ве­но иму­щес­т­во.

За­ко­но­да­тел­но се от­ме­нят всич­ки пос­ле­ди­ци от ак­то­ве­те, с ко­и­то е би­ла от­чуж­де­на соб­с­т­ве­ност на фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г., ка­то кон­фис­ка­ции, на­ци­о­на­ли­за­ции, от­чуж­де­ния и за­дъл­жи­тел­ни про­даж­би с не­а­дек­ват­ни обез­ще­те­ния и дру­ги подобни.

Реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та се осъ­щес­т­вя­ва пос­ред­с­т­вом въз­с­та­но­вя­ва­не пра­во­то на соб­с­т­ве­ност на не­го­ви­те ти­ту­ля­ри вър­ху ре­а­л­но­то иму­щес­т­во, а в слу­чай, че съ­що­то е уни­що­же­но или е има­ло лик­ви­ден ха­рак­тер – чрез пре­дос­та­вя­не на рав­нос­той­но та­ко­ва от дър­жав­ния, об­щин­с­кия или ко­о­пе­ра­тив­ния пат­ри­мо­ни­ум (до­кол­ко­то два­та пос­лед­ни съ­що са се об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ли неп­ра­во­мер­но), а ако и то­ва е не­въз­мож­но – чрез по­и­мен­ни ак­ции, дру­ги цен­ни кни­жа или га­ран­ти­ра­ни от дър­жа­ва­та об­ли­га­ции – по из­бор на пра­во­и­ма­щия, ка­то във всич­ки слу­чаи се от­чи­та дъл­жи­ма­та за­кон­на лих­ва и по­ла­га­ща­та се рен­та вър­ху имо­ти­те.

Обя­вя­ват се за не­доб­ро­съ­вес­т­ни до до­каз­ва­не на про­тив­но­то при­о­б­ре­та­те­ли­те, зап­ла­ти­ли не­а­дек­ват­на це­на, ко­га­то за из­вър­ш­ва­не на прех­вър­ля­не­то е зло­у­пот­ре­бе­но с пар­тий­но или слу­жеб­но по­ло­жение.

Обя­вя­ват се за не­дейс­т­ви­тел­ни до до­каз­ва­не на про­тив­но­то имот­ни­те прех­вър­ля­ния, из­вър­ше­ни от дър­жав­ни, об­щин­с­ки или об­щес­т­ве­ни ор­га­ни или фир­ми, ако са из­вън пред­ме­та на нор­мал­на­та им сто­пан­с­ка дей­ност.

По­о­щ­ря­ва се съз­да­ва­не­то на Бъл­гар­с­ка асо­ци­а­ция на ог­ра­бе­ни­те соб­с­т­ве­ни­ци на нед­ви­жи­ми имо­ти и дру­ги зна­чи­тел­ни иму­щес­т­ва ка­то ор­га­ни­за­ция на ли­ца­та, пре­тър­пе­ли през пе­ри­о­да след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. съ­щес­т­ве­ни по­се­га­тел­с­т­ва сре­щу све­ще­но­то им пра­во на час­т­на соб­с­т­ве­ност.

16. При­ва­ти­за­ци­я­та се до­пус­ка са­мо вър­ху ос­та­тъ­ка след пъл­но­то реп­ри­ва­ти­зи­ра­не, ка­то обез­ще­те­ни­те с об­ли­га­ции ти­ту­ля­ри пър­ви из­би­рат как­ви ак­ции или дру­ги цен­ни кни­жа да за­ку­пят.

Съз­да­ва се Сто­пан­с­ки съ­вет за ко­о­р­ди­ни­ра­не и нап­рав­ля­ва­не на на­ци­о­нал­но рав­ни­ще на всич­ки дейс­т­вия по пре­хо­да от пла­но­ва към па­зар­на ико­но­ми­ка. Сто­пан­с­ки­ят съ­вет включ­ва пред­с­та­ви­те­ли на три­те со­ци­а­л­ни пар­т­ньо­ри – дър­жа­ва­та (пред­с­та­ве­на от Пра­ви­тел­с­т­во­то), на­е­м­ния труд (пред­с­та­вен от син­ди­ка­ти­те) и ра­бо­то­да­те­ли­те (соб­с­т­ве­ни­ци и ме­ни­джъ­ри, пред­с­та­ве­ни от На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­цията – до съз­да­ва­не­то на Съ­ю­за на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи в Бъл­га­рия. Три­те со­ци­а­л­ни пар­т­ньо­ри из­г­раж­дат ед­но­тип­ни йе­рар­хич­ни струк­ту­ри по рав­ни­ща.

Съз­да­ва се не­за­ви­си­ма от Пра­ви­тел­с­т­во­то и от по­ли­ти­чес­ки­те си­ли На­ци­о­нал­на аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­, чий­то ста­тут се оп­ре­де­ля със за­кон. Аген­ци­я­та ра­бо­ти съ­о­б­раз­но при­е­та със за­кон При­ва­ти­за­ци­он­на прог­ра­ма.

Дър­жа­ва­та пре­дос­та­вя на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та пра­во­то на раз­по­реж­да­не с под­ле­жа­щи­те на при­ва­ти­зи­ра­не иму­щес­т­ва.

Уп­ра­ви­тел­ни­ят съ­вет на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та се със­тои от де­вет чле­но­ве, как­то след­ва: два­ма пред­с­та­ви­те­ли на Пра­ви­тел­с­т­во­то, два­ма пред­с­та­ви­те­ли на син­ди­ка­ти­те и пе­ти­ма пред­с­та­ви­те­ли на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи (соб­с­т­ве­ни­ци и ме­ни­джъ­ри). Пред­с­та­ви­те­ли­те на Пра­ви­тел­с­т­во­то и на син­ди­ка­ти­те се пред­ла­гат от пред­се­да­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то, рес­пек­тив­но на син­ди­ка­ти­те, а пред­с­та­ви­те­ли­те на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи се пред­ла­гат от дър­жав­ния гла­ва; един от пред­с­та­ви­те­ли­те на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи се пред­ла­га от дър­жав­ния гла­ва за пре­зи­дент на На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та. Пре­зи­ден­тът на Аген­ци­я­та и чле­но­ве­те на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет, пред­с­та­ви­те­ли на сво­бод­ни­те пред­п­ри­е­ма­чи, се одоб­ря­ват от Пар­ла­мен­та и се наз­на­ча­ват от дър­жав­ния гла­ва. Пред­с­та­ви­те­ли­те на Пра­ви­тел­с­т­во­то и на син­ди­ка­ти­те се одоб­ря­ват от Пар­ла­мен­та и се наз­на­ча­ват от Пред­се­да­те­ля на Пра­ви­тел­с­т­во­то.

На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та из­вър­ш­ва пре­ре­гис­т­ри­ра­не на всич­ки фир­ми, съз­да­де­ни на ба­за­та или с учас­ти­е­то на дър­жав­но иму­щес­т­во, ка­то се взе­ме пред­вид мне­ни­е­то на те­зи, ко­и­то са съз­да­ва­ли и ум­но­жа­ва­ли то­ва иму­щес­т­во.

Ако при реп­ри­ва­ти­за­ци­я­та са до­пус­на­ти про­пус­ки, ти­ту­ля­ри­те се удов­лет­во­ря­ват с пре­дим­с­т­во в про­це­са на при­ва­ти­за­ци­я­та.

Учас­т­ни­ци­те (или тех­ни­те нас­лед­ни­ци) в съз­да­ва­не­то и ум­но­жа­ва­не­то на иму­щес­т­во­то, под­ле­жа­що на при­ва­ти­за­ция, по­лу­ча­ват под фор­ма­та на по­и­мен­ни ак­ции дял в съ­що­то, рав­ня­ващ се на су­мар­ния раз­мер на ос­нов­на­та зап­ла­та за прос­лу­же­но­то в кон­к­рет­но­то пред­п­ри­я­тие вре­ме. Те­зи ли­ца зап­ла­щат при­до­би­ти­те дя­ло­ве по ос­та­тъч­на стой­ност към да­та­та на при­ва­ти­за­ци­я­та, с въз­мож­ност за дъл­гос­роч­но из­п­ла­ща­не при об­лек­чен ре­жим. Съ­що­то се от­на­ся за ос­та­на­ли­те бъл­гар­с­ки граж­да­ни, ко­и­то са ра­бо­ти­ли доб­ро­съ­вес­т­но в не­под­ле­жа­щи на при­ва­ти­зи­ра­не обек­ти; те по­лу­ча­ват па­ри­чен ек­ви­ва­лент на ос­нов­на­та за­ра­бот­ка, кой­то се ре­а­ли­зи­ра чрез На­ци­о­нал­на­та аген­ция по при­ва­ти­за­ци­я­та в об­щес­т­ве­ни­те фон­до­ве на при­ва­ти­зи­ра­щи­те се обек­ти.

Ли­ца­та, вър­ху чи­и­то зе­ми са би­ли из­г­ра­де­ни ин­дус­т­ри­а­л­ни и дру­ги обек­ти или чи­и­то имо­ти са би­ли уни­що­же­ни или ув­ре­де­ни, се ком­пен­си­рат за зе­мя­та, ин­вен­та­ра, жи­вот­ни­те, пре­тър­пе­ни­те вре­ди и про­пус­на­ти­те пол­зи пос­ред­с­т­вом по­и­мен­ни об­ли­га­ции, сре­щу ко­и­то те за­ку­пу­ват от при­ва­ти­зи­ра­щи се пред­п­ри­я­тия ак­ции по ос­та­тъч­на стой­ност. Съ­що­то се от­на­ся за соб­с­т­ве­ни­ци­те на ко­о­пе­ри­ра­ни или одър­жа­ве­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки имо­ти. Всич­ки те­зи ли­ца се пол­зу­ват с пре­дим­с­т­во при при­ва­ти­зи­ра­нето на зе­ми­те, сел­с­кос­то­пан­с­кия ин­вен­тар, жи­вот­ни­те, се­ме­на­та и дру­ги­те не­о­б­хо­ди­мо при­съ­щи на сел­с­кос­то­пан­с­ко­то про­и­з­вод­с­т­во иму­щес­т­ва.

Към под­ле­жа­щи­те на при­ва­ти­зи­ра­не се при­рав­ня­ват и неп­ра­во­мер­но при­до­би­ти­те след 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. от фи­зи­чес­ки и юри­ди­чес­ки ли­ца иму­щес­т­ва.

В про­це­са на при­ва­ти­за­ци­я­та бан­ки­те от­пус­кат кре­ди­ти на нуж­да­е­щи­те се при­о­б­ре­та­те­ли, сре­щу ко­е­то изис­к­ват не­о­б­хо­ди­ми­те га­ран­ции (ипо­те­ка, за­лог и дру­ги вър­ху при­до­би­ва­ни­те от при­ва­ти­за­ци­я­та иму­щес­т­ва).

Пре­по­ръч­ва се въ­веж­да­не­то на ме­ни­джър­с­ка­та ин­с­ти­ту­ция при при­ва­ти­зи­ра­не­то на го­ле­ми сто­пан­с­ки обек­ти.

Не се до­пус­ка сък­ра­ща­ва­не на пер­со­нал от обек­ти­те, под­ле­жа­щи на при­ва­ти­за­ция, пре­ди осъ­щес­т­вя­ва­не­то на пос­лед­на­та. Ко­га­то по сто­пан­с­ки съ­о­б­ра­же­ния се на­ла­га ос­во­бож­да­ва­не на за­е­то­то ли­це, не­го­ви­те пра­ва по при­ва­ти­за­ци­я­та се за­паз­ват.

По­о­щ­ря­ва се съз­да­ва­не­то на мо­дер­ни сис­те­ми за про­фе­си­о­нал­на прек­ва­ли­фи­ка­ция.

17. Да­нъч­на­та сис­те­ма и да­нъ­ци­те не са цел, а сред­с­т­во за пос­ти­га­не на рас­теж и бо­гат­с­т­во на на­ци­я­та. В про­це­са на пре­хо­да се при­ла­га да­нъч­на сис­те­ма, ко­я­то го сти­му­ли­ра, и на та­зи ос­но­ва се под­гот­вя да­нъч­на­та сис­те­ма на рас­те­жа със стра­те­ги­чес­ко пред­наз­на­че­ние. Ма­са­та на сред­с­т­ва­та, по­лу­че­ни от да­нъ­ци­те, след­ва да рас­те при въз­мож­но­то ми­ни­мал­но рав­ни­ще на да­нъ­ци­те и мак­си­мал­но рав­ни­ще на про­и­з­вод­с­т­во­то и обо­ро­та. Ос­нов­на­та част от да­нъч­на­та ма­са ос­та­ва там, къ­де­то е фор­ми­ра­на. От­чис­ле­ни­я­та за по-ви­со­ки­те йе­рар­хи­чес­ки рав­ни­ща се из­вър­ш­ват с на­ма­ля­ващ ко­е­фи­ци­ент. Вър­ху съ­щи­те прин­ци­пи се из­г­раж­да и дър­жав­ният бю­джет. Кон­т­ро­лът по из­раз­ход­ва­не­то на да­нъ­ци­те се осъ­щес­т­вя­ва от да­нъ­коп­лат­ци­те пос­ред­с­т­вом ор­га­ни­те на съ­о­т­вет­на­та уп­ра­ва.

Съз­да­ва се не­за­ви­си­ма фи­нан­со­ва по­ли­ция, по­дот­чет­на на Пар­ла­мен­та. Тя е един­с­т­ве­ни­ят ор­ган, кон­т­ро­ли­ращ дек­ла­ри­ра­не­то и съ­би­ра­не­то на да­нъ­ци­те, ка­то в слу­чай на на­ру­ше­ния пре­дос­та­вя на про­ку­ра­ту­ра­та и съ­да ре­ша­ва­не­то на въп­ро­са за на­ка­за­тел­на­та от­го­вор­ност.

До края на ме­сец март все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин дек­ла­ри­ра своя до­ход за пред­ход­на­та го­ди­на.

Ос­во­бож­да­ват се от да­нъч­но об­ла­га­не ли­ца­та, ко­и­то: по­лу­ча­ват по-мал­ко от ед­на вто­ра от сред­ния ли­чен до­ход за стра­на­та на член от се­мейс­т­во­то, за ко­е­то се гри­жат; по­лу­ча­ват пен­сии – за пен­си­и­те; са не­пос­ред­с­т­ве­но ан­га­жи­ра­ни в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во или в про­и­з­вод­с­т­во­то на про­да­де­на на вън­ш­ния па­зар про­дук­ция на пре­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност – за пър­ви­те де­сет го­ди­ни.

Мак­си­мал­ни­ят раз­мер на го­диш­ния да­нък вър­ху нед­ви­жи­ми­те иму­щес­т­ва не мо­же да над­ви­ша­ва ед­на хи­ляд­на от па­зар­на­та им стой­ност.

Раз­ме­рът на да­нъ­ци­те „нас­лед­с­т­во“ и „да­ре­ние“ рас­те по прог­ре­сив­на ска­ла, ка­то мак­си­мал­ни­ят про­цент е 50.

Пре­дос­та­ве­ни­те за бла­гот­во­ри­тел­ни це­ли нас­лед­с­т­ве­ни или да­ре­ни иму­щес­т­ва се ос­во­бож­да­ват от да­нък „нас­лед­с­т­во“, рес­пек­тив­но „да­ре­ние“. Ос­во­бож­да­ва се от да­нък и част­та от нас­лед­с­т­во­то или да­ре­ни­е­то, рав­на по раз­мер на ед­нов­ре­мен­но пре­дос­та­ве­на­та за бла­го­тво­ри­тел­ни це­ли част.

Ин­вес­ти­ци­и­те в но­ви тех­но­ло­гии се ос­во­бож­да­ват от да­нъч­но об­ла­га­не за срок от три го­ди­ни. Лих­ви­те, ко­и­то за­е­д­но с дру­ги­те до­хо­ди на ед­но ли­це са на или под рав­ни­ще­то на со­ци­а­л­ния ми­ни­мум за Бъл­га­рия, не под­ле­жат на да­нъч­но об­ла­га­не.

Фир­ми­те, ан­га­жи­ра­ни с жи­лищ­но стро­и­тел­с­т­во за ма­со­вия пот­ре­би­тел, зап­ла­щат прог­ре­сив­но на­ма­ля­ващ да­нък в за­ви­си­мост от на­рас­т­ва­не­то на обе­ма на го­то­ва­та за не­пос­ред­с­т­ве­но из­пол­зу­ва­не стро­и­тел­на про­дук­ция. Те­зи фир­ми, как­то и пра­во­и­ма­щи­те граж­да­ни, пол­зу­ват це­ле­ви кре­ди­ти от дър­жав­на­та бан­ка с ни­сък лих­вен про­цент. Ра­бо­то­да­те­ли­те, пос­т­ро­и­ли и пре­дос­та­ви­ли без­п­лат­но на сво­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли жи­ли­ща и съ­о­т­вет­на­та мик­рос­т­рук­ту­ра към тях, се ос­во­бож­да­ват от зап­ла­ща­не на да­нъ­ци за те­зи ин­вес­ти­ции.

18. На­ци­о­нал­на­та бан­ка е еми­си­о­нен ин­с­ти­тут. Тя оп­ре­де­ля ос­нов­ния лих­вен про­цент, кой­то не е за­дъл­жи­те­лен за тър­гов­с­ки­те бан­ки. Всич­ки бан­ки, с из­к­лю­че­ние на На­ци­о­нал­на­та, са не­за­ви­си­ми ак­ци­о­нер­ни дру­жес­т­ва; те се из­г­раж­дат вър­ху прин­ци­пи­те на рав­но­пос­та­ве­ност и пуб­лич­на пот­реб­ност. Все­ки бъл­га­рин, сам или в съд­ру­жие с бъл­гар­с­ки или чуж­ди фи­зи­чес­ки или юри­ди­чес­ки ли­ца, мо­же да съз­да­де бан­ка или да по­лу­чи от На­ци­о­нал­на­та бан­ка ли­ценз за фи­нан­со­во-кре­дит­на дей­ност.

Под­гот­вя се и се про­веж­да прог­ра­ма за ста­би­ли­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия лев; из­пол­зу­ват се всич­ки под­хо­дя­щи за цел­та сред­с­т­ва с из­к­лю­че­ние на оне­зи, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на фор­му­ли­ра­ни­те в нас­то­я­ща­та Прог­ра­ма со­ци­а­л­ни при­о­ри­те­ти.

19. Все­ки чо­век има пра­во да из­кар­ва прех­ра­на­та си чрез сво­бод­но из­б­ран труд при спра­вед­ли­ви и бла­гоп­ри­я­т­ни ус­ло­вия, как­то и пра­во на жиз­не­но рав­ни­ще, вклю­чи­тел­но об­лек­ло, жи­ли­ще, ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не и со­ци­а­л­ни гри­жи, с ог­лед под­дър­жа­не не­го­во­то и на се­мейс­т­во­то му здра­ве и бла­го­със­то­я­ние. Той има пра­во на оси­гу­ря­ва­не при без­ра­бо­ти­ца, бо­лест, ин­ва­лид­ност, ов­до­вя­ва­не, ста­рост или дру­ги слу­чаи на ли­ша­ва­не от сред­с­т­ва за съ­щес­т­ву­ва­не по не­за­ви­се­щи от не­го при­чи­ни.

Ра­бо­те­щи­ят по­лу­ча­ва не по-мал­ко от по­ло­ви­на­та от стой­ност­та на съз­да­де­ния лич­но от не­го про­дукт. По­о­щ­ря­ва се плу­ра­лиз­мът в син­ди­кал­на­та дей­ност, ка­то про­фе­си­о­нал­ни­те ор­га­ни­за­ции на ра­бот­ни­ци­те и на ра­бо­то­да­те­ли­те сле­дят за стро­го­то спаз­ва­не на пра­ви­ло­то за пет­де­сет­п­ро­цен­т­ния ми­ни­мум.

За­дъл­жи­тел­на­та оси­гу­ров­ка се зап­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля. Все­ки сам оп­ре­де­ля броя и зап­ла­ща раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­ни­те оси­гу­ров­ки. За­дъл­жи­тел­но оси­гу­ре­ният по­лу­ча­ва го­диш­на здрав­на че­ко­ва книж­ка, с ко­я­то се раз­п­ла­ща за по­лу­че­ни­те ме­ди­цин­с­ки ус­лу­ги. Не­и­з­раз­ход­ва­ни­те че­ко­ве се ин­ка­си­рат от пра­во­и­ма­щия след из­ти­ча­не­то на сро­ка им ка­то здрав­на пре­мия.

Со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не е ли­чен, а не дър­жа­вен проб­лем и се ре­а­ли­зи­ра в мес­та­та, къ­де­то е аку­му­ли­ран тру­дът на лич­ност­та. Фон­до­ве­те по со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не се из­г­раж­дат от­до­лу на­го­ре. Пъл­но­то ре­ша­ва­не на проб­ле­ма за со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не се га­ран­ти­ра са­мо от ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет на Бъл­га­рия.

Здра­ве­о­паз­ва­не­то е еле­мент от со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не. Сте­пен­та на со­ци­а­л­но­то оси­гу­ря­ва­не на лич­ност­та оп­ре­де­ля и рав­ни­ще­то на здра­ве­о­паз­ва­не­то. Об­щес­т­во­то се гри­жи за со­ци­а­л­но сла­би­те и не­о­си­гу­ре­ни­те чрез спе­ци­а­л­но из­г­ра­де­ни фон­до­ве и доб­ро­вол­ни фор­ма­ции с бла­гот­во­ри­тел­ни и фи­лан­т­ро­пи­чес­ки це­ли.

Ин­те­ре­си­те на пот­ре­би­те­ля се за­щи­ща­ват от за­ко­на.

20. Бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма се про­ме­ня с ог­лед на­ши­ят об­ра­зо­ва­те­лен ценз да се приз­на­ва от ци­ви­ли­зо­ва­ни­те държави.

Въ­веж­да се тес­то­ва­та сис­те­ма за оцен­ка на зна­ни­я­та.

Раз­г­ръ­ща се мре­жа от час­т­ни учи­ли­ща, ад­ми­нис­т­ра­тив­но не­за­ви­си­ми от дър­жа­ва­та, но от­го­ва­ря­щи на ус­та­но­ве­ни от пос­лед­на­та ми­ни­мал­ни кри­те­рии.

Дър­жав­на­та по­мощ се на­соч­ва с пре­дим­с­т­во към уча­щи­те се, а не към учеб­ни­те ин­с­ти­ту­ции.

Пол­зу­ва­те­ли­те на кад­ри, под­гот­ве­ни във вис­ши­те, по­лу­вис­ши­те и сред­ни­те спе­ци­а­л­ни и тех­ни­чес­ки учи­ли­ща,зап­ла­щат оп­ре­де­лен про­цент, на­чис­ля­ван вър­ху зап­ла­та­та на пол­зу­ва­ния спе­ци­а­лист, в пол­за на те­зи учи­ли­ща.

Бъл­гар­с­ки­ят учи­тел се рад­ва на со­ци­а­л­на оси­гу­ре­ност и прес­тиж, сво­бо­да на пре­по­да­ва­не­то и не­за­ви­си­мост от иде­о­ло­ги­и­те. Въз­наг­раж­де­ни­е­то му га­ран­ти­ра ви­сок об­щес­т­вен ста­тус и пъл­ни въз­мож­нос­ти за по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та и на­у­ч­на ра­бо­та. Ни­кой учи­тел или на­у­чен ра­бот­ник не мо­же да по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ние за тру­да си, по-мал­ко от то­ва на съ­о­т­вет­с­т­ву­ващ на цен­за, под­го­тов­ка­та и ста­жа му во­е­нен спе­ци­а­лист или по­ли­цай.

Учеб­ни­те прог­ра­ми от­ра­зя­ват съв­ре­мен­но­то рав­ни­ще на кул­тур­ни, ре­ли­ги­о­з­ни, прав­ни, ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки зна­ния.

Пре­по­да­ва­не­то ут­вър­ж­да­ва цен­нос­ти­те на сво­бод­но­то об­щес­т­во.

Ос­нов­но­то об­ра­зо­ва­ние е за­дъл­жи­тел­но, без­п­лат­но и дос­тъп­но за всич­ки.

Ре­дов­но­то сред­но об­ра­зо­ва­ние е без­п­лат­но. Дър­жа­ва­та по­о­щ­ря­ва ор­га­ни­зи­ра­ни­те от биз­не­са сред­ни спе­ци­а­л­ни учи­ли­ща.

Въз­с­та­но­вя­ват се кла­си­чес­ки­те и по­лук­ла­си­чес­ки­те гим­на­зии.

Ос­нов­но­то и сред­но­то об­що об­ра­зо­ва­ние са гри­жа на дър­жа­ва­та.

По­лу­вис­ше­то и вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние са об­ра­зо­ва­тел­ни сте­пе­ни след сред­но­то об­ра­зо­ва­ние. Вис­ши­те учи­ли­ща са учеб­ни и на­у­ч­но- ­и­з­с­ле­до­ва­тел­с­ки цен­т­ро­ве.

Съз­да­ват се спе­ци­а­ли­зи­ра­ни фон­до­ве и ме­ха­низ­ми за от­к­ри­ва­не и по­о­щ­ря­ва­не на спо­соб­ни уча­щи се.

Сис­те­ма­та на на­у­ч­ни­те сте­пе­ни се при­веж­да в съ­о­т­вет­с­т­вие със за­пад­ни­те стан­дар­ти. На­у­ч­на­та сте­пен не да­ва пра­во на спе­ци­а­л­но зап­ла­ща­не.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на прос­ве­та­та осъ­щес­т­вя­ва дър­жав­ния кон­т­рол за ми­ни­мал­но­то рав­ни­ще на об­ра­зо­ва­тел­на­та под­го­тов­ка.

Пар­ла­мен­тът не до­пус­ка сред­с­т­ва­та за об­ра­зо­ва­ние, на­у­ка и кул­ту­ра да са под рав­ни­ще­то на пре­дос­та­вя­ни­те за от­б­ра­на­та на дър­жава­та.

За спе­ци­а­л­нос­ти­те „пра­во“ и „ме­ди­ци­на“ се кан­ди­дат­с­т­ву­ва са­мо след за­вър­ше­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние.

Бъл­гар­с­ка­та на­у­ка се раз­ви­ва сво­бод­но и не­за­ви­си­мо от дър­жав­на на­ме­са и цен­зу­ра.

Ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те ак­то­ве в на­у­ка­та, об­ра­зо­ва­ни­е­то и кул­ту­ра­та под­ле­жат на съ­де­бен кон­т­рол.

Съз­да­ва се Цен­тър за на­у­ч­на ин­фор­ма­ция и за­щи­та на ин­те­лек­ту­а­л­ния труд ка­то на­ци­о­нал­на ба­за дан­ни с ре­гис­т­ра­ци­он­ни но­та­ри­а­л­ни фун­к­ции. За­и­н­те­ре­со­ва­ни­те ин­с­ти­ту­ции и ли­ца но­сят юри­ди­чес­ка от­го­вор­ност за не­а­дек­ват­но­то про­це­ди­ра­не с пре­дос­та­ве­ни­те им за мне­ние и раз­по­реж­да­не ма­те­ри­а­ли, де­по­зи­ра­ни в Цен­тъ­ра.

Ин­вес­ти­ци­и­те в на­у­ч­ни из­с­лед­ва­ния и в раз­ви­тие на об­ра­зо­ва­ни­е­то се ос­во­бож­да­ват от об­ла­га­не с да­нъ­ци. Да­ре­ни­я­та за раз­ви­тие на на­у­ка­та и об­ра­зо­ва­ни­е­то се прис­па­дат от дъл­жи­ми­те от да­ри­те­ля да­нъ­ци. На­у­ч­ни­ят про­дукт не се об­ла­га с да­нъ­ци.

21. Поз­на­ва­не­то на пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на лич­ност­та е неп­ре­мен­но ус­ло­вие за нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во. Вся­ко ли­це има пра­во да по­лу­ча­ва и раз­п­рос­т­ра­ня­ва ин­фор­ма­ция без ог­ра­ни­че­ния, ос­вен пред­ви­де­ни­те в пра­во­съ­о­б­раз­ния за­кон и в меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри, по ко­и­то Бъл­га­рия е стра­на.

Га­ран­ти­ра се пъл­на­та сво­бо­да на пе­ча­та, ра­ди­о­то, те­ле­ви­зи­я­та и дру­ги­те сред­с­т­ва за ма­со­ва ин­фор­ма­ция ка­то ед­но от най-важ­ни­те ус­ло­вия за съ­щес­т­ву­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ли­бе­рал­но­то об­щес­т­во.

22. Се­мейс­т­во­то се по­о­щ­ря­ва ка­то ес­тес­т­ве­на сре­да, в ко­я­то се раж­да, от­г­леж­да, въз­пи­та­ва и из­рас­т­ва сво­бод­на­та чо­веш­ка лич­ност.

Май­ки­те и де­ца­та се пол­зу­ват с осо­бе­ни гри­жи и под­по­ма­га­не. Всич­ки де­ца, ро­де­ни в бра­ка или из­вън бра­ка, се рад­ват на ед­нак­ва со­ци­а­л­на зак­ри­ла. Оси­гу­ря­ва се спаз­ва­не­то на меж­ду­на­род­ни­те ак­то­ве за за­щи­та на пра­ва­та на де­ца­та.

Га­ран­ти­ра се со­ци­а­л­на­та и лич­нос­т­на­та ре­а­ли­за­ция на же­на­та.

23. Офи­ци­а­лен език в Бъл­га­рия е бъл­гар­с­ки­ят език. Той е за­дъл­жи­те­лен в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма за вся­ко слу­жеб­но ли­це в от­но­ше­ни­я­та му с бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни в про­це­са на из­пъл­не­ни­е­то на слу­жеб­ни­те му фун­к­ции, как­то и за всич­ки бъл­гар­с­ки граж­да­ни, кон­так­ту­ва­щи с дър­жав­ни­те влас­ти.

Бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни имат пра­во да изу­ча­ват в офи­ци­а­л­ни­те бъл­гар­с­ки учи­ли­ща в из­б­ра­на от тях фор­ма на обу­че­ние съ­о­т­вет­с­т­ву­ващ на ет­ни­чес­ко­то им са­мо­съз­на­ние език.

24. На­ши­те съ­на­род­ни­ци, жи­ве­е­щи в чуж­би­на, ко­и­то не са бъл­гар­с­ки граж­да­ни, мо­гат по свое же­ла­ние да се пол­зу­ват от ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни и граж­дан­с­ки пра­ва ка­то жи­ве­е­щи­те на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия граж­да­ни на Бъл­га­рия.

Бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на при­над­леж­ност е из­раз на сво­бод­но во­ле­и­зяв­ле­ние и не е неп­ре­мен­но свър­за­на с бъл­гар­с­ко­то граж­дан­с­т­во.

Ли­ша­ва­не­то от или от­не­ма­не­то на при­до­би­то по рож­де­ние бъл­гар­с­ко граж­дан­с­т­во се заб­ра­ня­ва.

Бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, жи­ве­е­щи вре­мен­но или пос­то­ян­но в чуж­би­на, се пол­зу­ват от ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни, граж­дан­с­ки и по­ли­ти­чес­ки пра­ва ка­то жи­ве­е­щи­те на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия бъл­гар­с­ки граж­да­ни.

Съз­да­ва се Ми­нис­тер­с­т­во на бъл­га­ри­те в чуж­би­на.

25. Чуж­ден­ци­те в Бъл­га­рия се пол­зу­ват от граж­дан­с­ки, ико­но­ми­чес­ки, со­ци­а­л­ни, кул­тур­ни и ре­ли­ги­о­з­ни пра­ва ка­то бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни; със за­кон мо­гат да бъ­дат на­ла­га­ни са­мо вре­мен­ни ог­ра­ни­че­ния на те­зи пра­ва. Ни­кой чуж­де­нец на бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия не мо­же въз ос­но­ва на бъл­гар­с­ки за­кон да се пол­зу­ва с по­ве­че пра­ва от кой­то и да е бъл­гар­с­ки граж­да­нин.

26. Еко­ло­гич­но чис­ти­те про­дук­ти и внед­ря­ва­не­то на обез­пе­ча­ва­щи опаз­ва­не­то на при­ро­да­та тех­но­ло­гии се сти­му­ли­рат от дър­жа­ва­та, ко­я­то без­ком­п­ро­мис­но прес­лед­ва фи­зи­чес­ки­те и юри­ди­чес­ки­те ли­ца, ув­реж­да­щи при­ро­да­та. По­о­щ­ря­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва чрез об­лек­чен ре­жим на да­нъч­но об­ла­га­не и ми­ни­мал­ни лих­ве­ни про­цен­ти при кре­ди­ти­ра­не.

27. Еко­ло­го­съ­о­б­раз­ни­те нет­ра­ди­ци­он­ни из­точ­ни­ци се пол­зу­ват с пре­дим­с­т­во при вла­га­не­то на сред­с­т­ва в бъл­гар­с­ка­та енер­ге­ти­ка. Нас­ле­де­но­то нис­ко тех­но­ло­ги­чес­ко рав­ни­ще на атом­на­та енер­ге­ти­ка се лик­ви­ди­ра пос­те­пен­но. Сът­руд­ни­чес­т­во­то с бъл­гар­с­ки­те и меж­ду­на­род­ните еко­ло­ги­чес­ки ор­га­ни­за­ции се по­о­щ­ря­ва.

28. За­щи­та­та на жи­вот­ни­те се по­ве­ря­ва на за­ко­на. На­ру­ши­те­ли­те на За­ко­на за за­щи­та на жи­вот­ни­те но­сят граж­дан­с­ка, ад­ми­нис­т­ра­тив­на и на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност.

29. Ви­нов­ни­те за на­ци­о­нал­на­та ка­тас­т­ро­фа по­на­сят на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ву­ва­що­то бъл­гар­с­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во или с меж­ду­на­род­ни­те до­го­во­ри, по ко­и­то Бъл­га­рия е стра­на. Прес­тъп­ле­ни­я­та про­тив ми­ра и чо­ве­чес­т­во­то, вклю­чи­тел­но и ге­но­ци­дът, не под­ле­жат на дав­ност. Ор­га­ни­за­ци­и­те, от чи­е­то име или с чи­я­то под­к­ре­па са дейс­т­ву­ва­ли прес­тъп­ни­те ли­ца, се зак­лей­мя­ват и ня­мат мо­рал­но ос­но­ва­ние да съ­щес­т­ву­ват под как­ва­то и да е фор­ма.

Не се до­пус­ка на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не на ли­ца за де­я­ния, ко­и­то по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им не са би­ли прес­тъп­ни спо­ред то­га­ва дейс­т­ву­ва­ло­то за­ко­но­да­тел­с­т­во или меж­ду­на­род­ни до­го­во­ри с учас­ти­е­то на Бъл­га­рия. Шан­та­жи­ра­не­то на та­ки­ва ли­ца, из­вър­ш­ва­но от бъл­гар­с­ки или чуж­ди граж­да­ни, ор­га­ни или ор­га­ни­за­ции, се прес­лед­ва и на­каз­ва из­к­лю­чи­тел­но стро­го от за­ко­на.

Та­зи прог­ра­ма е при­е­та на Пър­ва­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, със­то­я­ла се в Со­фия на 18 март 1990 г., и е до­раз­ви­та в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те ли­бе­рал­ни идеи от Тре­та­та на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция, про­ве­де­на на 30 март 1991 г. в Со­фия.

[Публикувана на стр.269-282 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].