Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права,
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web sites:
=========================================================
30 Април 2013 г.
Всички карти на
масата и отговорност
за престъпленията
на
Специалните
държавни служби,
на Прокуратурата,
на Съда,
на Правителството, на
Президента,
и на другите
държавни институции! – 562
До г-н Сотир С. Цацаров
–
Главен Прокурор на
България
(встъпил в официална длъжност на 21 Декември 2012),
Ad hoc Европейски Прокурор за България
(встъпил във фактическа длъжност на 16 Април 2013),
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към:
ВКП вх. №3307/2013
Към:
„Всички карти на масата и отговорност за
престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на
Правителството и на другите държавни институции!“,
№ 32, 22 (26).09.2011 г., рег. № 15132/ 06.VІ-а;
№ 97, 26 (30).11.2011 г., рег. № 31452/ 06.V;
№ 98, 27 (30).11.2011 г., рег. № 31452/ 06.V;
№ 99, 28 (30).11.2011 г., рег. № 31452/ 06.V;
№ 100, 29 (30).11.2011 г., рег. № 31452/ 06.V;
№ 101, 02 (07).12.2011 г., рег. № 31452/ 06;
І.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Както вече Ви е известно още от
първите ми официални писмени изложения почти веднага след встъпването Ви в
длъжността на Главен Прокурор на България,
без дори и една капка наивност
относно престъпната същност на т. нар. посткомунистическа държавна власт, и в
частност на Прокуратурата и Съда,
поради изключително
дълбоко-принципни съображения предприех стратегията
да се
отнасям към Вас с уважение, подобаващо на принципно-абстрактния (но не и на
реално-практическия) имидж на Прокурорската институция,
като в
частност вече почти четири месеци
-
т. нар. сто (100) дни -
съм се
стараел КАКТО И ДОСЕГА
да подлагам Прокуратурата като
институция на почти ежедневен принципен натиск за спазване на Правото,
НО
ОТДЕЛНО ОТ ТОВА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ деликатно да се опитвам да обезпечавам
лично на Вас напълно достатъчно време да се ориентирате
КАКТО в новата за Вас функция,
ТАКА
И в новата ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ в България, в Европа и в
Света,
и така
Вие да имате спокойната възможност СВОБОДНО И ПО СЪВЕСТ да решите с кого да
бъдете – с Правото или с Мафията.
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като считам, че вече са налице определени групи факти и основания
да внеса известни
корекции именно в сферата на деликатността на тази ми досегашна лична стратегия,
с настоящите редове заявявам, че
вече,
БЕЗ ДА ИЗОСТАВЯМ СТРАТЕГИЯТА СИ
ДА ПРОДЪЛЖИТЕ ДА ИМАТЕ ШАНС ЗА АДЕКВАТНА ОРИЕНТАЦИЯ В НОВАТА ЗА ВАС
ПРОФЕСИОНАЛНА ФУНКЦИЯ,
официалните
ми изложения ще бъдат адресирани лично до Вас (а не до Вашите заместници) в
качеството Ви именно на Главен жрец на българската Прокурорска институция.
При това
изрично и пределно ясно подчертавам, че сред визираните
факти и основания особено релефно се откроява Вашата принципна позиция
относно необходимостта от
институционалната фигура на Европейски Прокурор за България,
в
каквато именно функция,
като израз на високо добронамерена и благородна воля, фактически и конклудентно,
Вие вече встъпихте
с
изявлението си от 16 Април 2013 г.;
което
изявление, впрочем,
съвсем
неслучайно бе направено именно в деня, който е официално честван
както
като
„Ден
на Българската Конституция“,
така
и като „Ден на българския юрист“;
и
което изявление по същество
има
характера на ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОКЛАМАЦИЯ, заявена в
присъствието на двама видни функционери на Европейския съюз -
Мишел Конинкс - президента на Евроджъст,
и Джовани
Кеслер - генералния директор на Европейската служба OLAF.
Така, именно за да Ви дам
ПЪЛНАТА И МАКСИМАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА
ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ВАШИ ДВЕ ФУНКЦИИ
ИЛИ НАПЪЛНО УСПЕШНО ДА СЕ
РЕАЛИЗИРАТЕ
(нещо, което най-искрено Ви желая
и за което всеотдайно ще работя),
ИЛИ НАПЪЛНО ДА СЕ ПРОВАЛИТЕ ИЛИ САМОДЕМАСКИРАТЕ
(нещо, което никога няма да Ви
простя!)
ВИ ПРИЗОВАВАМ И ЕНЕРГИЧНО
НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА,
в които са отразени и се съдържат
фактите
относно жестоката престъпна
дейност,
в резултат на която България е
доведена до сегашното състояние на
тежка национална катастрофа.
В частност,
КАКТО КАТО ЛИЧНО ЗАСЕГНАТ
от визираната престъпна дейност,
ТАКА
И КАТО официален представител на няколко пострадали от тази престъпна
дейност легитимни обществено-политически формирования,
ИЗРИЧНО, ЯСНО, КАТЕГОРИЧНО И
ЕНЕРГИЧНО НАСТОЯВАМ
ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ ТОТАЛНА НАДЗОРНА
РЕВИЗИЯ ЗА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С
МОЕТО ИМЕ
ПРОКУРОРСКИ, СЪДЕБНИ,
АДМИНИСТРАТИВНИ И ВСЯКАКЪВ ДРУГ ВИД ПРЕПИСКИ И ДЕЛА
от времето на 70-те
(седемдесетте) години до днес!!!
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Така, в контекста на по-горе пределно
ясно формулираното мое КОНКРЕТНО ИСКАНЕ тук и сега ПОТВЪРЖДАВАМ ВАЛИДНОСТТА НА
ЦЯЛОСТНИЯ (ПЪЛНИЯ) ТЕКСТ на книгата на Николай Михайлов „Янко Янков-Вельовски (Биографични фрагменти)“,
издадена през 2012 г. в обем от 335 странци (голям формат).
В частност потвърждавам
и следния (с.281-317, т.40) тук приложен (цитиран, възпроизведен) текст,
по съдържанието на който изрично и пределно ясно настоявам да бъде извършено
ПРЕЦИЗНО И ОБСТОЙНО НАКАЗАТЕЛНО
РАЗСЛЕДВАНЕ.
-------------
(... ... ... ... ... ... ...)
ХХІІ.
„40.) В първото (от 2006 г.)
издание на настоящето наше фрагментарно биографично изследване
обърнахме
известно внимание на въпроса за т.нар. „Досие „Кирилов““,
което
комунистическата Държавна сигурност бе престъпно и манипулативно съставила,
за да се
опита чрез него да елиминира Янко Янков
не толкова от политическата,
колкото от правосъдната
сцена,
където Янков
изключително упорито и настойчиво не спира да настоява за наказателна и
репараторна отговорност както от престъпните лица от Държавна сигурност, така и
от самата държава.
Тук,
позовавайки се на документацията, ще разширим и доуточним нашата аргументация.
Впрочем,
качеството на
своеобразен
синтез на цялата документация по казуса
несъмнено имат
три
обширни официални текстове, имащи характера на искания за разследване,
които са
надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор и офисите на
западноевропейските дипломатически представителства в България.
Тези
текстове, впрочем, принадлежат към т.нар. серия „Всички карти на масата и
отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата,
на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“,
имат
поредните номера
97, 98 и 100,
регистрационен
номер
31452/06 V и дата 30 Ноември 2011 г.;
с тези три
текстове Янков всъщност
актуализира
исканията си за разследване,
които е бил
направил още през 2006 г.
и по които
не само не
е получил търсенето разследване,
но и не е
получил какъвто и да е отговор.
*
„ Приложено
представям 10 (десет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно
регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна
прокуратура и редица други български, европейски и световни институции.
От
приложеното доказателство е видно, че
на
24 Юли 2006 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Главния прокурор в офиса на Върховната касационна прокуратура официален
текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на
разследване на извършената престъпна дейност.
От
приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното
искане за разследване е публикуван в специално книжно издание,
което има следните издателски характеристики: Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 7,
Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат), 312 с.
Обръщам
специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:
До Президента, бул. “Княз Дондуков” № 2, София 1000
До Главния прокурор, бул. “Витоша” № 2, София 1000
(във връзка със: а) рег. № 9907/8 от 30.06.2006 г.;
б) следствено
дело № ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура)
Информационно копие:
До Генералния директор и Специалния справочен отдел и архив на Българската
телеграфна агенция (БТА)
бул. “Цариградско шосе” № 49,
София 1124
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични
(държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
І.
От
изключително многобройните ми заявления,
регистрирани в регистратурата на Главния прокурор, Министъра на вътрешните
работи и т.нар. Комисия „Андреев”
(текста на които, впрочем, е публикуван в шестте томове на
документалната ми книга „Документ за самоличност. Политическа
документалистика”)
е видно, че
в продължение на доста много години
напълно безуспешно съм се опитвал да получа достъп до т.нар. документация на Държавна сигурност,
при което в
частност съм настоявал да получа достъп и до т.нар. „досие на агент Кирилов”,
за което
винаги и неизменно съм заявявал, че представлява фалшификат,
имащ предназначението
да ме елиминира от политическата сцена,
за да не
мога да получа легитимно основание за облечено във власт валидно търсене
на наказателна отговорност
от
престъпниците от Държавна сигурност
заради
техните изключително многобройни престъпления.
От същите регистрирани в посочените
институции заявления (и публикувани в посочените томове на документалната ми
книжна поредица) е видно, че:
►след като бях дал точно 19
(деветнадесет) нотариално заверени пълномощни, с които бях упълномощил видни
журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до всички видове
документи, свързани с моето име, всичките носители на тези пълномощни са
били подложени на изключително мощни оперативни мероприятия,
осъществени от специалните служби на Червената мафия и в частност на МВР (като
част от структурата на мафията), в резултат на което се отказаха от
проявения от тях „архивен интерес”;
►от всички упълномощени
журналисти и експерти единствено Богдан
Кръстев категорично и непреклонно отказа да се подчини на
всичките, включително и на най-бруталните послания на мафията и на службите на
МВР към него;
►в резултат на това той стана
обект на строго специално мероприятие, целящо неговото елиминиране чрез
прикрито като трагичен инцидент убийство;
►в крайна сметка Богдан Кръстев оцеля, а Министърът на вътрешните работи Георги
Петканов осъзна, че осъщественото от служителите на специалните служби
на МВР покушение върху Богдан Кръстев може да се окаже твърде опасно за
личната кариера на самия министър, тъй като от документите, които няколко
години преди това лично аз бях получил от същия архив бе ясно, че самият Георги
Петканов е бил агент на ДС и е участвувал в оперативните мероприятия
против мен във връзка с противозаконното ми осъждане и престояване в затвора;
►и така, за да покаже, че не
прикрива себе си, Министър Георги
Петканов даде достъп до въпросното „досие на агент Кирилов”.
От регистрираните в Главната прокуратура
мои официални заявления (публикувани в посочените томове на документалната ми книжна
поредица) е видно:
►че
най-добрият български експерт по графология Димитър Генадиев Костов ми
е предоставил съставен на 03 Август и нотариално
заверен на 04 Август 2003 г. т.нар. „Протокол
№-56”, от заключителната част на който категорично и абсолютно
недвусмислено е видно, че въпростото „досие на агент Кирилов” е
фалшификат; и
►че на 20 Август 2003 г. аз съм
регистрирал в регистратурата на Главния прокурор (рег.№-3588) заявление, с
което съм поискал „да бъде образувано следствено дело и да бъде осъществено наказателно
преследване на всички виновни лица, извършили серията от престъпления”,
визирани в посочените от мен строго секретни архивни дела.
От
документацията по следствено дело № ХVІ-3/2004 г. на Софийската
военноокръжна прокуратура е видно, че
половин година по-късно, на 02 Февруари 2004 г., военният прокурор капитан В. Чавдаров е
издал „Постановление за образуване на
предварително производство” „срещу неизвестно длъжностно лице от
Министерството на вътрешните работи” за извършеното от него „престъпление
по чл.387, ал.3, вр. ал.1 от НК”,
изразяващо
се в „манипулации с документи”, съдържащи се в т.нар. „досие
на агент Кирилов”, че
целта
на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското
лице Янко Николов Янков, и че „от това са произлезли вредни последици”.
От
документацията по същото следствено
дело е видно, че на 09 Май
2006 г. военният прокурор Едуард
Владимиров е издал „Постановление за
прекратяване на наказателното производство”, при което като единствено
прекратително основание е посочено съображението, че „наказателната отговорност е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност”.
От
документацията по същото дело е видно, че с
неговото съдържание аз съм се запознал едва на 28 Юни 2006 г., когато именно съм получил и заверени копия
от интересуващите ме документи.
ІІ.
Като
оставим настрана гаврата с твърдението за
„неизвестен
извършител”
и
позоваването на „изтекла давност”
(каквато в
случая въобще няма),
би следвало
да бъда доволен от официалното признание, че в случая съм жертва на престъпна
дейност, но на тези, които биха си позволили да искат това от мен, ще си
позволя да им пожелая същото „щастие”.
Защото фактически
онова, което е направено по отношение на мен е, че
по един виртуозно
адаптивен начин
само е
сменена формата на престъпното посегателство и репресиране.
При това,
държа изрично и ясно да подчертая, че според мен този мой „частен случай” съвсеме не е случаен.
Обръщам
вашето внимание върху категорично установия от мен факт, че единствената
най-строго и най-прецизно спазвана „правна” норма в България е
издадената на 02 Юни 1947 г. в Москва строго
секретна Инструкция на КГБ (Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г.,
Инструкция НК/003–47; текстът е публикуван във в-к „Сензация” бр.2 от 1991 г.), в чл. 41 на която е казано:
„Да не
се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако все пак
такава се налага, тя може да бъде допусната, но при условие, да не се
предприема никакво разследване и обвиняване на виновните”.
Тази Инструкция на КГБ се спазва най-строго
от „правосъдието” на всички български държавни глави, парламенти и правителства
от издаването й до наши дни. Дребна подробност е, разбира се, фактът, че българският филиал на КГБ отдавна се е
трансформирал (или трансмутирал) в Червена
мафия, която е превърнала не само държавата, но и изключително голяма част
от обществото в своя нискойерархична вътрешна структура, в резултат на което Президентът, Председателят на Парламента и депутатите, Министър-Председателят и министрите, Главният прокурор и всички участници в правосъдието, ръководителите на партиите и на другите
обществени организации са не само част
от системата на мафията, но и имат много по-нисък йерархичен статус,
отколкото, примерно, ръководителите на структурите в наркобизнеса или на
проституцията.
Дребна
подробност е, че българският филиал на
КГБ ни водеше „на Изток” към „зората на комунизма”, а Червената мафия днес е легитимирана като „демократичен партньор” на Европа, и именно на нея Европа е възложила да ни води „на Запад” към „капитализма и демокрацията”.
Дребна
подробност е и обстоятелството, че архивите на Държавна сигурност са затворени
именно за да бъде обезпечено съществуването на
целия този изключително зловещ и античовешки механизъм на функциониране на
властта.
Във връзка
с това, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерерхични
(държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, аз се обръщам
към вас с искането да съдействувате за реализиране на следното:
а) да бъде направена пълна
ревизия на посоченото следствено дело и да бъде отменено въпросното
прекратително Постановление;
б) да бъде извършено пълно
разследване на всички обстоятелства, които са свързани с престъплението,
изразяващо се в изготвяне и пускане в обръщение на фалшификата, известен като „досие
на агент Кирилов”;
в) да бъде потърсена пълна
наказателна отговорност от всички лица, участвуващи както в изготвянето на
въпросния фалшификат, така и в неговото пускане в публично компрометационно
обръщение;
г) да бъде потърсена пълна
наказателна отговорност и от всички лица от Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата, които в продължение на изключително много години са
осъществявали действия или бездействия, изразяващи се в
създаване на всевъзможни фактически и процедурни пречки пред мен както за
получаването на достъп до въпросната документация, така и за търсенето на
наказателна отговорност от престъпниците, чиято престъпна дейност е фиксирана
по някакав начин в архивите на ДС;
д) да бъдат разследвани всички
обстоятелства, свързани със съдържащите се в архивите на Държавна сигурност доказателства,
които изрично и ясно съм посочил пред Главния
прокурор още през 1999 г., които доказателства се съдържат специално
в следните източници:
►на с.9-18 на заведеното на мое име дело №-24491 ЛДОР „Твърдоглавия” изрично и ясно е записано,
че във връзка с компрометирането ми е било възложено специалното изработване на
фиктивни
лични документи; във връзка с това многократно съм настоявал пред Главния прокурор и продължавам да
настоявам да станат известни имената на специалистите и да бъдат разследвани
лицата, разпоредили извършването и занимаващи се с посочената фалшификаторска
дейност;
►че на с.11-16 и с.188-193
на същото дело се съдържат изрично формулирани планове на мероприятия,
изпълнението на които е имало предназначението да предостави на хората, с които
контактувам, фалшиви доказателства, че от една страна не съм съвсем нормален, а
от друга страна – съм сътрудник на милицията (Държавна сигурност); във връзка с
това многократно съм настоявал и продължавам да настоявам да бъдат разследвани
всички лица, свъзани с изработването и изпълнението на тези оперативни
мероприятия, в основата на които, несъмнено, е било залегнало и използуването
както на посочения фалшификат, така и на множество други фалшификати;
►че на с.119-120 на заведеното на мое име дело №-13304 (арх. №-33464) изрично и ясно е записано, че за
осъществяването на т.нар. „ефективен контрол върху обекта” на Първи отдел на Четвърто (научно-техническо)
управление на ДС е било възложено да
изработи „ръкописни текстове,
написани от обекта”, т.е. да изработи фалшификати, уж написани от мен,
които да бъдат предоставени както на западни журналисти, така и на всички
български личности, с които контактувам;
►че на с.76 на заведеното на мое име дело №-21441 ДОР „Дракон” изрично и ясно е записано, че е
възложено на Второ Главно управление на
ДС съвместно с Първи отдел при
Четвърто управление на ДС да използува мои истински писма и да осъществи
т.нар. „комбинации от текстове”, които комбинации след това да бъдат
предоставени на западните посолства, за да бъда компрометиран пред тях;
е) да бъде извършено разследване
по моесто искане, което съм предявил към Главния прокурор още на 06 Март 1999 г., в което съм
посочил, че колегата доцент д-р Емил
Георгиев изрично и ясно ми е казал, че по времето, когато е бил служител в Съвета по законодателството при Държавния
съвет, е участвувал в изработването на проекта на строго секретен Указ на Държавния съвет, по силата на който службите
на Държавна сигурност са били упълномощени (са получили правото) да изготвят и
използуват в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като
автентични; необходимо е, следователно, да бъде намерен официалният текст на този Указ и да бъдат разследвани всички
дейности на всичките служби на Държавна сигурност, които са били
извършени върху неговата легитимираща сила и функция;
ж) да бъде извършено
разследването, което съм поискал с изложението
си от 11 Септември 2003 г., имащо индекс
LPC-139, текста
на което е публикуван на с.280-282
на Том 6 на моята книга „Документ
за самоличност. Политическа документалистика” и в който текст съм
записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел или експерт бившият Министър на вътрешните работи
генерал Богомил Бонев, който да обоснове гледището си, което е застъпил в
интервю пред в-к „24 часа”, публикувано на 24 Октомври 1997 г., в което изрично и достатъчно ясно е
казал, че „някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки”.
ІІІ.
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични
(държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
Позволявам
си да привлека вашето специално внимание и върху редица други престъпни факти и
обстоятелства, свързани с въпросната престъпна дейност, и
във връзка с това категорично и ясно настоявам за тяхното обединяване в едно общо
разследване.
1) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат
извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал
със следните мои искания:
►заявлението,
адресирано до Главния прокурор,
имащо дата 07 Февруари 2003 г.
и индекс LPC-105; това искане е изпратено с
пощенска пратка от 10 Февруари 2003 г., подадена в пощенски клон №-1172 в
София; текстът на това заявление е публикуван от мен на с.24-30 от Том 6
на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика”;
►заявлението,
адресирано до Главния прокурор,
имащо дата 02 Април 2003 г. и
индекс LPC-113; текстът на това заявление е
публикуван от мен на с.186-187
от Том 6 на моята книга „Документ
за самоличност. Политическа документалистика”;
►заявлението,
адресирано до Главния прокурор,
имащо дата 16 Февруари 2004 г.,
индекс LPC-205 и рег.№ 638/16.02.2004 г.; текстът на това заявление е
публикуван от мен на с.409-432
от Том 6 на моята книга „Документ
за самоличност. Политическа документалистика”.
В тези мои
заявления изрично и ясно съм записал, че настоявам за разследване на следните
факти и обстоятелства:
►че когато през 2002 г. Богдан Кръстев започнал да
се позовава на даденото му от мен пълномощно за неограничен достъп до архивите
на Държавна сигурност, той веднага е
станал обект на специални оперативни мероприятия и провокации, които са
били осъществени съвместно от поделения на Червената мафия и специалните
служби на Министерството на вътрешните работи;
►че целта
на тези оперативни мероприятия и провокации е била да бъде осъществено неговото
елиминиране чрез физическо ликвидиране или чрез компрометиране;
►че една от
операциите е била осъществена в метрото, където е бил направен опит да бъде
бутнат под колелата на мотрисата;
►че веднага
след това по отношение на него са били осъществени серия от престъпни
посегателства, подробното описание на които е дадено както от самия
него в заявленията му до прокуратурата, така и от мен в посочените мои искания
за разследване;
2) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат
осъществени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал
с моето заявление, адресирано до Главния
прокурор и Министъра на вътрешните работи, имащо дата 04 Август 2003 г. и индекс LPC-130; текстът на това заявление е публикуван от мен на с.249-250 от Том 6 на моята книга „Документ
за самоличност. Политическа документалистика”; в това заявление изрично
и ясно съм записал, че считам, че „съществува немалка степен на вероятност”
експертът-криминолог и специалист по графология Димитър Генадиев Костов да стане „обект на някакъв тип сериозни
покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица”, и че
причината за това може да е именно фактът
на дадената от него експертиза;
3) да бъде комплектована към същото следствено дело и преписката,
която е била образувана в Министерството
на вътрешните работи върху основата на посоченото мое изложение от 04
Август 2003 г.;
4) в рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване на причините за настъпилата
съвсем неотдавна (през
Февруари 2006 г.) смърт на посочения
експерт Димитър Генадиев Костов, при което изрично и ясно
подчертавам следното:
►същият е починал с официална
диагноза „инфаркт”, без обаче преди това да е бил боледувал от каквото и
да е заболяване;
►същият е известен спортист от
миналото с изключително здрав организъм и никога не е бил боледувал от нищо;
►непосредствено преди смъртта му
Димитър Генадиев Костов е бил
призоваван за разпит точно три пъти
именно във връзка с дадената от него експертиза относно фалшивото дело, като
при две от посещенията му във Военната
прокуратура са били съставени съответните два протоколи за разпит;
►само два месеци след като Димитър Г. Костов е дал своето
нотариално заверено експертно мнение, по устно нареждане на Министъра и писмено нареждане на
някакъв Секретар в Министерството на вътрешните работи е
била образувана т.нар. „проверка” на неговото кадрово
досие, за да бъдат търсени уязвими пунктове, които да бъдат използувани за
упражняването на шантаж върху него, но такива уязвими пунктове въобще не са
били намерени;
►в два от официалните документи
по следственото дело (с.35 и с.37, представляващи т.нар. „Предложение за продължаване на срока за
разследване”, подписани от военния следовател подполковник Димитър Пашов) изрично е записано, че „По
делото са разпитани множество свидетели”,
но в папката, която на мен ми бе предоставена, е налице единствено протоколът
от моя разпит като свидетел, а липсват протоколите от разпита на „множеството
свидетели”, за които следователят чрез изричен писмен текст
„декларира”, че са били разпитани. Очевидно е следователно, че двата протоколи
от разпитите на Димитър Г. Костов са
сред липсващите по следственото дело, което, според мен, е недвусмислено
доказателство, че тяхната липса е именно във връзка с обезпечаването на строго секретните елиминационни оперативни
мероприятия на сегашните
специални служби на Министерството на вътрешните работи, действуващи като структурни звена на Червената мафия.
Във връзка
с това изрично и ясно декларирам своето категорично мнение, че смъртта
на Димитър Г. Костов е резултат на упражнен върху него медикаментозен тероризъм,
осъществен от заинтересованите престъпни структури и личности,
които днес представляват трансформация (трансмутация) на бившата
Държавна сигурност,
към които
структури и личности принадлежат и сегашните
специални служби на Министерството
на вътрешните работи, начело с Министъра
и ръководителите на съответните звена на Министерството,
включително и на генерал Иван Чобанов и
ръководената от него специална служба.
24 Юли 2006 г. Янко
Н. Янков
Приложено
представям 5 (пет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна
прокуратура и редица други български, европейски и световни институции.
От
приложеното доказателство е видно, че
на
25 Август 2006 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Главния прокурор в офиса на Върховната касационна прокуратура официален
текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на
разследване на извършената престъпна дейност.
От приложените и визираните доказателства е
видно, че пълният текст на визираното искане за разследване е публикуван
в специално книжно издание, което издание има следните издателски
характеристики: Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 7,
Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN:978-954-8550-60-4,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 312 с.
Обръщам
специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:
До Президента,
бул. “Княз Дондуков” № 2, София 1000
До Главния
прокурор, бул. „Витоша” № 2, София 1000
Към: а)
рег. № 9907 от 30.06.2006 г. и 24.07.2006 г.;
б) ВКП – 31452/06-V;
в) следствено
дело № ХVІ-3/2004 г.
на Софийската военноокръжна прокуратура)
Информационно копие:
До Генералния директор и Специалния справочен отдел и архив на Българската
телеграфна агенция (БТА)
бул. „Цариградско шосе” №
49, София 1124
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични
(държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,
І.
Както
изглежда, дори и човек като мен, преминал през ада на следствените,
съдебните и затворническите противозаконни
дейности на мафиотската по своята същност държавна власт все пак не е в
състояние да обхване и да проумее цялата дълбочина на престъпния манталитет
и на жестоката престъпна практика, които пронизват тези сфери, и често пъти
остава изненадан от тоталната мърсотия, пронизваща всяка частица от
структурата на властта.
А една
от главните причини за това е фактът, че самата Система е
конструирана така, че жертвата на престъплението да не може да обхване
най-важните детайли от информационния масив, и по този начин да бъде обезпечена
невъзможността да се защити.
Така,
в случая става въпрос за това, че в продължение на почти три години
(от 20 Август 2003 г., когато съм депозирал искането си за разследване, имащо
рег.№-3588; и от 02 Февруари 2004 г., когато е образувано
следствено дело №-ХVІ-3/2004 г.) военно-прокурорският клан на българския
филиал на руската Червена мафия ме е лишавал от възможността да имам информация
относно извършваните следствени действия по делото, което е образувано
по мое искане и уж за защита на моите интереси:
1)
като не ми е изпращал никакви копия от официалните актове,
свързани с воденето на делото и търсенето и защитата на истината;
2)
не ми е давал никаква възможност да получа какъвто и да е фактически достъп
до документацията по воденото следствено дело;
3)
едва през месец Май 2006 г. ме е уведомил за възможността да
получа копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство и
реално ми е дадено копие от него;
4)
едва на 28 Юни 2006 г. ми е дал възможност да се запозная със
съдържанието на документацията, съдържаща се в папката на следственото дело;
5)
при това, едва след като в пълно противоречие с реално действуващите
законови норми платих чудовищно висока сума пари, равняваща се на една
десета от месечната ми професорска заплата, за да мога да получа копия
от 35 (тридесет и пет) страници от онази документация, която
прокуратурата всъщност е била длъжна да ми изпраща служебно и безплатно, за да
обезпечи моята информираност относно хода на разследването.
Така,
благодарение на тази виртуозно организирана мафиотска практика, аз бях
лишен от фактическата възможност да зная за наличието и да осъзная значението
на редица от имащите изключително важно значение обстоятелства, факти и
детайли.
ІІ.
Във
връзка с това, в частност, като допълнение към искането ми от 24 Юли 2006
г. категорично, ясно и недвусмислено настоявам за следното:
В
рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване и на причините за настъпилата на 05 Февруари 2006
г. смърт на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, при
което изрично и ясно подчертавам следното:
1)
Именно същият е бил главен или титулярен следовател по посоченото дело срещу „неизвестния
извършител” от Министерството на вътрешните работи;
2)
Именно същият е извършил моя разпит по делото;
3)
Именно същият (в два от официалните документи по следственото дело) изрично и
ясно е записал, че по делото е осъществил разпитването на „множество
свидетели”;
4)
именно същият е направил така, че в същото това дело е налице единствено
протоколът от моя разпит, и тотално липсват всичките останали протоколи от
разпитите на останалите свидетели, при което от материалите по следственото
дело въобще не е ясно кои точно са били (имената) и колко души (броя)
са били лицата, които са били разпитани от него, и които той съвсем
неслучайно изрично квалифицира като „множество
свидетели”;
5)
именно същият е бил осъществил и трите разпити и е съставил двата протоколи от
разпитите на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов.
Впрочем,
именно същият си е бил позволил (все пак безуспешно) да упражни престъпен
психически натиск и шантаж върху това вещо лице и да иска от него да се откаже от
експертизата си;
6)
именно същият е направил така, че както посочените два протоколи, така и
останалите, липсват от папката с материалите по делото.
Впрочем,
напълно реална е версията, че липсата от папката на посочените протоколи е била
осъществена от някой друг: може би от продавачите в магазините за плодове и
зеленчеци, като какъвто съвсем наскоро се представи пред медиите бившият
Главен прокурор Никола Филчев; или може би това е било направено от някои
от по-високостоящите в йерархията прокурорски слуги на мафията;
7)
макар че на пръв поглед изглежда странно, все пак е доста лесно обяснимо
съвпадението на следните факти:
►смъртта
на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е настъпила в
резултат на мощен инфаркт на 05 февруари 2006 г.;
►смъртта
на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов е настъпила в резултат на мощен
инфаркт на 19 февруари 2006 г.;
Тоест,
от гледна точка на медицината и двамата са починали от имащи едни
и същи характеристики причинни фактори, а от военно-оперативна
гледна точка и двамата са починали почти по едно и също календарно време;
8)
когато е починал, военният следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов
е бил на 39 (тридесет и девет) годишна възраст, който факт има
изключително мощно сугестивно значение за формирането на извода, че неговото
израстване в йерархията е имало характера на „главоломно бързо”; с
какъвто именно характер са белязани йерархичните успехи на всички
военизирани лица, които успешно са изпълнявали определени строго секретни
поръчки, другото наименование на които обикновено е „мокри
поръчки - или поръчки,
свързани с убийствата на определени хора.
В
тази именно връзка (тъй като става въпрос за намиране на истината относно
престъпната дейност, осъществена в полза на мафията и в моя вреда) изрично
настоявам да ми бъде дадена възможност да се запозная с документацията,
съдържаща се в т.нар. „кадрово досие” на военния следовател
подполкивник Димитър Евгениев Пашов, за да мога сам да си направя извод;
9)
Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред
военно-оперативните специалисти и сред юристите, и според която:
►„офицерите от бившите тайни служби
се занимават и днес със същото, с което са се занимавали и по-рано”;
► при което „разполагат
със своя собствена разузнавателна и екзекуционна власт, отделна от и паралелна
на държавната”.
Тази
версия, впрочем, преди няколко години бе лансирана в предаване по Националната
(държавната) българска телевизия съвсем не от кой и да е, а именно от
официалното длъжностно лице – тогавашния шеф
на службата по контрашпионажа и държавната сигурност генерал Атанас Атанасов (днес той е депутат в Парламента).
При
това следва да бъде отбелязано, че в изказването на генерала не само напълно е
липсвала тезата за ефективно противоречие между държавните и мафиотските власти
и тайни служби, но и че дори е проличало имплицитното признание за наличие на
тясна взаимовръзка и взаимодействие между властта на мафията и властта на
държавата;
10)
Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред така
посочените по-горе среди и според която както посочените мафиотски служби,
така и специалните служби на държавната власт представляват формирования,
които често пъти използуват идентификационното (за себе си или за оперативните
си мероприятия) кодово наименование „Бръшлян”, което наименование,
впрочем, като правило, се прилага най-вече при използуването на медикаментозни
средства за постигане смъртта на обектите на операциите.
(В
случая следва да бъде уточнено, че „Бръшлян” е
наименование на вечнозелено пълзящо растение, използувано като
декоративен храст, при това обикновено за изработване на
надгробни венци или за засаждане върху надгробни съоръжения).
25 август 2006 г. Янко
Н. Янков
Приложено
представям 19 (деветнадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна
прокуратура и редица други български, европейски и световни институции.
От
приложеното доказателство е видно, че
на
14 Септември 2007 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Главния прокурор в офиса на Върховната касационна прокуратура официален
текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на
разследване на извършената престъпна дейност.
От приложените и визираните доказателства е
видно, че пълният текст на визираното искане за разследване е
публикуван в специално книжно издание, което издание има следните
издателски характеристики: Янко Янков, Документ
за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х
100 х 16 (голям формат), 312 с.
Обръщам
специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:
Относно:
1) изключително многобройните
ми
в продължение на две десетилетия официални искания
за личен и публичен достъп до документите
на престъпната комунистическа Държавна сигурност;
2)
за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските и съдебните
органи;
3) и
най-вече - за ефективно търсене на наказателна
и всякаква друга отговорност от всяко
отделно персонално отговорно престъпно лице,
за всяко отделно престъпление, свързано с
мероприятията
на ДС и извършено както по времето
на класическия комунистически режим,
така и по времето на действуващия от 1990 г.
до наши дни посткомунистически мафиотски режим,
установен и поддържан от трансформираните и
трансмутиралите структури на Държавна сигурност;
4) за ефективно търсене на наказателна и всякаква
друга отговорност от долнопробните политически проститутки и
подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, избрани и
назначени като ръководни и редови членове на Комисията по досиетата
До
политическите проститутки и подлоги
на българския
клан на руската Червена мафия
и на нейните
предишни и днешни специални служби -
Евтим Костадинов Костадинов, Орхан Ахмедов Исмаилов,
Румен Йорданов Борисов, Апостол Иванов Димитров,
Валери Георгиев Кацунов, Георги Матеев Георгиев,
Екатерина Петкова Бончева и Тодор Илиев Трифонов -
изпълняващи
функциите на ръководни и редови членове
на Комисията за разкриване на документите
и за
обявяване на принадлежност на български граждани
към
Държавна сигурност и разузнавателните служби
на
Българската народна армия
площад „Александър Батенберг” № 1,
кабинет № 308, 1000 София
До Борис
Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни
комунистически
престъпници, престъпен нискойерархичен
държавновластнически слуга на руския и
българския мафиотски режим - изпълняващ
длъжността Главен прокурор на България
бул. “Витоша”
№ 2, 1000 София
(. . . . . . . . . . . . . )
ваши
престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския
мафиотски режим,
ваши
Превъзходителства - представители и
функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на
чуждестранния дипломатическия корпус в България,
ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта
на свободното слово,
І.
Разбира се, обръщайки се към абсолютно всички вас, аз
превъзходно разбирам, че поне засега и поне за обозримото бъдеще думите ми са „хвърлени на вятъра”, тъй като:
1) В България цялата държавна власт (Първата,
Втората и Третата) е част от нискойерархичния слугинаж на създадената от КГБ
и ДС Червена мафия (провеждаща стратегията на динамично единство на
привидно взаимноизключващите се проевропейска
и проевразийска ориентации);
2) Почти цялата „Четвърта власт”
е яхната от Мафията (като цяло и в частност – от нейните специални
държавно-властнически институционални структури), и така фактически съвсем
малко са медиите, които изпълняват своята същинска функция, при което докато политическият слугинаж на Мафията се
радва на изключителен медиен комфорт, то противниците на мафиотския режим са
подложени на тотално игнориране и допускане в медийното пространство на имената
им само дотолкова, доколкото това може да бъде осъществено в демоничен контекст;
3) В съответствие с установеното и
установяващото се геоикономическо и геополитическо парцелиране всички официални
представители на т.нар. Запад, макар и превъзходно да знаят и да
разбират, че цялата българска държавна власт от 1990 г. до днес е била и
продължава да е само една нискойерархична колониално-туземна административна
структура на руската Червена Мафия, все пак официално приемат кръвожадните мафиотски престъпници като свои
„демократични партньори” и се отнасят към техните престъпления като към
„невинни колатерални лудории”; при което престъпниците, от своя страна,
им отвръщат много по-почтено, като ги наричат „свои мафиотски партньори”;
4) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на
Източноевропейските елити Правото е принесено в жертва на
античовешките геоикономически, геополитически и мафиотски интереси на западните
и източните елити, при което и едните, и
другите се оказват еднакво заинтересовани от пълното унищожаване на всички
възможни рефлекси на гражданско поведение, и най-вече - от пълното унищожаване на всички възможни
висококвалифицирани и високомотивирани личности, които са способни компетентно
и неотклонно да настояват за търсене на наказателна и всякаква друга
отговорност от всеки индивидуален престъпен деец, използувал и използуващ
държавната власт от 1944 г. до наши дни;
5) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на
Източноевропейските елити пределно ясно е очертана стратегията,
най-дълбоката същност на която е формулирана още от гениалния
политико-полицейски интригант Жозеф Фуше (1759-1820), който като
Министър на вътрешните работи на няколко последователно сменящи се уж
противостоящи си политически режими на Франция по превъзходен и ненадминат
начин е формулирал тезата, че
управляващата класа
на една намираща се в състояние на нестабилност държава може да поддържа
властта си, като систематично обявява за подозрителен и недостоен всеки
истински противник на престъпната власт; тъй като обявяването на един истински
противник на властта за подозрителен е присъда, която му отнема най-ценното,
което той притежава – достойното му минало, доверието и уважението, без които
той не може да бъде облечен във власт, чрез която валидно и реално да поиска
отговорност от управляващите заради извършените от тях престъпления.
6) Така, в целия
този зловещ контекст на античовешко конвергиране на западните и
източните елити като напълно естествена е наложена и се налага онази
политическа и юридическа алхимия, благодарение на която кръвожадните
комунистически и посткомунистическите мафиотски престъпници съумяват - от една
страна - да представят себе си едновременно и като герои, и като невинни
жертви, а техните жертви – като демони и дори палачи на режима.
ІІ.
Впрочем фактът, че ръководните и
редовите членове на т. нар. Комисия по разкриването на досиетата е
съставена от долнопробни
политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на
Правителството и на Мафията,
е факт, който,
макар и с по-различни (от моите!) думи вече официално и публично е констатиран
и заявен в медиите, така че по същество акцентът тук съвсем не е в конкретните
квалификационни термини и изрази относно явлението, а е в категоричната
констатация на съществуването на явлението.
Така, без тук да навлизам в сферата на
т.нар. „тематичен преглед на печата”,
ще отбележа само, че:
1) Авторитетни експерти и
журналисти достатъчно ясно и категорично заявиха, че обявяването на поредния
„списъчен състав” на лицата, които са били (и са) ангажирани с престъпленията
на Държавна сигурност и на нейните днешни посткомунистически мафиотски
трансформации, по своята същност не е нищо друго, освен поредната
оперативна манипулация на общественото мнение, представена като финал на
17-годишната одисея („Досиетата – манипулацията продължава”, „правят
обществото на маймуна с т. нар. вадене на тайните архиви”);
2) „Вече
куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците”,
като председателят на бившата аналогична Комисия достатъчно авторитетно
е заявил, че неоповестените имена са поне толкова, колкото са обявените сега,
но че най-вероятно е предположението, че на всеки един разкрит има поне двама пропуснати и скрити;
3) Видна лява депутатка е заявила, че е укрита
принадлежността на хора, които в момента се намират на най-актуални места и
имат най-сериозно участие в обществено-политическия живот на страната;
4) Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са
скрити имената на много агенти, които в момента принадлежат към властовия елит;
5) Бивш шеф на шпионското ведомство
категорично е заявил, че съществува една голяма категория агенти, чиито имена
обществото никога няма да научи, и че това са хора, които принадлежат към
политическия, научния и журналистическия елит;
6) Сегашната Комисия по разкриването на
досиетата фактически е действувала и действува като част от специалните
тайни служби и получава и оповестява точно толкова информация, колкото пожелаят
настоящите шефове на службите и вътрешният министър;
7) В самия Закон има изричен текст,
който забранява да бъдат обявявани имената на онези агенти на бившата Държавна
сигурност, които сега са реактивирани като агенти на новите специални служби, и
с това фактически са поставени или в служба на НАТО, Европейския съюз и САЩ,
или са внедрени там като „троянски кон”;
8) Акцията на т.нар. „обществен катарзис” е напълно
компрометирана, тъй като както от Комисията, така и от обществото се
укрива информация , а „обществото просто
го будалкат” и фактически се скриват „едрите
риби”, които са измислили и организирали ограбването на обществото и
държавата.
ІІІ.
Фактът, че ръководните и редовите членове на т.нар. Комисия
по разкриването на досиетата е съставена от долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални
служби на Правителството и на Мафията, е факт, пределно ясно очертан и очевиден и в конкретния случай лично
с мен.
Дори нещо много повече – моят конкретен личен
случай или казус е абсолютно ясно и недвусмислено доказателство за това, че ръководните
и редовите членове на посочената Комисия са ПРЕСТЪПНИЦИ, фактически
принадлежащи към поредния престъпен ешелон на ДС, и че като такива са
участвували в извършването на напълно конкретно престъпление против мен, увреждащо
и увредило моите гарантирани от Закона права и интереси.
Преди да пристъпя към конкретно
описание на параметрите на извършеното против мен престъпно деяние, изрично и
ясно уточнявам, че настоящето мое официално искане за разследване в това
направление е предшествувано от изключително голям брой други искания за
разследвания на множество други конкретни престъпления, извършени от други
индивидуални престъпни дейци, при използуването на същото „оръжие на престъплението”, което е
използувано и при това престъпление.
Освен това държа изрично и ясно да
подчертая, че последното официално писмено описание на поредните факти и
обстоятелства в това отношение е предоставено на и официално е регистрирано в електронната
и в книжната деловодна документация както на посочената тук Комисия,
така и на Главния прокурор на България, и че това е станало само преди
около две седмици – съответно на 22 и на 24 август 2007 г.
Подчертавам, също така, че същият текст
е бил официално предоставен на почти всички български електронни и печатни
медии, но е бил публикуван единствено в три, при това базирани в чужбина,
български медии (виж: http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=673; http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm ;
Публикуван е, разбира се, и в моя личен
Web site: http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html .
Подчертавам също
така, че макар че посоченият текст бе предоставен на българските медии още на
22 Август, за неговото съдържание не бе споменато абсолютно нищо в нито една от
тези медии; при което, малко по-късно, на 04 Септември, същите тези медии с
изключително голяма охота публикуваха фалшификаците, съдържащи се в престъпното
твърдение на посочената Комисия. С което всичките тези медии доказаха по
абсолютно недвусмислен и категоричен начин, че съвсем не принадлежат към така
наречената „Четвърта власт”, а са само послушна агентурна слугинска
структура на специалните служби на Мафията и на Правителството.
Най-страшното в този аспект обаче е
това, че абсолютно същият нулев информационен ефект бе постигнат не само в
сферата на официалните български медии, но и в така наречената Блогосфера,
където моето писмо бе предоставено на изключително голямо множество собственици
на блогове (частни информационни сайтове), поведението на които по абсолютно
никакъв начин не се отличаваше от това на обяздените от Мафията и специалните
служби официални медии.
ІV.
1)
Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на
публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната
политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който
пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета на тайните
комунистически служби и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността и
на следствените и съдебните органи.
Припомням
ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно,
че и там, пак през 1990-1991 г. и пак аз пръв съм поставил искането за решаването
на тази стояща пред българското общество задача.
2)
Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание
е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм
произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм
посочил, че още предния ден съм заявил
пред Главния прокурор, че става
въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно производство, а в Парламента
съм апелирал за парламентарно разследване.
3)
Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните
Комисии (с който новата или поредна Комисия
би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно
ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал
да получа достъп до т. нар. „Агентурно досие”, което през цялото това
време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно
разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното
оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното
пространство.
4)
Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка
част от документацията, която се отнася до мен (при това без т.нар. „Агентурно досие”, до което ми бе отказан
какъвто и да е достъп!), аз открих, че съществуват няколко изключително ясни
и недвусмислени доказателства, че е имало специални т.нар. „Оперативни
планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от
фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред
българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така
съм имал изключително интензивни срещи.
На
тази именно тема съм посветил официалните си писма, адресирани до и
регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра
на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и
в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ
за самоличност. Политическа документалистика”.
а)
така, в писмото ми от 05 Август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че
от стр.5 и стр.119-120 на папката, озаглавена „Дело
№-13304, ДОР „Смешник” е видно, че още
през Октомври 1976 г. и през Февруари-март 1977 г. е имало строго
секретни оперативни планове, задачата на които е била в рамките на Научно-техническото
управление (отдел) на ДС да бъдат събрани ръкописно написани от мен
текстове както на български език, така и на няколко чужди езици; тези материали
трябва да бъдат събирани в специална „почеркова
банка”; тези материали трябва да бъдат систематично обновявани
така, че последните да не бъдат по-стари от шест месеци; тези материали трябва
да бъдат заложени и използувани както в т.нар. „Система-2”
за прилагане на почерково издирване, така и за осъществяване на ефективен контрол
върху обекта, като изработените компрометиращи фалшификати бъдат предоставяни на лицата, с които се
срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия,
Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;
б)
така, в същото писмо от 05 Август 1998 г. съм посочил, че от стр.73-78
на Том 1 на Дело №-21441, ДОР „Дракон”
е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен
план е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04
ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до
посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.
Като
се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т.нар. „Научно-техническо
управление”, пределно ясно е, че става въпрос за изработване на серия от
т.нар. „комбинации от текстове” за
предоставяне на дипломатите, с
които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях;
в)
така, в същото писмо от 05 Август 1998 г. съм посочил, че от стр.9-18
на Дело №-24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено строго
секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред
хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм
агент;
г)
така, в писмото ми от 06 Март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил
Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и
бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при
Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността
си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е
участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния
съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да
изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани
като автентични.
Изрично
и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и
при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно
управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните
работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици
на ПАСЕ.
Изрично
и ясно подчертавам, също така, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално
разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично, ясно и в писмено
протоколиран вид (начин, форма) е декларирал горепосоченото обстоятелство.
V.
1)
Както е известно, на 21 Май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията
Андреев”, публикува т. нар. „Списък
на агентите”, в който бе посочено и моето име.
Същата
Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка –
не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с
документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име
във въпросния Списък.
Дори
нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е
заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп
до папките с досиетата и по същество са извършвали обявяването върху основата
на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а
специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че
въобще не е бил виждал никаква документация.
Само
две седмици след това, на 08 Юни 2001 г., регистрирах в канцеларията
на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване
на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.
2)
На 08 Октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно
разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи,
намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое
досие”.
3)
На 12 Декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално
писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за
пълен достъп на абсолютно всеки (т.е. за пълна публичност) до абсолютно всички
материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.
4)
Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния
прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи
следните дати: ►25 Декември 2001 г.; ►26 Декември
2001 г.; ►27 Декември 2001 г.; ►28 Декември 2001
г.; ►29 Декември 2001 г.; ►20 Февруари 2002 г.; ►21
Февруари 2002 г.; ►22 Февруари 2002 г.; ►26
Февруари 2002 г.; ►27 Февруари 2002 г.; ►28
Февруари 2002 г.; ►01 Март 2002 г.; ►02 Март 2002
г.; ►03 Март 2002 г.; ►04 Март 2002 г.; ►05
Март 2002 г.; ►07 Март 2002 г.; ►08 Март 2002 г.; ►21
Март 2002 г.; ►25 Март
2002 г.; ►26 Март 2002 г.; ►15 Април 2002 г.; ►16
Април 2002 г.; ►17 Април 2002 г.; ►02 Септември
2002 г.; ►29 Октомври 2002 г.; ►17 Декември 2002
г.; ►07 Февруари 2003 г.; ►08 Февруари 2003 г.; ►21
Февруари 2003 г.; ►04 Август 2003 г.; ►05 Август
2003 г.; ►06 Август 2003 г.
5)
От Април 2002 г. до Февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти
двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти
да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т.нар. „Документи”, намиращи се в архива на
ДС/МВР и отнасящи се за мен.
Впоследствие
почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори,
убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната
„документация”, и че в контекста на така
отправените към тях заплахи те са предпочели да се съобразят с исканията на
специалните служби.
6)
Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш
полковник от криминалните служби на МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се
подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната
документация, на 31 Януари 2003 г. по отношение на него бе извършено
оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит
да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.
За
станалото събитие г-н Кръстев поиска прокурорско разследване и официално
и публично заяви, че е бил обект на специално покушение, както и че
непосредствен виновник за покушението е Министърът на вътрешните работи
Георги Петканов. Така, след
известно време, Министър Г. Петканов бе принуден да извърши официално
разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши не само
достъп, но и получаване на ксерокскопия от същото.
7)
Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп
до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04
Август 2003 г. най-известният български експерт по графология
Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол №-56”,
изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете,
намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен –
тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.
8)
Същия ден, на 04 Август 2003 г., написах и регистрирах официално
писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните
работи, в което изрично и ясно съм написал следното:
„Като
имам предвид фактите, че:
Þпрез последните десетина
години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота,
здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са
неудобни на най-висшите етажи на мафията;
Þче двама други експерти
преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето
експертно мнение; и
Þче цялата държавна машина
в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко
възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен
съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде
превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това
престъпни структури и лица. // 04
август 2003 г. // Янко Н. Янков
.//”;
9)
На другия ден, на 05 Август 2003 г.,
написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и
до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал,
че от стр.9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че
съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”,
която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да
се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да
повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.
С
това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъде разследвана
практиката на Държавна сигурност, изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични
документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите,
занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност;
10)
Така, на 20 Август 2003 г.
регистрирах (№-3588) в канцеларията на Главния прокурор моето
ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на
всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се
в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат;
11)
На 11 Септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния
прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е
необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните
работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 Октомври 1997 г., стр.11,
е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от
оперативните работници навремето са измисляли вербовки”;
12)
После, с Постановление на военния прокурор от 02 Февруари 2004 г. е
образувано следствено дело №-ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е
извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на
гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва
да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
13)
Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва
след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да
протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите
престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български
извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.
а)
На 24 Юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор
и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-031.php) писмо с индекс LPC-Embassy-031/24 Юли 2006 г. съдържащо
искане за разследване, в което в частност съм посочил, че:
►е
необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през
февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от
„инфаркт”, и то непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във
връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен
изключително силен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и
неотклонно е продължил да я поддържа;
►моето
категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него
елиминационен медикаментозен тероризъм.
б)
На 25 Август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния
прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-042.php
) писмо с индекс LPC-Embassy-042/25 Август 2006 г., съдържащо искане за разследване, в което в
частност съм посочил, че:
►е
необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през
февруари смърт на титулярния следовател по делото-военния следовател
подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт”
на 39-годишна възраст;
►специално
внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по
делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г. - и двамата
от „инфаркт”, и двамата без да са
боледували от каквото и да е;
►след
смъртта на следователя от папката на следственото дело са изчезнали множество
документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства, че са
съществували.
14)
На 27 Юли 2007 г. съм изпратил по
електронната поща и съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния
прокурор специално писмено искане както за ново тотално разследване на
всички факти и обстоятелства, свързани с фалшификацията на т.нар. „Агентурно
досие” и с мистериозната смърт на двамата специалисти, които бяха
доказали факта на фалшификацията, така и с искане Комисията да оповести
експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.
15)
На 22 и на 24 Август 2007 г. съм
изпратил по електронната поща и съответно съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор ново специално и доста
обширно писмено искане както за ново тотално разследване, така и за това, Комисията да огласи (оповести) експертното
и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията;
16)
На 24 Август 2007 г. проведох
телефонен разговор с Екатерина Бончева -
член на Комисията, от която узнах, че сред ръководителите и членовете на Комисията господствува гледището, че:
а) „съгласно най-дълбокия смисъл на
Закона” Комисията е била длъжна да счита, че „обективна истина” е само
онова, което се съдържа в папките на архивата на Държавна сигурност;
б) Комисията няма право нито да
извършва собствени проучвания относно истинността на архивната документация,
нито да се позовава на заключенията на експертите и на следствено-съдебните
органи, в които заключения по категоричен начин е доказано, че става въпрос за
фалшификация;
в) Комисията ще представи като
свое официално гледище именно само и единствено онова гледище, което й е дадено
от службите, които досега са съхранявали архивите;
17)
На 04 Септември 2007 г. Комисията по досиетата оповести своя
пореден Списък, в който официално бе включено и моето име, без да бъде оповестен фактът, че
по надлежния предвиден от българското Право ред и по официален начин е
признато, че въпросното агентурно дело е фалшификат;
18)
От 04 до 12 Септември продуцентът и
режисьорът на пребиваващата в България
германска национална телевизия ZDF
както лично, така и чрез своите асистенти няколко пъти бяха разговаряли по
телефона и бяха искали да се срещнат с Екатерина
Бончева или с някой друг от ръководителите или членовете на Комисията, от които да получат
по-обстойно обяснение на въпроса относно включването на моето име в Списъка на Комисията, но ... в изпълнение
на волята на своите господари от Мафията
и от специалните правителствени служби
никой не пожела да се срещне с телевизионния екип.
VІ.
ваши
престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския
мафиотски режим,
ваши Превъзходителства - представители и
функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на
чуждестранния дипломатическия корпус в България,
ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта
на свободното слово,
Като
имам предвид целокупния си досегашен личен опит от срещите ми с вашето
отношение към Правото и Справедливостта в посткомунистическа
България, намирам, че имам всичките основания да предполагам, че е пълно
безумие от моя страна да разчитам на вашата човешка и професионална Съвест, но
все пак и въпреки това се обръщам към вас с искане да направите всичко, което е
необходимо съгласно изискванията на Правото.
В
частност, изрично, ясно и категорично настоявам да бъде извършено разследване и
да бъде обезпечено наказателно преследване срещу членовете на Комисията по
досиетата, които в пълно противоречие с истината са извършили престъпна
манипулация с намиращите се при тях фалшиви архивни материали на Държавна
сигурност и с това са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.
14 Септември 2007 г. Янко Н. Янков
“
В
заключение към настоящия раздел трябва да бъде отбелязано, че на тук обстойно
цитираните три основни или обобщаващи от 2006 и 2007 г. официални искания за
разследване Янко Янков НИКОГА НЕ Е БИЛ
ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.
Именно
поради това
на 30 Ноември 2011 г.
с три
отделни искания за разследване
Янков отново е актуализирал исканията
си,
но вече
една година оттогава, към момента на написването на настоящето биографично
изследване
Янков,
разбира се, не е получил абсолютно никакъв отговор от засегнатите институции.“
-------------
*************
Господин Главен Прокурор Цацаров,
Тъй като
така визираният казус е пределно и недвусмислено ясен,
категорично и ясно настоявам
СПЕШНО И НЕОТЛОЖНО да възложите
на Националната следствена служба прецизно да извърши легитимните процедури
и да бъда
своевременно уведомен за хода и резултата от тези процедури.
Впрочем, Господин Главен Прокурор
Цацаров,
Настоявам за най-строго и
прецизно спазване на принципите и нормите на Правото
30 Април 2013 г. Янко Н. Янков
