Както всяко човешко познание, така и прогнозирането се стреми към получаване не само на истинно, но и на надеждно и точно знание. В същото време обаче проблемата за съдържанието и обема на понятията “надеждност” и “точност”, употребявани в прогностиката, е недостатъчно изяснена в литературата, и повечето автори употребяват тези понятия почти изключително с интуитивното значение, което им придават.
Понятието “надеждност” е сравнително задоволително, определено почти само в теорията и практиката на проектирането и прогнозирането на техническите системи[1] и в психологията[2], и същото се е очертало изключително като вероятностно понятие, отразяващо степента на вероятност на дадения прибор, система, явление да изпълнява своите функции в течение на зададеното му време при зададените работни условия.
Нужно е да се отбележи, че макар че понятието “надеждност” в посочените системи винаги е определяно, охарактеризирвано само количествено, същото винаги трябва да бъде разглеждано като един от аспектите на качеството (на явленията, системите, приборите). В съответствие с казаното ние приемаме, че под “надеждност на прогнозата” следва да се разбира необходимата или поне достатъчната степен на вероятност, че при даден комплекс от условия прогнозата ще се реализира в действителността.
В прогностичната литература мнозина автори предпочитат термина “реалност” на прогнозата[3], в който влагат по същество същото съдържание и обем, които ние влагаме в термина “надеждност” на прогнозата. Други автори, говорейки за “истинност”, “правилност”, “правдивост”, “оптималност”, “достоверност”, “точност” на прогнозата, по същество влагат ако не същото, то поне близко съдържание. От тези примери ясно се вижда, че визираните термини и понятия все още не са достатъчно ясно обособени и изяснени в научната литература.
Без тук да навлизаме в подробен анализ на горните термини и понятия, ние смятаме, че те имат право на свое собствено, отделно и самостоятелно съществуване, непозволяващо отъждествяването им едно с друго, и че всяко едно от тях поотделно акцентира и отразява определен аспект на съответствието на нашето знание със същността на нещата.
Както вече посочихме, понятието “надеждност на прогнозата” отразява необходимата или поне достатъчната степен на вероятност за реализация в действителността, за сбъдване на прогнозата. Така определено, това понятие не бива да бъде смесвано или недостатъчно ясно разграничавано от понятието “истинност на прогнозата” и “достоверност на прогнозата”.
Проблемата за “истинност на прогнозата” е теоретико-познавателна (т. е. гносеологическа и епистемологическа) проблема на прогностиката, тя е проблема за най-общото съответствие на прогнозата с отразявания от нея обект; проблемата за “достоверността на прогнозата” е проблема за нейната убедителност, обоснованост, логическа доказаност, т. е. тя е – логическа проблема на прогностиката; а проблемите за “надеждността и точността на прогнозата” са частнонаучни проблеми на самото прогнозиране.
По-конкретно ние приемаме, че под “достоверност на прогнозата” трябва да се разбира необходимата степен на нейната обоснованост, но достоверността не е непременно истинност на познавателния образ, и в този смисъл достоверността на прогнозата като отразяваща нейната необходима степен на обоснованост не отразява непременно и някаква степен на истинност, защото определени съждения за бъдещето могат да бъдат истинни и да са недостоверни (т. е. недостатъчно обосновани, неубедителни, недоказани), както и определени напълно обосновани прогностични съждения могат да бъдат неистинни.
Надеждността на прогнозата отразява степента на нейната реализация в действителността, на нейното сбъдване, и като такава тя се “доуточнява” в точността на прогнозата. Или по-конкретно: точността на прогнозата отразява не най-високата възможна степен на реализация в действителността на сбъдване на прогнозата, а сбъдването, реализирането на основните и второстепенните компоненти на детайлно разработената прогноза. С други думи: надеждността на прогнозата отразява степента на реализацията на прогнозата като цяло, а точността на прогнозата - степента на реализация на всички поотделно взети компоненти на прогнозата.
Проблемата за точността на прогнозите има твърде важно практическо значение[4] и може би не без основание някои автори смятат, че когато например метеорологическите прогнози “станат по-сигурни и по-точни, отколкото днес, те ще играят важна роля в живота на човечеството и ще имат стопанско значение не по-малко от значението, което има атомната енергия”[5].
Проблемата за точността на прогнозите има твърде важно значение, но е нужно към нея да се подхожда, като се отчита нейната сложна и противоречива същност. Преди всичко трябва да се има предвид, че еднозначното, абсолютно точното прогнозиране на бъдещото състояние на даден обект или явление в неговата неповторима конкретност е обективно невъзможно поради присъщата на обекта или явлението обективна неопределеност и неизчерпаемост на конкретните проявления. Така например социалното предвиждане се отличава и винаги ще се отличава с твърде малка степен на точност във всичко, което се отнася до предвиждането на отделните събития, но в същото време то притежава значителна точност там, където е необходимо да се определи общият характер и направление на процесите. Абсолютно точното прогнозиране на бъдещото развитие на процесите в социалната сфера по принцип е невъзможно и всеки опит в това отношение ако не е шарлатанство, то е опит да се подмени науката с фантазията, научния подход с догадката. Но невъзможността за абсолютно точното прогнозиране се проявява не само в социалните системи, а и в системите, изучавани от естествените науки. Тя се изявява навсякъде, но нейната степен на проявление е различна в различните системи поради спецификата на проявяващия се в тези системи детерминизъм, но винаги се проявява. Имайки предвид именно това, Норберт Винер пише, че астрономическите факти действително могат да бъдат предвидени сравнително точно за много векове напред, докато точното предвиждане на времето дори само за утрешния ден, общо казано, е твърде трудно, и в много случаи твърде грубо[6]. В този смисъл едно от първите изисквания към подхода за решаване на проблематиката за точността на прогнозите е да се има предвид, че абсолютно точното прогнозиране на бъдещите процеси и явления е невъзможно[7], и че всяка прогноза, колкото и комплексно да е била изработена, е само “приближаване” към действителното движение на обективната реалност, а не точно съответствие с нея. Все пак, обаче, следва да се правди категорична разлика между обективната невъзможност за прогнозиране с висока степен на точност и проявата у субекта на прогнозирането на т. нар. бариера на предпазливостта, изразяваща се в избягване да се дава не само “сравнително точна”, но дори и “сравнително определена” прогноза за бъдещето развитие и състояние на процесите и явленията[8].
На второ място е нужно да се знае, че абсолютно точното прогнозиране, дори и да бъде възможно, не е нужно най-малкото поради две съображения - в много отношения прогнозирането на детайлите обикновено няма почти никакво значение, и абсолютно точното предварително познаване на всичко би лишило хората от прелестите на новото, от стремежа към познанието, би направило човешката история твърде мистична[9].
При преценката на надеждността (и точността) на прогнозите едно от най-важните условия е правилното намиране на критериите за надеждност. За съжаление обаче в прогностичната литература тази проблематика все още не е изяснена достатъчно релефно и твърде често като критерий за надеждност се сочат белези, които всъщност представляват критерий за истинност, правилност, правдивост, оптималност или достоверност на прогностичните съждения.
Разбира се, ние сме далеч от мисълта да протовопоставяме едните на другите критерии, защото все пак същите, така или иначе, могат да бъдат смятани и като критерии в останалите направления.
Според Г. М. Добров степента на надеждността (степента на реалността) на прогнозата зависи от: историческия опит, натрупан от човечеството; знанията и представите, присъщи на наличното ниво на науката; възможностите, реализацията на които зависи от бъдещите поколения[10]. Спирайки се по-конкретно на въпроса за степента на реалност на научно-техническите прогнози, Г. М. Добров счита, че тя се определя преди всичко от три основни групи ограничаващи рамки: а) законите на социално-икономическата целесъобразност и стопанска възможност на прогнозираните решения; б) законите и принципите на естествознанието, значителна част от които често се наричат “принципи на невъзможност”; в) представите за най-общите закони на природата и обществото, вкл. позициите на мирогледа на авторите, формулирани като философски основи на естествознанието.
Имайки предвид изработването на критерий за надеждността в областта на техниката, Дж. Диксон смята, че съществуват четири начини за повишаване надеждността на техническите системи: изобилие (излишък); простота; прилагане на стандартни елементи с известна и проверена надеждност; снижаване на натовареността[11]. На пръв поглед би могло да се помисли, че тези критерии са неприложими спрямо прогнозите, но един внимателен анализ би показал, че всеки от тези четири критерии е носител на белези, правещи ги приложими за оценка и в сферата на социалната технология, и в частност - в сферата на прогнозирането.
Прогнозирането е познавателен процес, и поради това трябва да се има предвид, че в познанието винаги се съдържа възможност да се огруби и идеализира изследваната действителност. Като се обръща към бъдещата действителност, субектът на прогнозирането е склонен да я схематизира, насочвайки вниманието си преди всичко върху главните, централните събития, и неизбежно изпуска многообразието.
Преценявайки възможните грешки при прогнозирането, трябва непременно да се отчитат и характерните за човешкото мислене социално-психологически установки. Имайки предвид това, Луи де Бройл деликатно предупреждава, че възторгът от последните успехи и постижения понякога може да премине в опасна екстраполация, суетността на която се доказва от бъдещото развитие. Както сочат данните на психологията, човешкото мислене понякога е твърде инертно, и това обстоятелство е важен фактор, играещ ролята на спирачка както при реализирането на научните открития, така и при търсенето на пътища за развитие при съставяне на прогнозите. Така например първите локомотиви били украсявани с изображения на коне, първите автомобили имали формата на карети, първите параходи дълго време са имали мачти с платна, а и до днес се срещат кораби с големи комини, макар че нуждата от тях отдавна е отминала. Тези психологически установки и инертни белези на човешкото мислене трябва да се отчитат при съставянето на прогнозите за бъдещето.
За повишаване надеждността на прогнозите твърде голяма роля играе (поне досега) интуицията и ерудицията на прогнозиста. За механизмите на интуицията в съвременната наука, и в частност на прогнозирането, както твърдят редица автори, почти нищо не се знае, пък и отделните автори употребяват в различни значения самия термин “интуиция”. Въпреки това обаче безспорно е установено и не бива да се забравя, че интуицията има важна роля за повишаване степента на надеждност на прогнозите.
Оценявайки надеждността, трябва да се отчита и обстоятелството, че при прогнозирането от съществено значение е преодоляването на т. нар. психологическа инерция, изразяваща се в предразположение към определен конкретен метод за прогнозиране и неоправдано игнориране във всеки конкретен случай на останалите методи, които може би са по-ефективни.
При оценка на надеждността на прогнозите винаги трябва да се има предвид, че вследствие на определени социално-психологически фактори и особености, господствуващи над общественото мнение в даден исторически момент, напълно е възможно при разработването на обективно правилни и напълно истинни и реални прогнози да се прояви т. нар. ефект Касандра, т. е. ситуация, при която субектът на управлението да се отнесе скептично или дори подчертано отрицателно, и да не вземе предвид предложените му прогностични решения, и това да се окаже съдбоносно за него[12]. Този ефект е бил известен не само на древните гърци, но и на редица други народи от древността. В почти всички европейски народи могат да се намерят модификации на мисълта, че “Никой не е пророк в родното си място”, и тази мисъл е израз именно на забелязаното незаслужено недоверие към хората, надвишаващи средното ниво.
В изключително пряка връзка с този ефект се намира и проявлението на т. нар. “ефект на запушеното съзнание”. Става въпрос за съществуването на един своеобразен контрапункт на известната в психологията на пропагандата аксиома, че “една лъжа, повторена хиляда пъти, се превръща в истина”, и се изразява в това, че “една истина, повторена хиляда пъти, се възприема като лъжа или изобщо не се възприема”, тъй като съзнанието “се запушва” и отказва да приеме истината.
Всъщност, проявлението на този ефектът въобще не е резултат на “хилядократното повторение”, а проявлението му “при хилядократното повторение” е само частен случай на проявление на “вечния отказ от истината”, при който съзнанието е “запушено” и фиксирано в стереотипите като запушено. В случая отказът от истината е стереотипичен отказ, а формулировката относно “хилядократността” на повторението като причина е само една метафора.
Степента на надеждност на прогнозите във всички случаи трябва да се проверява от гледна точка на типичните грешки, допускани от прогнозистите, като: свръхувереност; подценяване влиянието на съседните области; предубеденост, изразяваща се в концентриране вниманието само върху една алтернатива; неточно определяне границите на екстраполиране; грешки в изчисленията; необоснована оптимистичност към прогнозите за по-дълги срокове; чисто човешката склонност да се приема желаното за действително; склонност да се подвеждат към предварително изработена схема факти, които подлежат на многоаспектно тълкуване.
Според нас пътищата за повишаване на надеждността са следните:
1. Повишаване степента на научната издържаност на прогнозите;
2. Очертаване границите и допустимите грешки при използването на различни прогнозни модели;
3. Изработване на варианти на прогнозите;
4. Намаляване и премахване субективизма на прогнозиращите лица чрез увеличаване участието на все повече специалисти при прогнозирането;
5. Преценяване на прогнозите чрез съпоставка с други подобни прогнози у нас и в чужбина;
6. Периодично преценяване и уточняване на направените прогнози;
7. Правилно поставяне на проблемата за нравствената и юридическа отговорност на органите на прогнозирането за изработените от тях прогнози.
[1] Ллойд, Д., Липов, М., Надеждность, Перевод с английского, М., 1964; Базовский, И., Надеждность, теория и практика, М., 1965; Сандлер, Дж., Техника надеждности систем, Перевод с английского, М., 1966; Калабро, С. Р., Принципы и практические вопросы надеждности, Перевод с английского, М., 1966; Хевиленд, Р., Инженерная надеждность и расчет на долговечность, Перевод с английского, М., 1966; Райкин, А. В., Элементы теории надеждности для проектирования технических систем, М., 1967.
[3] Виж напр. Добров, Г. М., Наука за науката, Превод от руски, С., 1969, с. 214 и сл.; Ганчев, П., Футурология и прогностика, С., 1973.
[4] Това е било осъзнавано още в най-дълбоката древност, и за да си осигурят авторитет на безпогрешни гадатели, жреците и оракулите са проявявали голяма изобретателност във формулирането на своите предсказания. Така напр. когато през 546 г. пр. Хр. царят на Лидия Крез (560-546 г. пр. Хр.) попитал Делфийския оракул за възможните последствия от подготвяното от него нападение над Персийската империя, оракулът му отговорил следното: “Ако ти нападнеш персите, то Великата империя ще загине”. При този отговор съвсем не е удивително, че който и да победи, оракулът ще бъде прав. Все пак, любопитно е, че персийският цар Кир Втори Велики разбил войската на Крез, пленил го и така Великата империя на Крез действително загинала.
Специално внимание в това отношение заслужават и предсказанията на известния средновековен пророк Мишел дьо Нострадамус. Както е известно неговите пророчества са имали стихотворна и изключително иносказателна форма, в резултат на което днес те могат да бъдат смятани или като напълно лишени от смисъл, или като напълно точни предсказания.
[7] Все пак, заслужава да бъде отбелязано съществуването на един изключително слабо проучен от науката прогностичен феномен или ефект – т. нар. Едипов ефект или ефект на самореализиращата се прогноза.
Вън от митологичния пример за неизбежната съдбовна реализация на прогнозата (или по-точно - пророчеството) относно бъдещето на Едип, съществуват и редица други аналогични и съвсем реални житейски примери в това отношение. Така, когато в края на 1883 г., главният редактор на алманаха “Нова Англия” подготвял изданието за следващата, 1884 г., в съответствие със съществуващата по онова време в Англия почти епидемична мода за публикуване на дългосрочни прогнози, той грижливо направил прогноза за времето за всички дни на следващата година, но бил затруднен за прогнозата за 13 юли, поради което временно оставил мястото празно. Когато, обаче, вече трябвало да отнесе ръкописа си в печатницата, той наредил на помощника си да напише за тази дата каквото си иска. Помощникът му, без въобще да се замисля, написал, че на този ден ще вали сняг. След като алманахът бил вече отпечатан, редакторът забелязал драстичното несъответствие между характера на сезона и вида на прогнозираното явление, но вече било твърде късно. Оказало се обаче, че на 13 юли 1884 г. действително валял сняг. С това този алманах се прочул като най-точен.
[8] Проявлението на тази бариера е особено силно подчертано в прогнозите на Р. Леп. Виж: Лэп, Р., Атомы и люди, М., 1959, с. 277.
[9] В този смисъл Г. В. Ф. Хегел е напълно прав, когато пише, че “би било до отчаяние скучно предварително да се знаят с пълна определеност всички поврати на съдбата и да се преживяват след това всичките заедно и всяка поотделно”.(Гегел, Г. В. Ф., Сочинения, Том 3, с. 152).
[11] Диксон, Дж., Проектирование систем: изобретательство, анализ и принятие решений, Перевод с английского, М., 1969, с. 402.
[12] Съгласно легендата, в Касандра, дъщерята на Приам, царя на Троя, се влюбил бог Аполон, и за награда я надарил със способността да предвижда бъдещето. Тя, обаче, отхвърлила неговата любов и той я наказал, като направил така, че никой да не вярва на нейните винаги изключително точно сбъдващи се предсказания. (Виж: Кун, Н. А., Старогръцки легенди и митове, Превод от руски, С., 1967, с. 248-249).
Няма коментари:
Публикуване на коментар