МАСКАРАДЪТ СеДС ПРОДЪЛЖАВА... ВСЕ ОЩЕ

До г-н Иван Калчев -

Главен редактор на в-к "Нов ден"

...Рано или късно ще приключи маскарадът

Ува­жа­е­ми гос­по­дин Гла­вен ре­дак­тор,

Ня­кол­ко пъ­ти и с го­лям ин­те­рес про­че­тох пис­мо­то на г-н Йор­дан Ва­си­лев, пуб­ли­ку­ва­но във вес­т­ник „Нов ден“, бр. 48 от 15­22 фев­ру­а­ри 1991 г., по по­вод ста­ти­я­та на г-н Бо­жи­дар Па­лю­шев в пре­диш­ния брой на вес­т­ни­ка. Уве­ря­вам Ви, че ни­ко­га не ми е би­ло при­я­т­но да при­пом­ням на ня­ко­го не­ща, ко­и­то той не мо­же или не же­лае да си спом­ни, но от ня­кол­ко ме­се­ца на­сам счи­там, че по­ли­ти­чес­ка­та поч­те­ност изис­к­ва да нап­рег­нем па­мет­та си и да пре­лис­тим ста­ри­те си за­пис­ки. Се­га, ко­га­то на поч­ти всич­ки е яс­но, че Съ­ю­зът на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли не е из­пъл­нил пред­наз­на­че­ни­е­то и обе­ща­ни­е­то си да бъ­де опо­зи­ция, нуж­но е да бъ­дем дос­та­тъч­но поч­те­ни и да си при­пом­ним оне­зи фак­ти, ко­и­то мо­же­ха да да­дат друг об­лик на по­ли­ти­чес­кия жи­вот в Бъл­га­рия. Във връз­ка с то­ва поз­во­ле­те ми чрез стра­ни­ци­те на в-к „Нов ден“ да бла­го­да­ря на г-н Ивай­ло Ку­тов, кой­то в брой 7 от 14 фев­ру­а­ри та­зи го­ди­на на в-к „Ре­пор­тер“ при­пом­ня, че още пре­ди ед­на го­ди­на, ко­га­то бях член на СДС, меж­ду мен и Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС въз­ник­на жес­ток кон­ф­ликт по по­вод от­к­ри­тия ми и неп­ри­ми­рим ан­ти­съ­ве­ти­зъм, а то­га­ва в то­зи съ­юз се счи­та­ше за ко­щун­с­т­во да се го­во­ри про­тив „го­ле­мия брат“.

Поз­на­вам г-н Йор­дан Ва­си­лев от пър­ви­те дни на но­е­м­в­ри 1989 г., от­ко­га­то всъщ­ност поз­на­вам и повечето ли­де­ри на СДС. То­га­ва бе вре­ме­то на опо­зи­ци­он­на­та еуфо­рия, към ко­я­то ка­то то­ку-що из­ля­зъл от зат­во­ра се от­на­сях твър­де скеп­тич­но. Г-н Ва­си­лев не бе по­ща­ден от про­я­ви­те на ма­со­ва­та еуфо­рия и то­ва обус­ло­ви фак­та, че с не­го не сме про­ве­ли ни­то един се­ри­о­зен по­ли­ти­чес­ки раз­го­вор. Опит за се­ри­о­зен по­ли­ти­чес­ки раз­го­вор нап­ра­вих на 15 де­кем­в­ри 1989 г., пе­тък ве­чер­та, но за съ­жа­ле­ние раз­го­вор не се по­лу­чи. Всъщ­ност то­ва бе и де­нят на пър­вия ми кон­ф­ликт и на пър­ви­те ми ра­зо­ча­ро­ва­ния от „по­ли­ти­чес­ки­те мъ­же“, на­ла­га­щи се то­га­ва ка­то ли­де­ри на опо­зи­ци­я­та. Не­ка при­пом­ня, че то­га­ва ли­де­ри­те на опо­зи­ци­я­та се от­г­ра­ни­чи­ха от ра­ди­ка­лиз­ма на ма­си­те, скан­ди­ра­щи „До­лу БКП!“, ка­то за­я­ви­ха, че то­ва е „ек­с­т­ре­ми­зъм“ и по­съ­вет­ва­ха сво­и­те „кон­с­т­рук­тив­но мис­ле­щи пос­ле­до­ва­те­ли“ да се пок­ло­нят на па­мет­та на току-що по­чи­на­лия Са­ха­ров пред чер­к­ва­та до На­род­но­то съб­ра­ние. То­га­ва спо­де­лих с г-н Йор­дан Ва­си­лев, че преди няколко минути съм се ска­рал с Пет­ко Си­ме­о­нов, Же­лю Же­лев и Ге­о­р­ги Спа­сов за­ра­ди то­ва, че „от­г­ра­ни­ча­ва­не­то“ им от ра­ди­ка­лиз­ма на ма­си­те е факт с твър­де опас­ни пос­ле­ди­ци за бъ­де­ще­то на де­мок­ра­ци­я­та в Бъл­га­рия. Г-н Йор­дан Ва­си­лев ос­та­на из­не­на­дан от мо­и­те ду­ми и най-еле­ган­т­но ми да­де да раз­бе­ра, че не спо­де­ля мо­я­та по­зи­ция. По­зо­ва­ва­не­то ми на Все­о­б­ща­та дек­ла­ра­ция за пра­ва­та на чо­ве­ка, рег­ла­мен­ти­ра­ща ка­то пра­во­съ­о­б­ра­зен пос­ле­ден из­ход бун­та сре­щу ти­ра­ни­я­та и по­тис­ни­чес­т­во­то, бе пос­рещ­на­то с ар­гу­мен­та „Да, оба­че...“.

Ня­кол­ко ме­се­ци след то­ва с г-н Йор­дан Ва­си­лев сме се сре­ща­ли слу­чай­но, поз­д­ра­вя­ва­ли сме се на­бър­зо и сме се от­ми­на­ва­ли. След кон­ф­лик­та ми с Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС и на­пус­ка­не­то ми на та­зи ор­га­ни­за­ция г-н Ва­си­лев прес­та­на да ме поз­д­ра­вя­ва. За в-к „Де­мок­ра­ция“, къ­де­то г-н Пет­ко Си­ме­о­нов бе ди­рек­тор, а г-н Йор­дан Ва­си­лев бе гла­вен ре­дак­тор, мо­е­то име ста­на аб­со­лют­но та­бу. Бур­гас­ки­ят ко­рес­пон­дент на вес­т­ни­ка г-н Ге­о­р­ги По­пов не зна­е­ше то­ва и на­пи­са ко­рес­пон­ден­ция за граж­дан­с­ко­то не­под­чи­не­ние в с. Ма­но­лич, къ­де­то аз зас­та­нах на стра­на­та на мо­и­те из­би­ра­те­ли. Ко­рес­пон­ден­ци­я­та бе под­ло­же­на на ал­хи­ми­чес­ка­та об­ра­бот­ка, опи­са­на от Джордж Ору­ел в ро­ма­на „Хи­ля­да де­вет­с­то­тин осем­де­сет и чет­вър­та“ – прин­ци­път „та­къв чо­век ня­ма и не е има­ло“ бе прин­цип­но­то от­но­ше­ние, оса­ка­ти­ло уси­ли­я­та на ко­рес­пон­ден­та. Впро­чем пъл­ни­ят текст на ко­рес­пон­ден­ци­я­та бе пуб­ли­ку­ван, но из­вън де­мок­ра­тич­ни­те се­ле­ния на в-к „Де­мок­ра­ция“.

Нас­ко­ро след то­ва срещ­нах на ули­ца­та пред Съ­ю­за на пи­са­те­ли­те г-н Йор­дан Ва­си­лев и г-н Пла­мен Да­рак­чи­ев. Г-н Ва­си­лев не по­же­ла да се ръ­ку­ва с мен и ръ­ка­та ми увис­на във въз­ду­ха. По­пи­тах го да­ли е чел Ору­ел. На­ло­жи се да по­я­с­ня, че все­ки, кой­то е чел в-к „Де­мок­ра­ция“ и в-к „Под­к­ре­па“, мо­же да кон­с­та­ти­ра, че ко­рес­пон­ден­ци­я­та на г-н Ге­о­р­ги По­пов е има­ла раз­лич­на съд­ба в те­зи два вес­т­ни­ка. Вмес­то от­го­вор ми бе при­пом­не­но, че за­е­д­но с още три­ма бив­ши чле­но­ве на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС сме пуб­ли­ку­ва­ли „сра­мен пас­к­вил за опо­зи­ци­я­та“. По­пи­тах г-н Ва­си­лев да­ли мо­же да оп­ро­вер­гае по­не един от из­не­се­ни­те от нас фак­ти, но по­лу­чих от­го­вор, че фак­ти­те ня­мат ни­как­во зна­че­ние, важ­но­то е, че аз съм про­тив СДС, сле­до­ва­тел­но съм про­тив опо­зи­ци­я­та. Раз­го­во­рът бе кра­тък и г-н Ва­си­лев под­чер­та­но ми да­ва­ше да раз­бе­ра, че не му е при­я­т­но да раз­го­ва­ря с мен. Пос­лед­ни­те му ду­ми бя­ха: „Аз мно­го съм Ви ува­жа­вал, но Вие из­вър­ших­те пре­да­тел­с­т­во спря­мо на­шия из­с­т­ра­дал на­род!“ За­бо­ля ме мно­го. Поч­ти шест го­ди­ни бях свик­нал да чу­вам та­ки­ва ду­ми са­мо от ус­та­та на над­зи­ра­те­ли­те в зат­во­ра. Са­мо там ми го­во­ре­ха, че съм „пре­да­тел“ и „враг на на­ро­да“. Зна­ех, че стра­те­ги­я­та на ли­де­ри­те от СДС е да твър­дят, че са­мо те са опо­зи­ци­я­та в Бъл­га­рия, а всич­ко ос­та­на­ло е „ко­му­нис­ти­чес­ко де­ло“, мно­го доб­ре зна­ех за­що точ­но та­ка­ва е тях­на­та стра­те­гия, но зна­ех, че ра­но или къс­но мас­ка­ра­дът ще прик­лю­чи и ще се ви­ди ис­тин­с­ко­то ли­це на все­ки. Все пак бе­ше ми теж­ко и за­га­дъч­но то­ва, че чо­век ка­то г-н Йор­дан Ва­си­лев мо­же да бъ­де под­дръж­ник на та­ка­ва стра­те­гия.

През де­кем­в­ри 1989 г. ли­де­ри­те на опо­зи­ци­я­та се от­г­ра­ни­ча­ва­ха от ра­ди­ка­лиз­ма на ма­си­те и пред­ла­га­ха кон­цеп­ци­я­та за „неж­на­та ре­во­лю­ция“, за „мир­ния пре­ход към де­мок­ра­ция“. Дев­с­т­ве­но­то по­ли­ти­чес­ко съз­на­ние на хо­ра­та ги до­ве­де до то­ва, че те по­вяр­ва­ха и „сва­ли­ха мер­ни­ка си“. Ня­кол­ко ме­се­ца след из­бо­ри­те хо­ра­та за­поч­на­ха да про­у­мя­ват, че са ста­на­ли жер­т­ва на ед­на го­ля­ма из­ма­ма. Оне­зи, ко­и­то по-ра­но фре­не­тич­но скан­ди­ра­ха „Са­мо СДС!“, се­га за­поч­на­ха да мис­лят със соб­с­т­ве­на­та си гла­ва. Ли­де­ри­те на опо­зи­ци­я­та за­поч­на­ха да про­у­мя­ват, че ра­ди­ка­лиз­мът на ма­си­те от­но­во се по­ви­ша­ва чув­с­т­ви­тел­но и че е нуж­но да тър­сят стра­те­гии на сбли­жа­ва­не с ма­си­те. Оно­ва, ко­е­то аз го­во­рех в Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и ко­е­то бе при­чи­на­та за мо­е­то из­гон­ва­не и на­пус­ка­не на то­зи съ­юз, днес е обект на вни­ма­ни­е­то на по­ве­че­то от ли­де­ри­те на СДС. В по-го­ля­ма­та си част то ве­че е стра­те­гия, по­не на ня­кои от ли­де­ри­те, ко­и­то по-ра­но ме уп­рек­ва­ха за съ­що­то. Съв­сем нас­ко­ро г-н Йор­дан Ва­си­лев пред­ло­жи на мен и на г-н Ах­мед До­ган да се при­съ­е­ди­ним към сфор­ми­ра­на­та в рам­ки­те на СДС гру­па на „ра­ди­кал­но-ли­бе­рал­ни опо­зи­ци­о­не­ри“. Ние дип­ло­ма­тич­но обе­щах­ме да „про­у­чим пред­ло­же­ни­е­то“. След то­ва с г-н До­ган ко­мен­ти­рах­ме фак­та, че не­го въ­о­б­ще не го ис­ка­ха в СДС имен­но за­ра­ди „ра­ди­кал­но-ли­бе­рал­ни­те“ му въз­г­ле­ди и по­зи­ции, а на 05 фев­ру­а­ри м.г. бях обя­вил в Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС със­та­ва и ис­ка­ни­я­та имен­но на „Фрак­ция на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция“, но... бях­ме раз­би­ти и при­ну­де­ни да на­пус­нем СДС. Та­ка е – вре­ме­на­та се ме­нят, стра­те­ги­и­те съ­що, но... вед­нъж обя­ве­ни­те за „вра­го­ве на на­ро­да“ си ос­та­ват пак та­ки­ва, ни­що че ве­че имен­но тях­на­та стра­те­гия е в дейст­вие. В те­зи слу­чаи оба­че най-важ­но­то си ос­та­ва – ни­кой да не знае от­къ­де е взе­та но­ва­та стра­те­гия – и на пър­ви­те ве­ли­ко­душ­но се пред­ла­га да бъ­дат при­ю­те­ни под пок­ро­ви­тел­с­т­ве­но­то кри­ло на мно­го по-къс­но при­съ­е­ди­ни­ли­те се.

Ува­жа­е­ми гос­по­дин Гла­вен ре­дак­тор,

Лич­но аз ис­к­ре­но съ­жа­ля­вам, че имен­но г-н Йор­дан Ва­си­лев ста­на по­вод да при­пом­ня на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли ня­кои фак­ти от ис­то­ри­я­та на то­зи съ­юз. Мо­е­то мне­ние е, че г-н Ва­си­лев е един чес­тен чо­век, кой­то дъл­го вре­ме се е заб­луж­да­вал по въп­ро­са за опо­зи­ци­я­та и се­га тър­си но­ви пъ­ти­ща, ма­кар и да му е твър­де труд­но да се раз­де­ли с илю­зи­и­те си. Не е та­ка оба­че при ли­де­ри­те на СДС, при по­ве­че­то от ко­и­то не е има­ло ни­как­ви илю­зии и всич­ко е би­ло доб­ре прес­мет­на­то.

23.02.1991 г., София Янко Янков

[Публикувано във в-к "Нов ден" бр.9/1.03.1991 г. и на стр.253-256 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].