Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Bulgaria
***************************
10 Ноември 2008 г.
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
http://iankov.blogspot.com/2008/11/blog-post.htmlЗаглавие: „Правото на “Дом-Крепост” в Империята на злото”
До Административен съд-
София-град
ул. „Георг Вашингтон” № 17
1000 София
ИСК
от
Янко Николов Янков -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38 -
съпруг и пълномощен представител
на Елка Петкова Янкова -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 5905142252
Срещу:
1) Министерския съвет (Правителството)
на Република България
бул. „Княз Дондуков” № 1, 1123 (1000) София
2) Българската социалистическа партия
ул. „Позитано” № 20, 1000 София
3) Посолство на Руската Федерация в Република България,
бул. „Драган Цанков” № 28, 1113 София;
4) Представителство на Европейската комисия в България
(Европейска комисия. Европейският Съюз в България),
ул. „Московска” № 9, 1000 София;
5) Посолство на Съединените Американски Щати в България,
ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София;
6) Посолство на Република Австрия в България,
ул. Шипка, 4, 1000 (1087) София;
7) Посолство на Кралство Белгия в България,
ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София;
8) Посолство на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия в България,
ул. „Московска”, № 9, 1000 София;
9) Посолство на Федерална Република Германия в България,
ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София;
10) Посолство на Република Гърция в България,
ул. „Сан Стефано” № 33, 1504 София;
11) Посолство на Кралство Дания в България,
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София;
12) Посолство на Кралство Испания в България,
ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
13) Посолство на Република Италия в България,
ул. „Шипка” № 2, 1000 (1087) София;
14) Посолство на Португалската Република в България,
ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет. 5, 1000 София;
15) Посолство на Република Франция в България,
ул. „Оборище” № 27-29, 1504 (1087) София;
16) Посолство на Кралство Холандия в България,
ул. „Оборище” № 15, 1000 (1504);
17) Посолство на Конфедерация Швейцария,
ул. „Шипка”, № 33, 1000 (1087, 1504) София;
18) Световна Банка, Постоянно представителство в България,
бул. „Драган Цанков” № 36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;
19) Международен валутен фонд, Постоянно представителство в България, Площад „Александър Батенберг” № 1, 1000 София;
20) Европейска банка за възстановяване и развитие,
Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17,
1000 София;
Цена на иска:
1 000 000 (един милион) левове,
материални вреди, морални вреди
и пропуснати ползи
І.
През 1972 г., когато съпругата ми Елка Петкова е била на 13 (тринадесет)- годишна възраст, на нейно име в Габровския клон на Държавната спестовна каса е била открита партида за т. нар. „жилищен влог”, и на 29 март 1972 г. е била издадена съответната „Спестовна книжка”, удостоверяваща посочения факт.
От тази „Спестовна книжка” е видно, че през 1988-1989 г. величината на предоставената на държавата парична сума е била толкова, колкото по онова време е струвало едно минимално по обем самостоятелно жилище.
За сведение тук и сега посочвам, че: ►по онова време на нея (Елка Петкова) не й е било предоставено каквото и да е жилище и държавата не е била изпълнила обещанието и задължението си, за изпълнението на което е била получила визираната висока за онова време (включително и в доларово измерение) парична сума; ►както по онова време, така и след това, Елка Петкова не е имала и днес няма собствено жилище, никога не е била наемател на държавно жилище и фактически винаги е живяла при условията на изключително скъпоструващия т. нар. „свободен наем”; ►ако по онова време държавата е била изпълнила задължението си, Елка Петкова никога не е щяла да има жилищните, битовите и житейските затруднения и драматични проблеми, които е имала в продължение на много години - фактически през целия си живот; ►за сведение – едно такова жилище днес струва около 120 000 (сто и двадесет хиляди) левове или около 60 000 (шейсет хиляди) евро.
От тази „Спестовна книжка” е видно, че преди повече от 36 (тридесет и шест) години, на 29 март 1972 г., Елка Петкова е била предоставила на държавата една изключително висока за своето време парична сума, срещу което тя (държавата) е била поела задължението да й предостави жилище; което задължение за българската държава е произтичало и продължава да произтича и да бъде официално обезпечено и гарантирано от правовия характер на българската държава, от задължителните за българската държава принципи и норми на Правото и от подчинените на Правото ангажименти на българската държава с голямото множество европейски и световни политически, военни, икономическо-финансови и други организации и формирования.
До днес, обаче, българската държава все още не е изпълнила това поето от нея задължение, не е предоставила никакво жилище и не е върнала парите, които е получила, за да предостави жилище.
ІІ.
За какво, всъщност, става въпрос?
Първо, преди повече от 36 (тридесет и шест) години, на 29 март 1972 г., позовавайки се и основавайки се на съответната норма, съществуваща в съответния Закон, без да знае, че тази норма е била предумишлено и сравнително виртуозно създадена от държавата с престъпна измамническо-грабителска цел, Елка Петкова е била предоставила на българската държава една изключително висока за своето време сума български пари, които пари по онова време, поне в продължение на 20 (двадесет) години, официално са имали напълно равнозначна доларова съизмерителна (съпоставителна) стойност.
Второ, на 05 май 2000 г., в бр. 37 на „Държавен вестник” е обнароднаван приетият от българския Парламент „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен”, съгласно императивната сила на който е прието и постановено, че: ►през периода от 09 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. българската държава е функционирала в условията престъпен комунистически режим на държавно управление; ►през същия времеви период е била престъпна и дейността на функциониращата като организационна структура Българска комунистическа партия.
В частност, както съгласно смисъла на така посочения Закон, така и съгласно смисъла на фактите, които са визирани в настоящия казус, през въпросния времеви период, при условията на изключително опасен престъпен предумисъл, българската държава е била създавала законови правила, които самата тя не е имала никакво намерение да спазва и реално не е спазвала, но които е използувала за съзнателно престъпно нарушаване на основните човешки права и свободи и за ограбване на собствеността на българските граждани.
В частност, от визираната ситуация е видно, че през периода от 29 март 1972 г. до 10 ноември 1989 г. законово признатата за престъпна българска държава е използувала метода на заложената в закона измама, чрез който метод, обещавейки на Елка Петкова да й даде жилище, държавата е получила визираната в документацията сума пари, след което не само не е била предоставила обещаното жилище, но и не е върнала взетите пари.
Трето, би трябвало да е ноторно известно на българския съд обстоятелството (или фактът), че не друг, а именно вторият по ред посткомунистически български премиер Димитър Попов (премиер от 20. 12. 1990 до 7. 11. 1991) бе този, който само преди няколко дни официално заяви в медиите (вж.: Димитър Попов, Вместо средна класа създадохме олигархия, Кафене.нет 27.10.2008 г., http://www.kafene.net/news.html; Епохални времена-бг.ком 27.10.2008, http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-27_12.html), че само за 8 (осем) месеци, през периода от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г., по време на управлението на комунистическо-социалистическото правителство на Андрей Луканов, от държавната хазна са били изчезнали 2 (два) милиарди долари, коита са били раздадени от Правителството на приближени и верни на БКП, БСП и ДС хора и фирми, които хора и фирми са използували тези пари, за да се формират като олигархия, която управлява страната оттогава и до днес.
В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които по онова време са се намирали в банковата институция Държавна спестовна каса, която е била съставна част на т. нар. „държавна хазна”, по силата на престъпната управленска воля на Правителството, са били взети оттам, за да бъдат предоставени на формиращата се олигархия, встъпваща на обществено-политическата сцена като нов тип престъпен комунистическо-ченгеджийски елит.
В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че парите, които съпругата ми е била подмамена да предостави в Държавна спестовна каса, са били взети от нея съвсем не за да й бъде предоставено обещаното жилище, а за да бъдат предоставени на престъпния комунистически и посткомунистически елит.
В частност, от изявлението на въпросния Премиер е видно, че това е било станало именно по времето на т. нар. „посткомунистически период” от 3 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г., когато управлението на българската държава е било осъществявано от новопоявилата се на политическата и държавноуправленската сцена т. нар. Българската социалистическа партия - която, всъщност, е имала статуса не само на фактически трансмутационен продукт на една от структурите на комунистическата Империя на Злото, но и статуса на юридически приемник и наследник на престъпната Българската комунистическа партия.
Четвърто, Въпросният Премиер (Димитър Попов), разбира се, е „пропуснал” да отбележи два изключително съществени факти: както че ръководеното от него Правителство, така и че всички следващи правителства не са били взели и предприели каквито и да са държавнически (властови) мерки, за да бъдат преследвани престъпниците и за да бъдат върнати в държавната хазна ограбените пари; така и че всичките тези т. нар. „посткомунистически Правителства” изключително активно са участвували в изготвянето на текстовете на приетия от Парламента противоправен (и портивоконституционен) Закон, и най-вече на приетия с Постановление на Министерския съвет „Правилник за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове”.
Пето, проблемата е в това, че специфичността на визирания в настоящия Иск юридически казус се състои в обстоятелството, че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник имат точно същия престъпен характер и цели, каквито са били и характерът и целите на действуващото в същата сфера законодателство по времето на престъпния комунистически режим, а именно: да бъде осъществено камуфлажно правоподобно законово скриване на факта на престъпното ограбване на парите на влогопритежателите и да не бъде дадена никаква реална възможност на ограбените както да осъзнаят същността на ситуацията, така и да защитят нарушените си права и интереси.
Проблемата е в това, че принципите и текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник се намират в драстично противоречие с принципите и нормите на Международните и Европейските правни нормативни и договорни актове, както и с тези на българската Конституция.
Проблемата е в това, че именно по времето, когато престъпният комунистически елит вече е бил започнал интензивно да изгражда капитализъм за себе си, чрез принципите и текстовете на множество законови норми, включително и чрез текстовете на въпросния Закон и на въпросния Правилник, той е бил продължил интензивно да налага за населението комунизъм и комунистически тип отношения.
Така, чрез тези именно законови (но противоречащи на Провото!) норми българският влогопритежател и неговите пари биват принудително закрепостявани към чисто комунистическата идея и практика за придобиване на жилище изключително чрез неговото предоставяне от държавата или чрез благоволението на държавата, и по този начин влогопритежателят е лишен от правото и от възможността свободно да оперира с парите си и да ги използува както за реално участие в свободния жилищен пазар, така и за техното реално адекватно използуване за други цели (след осъзнаването, че посочените установени от държавата нормативни правила всъщност са виртуозно заложен от държавата капан за ограбване на влогопритежателите).
ІІІ.
Специфичността на преблемите, визирани в юридическия казус на настоящия Иск, се състои и в обстоятелството, че понастоящем управляващото Правителство с повече от половинвековна криминогенна рецидивистка упоритост продължава грабителската политика на престъпното комунистическо правителство.
Тази престъпна рецидивна стратетия, впрочем, е била недвусмислено демонстрирана лично от Премиера само преди около един месец в българския Парламент. Така, по време на редовния петъчен парламентарен контрол, проведен на 03 октомври 2008 г., отговаряйки на питането на депутата Минчо Христов относно политиката на Правителството за решаването на все още нерешените проблеми на българските граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, българският Премиер (син и внук на една от най-зловещите престъпни комунистически фамилии) заяви, че:
а) „компенсирането ще се осъществява съобразно съществуващите нормативни документи и финансовите възможности на страната”;
При което в съответствие с половинвековната комунистическа практика с нагла престъпна откровеност е употребил чисто комунистическото понятие „нормативни документи”, а не „нормативни актове”; и освен това, е „пропуснал” да уточни, че както съдържанието на „нормативните документи”, така и съдържанието на „финансовите възможности” на страната досега са били определяни именно от същите онези престъпни комунисти и ченгета, които, за да обезпечат своето трансмутиране в мафиотска олигархия, са ограбили намиращите се в държавната хазна пари - където, в частност, са се намирали и парите на влогопритежателите;
б) компенсацията на влогопритежателите ще се изплаща само при условие, че те днес - половин век след влагането на парите си, участвуват в покупката на готово жилище или при започването на изграждане на жилище;
При което е „пропуснал” да уточни, че чрез тази установена престъпна система на компенсиране на ограбените влогопритежатели фактически е нарушена суверенната собственическа воля на собственика на парите, и най-вече волята на собственика да използува собствените си пари по свое собствено динамично усмотрение; с което, впрочем, чрез алхимията на престъпното комунистическо законодателство собственикът на парите - които още преди половин век са били вложени в държавната банкова институция, фактически както тогава, така и днес - е превърнат в несобственик и е третиран именно като несобственик и като носител на крепостни или робски задължения.
ІІІ.
Несъмнено ноторно известен на съда е фактът (официално признат от самия Председател на Върховния Административен съд), че съдиите са агентурни лица, които са внедрени в съдебната система от бизнеса (тоест - Мафията) и специалните служби (които, освен това, се преструват, че не знаят за съществуването на този факт). В този именно смисъл, обръщайки се към сезирания с настоящия иск Административен съд - София-град, ние не храним абсолютно никакви илюзии относно изхода на делото, тъй като ни е пределно ясно, че всички български съдии са свързани с правото точно толкова, колкото и проститутките - с морала и нравствените ценности; и че може би моралът на проститутките е много по-висок, отколкото този на българските съдии.
Несъмнено ноторно известен на съда е и фактът, че „80 % от депутатите служат на корпоративни интереси” (т. е. – на Мафията) и че 50 % от гласуванште от сегашния парламент актове са нелегитимни (тоест – НИЩОЖНИ) поради липса на кворум (Актуално.ком 02 ноември 2008 г., http://politics.actualno.com/news_193674.html, бгнюзрум.ком 02 ноември 2008 г., http://bgnewsroom.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/n103555/%D1%8F%D0%BD%D0%B5%D0%B2-80-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8, „Държавата – това е фарс”, 03 ноември 2008 г., http://kaily.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=440113&df=46&dflid=3, нюзклуб.бг 04 ноември 2008 г., http://news.club.bg/193674.html).
Несъмнено ноторно известен на съда е и фактът, че точно по същото време (03 ноември 2008 г.‼!) е подготвен окончателният проект за гласуването и приемането на противоправен и противоконституционен нормативен акт, съгласно който право на компенсация ще имат само онези влогопритежатели на жилищноспестовни влогове, всичкото имущество на които е по-малко от 40 хиляди лева, при това само ако в предстоящата една година придобият или започнат да строят жилище, при което т. нар. „лихвоточка” ще бъде в размер на 6 (шест) стотинки (лекс.бг 03 ноември 2008 г., http://lex.bg/bg/news/view/24669). От всичко това е видно, че управляващият в България от 10 ноември 1989 г. до днес мафиотски неокомунистически политически режим е трансмутация на престъпния класически комунистически режим.
ІV.
При предяваването на настоящия иск ние (ископредявителят и упълномощителят) изхождаме от представата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея, че всички чуждестранни политически, държавни, военни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт; и които, освен това, не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт, но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния или не са протестирали срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния на властта; са както съучастници в престъпните актове и дейности на българската държавна власт, така и солидарно деликтно отговорни.
В този именно смисъл ние сме предявили нашият иск не само срещу непосредствено виновните български държавни институции, но и срещу техните престъпни съучастници и делектни другари.
В този именно смисъл ние пледираме пред съда да изиска от всичките така формирани (или конституирани) ответници по иска да представят пред съда своето изрично и ясно формулирано писмено гледище относно своята ангажираност и участие (съучастие) в престъпната и деликтната дейност на българската държава в конкретния казус.
Според нас, в частност така конституираните ответници следва да отговорят и на въпроса: „Знаели ли са за съществуването на факта или обстоятелството, че българската държава е нарушила и продължава да нарушава така посочените конкретни права и интереси на българските граждани, и ако са знаели – противопоставили ли са се на това или изрично или мълчаливо са насърчили престъпната и деликтната дейност на българската държава?”.
Според нас, в частност така конституираните ответници следва да отговорят и на въпроса: „Нима наистина не са били забелязали факта на изчезването от българската хазна на два милиарди долари и не са могли да се досетят, че това са пари, ограбени от българските граждани, или с престъпен съучастнически умисъл и удовлетворение са били приели и продължават да приемат факта, че тези кървави пари са били вложени в техните механизми на политическо, икономическо и прочее управление?”.
V.
Макар и визираният тук правен казус да е пределно елементарен и да не изисква специално упоменаване и уточняване на въпроса относно началната и крайната дата на исковата претенция, все пак, за да избегна каквато и да е коварна стратегия на престъпния мафиотски български съд, насочена към размотаване във времето и елиминиране на исковата ни претенция, уточнявам следното: началната дата на исковата претенция е датата на издаването на посочената т. нар. „Спестовна книжка”, която дата е на 29 март 1972 г., а крайната дата е датата на подаването на настоящият иск за обезщетение.
Уточнявам, също така, че става въпрос за искова претенция за нанасени материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи, общият размер на които е изрично посочен.
VІ.
Тъй като единият от конституираните тук ответници е и Световната Банка (Постоянно представителство в България), намираме за необходимо да обърнем внимание върху следните факти и обстоятелства.
Само преди около един месец престъпното мафиотско българско Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка. В пълно съответствие с акцентите на официалните български държавнически лица, медиите акцентираха преди всичко върху една от констатациите на Световната банка и върху свързаните с тази констатация препоръки.
Става въпрос за това, че Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да увеличи съдебните такси като начин за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата.
Във връзка с това декларирам следното:
Първо, историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството.
Второ, именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие.
Трето, в този именно смисъл отправената към българското Правителство официална препоръка на Световната банка има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки, които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.
Четвърто, в този именно смисъл ние считаме, че чрез посочената препоръка Световната банка недвусмислено е демонстрирала своята принадлежност към най-зловещите в историята на човечеството престъпни структури, изграждащи и основаващи своето богатство върху механизмите на фактическия канибализъм и поддържането на зловещи престъпни политически режими, включително и върху зловещия комуноидно-мафиотски политически режим в България.
VІ.
Петитум:
От така посочените и изложени факти и обстоятелства и от приложения документ (копие от Спестовната книжка) е видно, че българската държава и в частност българското Правителство и неговите български, чуждестранни и международни (световни) престъпни съучастници и деликтни другари са извършили деяния, с които са нарушили гарантираните от Правото права и интереси на Елка Петкова Янкова, гражданин на Европейския съюз, при което са предизвикали (постигнали) нанасянето на материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи, общият размер на които е изрично посочен.
От така посочените факти и обстоятелства е видно, че българската държава (Министерският съвет на Република България) не са щели да имат наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които са демонстрирали по време на злодеянията си, ако не са имали съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в иска чуждестранни политически, държавни и финансови формирования и институции, които следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.
При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответниците да обезщетят Елка Петкова Янкова, гражданин на Европейския съюз, за посочените по-горе умишлено причинени вредни последици и да заплатят предявената искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.
Приложение Първо: копие от нотариално заверено пълномощно;
Приложение Второ: ксерокс-копие от посочената т. нар. „Спестовна книжка”, което копие се състои от 4 (четири) страници;
Приложение Трето: копия от текста на настоящия иск (заедно с Приложение Първо), предназначени за надлежно връчване на ответниците.
Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.
10 Ноември 2008 г. Янко Н. Янков
