Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център по правни, политически
науки и дипломация при БАНИ;
---
Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита
на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
=========================================================
29 Юни 2014 г.
До Сотир С. Цацаров
–
ФАКТИЧЕСКИ, но НЕЛЕГИТИМЕН
Главен Прокурор на България,
престъпен високопоставен слуга на
ченгеджийско-мафиотския
паравоенен политически режим
Съдебна палата,
бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: ВКП №13033/2013, 06
Покана № 2
Престъпнико
Цацаров,
Както
превъзходно знаеш, вече няколко пъти съм те проклел до Пето поколение заради
отказа ти като един от най-високопоставените магистрати да изпълниш и да
изпълняваш задължението си да бъдеш Правосъобразен и Справедлив според и пред Земното
и Божието Правосъдие.
С
настоящите си официални писмени редове до теб най-любезно те уведомявам, че
засега временно спирам да те проклиням,
за да
мога да ти отправям моите най-добронамерени покани
да
спреш да вършиш престъпления,
да се
покаеш пред Бога и пред човеците,
да
направиш максимално всичко, което е по силите и възможностите ти да бъдат
възстановени поне една максимално възможна част от нанесените на жертвите на
престъпленията болки, страдания, морални и материални вреди, пропуснати ползи и
всички други видове репарации.
Междувременно,
Престъпнико
Цацаров,
аз
смирено се моля и ще продължа да се моля пред Бога
да
бъде милостив към теб и да ти даде възможност да се покаеш и да заслужиш
Божията Любов!
И не
забравяй, Престъпнико Цацаров, че съм и ще бъда смирен само и единствено пред
Бога.
--- --- --- --- --- --- ---
Всъщност,
Престъпнико
Цацаров, ти превъзходно знаеш, че поради ПРЕСТЪПНАТА дейност на
твоите магистратски предшественици (съдии и прокурори) и в определена степен
поради твоята лична престъпна магистратска дейност,
от
1990 г. до днес от демографската карта на България:
***липсват като геноцидно умъртвени (отделно от нормалната смъртност!)
повече от два милиона души;
***липсват повече от два милиона и
половина български граждани, които, УЖ ДОБРОВОЛНО (без въоръжени
придружители и за собствена финансова сметка), но всъщност
ГЕНОЦИДНО-ПРИНУДИТЕЛНО СА ДЕПОРТИРАНИ (интернирани, изселени) от своята
обичайна естествена национално-културна и семейно-битова среда и са „настанени“
или „дислоцирани“ като емигранти в не
по-малко жестоки от класическите концлагери съвременни европейски и световни
икономически гета, а онези, които останаха по родните
си места, просто получиха неимоверно
щастливия шанс сами да организират в домовете си собствения си затворнически и
концлагерен статус;
***като само 7-8% (седем-осем
процента) от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и
възможности да участвуват в т. нар. „свободен“,
но всъщност мафиотски финансово-икономически, социален и политически обмен -
и това са изключително лица от най-висшите етажи на
класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит,
при което тези лица притежават (или владеят) 97%
(деветдесет и седем процента) от т. нар. „национално богатство“;
***а
всички останали (в „домашния си“ български
тотален затвор и концлагер) вегетират в полуживо ежедневно битово състояние,
консумативните измерения на което са драстично
далеч
КАКТО
под официалните изисквания на класическото Римско право относно робите,
ТАКА
И под официалните нормативни изисквания на
Европа относно задълженията на стопаните да обезпечават т. нар. „неприкосновен жизнен мимимум“ на отглежданите от
тях домашни животни.
Също
така, Престъпнико Цацаров, ти превъзходно знаеш, че както пред твоите
магистратски предшественици, така и пред самия теб многократно съм искал и
продължавам да искам
да
бъдат проведени голямо множество отделни правосъдни процедури
срещу
абсолютно всички отделни конкретно посочени и доказани престъпни дейци на
комунистическия и на посткомунистическия обществен и държавен политически режим,
и в
частност срещу абсолютно всички отделни конкретно посочени и доказани престъпни
дейци на комунистическата Държавна сигурност и посткомунистическите специални
служби,
КОИТО
СА ОРГАНИЗИРАЛИ, ПРОВЕЛИ И УЧАСТВУВАЛИ В ИЗВЪРШВАНЕТО НА СТОТИЦИТЕ ОТДЕЛНИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СЕЛЕКТИВНО НАСОЧЕНИ
ЛИЧНО
СРЕЩУ МЕН И
АБСОЛЮТНО
ВСИЧКИ МОИ СЕМЕЙНИ, ФАМИЛНИ, ПРИЯТЕЛСКИ И ОРГАНИЗАЦИОННО АНГАЖИРАНИ БЛИЗКИ ХОРА.
--- --- --- --- --- --- ---
Също
така, Престъпнико Цацаров, ти превъзходно знаеш, че по повод и във връзка с интензивно разразилите се у нас т. нар. „банкови
скандали“ изрично и пределно ясно съм ти писал, че:
„предлагам да предприемеш разследване на
започнатата още в началото на 80-те години водеща престъпна роля на банките за
източването на личното (на гражданите) и на националното (държавното) българско
богатство и за съсредоточаването му в шепа мафиоти, опитващи се да измамят
жертвите си, представяйки се за легитимни олигарси.“.
Така, в
контекста на всичко горепосочено Престъпнико Цацаров, тук и сега изрично
и пределно ясно заявявам пред теб, че
НАСТОЯВАМ
да разпоредиш да бъдат предприети прецизни разследвания върху фактите и
обстоятелствата,
описани
в прецизното висококомпетентно научно изследване (и разследване!),
осъществено
от икономиста и доктор по социология
Тошо Пейков относно извършената в банковата сфера престъпна дейност.
--- --- --- --- --- --- ---
-Своя нов замисъл българската
комунистическа върхушка започна да осъществява след 1977 г., като създаде Валутна
комисия към ЦК на БКП. Формира нова банкова структура, която включваше БНБ -
БВнТБ - ДСК и новообразуваната БСИ „Минералбанк".
През 1985 г. - началото на "перестройката", назначи специална
партийно-държавна Комисия за научно-техническа политика, а всъщност за
заобикаляне (в интерес на войските от Варшавския договор) забраните на КОКОМ.
Комисията взе решение за създаване на неявни фирми на Запад.
Икономически
основи на новия елит.
-За
сметка на непосветените българи, тези структури утроиха вътрешния и външния
дълг на страната, умножиха търговския и банкерския елит. За нуждите на
Военно-промишления комплекс и за обслужване на задграничните дружества,
учредиха няколко нови банки - първата беше Стопанска банка. Последва
учредяването на Биохим, Електроника, Транспортна техника (Балканбанк),
Стройбанк. Тези банки поеха всички инвестиционни дългове на предприятията от
цивилното и от военното производство към БНБ. Дълговете се разсрочваха от
правителствата с години, а банките реализираха незаслужени лихви по кредити,
които дори не се нуждаеха от обслужване - и това - за сметка на общата
задлъжнялост на страната. Изброените отраслови банки стояха най-близо до
„нео-цивилизационните“ проекти и
именно те захраниха с капитал и кадри частно-партийните структури и банки след
1989 година. Естествено - те първи фалираха.
-Подготовка
за разграбване на банковата система
-Първи
етап - Нормативната подготовка стана с нарушаване на конституцията от 1971
година.
В
предчувствие за настъпващата революция, соц-технократите обнародваха в началото
на 1989 г. Указ 56, а през лятото - Правилник за банките. Чрез тях
полит-икономистите и правистите, обслужващи режима, въведоха нечуваната по
света „социалистическа акционерна форма на собственост“. Очевидно бе
противоречието с конституционната норма: В чл. 16 на социалистическата
конституция пишеше, че банките и предприятията са общонародна собственост,
докато по своя характер акционерната собственост е частно-правна.
-Въпреки
това, в нарушение на тогавашния основен закон, през август 1989 г. БНБ прие
график за приватизация на отрасловите банки чрез продажба на акции. Доста
по-късно - през 1990 г. - 9-ото социалистическо народно събрание промени със
задна дата конституцията, допускайки създаването на така наречените „смесени“ предприятия.
Чрез приетия по-рано правилник, банките бяха пряко подчинени на Министерския
съвет и той не закъсня да извърши необходимите изменения.
-До
тогава банка можеха да учредят две дееспособни юридически лица, като за
юридически лица се брояха само държавни предприятия и стопански организации,
ведомства. С премахването от Правилника за банките само на една дума –
„юридически“ - върхушката създаде възможност нейни представители - физически
лица - да станат акционери и собственици в банковата система.
-Втори
етап – „Кадрите решават всичко“.
През
1990 г. - първата година на „революцията“, управляваха доверени кадри –
свързани с ДС, от двете правителства на Луканов. Те подготвиха дискретното
разграбване на собствеността. Първоначално 59 клона на БНБ бяха обявени за
самостоятелни търговски банки. По-късно останалите клонове на БНБ се
трансформираха в клонове на изброените отраслови банки като удобно дислоцирани
стартови площадки за бъдещите частни трезори.
-До
избора на нов Управителен съвет на БНБ през януари 1991 г. процесът се
дирижираше от Васил Коларов - управител на БНБ, Ганчо Колев - несменяем
подуправител, Иван Драгневски - председател на БВнТБ, а по-късно и на БНБ,
Владимир Владимиров (бивш счетоводител на УБО) - шеф на надзора, а след това
последователно управител на БПБ, БЗК и отново на БПБ, Стоян Шукеров - несменяем
началник на управление „Валутно“, Катерина Заркова - бъдещ шеф на ЦКБ, Румен
Георгиев - председател на БСИ Минералбанк...
Бележка
- нова: Ако погледнете в списъка на комисията по досиетата, ще видите кой от
тях е бил по-доверено лице.
-На
16 януари 1991 г. започна петгодишната ера на агента Тодор Вълчев – Великото
народно събрание избра управителя и подуправителите на БНБ. „Критикът“ на
буржоазните икономически учения и на банките при гнилия капитализъм, яростният
противник на теорията за конвергенцията заигра ролята на капиталистически
централен банкер. Още преди ноемврийската революция от 1989-та професорът
бичуваше и по двете комунистически електронни медии - радиото и телевизията,
упадъчната капиталистическа система, громеше Гълбрайт, Арон и Уайлс. Но през
1991 г. агент Тодор Вълчев направи своя нов „цивилизационен избор“. Нормален
номер за българския политически цирк.
-Тодор
Вълчев влезе в сградата на БНБ. Резултатите от неговата дейност са налице.
Налице са и резултатите от работата на екс-президента Желев, назначил двама от
рушителите на банковата система - Камен Тошков и Стоян Шукеров, без да поеме
отговорност за техните действия.
-Трети
етап - Новите закони. Новата конституция.
-Бунтът
на комунистическите елити срещу идеологическата догма на социализма по
отношение на собствеността продължи повече от 20 години. Целта на върхушката
беше да премине отвъд забраните и да измени правото на социалистическата
собственост. Този бе истинският мотив за организирането на революцията отгоре -
мъничка съставна част от Великата руска криминална революция.
-За
да се потопят в благата на западната цивилизация, промениха цялата политическа
и икономическа система и правото на собственост. В каква посока действаха? В
новите закони и в новата конституция записаха: „Собствеността е право на пълна
власт... включваща правомощията на разпореждане, владеене и ползване.“
„Частната собственост е неприкосновена.“ След приемането на конституцията от 1991
г., закона за БНБ и закона за банките и кредитното дело ръцете на банковите
управители бяха развързани. Те можеха вече легално да получат пълни права върху
бившата социалистическа собственост. И ги получиха.
Как
на практика стана това?
-Кражбата
като организационен модел и практика.
-Въпреки
осъществените големи промени, до 1991 г. собствеността бе съсредоточена все още
в държавата. За да се преборят със стария собственик, през януари 1992 г.
стратезите на прехода учредиха Банковата консолидационна компания - БКК-АД.
Скритите им цели са заложени още в регистрацията на банковия холдинг. Прави
впечатление фактът, че БКК е учредена не като авторитетна държавна институция,
задължена да управлява и продава в интерес на цялото общество държавния дял в
предприятията и в банките, а като обикновено търговско дружество, регистрирано
по Търговския закон. Този статут е доста спорен и именно той даде възможност на
фантомни търговски дружества да разграбят икономиката.
-Банковият
холдинг трябваше да се учреди с акт на Министерския съвет или на парламента -
възлагаха му се официално изключително важни държавни задачи, а не чисто
търговски функции. Статутът му не можеше да бъде по-нисък от тоя на Агенцията
за приватизация, която не е регистрирана по Търговския закон, а учредена
посредством отделен закон.
-По
силата на конституцията и на Устройствения закон за БНБ народните представители
трябваше да контролират държателите на акции - БНБ, кабинета и отделните
министерства, и да ги респектират в дните за парламентарен контрол (как се
управлява собствеността, как се окрупняват банките и как се приватизира
държавното участие в тях).
-През
април 1992 г. депутатът от БСП Велко Вълканов отправи провокативно питане към
тогавашния финансов министър Иван Костов - в качеството си на частно лице или
като член на правителството участва в БКК, и притежава ли собствени акции в
търговското дружество. Питането притесни Костов и министъра на икономиката
Пушкаров и те доброволно се оттеглиха от банковия холдинг.
-„Активната
правителствена политика в консолидацията на банките бе блокирана“, оплака се
през 1993 г. г-н Костов. Всъщност правителството на СДС освободи на
политико-криминалната банкова номенклатура широко поле за скрита приватизация.
Управителите на държавни фирми отказаха да заменят акциите си в банките с акции
на БКК и така за скритата приватизация не съществуваше вече преграда.
-Министерският
съвет възложи на банковия холдинг да управлява акциите на държавните
предприятия и на едноличните търговски дружества със 100 процента държавно
участие, а също и на дружествата с повече от 50 процента държавен капитал. От
правителственото разпореждане обаче не беше ясно кой трябва да управлява
държавната собственост във фирмите с по-малко от 50 процента държавен капитал.
Двусмислието бе майсторски използвано за неговото разграбване от ограничаваните
до този момент мениджъри.
-Създадена
с цел да съсредоточи държавния капитал в една единствена структура и да улесни
банковата приватизация, Банковата консолидационна компания не си изясни
елементарния въпрос - дали да участва в учредяването на нови банки (в които се
включват и държавни предприятия) и трябва ли да управлява това участие.
-По
силата на т. 3 от цитираното разпореждане Р N 26
на МС от 1992 г. „Министърът на финансите, министърът на индустрията и
търговията, министърът на правосъдието, министърът на транспорта и министърът
на териториалното развитие... (петима на брой) представляват държавните фирми,
едноличните търговски дружества с държавно имущество, министерствата и другите
ведомства, фирмите и дружествата с държавно имущество над 50 процента при
замяната на притежаваните от тях акции.
-Те
упражняват правото на глас в Общото събрание на БКК-АД, като всеки от тях
гласува с една пета от заменените акции“. Разпоредбите на този текст
императивно задължават изброените министри да бранят обществения интерес.
Министрите не изпълниха изискванията на нормативния акт и в следствие всички
решения - приети от банките в нарушение на приоритета на държавата при
увеличаване на банковия капитал, а също така и тези, приети по отношения на
искания на Управителни съвети на държавни банки за увеличаване на капитала без
разрешение на БНБ и без преоценка на активите, за незаконна продажба на акции
на частни лица, за отпечатване на нови емисии от акции и други.
-Тези
решение можеше да бъдат взети и бяха взети от Общите събрания на акционерите,
където представителите на БКК и министрите имаха винаги абсолютно мнозинство
или блокираща квота. Фактически обаче - с действия и/или с бездействия -съответните
длъжностни лица ощетиха обществения интерес и предадоха без съпротива на
разграбване държавния дял.
-При
задълбочен анализ върху причините за разгрома на българската държавност, прави
впечатление либертарианският подход на управляващите елити. Без да е създадена
друга система за контрол, правителствата на управляващите партии прекратиха
през септември 1990 г. дейността на Комитета за държавен контрол, през октомври
- Главната инспекция по търговията и услугите, през декември 1991 г. - Държавната
инспекция за борба със спекулата и корупцията.
-Преписките,
събрани в тези три институции, са с неизвестен адрес. Цели пет години
заинтересованите отлагаха приемането на Закон за Сметната палата и
назначаването на Главен ревизор на БНБ. Банковият надзор се управляваше от
криминалните общности, а Конвенцията за борба с мръсните пари, ратифицирана
през 1993 г., не беше приложена от нито едно правителство.
-Следователно:
Отговорност за черната (скритата) приватизация на банките и фирмите, за
мафиотския капитализъм и за монополизма носят министрите от всички правителства
след 1989 г. насам, членове на Банковата консолидационна компания-АД, членовете
на УС на БНБ, лицата от управление „Банков надзор“ към БНБ, както и депутатите
от Деветото Обикновено Народно събрание, Великото Народно събрание, 36-ото и
37-ото народно събрание.
-Оправданието
на либертарианците е, че тяхното доктринерство, теорията и практиката на хаоса,
ще допринесат за по-бързото разгромяване на тоталитарната държава и за
„построяването на капитализма“. Тук е мястото да цитираме Милован Джилас: „Тази
нова класа не робува толкова на доктрините - тя е анти-доктринерска. Нейната
главна цел е да повиши собствения си жизнен стандарт.“ Тази класа получи чрез
либертариантския преход възможност „да си създаде банки, да ги обере и с
инфлацията и с валутния курс да разхвърли бремето върху всички“. (Вж. д-р
Лазарин Лазаров, в. „Континент“, 7 май 1998 г.).
-Бунтът
на елитите и революциите отгоре обогатиха единствено посткомунистическите
елити. Но обществото се състои не само от елит. Въпросът за бъдещето на
ограбената чрез методите на псевдо-пазара българска нация остава открит.
Включително и въпросът за бъдещето на нейния елит.
10
март 1998 година“
Предсрочните избори през
1997 г. - необичаен повод за срив на лева. Кой организира Втората революция на
олигархията?
-В края на декември
1996-та и през януари 1997 г. бе предизвикана Втората революция на олигархията,
защото целите на Първата от ноември 1989 г. не бяха
постигнати. Кои движещи сили предизвикаха събитията? ВМРО, СДС или студентите?
Те бяха само видимите артисти. Истинските останаха скрити.
-На
първо място, бе агентурата на Метрополията, неизпълнила поставените й отвън
задачи за овладяване на пазарни позиции, тръбопроводи и собственост, построена
от бившия Съветски съюз.
-На
второ място, тежката политическа и финансова криза, докарана от същата тази
агентура, можеше да предизвика неконтролируем от страна на върхушката
(ръководен от така наречен народен водач) спонтанен бунт на улицата.
-На
трето (но не и на последно) място - интересите на международните финансови
институции, съвпаднали с руските и с тия на българската върхушката.
-През
1996 г. катастрофираха криминалните общности, паразитиращите върху държавния
организъм финансови структури и банки, като 17 от тях фалираха или бяха
поставени под особен надзор. През цялата 1996 г. реалната месечна лихва бе
отрицателна. Спестовните българи загубиха двойно - и от фалитите и от лихвите.
-Съгласно
изискване, поставено от БНБ, до края на март 1997 г. оцелелите в края на 1996
г. банки трябваше да докажат собствен капитал от 4 милиарда тогавашни лева
всяка, при курс от 200 лева за долар, при вземането на това решение от УС на
БНБ.
-Двадесет
милиона долара бяха непостижима за повечето банки сума пари. Само след сериозна
(петнадесетократна) обезценка на лева те можеха да ги добият и да се спасят от закриване.
-Заговори
се и за въвеждане на валутен борд. Започна голямата игра по бойкотирането на
борда от страна на криминалните общности. Чрез усилена медийна кампания
валутният пазар бе „дестабилизиран“. Целта от няколко месеца беше ясна -
хиперинфлация, но за беда на мафиотите, атаките им започнаха от много ниски
котировки. Някои „водещи икономисти“ се завайкаха, че доларът бил „подценен“ и
че курсът на лева трябвало да падне.
-При
581,78 лв. за долар откриха банките в навечерието на „революцията“ от 10 януари
1997 г. Движещите сили искаха още „революция“ (като повод за обявяване на
хиперинфлация) и Е. Бакърджиев им я даде. Но, о, беда, курсът се задържа цели 6
дни на същите ниски нива!
-Чак
на 12 февруари, въпреки постигнатото споразуменията за предсрочни избори и за
назначаване на служебен кабинет, противно на всякаква логика, „валутният
асансьор“ удари тавана и проби покрива на ограбената „къща“ България. А
населението изпадна в наркоза от 3000-левовата доза!
-Изкуствено
предизвиканата хиперинфлация обезцени задълженията на кредитните милионери,
изчисти портфейлите на банките и на фирмите, намали величината на необходимата
за стартиране на валутния борд сума, която трябваше да достави заинтересованият
от същото МВФ на България.
-Набавиха
си сумата, необходима им на фалиралите банкери за доказване на капитала. Общата
нестабилност обезцени облигациите по външния дълг, развърза ръцете на
нашенските мошеници и отблъсна чуждите инвеститори с почтени намерения.
-С
няколко-кратното повдигане и сваляне на „валутния асансьор“ нагоре-надолу,
малцината посветени разориха милиони българи, а със спечелените милиони си
купиха на безценица ЗУНК-ове и книжа по външния дълг.
-Ограбеното
и изплашено население, допълнително озлобено и от също така изкуствено предизвиканата
междувременно от вътрешно-партийни противници на Виденов криза с хляба, бе
лесно привлечено на страната на протестите, послужили като театрален декор за
смяната на артистите в политическия цирк.
„Те
няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а няма да се осъзнаят, докато не
въстанат“, казва за подобна абсурдна ситуация Джордж Оруел.
-Заинтересованата
върхушка винаги намират начин да организира „спонтанните протести“ на едно
незряло население и да ги обърне срещу самото това население. Само за един
месец - от началото на Втората революция на олигархията българският народ
обедня 5-кратно. Но пък българските политици получиха възможност да сравняват
„големите си успехи" след време на базата на февруарската криза.
Така
беше организирана и проведена „януарската революция“ по Дайнов.
Бележка:
Януарската или „Костовско-бакърджиевската революция“, беше започната от
подставени лица на Каракачанов с хвърляне на камъни по стъклата на „Позитано“
през декември 1996-та, и съвсем не е свалила Виденов от власт, защото той вече
си беше подал оставката под натиска на Черномирдин. Като приемен актьор,
въпреки нежеланието си, Костов беше заставен да продължи театъра, театрално
наречен от Дайнов „революция“. Виденов беше принуден от съпартийци в групата на
Камов с помощта на Коритаров и от хората на Черномирдин да си подаде оставката
още в края на месец декември 1996 година.
Уикипедия:
„На 21 декември 1996 г., на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП, Жан
Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и
като председател на БСП. За председател е избран Георги Първанов. Оставката на
правителството е гласувана на 28 декември 1996 г. на извънредно заседание на
37-то Народно събрание.
Студената война започна
като конфронтация, а завърши като конвергенция.
Мафиотският капитализъм у
нас отдавна е пресякъл пътя на пазарната икономика. Целта му е да узакони
заграбеното с помощта на свой политически и икономически елит.
Днес много се говори за
новия цивилизационен избор - капитализма, за бунта
на елитите и за новото разграбване на България. Каква е връзката между трите
отделни теми?
„Цивилизационният
избор“ според Питирим Сорокин зависи от „човешките носители“, които първи
влизат в допир с другата цивилизация. За България първите „посланици“,
прекрачили в западната цивилизация, бяха служителите от външнотърговските
централи, от външнотърговските банки, разузнавачите от Държавна сигурност,
служителите от консулствата и посолствата, научни работници - сътрудници на
разузнаването, ръководители на предприятия - вносители и износители, както и
някои дейци на изкуството и науката. Днес за благозвучие ги наричат политическа
класа, икономически елит. Те са движещата сила за революцията, проведена
отгоре, за революцията за себе си, за собствен интерес.
„Бунтът
на елитите“.
-Влезлите
в допир с другата цивилизация елити трябваше да бъдат „очите и ушите“ на
режима, но след заразителния контакт с благата на модерните цивилизации, те
негласно се разбунтуваха срещу комунистическите догми и днес „бунтарите“ са
прогресивната класа.
-Управляващата
върхушка направи някои преоценки и корекции на икономическия модел още в края
на 60-те години. На 6 ноември 1968 г. МС прие Постановление N 50
„За последователно прилагане и по-нататъшно развитие на новата система за
ръководство на народното стопанство“. Цели 20 години под контрола и
ръководството на БКП технократи управляваха икономиката според разпоредбите на
това постановление. Правилникът за външната търговия и Наредбата за
взаимоотношенията на банките със стопанските организации бяха неразделна част
от постановлението.
-Свободното
движение на хора, стоки, идеи и капиталите през границите е атрибут на
отворената западна цивилизация. В затворената тоталитарна държава е обратното -
управляващата партия упражнява пълен контрол върху движението на хората, на
стоките, на идеите и на паричните потоци. Този контрол идеологичен -
доктринерски и догматичен. Кога, как и в чий интерес бе разрушен този контрол?
Откъде започна псевдопазарната икономика? Започна от тихия бунт на соц-елита и
от усещането за притежание и контрол върху собствеността.
Конвергенция
на собствеността и конвергенция на елита.
-Конвергенция
(от латинското convergo - сближава се, събира се) е
социално-философска и политологична концепция от средата на нашия век, според
която интернационализацията на политиката, на икономиката и на културата, и създадените
общи структури в индустриалното общество довеждат до сближаване на капитализма
със социализма, при очертаваща се възможност за тяхното бъдещо сливане в едно
смесено общество. Или, вместо сблъсък - сливане на цивилизациите!
-През
1968 г. теоретикът на Ограничената конвергенция Питър Уайлс написа по повод
тогавашните отстъпления на социалистическите политикономисти: „В новия модел на
социалистическото предприятие мениджърът (технократът) действа като владелец и
в това именно се изразява присъствието на сближаването (конвергенцията - б.а.)
между капиталистическото и социалистическото управление на собствеността. В
същото време отношенията на собственост не се изменят и затова я наричаме
ограничена конвергенция.“
-И
на запад, и на изток мениджърите и технократите осъществиха ограничаване на
правата на собствениците върху капитала. Макар и да не се превръщаха в истински
собственици, първите - мениджъри и технократи, получаваха права за фактическо
разпореждане със собствеността. Както и при капитализма, в социалистическите
предприятия и в банките след 1968 г. директорите се разпореждаха с капитала,
отнемайки права от собственика - социалистическата държава и от партията -
хегемон. Със своята Положителна теория за конвергенцията, Гълбрайт, Сорокин, Арон
и Уайлс стимулираха идеологически бунта на социалистическите елити, основен
елемент от модела на конвергенцията - сближаването между двете цивилизации.
-Всъщност
Студената война започна като конфронтация, а завърши като конвергенция.
Идеологиите на прехода бяха рожби на стратегиите на Студената война.
-Чехия,
Полша и Унгария осъществиха положителната конвергенция – до колкото е възможно
- в полза и на водачи и на народ. За България, Румъния и Албания Маркузе и
Хабермас сякаш специално бяха предвидили Отрицателната теория за
конвергенцията. При нея двете цивилизации усвояват една от друга предимно
отрицателните си елементи, елитите им се сливат със западния елит за сметка на
ограбеното население.
-За
разлика от Чехия, Полша и Унгария, в България не се разбунтуваха низините - на
бунт се вдигнаха елитите. Някои казват, че в България: „Елитите просто се
спасяват - не се бунтуват, сами решават да се променят и грабят, защото няма
бунт на низините, който може да ги свали или постави под контрол… и те подражават
на Запада само в потреблението, което раздуват до консумеризъм - не стават нови
- произвеждащи, а само по-новому консумиращи елити. Освен консумацията им, нов
е и механизмът, начинът, по който присвояват благата, „печелят“ парите си -
чрез нов тип пара-държавно псевдо-пазарно преразпределение - един нов
псевдо-пазарен механизъм (без планиране), но в последна сметка отново, все още
административно-команден механизъм. Който функционира чрез всепроникваща
парична държавна политика, монополи и пара-държавен диктат на паралелни на
държавата силови структури. И неписани, паралелни на, често фиктивните, писани
закони и правила. Това не е нито западната, нито старата комунистическа система
на преразпределение на блага, а друг, все още команден тип непазарна икономика
– ГУ.“
--- --- --- --- --- --- ---
Престъпнико Цацаров, ти несъмнено
превъзходно знаеш и помниш, че един от твоите магистратски предшественици
откровено нагло и публично бе заявил, че над него е само Бог и само Той може да
го съди.
Така,
именно пред Бога аз се обръщам с молба да ти даде Разум и Просветление,
благодарение на които да се покаеш и да предприемеш енергични
процедури за Правосъдие над престъпниците и за защита на жертвите на
престъпленията!
И така, Престъпнико
Цацаров, покай се и направи всичко, което е нужно, за да получиш
Божията Милост и изкупление за греховете ти и за престъпната ти дейност!
29 Юни 2014 г. Янко
Н. Янков
