2007-09-26

ФИЛЧЕВ НЕ Е ЛУД

Относно:
Съдебното дело за убийството на ямболската адвокатка
Надежда Георгиева и медийно-мафиотските спекулации,
че нейният физически убиец е Никола Филчев




ваше престъпно нискойерархично държавновластническо
слугинско величие
на българския посткомунистически мафиотски режим,

І.
Преди около два месеци по телефона ми се обади прокурор от Върховната касационна прокуратура и поиска среща с мен за разговор относно съдебното дело за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева; прокурорът мотивира обаждането си с аргумента, че в телевизионно предаване съм бил съобщил за съществуването на факти, които били подкрепяли тезата, че именно тогавашният Главен прокурор Никола Филчев (сегашен Посланик на България в Казахстан) е бил физическият убиец на адвокатката, и че е бил използувал властта си, за да прикрие следите си; и че тъй като вече съм бил направил такова публично изявление, сега е било необходимо да се явя в съда, за да го потвърдя; още повече, че дори по медиите е било съобщено, че във връзка с първото съдебно заседание по делото съм бил официално издирван от прокуратурата, за да се явя като свидетел, но че тогава не могли да ме намерят, защото съм бил в чужбина.
Разбира се, веднага заявих, че това, което ми се приписва като казано по телевизията въобще не е било казано, че съм казал нещо съвсем друго, и че както официалното ми издирване в тази връзка, така и сегашното телефонно обаждане са само перверзен опит за съдебна и медийна манипулация; и че преди да ме издирват (по-рано) и преди да ми се обаждат по телефона (сега), е било необходимо да изискат от телевизията записа на моето изявление; тъй като, обаче, в отговор чух думите, че така или иначе е необходимо да се явя пред съда за разпит, за да обясня какво точно съм бил казал по телевизията, отново се потвърди изводът ми, че се се прави перверзен опит да бъда въвлечен в манипулация.
Така, за да мога да си изясня параметрите на манипулацията, се съгласих да посетя сградата на съдебната палата и да проведа личен разговор с прокурора, на когото изрично и ясно казах, че оригиналният запис на въпросното мое изявление по телевизията се намира в съответната телевизия, а копието, което още веднага след предаването ми бе дадено като запис на DVD, е публикувано в Интернет в моя Web site http://iankov.info, и че оттам е видно, че това, което ми се приписва като казано, просто е лъжа.
Съвсем наскоро след това, ровейки се в Интернет-справочника, попаднах на журналистическия материал на Богдана Лазарова от „Дарик радио”, в който материал посочената абсолютно невярна прокурорска теза е детайлно развита и обоснована, при което по абсолютно недопустимо спекулативен и манипулативен начин е било извършено позоваване на мое изказване, каквото всъщност аз въобще не съм правил.
Всичкото това ми послужи като повод да се срещна с редица висши магистрати, с които поддържам нормални човешки и дори приятелски взаимоотношения, и така стигнах до извода, че специалните служби на Мафията и на МВР са предприели някакво ново оперативно мероприятие, насочено срещу Никола Филчев; и че целта на това мероприятие е той да бъде подложен на още по-свиреп медиен и съдебен натиск, след което да бъде убит и смъртта му да бъде представена като самоубийство, дължащо се на неговото неустойчиво психично здраве.

ІІ.
Тук и сега няма да въпроизвеждам съдържанието на изключително голямото множество мои официални искания, адресирани до Главния прокурор именно по времето, когато той изпълняваше тази длъжност, главното съдържание на които искания бе за това той да заведе дело против себе си заради обезпеченото от него прикриване и фактическо оневинавяне на престъпниците от Червената мафия. Ще посоча само, че всичките тези текстове са публикувани в съответните томове на моята документална книжна поредица, а някои от тях и в Web site http://iankov.com и Web site http://iankov.info.
Тук и сега, обаче, за първи път официално и публично ще разкрия онези факти и обстоятелства, които са ми известни както лично от самия Никола Филчев, така и от нашите общи познати, приятели и неприятели.

ІІІ.
Само около половин година след назначаването му за Главен прокурор, Никола Филчев (с когото на този етап ние все още поддържахме изключително близки и коректни приятелски взаимоотвошения) беше неимоверно много разочараван от функцията си, и вече ми беше разказал редица от най-драстичните опити да бъде принуден да нарушава Съвестта си и Законите, и така да обезпечава безотговорност за престъпниците от висшите етажи на икономическата и политическата власт. Точно по това време той ми каза, че фактически не разполага с абсолютно никаква власт, тъй като на всички възлови места сред уж подчинените му прокурори са назначени хора, които той наричаше „политкомисари”, които именно обезпечават безотговорността на престъпниците, и че от него се иска само едно единствено нещо – да се подчинява на тези хора.
Когато в контекста на тази ситуация му казах, че съм планирал да замина във Великобритания и там да поискам политическо убежище, той ми каза, че вече безуспешно се е бил опитал да получи подкрепата на две западноевропейски посолства за справяне с мафиотската престъпност в България; и ме помоли да вляза във връзка с представители на британските служби, на които да разкажа онова, което вече зная лично от него, и на които по изричен начин да кажа, че той е готов да предостави изключително голямо количество информация за престъпленията, които се извършват в България, както и че предлага вариант за справяне с престъпността, но че това той не би могъл да постигне без подкрепата на Запада.
Само няколко дни по-късно кацнах в Лондон, където се опитах да направя каквото е необходимо, а съвсем наскоро след това стана и убийството на въпросната адвокатка.
Изрично, ясно и категорично уточнявам и декларирам, че още на 17 февруари 2006 г., в предаването „Между редовете” на телевизия СКАТ съм обосновал тезата, че:
1) убийството на адвокатката е било извършено по искане на Правителството на Иван Костов;
2) конкретните извършители са специалните служби на МВР и по-конкретно службата, ръководена от генерал Атанасов;
3) това е било извършено с цел върху Никола Филчев да бъде поставена една постоянна заплаха, благодарение на която той да бъде държан в постоянно подчинение на Правителството, а оттам и на българския клан на руската Червена мафия, която контролира както лично Иван Костов, така и ръководеното от него Правителство;
4) това е извършено и като отмъщение и наказание заради опитите на Никола Филчев да потърси и да намери международна поддръжка на желанието и стратегията си да се справи с и да ликвидира мафиотската престъпност в България.
Изрично и ясно уточнавам, че записът на това телевизионно предаване и днес всеки може да види по всяко време в моя и Web site http://iankov.info, в раздела Видеоматериали и телевизионни предавания.

ІV.
Изрично и ясно уточнявам, че ми е известно, че българските специални служби са били извършили две оперативни мероприятия, при които синът на Никола Филчев е бил временно и изключително „елегантно” отвличан, чрез което се е целяло той за пореден път да се откаже от желанието си да говори и да разкаже истината за престъпността в България.
И че тези оперативни мероприятия са били извършвани както по времето на правителството на мадридския престъпник Симеон Сакскобургготски, така и по време на гейократичното престъпно правителство на руския гражданин Сергей Станишев.
Изрично и ясно уточнявам, че винаги съм считал, считам и ще считам, че цялата изключително интензивна в продължение на много години медийна пропаганда, поддържаща тезата, че Никола Филчев е луд, също така е част от стратетията на Мафията за неговото личностново компрометиране и поддържане в подчинено състояние.
Изрично и ясно уточнявам, че ако нещо се случи с Никола Филчев, никога няма да приема тезата, че той се е самоубил, или че е станало някакво невинно и непредвидимо нещастно събитие; и че винаги ще считам, че това е отмъстително и елиминационно дело на Мафията.
И накрая изрично и ясно уточнявам, че независимо от упражнявания върху него изключително жесток натиск като Главен прокурор, Никола Филчев е извършил твърде много престъпления в полза на Мафията, и че бидейни напълно нормален (а не луд!), той е наказателно отговорен за тези си деяния.
26 Септември 2007 г. Янко Н. Янков

[
Изпратено на Главния прокурор, с копия до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, другите членове на дипломатическия корпус в и за България, както и до български и чуждестранни медии].

ДОСИЕТАТА НА ДС (22)

Относно:
Конкретно посочена още на 23 август миналата година
престъпна дейност на Министъра на вътрешните работи,
изразяваща се в изготвяне и използуване
на официален документ с невярно съдържание,
и фактическия отказ на Прокуратурата
да разследва извършеното престъпление


ваши престъпни нискойерархични държавновластнически
слугински величия

на българския посткомунистически мафиотски режим,

На 23 август миналата година съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор официално искане за разследване на конкретно посочена престъпна дейност, която е извършена под непосредственото ръководство на Министъра на вътрешните работи Румен Петков от неговия подчинен служител Иван Комитски, и която се изразява в изготвяне и използуване на официален документ с невярно съдържание – официално писмо, адресирано до мен, съдържащо неверни факти и обстоятелства и предназначено да прикрие факта на извършването на друго престъпление.
Текстът на това мое искане има рег. № 12567/06 (към: ВПК № 35093/06-ІІ), публикуван е в моя Web site http://iankov.com (и по-конкретно в раздел „Писма”, LPC-Embassy-040 / 23 август 2006 г.) и подобно на всичките мои официални искания за разследвания отдавна има публичен характер и е четен от неопределено голямо множество любознателни читатели.
В частност в този текст изрично и ясно се съдържа изявлението, че съвсем не очаквам да бъдат спазени законовите норми, тъй като една от главните гаранции за функционаринето на българския мафиотски режим е тази, че както Президентът, така и Главният прокурор са лично агентурно зависими от българския клан на руската Червена Мафия; както и че специално зависимостта на Главния прокурор е пряко следствие от факта, че още като дете се е бил проявявал като „нежна мека китка”, и че това обстоятелство е било използувано от службите на Държавна сигурност, за да обезпечат неговата агентурна зависимост.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че във въпросното мое искане за разследване на конкретно посочената престъпна дейност освен това изрично и ясно съм записал, че фактите, отнасящи се към така описания казус всъщност съвсем не са изолиран случай, и че става въпрос за съществуването на дългогодишна константна фалшификаторска практика в дейността на Министерството на вътрешните работи, предназначението на която е да се извършва прикриване на престъпленията и на престъпниците.
Обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че от септември 1944 г. до днес в България съществува константна практика, съгласно която няма и не може да има какъвто и да е прокурор от системата на Прокуратурата, който да не е предварително или последващо принуден да се подчинява на тайните служби и на Мафията.

24 Септември 2007 г. Янко Н. Янков


[Изпратено до Главния прокурор и Министър-председателя, с копия до посланиците от държавите-членове на ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, членовете на дипломатическия корпус в и за България, както и до български и чуждестранни медии].

2007-09-21

СЪУЧАСТНИЦИТЕ ПРИКРИВАТ ФАЛШИФИКАТОРИТЕ

Относно:

Отдавна посочена и описана пред Главния прокурор

конкретна престъпна дейност, извършена и извършваща се

от функционери на специалните служби

на МВР и на Прокуратурата


ваши престъпни нискойерархични държавновластнически

слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,

І.

1) Припомням ви, че след разследване, извършено в продължение на повече от две години (от 02.02.2004 г.), с Постановление от 09 май 2006 г., издадено от Софийския военноокръжен прокурор по Следствено дело № ХVІ-3/2004 г. е прието за установено, че: а) неизвестно длъжностно лице от МВР е извършило престъпление, като е злоупотребило със служебното си положение и е извършило манипулация с документи, съдържащи се в оперативно и работно дело № 49846 на агент „Кирилов”; б) това е било направено с цел да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков; в) от това са произлезли вредни последици за посоченото гражданско лице; г) и че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че така посоченият текст на Постановлението е сканиран и публикуван на електронния адрес http://iankov.com.

2) Припомням ви, че посоченото по-горе обстоятелство е било предварително и надлежно съобщено както на Главния прокурор (рег. № 14848/24.08.2007 г.), така и на всички членове на така наречената Комисия по досиетата (рег. № КВ-07-0759/24.08.200г.), които са били длъжни да се съобразят с констатацията на Прокуратурата, но че водени от престъпните манипулативни съображения и цели на техните господари от ДС, Мафията и Правителството, членовете на посочената Комисия са извършили престъпление, като чрез официален акт са обвързали моето име с абсолютно неверни и надлежно доказани като фалшиви архивни документи, като по този начин в противоправен интерес на престъпниците от ДС, Мафията и Правителството, са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.

Припомням ви, че във връзка с това с писмо рег. № 16060/15.09.2007 г. съм поискал от Главния прокурор на България да разпореди да бъде извършено разследване и да бъде обезпечено наказателно преследване на членовете на Комисията по досиетата, а именно на лицата: Евтим Костадинов Костадинов, Орхан Ахмедов Исмаилов, Румен Йорданов Борисов, Апостол Иванов Димитров, Валери Георгиев Кацунов, Георги Матеев Георгиев, Екатерина Петкова Бончева и Тодор Илиев Трифонов; които лица, освен това, изрично съм определил като политически проститутки и подлоги на българския клан на руската Червена мафия и на нейните предишни и днешни специални служби.

Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че пълните текстове на посочените две мои официални искания са публикувани на следните електронни адреси: http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm;

http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=2554;

http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=683;

http://www.pr-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1737&Itemid=81;

http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html ;

http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_19.html .

ІІ.

За пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че:

1) За да успея да принудя Министъра на вътрешните работи да даде достъп до т. нар. „досие „Кирилов””, от април 2002 г. до февруари 2003 г. съм дал нотариално заверени пълномощни на почти 20 журналисти и експерти, които съм упълномощил да имат неограничен достъп до всички архиви, в които се среща моето име; впоследствие почти всички ми казаха, че са били подложени на специални процедури на убеждавания и заплашвания, за да се откажат от интереса си към въпросната документация;

2) Единствено експертът Богдан Тонев Кръстев (юрист, криминалист, пенсиониран полковник-шериф на областно управление на МВР, член на Съюза на българските журналисти, член на Съюза на българските писатели и автор на голямо множество журналистически материали и на няколко книги) отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната архивна документация, при което изрично обвиняваше Министъра на вътрешните работи Георги Петканов, че чрез отказа си да даде достъп до въпросното архивно досие всъщност действува не само като укривател на престъпленията на господарите си от ДС и Мафията, но и на собствените си престъпления;

3) На 07 фувруари 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на проведеното от специалните служби на МВР оперативно мероприятие, при което г-н Богдан Т. Кръстев бе блъснат към приближаващата се мотриса на софийското метро; и при което веднага след като той оцеля по чудо, бе подложен на изключително интензивен натиск и шантаж, целящ да го принуди да се откаже от намерението си да изследва въпросното досие.

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 24-30 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. В този текст изрично, ясно и категорично съм посочил, че става въпрос за осъществяване на специално оперативно провокативно-елиминационно мероприятие, разпоредено лично от Министъра Георги Петканов и осъществено от специалните служби на МВР, действуващи под непосредственото ръководство на шефа на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Чобанов.

4) На 02 апри 2003 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев.

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 186-187 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. В него изрично и ясно съм записал, че става въпрос за строго секретно оперативно елиминационно мероприятие, организирано и осъществено от сегашните специални служби на МВР и отговарящо на всички характеристики на феномена ПРЕСТЪПЛЕНИЕ;

5) На 13 септември 2003 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев, при което изрично и ясно съм записал, че става въпрос за строго секретно елиминационно оперативно мероприятие на специалните служби на МВР.

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 285-292 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

6) На 20 ноември 2003 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев, при което изрично и ясно съм записал, че става въпрос за строго секретно елиминационно оперативно мероприятие на специалните служби на МВР. В същото искане за разследване изрично и ясно съм посочил, че не само аз, но и членовете на моето семейство сме подложени на жесток натиск, целящ да ме мотивира да се откажа от исканията си за търсене на отговорност от престъпниците.

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 361-368 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

7) На 16 февруари 2004 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев, при което при обширно и обстойно описание на фактите и обстоятелствата изрично и ясно съм посочил, че покушението е било осъществено по строго секретно Дело за оперативна разработка (ДОР), имащо кодовото наименование „Парастас” (т. е. „жертвоприношение”).

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 409-432 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

ІІІ.

За пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че:

1) На 04.08.2003 г. съм съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор и в канцеларията на Министъра на вътрешните работи специално искане за обезпечаване на сигурността, здравето и живота на другия експерт по делото – Димитър Генадиев Костов - специалист по графология, който именно даде своето категорично заключение относно фалшивия характер на въпросното агентурно досие и категоричното заключение, че съдържащите се в това досие материали не са писани и не са подписвани от мен.

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 249-250 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

2) На 24.07.2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор специално искане за разследване, в което наред с множеството други конкретни искания изрично и ясно съм посочил, че настоявам да бъде извършено разследване и на причините за мистериозната смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от инфаркт на 19 февруари 2006 г., при което изрично да бъде разследвана версията за упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.

Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на електронния адрес http://iankov.com, раздел „Писма” - писмо с индекс LPC-Embassy-031 / 24 юли 2006 г. /.

3) На 25.08.2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор специално искане за разследване, текстът на което е публикуван на електронния адрес http://iankov.com, раздел писма - писмо с индекс LPC-Embassy-042 / 25 август 2006 г. /.

В това искане изрично и ясно съм посочил, че настоявам да бъде извършено разследване и на причините за мистериозната смърт на титулярния военен следовател по делото подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от инфаркт на 05 февруари 2006 г., при което изрично да бъде разследвана версията за упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.

Специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че: а) смъртта и на двамата (на Д. Е. Пашов и на Д. Г. Костов) е резултат от внезапно настъпил инфаркт, без каквито и да са били предварителни здравословни оплаквания и на двамата; б) от гледна точка на медицината и двамата са починали от причинни фактори, които имат подозрително изразено тъждество на характеристиките; в) от военно-оперативна гледна точка и двамата са починали по едно и също календарно време; г) от кариерно-кадрова гледна точка главоломно бързото професионално израстване в йерархията на 39-годишния подполковник показва, че той е бил принадлежен към специалната група военни следователи и прокурори, които са били профилирани в изпълнението на строго секретни престъпни (включително и за убийства) поръчки, и че по силата на това обстоятелство като правило е бил обречен на ранна елиминационна смърт, прекъсваща веригата от доказателства за определен тип престъпна дейност на високопоставени мафиотски и политически функционери.

ІV.

Специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че след смъртта на военния следовател следственото дело е било сравнително прецизно прочистено от доказателствените материали, които са били събрани в него.

Така, в писмото ми от 24 юли 2006 г. изрично и ясно съм посочил, че в два официални (пропуснати и неунищожени!) документи, намиращи се в следственото дело на стр. 35 и стр. 37, представляващи т. нар. „Предложение за продължаване на срока за разследване”, следователят Д. Пашов изрично и ясно е записал, че „По делото са разпитани множество свидетели”, но в папката, която е останала след неговота мисериозна смърт, е налице само протоколът от моя първи разпит като свидетел, и напълно липсват не само другите два протоколи на моя разпит (както и предоставените от мен копия на определени доказателствени материали), но и протоколите от разпитите на „множеството свидетели”.

При това изрично и ясно подчертавам, че:

1) по това дело същият този следовател е бил извършил три разпити на експерта Д. Г. Костов, за които е бил съставил два протоколи, и че и двата протоколи липсват от папката;

2) бил е надлежно разпитан и експертът Б. Т. Кръстев, но в папката липсват и протоколите от неговите разпити;

3) бил е надлежно разпитан и доцентът-юрист д-р Емил Георгиев, който е потвърдил, че като висш експерт и служител на Съвета по законодателството при Държавния съвет лично е участвувал в изработването на Строго секретен указ на Държавния съвет, по силата на който службите на Държавна сигурност са били получили правото да изготвят и използуват специални документални фалшификати, легитимирани като автентични; протоколът от неговия разпит също така липсва в папката.

4) били са извършени още няколко престъпни деяния, на които тук и сега няма да се спирам.

V.

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,

За пореден път изрично, ясно и категорично настоявам да бъде извършено най-строго разследване на така посочените и описаните престъпни деяния, увреждащи моите законни интереси и извършени от функционери на ДС, Мафията и Правителството.

21 Септември 2007 г. Янко Н. Янков



[Изпратено до Главния прокурор и Министър-председателя, с информационни копия до ръководството и членовете на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Президента на Европейския парламент, Президента на Европейската комисия (ЕК), Еврокомисаря по правосъдието, свободите и сигурността, Еврокомисаря по разширението на ЕС, Европейския омбудсман, Посланиците на държавите от ЕС, ЕК на ЕС, САЩ и Швейцария, останалите членове на дипломатическия корпус в и за България, български и чуждестранни медии].

2007-09-19

ГЕЙОКРАЦИЯ=ГЕНОЦИД

Относно:

Организирана и системно провеждана

от всички досегашни посткомунистически правителства

зловеща практика на държавен тероризъм, евгеника,

социално-икономически геноцид, социално-медицински

и медикаментозен геноцид, образователно-професионален геноцид,

пенсионен геноцид, извънсъдебни убийства и други форми

на геноцидно и терористично насилие и изтребление

на гражданите на България



ваши престъпни нискойерархични държавновластнически

слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,

І.

Вие, разбира се, превъзходно знаете, че сред изключително многобройните ми адресирани до и официално регистрирани при Главния прокурор искания за разследване на престъпленията на режима са и исканията ми от 16 март, 23 март, 26 март, 27 март, 28 март, 29 март, 10 април, 16 април и 18 май 2007 г., главното съдържание на които се свежда до необходимостта да бъде разследвана престъпната геноцидна, терористична и евгенична дейност на всички посткомунистически български правителства и техните функционери.

Вие, разбира се, превъзходно знаете, че вместо да предприемете и извършите съответните разследвания, и двамата лично сте се ангажирали с това да разпоредите на специалните служби при МВР и на няколко специализирани по мокрите поръчки прокурори, да предприемат против мен специални компроматно-елиминационни оперативни мероприятия, на които тук и сега няма да се спирам.

Все пак, обаче, още в самото начало на това изложение (макар и само мимоходом) държа изрично да спомена, че съвсем не е случаен фактът, че като титулярни ръководители на тези две изключително мощни държавновластнически структури сте назначени именно вие, и то именно заради притежаването на посочените по-горе ваши две главни личностни характеристики; както и съвсем не е случаен фактът, че специално вие съвсем не сте първите, които Big boss-a на българския клан на руската Червена мафия е назначил на тези и на други такива държавнически длъжности именно заради точно тези личностни характеристики.

Съвсем не е случаен и фактът, че едно от най-важните направления на вашата конкретна престъпна дейност е да обезпечавате елиминирането от политическата и юридическата сцена (както и физическото елиминиране!) на всеки, който притежава достатъчно висока степен на юридически знания, и най-вече – достатъчно висока степен на мотивираност - да се противопостави на престъпната дейност на вашите господари от Мафията.

ІІ.

На 18 юли 2007 г. Институтът за социални и синдикални изследвания (ИССИ) при Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) е публикувал поредната информация за тримесечния период от март до края на юни относно т. нар. „Издръжка на живота”, съгласно която:

1) Месечната издръжка на живота на един неработещ член от четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) е 390,95 лева, а за цялото семейство - 1563,80 лева;

2) Месечната издръжка на живота на едно работещо лице е 432,56 лева;

3) Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване на едно неработещо лице е 153,25 лева месечно, а за четиричленно домакинство на двама неработещи и две деца е 613,00 лева;

4) По равнището на доходи България е на последно място не само сред страните-членки на Европейския съюз, но и на Балканския регион.

ІІІ.

На 18 септември 2007 г. електронната медия Dnes+ е публикувала съобщение, съгласно което при посещение в Стара Загора синдикалните лидери Желязко Христов и Янка Такева са заявили, че през последните две години всяка година от образователната система са отпадали по 20 хиляди постоянно живеещи в страната ни деца, или общо за последните две години от образование са били лишени 40 хиляди деца. Според тях отделно от това през същия период 80 хиляди деца са напуснали страната заедно с родителите си (естествено, за да се спасят от жестоките античовешки мерки на Правителството, насочени против тяхното оцеляване), а повече от 1500 учители са напуснали страната, за да търсят спасение в чужбина.

ІV.

В началото на септември 2007 г. Институтът за пазарна икономика съобщи (в-к «Класа»/05.09.2007 г.), че България вече се е изкачила с 9 (девет) места напред в световната класация за икономическа свобода; че тази класация е изготвена от канадския институт «Fraser» и отчита 141 държави; че 56-то място се заема от България; и че пред България в класацията стоят държави като Ботсуана (38-мо място), Салвадор (18-то място) и Монголия (44-то място); както и че според обяснителните бележки на «Фрейзър» държавите с по-висока икономическа свобода имат по-висок Брутен Вътрешен Продукт (БВП) на глава от населението, по-висок икономически растеж, повече чуждестранни инвестиции, ниска степен на корупция, по-голяма продължителност на живота и по-ниска детска смъртност.

V.

В началото на септември (08 септември) 2007 г. електронната медия News.dir.bg e съобщила, че според класация на „Economist Intelligence Unit” за 2005 г. хората в България живеят много по-зле от индианците в Салвадор, и че България е на 57-мо място в класацията от 111 държави относно материалното благосъстояние на хората, здравето, политическата стабилност и сигурност, и прочее.

VІ.

През юни 2007 г. директорът на Асоциацията на българските педиатри Евгени Ганев е заявил (newswriter on 18/06/2007), че в България на всеки 1 000 (хиляда) деца всяка година 15 (петнадесет) умират преди да са навършили 5 (пет) години, и че това е три пъти повече от аналогичните процеси в Европа.

Според съобщение, публикувано на 19 юни 2007 г. във в-к „Монитор”, България е на първо место в Европейския съюз по детска смъртност, при което главната причина за това е липсата на пари за лечение и малкият брой специализирани детски легла в болниците.

VІІ.

Освен горното най-общо и сухо експертно-статистичесто представяне на престъпната дейност на българската мафиотска държавна власт, тук и сега ще посоча и един конкретен частен случай на детска смърт, настъпила по вина на Правителството.

На с. 3 на брой 21 от 23-29 май 2007 г. на в-к „Шоу” е записано следното: „15-годишният Александър Михайлов, който миналата седмица се хвърли под влак, се е самоубил заради съсипващата го бедност. Отличният математик нямал дори обувки, заради което често не можел да отиде на училище, разкриват съселяните му от Триводици, Пловдивско, които събраха пари за да да бъде погребан Сашко.

В броя на в-к „Дневен труд” от 27 юни 2007 г. е записано следното:

„15-годишният Александър Михайлов, който миналия вторник се хвърли под влака, е избрал смъртта пред бедността.

Това научи вчера „Труд” в родното му село Триводици, Пловдивско. Там съседи събират пари за ковчега на момчето.

Александър бил отличен математик, но често му се случвало да няма обувки, с които да отиде на училище.

„Моята съдба е да съм беден – споделил той със съученик два дни преди да легне на релсите. – Нямаме пари и не виждам как това може да се промени. Ходя на полето да работя, но едва събирам за някоя дрешка за мен и братята ми. А ми се ще да сме като другите – да не ходим боси, да имаме за книги, ако не и за компютър ...”

В така наречения „Форум” в електронното издание на в-к „Дневен труд” е записано следното:

От IraAsa. 05/21/2007 12:59:43. Ужас, сълзите ми напират докато чета! Срам и гнус ме е от безхаберието на институциите към най-слабите в България. България - членката на EU с хилядолетна история и култура. Срам ме е, че оставяме нещастните деца и възрастните хора да гинат в мизерия.

От Schopova. 05/21/2007 13:08:28. Достойният човек трудно понася унижението. И клетото дете си е отишло доброволно именно затова. И не е пожелало да стане крадец или измамник. И е сложило кръст на математическите си умения, на напиращата младост, но и на безперспективността и унизителното си човешко съществуване. Бог да прости чистата му и невинна душа. И дано същият този Бог даде възмездие на виновниците за тъжния живот на множеството българи. Защото само Той остава като надежда в безнадеждието на живота ни в България.

От ilian. 05/21/2007 18:26:38. Това го има само В България и Африка. Егати държавата. По-добре да я няма.

VІІІ.

Приблизително по същото време във в-к „Гласове” е публикувана уникална снимка, на която се вижда как Премиерът Сергей Станишев и неговият интимен приятел Кристиян Вигенин се припичат един до друг на палубата на яхта.

Впрочем, публикуването на тази снимка бе станало в контекста на факта, че вече доста време софийските зевзеци често пъти използуваха следното изречение: „Това, че единият се казва Вигенин сме напълно сигурни, но не сме сигурни кой от двамата е Вагинин”.

Пак приблизително по същото време добре известният скандален гей Дим Дуков заяви във воденото от него телевизионно предаване „ВИП брадър”, че Вигенин е високопоставен във властта хомосексуалист.

Впрочем, фактите сочат, че благодарение именно на Премиера Сергей Станишев по същото време същият този Вигенин бе официално избран от българското Народно събрание за т. нар. „временен депутат в Европейския Парламент” („евронаблюдател”), и че малко по-късно стана още по-високопоставен във властта, и днес се проявява като напълно редовен (легитимен) депутат в Европейския парламент.

Заслужава внимание и фактът, че след победата на партията ГЕРБ на изборите за депутати в Европейския парламент столичният кмет генерал Бойко Борисов поздрави Сергей Станишев с хита на скандално известния гей-певец Азис „Празнуваш ли сега”, и с иронична усмивка заяви: „Това, което казвам, е доста двусмислено!”; с което изключително елегантно, но съвсем определено даде да се разбере, че като бивш Секретар на Министерството на вътрешните работи разполага с напълно достоверната информация, че Министър-Председсателят на България е гей.

И накрая нека посоча и това, че в един столичен вестник се появи статия, която е озаглавена „И Бойко разправя, че Станишев е гей”, в която пределно ясно и недвусмислено е публикуван изричен текст, съгласно съдържанието на който редица високопоставени представители на политическия вертеп съвсем директно обвиняват лидера на управляващата лява партия Сергей Станишев в крайно ляв (сексуален) уклон.

ІХ.

Настоявам за разследване на всички престъпления, извършени от членовете на всички посткомунистически правителства, включително и от Премиера на сега властвуващото Правителство Сер гей Станишев.

19 Септември 2007 г. Янко Н. Янков



[Изпратено на 19 септември 2007 г. до Главния прокурор, Министър-председателя, посланиците на държавите от ЕС, ЕК на ЕС, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, членовете на дипломатическия корпус в България, български и чуждестранни медии].

ДОСИЕТО-ФАЛШИФИКАТ

Относно:

1) изключително многобройните ми в продължение на две десетилетия

официални искания за личен и публичен достъп до документите

на престъпната комунистическа Държавна сигурност;

2) за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските

и съдебните органи;

3) и най-вече - за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга

отговорност от всяко отделно персонално отговорно престъпно лице,

за всяко отделно престъпление, свързано с мероприятията на ДС и

извършено както по времето на класическия комунистически режим,

така и по времето на действуващия от 1990 г. до наши дни

посткомунистически мафиотски режим, установен и поддържан от

трансформираните и трансмутиралите структури на Държавна сигурност;

4) за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга отговорност

от долнопробните политически проститутки и подлоги

на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията,

избрани и назначени като ръководни и редови членове

на Комисията по досиетата


ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим,

ваши Превъзходителства - представители и функционери

на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,

ваши Превъзходителства - членове

на чуждестранния дипломатическия корпус в България,

ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,

І.

Разбира се, обръщайки се към абсолютно всички вас, аз превъзходно разбирам, че поне засега и поне за обозримото бъдеще думите ми са „хвърлени на вятъра”, тъй като:

1) В България цялата държавна власт (Първата, Втората и Третата) е част от нискойерархичния слугинаж на създадената от КГБ и ДС Червена мафия (провеждаща стратегията на динамично единство на привидно взаимноизключващите се проевропейска и проевразийска ориентации);

2) Почти цялата „Четвърта власт” е яхната от Мафията (като цяло и в частност – от нейните специални държавно-властнически институционални структури), и така фактически съвсем малко са медиите, които изпълняват своята същинска функция, при което докато политическият слугинаж на Мафията се радва на изключителен медиен комфорт, то противниците на мафиотския режим са подложени на тотално игнориране и допускане в медийното пространство на имената им само дотолкова, доколкото това може да бъде осъществено в демоничен контекст;

3) В съответствие с установеното и установяващото се геоикономическо и геополитическо парцелиране всички официални представители на т. нар. Запад, макар и превъзходно да знаят и да разбират, че цялата българска държавна власт от 1990 г. до днес е била и продължава да е само една нискойерархична колониално-туземна административна структура на руската Червена Мафия, все пак официално приемат кръвожадните мафиотски престъпници като свои „демократични партньори” и се отнасят към техните престъпления като към „невинни колатерални лудории”; при което престъпниците, от своя страна, им отвръщат много по-почтено, като ги наричат „свои мафиотски партньори”;

4) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити Правото е принесено в жертва на античовешките геоикономически, геополитически и мафиотски интереси на западните и източните елити, при което и едните, и другите се оказват еднакво заинтересовани от пълното унищожаване на всички възможни рефлекси на гражданско поведение, и най-вече - от пълното унищожаване на всички възможни висококвалифицирани и високомотивирани личности, които са способни компетентно и неотклонно да настояват за търсене на наказателна и всякаква друга отговорност от всеки индивидуален престъпен деец, използувал и използуващ държавната власт от 1944 г. до наши дни;

5) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити пределно ясно е очертана стратегията, най-дълбоката същност на която е формулирана още от гениалния политико-полицейски интригант Жозеф Фуше (1759-1820), който като Министър на вътрешните работи на няколко последователно сменящи се уж противостоящи си политически режими на Франция по превъзходен и ненадминат начин е формулирал тезата, че управляващата класа на една намираща се в състояние на нестабилност държава може да поддържа властта си, като систематично обявява за подозрителен и недостоен всеки истински противник на престъпната власт; тъй като обявяването на един истински противник на властта за подозрителен е присъда, която му отнема най-ценното, което той притежава – достойното му минало, доверието и уважението, без които той не може да бъде облечен във власт, чрез която валидно и реално да поиска отговорност от управляващите заради извършените от тях престъпления.

6) Така, в целия този зловещ контекст на античовешко конвергиране на западните и източните елити като напълно естествена е наложена и се налага онази политическа и юридическа алхимия, благодарение на която кръвожадните комунистически и посткомунистическите мафиотски престъпници съумяват - от една страна - да представят себе си едновременно и като герои, и като невинни жертви, а техните жертви – като демони и дори палачи на режима.

ІІ.

Впрочем фактът, че ръководните и редовите членове на т. нар. Комисия по разкриването на досиетата е съставена от долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, е факт, който, макар и с по-различни (от моите!) думи вече официално и публично е констатиран и заявен в медиите, така че по същество акцентът тук съвсем не е в конкретните квалификационни термини и изрази относно явлението, а е в категоричната констатация на съществуването на явлението.

Така, без тук да навлизам в сферата на т.нар. „тематичен преглед на печата”, ще отбележа само, че:

1) Авторитетни експерти и журналисти достатъчно ясно и категорично заявиха, че обявяването на поредния „списъчен състав” на лицата, които са били (и са) ангажирани с престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни посткомунистически мафиотски трансформации, по своята същност не е нищо друго, освен поредната оперативна манипулация на общественото мнение, представена като финал на 17-годишната одисея („Досиетата – манипулацията продължава”, „правят обществото на маймуна с т. нар. вадене на тайните архиви”);

2) „Вече куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците”, като председателят на бившата аналогична Комисия достатъчно авторитенто е заявил, че неоповестените имена са поне толкова, колкото са обявените сега, но че най-вероятно е предположението, че на всеки един разкрит има поне двама пропуснати и скрити;

3) Видна лява депутатка е заявила, че е укрита принадлежността на хора, които в момента се намират на най-актуални места и имат най-сериозно участие в обществено-политическия живот на страната;

4) Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са скрити имената на много агенти, които в момента принадлежат към властовия елит;

5) Бивш шеф на шпионското ведомство категорично е заявил, че съществува една голяма категория агенти, чиито имена обществото никога няма да научи, и че това са хора, които принадлежат към политическия, научния и журналистическия елит;

6) Сегашната Комисия по разкриването на досиетата фактически е действувала и действува като част от специалните тайни служби и получава и оповестява точно толкова информация, колкото пожелаят настоящите шефове на службите и вътрешният министър;

7) В самия Закон има изричен текст, който забранява да бъдат обявявани имената на онези агенти на бившата Държавна сигурност, които сега са реактивирани като агенти на новите специални служби, и с това фактически са поставени или в служба на НАТО, Европейския съюз и САЩ, или са внедрени там като „троянски кон”;

8) Акцията на т. нар. „обществен катарзис” е напълно компрометирана, тъй като както от Комисията, така и от обществото се укрива информация , а „обществото просто го будалкат” и фактически се скриват „едрите риби”, които са измислили и организирали ограбването на обществото и държавата.

ІІІ.

Фактът, че ръководните и редовите членове на т. нар. Комисия по разкриването на досиетата е съставена от долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, е факт, пределно ясно очертан и очевиден и в конкретния случай лично с мен.

Дори нещо много повече – моят конкретен личен случай или казус е абсолютно ясно и недвусмислено доказателство за това, че ръководните и редовите членове на посочената Комисия са ПРЕСТЪПНИЦИ, фактически принадлежащи към поредния престъпен ешелон на ДС, и че като такива са участвували в извършването на напълно конкретно престъпление против мен, увреждащо и увредило моите гарантирани от Закона права и интереси.

Преди да пристъпя към конкретно описание на параметрите на извършеното против мен престъпно деяние, изрично и ясно уточнявам, че настоящето мое официално искане за разследване в това направление е предшествувано от изключително голям брой други искания за разследвания на множество други конкретни престъпления, извършени от други индивидуални престъпни дейци, при използуването на същото „оръжие на престъплението”, което е използувано и при това престъпление.

Освен това държа изрично и ясно да подчертая, че последното официално писмено описание на поредните факти и обстоятелства в това отношение е предоставено на и официално е регистрирано в електронната и в книжната деловодна документация както на посочената тук Комисия, така и на Главния прокурор на България, и че това е станало само преди около две седмици – съответно на 22 и на 24 август 2007 г.

Подчертавам, също така, че същият текст е бил официално предоставен на почти всички български електронни и печатни медии, но е бил публикуван единствено в три, при това базирани в чужбина, български медии (виж: http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=673; http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm ;

http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=2554).

Публикуван е, разбира се, и в моя личен Web site: http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html .

Подчертавам също така, че макар че посоченият текст бе предоставен на българските медии още на 22 август, за неговото съдържание не бе споменато абсолютно нищо в нито една от тези медии; при което, малко по-късно, на 04 септември, същите тези медии с изключително голяма охота публикуваха фалшификаците, съдържащи се в престъпното твърдение на посочената Комисия. С което всичките тези медии доказаха по абсолютно недвусмислен и категоричен начин, че съвсем не принадлежат към така наречената „Четвърта власт”, а са само послушна агентурна слугинска структура на специалните служби на Мафията и на Правителството.

Най-страшното в този аспект обаче е това, че абсолютно същият нулев информационен ефект бе постигнат не само в сферата на официалните български медии, но и в така наречената Блогосфера, където моето писмо бе предоставено на изключително голямо множество собственици на блогове (частни информационни сайтове), поведението на които по абсолютно никакъв начин не се отличаваше от това на обяздените от Мафията и специалните служби официални медии.

ІV.

1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета на тайните комунистически служби и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността и на следствените и съдебните органи.

Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там, пак през 1990-1991 г. и пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.

2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предния ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно производство, а в Парламента съм апелирал за парламентарно разследване.

3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредна Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до т. нар. „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.

4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася до мен (при това без т. нар. „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!), аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.

На тази именно тема съм посветил официалните си писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 5 и стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че още през октомври 1976 г. и през февруари-март 1977 г. е имало строго секретни оперативни планове, задачата на които е била в рамките на Научно-техническото управление (отдел) на ДС да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици; тези материали трябва да бъдат събирани в специална „почеркова банка”; тези материали трябва да бъдат систематично обновявани така, че последните да не бъдат по-стари от шест месеци; тези материали трябва да бъдат заложени и използувани както в т. нар. „Система-2” за прилагане на почерково издирване, така и за осъществяване на ефективен контрол върху обекта, като изработените компрометиращи фалшификати бъдат предоставяни на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия;

б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.

Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, пределно ясно е, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, за предоставяне на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.

в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.

г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.

Изрично и ясно подчертавам, също така, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично, ясно и в писмено протоколиран вид (начин, форма) е декларирал горепосоченото обстоятелство.

V.

1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува т. нар. Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.

Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.

Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките с досиетата и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въобще не е бил виждал никаква документация.

Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.

2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.

3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.

4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: 25 декември 2001 г.; 26 декември 2001 г.; 27 декември 2001 г.; 28 декември 2001 г.; 29 декември 2001 г.; 20 февруари 2002 г.; 21 февруари 2002 г.; 22 февруари 2002 г.; 26 февруари 2002 г.; 27 февруари 2002 г.; 28 февруари 2002 г.; 01 март 2002 г.; 02 март 2002 г.; 03 март 2002 г.; 04 март 2002 г.; 05 март 2002 г.; 07 март 2002 г.; 08 март 2002 г.; 21 март 2002 г.; 25 март 2002 г.; 26 март 2002 г.; 15 април 2002 г.; 16 април 2002 г.; 17 април 2002 г.; 02 септември 2002 г.; 29 октомври 2002 г.; 17 декември 2002 г.; 07 февруари 2003 г.; 08 февруари 2003 г.; 21 февруари 2003 г.; 04 август 2003 г.; 05 август 2003 г.; 06 август 2003 г.

5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен.

Впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”, и че в контекста на така отправените към тях заплахи те са предпочели да се съобразят с исканията на специалните служби.

6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от криминалните служби на МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.

За станалото събитие г-н Кръстев поиска прокурорско разследване и официално и публично заяви, че е бил обект на специално покушение, както и че непосредствен виновник за покушението е Министърът на вътрешните работи Георги Петканов. Така, след известно време, Министър Г. Петканов бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши не само достъп, но и получаване на ксерокскопия от същото.

7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

8) Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното: „Като имам предвид фактите, че: Þпрез последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията; Þче двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и Þче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//

9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.

С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката на Държавна сигурност, изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.

10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.

11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.

12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-031.php) писмо с индекс LPC-Embassy-031/24 юли 2006 г. съдържащо искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, и то непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен изключително силен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.

б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-042.php ) писмо с индекс LPC-Embassy-042/25 август 2006 г., съдържащо искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото-военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г. - и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; след смъртта на следователя от папката на следственото дело са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства, че са съществували.

14) На 27 юли 2007 г. съм изпратил по електронната поща и съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор специално писмено искане както за ново тотално разследване на всички факти и обстоятелства, свързани с фалшификацията на т. нар. „Агентурно досие” и с мистериозната смърт на двамата специалисти, които бяха доказали факта на фалшификацията, така и с искане Комисията да оповести експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.

15) На 22 и на 24 август 2007 г. съм изпратил по електронната поща и съответно съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор ново специално и доста обширно писмено искане както за ново тотално разследване, така и за това, Комисията да огласи (оповести) експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.

16) На 24 август 2007 г. проведох телефонен разговор с Екатерина Бончева- член на Комисията, от която узнах, че сред ръководителите и членовете на Комисията господствува гледището, че: а)съгласно най-дълбокия смисъл на Закона” Комисията е била длъжна да счита, че „обективна истина” е само онова, което се съдържа в папките на архивата на Държавна сигурност; б) Комисията няма право нито да извършва собствени проучвания относно истинността на архивната документация, нито да се позовава на заключенията на експертите и на следствено-съдебните органи, в които заключения по категоричен начин е доказано, че става въпрос за фалшификация; в) Комисията ще представи като свое официално гледище именно само и единствено онова гледище, което й е дадено от службите, които досега са съхранявали архивите.

17) На 04 септември 2007 г. Комисията по досиетата оповести своя пореден Списък, в който официално бе включено и моето име, без да бъде оповестен фактът, че по надлежния предвиден от българското Право ред и по официален начин е признато, че въпросното агентурно дело е фалшификат.

17) От 04 до 12 септември продуцентът и режисьорът на пребиваващата в България германска национална телевизия ZDF както лично, така и чрез своите асистенти няколко пъти бяха разговаряли по телефона и бяха искали да се срещнат с Екатерина Бончева или с някой друг от ръководителите или членовете на Комисията, от които да получат по-обстойно обяснение на въпроса относно включването на моето име в Списъка на Комисията, но ... в изпълнение на волята на своите господари от Мафията и от специалните правителствени служби никой не пожела да се срещне с телевизионния екип.

VІ.

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим,

ваши Превъзходителства - представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,

ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатическия корпус в България,

ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,

Като имам предвид целокупния си досегашен личен опит от срещите ми с вашето отношение към Правото и Справедливостта в посткомунистическа България, намирам, че имам всичките основания да предполагам, че е пълно безумие от моя страна да разчитам на вашата човешка и професионална Съвест, но все пак и въпреки това се обръщам към вас с искане да направите всичко, което е необходимо съгласно изискванията на Правото.

В частност, изрично, ясно и категорично настоявам да бъде извършено разследване и да бъде обезпечено наказателно преследване срещу членовете на Комисията по досиетата, които в пълно противоречие с истината са извършили престъпна манипулация с намиращите се при тях фалшиви архивни материали на Държавна сигурност и с това са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.

14 Септември 2007 г. Янко Янков

[Изпратено на 14 септември 2007 г. до ръководството и членовете на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Главния прокурор, Президента на Европейския парламент, Президента на Европейската комисия (ЕК), Еврокомисаря по правосъдието, свободите и сигурността, Еврокомисаря по разширението на ЕС, Европейския омбудсман, Посланиците на държавите от ЕС, ЕК на ЕС, САЩ и Швейцария, останалите членове на дипломатическия корпус в и за България, български и чуждестранни медии].