Приложение:
Как се издават моите книги
По традиция всяка една моя книга, след като вече е написана, преминава през изключително сериозни трудности, за да бъде отпечатана, а началото на тази “традиция” бе установено още през 1976 г. – т. е. преди почти 30 години.
Тогава тази традиция бе установена от класическата комунистическа Държавна сигурност, която по онова време юридически бе уж само един от сравнително нискостоящите структурни елементи на държавата, но фактически бе българския филиал на КГБ и най-висшестоящата държавна и обществена сила, тотално пронизваща и предопределяща “волята” на цялата държава и на цялото българско общество. Днес тази традиция е най-стриктно поддържана от стократно пъти по-мощната и юридически по-безотговорната Червена мафия, представляваща персонално и институционално продължение на бившата ДС, “изнесена” извън структурите на държавата и юридически несъществуваща, но фактически превърнала цялата българска държава в свой нискойерархичен структурен елемент.
I. Така, когато през 1976 г. написах първата си книга – “Прогностика (Теоретико-методологически проблеми)”, аз се сблъсках с един странен феномен: по пътя на нейното отпечатване не бе противопоставен абсолютно нито един научен аргумент, но за сметка на това в продължение на десетилетия бе противопоставена унищожителна лавина от “формални” пречки.
В приложението към книгата, издадена едва през 1993 г., публикувах документацията, свързана с въпросните пречки.
Впоследствие, след разсекретяването през 1998 г. на малка част от архивите на ДС, открих документи, от които е видно, че всъщност създаването на абсолютно всички пречки по пътя на отпечатването на тази книга е било ръководено от Шесто управление на Държавна сигурност.
Все пак, обаче, аз имах по-добра съдба от книгата си – престоях в затвора само 6 г. и половина, докато тя бе политически затворник цели 17 години.
Книгата бе издадена с мои лични пари, придобити от бизнеса, с който се занимавах от 1991 до 1994 г. Издадох я при пълно спазване изискванията за конспиративност, поради което не срещнах никакви сериозни пречки при отпечатването й. За отмъщение, обаче, след като книгата излезе от печат, изненаданите от това заинтересовани среди отпечатаха в медиите (собственост на Червената мафия) кратко съобщение, че финансирането на отпечатването на книгата е било осъществено … от мафията.
II. Втората и третата ми книга – “Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 1 и Том 2 бяха отпечатани през 1994 г. и 1995 г. също така в условията на най-строга конспиративност. Имах лични пари и нямах никакви проблеми с финансирането. И двете книги бяха отпечатани в частна печатница, намираща се “някъде в дълбоката провинция”.
Все пак, обаче, някак си информация бе изтекла, и в резултат на това под ръководството лично на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, двама души (Юлиян Коцев и Иван Вечерников), снабдени с фалшиви пълномощни удостоверения, уж издадени им от мен самия, посетили почти всички известни печатници в страната, където казвали, че съм ги изпратил, за да получат вече отпечатаната продукция. Задачата им, естествено, съвсем не е била да прочетат целия тираж на книгата, а да бъдат унищожени всички отпечатани книги.
III. Четвъртата ми книга – “Увод в Психологията на правото”, бе издадена през 1998 г. За нейното издаване вече нямах абсолютно никакви лични пари. Потърсих официални български и чуждестранни спонсори, но безрезултатно. Към тази книга също така има приложение, и там съм описал перипетиите по търсенето на начини за нейното издаване. Накрая, все пак, успях да намеря пари и отпечатах книгата. На последната страница в приложението на книгата изрично и ясно съм написал, че някога ще направя публично достояние източника на парите за издаването на тази книга. Ще го направя, но не и сега. Една такава откровеност все още не е съвсем безопасна.
IV. Петата ми книга е настоящата.
През януари 2002 г. лично аз намерих спонсор за поемане на разходите по извършването на някои допълнителни научни проучвания по написването, и най-вече на скъпо струващите разходи по техническото оформяне и издаване на книгата.
Тъй като главното съдържание на спонсорството е рекламата, със спонсора решихме да направим реклама не само на него, но и на Пловдивския университет. Споделих това с Ректора проф. д-р Огнян Сапарев и със зам. ректора доц. д-р Запрян Козлуджов. Те се съгласиха.
Какви са били, обаче, моралните, правните и най-вече спекулативните и бандитските съображения, които са били залегнали в основата на тяхното “съгласие”, читателите ще преценят сами.
Доколкото най-активните читатели на тази книга все пак ще са студентите (или вече бившите такива) от Юридическия факултет на Пловдивския университет, те може би съвсем няма да се изненадат от прочетеното в това отношение. Вече, обаче, съм напълно сигурен, че студентите много време далеч преди мен много добре са знаели “кой какъв е” от Ректорското ръководство на Пловдивския университет, и най-вече - “кой колко струва”(в буквалния смисъл на сумата!).
IV. 1.) В съответствие с личната ни договореност със Спонсора на 30 януари 2002 г. получих от Полиграфическия комбинат в София т. нар. документ за предварителната калкулация на парите, които ще следва да бъдат заплатени за отпечатването на книгата.
IV. 2.) На 04 февруари 2002 г. Зам.-Ректорът доц. З. Козлуджов е изпратил до Спонсора писмо, регистрирано в деловодството на Пловдивския университет с индекс 28-00-19 и дата 04.02.2002 г.
Други два екземпляра са били изпратени чрез деловодството на Университета за Спонсора, който ги е подписал, след което е оставил единия екземпляр за себе си, а другия официално е върнал в Университета, като заедно с това е извършил и банков превод на парите.
IV. 4.) На 27 февруари 2002 г. лично посетих канцеларията на Главния счетоводител Стоил Киров. Той ме посрещна с “препращане” до ръководителя на печатницата при Университета, където трябвало да бъде извършено отпечатването, и ми заяви, че в никакъв случай няма да разреши книгата да бъде отпечатана в Полиграфичния комбинат в София. Лично се срещнах с въпросното лице, от което узнах, че Главният счетоводител е предвидил за отпечатването на книгата сума, която има размер по-малко от една четвърт от предоставените от спонсора пари.
Върнах се обратно при С. Киров, но той вече не искаше да разговаря с мен.
Същия ден написах официално писмо до Главния счетоводител, което изпратих с препоръчано писмо.
*
Текстът на това писмо е следният:
До господин Стоил Киров
Главен счетоводител
на Пловдивския университет
“Паисий Хилендарски”
ул. “Цар Асен” № 24
гр. Пловдив – 4000
Господин Киров,
Както вече днес имах възможността да Ви го кажа устно, така сега Ви го казвам и писмено – Вие се намиране в състояние на абсолютно недопустимо нарушение както на съвсем конкретните клаузи на сключения т. нар. “Договор за спонсорство”, така и на нормативните правила, имащи регулативно отношение и значение за този вид договори.
Поради което се налага незабавно да върнете парите на спонсора.
1) Вие, както сам ми казахте, далеч преди нашата днешна среща сте се били запознали “превъзходно” с текста на договора. Това разбира се, е изключително похвално.
Само че моето непосредствено наблюдение на ситуацията през изтеклата седмица (през която парите по договора вече са били получени в касата на Университета), съвсем недвусмислено показва, че през това време в счетоводителските и в някои от етажите на административните среди, се е носел “невъздържан инстинктивен хиенски трепет от възможността да бъде грабната една доста тлъста плячка”.
А при съществуването на тази абсолютно несъмнена за мен “правнорелевантна фактическа предпоставка” обяснението на целта на Вашия специален интерес към текста на договора придобива съвсем други качествени измерения. Вече ги казах какви са.
2) Само че, квалификацията “превъзходно” в случая е, меко казано, смешна. Тя си е Ваша самооценка. И, разбира се, самохвално самолъжовна.
Затова защото, както Вие после сам признахте, въобще не знаехте за съществуването на официалното писмо до спонсора, подписано от Зам.-Ректора на Университета.
А това именно официално предварително писмо има характера на “оферта”, която има статуса на неразделна част от договора. Тъй като без нейното конкретно съдържание сключването на самия договор щеше да бъде абсолютно невъзможно – т. е. спонсорът абсолютно никога не би сключил такъв договор, ако не е имал увереността, че парите ще обслужат именно това, което изрично е записано в тази оферта.
Ако Вие бихте си позволили да твърдите нещо друго, то тогава ще излезе, че офертата е имала характера на т. нар. преднамерено измамно официално твърдение, целящо да подмами спонсора да се съгласи да подпише и да изпълни един договор, съдържанието на който впоследствие ще се окаже “капан”, имащ претенцията да дава възможност на недобросъвестния ползувател (спонсориран) да се отърве от онова, заради което именно спонсорът си дава парите.
Нима Вие наистина поемате риска да вървите по стъпките на тази по същество напълно престъпна логика?!
3) Ако Вие си бяхте дали труда да прочетете по-внимателно текстовете както на офертата, така и на договора, то щяхте да обърнете внимание на факта за наличието на един официален документ, наречен “калкулация”, който е издаден от една изключително авторитетна институция, която се нарича “Полиграфичен комбинат “Д. Благоев” ООД” – град София.
И щяхте (ако имахте поне капка мозък в главата си!) да обърнете внимание на тиража, издателските коли и цената. И тогава може би щяхте да се досетите, че в случая става въпрос за едно сравнително висококачествено направено издание, имащо по-специално предназначение.
А след това (все пак, ако бяхте имали мозъка да се справите с казуса дотук), щяхте да потърсите отговор на въпроса “Защо е необходимо точно такова издание?”
И щяхте да намерите отговора пак в изрично ясния текст на офертата – защото “по-голямата част от тиража ще бъде предназначен за безплатно изпращане на всички научни библиотеки в Европа, на всички научни и окръжни библиотеки в страната, на изтъкнати учени и обществени дейци в България и в чужбина”
А ако имахте още малко мозък в главата, щяхте да си зададете въпроса: “Кой и защо харчи такива пари за такова нещо?”
И тогава отговорът щеше да си дойде на мястото – който търси рекламен ефект!
4) Ако имахте още малко мозък в главата си, щяхте да се опитате да разберете каква е разликата между “договор за дарение” и “договор за спонсориране”.
Не е моя работа да Ви давам правна консултация. Все пак, обаче, Ви препоръчвам да се запознаете със статията на проф. Витали Таджер, озаглавена “Договор за спонсориране”. Има една такава статия. И е публикувана в едно научно списание. Даже много повече популярно, отколкото научно! Дори студентите го знаят. Но Вашата закачалка на шапката е много далеч от възможността да знае каквото и да е за това.
Все пак, обаче, ще си позволя “да хвърля малко семе на правното знание върху гладък камък”.
В България договорът за спонсориране няма специална самостоятелна правна (нормативна) уредба (както е в другите държави), но това съвсем не означава, че той не е правно уреден. За него важат общите разпоредби на облигационното право. А това означава, че той трябва категорично да бъде разграничаван от договора за дарение.
Договорът за спонсориране изрично признава и защитава правото на спонсора да има абсолютно комерсиални подбуди и цели – и това са именно рекламни цели. Без наличието на рекламни цели просто липсва договор за спонсориране.
Разбра се, сега, тъпоглавнико, защо спонсорът хвърля толкова много пари?
Защото той с рекламна цел за неговата дейност разчита, че тази книга наистина ще стигне до всичките онези лица и институции в България, в Европа и в целия свят.
5) Вие изрично си позволихте да ми кажете, че претендирате, че именно Вие ставате абсолютни собственици на целия тираж на книгата, поради което веднага след нейното отпечатване абсолютно всеки брой от книгата трябва да пристигне при Вас. А на мен като автор великодушно ще ми дадете “няколко безплатни бройки”.
Наистина моето и на спонсора (наивно!) намерение бе да предоставим от целия тираж (от 800 бройки) поне 100-150 бройки за Пловдивския университет. Но не за търговия, а за безплатно раздаване на преподавателите и за техните приятели и гости от чужбина и България.
Вместо да хванете целия тираж на книгата, обаче, господин Киров, аз Ви предлагам да ме хванете за оная работа!
Ако Вие претендирате да държите целия тираж, това означава, че нямате никакво намерение да позволите да бъдат реализирани рекламните намерения на спонсора.
Или, че ще изпълните неговото рекламно послание в циганския квартал на Пловдив, а не в онези високи политически, научни, културни и бизнесменски среди, където аз ще изпратя книгата, и които много добре ме познават лично мен, и пред които именно спонсорът държи да бъде подобаващо рекламно представен.
И пред които среди и аз щях да направя (както наивно си мислех!) доста важна реклама и на самия Пловдивски университет.
Наистина, все пак, като израз на особено великодушие, Вие ми заявихте, че след отпечатването на книгата Вие “бихте могли да прецените дали тя трябва да бъде изпращана на тези институции и личности, на които аз искам да бъде изпратена”
А това недвусмислено означава, че Вие предварително и преднамерено имате намерение да заблудите спонсора, докато усвоите парите му, а след това да се разпореждате с книгата “както прецените”.
(Впрочем, в една от книгите ми, озаглавена “Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 2”, изрично и ясно съм посочил, че докато тя бе под печат, един от ръководителите от най-висшия ешелон на мафията бе изпратил няколко души във всички печатници, за да намерят и да получат (с фалшиво изработено пълномощно) целия тираж на книгата “от мое име” и след това да го унищожат! А Вашето днешно поведение по повод тиража на тази книга твърде много ми прилича на точно това поведение на мафията – това за мен е вече много добре познат почерк!).
6) И още нещо – Вие изрично ми казахте, че за да можете да направите преценката си относно това дали да изпратите или да не изпратите книгата на адресите, то аз ще трябва да ви дам списък на тези адреси.
Разгеле! Дойдохме си на думата!
От точно това – къде кого познавам по света – както старите, така и уж новите тайни служби винаги са се интересували.
Щом е така, господин Киров, нека започнем от най-важния адрес, който ще ти дам: той е в панталоните ми – дръж го здраво, за да не го изпуснеш!
А през това време върни парите обратно на спонсора!
27 февруари 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 5.) На 04 март 2002 г. написах и предоставих на Ректора следното писмо:
До г-н проф. дфн Огнян Сапарев,
Ректор на ПУ “Паисий Хилендарски”
ул. “Цар Асен” № 24
гр. Пловдив – 4000
Уважаеми господин Ректор,
1) С напълно надлежен регистрационен индекс 28-00-19 и дата 04 февруари 2002 г. е изпратено писмо, подписано от Зам.-Ректора г-н доц. д-р Запрян Козлуджов и адресирано до г-н инж. Николай Сомлев, Управител на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив.
Правният характер на това писмо се нарича “предложение” или “оферта”, а съгласно българското право офертата е неразделна част от всеки последвал върху нейната основа договор.
2) На 11 февруари 2002 г. Вие и г-н Н. Сомлев сключихте т. нар. “Договор за спонсорство”. Този договор е сключен само и единствено в контекста на съдържанието на офертата.
Или иначе казано: ако изричното съдържание или тълкуването на договора противоречи на съдържанието на офертата, то договорът се счита за нищожен поради това, че е сключен при условията на “измама”, представляваща както а) престъпление по Наказателния кодекс, така и б) брутално нарушение на принципите и нормите на договорното право и на гражданско-правните отношения.
3) Приложено представям ксерокс-копие от статията на уважавания от всички български юристи проф. Витали Таджер, озаглавена “Договор за спонсориране”.
Позволявам си изрично да обърна Вашето внимание върху следните неща:
Необходимо е да се прави най-строго разграничение между “договор за дарение” и “договор за спонсориране”, които представляват два съвсем различни по своя предмет и по своите цели договори.
При договора за дарение получателят става собственик на парите или вещта, с които е дарен; при договора за спонсориране, обаче, спонсорът си остава абсолютен собственик на парите, на вещта или на резултата от дейността, която е осъществена благодарение на неговите пари. Това е абсолютна характеристика на спонсорирането!
Договорът за спонсориране винаги има рекламна цел, която спонсорът преследва; ако липсва рекламната цел, липсва и спонсориране.
Договорът за спонсориране не може да има стопански характер – чрез спонсориране може да бъде подпомагана единствено духовна дейност или спортна проява. При този договор спонсорираното лице може да извършва единствено действия, насочени към постигането на определен духовен резултат или някакви други действия, които са в полза на спонсора (подпомагащия).
При договора за спонсориране имущественото съдействие на спонсора не се прави с намерение за даряване, а се прави единствено с рекламна цел в полза на спонсора. Този договор е чисто комерсиален – чрез него спонсорът преследва чисто комерсиални подбуди и цели, имащи афиширащ, т. е. рекламен, характер. Дотолкова, доколкото спонсорът все пак прави определено имуществено подпомагане на спонсорирания, то той прави това само за да може по този начин да си създаде условията, които са му необходими за осъществяването на неговото рекламно послание. Дейността, която спонсорираният има правото да извършва с парите на спонсора, е абсолютно и неприкосновено строго определена от волята на спонсора.
Договорът за спонсориране е синалгматичен договор – спонсорираният има строго определени задължения към спонсора и може да извършава само такива действия, които образуват съдържанието на рекламата на спонсора.
Спонсорираният е длъжен да се въздържа от морално и материално увреждане на спонсора, от критикуване и злепоставяне, тъй като това ще е в противоречие с рекламната цел на договора.
Когато не се постигне целеният от спонсора рекламен резултат, спонсорираният е длъжен да върне парите!
4)
Уважаеми господин Ректор,
Сигурен съм, че не е мое задължение, а е задължение на пряко подчинения Ви административен служител, изпълняващ длъжността “Главен счетоводител”, да Ви докладва какво сме си говорили при личната ни среща, и какво писмо е получил от мен (изпратено му с препоръчана пратка № 745 от 28.02.2002 г., подадена от софийския пощенски клон 1172).
Все пак, обаче, приложено предоставям Ви копие от моето писмо, адресирано до г-н Стоил Киров.
Наистина, трябва да призная, че изпитвам известно неудобство от това, че ще Ви се наложи да прочетете това писмо. Защото ми се искаше въобще да не се стига до него! А това, разбира се, съвсем не означава, че имам намерение да смекчавам позицията си по въпроса.
Дори напротив – ще я отстоявам с още по-голяма упоритост и дори с ожесточение! Защото именно моята позиция е съобразена със закона, а неговата е чиста проба позиция на престъпник! Надявам се, че знаете поговорката “На такова дърво (или “дръвник” като Стоил Киров) само такъв клин (като моя) най-добре подхожда и върши работа!”
Надявам се, уважаеми господин Ректор, че Вие като официална страна по договора за спонсориране ще решите въпроса в съответствие с българското законодателство – или ще ми предоставите парите, за да мога аз да изпълня волята на спонсора относно неговото рекламно послание, или просто ще върнете парите.
04 март 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 6.) На 25 март 2002 г. се срещнах първо със Заместник-Ректора З. Козлуджов, и той каза: “Няма никакви проблеми! Само че не съм в течение на нещата, обърнете се към Помощник-Ректора Румен Киров, който именно се занимава с този случай!”
Първото нещо, което Румен Киров ми каза, бе, че наистина в Университета са постъпили “отнякъде си” “някакви си пари”, но че в деловодството не съществуват никакви документи, от които да е видно какви са тези пари и за какво са изпратени, и че чисто хипотетично може да се прием, че това е просто плащане на някакъв дълг.
Отговорих му, че съществуват два вида официални документи – писмото от 04 февруари, подписано от Зам.-Ректора З. Козлуджов, и Договора от 11 февруари, подписан от Ректора О. Сапарев. Той ми каза, че в деловодството липсват такива документи и че няма абсолютно никакви данни такива документи някога да са били регистрирани там.
Впечатлих се от наглостта на изявлението на Румен Киров и веднага проумях, че той е от кастата на т. нар. “стари апаратни играчи”, и че разиграва добре позната още от класическото комунистическо време административно-апаратна стратегия, в съответствие с която той най-нагло лъжеше с цел да провери дали аз имам копия от документите, и ако евентуално разбере че аз нямам такива, то това ще му даде възможност да се опита да разиграва стратегия, съгласно която такива документи въобще никога не е имало, и че следователно аз нямам никакво правно основание да претендирам за каквото и да е.
Коварно отговорих: “Съжалявам, но аз не съм страна по Вашия договор със Спонсора и едва ли при мен ще трябва да търсите доказателствата за неговото наличие!”. Последва неговата зашеметяваща реакция: “Ами да! Вие сте юрист и сам следва да се съгласите, че аз не мога да се разпореждам с тези пари само върху основата на Вашите устно казани пред мен приказки! При нас няма никакви документи и докато Вие не ми предоставите някакви документи, от които да е видно, че при нас са постъпили някакви пари, предназначени за издаването точно на Вашата книга, аз не мога да Ви дам никакви пари за такова нещо!”
Копията от въпросните документи, естествено, бяха в чантата ми. Но реших, че няма да е зле да проверя до къде могат да стигнат нещата. Придадох си видимо примирителен външен вид и тръгнах към вратата, а Румен Киров ме изпрати с многословие, в което се съдържаше почти “луд възторг” “от самия себе си” и благодарност към мен за това, че “като юрист” много добре съм го разбрал, че той е “безсилен” да постъпи иначе, защото иначе е щял да наруши закона.
Обаче само след десетина минути пак посетих Румен Киров и му дадох ксерокс-копие от документа от 04 февруари 2002 г., върху който съвсем ясно личи печатът на Университета и изходящият номер. Той изруга само веднъж “онези от деловодството” за това, че го “злепоставят” по този начин, и поне пет пъти ме попита откъде имам копието, но вместо да му отговоря на въпроса, аз му разказах един “мръсен” виц; после му казах, че ще бъда в канцеларията на факултета, където ще чакам решението му, и се “измъкнах” през вратата.
След десетина минути телефонът иззвъня, секретарката М. Запрянова се обади и каза “Да, тук е, и чака решението Ви!”, и после ми каза, че Румен Киров я вика при себе си. Когато се върна тя ми каза, че Румен Киров й наредил да ми каже, че той не намирал за нужно да разговаря с мен, тъй като този документ е доказателство единствено за това, че е имало “покана за сключване на договор”, но не е доказателство, че наистина е бил сключен такъв договор; а след като аз нямам копие от такъв договор, и след като в деловодството на Университета никъде нямало регистриран такъв договор, то това било доказателство, че никога не е бил сключван такъв договор.
Казах й да му каже, че аз имам копие и от самия договор. В мое присъствие тя му се обади по телефона и му каза, че аз имам копие от договора, че съм й го дал и че тя отива при него, за да му го занесе.
След няколко минути тя се върна и ми каза, че Румен Киров и Запрян Козлуждов заедно са разгледали договора и са стигнали до извода, че притежаваното от мен копие съвсем не е доказателство, че наистина е сключен такъв договор, и според тях липсва валидно сключен договор, и че следователно моите претенции относно парите са неоснователни.
Те са обърнали внимание на факта, че в притежаваното от мен копие наистина има подписа на Ректора и печата на Университета, но че липсва подписа и печата на другата страна по договора, поради което “строго юридически погледнато” липсвало договор, независимо от това, че парите, посочени като предмет на договора, наистина са изпратени, т. е. независимо от това, че неподписалата го страна всъщност е изпълнила договора.
Тъй като и двамата вече очевидно не искаха да разговарят с мен, казах на М. Запрянова да им каже, че това е само онова копие, което на мен ми бе дадено лично от самия Ректор; и че истинският договор с подписите и печатите и на двете страни, естествено, се намира в техните административни служби. В мое присъствие тя им го каза по телефона. Но без резултат.
Тогава в присъствието на секретарката М. Запрянова аз се обадих по телефона на Спонсора Николай Сомлев. Той каза, че ще дойде най-много за пет минути, а Запрянова уведоми двамата Киров и Козлуждов за това, че “другата страна по договора” всеки момент ще пристигне.
Когато Н. Сомлев дойде, той им показа неговото копие от договора, надлежно подписано и подпечатано и от двете страни. Те казаха, че “договорът наистина е перфектен”, и че искат да им бъде дадено време от десетина дни, за да помислят какво да правят.
Аз се намесих и ги попитах: “А Вие защо досега криехте Вашето копие от договора? На какво разчитахте?”
Те, естествено, отказаха да ми отговорят.
IV. 7.) На 01 април 2002 г. получих писмо, имащо изх. № 162, адресирано до мен, подписано лично от Ректора Огнян Сапарев и подпечатана с печата на Университета.
IV. 8.) На 08 април 2002 г. изпратих следното писмо до Спонсора.
До г-н инж. Николай Сомлев
Управител на ЕООД
“Водоснабдяване и канализация”
гр. Пловдив-4000
Бул. “6-ти Септември” № 250
Уважаеми господин Сомлев,
Приложено представям Ви: 1) принтерно копие с оригинален подпис на писмото ми от 27 февруари 2002 г. до Главния счетоводител на Пловдивския университет; 2) принтерно копие с оригинален подпис на писмото ми от 04 март 2002 г. до Ректора на Пловдивския университет; 3) ксерокс-.копие от писмото, което получих преди няколко дни, подписано на 01 април 2002 г. лично от Ректора на Пловдивския университет проф. Огнян Сапарев.
Както виждате, въпреки че в писмото до мен все пак изрично е споменато, че договорът е за спонсориране, самото съдържание недвусмислено сочи, че ръководството на университета продължава да изхожда от тезата, че се касае за дарение, при условията на което именно те са абсолютните господари както на предоставените от Вас средства, така и на моите авторски права.
А тази тяхна теза просто противоречи както на правния нормативен ред относно феномена “спонсорство”, така и на конкретните договорни отношения, от една страна между мен и Вас, и от друга страна, между Вас и Пловдивския университет.
По същество става въпрос за това, че ръководството на университета продължава стратегията си, която прилага вече в продължение на повече от три месеца, откакто Вие сте предоставили парите, съгласно която се опитва да “ни набута” в рамките на онзи, т. нар. “установен в Университета ред”, при който търсеният от Вас рекламен ефект, заради който Вие именно предоставихте парите, ще бъде напълно обезсмислен и абсолютно неефективен.
Преди всичко, както изрично ме уведомиха от различните ръководни нива на Университета, съгласно този ред: 1) първо, ще е необходимо за се направи т. нар. “заявка за включване в издателския план на Университета”, която ще трябва да бъде обсъдена и евентуално приета или отхвърлена от Факултетния съвет на Юридическия факултет – за такава процедура в най-добрия случай е необходимо време от около два-три месеци; 2) след което, ако решението е положително, то ще трябва да бъде обсъдено и евентуално утвърдено или отхвърлено от Ректорския съвет – за тази процедура също така в най-благоприятния случай са необходими около два-три месеци; 3) след това, решението ще трябва да бъде съгласувано (или нещо подобно) в Министерството, където вероятно процедурата ще отнеме нови два-три месеци; 4) след всичкото това трудът ми ще трябва да бъде даден на рецензенти, които само за да го прочетат ще поискат пет-шест месеци време; 5) след това мнението на рецензентите ще трябва да бъде обсъдено в съответната катедра, за което ще са необходими още три-четири месеци; 6) след това и от Факултетния съвет, за което ще са необходими още три-четири месеци; 7) след всичкото това ще са необходими поне още пет-шест месеци за отпечатването в печатницата.
Това е редът, в който те искат да “ни набутат”.
Във връзка с този именно “ред” си позволявам да Ви припомня вечната актуалност на един афоризъм от времето на класическото комунистическо управление – “Вкараха го в пътя си, за да могат да го прегазят” (защото ако не си в коловоза на “техния път”, и ако не се съобразяваш с “техния ред”, никога няма да могат да те прегазят).
Точно по този ред през 1974-1980 г. премина разглеждането и приемането за печат на моята първа книга “Прогностика” – в продължение на точно шест години тя бе обсъждана именно в рамките на един такъв “установен ред”; след което бе надлежно приета за печат; след което престоя в печатницата точно седемнадесет години (17 г.); след което през 1993 г. аз сам си я издадох без да търся техния ред; след което, през 1998 г. открих в разсекретените архиви на Държавна сигурност, че всичкото това е било ръководено именно от тайните служби.
Заслужава внимание и фактът, че няколкото книги, които издадох от 1993 г. до днес, по същество ги издадох в условията на почти най-строга конспиративност относно печатницата, която ги отпечатва, тъй като няколко души обикаляха почти всички известни печатници, където са се легитимирвали чрез фалшиви “издадени им от мен” пълномощни свидетелства, с които са искали да получат целия тираж на отпечатаните книги (естествено, съвсем не от ученолюбиви интереси!).
Но всъщност онова, което има най-важно значение за Вас е, че ако ние се съгласим да се включим в процедурата на онзи ред, който ни се предлага, то тогава, след “най-стриктното осъществяване на установения ред”, Вие просто вече няма да имате абсолютно никаква нужда от рекламния ефект, който целите да постигнете със спонсорирането на тази книга. Така че чрез предлагането на този “ред” проф. Сапарев цели да удари не само ефективността на моя научен труд, но и ефективността на Вашата реклама.
Освен това, съществува още един изключително важен елемент. Ръководството на Университета изрично настоява именно те да бъдат тези, които да преценяват и контролират онзи елемент на договора, в който е предвидено изпращането на книгите (с Вашето рекламно каре в тях!) на видни личности и институции, при което те да знаят техните имена и адреси.
Според мен това е абсолютно чудовищно искане от гледна точка на съвременната правна регламентация на индустриалните и рекламните интереси на Вашата фирма и считам, че в случая се касае до форма на прикрит индустриален шпионаж и опит за вникване във фирмените тайни на Вашата фирма, което наред с всичко останало има значение и за възможността за прилагане на нелоялна конкуренция спрямо Вашата фирма.
Излиза, че Вие ще дадете голяма сума пари, за да дадете възможност на просяци и слуги на мафията да узнаят имената и адресите на Вашите фирмени контакти, и евентуално да ги кажат на Вашите конкуренти.
В такъв престъпен механизъм на прикрито мотивиране на желанието за увреждане на Вашите индустриални и рекламни интереси от страна на ръководството на Пловдивския университет аз обаче не желая да участвувам!
Считам, че е необходимо да Ви върнат парите!
08 април 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 9.) На 09 април 2002 г. написах и изпратих следното писмо до Ректора Огнян Сапарев.
До г-н проф. дфн Огнян Сапарев,
Ректор на ПУ “Паисий Хилендарски”
ул. “Цар Асен” № 24
гр. Пловдив – 4000
Господин Ректор,
Получих Вашето писмо, имащо изх. № 162 и дата 01 април 2002 г.
Приложено представям Ви копие от моето писмо от 08 април 2002 г., адресирано до Спонсора.
Специално обръщам Вашето внимание върху факта, че в т. 2 на подписания лично от Вас “Договор за спонсорство” изрично, ясно и недвусмислено е записано, че предоставените от Спонсора пари са предназначени “за финансиране на разходите по написването и издаването на учебника”.
Не разбирам кой и защо Ви е направил професор по български език и литература, след като Вие може би въобще не разбирате значението на думите в българския език, на който е написан подписаният лично от Вас договор.
Или може би вече просто имате проблеми с адекватността? Но ако е така, то в такъв случай не само аз като специалист по “Психология на правото” не бих могъл да Ви помогна, но няма да могат да Ви помогнат и специалистите по “Психология”, каквито има в ръководения от Вас Университет.
Става въпрос за Вашето “тълкувателно схващане” относно думата “написването”, употребена в израза “за финансиране на разходите по написването …на учебника“.
Става въпрос, разбира се, най-вече за това, че през изтеклите два месеца от момента, в който Вие сте получили парите, Вие (и по-точно Вашите подчинени, намиращи се и очевидно действуващи под Ваше непосредствено ръководство) се държите с мен по такъв вулгарен начин, в съдържанието на който само между другото недвусмислено е заложено желанието да ми попречите именно първо на написването на труда.
Което недвусмислено навежда на извода, че Вашата стратегия вероятно е много по-голяма, отколкото простото попречване на написването и издаването на един научен труд. Би трябвало, естествено, професионално да си спомняте, че при аналогични обстоятелства Радичковият селянин Исай е започнал да разбира, че целта на властта не е просто да му вземе шугавата овца, а е да бъде направено от човека човечец, от народа народец, и мъдростта да бъде сложена под пломба (Виж: Йордан Радичков, Козята брада, Новели, С., 1967, с. 25, 30, 32, 34, 36, 39, 45, 48).
А това, че досега не сте ми предоставили нито една стотинка от тези пари, за да бъде финансирано именно първо написването на труда, е само един от многобройните аспекти на Вашето поведение, насочено към неизпълнение на поетото от Вас договорно задължение.
09 април 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 10.) Рано сутринта на 12 април 2002 г. лично предоставих в канцеларията на Ректора на Пловдивския университет проф. Огнян Сапарев информационно копие от писмото ми до Председателя на Народното събрание. Отделно от това изпратих такова копие и по пощата с препоръчана пратка.
До г-н проф. Огнян Герджиков
Председател на Народното събрание
пл. “Народно събрание”
София – Ц, 1000
Информационно копие:
До г-н проф. дфн Огнян Сапарев,
Ректор на ПУ “Паисий Хилендарски”
ул. “Цар Асен” № 24
гр. Пловдив – 4000
Уважаеми господин Председател,
Доколкото ми е известно от информационните източници, през юни миналата година, т. е. преди почти една година, проф. Огнян Сапарев е избран за народен представител и е встъпил в съответната функция и правомощия в Народното събрание в квотата на “Коалиция за България”. От същите информационни източници, обаче, досега, както аз, така и другите преподаватели в Пловдивския университет, не сме узнали за нито една негова проява като депутат в парламента, поради което се подхранват слуховете, че той всъщност е напуснал Народното събрание.
Изглежда, обаче, че тези слухове си ги разпространява самият той, за да може така да обосновава факта, че продължава да заема и все още не е освободил заеманата от него длъжност Ректор на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Според други слухове, той си е депутат в Парламента, но като Ректор формално се бил намирал в т. нар. “неплатен отпуск”.
Каквито и да са, обаче, неговите административни игри и трикове в това отношение, за мен е неоспорим факт, че Огнян Сапарев фактически продължава да изпълнява длъжността “Ректор”, като ръководи както Ректорския съвет, така и административните дела на Университета, при което подписва почти всички официални документи, с което явно демонстрира факта, че заема напълно ефективно и двете служби.
Лично аз притежавам няколко напълно официални документи, от които е видно, че въпросното лице ги е подписало именно в качеството си на действуващ Ректор на Университета.
Опитите ми да установя дали той в същото това време получава и заплата за дейността си като Ректор, обаче, пропаднаха – тази информация била “държавна тайна” и до такава информация не бях допуснат. Макар, че за публични личности такива тайни не съществуват или поне би трябвало да не съществуват.
Така или иначе, поне за мен е неоспорим факт, че Огнян Сапарев фактически заема и съвместява напълно ефективно и двете си държавни служби.
Доколкото, обаче, се простира моята правна грамотност (на все пак хабилитиран преподавател в Юридическия факултет на същия Университет), това ефективно съвместяване на двете държавни служби противоречи на изричните текстове на Конституцията, както и на няколкото пределно ясни решения на Конституционния съд в същото това отношение.
Това, разбира се, неизбежно поставя множество въпроси, от които тук ще формулирам поне четири: 1) Законосъобразно ли е едновременното фактическо ефективно заемане от въпросното лице и на двете служби?; 2) Каква е далаверата (и дали само заплатата или и нещо друго е далаверата?), в името на която въпросното лице е мотивирано да осъществява това противоречащо на Конституцията съвместяване на двете служби?; 3) Каква е правната валидност на административните и другите правно релевантни актове, издадени и подписани от него във функцията му на Ректор?; 4) Каква е правната валидност на дейността му като депутат в Парламента.
Що се отнася до въпроса за парламентарната етика и морал, то в това отношение аз не предявявам никакви претенции към него, просто защото ipso facto е безсмислено да искам от него да има нещо общо с тези феномени.
Уважаеми господин Председател,
Пледирам за Вашето разпореждане относно това да предоставите писмото ми на съответните комисии или други органи, които да установят фактите, за наличието на които Ви уведомявам, както и да разгледат и се произнесат по казуса относно съвместимостта на едновременното изпълняване от Огнян Сапарев на посочените две държавни служби, както и относно правните ефекти (последици) от тази съвместимост.
12 април 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 11.) Същият ден, веднага след като е получил копието от моето писмо до Парламента, Огнян Сапарев вероятно е осъзнал, че е навлязъл в “дълбоки води”, поради което е написал следното писмо до Спонсора
IV. 12.) След като Спонсорът ми се обади и ми каза какво писмо е получил от “другата страна по договора”, реших, че няма да е зле “да обясня по-ясно и по-разбрано” на проф. Огнян Сапарев някои неща, които той, всъщност, е трябвало да знае още в самото начало.
До г-н проф. дфн Огнян Сапарев,
Ректор на ПУ “Паисий Хилендарски”
ул. “Цар Асен” № 24
гр. Пловдив – 4000
Господин Ректор,
Вчера изпратих до Вас с препоръчана поща копие от писмото ми до Председателя на Народното събрание, и се надявам, че вече сте имал заслуженото удоволствие (много бих искал наистина да е именно удоволствие!) да прочетете написаното.
Тъй като Вие, така или иначе, бяхте решили “да мерите сили” с мен на територията на моята професионална квалификация на юрист, позволявам си да Ви похваля за полезното за Вас (и за Вашите слуги от ръководството на Университета) начинание. Защото съм уверен, че по този именно начин, макар и твърде късно за Вашите (а и за техните) години, Вие (и те) наистина ще успеете да научите онова, което някога сте пропуснал(и).
Но нали знаете – никога не е късно човек да стане както за резил, така и мъдрец! Все пак, нали си спомняте онзи разказ на Светослав Минков, в който се говори как една глупава кокошка глътнала едно бобено зърно, и как после благодарение на тази си глупост, и тя и другите кокошки, успели да узнаят на какво се казва мъдрост.
Тъй като аз наистина най-доброжелателно желая да Ви бъда полезен в процеса на осъзнаването на факта, че сте попаднал в собствения си капан, ще се опитам да Ви обясня това нещо именно чрез фолклорните литературни похвати, които Вие като професионален филолог (и като професор по българска литература) би трябвало поне малко да разбирате.
Както сам може би разбирате, аз съм принуден да говоря по този (надявам се) разбираем за Вас професионален език, тъй като се убедих, че през изтеклите месеци Вие, от своя страна, се опитвахте да ми говорите на мен на езика на правото, от който, естествено, не разбирате абсолютно нищо.
1. И така, нека започнем с първата притча (т. е. “Нравоучителен разказ с алегорично съдържание”).
Един млад, нахакан (т. е. глупав, дързък, безочлив и нахален) селянин много бил искал да се прочуе като герой. Мислил, мислил, как да постигне това, и измислил – ще отиде в гора, ще хване жива мечка, ще я върже и доведе в селото, и тогава всички ще ахнат като го видят какъв голям герой е той.
Един ден той и баща му отишли на нивата, която била близо до гората. Нахаканият селянин решил да изненада дори и баща си, и без да му казва какво е намислил, отишъл в гората. И след малко се провикнал оттам:
- Тате, хванах мечка!
- Браво! – Отговорил му бащата. – Доведи я!
- Не мога, тате! – провикнал се пак синът.
- Ами, тогава пусни я и си ела!
- Не мога, тате! – пак се провикнал синът. – Аз я пускам, ама тя не ме пуска!
2. А сега, нека Ви разкажа и втората притча, взета наготово от архивите на българския правен фолклор.
Един българин никак не бил беден, но не бил и богат. С бавен и постоянен труд успявал да живее така, както живеели повечето хора навсякъде в царството. Това, обаче, съвсем не го удовлетворявало и той решил, че трябва да направи нещо, с което да забогатее за съвсем кратко време и да стане богат, та даже и по-богат от чорбаджията в селото.
След много мислене, един ден отишъл при чорбаджията и му казал:
- Чорбаджи, омръзна ми да живея все така и с постоянен труд да свързвам двата края. Решил съм да се захвана с бизнес и да забогатея. Но нямам нужния ми първоначален капитал. Дошъл съм да ти поискам да ми дадеш в заем 100 жълтици, които ще ти върна след една година, ама ще те моля и това, после да не ми искаш лихва за тях.
Чорбаджията, който и друг път си имал работа с такива като него, му казал:
- Ако аз използвам тези 100 жълтици, за една година ще спечеля пет пъти повече, така че ако ти ги дам аз ще загубя 500 жълтици печалба. Ако, обаче, се случи така, че ти фалираш и не ми върнеш парите, то тогава аз ще загубя 600 жълтици. Така, както те познавам, считам, че за това време с тези пари ти би могъл да спечелиш най-много още толкова, и след една година ще можеш да имаш 200 жълтици, 100 ще ми върнеш и 100 ще ти останат като печалба. Считам, че ще направя богоугодно дело, ако ти дам възможност да пооправиш малко положението си, и в угода на Бога аз съм съгласен да загубя 500 жълтици от редовната си печалба. Няма да ти искам никаква лихва, но ти трябва да ми върнеш стоте жълтици точно след една година и нито един ден повече. Освен това, считам, че ще направя богоугодно дело и ако ти опростя заема в случай, че фалираш, без да си направил този фалит нарочно. Ако бизнесът ти потръгне и ти спечелиш, точно след една година трябва да ми върнеш стоте жълтици. Нещо повече – считам, че пак ще направя богоугодно дело, ако точно след една година ти дам възможността, ако ти сам пожелаеш това, да не ми върнеш стоте жълтици, но за сметка на това ще трябва да понесеш само едно, което сам си избереш, от следните наказания: да ти бъдат ударени сто тояги, да изядеш по време на един обяд един килограм сол, да те чукат по веднъж в рамките на един ден сто души от слугите ми.
Българинът взел парите, вложил ги в бизнес и за една година спечелил точно толкова, колкото му бил казал и чорбаджията. Така той имал възможността хем почтено да си върне заема, хем да има и печалба цели 100 жълтици. Той, обаче, решил, че печалбата му би могла да стане двойно повече, ако се възползва от условията на договора, даващи му възможност да понесе едно от посочените наказания.
Така в деня, определен за изплащане на заема, българинът заявил на чорбаджията, че предпочита да се възползва от предоставената му възможност за допълнително забогатяване. Най-напред избрал наказанието със солта, ял колкото ял, изял повече от половината, но видял, че няма да може да изяде и останалата сол, и се отказал. Тъй като, обаче, всичко станало дотук не представлява валидно изпълнение на договора, той трябвало или да си върне стоте жълтици, или да започне с някое от другите наказания. Той пак предпочел да не върне парите и си избрал да получи сто удари с тояга. Когато ударите станали 70, той проумял, че няма да може да издържи и на останалите удари, и спрял изпълнението. Така и този път нямало валидно изпълнение на условията на договора. Чорбаджията го съжалил и му предложил да си върне стоте жълтици и всичко да приключи, но българинът решил да се възползва и от последната възможност да не плаща. Когато сексуалният сеанс със слугите стигнал пак до 70, българинът разбрал, че повече няма да може да издържи, спрял изпълнението, върнал стоте жълтици на чорбаджията и се прибрал у дома.
След време селските зевзеци започнали да го подиграват в кръчмата, а нашият човек казвал:
- Грешите, ако си мислите, че това съм го направил от глупост. На мен просто точно това ми харесваше и аз взех заема не за да спечеля, а за да си намеря удобен повод да получа онова, което получих!
13 април 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 13.) В началото на май у дома ми пристигна писмо, подписано от Началника на кабинета на Председателя на Народното събрание.
IV. 14.) На 07 май 2002 г. изпратих ново писмо до Председателя на Народното събрание.
До г-н проф. Огнян Герджиков
Председател на Народното събрание
пл. “Народно събрание”
София – Ц, 1000
Уважаеми господин Председател,
По повод моето писмо до Вас от 12 април т. г. получих отговор № ПГ-2194-Я-13 от 29.04.2002 г., подписано от Началника на Вашия кабинет г-н Стоян Хаджиев.
За съжаление налага се да оспоря фактите и твърденията, залегнали в този отговор.
Не зная как е била направена проверката, за която се твърди, че е била направена (ако изобщо такава наистина е била направена!), но поне за мен е очевидно, че, поради някакви си причини, тя не е стигнала до истината.
Приложено представям Ви ксерокс-копия от 4 (четири) документи, от които изрично, ясно и недвусмислено е видно, че твърдението, съдържащо се в писмото-отговор до мен не отговаря на истината: 1) Договор за спонсорство от 11.02. 2002 г.; 2) Писмо изх. № 162 от 01.04. 2002 г.; 3) Писмо изх. № 28.00.60 от 12.04.2002 г.; 4) Писмо изх. № 173 от 12.04.2002 г.
Въпросните четири документи са подписани лично от проф. Огнян Сапарев в качеството му на Ректор на Пловдивския университет през времето, през което той е бил депутат в Парламента и съгласно Конституцията не е имал право да изпълнява длъжността Ректор.
Ако тези четири документи не са Ви достатъчно доказателство, мога да Ви предоставя още много подобни документи. Така че нека не си играем на документални доказателства. Ако непременно ще трябва да нарушите Конституцията, за да оправдаете проф. Огнян Сапарев, то измислете нещо друго!
Ще Ви посоча само още два вида доказателства, с които разполагам и с които и Вие, ако поискате, ще можете да разполагате: а) През това време проф. Огнян Сапарев присъствуваше и взе участие в Научен съвет на Юридическия факултет при Университета, и този факт е отразен в съответния протокол, а освен това този факт можа да бъде потвърден и от всички преподаватели от Юридическия факултет, присъствували на този Научен съвет; б) Разбира се, всеки преподавател от Юридическия факултет през февруари т. г. получи т. нар. “Допълнително споразумение към трудов договор”, и този документ е подписан от Ректора проф. Огнян Сапарев.
Уважаеми господин Председател,
Очаквам Вашия отговор!
07 май 2002 г. Янко Н. Янков
*
IV. 15.) На 20 юни 2002 г. изпратих ново писмо до Председателя на Народното събрание.
До г-н проф. Огнян Герджиков
Председател на Народното събрание
пл. “Народно събрание”
София – Ц, 1000
Уважаеми господин Председател,
По повод моето писмо до Вас от 12 април т. г. получих отговор № ПГ-2194-Я-13 от 29.04.2002 г., подписано от Началника на Вашия кабинет г-н Стоян Хаджиев.
С мое писмо до Вас от 07 май т. г.: ãоспорих фактите като приложих четири (четири) документи в това отношение и посочих наличието на още много други документи и доказателствени средства, потвърждаващи моята теза; ãи настоях да получа отговор от Вас.
За съжаление до днес не получих никакъв отговор.
Припомням Ви, уважаеми господин Председател, че става въпрос за това, че депутатът проф. Огнян Сапарев фактически заема и съвместява напълно ефективно както депутатската си функция, така и функцията си на Ректор на Пловдивския университет, и че това се извършва в нарушение на изричните текстове на Конституцията и на решенията на Конституционния съд.
За мен съществуват напълно достатъчни основания да считам, че това осъществявано от проф. Огнян Сапарев брутално противоконституционно съвместяване на двете държавни длъжности е пряко и неразривно свързано с редица корупционни механизми, в основата на които като ръководител стои именно въпросната персона. Това, че Парламентът, който Вие ръководите, поне засега “си затваря очите” по въпроса за нарушението на Конституцията във визираната ситуация, според мен е един изключително зловещ факт в нашата действителност.
Впрочем, уважаеми господин Председател, все още е във Вашата властническа възможност да отстраните съществуването на този факт.
Все още нямам отговор на писмото ми до Вас от 07 май т. г.; разбира се, настоявам за отговор и на сегашното ми писмо!
Очаквам Вашия отговор!
20 юни 2002 г. Янко Н. Янков
*
До предаването на ръкописа в печатницата не се получи никакъв отговор от Парламента.
***
Авторът и Издателството изказват своята най-дълбока благодарност на фондацията “Св. Николай Чудотворец” за щедрата финансова подкрепа, благодарение на която читателите имат възможността да държат в ръцете си тази книга.
[Публикувано на стр.471-513 от книгата на проф. Янко Янков ПСИХОЛОГИЯ НА ПРАВОТО. Том 1. - С., "Янус", 2002. - 517 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар