Янко Николов Янков -
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Address for letters:
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
28 Септември 2009 г.
До Административен съд-София-град
ул. „Георг Вашингтон” № 17
1000 София
ИСК срещу:
Министерския съвет (Правителството)
на Република България
бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София
Цена на иска: 30 000 (тридесет хиляди) лева
***
До г-н Бойко М. Борисов -
Министър-Председател на България
Министерски съвет (МС)
бул. „Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379/2003-2009 г.
Предложение за доброволно (пълно или частично)
признаване на иска и завеждане на реторсен иск срещу
виновниците за възстановяване в държавния бюджет
на платената обезщетителна сума
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: „ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-3”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/3.html
І.
Ноторно известен е текстът на чл. 7 от Конституцията, съгласно който „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”.
Ноторно известен е и текстът на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.
Провъзгласеното в чл. 5, ал. 2 „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, както и провъзгласеното от чл. 5, ал. 4 „предимство” на международните актове пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, представляват пределно ясни указания за насоките, в които следва да бъдат тълкувани текстовете на „Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причишнени на гражданите”.
В частност, съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл. 7 от Конституцията.
В частност, тук и сега е мястото да бъде отбелязано, че:
►изхождайки от необжалваемостта на тълкувателните решения и преди всичко от ченгеджийско-мафиотското схващане за високопоставеността, значимостта, „авторитетността”, и най-вече – безотговорността - на институцията, от чието име действуват, съдиите от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС), в края на април 2005 г. оповестиха Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., съгласно текста на което „Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията, обаче, не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон”;
►при това, въпросните съдии „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защото са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”;
► предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност, напълно очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано;
►освен това повече от очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл. 5, ал. 2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
►като юрист-професионалист с половинвековен опит, като автор на голямо множество научни изследвания в сферата на политическите и правните учения и психологията на правото, както и като човек, който в продължение на много години познава лично всичките съдии от въпросния Върховен съд, изрично, ясно и категорично декларирам, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:
първо, това „решение” възпроизвежда мотивационниия смисъл на съдържанието на чл. 56, ал. 3 от комунистическата Конституция, и на чл. 46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;
и второ, всичките въпросни съдии от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски курви и проститутки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.
ІІ.
Ноторно известно е, че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица, но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност от държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс.
Ноторно известно е, че след посочената дата общите съдилища са били загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.
ІІІ.
Всичките посочени по-горе „неща”, обаче, са ноторно известни най-вече на студентите, които иначе не биха могли да се дипломират, както и на вече дипломираните юристи - с изключение, обаче, на онези дипломирани юристи, които са били предпочели професиата на ченгеджийско-мафиотски курви и проститутки и са станали „съдии”; и които в името на своята фамилна, кастова и лична ангажираност с престъпните комунистически и ченгеджийски кръгове и създадената от тях Червена мафия, както и в името на своите тридесет-сребърникови приходи, са се ангажирали с със сутеньорите от Мафията и тайните служби и са започнали да „правораздават” така, че да оневиняват и обезпечават безотговорност за престъпниците, както и да подлагат на нови престъпни ефекти жертвите на престъпленията, които са се опитали да търсят правосъдие.
ІV.
На 08.05.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град Иск срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, който Иск е бил заведен като адм. дело № 2875/2008 г., І-во Административно отделение, 13-те състав, при жрицата на Червения фенер – съдията-докладчик Петя Стоилова.
В Иска си за отговорност на държавата за причинени ми вреди и за пропуснати ползи пред надлежния съд съм посочил правнорелевантните факти и съм обосновал тезата, че изброените три държавни институции следва да бъдат считани за репараторно отговорни за това, че:
А) Съдията-ръководител на гражданското отделение при Софийския градски съд Богдана Желявска (бидейки битово ангажирана в специални и противоречащи на служебната й функция взаимоотношения с Председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов, който е публично известен като корумпиран и получаващ подкупи съдия, както и като поръчков съдия, обслужващ интересите на престъпните мафиотски кръгове), и освен това, самата тя (Б. Желявска), бидейки поръчков съдия, също така изпълнява престъпната воля и обслужва интересите на престъпните кръгове;
Б) „Правораздавайки” по гражданско дело № 2383/2005 г., на 25 Февруари 2008 г. е протоколирала в констативната част на Протокола, че „свидетелят Янков” не се е явил, тъй като е бил „нередовно призован”; след което, в разпоредителната част на Протокола е записала „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”.
В) Така изразената „съдийска” воля Е ПРОТИВОПРАВНА И ПРОТИВОЗАКОННА ВОЛЯ, нарушаваща и нарушила моите законни права и интереси (вж. раздел ІV, с.5-6).
Изрично и ясно подчертавам, че в Иска си недвусмислено и категорично съм обосновал следното: ►че това е така, защото процесуалните норми имат т. нар. алгоритмичен характер, което означава, че съдът няма право да пристъпва към следващата визирана в закона хипотеза, ако преди това не е бил изчерпал която и да е от предишните хипотези; ►че съдът не е бил имал правото да се разпорежда да бъде осъществявано призоваване чрез органите на МВР, ако преди това не е бил осъществил по изчерпателен начин посочените в закона други форми на призоваване; ►че самият аз още на 11 Май 2006 г. съм бил нотариално заверил моето изрично искане да бъда разпитан като свидетел и че още тогава това мое нотариално заверено заявление е било надлежно депозирано в делото, намиращо се при същия съдия; ►че в продължение на две години същият съдия нито веднъж не ме е бил призовал да се явя в съда; ►че на фона на тези факти и обстоятелства е пределно ясно и очевидно, че въпросното властническо съдийско разпореждане за призоваване чрез органите на МВР има характера на добре познатото още от комунистическо време противозаконно съдийско обезпечаване на оперативните мероприятия на контролираните от Червената мафия специални държавни служби.
Г) В раздел V, с. 6-7 на Иска си съм посочил фактите и съм обосновал тезата, че цитираното абсолютно неоснователно и абсолютно противоправно разпореждане на въпросния поръчков съдия, обслужващ интересите на престъпните мафиотски кръгове и на специалните служби, Е БИЛО ПОСЛУЖИЛО КАТО ФОРМАЛЕН И КАМУФЛАЖЕН ПСЕВДОЗАКОНОВ ПОВОД И ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА НЯКОЛКО СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, при което:
►първо, кварталният (районният) инспектор на МВР офицерът Ясен Томов е бил инструктажно изпратен при мен, за да проведе СИЛОВО-СПЛАШВАЩИ ПРОВОКАЦИОННИ РАЗГОВОРИ, в отговор на които аз ясно и недвусмислено му казах, че в случая специалните служби го използуват като „бушон”, и че „когато двама души си мерят членовете, най-удачното за него поведение е да не си бута задника при тях, защото ще го отнесе и от двамата”;
►второ, аз, членовете на семейството ми и съседите бяхме подложени на ефектите на специалното оперативно мероприятие на тайните служби, при което (вж. с.6 на Иска): четирима въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи заградиха площадката на етажа, при което двама застанаха на вратата на апартамента ми, а другите двама – на няколко метри от тях в изходната част на коридора, до стълбището и до асансьора - като на всичко отгоре вторите двама полицаи не само бяха в пълно бойно старяжение, но дори бяха и с камуфлажни бойни маски (качулки) на главата;
►трето, на с.6 от Иска ми изрично и ясно съм конкретизирал, че въпросното, легитимирано от разпореждането на посочената съдийка оперативно мероприятие е било проведено в контекста на друга събитийна последователност, която е била обезпечена от районния прокурор; че мой приятел, висш магистрат (чието име съм дал писмено и официално съм посочил при протоколно воден разговор със специалните служби на Швейцария!!!) е бил разговарял с въпросния районен прокурор, който му е бил признал, че неговото прокурорско разпореждане е било издадено в резултат на силен мотивационен натиск, упражнен върху него лично от началника на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков, и че неговото прокурорско разпореждане е било съгласувано с прокурор от Софийската градска прокуратура;
►четвърто, че въпросното оперативно мероприятие е било проведено само няколко седмици след като в родната ми къща е бил извършен от специалните служби на МВР т. нар. „секретен оглед”, който е бил камуфлажно прикрит като взломно влизане в жилището и кражба на вещи, имащи стойност около триста (300) лева, при което са били оставени абсолютно непокътнати вещи, които имат стойност поне тридесет хиляди (30 000) лева; и при което прокуратурата и полицията противоправно са отказали да се съобразят с посочените от мен искания за разследване и са обосновали тезата, че било ставало въпрос само и единствено за невинна дребна кражба на незначителни по стойност вещи, за които не се изисква разследване и търсене на дееца, и че деецът ще бъде открит едва когато той сам се яви в полицията и признае деянието си.
V.
След регистрирането на моя Иск, на 26.05.2008 г. жрицата на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и съдия-докладчик по делото Петя Стоилова е издала т. нар. „Определение”, в което е записала, че „намира”, че моят Иск й е само „частично подсъден”, при което е изключила двама от ответниците, конституирани от мен като отговорни при субективно съединение на исковете и при солидарна отговорност, и е приела, че при нея е подсъдна единствено моята репарационна претенция към Министерството на правосъдието.
След това, позовавайки се на съображението, че поради това, че размерът на претендираното обезщетение е само 15 000 (петнадесет хиляди) лева, тя е обосновала тезата, че по отношение на ответниците Софийски градски съд и Висш съдебен съвет „искът ... е родово подсъден на Районния съд”, който именно е „надлежен съд, на който следва да се изпрати делото и който да разгледа исковата молба по компетентност”.
Така, при пълно нарушение на посочените по-горе нормативни изисквания за подсъдност единствено на административния съд на всички дела за отговорност на държавата за вреди, както и нарушавайки задължителното изискване за съединяване и неразчленяване на исковете, въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери е осъществила първото абсолютно противоправно обезсмисляне на предявения от мен Иск и е гарантирала престъпно обезпечаване на безотговорност за извършените посегателства върху моите права и интереси.
VІ.
Видно както от самите намиращи се в патримониума на съдебната инстуция дела (които настоящият съд следва да изиска и обсъди като доказателства по делото), така и от приложените от мен доказателства, на 02 Юни 2008 г. аз съм регистрирал (вж. вх. № 7365) „Жалба” до Върховния административен съд, с която съм обжалвал и съм поискал отмяна на постановеното на 26 май 2008 г. ПРОТИВОПРАВНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
По тази моя „Жалба” абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд е само един по-високопоставен ченгеджийско-мафиотски вертеп на Червените фенери, обезпечеващ безотговорността на престъпниците.
VІІ.
Междувременно, на 07.08.2008 г. въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и съдия-докладчик по делото Петя Стоилова е издала своето второ т. нар. „Определение”, с което е прекратила производството по делото, по което се е била самообявила като компетентна, след като, обаче, преди това, в проститутска услуга на престъпниците и обезпечаване на техната безотговорност, тя е била взривила и унищожила смисъла и съдържанието на самия Иск.
На 15.09.2008 г. съм регистрирал (вж. вх. № 12511) т. нар. „Частна жалба”, адресирана до Върховния административен съд, с която съм поискал отмяна на това нейно абсолютно престъпно второ определение.
От текста на тази „Частна жалба” е видно, че в нея изрично, ясно и категорично съм бил обосновал тезата (вж. с.2, т.3 и т.4, редове 2-8 отдолу нагоре), че „посочената Съдия-Докладчик по делото Петя Стоилова е действувала именно като съдебно подставено лице на българския клан на Мафията, на българските специални служби и в частност на институциите, които съм конституирал като ответници по моя иск; и че „че по повод и във връзка с престъпната дейност, извършена от Съдията-Докладчик Петя Стоилова в полза на ответниците и на техните общи господари от Мафията, по надлежния начин съм регистрирал моите писмено изразени становища, имащи датите 02 юни 2008 г., 18 юли 2008 г. и 19 август 2008 г.”.
Обръщам специално внимание върху факта, че по тази моя „Частна жалба” абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд е само един по-високопоставен ченгеджийско-мафиотски вертеп на Червените фенери, обезпечеващ безотговорността на престъпниците.
VІІІ.
На 16.09.2008 г. съм датирал, и на 17.09.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град (вж. вх. 12629) и във Върховния административен съд (вж. вх. № 13836) официално писмено изложение (становище), адресирано както до самия Председател на ВАС, така и като допълнително становище към вече посочените две мои частни жалби.
Обръщам специално внимание върху факта, че по повод и във връзка с това мое официално писмено изложение (становище) абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд и Председателят на ВАС са само едни по-високопоставени ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червенете фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.
ІХ.
На 02.10.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град (вж. вх. № 13347) и във Върховния административен съд (вж. вх № 14508) официално и пространно (обемисто) писмено становище, по повод и във връзка с което абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение; който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд и Председателят на ВАС са само едни по-високопоставени ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червенете фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.
Х.
Тъй като престъпната Червено-фенерска жрица Петя Стоилова, след като вече е била РАЗЧЛЕНИЛА моя субективно и обективно неразчленяем Иск и е била изпратила на Софийския Районен съд вече полумъртвата част от Иска, там, в Софийския Районен съд, в пълно престъпно противоречие с нормативните изисквания за подсъдност, тази част на моя Иск е била конституирана като гражданско дело № 16618/2008 г., първо гражданско отделение, 34-ти състав.
Така, на 09.07.2008 г., някакъв непосочил името си анонимен съдия е издал т. нар. „Разпореждане”, от текста на който е недвусмислено и пределно ясно видно, че този съдия е изпълнител на следващата част на строго секретното оперативно мероприятие на тайните слежби и на Червената Мафия.
На 18.07.2008 г. съм датирал и на 19.07.2008 г. съм изпратил с три препоръчани писма (вж. копията на трите разписки, намиращи се на с. 37 и 38 на приложените доказателства) моето официално писмено становище, адресирано както до този анонимен съдия (когото поради необходимостта от персонализиране на обръщението нарекох „Районен съдия Курветка Курвенска”, така и до Административния съд София-град, така и до Върховния административен съд.
Обръщам специално внимание върху факта, че по повод и във връзка с това мое официално писмено изложение (становище) абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че и трите инстанции нямат абсолютно нищо общо нито с Правото, нито с Правосъдието, и са само едни различно йерархично позиционирани ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червените фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.
ХІ.
На 13.08.2008 г. получих копие от т. нар. „Определение”, издадено на 30.07.2008 г. от Районния съдия Елица Райковска, от текста на което е видно, че същата по абсолютно никакъв начин не е взела отношение, не е коментирала и не се е произнесла относно моята теза, че заведеното при нея гражданско дело НЕ Й Е ПОДСЪДНО И ЧЕ ТЯ Е ДЛЪЖНА ДА ГО ПРЕКРАТИ И ДА ГО ВЪРНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД.
От текста на въпросното определение е пределно ясно видно, че въпросната съдийка е действувала или като НАПЪЛНО ЗОМБИРАН ИДИОТ, или като НАПЪЛНО ПРЕДАН НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ И НА МАФИЯТА ПРЕСТЪПЕН АГЕНТ.
Впрочем, ноторно известно е, че както бащата, така и майката на същата не само са йерархично високопоставени членове на управляващата по това време БСП, но и са замесени в редица придобили скандална известност корупционни и мафиотски далавери, свързани с престъпления с имоти и с много престъпно функциониращи пари.
После, в крайна сметка, БЕЗ ДА СПАЗИ НОРМАТИВНОТО ИЗИСКВАНЕ ДА ВЪРНЕ ДЕЛОТО НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД, въпросната Курветка Райковска прекрати произвоството, като се позова на мое виновно неизпълнение на „препоръчаните” от нея за извършване от мен процесуални дйствия.
ХІІ.
Петитум:
От така посочените факти и обстоятелства е видно, че през периода от 25 февруари 2008 г. до днес, към датата на предявяването на настоящия съдебен Иск, българската държава, действувайки чрез своите съдебни и полицейски институции, е извършила пълно и изключително драстично престъпно (противоправно) нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси, включително и като ме е лишила от и не ми е предоставила търсената от мен съдебна защита на правата и интересите ми; и с това ми е причинила многобройни отделни материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи, съвкупният обезщетителен размер на които съм посочил в самото начало на текста на настоящия Иск.
При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и пропуснати ползи, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Пледирам пред Съда да изиска служебно посочените по-горе съдебни дела, да ги приложи към доказателствата по настоящето дело, да ги разгледа и обсъди и да се произнесе с Решение.
Пледирам пред Съда да поиска от българското Правителство (Министерския съвет - като конституционно институционализиран и отговорен субект за престъпното и деликтното поведение на българските държавни институции и персонално-личностни държавни функционери) да вземе официално и писмено изразено становище по всичките пунктове на моя Иск.
Приложение Първо: Копия от притежаваната от мен документация, съдържаща отделни официални документи, които са надлежно и последователно номерирани от №1 до №49;
Приложение Второ: Копие от настоящия Иск (заедно с Приложение Първо) за надлежно връчване на ответника.
Приложение Трето: Финансов документ за платена държавна такса.
ХІІ.
На новоизбрания само преди няколко месеци Министър-Председател на България г-н Бойко М. Борисов предлагам:
►да проучи внимателно и прецизно фактическите и правните основания на моя Иск;
►да направи доброволно (пълно или частично) признаване и удовлетворяване на настоящия Иск;
►да заведе т. нар. реторсен иск срещу виновните лица за възстановяване в държавния бюджет на платената от българската държава (Правителството) обезщетителна сума;
►да поиска от Министъра на правосъдието, Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор да предприемат необходимите законови процедури, произтичащи от и свързани с посочените факти и обстоятелства и да ме уведомят както за предприетите мерки, така и за резултатите.
Едно такова негово (на българския Министър-Председател) държавническо поведение несъмнено би било в абсолютно пълно съзвучие със смисъла на електоралните послания, които той бе отправял и благодарение на които бе спечелил изборите.
28 Септември 2009 г. Янко Н. Янков
