ФИЛЧЕВ НЕ Е ЛУД - 2

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

E-mail : iankov.bg@mail.bg

Bulgaria

***************************

26 September 2007

To/към:

LPC-Euro-Just-01/ 13 November 2006;

LPC-Euro-Just-02/ 17 November 2006;

LPC-Euro-Just-03/ 12 January 2007;

LPC-Euro-Just-04/ 22 January 2007;

LPC-Euro-Just-05/ 01 February 2007;

LPC-Euro-Just-06/ 28 March 2007;

LPC-Euro-Just-07/ 10 April 2007;

LPC-Euro-Just-08/ 09 May 2007;

LPC-Euro-Just-09/ 19 May 2007;

LPC-Euro-Just-10/ 21 May 2007;

LPC-Euro-Just-11/ 30 May 2007;

LPC-Euro-Just-12/ 31 May 2007;

LPC-Euro-Just-13/ 02 June 2007;

LPC-Euro-Just-14/ 11 June 2007;

LPC-Euro-Just-15/ 16 June 2007;

LPC-Euro-Just-16/ 25 June 2007;

LPC-Euro-Just-17/ 01 July 2007;

LPC-Euro-Just-18/ 06 July 2007;

LPC-Euro-Just-19/ 07 July 2007;

LPC-Euro-Just-20/ 11 July 2007;

LPC-Euro-Just-21/ 21 July 2007;

LPC-Euro-Just-22/ 27 July 2007;

LPC-Euro-Just-23/ 30 July 2007;

LPC-Euro-Just-24/ 22 August 2007;

LPC-Euro-Just-25/ 14 September 2007;

LPC-Euro-Just-26/ 16 September 2007;

LPC-Euro-Just-27/ 21 September 2007;

LPC-Euro-Just-28/ 24 September 2007;

LPC-Euro-Just-29/ 26 September 2007;

Относно:

Съдебното дело за убийството на ямболската адвокатка

Надежда Георгиева и медийно-мафиотските спекулации,

че нейният физически убиец е Никола Филчев

До Борис Велчев –

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския мафиотски режим -

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

1000 София

чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,

E-mail: n.markov@prb.bg

Информационно копие:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария

(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички останали членове на чуждестранния

дипломатически корпус в и за България

(на E-mail-адресите)

До всички български

и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,

І.

Преди около два месеци по телефона ми се обади прокурор от Върховната касационна прокуратура и поиска среща с мен за разговор относно съдебното дело за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева; прокурорът мотивира обаждането си с аргумента, че в телевизионно предаване съм бил съобщил за съществуването на факти, които били подкрепяли тезата, че именно тогавашният Главен прокурор Никола Филчев (сегашен Посланик на България в Казахстан) е бил физическият убиец на адвокатката, и че е бил използувал властта си, за да прикрие следите си; и че тъй като вече съм бил направил такова публично изявление, сега е било необходимо да се явя в съда, за да го потвърдя; още повече, че дори по медиите е било съобщено, че във връзка с първото съдебно заседание по делото съм бил официално издирван от прокуратурата, за да се явя като свидетел, но че тогава не могли да ме намерят, защото съм бил в чужбина.

Разбира се, веднага заявих, че това, което ми се приписва като казано по телевизията въобще не е било казано, че съм казал нещо съвсем друго, и че както официалното ми издирване в тази връзка, така и сегашното телефонно обаждане са само перверзен опит за съдебна и медийна манипулация; и че преди да ме издирват (по-рано) и преди да ми се обаждат по телефона (сега), е било необходимо да изискат от телевизията записа на моето изявление; тъй като, обаче, в отговор чух думите, че така или иначе е необходимо да се явя пред съда за разпит, за да обясня какво точно съм бил казал по телевизията, отново се потвърди изводът ми, че се се прави перверзен опит да бъда въвлечен в манипулация.

Така, за да мога да си изясня параметрите на манипулацията, се съгласих да посетя сградата на съдебната палата и да проведа личен разговор с прокурора, на когото изрично и ясно казах, че оригиналният запис на въпросното мое изявление по телевизията се намира в съответната телевизия, а копието, което още веднага след предаването ми бе дадено като запис на DVD, е публикувано в Интернет в моя Web site http://iankov.info, и че оттам е видно, че това, което ми се приписва като казано, просто е лъжа.

Съвсем наскоро след това, ровейки се в Интернет-справочника, попаднах на журналистическия материал на Богдана Лазарова от „Дарик радио”, в който материал посочената абсолютно невярна прокурорска теза е детайлно развита и обоснована, при което по абсолютно недопустимо спекулативен и манипулативен начин е било извършено позоваване на мое изказване, каквото всъщност аз въобще не съм правил.

Всичкото това ми послужи като повод да се срещна с редица висши магистрати, с които поддържам нормални човешки и дори приятелски взаимоотношения, и така стигнах до извода, че специалните служби на Мафията и на МВР са предприели някакво ново оперативно мероприятие, насочено срещу Никола Филчев; и че целта на това мероприятие е той да бъде подложен на още по-свиреп медиен и съдебен натиск, след което да бъде убит и смъртта му да бъде представена като самоубийство, дължащо се на неговото неустойчиво психично здраве.

ІІ.

Тук и сега няма да въпроизвеждам съдържанието на изключително голямото множество мои официални искания, адресирани до Главния прокурор именно по времето, когато той изпълняваше тази длъжност, главното съдържание на които искания бе за това той да заведе дело против себе си заради обезпеченото от него прикриване и фактическо оневинавяне на престъпниците от Червената мафия. Ще посоча само, че всичките тези текстове са публикувани в съответните томове на моята документална книжна поредица, а някои от тях и в Web site http://iankov.com и Web site http://iankov.info.

Тук и сега, обаче, за първи път официално и публично ще разкрия онези факти и обстоятелства, които са ми известни както лично от самия Никола Филчев, така и от нашите общи познати, приятели и неприятели.

ІІІ.

Само около половин година след назначаването му за Главен прокурор, Никола Филчев (с когото на този етап ние все още поддържахме изключително близки и коректни приятелски взаимоотвошения) беше неимоверно много разочараван от функцията си, и вече ми беше разказал редица от най-драстичните опити да бъде принуден да нарушава Съвестта си и Законите, и така да обезпечава безотговорност за престъпниците от висшите етажи на икономическата и политическата власт. Точно по това време той ми каза, че фактически не разполага с абсолютно никаква власт, тъй като на всички възлови места сред уж подчинените му прокурори са назначени хора, които той наричаше „политкомисари”, които именно обезпечават безотговорността на престъпниците, и че от него се иска само едно единствено нещо – да се подчинява на тези хора.

Когато в контекста на тази ситуация му казах, че съм планирал да замина във Великобритания и там да поискам политическо убежище, той ми каза, че вече безуспешно се е бил опитал да получи подкрепата на две западноевропейски посолства за справяне с мафиотската престъпност в България; и ме помоли да вляза във връзка с представители на британските служби, на които да разкажа онова, което вече зная лично от него, и на които по изричен начин да кажа, че той е готов да предостави изключително голямо количество информация за престъпленията, които се извършват в България, както и че предлага вариант за справяне с престъпността, но че това той не би могъл да постигне без подкрепата на Запада.

Само няколко дни по-късно кацнах в Лондон, където се опитах да направя каквото е необходимо, а съвсем наскоро след това стана и убийството на въпросната адвокатка.

Изрично, ясно и категорично уточнявам и декларирам, че още на 17 февруари 2006 г., в предаването „Между редовете” на телевизия СКАТ съм обосновал тезата, че:

1) убийството на адвокатката е било извършено по искане на Правителството на Иван Костов;

2) конкретните извършители са специалните служби на МВР и по-конкретно службата, ръководена от генерал Атанасов;

3) това е било извършено с цел върху Никола Филчев да бъде поставена една постоянна заплаха, благодарение на която той да бъде държан в постоянно подчинение на Правителството, а оттам и на българския клан на руската Червена мафията, която контролира както лично Иван Костов, така и ръководеното от него Правителство;

4) това е извършено и като отмъщение и наказание заради опитите на Никола Филчев да потърси и да намери международна поддръжка на желанието и стратегията си да се справи с и да ликвидира мафиотската престъпност в България.

Изрично и ясно уточнавам, че записът на това телевизионно предаване и днес всеки може да види по всяко време в моя и Web site http://iankov.info, в раздела Видеоматериали и телевизионни предавания.

ІV.

Изрично и ясно уточнявам, че ми е известно, че българските специални служби са били извършили две оперативни мероприятия, при които синът на Никола Филчев е бил временно и изключително „елегантно” отвличан, чрез което се е целяло той за пореден път да се откаже от желанието си да говори и да разкаже истината за престъпността в България.

И че тези оперативни мероприятия са били извършвани както по времето на правителството на мадридския престъпник Симеон Сакскобургготски, така и по време на гейократичното престъпно правителство на руския гражданин Сергей Станишев.

Изрично и ясно уточнявам, че винаги съм считал, считам и ще считам, че цялата изключително интензивна в продължение на много години медийна пропаганда, поддържаща тезата, че Никола Филчев е луд, също така е част от стратетията на Мафията за неговото личностново компрометиране и поддържане в подчинено състояние.

Изрично и ясно уточнявам, че ако нещо се случи с Никола Филчев, никога няма да приема тезата, че той се е самоубил, или че е станало някакво невинно и непредвидимо нещастно събитие; и че винаги ще считам, че това е отмъстително и елиминационно дело на Мафията.

И накрая изрично и ясно уточнявам, че независимо от упражнявания върху него изключително жесток натиск като Главен прокурор, Никола Филчев е извършил твърде много престъпления в полза на Мафията, и че бидейни напълно нормален (а не луд!), той е наказателно отговорен за тези си деяния.

26 Септември 2007 г. Янко Н. Янков

Забележка: Първоначалната публикация в този сайт на горния текст не съдържа данни за адресатите й. В интерес на историческата истина и като отговор на появяващи се в публичното пространство спекулации поместваме материала в неговата пълнота.

Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=625377

Кумът на Филчев: Той ми разказа по телефона за убийството на ямболската адвокатка

24 ноември 2010 17:20 / обновена на 24 ноември 2010 | Богдана Лазарова

Още по темата

Никола Филчев – физическият убиец на ямболската адвокатка?

В две предишни предавания се опитахме да хвърлим светлина върху убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева на 26 срещу 27 февруари 2000 г. и най-вече върху неизяснените факти в него, и то по време, когато никой не смееше да говори за това. Днес няма да се връщаме към тях, а ще покажем гледната точка върху събитията на още един човек - Янко Янков, юрист и депутат от Седмото Велико Народно събрание през 1990-1991 г., кум на бившия главен прокурор Никола Филчев. Янко Янков впрочем публично се отказа от кумството си на Филчев.

В писмо, изпратено на 26 септември 2007 г. до главния прокурор Борис Велчев, министър-председателят Сергей Станишев и посланиците на държавите-членки на ЕС и САЩ, Янко Янков разкрива факти и обстоятелства, които са му известни лично от Никола Филчев. В писмото Янков разказва, че само около половин година след назначаването му за главен прокурор, Никола Филчев (с когото тогава все още поддържали изключително близки отношения), бил много разочарован от функцията си и споделил редица драстичните опити да бъде принуден да нарушава съвестта си и законите, и така да обезпечава безотговорност за престъпниците от висшите етажи на икономическата и политическата власт.

Филчев казал, че фактически не разполага с абсолютно никаква власт, тъй като на всички възлови места сред уж подчинените му прокурори са назначени хора, които той нарекъл "политкомисари", които именно обезпечават безотговорността на престъпниците, и че от него се искало само едно единствено нещо - да се подчинява на тези хора.

После заявил, че вече безуспешно се е опитал да получи подкрепата на две западноевропейски посолства за справяне с мафиотската престъпност в България и искал да им предостави изключително голямо количество информация за престъпленията, които се извършват в България. Янков по това време имал намерение да емигрира във Великобритания и само няколко дни след разговора им кацнал в Лондон, където се опитал да предаде на британските власти желанието на Филчев, включително и фактите по убийството на ямболската адвокатка.

Ето кой и защо според версията на Янко Янков е извършил това убийство:

1) убийството на адвокатката е било извършено по искане на правителството на Иван Костов;

2) конкретните извършители са специалните служби на МВР и по-конкретно службата НСС, ръководена от генерал Атанасов;

3) това е било извършено с цел върху Никола Филчев да бъде поставена една постоянна заплаха, благодарение на която той да бъде държан в постоянно подчинение на правителството, а оттам и на българския клан на руската Червена мафия, която контролира както лично Иван Костов, така и ръководеното от него правителство;

4) това е извършено и като отмъщение и наказание заради опитите на Никола Филчев да потърси и да намери международна поддръжка на желанието и стратегията си да се справи и да ликвидира мафиотската престъпност в България.

По-нататък в писмото си Янко Янков съобщава, че му е известно, че българските специални служби са извършили две оперативни мероприятия, при които синът на Никола Филчев е бил временно отвличан, като целта е била той за пореден път да се откаже от желанието си да говори и да разкаже истината за престъпността в България. Тези оперативни мероприятия са били извършвани по времето на правителствата както на Симеон Сакскобургготски, така и на Сергей Станишев.

Подчертавайки, че Никола Филчев не е луд, бившият му кум ясно декларира мнението си: че независимо от упражнявания върху него изключително жесток натиск като главен прокурор, Никола Филчев е извършил твърде много престъпления в полза на мафията, и че бидейки напълно нормален (а не луд!), той е наказателно отговорен за тези си деяния.

Тази версия на Янко Янков обаче като че ли се опровергава от собствените му думи, когато той разказва как бившият главен прокурор Никола Филчев му се обадил по телефона на сутринта след убийството на ямболската адвокатка.

Разказът на Янко Янков е излъчен на 17 февруари 2006 г. в предаването „Между редовете" на телевизия СКАТ с водещ Георги Ифандиев. (Целия разговор може да видите на личния блог на Янков). Ето какво са си казали двамата в този телефонен разговор:

"Той ми се обади, че е закъсал, че е зле, че трябва да му помогна. Точно тогава се случва убийството на една негова приятелка, адвокатка, 30-годишната Надежда Георгиева е открита с разсечена със сатър глава на 28 февруари 2000 година. Това, което знам, е, че той се е събудил и я е намерил по този начин. След което му се налага да замине за Либия, след което започват историите и истериите покрай него. Когато Филчев ми се обади по телефона и поиска аз да се ангажирам, му казах, че мога и ще направя това, но при условие, че ми разкаже в какво е обвинен, кои го обвиняват и за престъпленията на мафията. Той ми каза, че ще го направи, аз му казах да внимава какво говори. Нашият разговор по телефона го подслушват две разузнавания, освен това му казах, че записвам разговора и че ще запазя касетата. Той каза "ще направя всичко, каквото трябва, само че съм изпаднал в жестока ситуация, измъкни ме от нея, не съм виновен". Сигурен съм, че не е виновен за убийството, убийството е извършено от мафията, от онези, които са агентурни ръководители на Филчев, за да го държат натясно. За да му кажат винаги, "ако не ни слушаш, ще те хвърлим на кучетата". Какво е животът на едно момиче, при условие, че разполагат с човек, който ще скрие всичките техни престъпления. По това време началник на секретните служби е Кирил* Атанасов, който сега е депутат при Костов, по-скоро Костов е при него, а министър-председател по това време е Костов. те извършват оперативно оперативно мероприятия, за да могат да държат Филчев. Извършват убийства, включително и убийството на моя и негов приятел Николай Колев. В нашите среди почти два месеца се говори, че Филчев ще се самоубие, а аз казвам, че ще го самоубият, предвидено е да го убият. Целият проблем е, че искат да му затворят устата. Той има готовност да разкаже, или поне демонстрира. По телефонен разговор с мен, аз бях в Лондон, ми каза, че е готов да разкаже пред света за престъпленията, които знае. Това беше 2000 година и те това са го записали, и знаят, че той би проявил готовност да говори. Отново бих казал на Филчев, да не забравя, "ако искаш да живееш, напиши каквото трябва и изпълни онова обещание, което беше дал по телефона", иначе ще го самоубият и ще кажат, че се е самоубил, а ако той започне да говори, ще кажат "Луд е!", но аз казвам - той не е луд".

Бившият директор на Национална служба "Сигурност" Атанас Атанасов заяви, че не знае за отвличане на сина на Никола Филчев и категорично отрече службата да е имала нещо общо с подобен род мероприятия или пък с убийството на ямболската адвокатка. Източници от НСС отрекоха това да се е случвало и в периода след излизането на Атанасов от службата.

Николай Колев-Босия обаче е категоричен, че Филчев е бил в апартамента на адвокатката в нощта на убийството и че действително е имало отвличания на сина на бившия главен прокурор.

Според Босия Янко Янков и Филчев развалят отношенията си, когато Янков прочита досието си на разработвано лице и разбира, че Никола Филчев, Огнян Герджиков и бившият вътрешен министър Георги Петканов са донасяли за него. В това досие Филчев фигурира като "Самуилов", а Петканов - като "Страхил", казва Босия.

Ето какво още обяснява той: "Янко Янков и Огнян Герджиков са кумове при гражданския брак на Никола Филчев с една негова студентка от Златка от Велинград. Те доста отдавна бяха в хладни отношения и то от страна на Янко, който макар че си прочете цялото дело, досието, и той ми е давал да чета, защото беше стенографирал една голяма част от досието".

От затворническото си досие на политзатворник ли?

Досието си на разработван човек.

Разработван от кое управление?

От 6-то управление. С кодовите им имена бяха написани няколко човека. Аз помня имената на двама от тях - агент Страхил - Георги Петканов и агент Самуилов, който е Никола Филчев. Петканов, когато стана министър на вътрешните работи каза, че той не бил Страхил, че бил друг Страхил. Герджиков мълчи през цялото време, а Филчев - той го търсеше от време на време. Това и Янко ми го е казвал, той описа тези неща в книгата си.

Като сте били приятели с Янко Янков, той споделял ли е с вас, че синът на Филчев е бил отвличан два пъти като форма на натиск? Че евентуално службите са организирали убийството на Надежда Георгиева?

Той има една версия, която се различава от това, че Филчев е убил Надя Георгиева. Той казва, че друг я е убил и са го сложили до Филчев, който през това време е бил в несвяст, на леглото са я сложили нея. Като казвам други, имам предвид най-вероятно баретите на Филко Савов. Аз имам сведения, че барети са били извеждани навън, за да извършват мокри поръчки.

Чували ли сте синът му да е бил отвличан?

Чувал съм за това нещо.

Какво знаете за нощта на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и за телефонния разговор между Никола Филчев и Янко Янков?

За телефонния разговор знам само от Янков, все пак там са били само двама души. Като разговарях със следователя Илия Илиев, който почина при мистериозни обстоятелства, той ми е казвал няколко неща - Филчев е имал джип, джипът е бил забелязан, бил е без бодигардове, пред блока в кв. Стрелбище, където беше мезонетът на Нада.

Това е в нощта на убийството?

Да, това е вече на сутринта. Другото, което знам, е, че е имало свидетел, че в този джип се е изливала кръв в някаква река до София. Забелязано е, че при измиването на постелките, нещо червено се е носело надолу по водата.

Установил ли е следователят дали Филчев е бил в нощта на убийството?

Да, той е бил там. Преди това са били Димитрина Калайджиева със съпруга си Пламен, някакво шкафче са монтирали и тя им казала, това по думите на Димитрина, с която се познавам, им казала: "по-бързо си тръгвайте, че Филчев ще ми идва на гости".

За да гостува през нощта на Надежда Георгиева, логично е Филчев да е имал близки или интимни отношения с нея.

Аз зная, че тя беше в близки търговски, да го нарека, отношения с него. Тя често ходеше при него. Обикновено влизаше при него без никакви предупреждения, на четвъртия етаж в Съдебната палата. Веднъж си спомням я видях на прозореца облегната, много ядосана и леко пийнала, тя обичаше през деня да си сръбва. Каквато си беше агресивна и понякога арогантна, а като си сръбнеше - ставаше двойно по-агресивна. Все пак аз я запознах с Филчев, макар че тя му е била студентка. Той тогава беше зам.-министър на правосъдието.

Филчев прекарал ли е нощта в нейния апартамент?

Това, което твърдеше Илиев е, че той е бил там и че Янков потвърждава това нещо, след като казва, че му се е обадил по телефона, за да му каже, че Нада е убита, че той е до нея и изведнъж, след като тя е била убита, всички следи, които е имало, са били тотално изчистени, с изключение на тези, които са били на Димитрина и Пламен.

Какво точно е казал? Какви са били точните думи на Филчев?

Той цитираше буквално думи на Филчев. Той му се обадил изключително уплашен, депресиран, че вечерта като си лягали Надежда била жива, а на сутринта като станал, тя до него била заклана. Единственото, което го прави достоверно е, че изцяло се покрива с версията на Илиев, че той е бил там и че вечерта е останал там.

Никола Филчев беше потърсен за коментар, но телефонът му беше изключен до началото на предаването "Афера".

________________

* Атанас. Прослушването на интервюто недвусмислено потвърди, че проф. Янко Янков не е споменавал никакъв "Кирил" (25 мин. и 15 сек.), а единствено "генерал Атанасов" . Изводите за този "микс" (който не е изолирано явление в горния материал) оставяме на непредубедените сред читателите и слушателите на "независимите" български медии.

Източник: http://www.frognews.bg/news_29142/Iv_Kostov_Vsiaka_ataka_sreshtu_Filchev_e_strahoten_bumerang/

Ив. Костов: Всяка атака срещу Филчев е страхотен бумеранг

Петък, 26 Ноември 2010

Филчев изпълни най-мръсните политически поръчки от Г. Първанов и елита на БСП; отнемането на визата на Р. Петков от американското посолство е силна подкрепа от САЩ за министър Цветанов; трябва "Чисти ръце" в МВР и дълбока реформа във ВСС, каза лидерът на ДСБ.

Медиите са прави да поставят въпросите така, както ги виждат, обяви по БТВ лидерът на ДСБ Иван Костов. Не съм бил прав, като съм се държал по начин да не отговарям на медиите, призна си Костов. Защо българската журналистика поде случая с Ваньо Танов, след като няма доказателства. Така става дебат между представителите на институциите и т.нар. обвинени. Ако тези, които събират доказателства, слезат на ниво на този дебат, съдник става общественото мнение, вместо да е законът. Това омаловажава проблемът, превръща го в пародия. Мястото на дискусията е в съда, категоричен беше Костов.

По-голямата тема е ще бъдем ли поканени в Шенген, каза Костов и сподели тревога, че това няма да стане. Европейците казвали, че нямаме потенциал да приложим механизмите на Шенген, т.е. че българският съд оправдава контрабандистите, следователно не можем да пазим границата заради корупция. Те казвали точно това - съмнение, че в администрацията има корупция, добави Костов, който познавал европейския език и знаел какво означават думите. Най-добре би било министърът на вътрешните работи да направи операция "Чисти ръце" в МВР, препоръча той и посочи като пример случая "Чората". Случаи от този тип формирали мнение. Оправдаването на братя Галеви от Кюстендилския съд може да прелее капката на търпението, допусна той.

При наличие на основателни съмнения ВСС трябва да направи същото, добави лидерът на ДСБ. В Европа искали присъди; до голяма степен се наблюдаваме взаимно, защото сме част от една система. Ако не получим това признание, значи България не се интегрира в ЕС, каза той. Дълбока реформа трябва да има на ВСС, защото той не функционира, съдиите трябва да са кристално чисти хора; никой не търпи съдии, за които има основателни съмнения за корупционни практики. Голямото доказателство, че това се толерира, е, че тези власти не правят достатъчно, за да променят това.

Нямам вина за назначаването на Филчев; избра го ВСС с гласовете на прокурорите, каза Костов. Противно на пълната централизация сега, аз давах пълна свобода на министрите си да подбират екипите си; не съм се бъркал, защото вярвам, че сами по себе си министрите са динамо за развитие, коментира Костов. Но всяка атака срещу Филчев ще рикошира страшно обратно, той е страхотен бумеранг, защото е много подготвен и знае какво да каже, изгражда добре защитен публичен образ, ако трябва да съм обективен, каза той. Иначе Филчев изпълни най-мръсните политически поръчки от Г. Първанов и елита на БСП; тогава се разпали тази страшна война, в която загинаха 150 млади хора.

Отнемането на визата на Р. Петков от американското посолство е силна подкрепа от САЩ за министър Цветанов, завърши Костов.

Frognews.bg

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - ПОРЕДЕН ПРЕСТЪПЕН СЛУГА НА ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПНО ПРАВИТЕЛСТВО-3

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://vbox7.com/collection:708949

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

================================================================

22 Ноември 2010 г.

До: Административния съд София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17, 1000 София

ИСК срещу:

Министерския съвет (Правителството)

на Република България

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София

Цена на иска: 1 000 000 (един милион) лева

*************

І.

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Министърът на образованието – пореден престъпен слуга на поредното престъпно Правителство - 3”, http://iankov.blogspot.com/2010/11/3.html

*************

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска ченгеджийско-мафиотска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления

И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване и

до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие;

от 1990 г. досега както чрез традиционната и електронната поща, така и чрез лични посещения в посолствата съм депозирал в офисите на посочените тук дипломатически представителства текстовете на визираните изложения до българските държавни институции - като досега, обаче, не съм регистрирал абсолютно никаква тeхна заинтересованост за прилагане на принципите и нормите на международното право и европейското право (включително и за прилагането на Стокхолмската програма); който факт несъмнено има ясната доказателствена стойност, разкриваща публично известната „тайна“, че базираните в България западни дипломатически представителства са изпратени тук, за да защитават престъпните интереси на Червената мафия, а не да защитават нарушените Човешки права на българските граждани;

от 2008 г. досега съм завел пред Административния съд-София-град голямо множество съдебни искове, нито един от които не е бил разгледан и решен съгласно принципите и нормите на европейското и българското право, поради което повечето от тях вече са депозирани в Европейския съд в Стразбург, а следващите чакат своя процедурен ред да заминат за там.

*************

Трето предварително уточнение:

Изрично и пределно ясно заявявам, че няма да позволя на „Съдът“ да ми вменява или приписва друг казус с друг фактически състав и с друга правна квалификация, каквато е константната практика на „съдиите“, осъществявана в изпълнение на волята на техните господари от Мафията и от Специалните служби.

*************

ІІ.

Първо уточнение

по съществото на казуса:

Настоящият Иск е предявен на основание чл.7 от Конституцията и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, при което изтъквам аргумента, че чл.5 ал.2 е предвидил „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, а чл.5 ал.4 е постулирал „предимството” на международните актове пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл.7 от Конституцията.

Изрично и ясно изтъквам тезата, че във волевото съдържание на текста на чл.7 от Конституцията (който гласи, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”) недвусмислено ясно се съдържа конституционната представа, че

отговорността се носи директно именно от „държавата”, а не от нейните „органи” или „длъжностни лица”, които непосредствено са причинили вредите, и че

тази отговорност се носи именно

от универсалния правосубектен представител на държавата

– същият, който встъпва като такъв при взаимоотношенията на държавата както с международноправните субекти, така и с вътрешноправните субекти

– т. е. Правителството.

Освен това изрично акцентирам върху текста на чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който текст „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Също така изрично, ясно и недвусмислено акцентирам върху тезата, че оповестеното през Април 2005 г. от „съдиите” от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) Тълкувателно решение №3 от 2004 г., ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Както е известно, съгласно текста на посоченото Тълкувателно решение на Върховния съд разпоредбата на чл.7 от Конституцията не е пряк път за защита, тъй като тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че в случая „съдиите” от Върховния касационен съд са ИЗПОЛЗУВАЛИ обстоятелството, че техните тълкувателни решения са фактически необжалваеми в пределите на България, и именно върху основата на това фактическо обстоятелство тези „съдии” са си позволили да обосноват едно недвусмислено откровено ПРЕСТЪПНО ченгеджийско-мафиотско схващане, драстично противоречащо на текста на Конституцията и на принципите на Правото.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросните „съдии” СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защо са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”; така, предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност е напълно очевидно, че въпросното „решение” на т. нар. „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че въпросното „решение” на тези „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл.5, ал.2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

Тук в моя Иск пределно ясно изхождам от тезата, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационния смисъл на съдържанието на чл.56, ал.3 от комунистическата Конституция и на чл.46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни „съдии“ от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски марионетки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

Също така тук, в моя Иск, пределно ясно изхождам от тезата,

че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица,

но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност на държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс;

и че след посочената дата общите съдилища са загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

*************

Второ уточнение

по съществото на казуса:

А.

На 19 Май 2010 г. съм написал и същия ден съм регистрирал под вх. № 94ЯЯ-87 мое официално писмено изложение, адресирано до Министъра на образованието, младежта и науката, при което съм приложил 13 (тринадесет) страници копия от „кореспонденцията“ ми с ръководството на

Българската академия на науките и

Института за правни науки при БАН.

Това мое официално писмо до Министъра на образованието е едно от четирите мои депозирани при него писма, съдържащи изрични и ясни искания за спазване на Правото и Закона в ръководената от него държавна сфера.

Във въпросното писмо до Министъра изрично и ясно съм написал, че визираните приложения имат характера на изрично доказателство:

***че на 19 април 2009 г. официално съм регистрирал в деловодството на двете институции мое писмено правнорелевантно изложение;

***че от Председателя на БАН не съм получил абсолютно никакъв отговор;

***че съм получил отговор от Директора на Института за Правни науки при БАН ст.н.с. д-р Веселин Цанков,

който отговор Е ПРОТИВОПРАВЕН ПО СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ и има недвусмислено характера на престъпно изпълнение на престъпни оперативни мероприятия на сегашните специални служби на българската държава,

на които служби въпросното лице - Веселин Цанков - е БИВШ И НАСТОЯЩ СЛУЖИТЕЛ КАТО КАДРОВИ ОФИЦЕР,

КОЙТО ФАКТ Е ЕДНО ОТ ХИЛЯДИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОТАЛНАТА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА СЪЩНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ФУНКЦИОНИРАЩИЯ В БЪЛГАРИЯ НЕОКОМУНИСТИЧЕСКИ ВОЕННО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ.

В това писмо до Министъра изрично и ясно съм написал, че

като пожелавам на Министъра крепко здраве и спокойна съвест,

КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДЕ ДАДЕН НЕГОВИЯТ ВИСОКОПОСТАВЕН ДЪРЖАВНИЧЕСКИ КОМЕНТАРЕН ОТГОВОР НА ВИЗИРАНИЯ КАЗУС,

при което изрично и ясно го уверявам, че както предишните три преписки, по които той вече много време не се е произнесъл, така и тази преписка ще стане надлежно достояние на съответните европейски правозащитни и други институции,

И ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ БЪДЕ ПОТЪРСЕНА КАКТО ИНСТИТУЦИОНАЛНА, ТАКА И ПЕРСОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ.

Б.

Пред настоящия надлежн „Съд“ съм длъжен да поясня следното:

***че това мое писмо е ЧЕТВЪРТОТО ПОРЕД, и че на предишните три както самият той, така и подчинените му държавни служители, въобще не бяха благоволили да ми отговорят, с който факт по недвусмислен начин се демаскираха като престъпни слуги на Мафията и на ръководените от нея специални служби на държавата;

***че поне до този именно момент (до началото на Май 2010 г.) официалните ми обръщения към Министъра в предишните ми три преписки са имали характера на напълно нормативни обръщения, макар че и преди това много добре съм знаел кой е той, какъв е и какви са родителите и брат му (които познавам лично!), което е недвусмислено доказателство, че не съм търсил никакъв политически или юридически конфликт с него;

***че в моите официални три писма от 04 Май 2010 г. до визирания Министър по повод и във връзка с трите предишни преписки изрично съм декларирал, че поради неговото престъпно поведение спрямо мен вече ми се е наложило да сменя тона и съдържанието на обичайното дотогава сдържано отношение към него, и изрично и ясно съм записал:

***че за мен е пределно ясно, че лично той, Сергей Игнатов, е внук, син и брат на високопоставени комунистически престъпници, член на чуждестранния състав на днешните руски специални служби, престъпен слуга на българския ченгеджийско-мафиотски политически режим;

***че преди време, през 80-те години, по силата на натрапени от комунистическата Държавна сигурност оперативни фактически обстоятелства на мен ми се е било наложило да се запозная лично както с неговия баща, така и с неговия брат, които по онова време са били включени в строго секретните оперативни мероприятия срещу мен и членовете на семейството ми, като логичен резултат на които мероприятия аз не само бях противозаконно осъден и престоях в затвора цели шест години, но и като непосредствен резултат на тези мероприятия са „намерили“ смъртта си баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима;

***че както много добре на самия Министър му е известно, всичките досегашни правителства на българския посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим са се погрижили да обезпечат пълна безотговорност на престъпниците за извършените от тях престъпления; че дори нещо повече - всичките досегашни правителства на българския посткомунистически ченгеджийско-мафиотски политически режим са се погрижили да обезпечат на всичките висши ръководни държавни длъжности да бъдат назачавани именно най-близките роднини на най-отявлените комунистически престъпници, и че един от примерите за това е и лично той - Сергей Игнатов;

***че съгласно разпоредбите на българското Право ръководеното от Сергей Игнатов Министерство не само е компетентно, но е и длъжно да се произнесе по визирания в моите искания казус, но че фактът, че досега такова произнасяне въобще не е било направено, е категорично доказателство, че лично той – Министърът - е един от престъпните слуги на българския ченгеджийско-мафиотски политически режим;

***че анализирайки текстовете на неговите многобройни интервюта в медиите съм констатирал, че от техното съдържание недвусмислено ясно личи, че той Е и действува като АБСОЛЮТНО ТИПИЧЕН МАФИОТ;

***и че в крайна сметка всичко свързано с него като „учен“ и като „политик“ само потвърждава тезата, че НЕКАДЪРНИТЕ ЗА НИЩО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО.

*************

Трето уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като на мен вече ми беше пределно ясно, че както на предишните, така и на така визираното мое, адресирано до Министъра официално и регистрирано на 19 Май 2010 г. писмено искане

НЯМА ДА ПОЛУЧА НИКАКЪВ ОТГОВОР,

на 20 Май 2010 г. депозирах в офиса на МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ (ПРЕМИЕРА) СПЕЦИАЛЕН ТЕКСТ, В КОЙТО ИЗРИЧНО И ЯСНО СЪМ ЗАПИСАЛ, ЧЕ:

***се обръщам към ПРЕМИЕРА с искането да упражни висш институционален контрол върху дейността на Министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, при когото съм регистрирал следните преписки: вх. № 94-ЯЯ-200/2009 г., вх. № 94-ЯЯ-201/2009 г., вх. № 94-ЯЯ-206/2009 г. и вх. № 94-ЯЯ-87/2010 г., по които не съм получил отговор;

***че ЕДНО ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ЛИЦА, СРЕЩУ КОИТО Е ЕДНА ОТ ПРЕПИСКИТЕ – директорът на Института за правни науки при БАН – който е кадрови офицер от бившите и сегашни специални служби при МВР,

добронамерено ме е уведомил, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

***че по същество в посочените (намиращи се при Министър Сергей Игнатов) преписки съм визирал казуси, в които съм фиксирал множество престъпни актове,

извършени от кадрови и агентурни функционери на бившата Държавна сигурност и на сегашните специални служби (включително и по времето, когато лично той, ПРЕМИЕРЪТ , е бил генерал и Главен секретар на МВР), действуващи в сферата на научнообразователните институции,

с които престъпни актове въпросните функционери брутално са нарушили множество мои права;

***че настоявам пред Министър-Председателя да получа експедитивно и принципно отношение към визираните казуси;

***че пожелавам на ПРЕМИЕРА крепко здраве и европейска благоразумност.

*************

Четвърто уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като ОТНОВО НЕ ПОЛУЧИХ НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ НИКОГО, на 18 Юни 2010 г. регистрирах мое писмо, адресирано до Министър-Председателя, до Министъра на вътрешните работи, до Главния прокурор и до Министъра на образованието, в което съм записал:

***че тъй като ВЪПРЕКИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА аз продължих да настоявам да търся правата си както по визирания тук казус, така и по всички останали надлежно регистрирани пред институциите казуси, САМО ПРЕДИ ЕДНА СЕДМИЦА върху имота ми в родното ми село е било извършено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА;

***че с други думи пределно ясно уточнявам, че ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН АПАРАТ, В ЧАСТНОСТ КАКТО НА ПРОКУРАТУРАТА, ТАКА И НА ВИЗИРАНОТО ТУК МИНИСТЕРСТВО, Е СИНХРОННО ОБЕЗПЕЧЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ МАФИЯТА И ОТ ДЪРЖАВНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, главната цел на които операции е да бъда мотивиран да се откажа от търсенето на защита на нарушените ми права;

***че обръщам внимание върху факта, че по надлежния начин и ред съм регистрирал в Министерството на образованието, младежта и науката ЧЕТИРИ ПРЕПИСКИ, В КОИТО СА ВИЗИРАНИ ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ИЗВЪРШЕНИ ПРОТИВ МЕН ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА И ЗАСЯГАЩИ СТАТУСА МИ НА УЧЕН-ИЗСЛЕДОВАТЕЛ ОТ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И СТАТУСА МИ НА ХАБИЛИТИРАН УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛ;

***че обръщам внимание върху факта, че В ДРАСТИЧНО НАРУШЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО И НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО, КАКТО И В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА И НА МАФИЯТА МИНИСТЪР Сергей Игнатов НЕ САМО Е ОБЕЗПЕЧИЛ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ОБЕЗПЕЧАВА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРЕСТЪПНО НАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА МИ, НО И ОТКАЗВА ДА ДАДЕ КАКЪВТО И ДА Е ОФИЦИАЛЕН ОТГОВОР НА МОИТЕ МНОГОБРОЙНИ ИСКАНИЯ ДА ПОЛУЧА НЕГОВОТО ИНСТИТУЦИОНАЛНО МНЕНИЕ И СТАНОВИЩЕ;

***че обръщам внимание върху факта, че КАТО ГРАЖДАНИН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТКАЗВАМ ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА ПРАКТИКАТА НА ПРЕСТЪПНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМ ЗА СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ И НА ПРИНЦИПНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВО;

***че пледирам пред всичките тях за експедитивно и принципно отношение към визираните казуси;

***и, разбира се, че им желая „крепко здраве и европейска благоразумност“.

*************

Пето уточнение

по съществото на казуса:

Уточнявам че (разбира се) официален писмен отговор отново въобще не съм получил от никого,

но … несъмнено като имащ качеството на драстичен отговор на моите законосъобразни искания

следва да бъде разглеждан фактът, че

на 21 Юни 2010 г., посред бял ден (около 15 часа) точно пред видеокамерите на Съдебната палата бях нападнат от двама души, които, прицелвайки се да ми нанесат удар върху главата със железен предмет, всъщност ме удариха по рамото и го счупиха така, че фактически ме осакатиха,

след което, вече пет месеци Прокуратурата не е предприела абсолютно нищо за разследване на покушението.

*************

Шесто уточнение

по съществото на казуса:

НА „СЪДИИТЕ“ ОТ НАСТОЯЩИЯ НАДЛЕЖЕН БЪЛГАРСКИ И ЕВРОПЕЙСКИ СЪД - Административния съд София-град - обръщам внимание върху обстоятелството, че в моите писма до Министъра на образованието и до Министър-Председателя ОТНОСНО АДМИНИСТРАТИВНИЯ ХАРАКТЕР НА КАЗУСА, по който тези институции СА ОПРАВОМОЩЕНИ И ЗАДЪЛЖЕНИ да се произнесат, НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ПО СЪЩЕСТВО;

и че с това си противоправно поведение визираните държавни институции – МИНИСТЕРСТВОТО И ПРАВИТЕЛСТВОТО, МИНИСТЪРЪТ И ПРЕМИЕРЪТ

БРУТАЛНО СА НАРУШИЛИ МОИТЕ ГАРАНТИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО И ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО конкретни лични права и интереси;

ЧРЕЗ КОЕТО СВОЕ ПОВЕДЕНИЕ, ОТДЕЛНО ОТ ГОРНОТО, ФАКТИЧЕСКИ СА СЕ ОПИТАЛИ ДА ПРИДАДАТ ФАЛШИВА ЛЕГИТИМНОСТ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА МОИТЕ ПРАВА, които нарушения са били извършени именно от подчинените на Министъра и на Премиера държавни служители и на подчинените на Премиера ТАЙНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ;

с което по злосторен начин са предизвикали В МОЯТА СУВЕРЕННА ЛИЧНА СФЕРА както МАТЕРИАЛНИ (ИМУЩЕСТВЕНИ), така и НЕМАТЕРИАЛНИ (МОРАЛНИ) ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ.

*************

Седмо уточнение

по съществото на казуса:

Тъй като изхождам от тезата, че би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в Правото идея,

че всички чуждестранни и международни политически, държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт;

и които, освен това,

не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт,

но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния

или не са протестирали по изричен или конклудентен начин

срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния от българската държавна власт,

са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт,

така и солидарно деликтно и репараторно отговорни.

В контекста на това съображение обръщам специално внимание върху факта, че в началото на месец Октомври 2008 г. българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка;

и че по време на този форум Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да вземе драстични мерки за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата, и че в частност като един от начините за извършването на това тя е препоръчала не само да бъдат увеличени съдебните такси, но и да бъде осъществено свеждането на икономическото състояние на българските граждани до тотална невъзможност да отделят средства за осъществяване на своята съдебна защита срещу престъпния произвол на държавата.

Във връзка и по повод на тези препоръки на Световната банка декларирам следното:

Първо, че историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството;

Второ, че именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие; и

Трето, че в този именно смисъл отправената към българското Правителство

официална препоръка на Световната банка

има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки,

които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

Тъй като срещу тази височайша препоръка на Световната банка не протестира нито една от държавите-членове на Европейския съюз, нито самият Европейски съюз, нито Съветът на Европа, нито Стразбургският съд за защита на човешките права, тази фактическа съвкупност несъмнено е категорично доказателство, че всичките тези институции косвено или директно обслужват интересите на престъпната власт на българския комунистически елит, трансформиран в мафиотски и легитимиран като „европейски”.

Несъмнено съществено важен щрих към така обрисуваната картина е и фактът, че в началото на 2009 г. поощряваната от австрийското правителство „Райфайзен банк” нагло и демонстративно нареди на българското правителство „да се върне към едно много ниско ниво на трудовите възнаграждения”; при което това „височайше нареждане” е било дадено в контекста на многобройните констатации на редица световни и европейски изследователски центрове, съгласно които констатации нивото на икономическите приходи на българите и стандартът на живота в България много отдавна са определени като ориенталски, азиатски и африкански, но не и европейски.

А тази престъпна воля на въпросната европейска банка несъмнено е недвусмислен израз за наличието на специална стратегия, насочена към драстично възпрепятствуване на достъпа на българските граждани до правосъдие и за икономическо обезпечаване не само на наказателно-правната, но и на гражданско-правната безотговорност на българския клан на руската Червена Мафия.

В контекста на всичко това тук и сега

предявявам пред българския „Съд“ изрично и ясно формулираното искане

да привлече и да конституира като ответници - солидарно деликтно и репараторно отговорни - още и следните юридически лица:

Първо: Световната Банка, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” №36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

Второ: Международния валутен фонд, отделно и заедно с неговото Постоянно представителство в България, площад „Александър Батенберг” №1, 1000 София;

Трето: Европейската банка за възстановяване и развитие, отделно и заедно с нейното Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17, 1000 София;

Четвърто: Правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска” №9, 1000 София;

Пето: Правителството на Кралство Белгия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, пл. „Велчова завера” №1 , 1164 (1126) София;

Шесто: Правителството на Федерална Република Германия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Фредерик Жолио-Кюри” №25 , 1113 София;

Седмо: Правителството на Република Франция, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Оборище” №27-29 , 1504 София;

Осмо: Правителството на Съединените американски щати, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, кв. „Лозенец”, ул. “Козяк” № 16 , 1407 София;

Девето: Правителството на Конфедерация Швейцария, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Шипка” №33 , 1000 София;

Десето: Висшето ръководство („Правителството“) на Европейската Комисия, отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, ул. „Московска“ №9, 1000 София.

Единадесето: Правителството на Руската федерация (като десетилетен господар на стоящата над всяко българско правителство наследница на Червената армия руска Червена Мафия), отделно и заедно с неговото дипломатическо представителство в България, бул. „Драган Цанков“, №28, 1113 София.

*************

Осмо уточнение

по съществото на казуса:

ПЕТИТУМ:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, чийто НАЙ-ОБЩ И УНИВЕРСАЛЕН ПРАВОСУБЕКТЕН ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Е ИМЕННО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВОТО),

е извършила деяния, с които драстично е нарушила моите гарантирани от Правото и от Закона конкретни лични права и интереси,

с което по злосторен начин е предизвикала вредни последици, оценени от мен в посочения в Иска паричен размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА не е щяла да има наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които е демонстрирала по време на злодеянията си,

ако не е имала съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в Иска ми

чуждестранни държавни и финансови формирования и институции,

които също така следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд

да извърши необходимото съдебно разследване и

да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложение № 1: копия от 23 (двадесет и три) страници на визираната преписка, намираща се в патримониума на визиранато Министерство и Министерския съвет;

Приложение № 2: копия от Иска и приложенията към него за надлежно връчване на ответниците;

Посочвам: намиращите се в патримониума на българската държава преписки и настоявам „Съдът“ да ги изиска и приложи към доказателствата по делото;

Посочвам: необходимостта „Съдът“ да даде изрично указание на ответниците да представят своето писмено становище;

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

22 Ноември 2010 г. Янко Н. Янков