СПЕЦСЛУЖБИТЕ - СЛУГИ НА МАФИЯТА

Ваши Превъзходителства,

Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

Преди един месец, на 23 март т. г., на с. 15 на в-к „24 часа” бе публикувана информация, че преди няколко месеци, в късните часове на една октомврийска нощ, генерал Любен Гоцев е бил спешно събуден по телефона и почти светкавично посетен у дома му лично от шефа на Националната служба за сигурност генерал Иван Чобанов и неговия колега полковник Драшков, които разтревожено съобщили на смаяния домакин, че като „мишена на троен заговор” той е планиран да бъде убит, и че неговото убийство е част от подготвен „държавен преврат”.

Изключително странниото в случая е: -че „обектът на покушението” Любен Гоцев е лице на доста почтена (75-годишна) възраст; -че като военно лице той е пенсионер вече няколко десетилетия; -че последният ден на заеманата от него държавна длъжност като Министър на външните работи в правителството на Андрей Луканов е 20 декември 1990 г., което е преди повече от 15 години; -че така трогателно загрижените за неговия живот висши държавни служители са оставили смаяния и немощен песионер дори без най-елементарна охрана, при което са се задоволили единствено да му препоръчат той сам „да вземе спешни мерки за своята безопасност”; -че същите висши държавни служители веднага са се били погрижили „да запознаят със случая” и редица отговорни лица както от Правителството, така и от управляващата партия; -че в резултат на всичко това в продължение на цял месец някои от тези високопоставени правителствени и партийни лица са се обаждали (може би искрено, състрадателно и самоинициативно, но може би и в изпълнение на оперативна поръчка) на злощастния Л. Гоцев, за да „му вдъхнат кураж”.

Така, един месец след въпросното шокиращо среднощно посещение и след масираното психологическо индивидуално и микрообществено обработване на и от неговите приятели и познати, Любен Гоцев е бил официално призован и разпитан като свидетел по дело, по което от него се е искало да поднесе и предостави на обвинението първични и автентични доказателства и аргументи в подкрепа на тезата, че наистина е бил обект на покушение, и че това покушение е било част от подготвян държавен праврат.

Според информацията, с която аз, пишещия тези редове разполагам, Любен Гоцев е бил разпитан два пъти – на 31 октомври 2005 г. и на 26 януари 2006 г., при което вероятно противно на очакванията на неговите манипулатори е проявил изключително висока степен на разум и сравнително достатъчно ясно е казал в свидетелските си показания, че абсолютно всичко, което знае по случая, всъщност му е било казано именно от шефа на Националната служба за сигурност генерал Иван Чобанов и полковник Драшков.

Или иначе казано: макар и имплицитно, но все пак достатъчно ясно и недвусмислено Любен Гоцев е дал да се разбере, че въобще не е и не би могъл да бъде пряк и надежден свидетел по тезата на обвинението, и че всъщност въпросните висши държавни служители са го били въвлекли в ситуация, в която са очаквали и искали от него да лъжесвидителствува за наличието на факти и обстоятелства, за съществуването на които той не е и не би могъл да бъде свидетел, и които, най-вероятно, съществуват само в перверзните мозъци на Министъра на вътрешните работи и неговите подчинени.

Във връзка с това държа изрично да отбележа, че на 31 март 2006 г., петък, в предавенето „Между редовете” на телевизия СКАТ изрично анализирах въпросната ситуация и достатъчно ясно заявих, че доколкото в случая действително би могло да става въпрос за „подготовка или опит за държавен преврат”, то това е и може да бъде дело само и единствено на онези, които разполагат с необходимия за това икономически, силов и властови ресурс, а това са специалните служби на Министерството на вътрешните работи и най-вече службата, която е ръководена от генерал Иван Чобанов.

Държа изрично да отбележа, че както във въпросното телевизионно предаване, така и в редица други подобни предавания и множество мои писмени изложения до прокуратурата многократно съм определял като престъпник посочения генерал Иван Чобанов, и че считам, че е задължение на Главния прокурор е да извърши разследване в тази именно насока и да предаде на съдебна отговорност или генерала, или мен за думите ми по негов (на генерала) адрес.

Ваши Превъзходителства,

Ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

Тъй като въпросът за съществуването на ситуация на „подготовка или опит за държавен преврат” е от изключително важно значение не само за държавата и нейните институции, но и (дори най-вече!) за обществеността, по волята на която именно тази държава би следвало да функционира, с настоящите редове се обръщам към Вас с искането да направите всичко, което е необходимо, за да бъдат разследвани специалните служби на Министерството на вътрешните работи и най-вече службата, която е ръководена от генерал Иван Чобанов, за да бъде установено дали и каква е тяхната роля както в планирането, така и в разкриването на въпросната държавно-превратна (превратаджийска) ситуация.

Във връзка с това държа изрично да подчертая:

-че самият аз изключително отдавна проявявам специален интерес както към публичната информация за дейността на въпросната специална служба на Министерството на вътрешните работи, така и към редица от нейните тайни оперативни мероприятия, на които съм бил и продължавам да бъда специален обект от 1971 г. до днес;

-че съм абсолютно категоричен в извода си, че и днес всички, които работят в тази служба, са престъпници точно толкова, колокото и онези, които са работели по времето на престъпния класически комунистически режим;

-и че тъй като и днес дейността на тази престъпна структура продължава да е недостъпна за граждански контрол, този именно случай е един напълно достатъчно удобен повод да бъде поставен пред българското и световното обществено внимание въпросът за същността на дейността на специалните служби на МВР, които, поне според моето изключително отдавна публично заявено мнение, са само най-нискойерархични структурни звена от механизма на българския филиал на руската Червена мафия, която пък е съвременна трансформация на престъпната съветска Червената армия.

26 април 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-017/26.04.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, Швейцария и САЩ, Президента и Главния прокурор, с копие до БТА].

ПРОЕКТОТЕКСТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ - НИЩО ПОВЕЧЕ

Но­ва­та ко­му­нис­ти­чес­ка кон­с­ти­ту­ция –
по­ре­ден ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат

Ин­тер­вю на Ро­си­ца Кру­пе­ва

във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“

бр. 1 от 26 юли – 2 ав­густ 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, през ав­густ ми­на­ла­та го­ди­на в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе об­на­род­ва­но ре­ше­ни­е­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние за из­би­ра­не на Ко­ми­сия за из­ра­бот­ва­не на про­ект за Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия и Ва­ше­то име бе в спи­съ­ка на чле­но­ве­те на та­зи ко­ми­сия. Пре­ди ня­кол­ко дни в спе­ци­а­лен из­вън­ре­ден брой на „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе об­на­род­ван тек­с­тът на но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия. Как­во е Ва­ше­то учас­тие и как­во е Ва­ше­то мне­ние за та­зи Кон­с­ти­ту­ция?

– Аз учас­т­ву­вах са­мо в пър­ви­те ня­кол­ко за­се­да­ния на Кон­с­ти­ту­ци­он­на­та ко­ми­сия и вед­на­га я на­пус­нах. Още в са­мо­то на­ча­ло кон­с­та­ти­рах, че в ко­ми­си­я­та то­тал­но гос­под­с­т­ву­ват ле­ви­чар­с­ки­те кон­с­ти­ту­ци­он­ни идеи и че въ­о­б­ще не е въз­мож­но да пов­ли­яя вър­ху тек­с­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Пре­це­них, че при та­зи си­ту­а­ция мно­го по-дос­той­но ще е да на­пус­на ко­ми­си­я­та, от­кол­ко­то да ан­га­жи­рам съ­вест­та си с без­п­лод­на дей­ност и учас­тие в из­гот­вя­не­то на кон­с­ти­ту­ци­о­нен про­ект, с кой­то ни­ко­га ня­ма да се съг­ла­ся.

Още в са­мо­то на­ча­ло не при­ех ни­то ед­на идея, ни­то един текст, ни­то един ред от про­е­к­та за Кон­с­ти­ту­ция. Не­що по­ве­че – не при­ех и ни­то ед­на идея и ни­то един текст от кой­то и да е за­ко­ноп­ро­ект, при­ет от Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Пос­ле през фев­ру­а­ри 1990 г. на­пус­нах и пле­нар­ни­те за­се­да­ния на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние и не съм учас­т­ву­вал в об­съж­да­не­то и при­е­ма­не­то на ни­то ед­на бук­ва от про­е­к­та за Кон­с­ти­ту­ция.

Всъщ­ност за пър­ви път в ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия пре­ди ня­кол­ко дни в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе пуб­ли­ку­ван текст, кой­то не е и не мо­же да бъ­де счи­тан за за­кон, а е и мо­же да бъ­де счи­тан са­мо ка­то за­ко­но­про­ект. От чис­то прав­но гле­ди­ще то­ва, ко­е­то е пуб­ли­ку­ва­но, е про­ект на текст за кон­с­ти­ту­ция. Та­ка на­ре­че­на­та „но­ва Кон­с­ти­ту­ция“ не е в си­ла и не мо­же да бъ­де в си­ла по­ра­ди две при­чи­ни: пър­во, не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, и вто­ро, не е об­на­род­ва­на в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Аз ос­та­вям нас­т­ра­на съ­о­б­ра­же­ни­е­то, че за мен ка­то юрист един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на Кон­с­ти­ту­ция е Тър­нов­с­ка­та, тъй ка­то тя не е от­ме­не­на по съ­о­т­вет­ния кон­с­ти­ту­ци­о­нен ред. Аз при­е­мам, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 18 май 1971 г., с из­ме­не­ни­я­та и до­пъл­не­ни­я­та є, е ед­на фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща кон­с­ти­ту­ция. От гле­ди­ще­то на съ­ща­та та­зи фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща Кон­с­ти­ту­ция по­ред­на­та „но­ва“ ко­му­нис­ти­чес­ка Кон­с­ти­ту­ция не е при­е­та и не е в си­ла.

Съг­лас­но чл. 143, ал. 3 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г., за да бъ­де при­е­та по­ред­на­та но­ва Кон­с­ти­ту­ция, е не­о­б­хо­ди­мо за нея да са гла­су­ва­ли две тре­ти от всич­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. То­ва кон­с­ти­ту­ци­он­но изис­к­ва­не не е из­пъл­не­но при ни­то ед­но от че­те­ни­я­та на кон­с­ти­ту­ци­он­ния про­ект. Дейс­т­ви­тел­но за кон­с­ти­ту­ци­он­ния про­ект са гла­су­ва­ли две тре­ти от при­със­т­ва­щи­те в за­ла­та де­пу­та­ти и дейс­т­ви­тел­но то­ва е ста­на­ло в съг­ла­сие с чле­но­ве 81, ал. 2, 84, ал. 4 и 86, ал. 3 от Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, но те­зи тек­с­то­ве от Пра­вил­ни­ка са ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­он­ни, сле­до­ва­тел­но ни­щож­ни и не­по­раж­да­щи ни­как­ви прав­ни пос­ле­ди­ци. Те­зи тек­с­то­ве от Пра­вил­ни­ка са ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­он­ни и ни­щож­ни, за­що­то фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. не пред­виж­да аб­со­лют­но ни­как­ва въз­мож­ност с ви­зи­ра­ния в чл. 75 Пра­вил­ник за „сво­я­та вът­реш­на ор­га­ни­за­ция и ред на ра­бо­та­та си“ да се из­вър­ш­ва как­ва­то и да е про­мя­на в тек­с­то­ве­те на Кон­с­ти­ту­ци­я­та. То­зи из­вод се за­сил­ва и от съ­о­б­ра­же­ни­е­то, че Пра­вил­ни­кът за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние е при­ет с обик­но­ве­но мно­зин­с­т­во, а фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция из­рич­но е пред­ви­ди­ла спе­ци­а­лен ред и ква­ли­фи­ци­ра­но мно­зин­с­т­во за из­ме­не­ни­е­то на кой­то и да е не­ин текст.

Кон­с­ти­ту­ци­я­та не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во и на още ед­но прав­но ос­но­ва­ние – в гла­су­ва­не­то са взе­ли учас­тие и за нея са гла­су­ва­ли ли­ца, ко­и­то не са на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. Съг­лас­но член 86 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли не мо­гат да из­пъл­ня­ват дру­га пла­те­на длъж­ност, а чл. 129, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние пос­та­но­вя­ва, че ста­ту­сът на на­род­ния пред­с­та­ви­тел е не­съв­мес­тим с из­пъл­ня­ва­не­то на дру­га пла­те­на длъж­ност, ос­вен ако е из­б­ран в пра­ви­тел­с­т­во­то. Не­ка ос­та­вим нас­т­ра­на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че тек­с­тът на пра­вил­ни­ка „ос­вен ако е из­б­ран в пра­ви­тел­с­т­во­то“ съ­що та­ка е ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­о­нен и ни­що­жен! Не­ка при­е­мем, че чле­но­ве­те на пра­ви­тел­с­т­во­то имат пред­ви­де­ния от Кон­с­ти­ту­ци­я­та ста­тус на на­ро­ден пред­с­та­ви­тел. В ни­ка­къв слу­чай оба­че не мо­жем да се съг­ла­сим, че пос­ла­ни­ци­те и за­мес­т­ник-ми­нис­т­ри­те имат ста­ту­са на на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в съ­о­т­вет­с­т­вие с кри­те­рия на чл. 129, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка, а за ни­ко­го не е тай­на, че в гла­су­ва­не­то и под­пис­ва­не­то на про­е­к­та за но­ва кон­с­ти­ту­ция са взе­ли учас­тие пос­ла­ни­ци и за­мес­т­ник-ми­нис­т­ри.

– До­тук Вие обос­но­вах­те две съ­о­б­ра­же­ния в пол­за на те­за­та, че по­ред­на­та но­ва ко­му­нис­ти­чес­ка Кон­с­ти­ту­ция не е в си­ла по­ра­ди то­ва, че не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. Как­ви са дру­ги­те Ви съ­о­б­ра­же­ния?

– Съг­лас­но чл. 143, ал. 4 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция от 1971 г., но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция вли­за в си­ла от де­ня на ней­но­то об­на­род­ва­не в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, но чл. 84, ал. 1 и чл. 92, ал.1, точ­ка 8 от съ­ща­та Кон­с­ти­ту­ция пос­та­но­вя­ват, че не друг, а имен­но Пред­се­да­те­лят (Пре­зи­ден­тът) на Ре­пуб­ли­ка­та об­на­род­ва при­е­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­ни. Тек­с­тът, кой­то е пуб­ли­ку­ван в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ брой 56 от 13 юли 1991 г., ня­ма ка­чес­т­во­то на текст, об­на­род­ван в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, сле­до­ва­тел­но той не е „об­на­род­ван“ и не мо­же да по­ро­ди ни­как­ви прав­ни пос­ле­ди­ци, той прос­то не е вля­зъл в за­кон­на си­ла. Все пак не­го­во­то пуб­ли­ку­ва­не е ста­на­ло на ос­но­ва­та на раз­по­реж­да­не на Пред­се­да­те­ля на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, ко­е­то се по­зо­ва­ва на па­раг­раф 9 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на при­е­та­та на 12 юли 1991 г. Кон­с­ти­ту­ция. То­ва по­зо­ва­ва­не е по­ред­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка гав­ра с прав­но­то чув­с­т­во на все­ки юрист. В чл. 143 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г. из­рич­но е ка­за­но, че след при­е­ма­не­то на но­ва Кон­с­ти­ту­ция тя вли­за в си­ла ед­ва след ней­но­то об­на­род­ва­не в „Дър­жа­вен вес­т­ник“. То­ва не оз­на­ча­ва ни­що дру­го, ос­вен че са­мо­то є об­на­род­ва­не не мо­же да бъ­де пос­та­вя­но в за­ви­си­мост от съ­дър­жащ се в са­ма­та нея текст. До­ка­то тя не е об­на­род­ва­на, тя ня­ма прав­на си­ла и вся­как­во по­зо­ва­ва­не на ка­къв­то и да е не­ин текст ня­ма прав­на стой­ност.

– Оз­на­ча­ва ли то­ва, че пре­дос­та­ве­ни­те от Кон­с­ти­ту­ци­я­та пра­ва на Пред­се­да­те­ля (Пре­зи­ден­та) на Ре­пуб­ли­ка­та са на­ру­ше­ни?

– Не­съм­не­но! То­ва е бру­тал­но на­ру­ше­ние на кон­с­ти­ту­ци­он­но пре­дос­та­ве­ни­те на пре­зи­ден­та пра­ва. Аз оба­че дъл­бо­ко се съм­ня­вам, че пре­зи­ден­тът ще пос­мее да про­тес­ти­ра. На­ла­га­не­то на та­зи Кон­с­ти­ту­ция не е ни­що дру­го ос­вен на­ла­га­не на нов ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат. Дъл­бо­ко съм убе­ден, че то­зи нов ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат е уме­ло улес­ня­ван имен­но от се­га дейс­т­ва­щия пре­зи­дент. На се­га дейс­т­ва­щия пре­зи­дент се при­пис­ва ав­тор­с­т­во­то и зас­лу­га­та за фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на та­ка на­ре­че­ния „ми­рен пре­ход към де­мокрацията“. Според мен теорията и прак­ти­ка­та на „мир­ния пре­ход“ са са­мо сян­ка­та, под ко­я­то ко­му­нис­ти­те на спо­койс­т­вие ус­во­я­ват тън­кос­ти­те на за­паз­ва­не­то на до­се­гаш­на­та си по­ли­ти­чес­ка власт и при­до­би­ва­не­то на но­ва ико­но­ми­чес­ка власт.

Ме­мо­ран­дум

на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия
от­нос­но из­ра­бот­ва­не­то от със­та­ва на бив­шо­то
Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние на текст за Кон­с­ти­ту­ция

Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия (СЮД) е дъл­бо­ко раз­т­ре­во­жен от по­се­га­тел­с­т­во­то сре­щу къл­но­ве­те на де­мок­ра­ци­я­та, осъ­щес­т­ве­но „в име­то на на­ро­да“ от пред­с­та­ве­ни­те в със­та­ва на пар­ла­мен­та по­ли­ти­чес­ки си­ли, под­пи­са­ли текст за кон­с­ти­ту­ция.

Са­мо юри­ди­чес­ки нег­ра­мот­ни или зло­на­ме­ре­ни спря­мо соб­с­т­ве­ния си на­род хо­ра мо­гат да при­е­мат то­зи текст за пра­во­съ­о­б­раз­на, за­кон­но гла­су­ва­на и вляз­ла в си­ла кон­с­ти­ту­ция.

Все­ки учеб­ник по те­о­рия на дър­жа­ва­та и пра­во­то ка­те­го­рич­но под­чер­та­ва, че при­до­би­та­та в ре­зул­тат на прев­ра­та от 09.09.1944 г. власт е не­ли­ги­тим­на. Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 16.04.1879 г. (да­та, нас­ко­ро обя­ве­на за Ден на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и юрис­та) не е би­ла из­ме­не­на съг­лас­но съ­дър­жа­щи­те се в нея раз­по­ред­би (чл. чл. 167,168 и 169 във връз­ка с чл. чл. 108 и 109); тя, как­то ли­чи от чл. 167, не мо­же да бъ­де от­ме­ня­на, а са­мо прег­леж­да­на или из­ме­ня­на (пър­ва­та фак­ти­чес­ка кон­с­ти­ту­ция от 1948 г. оба­че фак­ти­чес­ки – но не и юри­ди­чес­ки, за­що­то то­ва е не­въз­мож­но – я от­ме­ни).

Пре­тен­ци­и­те за „пра­во­ва“ дър­жа­ва, съ­дър­жа­щи се в из­ра­бо­те­ния от пар­ла­мен­та текст за кон­с­ти­ту­ция ( абз. 5 на пре­а­м­бю­ла и изр. 1 от ал. 1 на чл. 4), са ли­ше­ни от съ­дър­жа­ние, щом иг­но­ри­рат един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на за Бъл­га­рия кон­с­ти­ту­ция – Тър­нов­с­ка­та. На­ли­чи­е­то на две фак­ти­чес­ки кон­с­ти­ту­ции (от 1948 г. и от 1971 г.) е са­мо до­пъл­ни­те­лен ар­гу­мент за то­та­ли­тар­ния ха­рак­тер на власт­та след 09.09.1944 г. и до­се­га.

Пред­ло­же­ни­ят от пар­ла­мен­та текст за кон­с­ти­ту­ция не мо­же да има прав­но дейс­т­вие още и по­ра­ди след­ни­те съ­о­б­ра­же­ния, вся­ко от ко­и­то, до­ри от­дел­но взе­то, е дос­та­тъч­но за обя­вя­ва­не на въп­рос­ния текст за ни­що­жен и про­ти­воп­ра­вен:

Пър­во, по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния бя­ха из­вър­ше­ни мно­гоб­рой­ни прес­тъп­ни на­ру­ше­ния на За­ко­на за из­би­ра­не на Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние (ЗИВНС). В Цен­т­рал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) бе­ше де­по­зи­ра­но за­пит­ва­не от СЮД (вх. № ЦИК-2-4/07.05.1990 г.), в ко­е­то се об­ръ­ща­ше вни­ма­ние вър­ху прес­тъп­но­то на­ру­ша­ва­не на ал. 1 от чл. 49 на ЗИВНС („Всич­ки кан­ди­да­ти и пар­тии имат ед­на­къв дос­тъп до сред­с­т­ва­та за ма­со­во ос­ве­до­мя­ва­не“). Дек­ла­ра­ци­я­та на СЮД от 15.07.1990 г. по­со­чи на­ли­чие на прес­тъп­ле­ния по чл. 314 от На­ка­за­тел­ния ко­декс (със­та­вя­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент с не­вяр­но съ­дър­жа­ние) и по чл. 319 от съ­щия Ко­декс (уни­що­жа­ва­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент), из­вър­ше­ни с из­гот­вя­не­то на про­то­ко­ли­те за ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те. На­ли­це са и мно­го дру­ги на­ру­ше­ния на ЗИВНС. Пред­се­да­те­лят и Сек­ре­та­рят на ЦИК съз­на­тел­но пре­мъл­ча­ха те­зи и дру­ги прес­тъп­ни де­я­ния и бя­ха щед­ро въз­наг­ра­де­ни: си­нът на пър­вия бе­ше наз­на­чен за пос­ла­ник в Бон, а вто­ри­ят по­лу­чи пор­т­фей­ла на ми­нис­тър-пред­се­да­тел.

Вто­ро, до де­ня на са­мо­раз­пус­ка­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние (12.07.1991 г.) не­го­ва­та Ман­дат­на ко­ми­сия не се про­и­з­не­се по ле­ги­тим­ност­та му. Ве­ро­я­т­но при­чи­ни­те за лип­са­та на одоб­ре­но от всич­ки де­пу­та­ти ре­ше­ние на Ман­дат­на­та ко­ми­сия се ко­ре­ни в мно­гоб­рой­ни­те на­ру­ше­ния на ЗИВНС, ко­и­то пра­вят не­въз­мож­но ле­ги­ти­ми­ра­не­то на то­зи със­тав ка­то Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние (и ка­то На­род­но съб­ра­ние въ­о­б­ще). Взе­ма­не­то на ре­ше­ние след са­мо­раз­пус­ка­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние е прав­но не­до­пус­ти­мо (су­бек­тът ве­че не съ­щес­т­ву­ва).

Тре­то, кон­с­та­ти­ра­ни­те мно­гоб­рой­ни слу­чаи на гла­су­ва­не на де­пу­та­ти с по­ве­че от ед­на кар­та би­ха опо­ро­чи­ли и текст, при­ет от ле­ги­ти­мен пар­ла­мент, да­же ако ста­ва­ше ду­ма за един-един­с­т­вен слу­чай (а не за сто­ти­ци слу­чаи, как­то приз­на­ха да­же ли­де­ри на пред­с­та­ве­ни­те в пар­ла­мен­та по­ли­ти­чес­ки си­ли). Мо­ше­ни­чес­т­ва­та, на ко­и­то ста­на­ха сви­де­те­ли Бъл­га­рия и све­тът (бла­го­да­ре­ние на те­ле­ви­зи­я­та и ра­ди­о­то), не мо­гат да бъ­дат пра­во­мер­на ос­но­ва на бъ­де­що­то граж­дан­с­ко об­щес­т­во, за­ко­но­да­тел­с­т­во и об­щес­т­вен ред. Ни­кой не мо­же да чер­пи пра­ва от сво­е­то про­ти­воп­рав­но по­ве­де­ние; под­пис­ва­не­то на въп­рос­ния текст от 309-има­та не­ле­ги­тим­ни пред­с­та­ви­те­ли не са­ни­ра, а още по­ве­че опо­ро­ча­ва мо­ше­ни­чес­ки съг­ла­су­ва­ния текст.

Чет­вър­то, сто­ти­ци бя­ха слу­ча­и­те, ко­га­то от­дел­ни тек­с­то­ве (на пър­во, вто­ро или тре­то че­те­не) се при­е­ма­ха с по-мал­ко от 200 гла­са; има­ше слу­чаи на при­е­ма­не на тек­с­то­ве до­ри с по-мал­ко от 150 гла­са. То­ва е в гру­бо про­ти­во­ре­чие не са­мо с един­с­т­ве­но ва­лид­на­та за Бъл­га­рия Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция, изис­к­ва­ща две тре­ти от гла­со­ве­те на „всич­ки чле­но­ве на На­род­но­то съб­ра­ние“ (чл. 169), но и с фак­ти­чес­ки дейс­т­ву­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. (ал. 3 на чл. 143). Та­зи мо­ше­ни­чес­ка про­це­ду­ра е в ка­те­го­рич­но не­съ­о­т­вет­с­т­вие и с въз­п­ри­е­тия в про­е­к­то­тек­с­та за кон­с­ти­ту­ция под­ход, спо­ред кой­то „На­род­но­то съб­ра­ние при­е­ма за­кон за из­ме­не­ние или до­пъл­не­ние на Кон­с­ти­ту­ция­та с мно­зин­с­т­во три чет­вър­ти от всич­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли на три гла­су­ва­ния в раз­лич­ни дни“ (ал. 1 на чл. 155). Оче­вид­но пос­лед­но­то це­ли да уве­ко­ве­чи въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция, та ко­га­то се­га уп­рав­ля­ва­щи­те имат в бъ­де­щи­те пар­ла­мен­ти до­ри под 30% от мес­та­та, пак да не до­пус­нат про­мя­на, ко­я­то не ги удов­лет­ворява.

Страш­на­та ис­ти­на, ко­я­то уп­рав­ля­ва­щи­те вът­ре и вън от пар­ла­мен­та (не­за­ви­си­мо от по­ли­ти­чес­ка­та им ок­рас­ка) прик­ри­ват, е съз­да­ва­не­то на текст на кон­с­ти­ту­ция – Фран­кен­щайн, пос­ред­с­т­вом кой­то пос­та­вят на­ча­ло­то на дър­жа­вен прев­рат и рес­тав­ра­ция на то­та­ли­та­риз­ма. До­ка­за­тел­с­т­ва:

– член 18 от про­е­к­та от­но­во пред­виж­да то­та­лен дър­жа­вен мо­но­пол, а пос­лед­ни­ят е ико­но­ми­чес­ка ба­за на то­та­ли­та­риз­ма;

– член 21 ал. 2 от про­е­к­та от­ри­ча неп­ри­кос­но­ве­ност­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, прог­ла­се­на в чл. 17 ал. 3 на съ­щия;

– член 81 от про­е­к­та до­пус­ка да се при­е­мат за­ко­ни с ед­на чет­върт плюс един от гла­со­ве­те (62 от 240);

– чле­но­ве 129 и 132 и § 5 от про­е­к­та да­ват въз­мож­ност на до­се­га кла­ли­те и бе­си­ли сле­до­ва­те­ли, про­ку­ро­ри и съ­дии (поч­ти 100% бя­ха чле­но­ве на уп­рав­ля­ва­щи­те пар­тии) да ста­нат нес­ме­ня­е­ми и да по­лу­чат иму­ни­те­та на на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли.

Сле­до­ва­тел­но спо­ред въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция ико­но­ми­чес­ка­та, за­ко­но­да­тел­на­та и съ­деб­на­та влас­ти ос­та­ват в ръ­це­те на до­се­га уп­рав­ля­ва­щи­те (из­пъл­ни­тел­на­та власт и без то­ва е в тех­ни ръ­це), в ръ­це­те на оне­зи, ко­и­то до­ве­до­ха Бъл­га­рия до пъл­на ка­та­строфа.

Съ­щев­ре­мен­но СЮД виж­да ог­ром­на опас­ност, ко­я­то ис­ка­не­то за ре­фе­рен­дум за одоб­ря­ва­не или от­х­вър­ля­не на тек­с­та за кон­с­ти­ту­ция (из­диг­на­то от съз­на­тел­ни и под­дър­жа­но от заб­лу­де­ни кла­кьо­ри на уп­рав­ля­ва­щи­те) пред­с­тав­ля­ва за къл­но­ве­те на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та у нас. До­ри са­мо ис­ка­не­то е ве­че приз­на­ва­не на ня­как­ва ле­ги­тим­ност как­то на въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция (част от гла­ду­ва­ли­те де­пу­та­ти, ко­и­то ра­ту­ват за ре­фе­рен­дум, ве­че нап­ра­ви­ха на­ме­ци, че го приз­на­ват), та­ка и на съз­да­ло­то го Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние, из­бо­ри­те и пре­диз­бор­на­та кам­па­ния. Ни­ка­къв ре­фе­рен­дум не мо­же да ле­га­ли­зи­ра текст, кой­то е ре­зул­тат от по­ре­ди­ца мо­ше­ни­чес­т­ва. Ис­ка­не­то за ре­фе­рен­дум и са­ми­ят ре­фе­рен­дум са са­мо щрих от фак­ти­чес­кия дър­жа­вен прев­рат, кой­то е в ход в Бъл­га­рия.

С ог­лед на го­ре­и­з­ло­же­но­то СЮД при­зо­ва­ва всич­ки де­пу­та­ти (вклю­чи­тел­но и под­пи­са­ли­те тек­с­та) да дек­ла­ри­рат пуб­лич­но сво­е­то осъж­да­не на про­ти­воп­рав­ни­те дейс­т­вия, до­ве­ли в край­на смет­ка до съз­да­ва­не­то на въп­рос­ния текст за Кон­с­ти­ту­ция. В про­ти­вен слу­чай ра­но или къс­но те ще бъ­дат не­ми­ну­е­мо прив­ле­че­ни под от­го­вор­ност за ак­тив­но учас­тие в дър­жа­вен прев­рат за рес­тав­ра­ция на то­та­ли­та­риз­ма.

СЮД при­зо­ва­ва бъл­гар­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция, в час­т­ност юрис­ти­те и тех­ни­те ор­га­ни­за­ции, да се раз­г­ра­ни­чат от из­вър­ши­те­ли­те на дър­жав­ния прев­рат и да обяс­нят на на­ро­да как­ви прес­тъп­ни ак­то­ве се из­вър­ш­ват в не­го­во име след 10.11.1989 г.

СЮД при­зо­ва­ва и сред­с­т­ва­та за ма­со­во ос­ве­до­мя­ва­не да пре­мах­нат ин­фор­ма­ци­он­на­та за­ве­са спря­мо не­го­ви­те про­я­ви и да да­дат мак­си­мал­на глас­ност на то­зи ме­мо­ран­дум, тъй ка­то дру­го по­ве­де­ние би би­ло съ­у­час­тие в за­поч­на­лия дър­жа­вен прев­рат.

Ис­то­ри­я­та и бъл­гар­с­ки­ят на­род ня­ма да оп­рав­да­ят пре­мъл­ча­ва­не­то на те­зи страш­ни ис­ти­ни за днеш­ния ден на Бъл­га­рия.

01.08.1991 г., Со­фия Пред­се­да­тел на СЮД: /п/
Ян­ко Ян­ков

[Публикувани и на стр.331-333, 334-336 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

ПЪРВИТЕ ГОДИНИ СЛЕД ПРЕВРАТА

Хайдушкото хоро продължава с буен ритъм
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_5279.html

Преди да се обединим, трябва да се разграничим
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_6146.html

Изкривено пространство в изкривено време
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_2729.html

Кръглата маса - вторият ешелон на комунистическата номенклатура
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_19.html

С лице към историята
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_8043.html

БСП - със съвременна марксистка идеология
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_2090.html

Полумарксистите с/у Янко Янков
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_50.html

Широките социалисти - все по-тесни
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4758.html

Колоритен - според далтонистите...
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_3268.html

Проектотекст за конституция - нищо повече
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_3548.html

Желю Желев и трансформацията на комунистическата политическа власт в икономическа
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_139.html

Татарчев и С-ие прокурори - приспани
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_7176.html

Проектът на текст за конституция действува
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_2374.html

Къде е общият офис на ЦРУ и КГБ в София
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_8228.html

Да не допусна нравствена и политическа смърт
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_1075.html

СЮД
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_9105.html

В чертозите на призрака
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_16.html

Без марксизъм!
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_8184.html

СЮД (2)
http://iankov.blogspot.com/2007/09/2_16.html

Не признавам амнистията!
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_4422.html

САМО БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ СИ ИМА ДЪРЖАВА

Държавата е

част от мафията

Янко Янков,

Председател на Съюза на юристите демократи

За по-добрата работа на съдебната система в България пречат господарите. Институционално те са същите онези, които се настаниха в България с военния преврат през септември 1944 г. Днес само персоналните изпълнители са по-други. Те са по-интелигентни, по-префинени, много по-рафинирани в жестокостта си. По-точно – това са днешните институционални трансформации на българските филиали на КГБ и ГРУ. По-рано те бяха част от държавната структура и налагаха тоталната си власт от името на държавата. Днес те формално са се изнесли извън държавната структура, при това заедно с парите на държавата, и са се формирали като Червена мафия. Или иначе казано, с парите на българската държава и с “джентълменското съгласие” на Запада Червената армия се е превърнала в Червена мафия.

В историята на човечеството има много социално-политически трансформации, но тази е уникална и е качествено нов вид. Изнасяйки се извън държавата и ставайки престъпна мафия, за разлика от всички други, известни в историята мафиотски организации, тези структури не се отделиха от държавата и от обществото, а превърнаха самата държава и голяма част от обществените структури (напр. политическите партии, обществените организации и най-вече икономическите структури) в свои нискойерархични звена. Така те не само запазиха и днес престъпния характер на комунистическата държава, но дори виртуозно усъвършенствуваха този характер на държавната власт, като я превърнаха в нискойерархично звено на мафията. Именно поради това съдебната система, която по-рано бе “ударният юмрук” на комунистическата власт, днес продължава да е “ударен юмрук”, но вече на Червената мафия.

Твърде много са факторите, от които зависи това, че днес служителите на Шесто управление на ДС все още тотално определят механизмите и работата на съдебната система. Абсурдно е, обаче, да се мисли, че тяхното отстраняване от съдебната система е възможно да стане, без преди това то да е станало в държавата. Усилията на хора като Никола Филчев могат да останат напълно безсмислени, ако същите процеси преди това не бъдат завършени в Президентството, парламента и правителството. А там е страхотно гъмжило както от служители и агенти на Шесто, така и от агенти на посткомунистическата трансформация на Шесто – мафията. Преди 20 години получих присъда включително и за това, че като преподавател в Юридическия факултет бях казвал пред студентите, че е време от държавата да бъде отделена не само църквата, но и дяволът. А както се вижда, дяволът все още е в най-дълбоката основа на всички дейности на държавата.

Естествено не съм ядосан и не се ядосвам нито на Румен Янков, нито на Нели Куцкова, нито на който и да е. През последните 20 години не се ядосвам на нищо, което е свързано с взаимоотношенията ми с обществените и държавните структури. Като юрист гледам на нещата така, както лекарят хирург гледа на тумора, който трябва да бъде опериран – тоест професионално и без емоции. Война срещу личности ме интересува само дотолкова, доколкото те са функция на определени антихуманни идеи или институции. За мен личностите Нели Куцкова и Румен Янков са само институционална функция на Демона на Злото, действуващ от името на държавата. При това – и двамата не отговарят на законовите изисквания за членство във Висшия съдебен съвет и участието им в дейността на този орган е нелегитимно.

Разбира се, не са само те. Многократно съм писал за много други личности от съдебната система. Не е ли показателен фактът, че всички служители на МВР, следователи, прокурори и съдии, които по някакъв начин са участвували в моето противозаконно репресиране, са били награждавани от държавата – и от комунистическата, и от демократичната държава! При това наградите, които те са получили от “демократичната власт”, са много по-големи от тези, които им е дала комунистическата власт.

Ще посоча имената само на няколко души: 1) по указание на Шесто управление на ДС съдийката Тотка Янева ме осъди на 12 години затвор, после присъдата бе коригирана на 6 г. и 6 м., а след пълното й изтърпяване бях признат за невинно осъден; за заслугите й в това отношение комунистическата власт й даде апартамент, а демократичната власт я повиши в съдийска длъжност във Върховния съд, а после и в длъжност на ръководител на отделение; 2) второинстанционният съдия от Върховния съд Младен Данаилов бе постановил, че присъдата на първата инстанция е законосъобразна, и с това ме остави в затвора; после именно “демократическата” власт издигна този съдия до съдия в най-високата съдебна йерархия, като го направи съдия в Конституционния съд; 3) подполковникът от ДС Божидар Антонов е ръководел голяма част от противозаконните секретни разработки против мен и против брат ми Камен Янков; нещо повече – той е един от преките виновници за убийството на брат ми; комунистическата власт го издигна само в чин полковник, а именно “демократическата” власт го произведе в чин генерал и го назначи на отговорен пост в системата на МВР в продължение на много години. Днес, доколкото знам, той е член на проамериканския Атлантически клуб на Соломон Паси.

Каква е версията за трагичната смърт на прокурора Николай Джамбов? Хипотезите са две – самоубийство и убийство. Първата хипотеза задължително поставя преди всичко следните два въпроса: “Кой и защо е назначил за прокурор психически неустойчиво лице?” и “Дали склонността му към самоубийство не е била предварително калкулирана още при назначаването му за прокурор, но с план това да се случи след пълното му “изцеждане” в полза на мафията?”. Втората хипотеза е тази, която аз като юрист приемам за главна работна хипотеза. За мен показанията на двете свидетелки са неубедителни и подлежат на прецизна проверка. Считам за напълно вероятно заинтересовани от неговата смърт да са тези, престъпленията на които той е прикривал в продължение на много години и после, когато е възникнала опасност той да проговори и да разкрие истината, той е бил ликвидиран, за да се скрие истината.

Бившите служители на Шесто управление на ДС днес нямат никакъв интерес от ефективна работа на съдебната система, защото всяка секунда от тяхната бивша “държавническа” и сегашната им мафиотска дейност е престъпление. И защото не им се влиза в затвора. Впрочем, изричен отговор на този въпрос е даден в една строго секретна инструкция на КГБ от 1947 г., изпратена до резидентите на правителствата във всички завладени от червената армия европейски територии. Текстът на тази инструкция бе публикуван в българския печат още през 1991 г. Според нейните текстове строго се забранява разследване и обявяване за виновни на служителите на държавата. От 1947 г. до днес всички български държавни глави, парламенти и правителства спазват най-строго изискванията на тази инструкция. Разликата в ситуацията е само в това, че по-рано Червената армия ни водеше към комунизма, а днес Червената мафия е легитимирана от Запада да ни води към капитализма, а държавата е част от мафията.

[В-к "Стандарт"/15.05.2000 г.; материалът е публикуван и на стр.198-201 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 5. Кого защитава Западът - Човешките права или Червената мафия. - С., "Янус", 2003. - 546 с.].