ПСИХОЛОГИЯ НА ПРАВОТО

Резюме

В настоящия труд авторът обосновава статуса на Психологията на правото като формиращо се модерно научно направление. Структурно изложението е изградено в пет глави.

В Глава I, озаглавена “Историко-генетически проблеми на Психологията на правото”, са разгледани проблемите на възникването, обособяването и оформянето на Психологията като наука, при което са приведени онези нейни съществени достижения, които имат основополагащо значение за Психологията на правото. Подчертано е, че тъй като официалното раждане на Психологията като самостоятелна наука е станало само преди 130 години, то тя, за разлика от останалите основни науки, макар и да е с хилядолетно минало, все пак е достатъчно млада. И че както всяка младост, така и младостта на Психологията е белязана от жизненост, бурност и неспокойствие в развитието, намерили отражение както във формирането на изключително голямо множество методологически позиции и школи, така и в раждането на редица междинни и комплексни научни направления (родени от нейните “промискуитетни” отношения с другите науки), каквото е Психологията на правото.

В рамките на тази глава е обърнато специално внимание на факта, че днес почти няма проблема от сферата на Психологията, която да не е дискусионна и да не дава възможности за най-разнообразни и често пъти противоречиви становища, интерпретации, теории и школи. И че именно поради това за Психологията на правото има изключително важно значение изучаването на различните теоретически направления и школи в психологическата наука. И че за посткомунистическа България този аспект има не само особено важно образователно и общокултурно значение, но и значение на мощно интелектуално средство за преодоляване на обективния вакуум в психологическото знание и на антипсихологическите рефлексии не само на непсихолозите, но и на психолозите.

Във връзка с това в рамките на тази глава авторът е направил сравнително разгърната синтетична интерпретация на 28 психологически теории и школи, а именно: *Психологията на съзнанието; *Асоциативната психология; *Позитивистичната психологическа теория; *Бихевиористичната, необихевиористичната и руската интерпретация на науката за поведението; *Функционалната психология; *Психоаналитичната (фройдистка и неофройдистка) теория; *Психологическата теория на френската социологическа школа; *Холистичната психологическа теория; *Теорията за символическия интеракционизъм (Теория за ролите); *Психологическата теория за полето; *Екзистенциалната (персонологична, персоналистична и хуманистична) психология; *Описателната психология; *Психологическите възгледи на Карл Попър; *Когнитивната психология; *Психотерапевтичните школи; *Психогенетичната школа; *Психоендокринологичната школа; *Психологическата теория за правото на Лев Петражицки; *Диалектико-материалистическата (френската марксическа и съветската) школа в Психологията; *Телеологичната школа в Психологията; *Теориите за личността; *Теориите за комуникацията; *Теориите за индивидуалността; *Теориите за учението; *Теорията за стигматизацията (етикетите); *Теорията за личните конструкти; *Теорията за натиска и потребностите; и *Теорията за размяната.

В Глава II със заглавие “Предметологически проблеми на психологията на правото” са разгледани проблемите, свързани с очертаването на конкретните параметри на предмета на науката. Тук е обосновано гледището, че понастоящем Психологията е най-неподредената и най-разединената наука, че психологическата проблематика продължава да дава възможност за създаването и съществуването на нови школи и представи за предмета на Психологията, но без ясна представа какво да се прави със старите.

Във връзка с това е разгледан въпросът за характера на Психологията и е обосновано гледището, че тя първоначално е разработвана и създавана като монопарадигмална визия на научните проблеми в психологическата сфера, но че през последните десетилетия е започнала да се формира, и днес вече е напълно формирана, като мултипарадигмална (полипарадигмална).

Разгледани са проблемите, свързани със същността на: *мозъка и неговата дейност; *психиката и нейното съдържание; *съзнанието и неговото съдържание; *съотношението между съзнанието и самосъзнанието. Предложен е отговор на въпроса: “Кои и какви психически явления са предмет на изследване от Психологията на правото?”.

Обоснован е и възглед, че Психологията на правото не е нито юридическа, нито психологическа наука, а е междинна и комплексна наука, разположена на границата между три типа науки – правните, психологическите и редица естествени и обществени науки.

Глава III, “Системологически проблеми на психологията на правото”, е най-малка по обем. В нея накратко са разгледани системологическите проблеми на Общата психология, след което са обосновани конкретните параметри на системата на Психологията на правото, при което е застъпено гледището, че тя се състои от три раздели:

Към Раздел Първи са отнесени проблемите, имащи уводно значение;

Към Раздел Втори са проблемите, свързани с психологическата характеристика на правно-релевантните дейности по сфери на тяхното проявление. Изследването тук е групирано в рамките на две глави: Психология на правотворчеството и Психология на правоприлагането. В рамките на втората глава са предложени психологическите характеристики на: *законосъобразното поведение; *девиантното поведение и правонарушението (т. нар. Криминална психология); *следствено-съдебната дейност (т. нар. Съдебна психология); *Психологията на наказателно-изправителната и на репресивната дейност (т. нар. Пенитенциарна психология и Репресивна психология);

Към Раздел Трети са отнесени проблемите, свързани с психологическата характеристика на правнорелевантните психически феномени, като по-специално тук се разглеждат имащите своето важно значение в правната сфера: *потребности; *интереси; *желания; *цели; *воля; *чувства; *емоции; *страсти; *настроения; *мнения; *предразсъдъци; *илюзии; *обичаи; *нрави; *традиции; *внушение; *убеждение; *конформизъм; адаптация; и пр.

В Глава IV, озаглавена “Методологически проблеми на психологията на правото”, са разгледани проблемите, свързани с: *понятията “методология” и “метод”; *класификацията на методите; *очертаване характеристиките на методите на наблюдението, описанието, измерването, експериментирането, моделирането, психологическата характеристика, лабораторно-клиничния метод, психологическия тест, анкетата, беседата, поливариантната интерпретация на данните, сравнението, и др.

В Глава V, под заглавие “Мястото на Психологията на правото в системата на науките. Взаимоотношения с другите науки”, в съответствие с идеята за мултипарадигмалността на Психологията е обосновано важното значение на връзките на Психологията на правото с: 1) Философията; 2) психологическите науки, и преди всичко с: *Психодиагностиката, *Психологията на професиите, *Социалната психология, *Икономическата психология, *Психологията на организационното поведение (Психология на управлението), *Политическата психология, *Криминалната патопсихология, *Парапсихологията и *Онтопсихологията; 3) Психиатрията, и в частност *Съдебната психиатрия, *Психопатологията и *Съдебната психопатология; 4) Етиката; 5) Социологията, и конкретно – Социологията на правото; 6) Криминологията; 7) Виктимологията; 8) Културологията; 9) Естетиката; 10) Физиката; 11) Кибернетиката; 12) Математиката; 13) Физиологията и Неврофизиологията; 14) Синергетиката; 15) Антропологията; 16) Етологията; 17) Танатологията; 18) Семиотиката; 19) Логиката и в частност – Правната логика; 20) Херменевтиката; и 21) Синейдетиката.

[Публикувано на стр.460-465 от книгата на проф. Янко Янков ПСИХОЛОГИЯ НА ПРАВОТО. Том 1. - С., "Янус", 2002. - 517 с.].