Address for letters:
Янко Н. Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://iankov.info
http://iankov.com
http://velyovski.blogspot.com
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29
================================================================
24 Януари 2011 г.
До:
Софийска градска прокуратура,
прокурорска преписка № 3592/2007 г.
„прокурор“ Моника Малинова
Съдебна палата, бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Към:
Първата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 5484, 11.05.2006 г.;
Втората „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 5484, 02.08.2006 г.;
Третата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 25707, 05.03.2007 г.;
Четвъртата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 25707, 22.03.2007 г.;
Петата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 25707, 28.05.2007 г.;
Шестата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 25707, 21.06.2007 г.;
Седмата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 25707, 26.06.2007 г.;
Осмата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, препоръчано писмо, 11.08.2010 г;
Деветата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, препоръчано писмо, 12.08.2010 г;
Десетата „Жалба” по казуса „Софийска вода”, препоръчано писмо, (13) 14.08.2010 г;
Единадесета „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 3592, 03.09.2010 г.;
Дванадесета „Жалба” по казуса „Софийска вода”, вх. № 3592, 21.12.2010 г.;
*************
Дълбокоуважаема изпълняваща прокурорска длъжност ченгеджийско-мафиотска хетера и наложница, именуема Моника Малинова,
С чувство на най-дълбок респект и уважение към Вашата беззаветна преданност към сутеньорите Ви от българския клон на Червената Мафия и Червената Ченгеджийница,
след като вече само в продължение на четири месеци Апелативната прокуратура два пъти отменя Вашите Постановления за отказ да се образува досъдебно производство,
за пореден път С НАЙ-ИСКРЕНА КОРЕКТНОСТ се обръщам към Вас -
при това, за съжаление, с пълната увереност, че и този път Вие ще отвърнете С НАЙ-НАГЛА И ДОЛНОПРОБНА КУРВЕКТНОСТ -
и че не би могло да бъде иначе, ТЪЙ КАТО НЕГОДНИТЕ ЗА НИЩО МАГИСТРАТ(К)И СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО, а Вие сте една от тях.
*************
Първо предварително уточнение:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: „Софийската вода и геноцидът над софиянци – 6”,http://iankov.blogspot.com/2011/01/6.html .
*************
Първо уточнение по съществото на казуса:
Преди всичко, Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество, обръщам Височайшето Ви внимание върху обстоятелството, че в моите официално и надлежно регистрирани искания за разследване на фактите и обстоятелствата по визирания казус
изрично и пределно ясно съм посочил фактите, обстоятелствата, информационните източници и непосредствените доказателства, които Вие сте била длъжна да съберете и анализирате.
На второ место, Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество, с неимоверно висок респект и уважение към Вашата личност и Вашата служебна държавна функция си позволявам да обърна Вашето височайше внимание и върху факта,
че ДОСЕГА, ВЕЧЕ ПОЧТИ ПЕТ ГОДИНИ,
Вие не сте направила абсолютно нищо от онава, което Правото и Законът Ви задължават да направите,
И ЧЕ ТОВА ВАШЕ ПОВЕДЕНИЕ ИМА НЕДВУСМИСЛЕНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ИЗРАЗЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Височайшето внимание на Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество върху обстоятелството, че на стр.4 в Раздел ІІІ на моето официално регистрирано в Прокуратурата искане за разследване, имащо дата 26 (28) Май 2007 г., съм записал буквално следното:
„ІІІ.
В интервю, публикувано във в-к „Монитор” на 03.10.2002 г., бившият Министър на вътрешните работи на България генерал Богомил Бонев изрично, ясно и категорично е заявил, че:
1) като Министър на вътрешните работи е бил получавал специална информация, от която му е било ставало известно, че навсякъде по света, където фирмата „Интернешънъл уотър” е била спечелвала търговете за водна концесия, после, поради протестите на гражданите, се е стигало до падане на съответните правителства;
2) че напр. след като същата фирма е била спечелила търг в град Манила - столицата на Филипините, тя не само е отказала да предостави обещаните инвестиции, но дори е започнала да увеличава цената на водата; и че точно същото престъпно поведение точно същата тази фирма сега проявява в София;
3) че подробностите относно това как точно е била сключена корупционната сделка на софийската община с фирмата „Интернешънъл уотър” той, Министърът на вътрешните работи, е бил научил едва когато сделката вече е била факт;
4) че неговото категорично мнение (съставено върху основата на информацията, която е получавал в качеството му на Министър на вътрешните работи) е, че „Сделката с „Интернешънъл уотър” е корупционна”.
Обръщам Вашето Височайше внимание върху обстоятелството, че Вие не само не сте извършила проверка и разследване на този информационен източник и непосредствен свидетел на извършеното престъпление, но и в престъпен интерес на Мафията сте направила всичко възможно това да не бъде сторено.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Вашето Височайше внимание, Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество, върху обстоятелството, че на стр.5-6 в Раздел V на моето официално регистрирано в Прокуратурата искане за разследване, имащо дата 26 (28) Май 2007 г., съм записал буквално следното:
„V.
На 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт” е публикувано интервю на журналистката Нина Александрова с бившия Министър на вътрешните работи Богомил Бонев, (http://standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-16&article=149769 ).
В интервюто ясно и изрично е записан следният пасаж:
Въпрос: „- Вярно ли, че като премиер той (Иван Костов) спира много по-добра концесия за "Софийска вода"?”.
Отговор: „- Той лично на мен ми е казвал, че има писмо от Тони Блеър. В него пишело: „Няма да ви приемем в НАТО, ако не пуснете еди-коя си фирма”. Затова не можело да се приеме по-добрата оферта на останалите фирми. И е избрана най-лошата.”
Забележка: Наистина следващото изречение гласи: „Не вярвам, че Блеър въобще би пратил такова писмо. Това би означавало международен скандал. Но Костов не се поколеба и го даде като аргумент.”
Все пак, обаче:
►Богомил Бонев е юрист по образование и по професия;
►като такъв превъзходно знае, че в първото му изречение се съдържа т. нар. „свидетелско твърдение за наличието на определен правнорелевантен факт – престъпление, извършено от Минстър-Председателя на Великобритания, и престъпление, извършено от Министър-Председателя на България”; и че в този аспект точно това негово изречение има чисто юридическа, включително и доказателствена, стойност;
►Б. Бонев превъзходно знае и това, че неговото второ изречение (относно това какво вярва или не вярва) няма никаква юридическа стойност - нито свидетелско-доказателствена, нито експертна; пък и реалността по-късно недвусмислено показа, че подобно писмо е написано от външния министър на правителството на Тони Блеър;
►и че едно нормално правосъдие е длъжно да разпита: Б. Бонев като свидетел, а Иван Костов и Тони Блеър – като заподозрени в извършването на престъпление; както и да провери контактните механизми между двамата премиери;
►при което трябва да се има предвид, че ако твърдението на Б. Бонев е било неотговарящо на истината, то в такъв случай то има правната квалификация на престъпление - от една страна против правосъдието, а от друга страна - против двамата премиери; прокуратурата, обаче, не е била предявила обвинение срещу Б. Бонев, което означава, че не е оспорила истинността на неговото твърдение; а и двамата премиери също не са предявили обвинение срещу Б. Бонев, от което следва логичният извод, че и те не са оспорили неговите твърдения.
Обръщам Вашето Височайше внимание върху обстоятелството, че Вие не само не сте извършила проверка и разследване на този информационен източник и непосредствен свидетел на извършеното престъпление, но и в престъпен интерес на Мафията сте сторила всичко възможно това да не бъде направено.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Височайшето внимание на Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество върху обстоятелството, че на стр.6-8 в Раздели VІІ, VІІІ и ІХ на моето официално регистрирано в Прокуратурата искане за разследване, имащо дата 26 (28) Май 2007 г., съм записал буквално следното:
„VІІ.
На 06.02.2007 г. световните и българските медии съобщават, че Британският министър по европейските въпроси Джеф Хун (същият, който е съставил доклада за зловещата опасност, надвиснала върху британската държавна машина и британското общество, идваща от хунското нашествие на българските джебчии!!!):
1) Започва двудневно посещение в България (а после и в Румъния);
2) Веднага след пристигането си в София той е разговарял с Вицепремиера и Министър на външните работи Ивайло Калфин.
3) В интервю, дадено на журналистката Деница Каменова и публикувано на 07.02.2007 г. Джеф Хун е бил заявил, че „като цел на визитата си в София той определя възможността да обсъди с новия европейски партньор големите въпроси, които стоят пред бъдещето на Европейския съюз”.
В изключително кратките комюникета във връзка с тази визита се казва, че към сферата на тези „големи въпроси” са се отнасяли тези за: двустранните връзки; стратегическото партньорство; и делото срещу петте български медицински сестри, осъдени на смърт в Либия.
Забележка: Като се има предвид, че така наречените „дипломатически комюникета” винаги и неизменно приличат на банския костюм (тост, разкриват доста неща, но най-същественото си остава скрито), се налага да видим какво е било същественото, което е било скрито и не е било включено в текста на дипломатическите комюникета.
VІІІ.
От публикувания в медиите „Протокол” на проведеното на 03.04.2007 г. заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е видно, че представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройство изрично и ясно е казал, че от Доклада на „Софийска вода” АД въобще не става ясно за какво точно ще се употребят поисканите и планираните инвестиции и как те ще се отразят в показателите за качество на услугите”.
В същото време в доклада изрично са записани следните думи на самия Председател на Комисията проф. К. Шушулов: „Искам да ви цитирам едно писмо от МВнР от 05.12.2006 г. по повод писмо на министъра за Европа на Обединеното кралство Джеф Хун до Министъра на външните работи на България Ивайло Калфин, в което се изразява надежда, че ДКЕВР ще направи всичко възможно за осигуряване успеха и по-нататъшната жизнеспособност на концесията „Софийска вода” АД”.
От Протокола изрично става ясно, че това писмо на британския Министър всъщност е адресирано до българския Министър не толкова в качеството му на външен министър, колкото именно в качеството му на Вицепремиер, в ресорната компетенция на който стои наблюдението и контрола върху дейността на самата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.
В този протокол е записано, че независимият депутат от Народното събрание Минчо Христов, който е и заместник-председател на Парламентарната Комисия за борба с корупцията, е определил цитираното писмо на британския външен министър като „груба форма на лобизъм от страна на чужда фирма”, при което изрично и ясно е заявил, че концесията, в полза на която лобира британският правителствен представител, по своята същност „е една корупционна схема”.
От публикациите в медиите става ясно, също така, че в писмото на британския високопоставен правителствен представител изрично се съдържа следният израз: „Бих искал да потърся вашето съдействие за осигуряването на по-нататъшната успешна дейност в България на фирмата „Софийска вода”, чийто мажоритарен собственик е британската фирма „Юнайтид Ютилитис””.
От текста на същото писмо на британския до българския Минстър става ясно и това, че подобно въздействие или натиск върху българския Министър е бил упражнен и от предшественика на Джеф Хун - Дъглас Александър, както и от външната комисия в британския парламент.
ІХ.
На 06.04.2007 г., петък, във в-к „Монитор” е публикувана статия, която е озаглавена: „Софийска вода” – английска дипломация с ориенталски привкус”; автор на статията е инж. Иван Греченлиев, бивш шеф във ВиК и „Софийска вода”, почетен член на Кралския акредитиран институт за управление на водите и опазване на околната среда, Великобритания.
В тази статия се казва, че:
1) Неадекватното поведение на английската компания-концесионер на водата в столицата, което не отговаря нито на договорните, нито на партньорските отношения, вече е достигнало своя апогей; причината за това е поредното искане за увеличаване цената на водата;
2) Течовете по софийските улици са обичайно явление в ежедневието, а фирмата-концесионер се занимава единствено с това да запушва съвсем малка част от дупките, като по този начин имитира и отчита активна инвестиционна дейност;
3) По своята същност концесията на софийската вода противоречи на каквито и да да са критерии за една нормална концесия, при която дадена фирма, която притежава необходимия опит и финансов ресурс, взема за експлоатация определена дейност, плаща си концесионните такси, стреми се да подобри нивото на услугата и да намали загубите, като прави необходимите инвестиции; и след като извърши всичките тези дейности и постигне реални резултати, фирмата може да претендира за възвръщане на направените вложения и за резонната си търговска печалба чрез цената на водата;
4) Авторът изрично и ясно посочва, че в България съвсем не е така и дори е точно обратното на всичко онова, което може да бъде наречено „нормална концесия”;
5) Авторът посочва, че вече в продължение на 6 години на софиянци се обяснява, че именно с поскъпването на водата трябва да се наберат парите, които да бъдат гаранция, за да се направят инвестициите; което е все едно да отиде човек да си купи кола на лизинг, а лизинговата компания да му каже: „Да, господине, ще ви дадем кола. Внасяйте в продължение на три години вноските за нея, и след като изминат три години, тогава елате да си вземете колата”. Авторът посочва, че фирмата „Софийска вода” прави точно същото – тя иска да получи необосновано увеличение на цената, което да бъде гаранция за поредния банков кредит, който да обезпечи инвестиционната й програма; при това тук е нужно обаче да си спомним за едни други заеми, също в милиони евро, взети в началото на концесията, които вече потънаха в касите на концесиониращото тогава дружество-майка „Интърнешънъл уотър” и във връзка с които заеми във всички финансови отчети на контролиращата по това време фирма „Омонит” е отбелязано, че изразходването на тези пари не е било аргументирано като целесъобразни инвестиции – тоест, че тези пари, макар и отчетени като инвестиции, въобще не са били вложени като инвестиции и фактически са били откраднати;
6) Авторът посочва, че с направените финансови разкрития фирмата „Софийска вода” е станала синоним на постоянен скандал, който логично е довел до искането за предоговаряне на концесията;
7) Авторът сочи, че що се отнася до цената на водата в София, то е напълно порочно тя да се сравнява с цената на водата примерно в Разград, Добрич или другаде; и че това е така, защото всяка водоснабдителна система на дадено селище е уникална по своите възможности за водоподаване; и че е напълно естествено водата в София да е най-евтина в страната, тъй като тя идва при консуматорите чрез прилагането на евтиния гравитачен начин, а не чрез скъпо струващи системи за помпане; той подчертава, че обяснението за евтината вода е пределно просто - тръбите и съоръженията, изградени преди няколко десетки години, са отдали своята стойност като капитално вложение и оттук-нататък транспортирането на водата по тях не струва никакви пари;
8) Авторът посочва, че пазарлъците, които фирмата „Софийска вода” се опитва да направи с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране показват, че е налице разиграване на английска дипломация с ориенталски пазарен привкус;
9) Авторът посочва, че каквато и цена да бъде определена от ДКЕВР, парите, с които ще разполага фирмата-концесионер трябва да бъдат подложени на най-строг контрол, при това не само от общината, но и от независими граждански сдружения;
10) че прилагането на такъв контрол е особено наложително и поради това, че тази фирма се подготвя да получи от Европейската банка за възстановяване и развитие нов, втори заем, в размер от 79 (седемдесет и девет) милиона евро, който ще трябва да бъде изплатен от гражданите на София, които имат правото да знаят къде и за какво отиват парите им и как ще бъдат възстановявани;
11) че прилагането на такъв контрол е особено наложително и поради това, че преди шест години същата тази фирма вече е била взела такъв заем, който съгласно документите на фирмата е бил предвиден и оправдан като инвестиции, но съгласно документите на контролните органи въобще не е бил вложен като реални инвестиции; а и софиянци, които все още изплащат този заем, нямат никакви усещания за наличието на каквито и да са осезаеми инвестиции.“
Обръщам Вашето Височайше внимание върху обстоятелството, че Вие не само не сте извършила проверка и разследване на този информационен източник и непосредствен свидетел на извършеното престъпление, но и в престъпен интерес на Мафията сте предприела всичко възможно това да не бъде направено.
*************
Пето уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Вашето Височайше внимание, Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество, върху обстоятелството, че на стр.11-13 в раздел ХІІ и ХІІІ на моето официално регистрирано в Прокуратурата искане за разследване, имащо дата 26 (28) Май 2007 г., съм записал буквално следното:
„ХІІ.
От публикувания в медиите, включително и в Интернет, Протокол №55 от 19.04.2007 г. относно заседание на Комисията за борба с корупцията при Народното събрание е видно, че:
1) изрично е записано, че ”Софийска вода” АД достатъчно силно се е компрометирала в очите на софиянци заради това, че шест години е на територията на София, и през това време не е направила необходимите капиталови вложения, чрез които да подобри както начина на обслужване на гражданите, така и намаляването на загубите или качеството на водата;
2) в Протокола е записано, че в момента загубите на „Софийска вода” АД на територията на София и присъединените околни части са около 62%; при това тези „загуби” на фирмата, макар и да са резултат единствено от нейното виновно поведение, съвсем не са за сметка на самата фирма, а са за сметка на напълно невинните потребители и се плащат от всичките потребители на водата;
3) в Протокола е записано, че водният концесионер вече е бил получил от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) 50-милионен кредит, предназначен за инвестиции, и че фирмата е предявила претенции да получи още един предназначен за инвестиции кредит, който да бъде в размер на 79 милиона;
4) на стр.3 от Протокола е записано, че в изказването си Председателят на ДКЕВР К. Шушулов е бил споменал, че към момента фирмата „Софийска вода” АД дължи на Европейската банка за възстановяване и развитие около 100 (сто) милиона евро.
Забележка: Откъде и по какъв начин е бил формиран този колосален дълг, обаче, в протокола не е посочено; а като се има предвид, че същата фирма предявява претенции да получи още един кредит, чрез който задълженията фактически ще станат около 180-200 (сто и осемдесет - двеста) милиона, които пари несъмнено ще бъдат поставени като финансова тежест върху софийските консуматери на водата, очевидно е, че върху тази мафиотска фирма следва да бъде поставен най-строг граждански контрол.
5) В Протокола е записано, че в своето изказване народният представител Минчо Христов е отбелязал, че според данните, с които той разполага, загубите на водата са не 62% (шейсет и два проценти), както твърди Председателят на ДКЕВР, а 64% (шейсет и четири проценти), и че тези загуби се изплащат не от фирмата, която именно е виновна за тях, а от софийските консуматори на водата, които нямат никаква вина за тези загуби.
В Протокола е отбелязано, че по повод (шантажно) изказаното мнение, че се обсъжда възможността договорът за концесията да бъде развален по вина на концедента, Минчо Христов е заявил, че реалните факти обосновават точно обратната теза – договорът трябва да бъде развален именно и само по вина на концесионера.
В Протокола е припомнено, че Минчо Христов е обърнал внимание върху факта, че „в ход е наказателно производство, свързано с концесионния договор”, и че става въпрос за „престъпление по чл 220, ал. 1 от Наказателния кодекс”, тоест, „за съзнателно сключване на неизгодна сделка”; и че е странен фактът, че както фирмата, така и общината „настояват и бързат да бъде приет новият план и новата цена на водата именно преди приключването на това наказателно производство”.
В Протокола е подчертано, че Минчо Христов е обърнал внимание върху фактите, че: а) изключително скандални са опитите на британския министър Джеф Хун да лобира за концесионера; б) по време на вече проведената дискусия самият Председател на ДКЕВР г-н Шушулов се е бил аргументирал върху писмото на британския Министър, като е обосновал тезата, че новата и изключително висока цена на водата трябва да бъде приета именно защото за нейното приемане и утвърждаване като задължение върху софийските консуматери на водата настоява самият Министър по европейските въпроси на Великобритания.
В Протокола е обърнато внимание, че Минчо Христо е показал на присъствуващите копие от въпросното писмо на британския Министър и е прочел от него следния пасаж: „Бих искал да потърся Вашата помощ при осигуряване на непрекъснато успешно опериране в България на фирмата „Софийска вода” АД, която е мажоритарна собственост на британската фирма „Юнайтид ютилитис””. След това е бил прочетен и следният пасаж от писмото: „Понастоящем ние сме обезпокоени от позицията на регулатора по отношение на бизнес-плана, предаден от „Софийска вода” АД. Ще Ви бъда много благодарен да разгледате това. Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно, за да гарантират успеха и непрекъснатата жизнеспособност на тази концесия.”
Забележка: В писмото е пропуснато да бъде отбелязано, че „непрекъснатата жизнеспособност” на въпросната „концесия” трябва да бъде обезпечена за сметка на унищожаването жизнеспособността на няколко милиони души, включително и на моята и на членевоте на моето семейство жизнеспособност.
ХІІІ.
На 02.05.2007 г. във в-к „Сега” е публикувана статия, която е написана от журналистката Галя Горанова и е озаглавена „Британски политици открито лобират за "Софийска вода"”. В тази статия се казва следното:
Британският министър по европейските въпроси Джеф Хун е лобирал на политическо ниво за одобряването на бизнес плана на „Софийска вода”. Това става ясно от писмо на Хун от октомври 2006 г. до министъра на външните работи Ивайло Калфин. В него той настоява шефът на МВнР да упражни контрол върху ДКЕВР. „Бих искал да потърся вашето съдействие за осигуряването на по-нататъшната успешна дейност в България на фирмата „Софийска вода”, чийто мажоритарен собственик е британската фирма „Юнайтид Ютилитис”, пише Хун. От текста става ясно, че подобен лобинг върху Калфин е упражнил и предшественикът на Хун - Дъглас Александър, както и външната комисия в британския парламент.
Хун изразява безпокойството си от позицията на ДКЕВР по отношение на бизнес плана на дружеството. „Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно да гарантират успеха и по-нататъшното развитие на концесията”, настоява Хун.
Британският министър лобира и за фирмата „Мелроз Ресорзис”. Той напомня на Калфин, че тя все още чака решение за издаване на лиценз за газовото находище „Галата” въпреки обещанието за отговор до 15 септември 2006 г. Хун уверява, че офертата на фирмата е силно конкурентноспособна и се надява, че тръжната процедура ще завърши скоро.
Писмото на Джеф Хун пристига няколко месеца, след като на 20 юли м.г. Столичният общински съвет отхвърли бизнес плана на „Софийска вода”. Тогава общинарите настояваха да се предоговори концесионният договор, което обаче така и не стана.
На 11 ноември 2006 г. Калфин препраща писмото до шефа на ДКЕВР Константин Шушулов с молба за становище по „Софийска вода”.
На 12 март т. г. ДКЕВР одобри спорния бизнес план на дружеството, който предвижда покачване на цената на водата и пътьом променя условията, записани в концесионния договор, в ущърб на гражданите. Особено неблагоприятен ефект ще има ангажиментът за намаляване на загубите само до 54% в края на 2008 г., въпреки че по основния договор фирмата трябваше вече да е намалила течовете до 32% в края на м. г. Цената на загубите се калкулира в сметките на потребителите.
На 23 април регулаторът одобри и новата цена на водата в София от 1,02 лв. с ДДС за кубик. Писмото на Хун е един от аргументите на Шушулов в полза на това решение.
В момента тече наказателно производство за съзнателно сключване на неизгодна сделка за "Софийска вода". Срокът за приключване на производството е 28 юни 2007 г.
Забележка: Статията може да бъде прочетена на следния електронен адрес:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2633§ionid=2&id=0000203“
Обръщам Вашето Височайше внимание върху обстоятелството, че Вие не само не сте извършила проверка и разследване на този информационен източник и непосредствен свидетел на извършеното престъпление, но и в престъпен интерес на Мафията сте се постарала всичко това да не бъде направено.
*************
Шесто уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Височайшето внимание на Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество върху обстоятелството, че на стр.13-14 в раздел ХІV на моето официално регистрирано в Прокуратурата искане за разследване, имащо дата 26 (28) Май 2007 г., съм записал буквално следното:
„Обръщам се към вас, като искам ясно и категорично да Ви заявя, че аз, разбира се, съм напълно съгласен с фактите и аргументите, които британските правителствени служители изтъкват относно опасността за британското общество, идваща от българските и румънските джебчии.
В същото време, обаче, искам ясно и категорично да Ви заявя, че считам следното:
1) След като в продължение на почти половин век в България вилнееха кръвожадните орди на КГБ и българското население бе подложено на тотално икономическо ограбване от официалната държавна власт на СССР;
2) след като в продължение на почти две десетилетия в България вилнееха още по-кръвожадните орди на българския клан на руската Червена мафия, създадена и намираща се под постоянен контрол на днешното посткомунистическо руско правителство и руската мафия;
3) след като в продължение на всичките тези години обикновените български хора и най-вече българските интелектуалци се надяваха, че тяхното спасение ще дойде именно от Запада, включително и от Великобритания;
4) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че днешната британска държавна власт проявава садистични претенции към тотално ограбения български гражданин, и в крайна сметка прилича на мършояд, надвесил се над останките от пищният пир на руския хищник?
5) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че подплашените за живота си (и най-вече – за живота на децата си) български висококвалифицирани и всякакви други специалисти (включително и в сферата на джебчийството!) са брутално принудени да търсят спасение другаде, включително и във Великобритания, където същият този Министър Джеф Хун, който сам се натиска да бъде включен в дългия списък на виновниците за трагедията в България (включително и в списъка на джебчиите!!!) посреща тези нещастници със специални правителствени доклади за вземането на най-строги властнически мерки против тях?
6) -Съизмеримо ли е джебчийството на българските джебчии във Великобритания с джебчийството на британския министър Джеф Хун в България?“
*************
Седмо уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Височайшето внимание на Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество върху обстоятелството, че във всяко отделно мое официално искане за разследване на визираното престъпление изрично и пределно ясно съм посочил НЕОБХОДИМОСТТА ДА БЪДАТ РАЗПИТАНИ КАТО СВИДЕТЕЛИ:
***г-н инж. Ганчо Хитров, Председател на Комитета за подобряване на водоснабдяването на България и Председател на Организационния комитет за прекратяване на концесията;
***инж. Иван Греченлиев, бивш шеф на „Софийска вода“;
***Ивайло Калфин, бивш Вицепремиер и Министър на външните работи;
***доц. Минчо Христов, бивш депутат и Заместник-Председател на Парламентарната Комисия за борба с корупцията;
***генерал Богомил Бонев, бивш Министър на Вътрешните работи;
***Иван Костов, бивш Министър-Председател;
***бившият Председател на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране проф. К. Шушулов;
***всички журналисти, чиито имена, статии и медии изрично са посочени в депозираните искания за разследване;
*************
Осмо уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Височайшето внимание на Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество, върху обстоятелството, че във всяко отделно мое официално искане за разследване на визираното престъпление изрично и пределно ясно съм посочил НЕОБХОДИМОСТТА ДА БЪДАТ СЪБРАНИ СЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ:
***Доклад на Сметната палата от 2005 г., съобщението за наличието на който е публикувано във в-к „Дневник“ от 07 Октомври 2005 г.;
***Концесионен договор, сключен между Столичната община и британския консорциум;
***кореспонденцията между българския Министър-Председател Иван Костов и британския Министър-Председател Тони Блеър по повод и във връзка с концесията;
***КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА от 1999 г. и 2000 г. МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ И БРИТАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, ОБЕЗПЕЧАВАЩИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДВАМАТА ПРЕМИЕРИ ОТНОСНО (ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА) ВСИЧКИТЕ АСПЕКТИ НА СКЛЮЧВАНЕТО НА ВЪПРОСНИЯ ДОГОВОР,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТНОСНО НАЛИЧИЕТО НА ОНЗИ ТИП ШАНТАЖНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, ЗА КОИТО СПОМЕНАВА В СВОИТЕ ИНТЕРВЮТА ТОГАВАШНИЯТ МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГЕНЕРАЛ БОГОМИЛ БОНЕВ;
***тук обръщам специално внимание върху факта, че един от аспектите на този тип взаимни шантажни и корупционни отношения се е изразявал в това,
че българските специални служби и българският Премиер са били поискали от британската страна
да им предостави на разположение намиращия се там, в Лондон, поискал политическо убежище изтъкнат (по онова време) български политик,
който непосредствено преди емиграцията си се е изявявал като изключително интензивен критик на промафиотската политика на българското правителство, и който по време на пребиваването си в Лондон е издавал и разпространявал (сред официалните британски държавни и обществени институции и сред базираните в Лондон чуждестранни посолства) специален „Бюлетин“, в който е описвал престъпленията на българските правителства и на подчинените им специалбни служби;
***протокол от разговора между българския Вицепремиер и Министър на външните работи Йвайло Калфин и британския Министър по европейските въпроси Джеф Хун;
***протокол от заседанието на ДКЕВР, проведено на 03 Април 2007 г.;
***Писмото, което Председателят на ДКЕВР е бил прочел по време на заседанието на 03 Април 2007 г., което писмо е посочено като изходящо от британския Министър Джеф Хун, или като писмо, изходящо от българското Министерство на външните работи;
***Протокол № 55 от 19 Април 2007 г. от заседанието на Комисията за борба с корупцията при Народното събрание;
***Писмо от Февруари 2007 г. на британския депутат Гърдън Марсден, предоставено на тогавашния Замистник-Министър на икономиката Корнелия Нинова.
*************
Девето уточнение по съществото на казуса:
Обръщам Височайшето внимание на Ваше дълбокоуважаемо магистратско нищожество, върху обстоятелството, че във визираните мои депозирани в Прокуратурата официални искания за разследване съм посочил необходимостта да бъдат проверени всичките аспекти на изнесената в медиите информация, съгласно която българските граждани, жители на град София,
по престъпен начин са били планирани да бъдат принудени да предоставят (дадат) на британския концесионер и на неговия български мафиотски партньор сумата един милиард и три милиона лева (1,3 млрд), която парична сума да бъде разделена между британската фирма и българския политико-мафиотски правителствен кръг (виж: в-к „Монитор“ от 08 Март 2007 г.);
както и че в края на седмата година от сключването на въпросния престъпен договор въпросният план е бил реализиран наполовина, като през Април 2007 г. вече са били ограбени и присвоени от двете страни по договора петстонин милиона лева (500 000 000) – виж в-к „Атака“ бр. 476 от 18 Април 2007 г.
*************
Първо заключително уточнение:
Настоявам за това по време на разследването на фактите и обстоятелствата, които са визирани в настоящата прокурорска преписка,
Да бъде извършена и успоредна проверка и разследване на вероятността извършеното против мен покушение да е било мотивирано и възложено от лицата, институциите и специалните служби, които са заинтересовани да не бъде извършено обективно разследване по този казус.
Става дума за това, че на 21 Юни 2010 г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета, и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, но и лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата),
до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА Червената мафия.
24 Януари 2011 г. Янко Н. Янков
